Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Проглеждане
Печатно издание
ISBN
978-619-150-271-4
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-300-1
Купи
Цена
9.00 лв.
(16.00 лв.)
-7лв.
Информация
Рейтинг (8)
Мнения (6)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
340 гр.
Страници
336
Превод
Илияна Чалъкова
Дата на издаване
09 декември 2013

Проглеждане

Населението в столицата на една съвсем обикновена неназована страна решава на провеждащите се избори да гласува с бяла бюлетина. Повторното гласуване, организирано седмица по-късно, не само затвърждава, но и засилва протестния вот. Вместо да потърси причините за един толкова мащабен наказателен акт срещу системата, обезпокоеното за оцеляването си правителство прибягва до поредица от репресивни действия, като се започне от клеветата и се стигне до убийството.

В романа „Проглеждане“, своеобразно продължение на „Слепота“, Сарамаго ни казва, че прогледналият за политическата реалност човек може да преобърне посоката и да пренареди съдбата на цялото общество. Някогашните поданици, поразени от слепота и изпълнени единствено с желание за физическо оцеляване, тук са се преобразили във възвърнали зрението си граждани, които поставят под въпрос мнимата демократичност на съвременния свят и твърдо отстояват свободния си избор.

„Да лаем“, каза кучето“ е метафоричното мото, с което започва романът. Гражданското общество е надигнало глас и открито отхвърля системата на произвол и безчовечност. Всичко сякаш върви към добро. До неочаквания край.

Зареден с напрежението на истински политически трилър, „Проглеждане“ е може би най-актуалният роман на големия писател. Книга, която казва за съвременната действителност повече от всяка друга.
„Гардиън“

За автора

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Още за Жозе Сарамаго
Откъс

Жозе Сарамаго „Проглеждане“

Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата, откъдето току-що влезе със сърце, на път да изхвръкне от гърдите му. Надявам се, че не съм последен, каза на секретаря, очакващ го малко по-навътре, където едрите капки, които вятърът блъскаше в мокрия под, не можеха да го достигнат. Още не е дошъл заместникът ви, но се движим по разписание, успокои го секретарят, При положение че вали така, ще бъде същинско геройство, ако сме в пълен състав, каза председателят, докато минаваха в помещението, където щеше да се проведе гласуването. Поздрави първо колегите от комисията, които щяха да броят гласовете, след това представителите на партиите и съответните им заместници. Постара се да се обърне към всички с едни и същи думи в опит да не допусне по никакъв признак да проличи по изражението на лицето му или по тона на гласа му какви са неговите собствени политически и идеологически пристрастия. Един председател, дори и на най-обикновена избирателна секция като тази, във всяка ситуация трябва да се ръководи от най-строг дух на безпристрастност, или с други думи, трябва да спазва благоприличие.
Не само влагата, която правеше още по-тежка атмосферата, сама по себе си достатъчно тягостна в помещение, чиито два тесни прозореца гледат към сенчест дори и в слънчеви дни двор, но и безпокойството, ако си позволим да употребим един местен израз, можеше да се разреже с нож. За предпочитане щеше да е изборите да се отложат, каза представителят на партията в център, п. в ц., от вчера вали, без да спира, навсякъде има свлачища и наводнения, процентът на негласувалите този път ще скочи главоломно. Представителят на партията вдясно, п. вд., кимна с глава в знак на съгласие, но предпочете неговият принос към разговора да приеме формата на предпазлив коментар, Очевидно е, че не подценявам риска, но все пак смятам, че светлият граждански дух, който нашите съграждани са проявявали толкова много пъти при други обстоятелства, ще оправдае цялото наше доверие, те имат съзнание, о, да, ясно съзнание за същественото значение на тези местни избори за бъдещето на столицата. След като казаха това, единият и другият, представителят на п. в ц. и представителят на п. вд., с леко скептичен, леко ироничен вид се обърнаха към представителя на партията вляво, п. вл., любопитни да узнаят мнение от какъв характер ще съумее да изрази той. В същия момент, пръскайки вода навсякъде, в помещението влетя заместникът на председателя и както се очакваше, като се има предвид, че целият състав на секционната комисия вече беше налице, бе посрещнат повече от радушно, сърдечно. Не успяхме да разберем гледната точка на представителя на п. вл., но ако съдим по някои преждеизразени мнения, може да се предположи, че нямаше да пропусне да се изкаже в духа на красноречивия исторически оптимизъм с някое изречение от рода на, Гласоподавателите от моята партия са хора, които не се плашат така лесно, не са хора, които ще си останат вкъщи заради някакви си две-три капки вода, падащи от облаците. В действителност не бяха някакви си две-три капки, а ведра, делви, реки като нил и яндзъ, водопади като игуасу, но вярата, благословена да е вовеки веков, не само разчиства планини от пътя на онези, които се ползват от силата й, но е способна и да се хвърли в най-бурните води и да се измъкне от тях суха.
Комисията беше сформирана, всеки един беше на мястото, което му се полагаше, председателят подписа обявлението и поръча на секретаря да отиде да го окачи, както беше записано в закона, на вратата на сградата, но натовареният прояви елементарен разум, като обърна внимание, че листът няма да се задържи на стената дори и минута, мастилото му за миг ще се размие, а в следващия вятърът ще го отвее. Тогава го окачете отвътре така, че дъждът да не го мокри, в закона не пише нищо конкретно относно тази подробност, същественото е обявлението да бъде окачено, и то на видно място. Попита комисията дали е съгласна, всички одобриха с условието, за което настоя представителят на п. вд., решението да бъде вписано в протокола, за да се избегнат възражения. Когато секретарят се върна от влажната си мисия, председателят го попита как е времето, а той сви рамене и отговори, Все такова, никакво, Има ли избиратели навън, Ни помен от такива. Председателят стана и покани членовете на комисията и представителите на партиите да го съпроводят за проверката на тъмната стаичка, където установиха, че не се съдържат елементи, накърняващи непорочността на политическия избор, който щеше да се проведе там през деня. След като прик лючиха с тази формалност, се върнаха по местата си, за да прегледат избирателните списъци, за които също установиха, че не съдържат нередности, пропуски и подозрителни особености. Беше дошъл същественият момент, в който председателят отваря и показва урната пред избирателите, за да могат да се уверят, че същата е празна, та да може утре, ако се наложи, да бъдат надеждни свидетели, че никаква престъпна ръка не е поставила в нея тайно през нощта фалшивите гласове, които биха подправили свободната и върховна политическа воля на гражданите, че няма тук да се повтори за сетен път историческата измама с живописното име шмекерлък, а тя, да не забравяме, може да се извърши както преди, така и по време, или след вота според случая и способностите на извършителите и съучастниците. Урната беше празна, чиста, непокътната, но в помещението нямаше нито един избирател, нито дори един-единствен за цвят, пред когото да бъде показана. Навярно някой такъв се лута някъде в борба с пороя, понасяйки камшичните удари на вятъра, притискайки към сърцето си документа, удостоверяващ качеството му на гражданин с право на глас, но както стоят нещата на небето, доста ще се забави, докато пристигне тук, ако не реши направо да се прибере у дома и да остави съдбата на града в ръцете на онези, които черен автомобил ще остави пред вратата и ще вземе от вратата после, след като седящият на задната седалка изпълни гражданския си дълг.
След като приключат дейностите по проверка на различните материали, законът в тази страна диктува да гласуват незабавно председателят, членовете на комисията и представителите на партиите, както и съответните заместници, стига, разбира се, да са вписани в изборната секция, от чиято комисия са част, какъвто беше настоящият случай. Въпреки че имаше достатъчно време, не бяха необходими повече от четири минути, за да бъдат пуснати в урната първите единайсет гласа. И голямото чакане, понеже друг изход нямаше, започна. Не беше минал и половин час, когато, обезпокоен, председателят предложи на един от членовете да отиде да надзърне дали не идва някой, може да са се появили избиратели, но да са се натъкнали на затръшнатата от вятъра врата и веднага да са си тръгнали възмутени, ако изборите са били отложени, поне да бяха имали тактичността да предупредят населението по радиото и по телевизията, които все още служат за предаването на подобен род съобщения. Секретарят каза, Знаем, че затръшната от вятъра врата вдига шум до небесата, а тук не сме чули нищо. Членът на комисията се поколеба, да отида или да не отида, но председателят настоя, Хайде, направете ми тази услуга и внимавайте да не се измокрите. Вратата стоеше отворена, не помръдваше от подпората си. Членът на комисията подаде глава навън, един миг бе достатъчен, за да я завърти на едната и на другата страна, и веднага да я прибере течаща, сякаш я е слагал под душа. Искаше да се представи като добър член на комисията, да се хареса на своя председател и тъй като за първи път сега му възлагаха задача, искаше да бъде оценен заради бързината и ефективността на услугите, които трябваше да извърши, с времето и опита, кой знае, някога щеше да дойде денят, в който той самият да председателства избирателна комисия, и по-високи полети от този се наблюдават в небето на провидението и вече никой не се учудва. Когато се върна в помещението, председателят някак печално, някак закачливо възкликна, Човече, не трябваше да се измокряте така, Няма значение, господин председател, каза членът на комисията, докато бършеше брадичка в ръкава на сакото, Успяхте ли да видите някого, Докъдето ми стигнаха очите, никого, улицата прилича на водна пустиня. Председателят стана, направи няколко колебливи крачки пред комисията, отиде до тъмната стаичка, погледна вътре и се върна. Представителят на п. в ц. взе думата, за да припомни прогнозата си, че процентът на негласувалите ще скочи главоломно, председателят на п. вд. отново дръпна помирителната струна, избирателите имали на разположение целия ден, за да гласуват, сигурно изчаквали пороят да се поуспокои. Представителят на п. вл. предпочете да замълчи, мислеше си как щеше да се изложи, ако му се беше изплъзнало от устата онова, което се готвеше да каже, когато заместникът на председателя влезе в помещението, Някакви си две-три капки вода не са достатъчни, за да изплашат гласоподавателите от моята партия. Секретарят, към когото всички погледнаха с очакване, предпочете да направи практично предложение, Смятам, че не би било лоша идея да се обадим в министерството, за да се осведомим за това, как протича изборният ден тук и в останалата част от страната, да разберем дали спадът в гражданския устрем е всеобщ, или сме единствените, които гласоподавателите не са дошли да осветят със своите гласове. Възмутен, представителят на п. вд. стана, Настоявам да бъде вписан в протокола моят най-категоричен протест в качеството ми на представител на партията вдясно срещу неуважителните квалификации и срещу неприемливия подигравателен тон, с който господин секретарят току-що говори за избирателите, върховните хранители на демокрацията, хората, без които всяка тирания измежду срещаните по света, а те са толкова много, вече щеше да е взела връх в родината, дала ни живот. Секретарят сви рамене и попита, Да впиша ли молбата на господин представителя на п. вд., господин председател, Мисля, че случаят не е чак за вписване, всички сме напрегнати, объркани, смутени, а знаем, че в подобно състояние на духа лесно се изричат неща, които в действителност не мислим, уверен съм, че господин секретарят не е искал да обиди никого, той самият е избирател, съзнаващ своите отговорности, и доказателство за това е фактът, че също като всички ни тук се е изправил срещу безпощадното време, за да дойде до мястото, където го зове дългът, същевременно обаче това искрено признание не ме възпира да изискам господин секретарят да се придържа към стриктното изпълнение на възложените му задачи, като се въздържа от каквито и да е коментари, които могат да подразнят личната и политическата чувствителност на присъстващите. Представителят на п. вд. направи безизразен жест, който председателят предпочете да приеме за знак на съгласие, и сблъсъкът беше пресечен, за което силно допринесе представителят на п. в ц., който припомни предложението на секретаря, Всъщност, добави, тук сме като корабокрушенци насред океана без свещ, нито компас, без мачта, нито гребла и без газьол в резервоара, Напълно сте прав, каза председателят, ще се обадя в министерството. На една отдалечена маса имаше телефон и той тръгна натам, като взе листа с указанията, който му беше връчен няколко дни по-рано и където фигурираха, заедно с други полезни напътствия, телефонните номера на министерството на вътрешните работи.
Разговорът беше кратък, На телефона е председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, силно съм обезпокоен, нещо откровено странно се случва при нас, до този момент не се е появил, за да гласува, нито един избирател, отворили сме преди повече от час, а жив човек няма, да, господине, разбира се, пороят не спира, дъжд, вятър, наводнения, да, господине, ще продължим търпеливо и решително, разбира се, за това сме дошли, няма нужда да ни се припомня. От този момент нататък председателят не допринесе за диалога с повече от няколко кимвания с глава, всички в знак на съгласие, няколко приглушени възклицания и три-четири наченки на реплики, които не можа да довърши. Когато постави обратно слушалката, погледна колегите от комисията, но всъщност не ги виждаше, сякаш срещу му се простираше пейзаж от празни помещения, непокътнати избирателни списъци, председатели и секретари, които чакаха, представители на партии, които се гледаха недоверчиво един друг и пресмятаха кой може да спечели и кой може да изгуби от положението, а в далечината някакъв измокрен и услужлив член на комисията се връща от входа и съобщава, че никой не се задава. Какво отговориха от министерството, попита представителят на п. в ц., Не знаят какво да мислят, нормално е лошото време да задържа много хора по домовете им, но в целия град да се случва на практика същото като при нас, за този факт не намират обяснение, Защо казвате на практика, попита представителят на п. вд., В някои избирателни секции, малко на брой, разбира се, са се появили избиратели, но притокът е оскъден, както никога не е било, А в останалата част от страната, попита представителят на п. вл., не само в столицата вали, Именно това е смущаващото, на места вали също като при нас, но въпреки това хората гласуват, както е логично, по-многобройни са в областите, където времето е хубаво, и като заговорихме за това, казват, че метеорологичните служби очакват времето да се подобри към обед, Но може да се случи и да се влоши, да не забравяме приказката от трън, та на глог, предупреди вторият член на комисията, който досега все още нищо не беше казал. Настъпи тишина. Тогава секретарят пъхна ръка в един от външните джобове на сакото си, извади оттам мобилен телефон и набра някакъв номер. Докато чакаше от другата страна да вдигнат, каза, Нещо подобно се случва като в приказката за планината и за мохамед, щом не можем да питаме избирателите, които не познаваме, защо не идват да гласуват, да отправим въпроса към семействата си, които познаваме, здравей, привет, аз съм, да, там ли си още, защо още не си дошла да гласуваш, това, че вали, на мен ми е известно, крачолите на панталоните ми още не са изсъхнали, да, вярно, извинявай, забравих, че ми беше казала, че ще дойдеш следобед, разбира се, обаждам ти се, защото тук при нас положението е сложно, няма да повярваш, ако ти кажа, че досега никой не се е появил да даде гласа си, няма да повярваш, е, добре, тогава чакам те тук, целувам те. Затвори телефона и направи ироничния коментар, Поне един глас е гарантиран, жена ми ще дойде следобед. Председателят и останалите членове на комисията се спогледаха, повече от очевидно беше, че трябва да последват примера, но никой от тях не искаше да бъде пръв, защото означаваше да признаят, че по бързина на ума и съобразителност този, който оглавява избирателната секция, е секретарят. Членът на комисията, който беше отишъл до вратата да види дали вали, без затруднение разбра, че много хляб и много сол има да изяде, преди да стигне до висотата на такъв секретар, какъвто имаше сред тях сега, способен с най-голямата непринуденост на света да измъкне един изборен глас от мобилен телефон, също както един фокусник би извадил заек от цилиндър. След като видя как председателят се оттегля в един от ъглите, за да говори по мобилния си с домашните, и как и други, използвайки собствените си апарати, дискретно, шепнешком правеха същото, членът на комисията от вратата оцени честността на колегите, които не използваха стационарния телефон, поставен там по принцип за служебни нужди, и така благородно спестяваха пари на държавата. Единственият сред присъстващите, който, тъй като нямаше мобилен телефон, трябваше да се примири с това, да изчака новини от другите, беше представителят на п. вл., като впрочем следва да добавим, че тъй като живееше сам в столицата, а семейството му беше в провинцията, горкият мъж нямаше на кого да се обади. Един след друг разговорите приключиха, най-много продължи разговорът на председателя, очевидно настояваше човекът, с когото говори, да дойде веднага, да видим как ще свърши всичко това, както и да е, той трябваше да се обади пръв, щом като секретарят бе решил да го изпревари, нека добре да се възползва от положението, вече видяхме, че секретарят принадлежи към кастата на оправните, но поне да уважаваше йерархията, както я уважаваме ние, и просто да беше споделил идеята със своя висшестоящ. Председателят изпусна въздишката, която му беше заседнала в гърдите, пъхна телефона в джоба си и попита, Е, и, разбрахте ли нещо.

Жозе Сарамаго „Проглеждане“

Лошо време за гласуване, оплака се председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, след като рязко затвори подгизналия чадър и съблече шлифера, който не му беше послужил много по време на задъхания четирийсетметров тръс от мястото, където беше оставил колата, до вратата, откъдето току-що влезе със сърце, на път да изхвръкне от гърдите му. Надявам се, че не съм последен, каза на секретаря, очакващ го малко по-навътре, където едрите капки, които вятърът блъскаше в мокрия под, не можеха да го достигнат. Още не е дошъл заместникът ви, но се движим по разписание, успокои го секретарят, При положение че вали така, ще бъде същинско геройство, ако сме в пълен състав, каза председателят, докато минаваха в помещението, където щеше да се проведе гласуването. Поздрави първо колегите от комисията, които щяха да броят гласовете, след това представителите на партиите и съответните им заместници. Постара се да се обърне към всички с едни и същи думи в опит да не допусне по никакъв признак да проличи по изражението на лицето му или по тона на гласа му какви са неговите собствени политически и идеологически пристрастия. Един председател, дори и на най-обикновена избирателна секция като тази, във всяка ситуация трябва да се ръководи от най-строг дух на безпристрастност, или с други думи, трябва да спазва благоприличие.
Не само влагата, която правеше още по-тежка атмосферата, сама по себе си достатъчно тягостна в помещение, чиито два тесни прозореца гледат към сенчест дори и в слънчеви дни двор, но и безпокойството, ако си позволим да употребим един местен израз, можеше да се разреже с нож. За предпочитане щеше да е изборите да се отложат, каза представителят на партията в център, п. в ц., от вчера вали, без да спира, навсякъде има свлачища и наводнения, процентът на негласувалите този път ще скочи главоломно. Представителят на партията вдясно, п. вд., кимна с глава в знак на съгласие, но предпочете неговият принос към разговора да приеме формата на предпазлив коментар, Очевидно е, че не подценявам риска, но все пак смятам, че светлият граждански дух, който нашите съграждани са проявявали толкова много пъти при други обстоятелства, ще оправдае цялото наше доверие, те имат съзнание, о, да, ясно съзнание за същественото значение на тези местни избори за бъдещето на столицата. След като казаха това, единият и другият, представителят на п. в ц. и представителят на п. вд., с леко скептичен, леко ироничен вид се обърнаха към представителя на партията вляво, п. вл., любопитни да узнаят мнение от какъв характер ще съумее да изрази той. В същия момент, пръскайки вода навсякъде, в помещението влетя заместникът на председателя и както се очакваше, като се има предвид, че целият състав на секционната комисия вече беше налице, бе посрещнат повече от радушно, сърдечно. Не успяхме да разберем гледната точка на представителя на п. вл., но ако съдим по някои преждеизразени мнения, може да се предположи, че нямаше да пропусне да се изкаже в духа на красноречивия исторически оптимизъм с някое изречение от рода на, Гласоподавателите от моята партия са хора, които не се плашат така лесно, не са хора, които ще си останат вкъщи заради някакви си две-три капки вода, падащи от облаците. В действителност не бяха някакви си две-три капки, а ведра, делви, реки като нил и яндзъ, водопади като игуасу, но вярата, благословена да е вовеки веков, не само разчиства планини от пътя на онези, които се ползват от силата й, но е способна и да се хвърли в най-бурните води и да се измъкне от тях суха.
Комисията беше сформирана, всеки един беше на мястото, което му се полагаше, председателят подписа обявлението и поръча на секретаря да отиде да го окачи, както беше записано в закона, на вратата на сградата, но натовареният прояви елементарен разум, като обърна внимание, че листът няма да се задържи на стената дори и минута, мастилото му за миг ще се размие, а в следващия вятърът ще го отвее. Тогава го окачете отвътре така, че дъждът да не го мокри, в закона не пише нищо конкретно относно тази подробност, същественото е обявлението да бъде окачено, и то на видно място. Попита комисията дали е съгласна, всички одобриха с условието, за което настоя представителят на п. вд., решението да бъде вписано в протокола, за да се избегнат възражения. Когато секретарят се върна от влажната си мисия, председателят го попита как е времето, а той сви рамене и отговори, Все такова, никакво, Има ли избиратели навън, Ни помен от такива. Председателят стана и покани членовете на комисията и представителите на партиите да го съпроводят за проверката на тъмната стаичка, където установиха, че не се съдържат елементи, накърняващи непорочността на политическия избор, който щеше да се проведе там през деня. След като прик лючиха с тази формалност, се върнаха по местата си, за да прегледат избирателните списъци, за които също установиха, че не съдържат нередности, пропуски и подозрителни особености. Беше дошъл същественият момент, в който председателят отваря и показва урната пред избирателите, за да могат да се уверят, че същата е празна, та да може утре, ако се наложи, да бъдат надеждни свидетели, че никаква престъпна ръка не е поставила в нея тайно през нощта фалшивите гласове, които биха подправили свободната и върховна политическа воля на гражданите, че няма тук да се повтори за сетен път историческата измама с живописното име шмекерлък, а тя, да не забравяме, може да се извърши както преди, така и по време, или след вота според случая и способностите на извършителите и съучастниците. Урната беше празна, чиста, непокътната, но в помещението нямаше нито един избирател, нито дори един-единствен за цвят, пред когото да бъде показана. Навярно някой такъв се лута някъде в борба с пороя, понасяйки камшичните удари на вятъра, притискайки към сърцето си документа, удостоверяващ качеството му на гражданин с право на глас, но както стоят нещата на небето, доста ще се забави, докато пристигне тук, ако не реши направо да се прибере у дома и да остави съдбата на града в ръцете на онези, които черен автомобил ще остави пред вратата и ще вземе от вратата после, след като седящият на задната седалка изпълни гражданския си дълг.
След като приключат дейностите по проверка на различните материали, законът в тази страна диктува да гласуват незабавно председателят, членовете на комисията и представителите на партиите, както и съответните заместници, стига, разбира се, да са вписани в изборната секция, от чиято комисия са част, какъвто беше настоящият случай. Въпреки че имаше достатъчно време, не бяха необходими повече от четири минути, за да бъдат пуснати в урната първите единайсет гласа. И голямото чакане, понеже друг изход нямаше, започна. Не беше минал и половин час, когато, обезпокоен, председателят предложи на един от членовете да отиде да надзърне дали не идва някой, може да са се появили избиратели, но да са се натъкнали на затръшнатата от вятъра врата и веднага да са си тръгнали възмутени, ако изборите са били отложени, поне да бяха имали тактичността да предупредят населението по радиото и по телевизията, които все още служат за предаването на подобен род съобщения. Секретарят каза, Знаем, че затръшната от вятъра врата вдига шум до небесата, а тук не сме чули нищо. Членът на комисията се поколеба, да отида или да не отида, но председателят настоя, Хайде, направете ми тази услуга и внимавайте да не се измокрите. Вратата стоеше отворена, не помръдваше от подпората си. Членът на комисията подаде глава навън, един миг бе достатъчен, за да я завърти на едната и на другата страна, и веднага да я прибере течаща, сякаш я е слагал под душа. Искаше да се представи като добър член на комисията, да се хареса на своя председател и тъй като за първи път сега му възлагаха задача, искаше да бъде оценен заради бързината и ефективността на услугите, които трябваше да извърши, с времето и опита, кой знае, някога щеше да дойде денят, в който той самият да председателства избирателна комисия, и по-високи полети от този се наблюдават в небето на провидението и вече никой не се учудва. Когато се върна в помещението, председателят някак печално, някак закачливо възкликна, Човече, не трябваше да се измокряте така, Няма значение, господин председател, каза членът на комисията, докато бършеше брадичка в ръкава на сакото, Успяхте ли да видите някого, Докъдето ми стигнаха очите, никого, улицата прилича на водна пустиня. Председателят стана, направи няколко колебливи крачки пред комисията, отиде до тъмната стаичка, погледна вътре и се върна. Представителят на п. в ц. взе думата, за да припомни прогнозата си, че процентът на негласувалите ще скочи главоломно, председателят на п. вд. отново дръпна помирителната струна, избирателите имали на разположение целия ден, за да гласуват, сигурно изчаквали пороят да се поуспокои. Представителят на п. вл. предпочете да замълчи, мислеше си как щеше да се изложи, ако му се беше изплъзнало от устата онова, което се готвеше да каже, когато заместникът на председателя влезе в помещението, Някакви си две-три капки вода не са достатъчни, за да изплашат гласоподавателите от моята партия. Секретарят, към когото всички погледнаха с очакване, предпочете да направи практично предложение, Смятам, че не би било лоша идея да се обадим в министерството, за да се осведомим за това, как протича изборният ден тук и в останалата част от страната, да разберем дали спадът в гражданския устрем е всеобщ, или сме единствените, които гласоподавателите не са дошли да осветят със своите гласове. Възмутен, представителят на п. вд. стана, Настоявам да бъде вписан в протокола моят най-категоричен протест в качеството ми на представител на партията вдясно срещу неуважителните квалификации и срещу неприемливия подигравателен тон, с който господин секретарят току-що говори за избирателите, върховните хранители на демокрацията, хората, без които всяка тирания измежду срещаните по света, а те са толкова много, вече щеше да е взела връх в родината, дала ни живот. Секретарят сви рамене и попита, Да впиша ли молбата на господин представителя на п. вд., господин председател, Мисля, че случаят не е чак за вписване, всички сме напрегнати, объркани, смутени, а знаем, че в подобно състояние на духа лесно се изричат неща, които в действителност не мислим, уверен съм, че господин секретарят не е искал да обиди никого, той самият е избирател, съзнаващ своите отговорности, и доказателство за това е фактът, че също като всички ни тук се е изправил срещу безпощадното време, за да дойде до мястото, където го зове дългът, същевременно обаче това искрено признание не ме възпира да изискам господин секретарят да се придържа към стриктното изпълнение на възложените му задачи, като се въздържа от каквито и да е коментари, които могат да подразнят личната и политическата чувствителност на присъстващите. Представителят на п. вд. направи безизразен жест, който председателят предпочете да приеме за знак на съгласие, и сблъсъкът беше пресечен, за което силно допринесе представителят на п. в ц., който припомни предложението на секретаря, Всъщност, добави, тук сме като корабокрушенци насред океана без свещ, нито компас, без мачта, нито гребла и без газьол в резервоара, Напълно сте прав, каза председателят, ще се обадя в министерството. На една отдалечена маса имаше телефон и той тръгна натам, като взе листа с указанията, който му беше връчен няколко дни по-рано и където фигурираха, заедно с други полезни напътствия, телефонните номера на министерството на вътрешните работи.
Разговорът беше кратък, На телефона е председателят на комисията в избирателна секция номер четиринайсет, силно съм обезпокоен, нещо откровено странно се случва при нас, до този момент не се е появил, за да гласува, нито един избирател, отворили сме преди повече от час, а жив човек няма, да, господине, разбира се, пороят не спира, дъжд, вятър, наводнения, да, господине, ще продължим търпеливо и решително, разбира се, за това сме дошли, няма нужда да ни се припомня. От този момент нататък председателят не допринесе за диалога с повече от няколко кимвания с глава, всички в знак на съгласие, няколко приглушени възклицания и три-четири наченки на реплики, които не можа да довърши. Когато постави обратно слушалката, погледна колегите от комисията, но всъщност не ги виждаше, сякаш срещу му се простираше пейзаж от празни помещения, непокътнати избирателни списъци, председатели и секретари, които чакаха, представители на партии, които се гледаха недоверчиво един друг и пресмятаха кой може да спечели и кой може да изгуби от положението, а в далечината някакъв измокрен и услужлив член на комисията се връща от входа и съобщава, че никой не се задава. Какво отговориха от министерството, попита представителят на п. в ц., Не знаят какво да мислят, нормално е лошото време да задържа много хора по домовете им, но в целия град да се случва на практика същото като при нас, за този факт не намират обяснение, Защо казвате на практика, попита представителят на п. вд., В някои избирателни секции, малко на брой, разбира се, са се появили избиратели, но притокът е оскъден, както никога не е било, А в останалата част от страната, попита представителят на п. вл., не само в столицата вали, Именно това е смущаващото, на места вали също като при нас, но въпреки това хората гласуват, както е логично, по-многобройни са в областите, където времето е хубаво, и като заговорихме за това, казват, че метеорологичните служби очакват времето да се подобри към обед, Но може да се случи и да се влоши, да не забравяме приказката от трън, та на глог, предупреди вторият член на комисията, който досега все още нищо не беше казал. Настъпи тишина. Тогава секретарят пъхна ръка в един от външните джобове на сакото си, извади оттам мобилен телефон и набра някакъв номер. Докато чакаше от другата страна да вдигнат, каза, Нещо подобно се случва като в приказката за планината и за мохамед, щом не можем да питаме избирателите, които не познаваме, защо не идват да гласуват, да отправим въпроса към семействата си, които познаваме, здравей, привет, аз съм, да, там ли си още, защо още не си дошла да гласуваш, това, че вали, на мен ми е известно, крачолите на панталоните ми още не са изсъхнали, да, вярно, извинявай, забравих, че ми беше казала, че ще дойдеш следобед, разбира се, обаждам ти се, защото тук при нас положението е сложно, няма да повярваш, ако ти кажа, че досега никой не се е появил да даде гласа си, няма да повярваш, е, добре, тогава чакам те тук, целувам те. Затвори телефона и направи ироничния коментар, Поне един глас е гарантиран, жена ми ще дойде следобед. Председателят и останалите членове на комисията се спогледаха, повече от очевидно беше, че трябва да последват примера, но никой от тях не искаше да бъде пръв, защото означаваше да признаят, че по бързина на ума и съобразителност този, който оглавява избирателната секция, е секретарят. Членът на комисията, който беше отишъл до вратата да види дали вали, без затруднение разбра, че много хляб и много сол има да изяде, преди да стигне до висотата на такъв секретар, какъвто имаше сред тях сега, способен с най-голямата непринуденост на света да измъкне един изборен глас от мобилен телефон, също както един фокусник би извадил заек от цилиндър. След като видя как председателят се оттегля в един от ъглите, за да говори по мобилния си с домашните, и как и други, използвайки собствените си апарати, дискретно, шепнешком правеха същото, членът на комисията от вратата оцени честността на колегите, които не използваха стационарния телефон, поставен там по принцип за служебни нужди, и така благородно спестяваха пари на държавата. Единственият сред присъстващите, който, тъй като нямаше мобилен телефон, трябваше да се примири с това, да изчака новини от другите, беше представителят на п. вл., като впрочем следва да добавим, че тъй като живееше сам в столицата, а семейството му беше в провинцията, горкият мъж нямаше на кого да се обади. Един след друг разговорите приключиха, най-много продължи разговорът на председателя, очевидно настояваше човекът, с когото говори, да дойде веднага, да видим как ще свърши всичко това, както и да е, той трябваше да се обади пръв, щом като секретарят бе решил да го изпревари, нека добре да се възползва от положението, вече видяхме, че секретарят принадлежи към кастата на оправните, но поне да уважаваше йерархията, както я уважаваме ние, и просто да беше споделил идеята със своя висшестоящ. Председателят изпусна въздишката, която му беше заседнала в гърдите, пъхна телефона в джоба си и попита, Е, и, разбрахте ли нещо.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, Извинявам се за досаждането пишейки отново тук. От време на време преглеждам "Далечни предстоящи" в очакване за някаква информация дали ще издавате нов роман на този автор. Наистина бих бил благодарен, ако споделите дали фигурира в някакви планове макар и в не скорошни. Благодаря предварително
Здавейте, Интересът ми е изцяло върху автора :) имам 7те издадени книги на български език и тръпна за всеки нов превод :). Останалите имам на английски език, но точния превод доставя по-пълно удоволствие, тъй като вникването в сюжета само по-себе си не е по-интересно, отколкото проницателната интерпретация на автора, която е трудно доловима за повърхностни знания по езика :) Бих откроил Двойникът и Kаменният сал, които са филмирани и може би ще предизвикат по-голям интерес сред останалите читатели. Приятна изненада е, че отговаряте дори тук. Благодаря и поздрави :)
Здравейте, през тази година по-скоро не. Да не би да имате интерес към конкретно заглавие? Сърдечни поздрави:-)

Оценка: +1

Имате ли планове да издавате още книги на автора през тази година?
Здравейте! Споделяме отношението Ви към творчеството и личността на Сарамаго, благодарим Ви, че сте наш читател!

Оценка: +1

искам да Ви благодаря най-искрено за поредната преведена книга на автора, надявам се повече хора да открият сарамаго. с апетит очаквам всяка следваща, безценни са тълкуването и погледа му, играта с мисълта.

Оценка: +5

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-271-4
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-300-1
Купи
Цена
9.00 лв.
(16.00 лв.)

* 7 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-7лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени