Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Дневникът на Бриджет Джоунс
Печатно издание
ISBN
978-954-529-148-7
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-388-9
Купи
Цена
9.00 лв.
(16.00 лв.)
-7лв.
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
300 гр.
Страници
288
Превод
Савина Манолова
Дата на издаване
26 май 2014

Дневникът на Бриджет Джоунс

Хелън Филдинг поставя с този световен бестселър началото на „новата женска литература“, в която под забавна, дори много забавна форма се третират различните проблеми на съвременната млада жена на ръба между две хилядолетия, разкъсвана между представата, налагана за нея от медиите, обществото и семейството (стройна мършава блондинка, ставаща сутрин в пет, за да отиде на фитнес, и управляваща по цял ден международна банка, без да й трепне тушът за мигли), и извечните простички женски стремления да си хване мъж и да създаде семейство.

За автора

Хелън Филдинг (1958) е английска писателка, известна най-вече с романите си за Бриджет Джоунс – неомъжена лондончанка, около тридесетте, опитваща се да внесе смисъл в живота и любовта си. Най-популярната книга на Филдинг - „Дневникът на Бриджет Джоунс“, започва да излиза първоначално като анонимна вестникарска колонка в “The Independent”, където Филдинг е работела като журналист. Предвид нарасналия интерес, историята на Бриджет Джоунс бива оформена и издадена като роман една година по-късно - през 1996 година. През 1999 година пък излиза продължението на романа, озаглавено: „Бриджет Джоунс на ръба на разума“. Филмовите версии и на двата романа жънат огромен успех по целия свят.

Освен книгите си за Бриджет Джоунс, Хелън Филдинг издава още два романа – първият й, определян от критиката като неуспешен роман - “Cause Celeb” (1994), и последният, в който се появява новата а ла Бриджет Джоунс героиня - „Оливия Джаулс и развинтеното въображение“ (2003).

С книгите си за Бриджет Джоунс Хелън Филдинг се утвърждава като един от водещите автори на жанра „чиклит“.

Още за Хелън Филдинг
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Хелън Филдинг – Дневникът на Бриджет Джоунс

4 март, събота

56,5 кг (какъв е смисълът да пазя диета през целия февруари, когато в крайна сметка в началото на март съм на същите килограми, както в началото на февруари? Хъ! Ще спра да се тегля и да броя какво ли не ден подир ден, защото няма никакъв шибан смисъл).

Майка ми се е превърнала в неузнаваема стихия. Нахълта в апартамента ми тази сутрин, докато седях по халат, лакирах си намусено ноктите на краката и гледах телевизия.

- Милинка, може ли да оставя това тук за няколко часа? - изписука тя, нахвърля по пода цяла камара огромни найлонови торби с покупки и се насочи към спалнята ми.

След няколко минути в пристъп на любопитство се потътрих подире й да видя какви ги върши. Седеше пред огледалото в скъп сутиено-комбинезон в цвят на кафе и си потъмняваше миглите с широко отворена уста (необходимостта да си отваряш устата по време на почернянето на миглите е една от големите и необяснени тайни на природата).

- Няма ли да се облечеш, мила?

Изглеждаше страхотно: порцеланова кожа, лъскава коса. Зърнах се в огледалото. Май наистина трябваше да си сваля снощи грима, преди да си легна. Отляво косата ми се беше слепила за главата, отдясно стърчеше като рога и копита.

Имам чувството, че космите по главата ми си имат свой собствен живот. През деня се държат напълно благоприлично, а после само чакат да заспя, за да започнат да тичат и скачат като палави деца и да питат: „Какво още да направим?“.

- Знаеш ли - продължи мама, докато парфюмираше с „Живанши II“ цепката между гърдите си, - през всички тези години баща ти ми наду главата, че плащал сметки и данъци, сякаш това оправдава трийсетгодишно немиене на съдове.

Та понеже закъснявахме с данъците, аз си рекох: мамка му - сама ще се оправя. Естествено, нищо не можах да проумея, затова се обадих в данъчното.

Инспекторът се държа ужасно покровителствено: „Просто не разбирам, госпожо Джоунс, какво толкоз му е сложното“. А аз го питам: „А вие можете ли да сготвите суфле?“. Той разбра какво се опитвам да му кажа, обясни ми всичко като хората и за петнайсет минути данъците бяха готови. Днес ще ме води на обяд. Данъчен инспектор! Представяш ли си?

- Какво? - заекнах аз и се улових безпомощно за рамката на вратата. - Ами Хулио?

- Фактът, че сме приятели с Хулио, не означава, че не мога да имам други приятели – нежно изчурулика тя, докато си обличаше жълт костюм. - Харесва ли ти? Трябва да бързам. Срещата ни е в ресторанта на „Дебнъмс“ в един и половина.

След като тя си тръгна, аз хапнах мюсли направо от пакета с лъжица и допих остатъка от вино в хладилника.

Знам къде се крие тайната й: тя е открила властта. Има власт над татко - той си я иска обратно. Има власт над Хулио, над данъчния – като всеки усеща властта й и иска да получи част от нея, което прави майка ми още по-неустоима. Значи трябва да намеря някого или нещо, над което да имам власт, и тогава... О, Боже, та аз нямам власт дори над собствената си коса. 

Толкова съм потисната. Макар че Даниел се държеше приятелски през цялата седмица, разговаряше охотно и дори флиртуваше с мен, той с нищо не ми даде да разбера какво става между нас, сякаш е напълно естествено да преспиш с някого от колегите си и все едно че нищо. Работата, по-рано само досадна скука, се превърна в болезнено мъчение. Травматизирам се всеки път, когато той изчезне за обяд или си облече палтото, за да си тръгне в края на деня: къде? с кого? коя?

Пърпетуа някак си съумя да ми стовари цялата си работа и прекарва целия ден на телефона с Арабела или Пиги в обсъждане на половинмилионпаундовия апартамент във Фулъм, който си купуват с Хюго. „Да. Не. Да. Не, напълно съм съгласна с теб. Въпросът обаче е дали искаме да доплатим още трийсет хиляди за четвърта спалня.“

В четири и петнайсет в петък Шарън ми се обади в службата.

- Идваш ли утре с нас с Джуд?

- Ъъъ - паникьосах се аз, като си мислех: „Няма начин Даниел да не поиска да се видим през уикенда, преди да си тръгне“.

- Обади ми се, ако не те покани - сухо изрече Шарън след кратка пауза.

В шест без петнайсет видях Даниел, облечен с палтото, да излиза от вратата. Травматизираната ми физиономия трябва да е засрамила дори него, защото се усмихна неловко, кимна към екрана на монитора и се стрелна навън. И действително, на екрана светкаше имате съобщение, така че натиснах да го прочета. То гласеше: 

СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС

ПРИЯТЕН УИКЕНД. ЧАО-МЯО.

КЛИЙВ 

Скапана напълно, аз вдигнах слушалката и се обадих на Шарън.

- В колко ни е срещата утре? - изломотих гузно.

- В осем и половина. В „Кафе Руж“. Не се тревожи, аз те обичам. Кажи му да се пази от мен. Емоционален ебател. 

2 ч. през нощта. Пркаръхми адски гот с шаръни джуд. Ич ми ни пукъ з Данеил тъпо копие. Много ми съ драйфъ обач. Олеле. 

5 март, неделя 

8 ч. сутринта. Ъх. Защо не съм мъртва! Капка алкохол няма да сложа в уста, докато съм жива. 

8:30 ч. Ооох. Бих хапнала с удоволствие пържени картофи. 

11:30 ч. Умирам за вода, но по-добре да си държа очите затворени и куфалника неподвижен върху възглавницата, та да не потревожа машинарията и фазаните в главата. 

Пладне. Чудно се забавлявах, но съм мн. объркана относно: получени съвети относно: Даниел. Първо трябваше да анализираме проблемите на Джуд с Гадника Ричард, понеже са по-сериозни, след като те ходят вече година и половина, а не са само преспали еднократно. Така че изчаках смирено да ми дойде редът да споделя последното издание на сагата с Даниел. Единодушната първоначална присъда бе: „Ебателно копеле“.

Джуд обаче ни запозна с интересното схващане за Момчешкото време, въведено от филма „Без улики“, а именно петте дни (седем, вметнах аз), по време на които новата връзка се оставя да виси в безпространствието, тъй като сексът за мъжката порода не е мъчително вътрешно преживяване, а естествен охладителен период за събиране на емоции, преди да продължи нататък. Даниел, твърдеше Джуд, няма начин да не се притеснява от факта, че и двамата работим на едно място и пр., и пр., затова да съм му дадяла време, да съм се държала дружелюбно и да съм кокетничела с оглед да го успокоя, да му внуша, че му имам доверие и няма да взема да му дишам във врата или да правя италианска сцена.

Тук Шарън, кажи-речи, се изплю в настъргания пармезан и изсъска, че е нечовешко да държиш една жена в напрежение два уикенда подред след секс и че трябва незабавно да му кажа какво мисля за него. Хмм. Както и да е. Ще подремна още малко. 

2 ч. следобед. Току-що се завърнах триумфално след героична експедиция до долу за вестник и чаша вода. Усещах я как се стича като кристален поток в онези части на главата, където бе най-желана. Не съм много сигурна впрочем дали водата може да проникне в мозъка. По-скоро използва кръвта. Понеже махмурлукът се причинява от обезводняване, вероятно водата се изтегля от мозъка чрез някакви капилярни машинации. 

2:15 ч. Материал във вестника за това, че двегодишни деца трябва да полагат тестове, за да ги приемат в забавачница, направо ме изкара от кожата. Трябва да отида на празненство за рождения ден на кръщелника ми Хари. 

6 ч. вечерта. Карах бясно през сив, подгизнал Лондон към апартамента на Магда с чувството, че умирам, като се отбих в „Уотърстоун“ за подаръци. Умирах от притеснение при мисълта, че ще бъда закъсняла и махмурлия, заобиколена от млади майки с престижни професии и техните отрано амбициозни издънки. Магда, по-рано борсов агент, сега лъже относно годините на Хари, за да го изкара по-умен, отколкото е. Дори зачеването беше убийствено състезание, защото Магда се опитваше да приема осем пъти повече витамини и минерали от всички останали. Раждането беше разкошно. Тя месеци наред обясняваше на всички, че ще е естествено и природосъобразно, но десет минути след като влезе в родилното, се пропука и взе да врещи: „Дай ми обезболяващи, дебела краво!“. 

Празненството беше сценарий за кошмар: аз плюс пълна стая амбициозни майки, една от които с четиримесечно бебе.

- Колко е слааадък! - изгука Сара де Лайл, след което попита делово: - Как се справи с теста?

Не разбирам каква е тази шумотевица с теста за двегодишни, който трябва да се направи за две минути. Магда се изложила преди две години, като се изфукала на една вечеря, че Хари е изкарал десетка на неговия, при което една от гостенките, оказала се медицинска сестра, изтъкнала, че най-високият бал е девет. 

Несмутена от излагацията, Магда взела да се хвали наляво и надясно сред майките, че синът й вече не акал в гащите, при което дала сигнал за още по-големи фукни и контрафукни. По тази причина едва кретащите нещастничета, очевидно на възраст, когато трябва да са безопасно опаковани в непропускаеми пластове пелени, се шматкаха наоколо едва ли не по без нищо. Десет минути след като пристигнах, на килима вече имаше три лайна.

Зароди се повърхностно остроумен, но иначе крайно озлобен спор кой е техният автор, последван от напрегнато разсъбличане на хавлиени гащички, тутакси дал храна за конкурс за най-голяма пишка и съответно на чий мъж пишката му е най-голяма.

- Нищо не можеш да направиш, то си е наследствено. Козмо нали няма проблеми в това отношение?

Имах чувството, че главата ми ще се пръсне от данданията. Най-сетне успях да се извиня и да потегля към къщи, поздравявайки се сърдечно, че не съм женена.

Хелън Филдинг – Дневникът на Бриджет Джоунс

4 март, събота

56,5 кг (какъв е смисълът да пазя диета през целия февруари, когато в крайна сметка в началото на март съм на същите килограми, както в началото на февруари? Хъ! Ще спра да се тегля и да броя какво ли не ден подир ден, защото няма никакъв шибан смисъл).

Майка ми се е превърнала в неузнаваема стихия. Нахълта в апартамента ми тази сутрин, докато седях по халат, лакирах си намусено ноктите на краката и гледах телевизия.

- Милинка, може ли да оставя това тук за няколко часа? - изписука тя, нахвърля по пода цяла камара огромни найлонови торби с покупки и се насочи към спалнята ми.

След няколко минути в пристъп на любопитство се потътрих подире й да видя какви ги върши. Седеше пред огледалото в скъп сутиено-комбинезон в цвят на кафе и си потъмняваше миглите с широко отворена уста (необходимостта да си отваряш устата по време на почернянето на миглите е една от големите и необяснени тайни на природата).

- Няма ли да се облечеш, мила?

Изглеждаше страхотно: порцеланова кожа, лъскава коса. Зърнах се в огледалото. Май наистина трябваше да си сваля снощи грима, преди да си легна. Отляво косата ми се беше слепила за главата, отдясно стърчеше като рога и копита.

Имам чувството, че космите по главата ми си имат свой собствен живот. През деня се държат напълно благоприлично, а после само чакат да заспя, за да започнат да тичат и скачат като палави деца и да питат: „Какво още да направим?“.

- Знаеш ли - продължи мама, докато парфюмираше с „Живанши II“ цепката между гърдите си, - през всички тези години баща ти ми наду главата, че плащал сметки и данъци, сякаш това оправдава трийсетгодишно немиене на съдове.

Та понеже закъснявахме с данъците, аз си рекох: мамка му - сама ще се оправя. Естествено, нищо не можах да проумея, затова се обадих в данъчното.

Инспекторът се държа ужасно покровителствено: „Просто не разбирам, госпожо Джоунс, какво толкоз му е сложното“. А аз го питам: „А вие можете ли да сготвите суфле?“. Той разбра какво се опитвам да му кажа, обясни ми всичко като хората и за петнайсет минути данъците бяха готови. Днес ще ме води на обяд. Данъчен инспектор! Представяш ли си?

- Какво? - заекнах аз и се улових безпомощно за рамката на вратата. - Ами Хулио?

- Фактът, че сме приятели с Хулио, не означава, че не мога да имам други приятели – нежно изчурулика тя, докато си обличаше жълт костюм. - Харесва ли ти? Трябва да бързам. Срещата ни е в ресторанта на „Дебнъмс“ в един и половина.

След като тя си тръгна, аз хапнах мюсли направо от пакета с лъжица и допих остатъка от вино в хладилника.

Знам къде се крие тайната й: тя е открила властта. Има власт над татко - той си я иска обратно. Има власт над Хулио, над данъчния – като всеки усеща властта й и иска да получи част от нея, което прави майка ми още по-неустоима. Значи трябва да намеря някого или нещо, над което да имам власт, и тогава... О, Боже, та аз нямам власт дори над собствената си коса. 

Толкова съм потисната. Макар че Даниел се държеше приятелски през цялата седмица, разговаряше охотно и дори флиртуваше с мен, той с нищо не ми даде да разбера какво става между нас, сякаш е напълно естествено да преспиш с някого от колегите си и все едно че нищо. Работата, по-рано само досадна скука, се превърна в болезнено мъчение. Травматизирам се всеки път, когато той изчезне за обяд или си облече палтото, за да си тръгне в края на деня: къде? с кого? коя?

Пърпетуа някак си съумя да ми стовари цялата си работа и прекарва целия ден на телефона с Арабела или Пиги в обсъждане на половинмилионпаундовия апартамент във Фулъм, който си купуват с Хюго. „Да. Не. Да. Не, напълно съм съгласна с теб. Въпросът обаче е дали искаме да доплатим още трийсет хиляди за четвърта спалня.“

В четири и петнайсет в петък Шарън ми се обади в службата.

- Идваш ли утре с нас с Джуд?

- Ъъъ - паникьосах се аз, като си мислех: „Няма начин Даниел да не поиска да се видим през уикенда, преди да си тръгне“.

- Обади ми се, ако не те покани - сухо изрече Шарън след кратка пауза.

В шест без петнайсет видях Даниел, облечен с палтото, да излиза от вратата. Травматизираната ми физиономия трябва да е засрамила дори него, защото се усмихна неловко, кимна към екрана на монитора и се стрелна навън. И действително, на екрана светкаше имате съобщение, така че натиснах да го прочета. То гласеше: 

СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС

ПРИЯТЕН УИКЕНД. ЧАО-МЯО.

КЛИЙВ 

Скапана напълно, аз вдигнах слушалката и се обадих на Шарън.

- В колко ни е срещата утре? - изломотих гузно.

- В осем и половина. В „Кафе Руж“. Не се тревожи, аз те обичам. Кажи му да се пази от мен. Емоционален ебател. 

2 ч. през нощта. Пркаръхми адски гот с шаръни джуд. Ич ми ни пукъ з Данеил тъпо копие. Много ми съ драйфъ обач. Олеле. 

5 март, неделя 

8 ч. сутринта. Ъх. Защо не съм мъртва! Капка алкохол няма да сложа в уста, докато съм жива. 

8:30 ч. Ооох. Бих хапнала с удоволствие пържени картофи. 

11:30 ч. Умирам за вода, но по-добре да си държа очите затворени и куфалника неподвижен върху възглавницата, та да не потревожа машинарията и фазаните в главата. 

