Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Хичкок и Трюфо
Печатно издание
ISBN
954-529-373-X
Цена
10.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
270 гр.
Страници
328
Дата на издаване
26 май 2005

Хичкок и Трюфо

Днес творчеството на Алфред Хичкок е предмет на възхищение в целия свят и младите хора, които сега откриват „Прозорец към двора“, „Шемет“, „Север-северозапад“, вероятно си мислят, че винаги е било така. Но ситуацията е доста по-различна. През 50-те и 60-те години Хичкок се намираше на върха на успеха и творческата си енергия. Вече прочут от рекламата, която му беше осигурил Дейвид Селзник по време на четири или петгодишния договор, който ги свързваше -- сътрудничество, илюстрирано чрез „Ребека“, „Небезизвестните“, „Омагьосаният“, „Случаят Парадайн“, - Хичкок стана световноизвестен с продуцирането и воденето на телевизионния сериал „Подозрение", а след това и на „Алфред Хичкок представя“ в средата на 50-те. За този успех и за значителната популярност американската и европейската критика ще го накарат да си плати, изследвайки работата му със снизхождение, осъждайки филм след филм.

През 1962 г., докато се намирах в Ню Йорк за представянето на „Жюл и Жим“, забелязах, че всеки журналист ми задава един и същи въпрос: „Защо в „Кайе дю синема“ вземат Хичкок на сериозно? Той е богат, има успех, но на филмите му им липсва съдържание." Един от тези американски критици, на когото в продължение на цял час хвалих "Прозорец към двора“, ми отговори съвсем сериозно: „Вие харесвате филма, защото не сте от Ню Йорк и не познавате добре Гринич Вилидж“. Отговорих му: „Прозорец към двора“ не е филм за Вилидж, а за киното, което аз познавам“. Върнах се в Париж обезпокоен. Миналото ми на критик беше все още съвсем близко и не се бях освободил от желанието си да убеждавам, което беше общото между младите хора от „Кайе дю синема“. Тогава ми дойде на ум мисълта, че Хичкок, чийто рекламен гений може да се сравнява само с този на Салвадор Дали, в крайна сметка се оказва жертва в Америка и в очите на интелектуалците, на множеството шеговити интервюта, непринудено обърнати на подигравка. Гледайки неговите филми, беше очевидно, че този мъж е размишлявал върху средствата на своето изкуство повече, отколкото който и да било от събратята си и ако приемеше -- за пръв път -- да отговори на поредица систематизирани въпроси, от това би могло да се получи книга, способна да промени мнението на американските критици. Ето цялата история на това издание. Търпеливо осъществена с помощта на Хелън Скот, чийто издателски опит се оказа решаващ, нашата книга -- вярвам, че мога да го кажа - постигна целта си. При появата й един млад американец, преподавател по кино ми предсказа: „Тази книга ще навреди на репутацията ви в Америка повече от най-лошия ви филм". За щастие Чарлс Томас Самюълс грешеше и се самоуби година или две по-късно, поради по-добри причини, надявам се. В действителност, през 1968 г. американските критици станаха по-внимателни към творчеството на Хичкок -- филм като „Психо“ и днес е считан от тях за класика, -- а по-младите киномани приеха окончателно Хичкок без да му държат сметка за успеха, богатството и известността.

Франсоа Трюфо

За автора

Франсоа Трюфо (1932-1984) е френски кинорежисьор, сценарист, продуцент и актьор, един от основоположниците на направлението „Нова вълна“ във френското кино. Студиите му, поместени на страниците на списание „Кайе дьо синема“, остро заклеймяват класическото френско кино от 50-те години и именно първият му пълнометражен игрален филм - „400-те удара“ (1959), представен в Кан, поставя началото на „Новата вълна“ във френското кино. Освен посочения, други ключови филми на Франсоа Трюфо са: „Нежна кожа“ (1964), „Мъжът, който обичаше жените“ (1977), „Зелената стая“ (1978), адаптациите на криминални романи - „Стреляйте по пианиста“ (1960), „Булката беше в черно“ (1967), „Жюл и Жим“ (1961) (по романа на Анри-Пиер Роше), „450 градуса по Фаренхайт “ (1966) (по научнофантастичния роман на Рей Бредбъри) и други. През 1981 година филмът „Последното метро“ (1980) получава „Сезар“.

Освен режисьор, Франсоа Трюфо е и автор на сценарии за известни филми на други автори от „Новата вълна“, ключов сред които несъмнено е "До последен дъх” (1959) на Жан-Люк Годар. Също така Трюфо е и продуцент на филмите на режисьори като: Жак Ривет, Жан Кокто, Морис Пиала, Ерик Ромер и др.

През 1962 година са публикувани разговорите на Трюфо с Алфред Хичкок.

Още заглавия от същия жанр
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Тъй като е неоткриваема си я взех от библиотеката. Изключително ценно четиво, представящо ни, в приятелски разговори, двама от най - големите творци в киното. Имам въпрос към Colibri: Мислите ли за преиздаване на книгата. Ще зарадвате много хора.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-373-X
изчерпана
Цена
10.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени