Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Дъщеря на съдбата
Печатно издание
ISBN
954-529-286-5
Цена
10.50 лв.
(14.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
430 гр.
Страници
350
Превод
Людмила Петракиева, Катя Диманова
Дата на издаване
18 ноември 2003

Дъщеря на съдбата

Втора книга от трилогията след „Къщата на духовете“. Осиротялата още при раждането си Елайза Съмърс е отгледана в английската колония Валпараисо в Чили от добронамерената стара мома госпожица Роуз и нейния брат Джереми. Елайза се влюбва в крайно неподходящия за нея Хоакин, но по същото време в планините на северна Калифорния е открито злато и Хоакин отпътува за Сан Франциско да търси своето богатство. Елайза, бременна с неговата рожба, решава да го последва.

Така започва завладяващата творба на Исабел Алиенде „Дъщеря на съдбата“ всеобхватен портрет на цяла една епоха, богат на характери, история, насилие и състрадание. В лицето на Елайза Алиенде създава най-привлекателната си героиня, жадна за приключения, независима духом и крайно неконвенционална като начин на мислене и постъпки.

За автора

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. „Ел Насионал“ до 1984 г.

Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г. Официален сайт на писателката: www.isabelallende.com

Откъс

Исабел Алиенде „Дъщеря на съдбата“

Всеки се ражда с някаква особена дарба, но Елайза Съмърс отрано откри, че притежава две – добро обоняние и добра памет. Обонянието й послужи, за да си осигури съществуването, а паметта – да си го припомня, макар и неточно, приблизително и поетично, като да бе звездо броец. Забравеното изглежда, че никога не се е случвало, ала тя разполагаше с изобилие от действителни и въображаеми спомени, поради което сякаш живееше два пъти. Елайза често повтаряше пред своя верен приятел, мъдрия Дао Циен, че паметта й е като търбуха на кораба, където се бяха запознали – необятна и мрачна, претъпкана от сандъци, бурета и чували, – защото там вътре се трупаха събитията от целия й живот. Наяве й бе трудно да измъкне нещо от този небивал безпорядък, но успяваше да го постигне насън, както я научи мама Фресия през сладостните нощи на детството й, когато действителността все още бе само загатната с тънки линии блед туш. Навлизаше в лоното на сънищата по добре познатия път, но на връщане пристъпваше крайно предпазливо и внимаваше острата светлина на съзнанието да не разкъса едва доловимите видения. Вярваше в това умение, както други хора вярват в числата и дотолкова се усъвършенства в изкуството на спомена, че бе в състояние да види мис Роуз надвесена над сандъка от марсилски сапун – нейното първо креватче.

– Не е възможно да помниш това, Елайза. Новородените сакато котета, нямат нито чувства, нито памет – твърдеше мис Роуз в редките случаи, когато заговаряха на тази тема. Ала онази жена, склонила глава над нея, в топазеножълта рокля, с изплъзнали се от кока, развети от вятъра коси, се бе запечатала в паметта на Елайза и тя изобщо не възприе друго обяснение за своя произход.

– Във вените ти тече английска кръв като нашата – увери я мис Роуз, когато Елайза порасна достатъчно, за да разбере думите й. – Само на някой от английската колония би хрумнало да подхвърли кошчето ти пред вратата на Британската компания за внос-износ. Навярно този човек е познавал доброто сърце на брат ми Джереми и се е досетил, че ще те прибере. По онова време копнеех да имам дете и сам Бог те изпрати в обятията ми, за да те възпитам в непоклатимите принципи на протестантската вяра и английския език.

– Ти – англичанка? Момиче, не си въобразявай – имаш коси на индианка като мен – опровергаваше мама Фресия господарката си зад гърба й.

Раждането на Елайза бе забранена тема у дома и момиченцето привикна със загадката. В присъствие на Роуз и Джереми Съмърс не засягаше нито този, нито други неудобни въпроси, но пък го обсъждаше шепнешком в кухнята с мама Фресия. Тя обаче се придържаше неотклонно към описанието на сандъка от сапун, докато с годините мис Роуз непрекъснато доукрасяваше разказа си и най-накрая го превърна във вълшебна приказка. Според нея кошчето, намерено в кантората, било изработено от изящни ракитови клонки и подплатено с батиста, бебешката ризка била бродирана с бод „рибена кост“, чаршафчетата – поръбени с брюкселска дантела, а освен това Елайза била загърната в завивка от визон – нещо нечувано и невиждано в Чили. По-късно се прибавиха шест златни монети, завързани в копринена кърпа, и бележка на английски с обяснението, че макар и незаконородено, детето е от знатен род. Ала на Елайза никога не й се привидя нищо подобно. Визоновата кожа, монетите и бележката своевременно се заличиха и от раждането й не остана нито следа. По-близко до спомените й бе обяснението на мама Фресия: когато една сутрин в края на лятото отворили входната врата, намерили сандък, а в него – голо бебе, момиченце.

Исабел Алиенде „Дъщеря на съдбата“

Всеки се ражда с някаква особена дарба, но Елайза Съмърс отрано откри, че притежава две – добро обоняние и добра памет. Обонянието й послужи, за да си осигури съществуването, а паметта – да си го припомня, макар и неточно, приблизително и поетично, като да бе звездо броец. Забравеното изглежда, че никога не се е случвало, ала тя разполагаше с изобилие от действителни и въображаеми спомени, поради което сякаш живееше два пъти. Елайза често повтаряше пред своя верен приятел, мъдрия Дао Циен, че паметта й е като търбуха на кораба, където се бяха запознали – необятна и мрачна, претъпкана от сандъци, бурета и чували, – защото там вътре се трупаха събитията от целия й живот. Наяве й бе трудно да измъкне нещо от този небивал безпорядък, но успяваше да го постигне насън, както я научи мама Фресия през сладостните нощи на детството й, когато действителността все още бе само загатната с тънки линии блед туш. Навлизаше в лоното на сънищата по добре познатия път, но на връщане пристъпваше крайно предпазливо и внимаваше острата светлина на съзнанието да не разкъса едва доловимите видения. Вярваше в това умение, както други хора вярват в числата и дотолкова се усъвършенства в изкуството на спомена, че бе в състояние да види мис Роуз надвесена над сандъка от марсилски сапун – нейното първо креватче.

– Не е възможно да помниш това, Елайза. Новородените сакато котета, нямат нито чувства, нито памет – твърдеше мис Роуз в редките случаи, когато заговаряха на тази тема. Ала онази жена, склонила глава над нея, в топазеножълта рокля, с изплъзнали се от кока, развети от вятъра коси, се бе запечатала в паметта на Елайза и тя изобщо не възприе друго обяснение за своя произход.

– Във вените ти тече английска кръв като нашата – увери я мис Роуз, когато Елайза порасна достатъчно, за да разбере думите й. – Само на някой от английската колония би хрумнало да подхвърли кошчето ти пред вратата на Британската компания за внос-износ. Навярно този човек е познавал доброто сърце на брат ми Джереми и се е досетил, че ще те прибере. По онова време копнеех да имам дете и сам Бог те изпрати в обятията ми, за да те възпитам в непоклатимите принципи на протестантската вяра и английския език.

– Ти – англичанка? Момиче, не си въобразявай – имаш коси на индианка като мен – опровергаваше мама Фресия господарката си зад гърба й.

Раждането на Елайза бе забранена тема у дома и момиченцето привикна със загадката. В присъствие на Роуз и Джереми Съмърс не засягаше нито този, нито други неудобни въпроси, но пък го обсъждаше шепнешком в кухнята с мама Фресия. Тя обаче се придържаше неотклонно към описанието на сандъка от сапун, докато с годините мис Роуз непрекъснато доукрасяваше разказа си и най-накрая го превърна във вълшебна приказка. Според нея кошчето, намерено в кантората, било изработено от изящни ракитови клонки и подплатено с батиста, бебешката ризка била бродирана с бод „рибена кост“, чаршафчетата – поръбени с брюкселска дантела, а освен това Елайза била загърната в завивка от визон – нещо нечувано и невиждано в Чили. По-късно се прибавиха шест златни монети, завързани в копринена кърпа, и бележка на английски с обяснението, че макар и незаконородено, детето е от знатен род. Ала на Елайза никога не й се привидя нищо подобно. Визоновата кожа, монетите и бележката своевременно се заличиха и от раждането й не остана нито следа. По-близко до спомените й бе обяснението на мама Фресия: когато една сутрин в края на лятото отворили входната врата, намерили сандък, а в него – голо бебе, момиченце.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
954-529-286-5
Купи
Цена
10.50 лв.
(14.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени