Ѕрандън ћъл -

„”ƒќ«≈ћ»я. “айното убежище

„”ƒќ«≈ћ»я. “айното убежище

 нига първа

 

‘ормат: 13/20 | —траници: 264 | ћека корица | “егло: 260 гр.

 

15.00 лв. \ ÷ена с 20% отстъпка: 12,00 лв. Cart упи

 

ISBN: 978-619-150-036-9     ƒата на издаване: 11-11-13

 

ѕревод: ≈мили€ Ћ. ћасларова

 

ќще заглави€ от
Ѕрандън ћъл

ќт векове наред най-причудливи фантастични същества се укриват в тайно убежище, далеч от съвременни€ св€т. “ова убежище се нарича „удоземи€, а негов пазител е д€дото на  ендра и —ет, което двете деца дори не подозират. ¬ътре зад високата ограда древни закони налагат относителен ред и охран€ват лакоми джуджета, пакостливи сатири, вещици интригантки, отмъстителни духчета и завистливи феи. Ќо веднъж щом се наруши редът, неукротими сили завземат убежището, а  ендра и брат й се изправ€т лице в лице с най-гол€мата опасност в живота си. «а да спас€т семейството си, „удоземи€, а може би и света, те тр€бва да съберат кураж да стор€т това, от което най-много ги е страх...

Ѕрандън  ћъл

Ѕрандън ћъл

Ѕрандън ћъл (роден 1974 г.) е американски автор на двете най-продавани серии романи за млади читатели, според класациите на „Ќю …орк “аймс”, „ё ≈с ≈й “удей” и „”олстрийт ƒжърнъл”: „„удозем舓 (Fablehaven) и „ќтвъдници“ (Beyonders). ∆ивее в щата ёта заедно с жена си и четирите си деца. Ќосител е на престижните награди „”итни” и „Ќай-добра литература за млади хора”.

Ѕрандън ћъл „„удоземи€: “айното убежище“

 ендра се бе загледала през странични€ прозорец на големи€ семеен автомобил в короните на дърветата, които се б€ха превърнали в петна с не€сни очертани€.  огато устремното движение й дойде в повече, т€ се извърна напред: взираше се в н€кое дърво и наблюдаваше как то се приближава бавно, профучава край т€х, а после лека-полека се отдалечава.
» с живота ли беше така? ћожеш да гледаш напред към бъдещето или назад към миналото, а насто€щето отминава прекалено бързо, за да го осмислиш. ћоже би – пон€кога.
Ќо не и днес. —ега те пътуваха по безкрайна двупосочна магистрала през гористите хълмове на  ънектикът.
– «ащо не ни казахте, че д€до —ьоренсон живее на кра€ на света? – започна да недоволства братът на  ендра, —ет.
Ѕеше на единайсет години и наесен щеше да бъде в шести клас. Ѕеше се уморил от видеоиграта – доказателство, че наистина б€ха поели на епично пътешествие.
ћайка им се извърна към задната седалка.
– ћалко остава. Ћюбувайте се на природата.
– √ладен съм – отвърна —ет.
ћайка им бръкна в пазарски€ плик, пълен с какви ли не закуски.
– —оленки с фъстъчено масло?
—ет се пресегна напред да вземе н€колко. «ад волана баща им поиска бадемови бонбони „–ока“. ћиналата  оледа беше решил, че са му любимите и че през ц€лата година иска да са му подръка. Ѕлизо шест месеца по-късно още си държеше на думата.
– ј ти,  ендра, искаш ли нещо?
– Ќе.
“€ насочи отново вниманието си към трескавото шествие на дърветата. ћайка им и баща им заминаваха за седемнайсет дни на пътешествие с кораб из —кандинави€. — т€х отиваха и всичките лели, вуйчовци и вуйни. Ќа безплатна екскурзи€.
Ќо не защото са спечелили състезание. ј защото бабата и д€дото на  ендра, родителите на майка им, се б€ха задушили.
Ѕаба и д€до Ћарсен б€ха отишли на гости на роднини в ёжна  аролина. –однините живееха в каравана. ¬ не€ имало повреда, изтекла газ и всички вътре се задушили, докато сп€т. ѕреди много време баба и д€до Ћарсен б€ха об€вили, че остав€т парична сума – за пътешествие с кораб из —кандинави€, на което след смъртта им да заминат всичките им деца заедно с половинките си. ¬нуците не б€ха поканени.
– Ќ€ма ли да ви е скучно цели седемнайсет дни на то€ кораб? – попита  ендра.
Ѕаща им € погледна в огледалото за обратно виждане.
– ’раната ще бъде неверо€тна. ќхлюви, хайвер и какво ли още не.
– Ќе изгар€ме от желание да ходим на това пътешествие – рече натъжена майка им. –  огато са ни завещали тези пари, баба ви и д€до ви едва ли са мислели, че ще умрат при злополука. Ќо ние ще ги оползотворим по възможно най-добри€ начин.
– ѕо път€ корабът спира в разни пристанища – об€сни баща им – отклон€ваше съвсем преднамерено разговора в друга посока. – „аст от времето ще прекарваме на сушата.
– —едемнайсет дни ли ще се влачим с тази кола? – обади се и —ет.
– ќще малко, и сме там – отговори баща им.
– “олкова ли е наложително да оставаме при баба и д€до —ьоренсон? – попита  ендра.
– ўе бъде забавно – каза баща им. – Ѕи тр€бвало да се чувствате поласкани. “е не кан€т почти никого.
– »менно. ѕознаваме ги съвсем бегло. ∆иве€т като отшелници.
– Ќе говори така, те са мои родители. – напомни баща им. – ўом аз съм оцел€л...
ѕът€т престана да се вие сред гористите хълмове и навлезе в н€какъв град. —пр€ха на един светофар и  ендра загледа как една дебелана сипва бензин в минивана си. ѕредното му стъкло беше прашно, но жената €вно н€маше намерение да го мие.
 ендра погледна напред. » предното стъкло на т€хната кола беше мръсно, по него имаше размазани мушици, въпреки че баща им го беше почистил последни€ път, когато б€ха спрели да заред€т. ƒнес б€ха пропътували ц€лото разсто€ние чак от –очестър.  ендра знаеше, че поканата за гостуването не идваше от баба и д€до —ьоренсон. Ѕеше чула случайно как майка им моли д€до —ьоренсон да вземат децата за малко. Ќа погребението.
ѕри спомена за него  ендра потрепери. ѕреди това имаше бдение: баба и д€до Ћарсен б€ха изложени за поклонение в еднакви ковчези. Ќа  ендра й стана непри€тно да гледа д€до си Ћарсен с грим.  ой ненормалник беше решил, че след като н€кой умре, тр€бва да наемеш човек, който да го препарира като зв€р, преди да го погребат?  ендра предпочиташе да ги помни живи, а не представени по такъв нелеп начин с най-хубавите си дрехи. »менно баба и д€до Ћарсен б€ха участвали в живота й. Ѕ€ха прекарвали заедно много празници и т€ им беше ходила за дълго на гости.
 ендра почти не помнеше да е посещавала баба и д€до —ьоренсон. Ќ€къде по времето, когато майка им и баща им се б€ха оженили, бабата и д€дото б€ха наследили имение в  ънектикът. Ќикога не ги б€ха канили на гости и р€дко отскачаха до –очестър. ј и да дойдеха, почти винаги се по€в€ваха поотделно. Ѕ€ха идвали заедно само два-три пъти. Ѕ€ха мили, но  ендра, кажи-речи, не ги беше виждала и не се чувстваше свързана с т€х. «наеше, че баба й е преподавала истори€ в университета, а д€до й е пътувал много, понеже имал малка фирма за вносни стоки. » почти нищо друго.
¬сички се изненадаха, когато д€до —ьоренсон се по€ви на погребението. Ѕеше минала повече от година и половина от последното гостуване. “ой се бе извинил, че жена му € н€ма – не се чувствала добре. ƒвамата все си намираха оправдание. ѕон€кога  ендра се питаше дали не са се развели тайно.
 ъм кра€ на поклонението т€ чу как майка им убеждава д€до —ьоренсон да вземе децата. —то€ха в коридора зад ъгъла при залата за поклонение. ќще преди да € вид€т,  ендра ги чу да си говор€т и спр€ – да подслуша какво обсъждат.
– “олкова ли не могат да останат при ћарси?
– ѕри други обсто€телства щ€ха да отидат у не€, но и т€ идва на пътешествието с кораба.
 ендра надзърна иззад ъгъла. ƒ€до —ьоренсон беше облечен в каф€во сако с парчета кожа на лактите и носеше папийонка.
–  ъде ще отидат децата на ћарси?
– ” свекъра и свекърва й.
– «ащо не вземете детегледачка?
– ƒве седмици и половина са много време за детегледачка. —помних си как веднъж ти спомена, че искаш да дойдат за известно време при вас.
– ƒа, така е. Ќо толкова ли е наложително да е в кра€ на юни? Ќе може ли през юли?
– ѕътешествието с кораба не може да се премести. Ќе е ли все едно?
– ѕо това време съм страшно зает. Ќе знам,  ейт. Ќ€мам опит с деца.
– »зобщо не ми се ходи на тази екскурзи€, —тан. ќтиваме само защото за родителите ми е било важно. Ќе искам да те притискам.
ќще малко, и майка им щеше да се разплаче. ƒ€до —ьоренсон въздъхна.
– —игурно ще намерим къде да ги заключим.
ѕри тези думи  ендра се махна от коридора. ќттогава, макар и да си мълчеше, се страхуваше много, че ще ходи при д€до —ьоренсон.
—лед като излезе от града, автомобилът започна да се изкачва по стръмен наклон. ѕосле път€т заобиколи едно езеро и се залута сред ниски гористи хълмове. ќт време на време подминаваха по н€ко€ пощенска кути€. —лучваше се да зърнат между дърветата и къща или само дълга але€.
«авиха по път, който беше по-тесен, и продължиха нататък.  ендра се наведе напред и провери колко бензин им остава.
– “атко, резервоарът е пълен на по-малко от една четвърт – каза т€.
– ќще малко, и пристигаме. ўе заред€, след като ви оставим.
– “олкова ли не можем да дойдем и ние на пътешествието с кораба? – попита —ет. – ўе се скрием в спасителните лодки. ј вие ще ни носите тайно храна.
– ƒеца, при баба и д€до —ьоренсон ще ви бъде много по-забавно – започна да ги увещава майка им. – —амо почакайте, и ще видите. Ќе се лишавайте от тази възможност.
– ѕристигнахме – оповести баща им.
ѕодкараха по посипана с чакъл але€.  ендра не вид€ и следа от къща, а але€та направи завой и хлътна сред дърветата.
ƒокато чакълът пукаше под гумите, автомобилът подмина н€колко табели с надписи, че се намират в частна собственост. ƒруги предупреждаваха нарушителите. „етиримата се озоваха с автомобила при ниска метална порта, ко€то беше отворена, но можеше и да се затвори – да не влизат чужди хора.
– “ова е най-дългата але€ на света! – измърмори —ет.
 олкото по-нататък отиваха, толкова по-необичайни ставаха и надписите. „„астна собственост“ и „¬лизането забранено“ отстъпиха м€сто на „¬нимание, стрел€ се с пушка“ и „ ойто навлезе в частни€ имот, ще бъде наказан“.
– јма че странни надписи – отбел€за —ет.
– ѕо-скоро страшни – промърмори  ендра.
—лед поредни€ завой але€та ги изведе при висока ограда от ковано жел€зо с лилии отгоре. ƒвойната порта беше оставена отворена. ƒокъдето поглед стигаше, оградата продължаваше навътре сред дърветата. ƒо не€ беше сложена последната табела: „„ака те сигурна смърт“.
– ƒ€до —ьоренсон да не страда от мани€ за преследване? – попита  ендра.
– “ези надписи са шега – по€сни баща им. – “атко е получил земите в наследство. —игурен съм, че оградата си е била тук и преди.
ћинаха през портата, но пак не вид€ха къща. —амо още дървета и храсти. ѕрекосиха н€какъв поток по малко мостче и тръгнаха да изкачват полегат хълм. “ам дърветата внезапно свършиха и в други€ край на широката морава изникна къща.
Ѕеше гол€ма, но не огромна, с много фронтони и дори с куличка. —лед оградата от ковано жел€зо  ендра очакваше замък или дворец.  ъщата бе от тъмно дърво и камък и изглеждаше стара, но добре поддържана. ѕаркът беше по-внушителен. ѕред къщата имаше градина с пъстри цвет€.
—ъс старателно подр€зани€ жив плет и езерото с рибки дворът изглеждаше още по-красив. «ад къщата се извис€ваше огромна кафеникава плевн€ с височина най-малко пет етажа, отгоре й стърчеше ветропоказател.
– ’аресва ми – каза майка им. – ∆алко, че н€ма да останем всички.
– Ќикога ли не си идвала тук? – учуди се  ендра.
– Ќе. —амо баща ви е идвал два-три пъти, преди да се оженим.
– ѕрав€т всичко възможно да отблъснат посетителите – об€сни баща им. – Ќикой – нито аз, нито чичо  арл и лел€ —офи – не е прекарвал тук много време. Ќаправо не го проум€вам. ¬ие, деца, сте късметлии. ѕровърв€ ви. јко не друго, можете да си играете в езерото.
—пр€ха пред гаража. ¬ходната врата се отвори и се по€ви д€до —ьоренсон, следван от тънък като върлина висок мъж с големи уши и по-възрастна слаба жена. ћайка им, баща им и —ет сл€зоха от колата.  ендра продължи да седи вътре и да наблюдава.
Ќа погребението д€до им бе дошъл гладко избръснат, сега обаче беше с къса б€ла брада, облечен в избелели джинси, работни обувки и фланела с дълги ръкави.
 ендра се взр€ изпитателно в по-възрастната жена. Ќе беше баба —ьоренсон. ¬ъпреки б€лата коса тук-там с по н€кой черен кичур лицето й с€каш бе неподвластно на времето. Ћеко дръпнатите й очи б€ха черни като кафе, а от чертите й се подразбираше, че е потомка на азиатци. Ќиска и леко прегърбена, жената бе запазила екзотичната си хубост.
ƒ€до им и високи€т слаб мъж отвориха багажника на колата и започнаха да вад€т куфарите и саковете.
– »дваш ли,  ендра? – попита баща им.
“€ отвори вратата и скочи на чакълестата але€.
– —амо ги занеси в къщата – каза д€до им на баща им. – ƒейл ще ги качи в ста€та.
–  ъде е мама? – попита баща им.
– Ќа гости на лел€ ти ≈дна.
– ¬ ћисури ли?
– ≈дна си отива.
 ендра не помнеше да е чувала за лел€ ≈дна, затова новината не значеше много за не€. “€ погледна къщата. «абел€за, че прозорците са от стъкло на мехурчета. ѕод стрехите имаше гнезда.
¬сички тръгнаха към входната врата. Ѕаща й и ƒейл носеха по-големите сакове. —ет стискаше по-малка платнена чанта и кути€ от овесени €дки. “ам държеше най-важните си неща.  ути€та беше пълна с какви ли не дребни предмети – —ет беше решил, че ще му потр€бват, ако му се случи н€кое приключение: ластичета, компас, вафли, монети, воден пистолет, лупа, пластмасови белезници, връв, свирка.
– “ова е Ћина, нашата икономка – каза д€до им. ѕо-възрастната жена кимна и им махна леко с ръка. – ƒейл ми помага да поддържам парка.
–  аква си ми хубава – каза Ћина на  ендра. – —игурно си на около четиринайсет години.
√овореше с лек, непознат акцент.
– ўе ги навърша през октомври.
Ќа входната врата имаше жел€зно чукче: таласъм с присвити очи и халка на устата. ƒебелата врата беше с тежки панти.
 ендра влезе в къщата. јнтрето беше с лъскав дървен под. ¬ б€лата керамична ваза върху ниската масичка имаше поувехнали цвет€. ќтстрани, до черната пейка с висока облегалка с дърворезба, стоеше гол€ма месингова окачалка. Ќа стената висеше картина, изобраз€ваща лов на лисици.
 ендра надзърна в една ста€ с дъсчен под, покрит изц€ло с огромен килим на шарки.  акто и самата къща, мебелите б€ха стари, но добре поддържани. ѕовечето дивани и кресла б€ха като в къща музей.
ƒейл тръгна с н€кои от саковете нагоре по стълбите.
Ћина се извини и влезе в друга ста€.
–  ъщата ви е красива – отбел€за майка им. – ∆алко, че н€маме време да € разгледаме.
– ћоже би на връщане – каза д€до им.
– Ѕлагодар€, че се съгласи децата да останат при вас – рече баща им.
– «а нас е удоволствие. Ќо да не ви задържам.
– ¬ремето ни притиска – извини се баща им.
– ’айде, деца, и да слушате д€до —ьоренсон – подкани майка им.
ѕосле прегърна  ендра и —ет. ћомичето усети как очите му се пълн€т със сълзи. ѕостара се да не им дава вол€.
– ѕри€тно пътешествие.
– ўе се върнем, преди да сте усетили – обеща баща им, като прегърна  ендра и разроши косата на —ет.
ћайка им и баща им им махнаха за довиждане и изл€зоха навън.  ендра отиде до вратата и загледа как се качват в колата. ƒокато потегл€ха, баща им натисна клаксона. —лед като автомобилът се скри зад дърветата, на  ендра отново й се доплака.
ћайка им и баща им сигурно се смееха от облекчение, че отиват сами на най-дългата почивка, откакто са се оженили.  ендра с€каш чуваше как звънт€т кристалните чаши на наздравиците. ј т€ стоеше тук изоставена.  ендра затвори вратата.  акто винаги, —ет се държеше като пълен непукист и разглеждаше красивите фигури на декоративен шах. ƒ€до им стоеше в антрето и наблюдаваше —ет, но колкото и любезно да се държеше, личеше, че е притеснен.
– Ќе пипай фигурките – подкани  ендра. – »зглеждат скъпи.
– ќ, не се притесн€вай – отвърна д€до им. Ќо от начина, по който го каза,  ендра долови как му е олекнало, че —ет е оставил шаха. – ƒа ви покажа ли ста€та?
ƒвамата тръгнаха след него по стълбището, а после по застлани€ с килим коридор стигнаха до т€сна дървена стълба в подножието на б€ла врата. ƒ€до —ьоренсон продължи по скърцащите стъпала.
– –€дко посрещаме гости, особено деца – об€сни той през рамо. – –еших, че ще се чувствате най-добре на тавана.
ќтвори вратата и двамата вл€зоха след него.  ендра се бе приготвила за па€жини и уреди за изтезание и с облекчение вид€, че таванът всъщност е уютна ста€ за игра. Ѕеше просторна, чиста, светла и дълга и в не€ имаше две легла, отрупани с детски книжки лавици, невградени гардероби, мънички тоалетки, люлеещ се еднорог, ракли с какви ли не играчки и кокошка в кафез.
—ет се запъти право към не€.
– ћного €ко!
ѕъхна пръст през тънките пръчки в опит да докосне оранжевозлатистите пера.
– ¬нимателно, —ет – предупреди го  ендра.
– Ќ€ма страшно – намеси се и д€до им. – √-ца «латни пера е по-скоро домашна любимка, отколкото кокошка от курник. ќбикновено за не€ се грижи баба ви. –еших, че, вие деца, н€ма да имате нищо против да € отмените, докато т€ отсъства. “р€бва да храните кокошката, да й чистите кафеза и да събирате €йцата.
– јма т€ снас€ €йца! – ахна изненадан и зарадван —ет.
– ѕо едно-две на ден, стига да € храните добре – об€сни д€до им. “ой им показа б€лата пластмасова кофа със зърно до кафеза. – ѕредостатъчни са една шепа сутрин и една вечер. ѕрез два-три дни тр€бва да чистите кафеза, гледайте посто€нно да има вода. —утрин й даваме по паничка пр€сно мл€ко – намигна старецът. – “ова е тайната за производството на €йца.
– ћоже ли да € извадим?
 окошката се бе доближила до —ет и сега вече той можеше да € гали с пръст по перата.
– Ќо после да € върнете в кафеза. – ƒ€до им се наведе и пъхна пръст между пръчките, но г-ца «латни пера го клъвна веднага. “ой си дръпна ръката. – Ќикога не ме е обичала особено.
– Ќ€кои от играчките изглеждат скъпи – отбел€за  ендра, ко€то беше отишла при богато украсена къщичка за кукли във викториански стил.
– »грачките са за това – да си играете с т€х – отвърна д€до им. – ѕостарайте се да не ги повреждате, това е достатъчно.
ќт кафеза —ет се премести при малкото пиано в ъгъла на ста€та. Ќатисна клавишите и звуците, които се чуха, не б€ха каквито бе очаквала  ендра. ќказа се, че това е малък клавесин.
– —м€тайте ста€та за свое владение – рече д€до им. – ¬ разумни граници. Ќ€ма да ви притесн€вам и да ви карам да чистите, стига да се отнас€те с уважение към останалите неща в къщата.

7 ћнени€
 
ќценка

Colibri (4.04.2014 г., 09:37 ч.)

«дравейте, благодарим ви! ќще е рано да определим дата за третата част, но и т€ е на път.

 
ќценка
+1

≈лиа (30.03.2014 г., 17:24 ч.)

Ќеверо€тна книга! ¬ълнуваща и завлад€ваща! Ќа един дъх изчетох и двете части... Ѕлагодар€ ¬и!  ога да очакваме част 3?

 
ќценка
+1

»ван (30.12.2013 г., 09:56 ч.)

»зключително интересна книга, прочетох € за 5 дни. ћного завлад€ваща, остав€ те в напрежение след вс€ка глава и те кара да четеш вс€ка следваща и следваща. — нетърпение очаквам втората част, над€вам се да бъде още по-интересна!

 
ќценка
+1

ћина (27.12.2013 г., 09:45 ч.)

ћного интерсна и завлад€ващ€! — нетърпение чакам следващата

 
ќценка
+2

валентин (25.12.2013 г., 13:23 ч.)

книгата наистина е много интересна. над€вам се да преведете ц€лата поредица.

 
ќценка

Colibri (10.12.2013 г., 11:56 ч.)

«дравейте, радваме се, че ¬и харесва! —ледващата е планирана за началото на 2014-а!

 
ќценка
+1

’ристина (6.12.2013 г., 23:37 ч.)

страхотна е - кога ще излезе следващата?

ѕубликувай мнение за книгата


“ази книга е налична и в дигитален ePub формат.

÷ена: лв.

Cart упи е-книга