Пладне. Чудно се забавлявах, но съм мн. объркана относно: получени съвети относно: Даниел. Първо трябваше да анализираме проблемите на Джуд с Гадника Ричард, понеже са по-сериозни, след като те ходят вече година и половина, а не са само преспали еднократно. Така че изчаках смирено да ми дойде редът да споделя последното издание на сагата с Даниел. Единодушната първоначална присъда бе: „Ебателно копеле“.

Джуд обаче ни запозна с интересното схващане за Момчешкото време, въведено от филма „Без улики“, а именно петте дни (седем, вметнах аз), по време на които новата връзка се оставя да виси в безпространствието, тъй като сексът за мъжката порода не е мъчително вътрешно преживяване, а естествен охладителен период за събиране на емоции, преди да продължи нататък. Даниел, твърдеше Джуд, няма начин да не се притеснява от факта, че и двамата работим на едно място и пр., и пр., затова да съм му дадяла време, да съм се държала дружелюбно и да съм кокетничела с оглед да го успокоя, да му внуша, че му имам доверие и няма да взема да му дишам във врата или да правя италианска сцена.

Тук Шарън, кажи-речи, се изплю в настъргания пармезан и изсъска, че е нечовешко да държиш една жена в напрежение два уикенда подред след секс и че трябва незабавно да му кажа какво мисля за него. Хмм. Както и да е. Ще подремна още малко. 

2 ч. следобед. Току-що се завърнах триумфално след героична експедиция до долу за вестник и чаша вода. Усещах я как се стича като кристален поток в онези части на главата, където бе най-желана. Не съм много сигурна впрочем дали водата може да проникне в мозъка. По-скоро използва кръвта. Понеже махмурлукът се причинява от обезводняване, вероятно водата се изтегля от мозъка чрез някакви капилярни машинации. 

2:15 ч. Материал във вестника за това, че двегодишни деца трябва да полагат тестове, за да ги приемат в забавачница, направо ме изкара от кожата. Трябва да отида на празненство за рождения ден на кръщелника ми Хари. 

6 ч. вечерта. Карах бясно през сив, подгизнал Лондон към апартамента на Магда с чувството, че умирам, като се отбих в „Уотърстоун“ за подаръци. Умирах от притеснение при мисълта, че ще бъда закъсняла и махмурлия, заобиколена от млади майки с престижни професии и техните отрано амбициозни издънки. Магда, по-рано борсов агент, сега лъже относно годините на Хари, за да го изкара по-умен, отколкото е. Дори зачеването беше убийствено състезание, защото Магда се опитваше да приема осем пъти повече витамини и минерали от всички останали. Раждането беше разкошно. Тя месеци наред обясняваше на всички, че ще е естествено и природосъобразно, но десет минути след като влезе в родилното, се пропука и взе да врещи: „Дай ми обезболяващи, дебела краво!“. 

Празненството беше сценарий за кошмар: аз плюс пълна стая амбициозни майки, една от които с четиримесечно бебе.

- Колко е слааадък! - изгука Сара де Лайл, след което попита делово: - Как се справи с теста?

Не разбирам каква е тази шумотевица с теста за двегодишни, който трябва да се направи за две минути. Магда се изложила преди две години, като се изфукала на една вечеря, че Хари е изкарал десетка на неговия, при което една от гостенките, оказала се медицинска сестра, изтъкнала, че най-високият бал е девет. 

Несмутена от излагацията, Магда взела да се хвали наляво и надясно сред майките, че синът й вече не акал в гащите, при което дала сигнал за още по-големи фукни и контрафукни. По тази причина едва кретащите нещастничета, очевидно на възраст, когато трябва да са безопасно опаковани в непропускаеми пластове пелени, се шматкаха наоколо едва ли не по без нищо. Десет минути след като пристигнах, на килима вече имаше три лайна.

Зароди се повърхностно остроумен, но иначе крайно озлобен спор кой е техният автор, последван от напрегнато разсъбличане на хавлиени гащички, тутакси дал храна за конкурс за най-голяма пишка и съответно на чий мъж пишката му е най-голяма.

- Нищо не можеш да направиш, то си е наследствено. Козмо нали няма проблеми в това отношение?

Имах чувството, че главата ми ще се пръсне от данданията. Най-сетне успях да се извиня и да потегля към къщи, поздравявайки се сърдечно, че не съм женена.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
По тази книга ли е правен филмът?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-148-7
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-388-9
Купи
Цена
9.00 лв.
(16.00 лв.)

* 7 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-7лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени