Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Пустинното копие
Печатно издание
ISBN
978-619-150-117-5
Купи
Цена
24.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-178-6
Купи
Цена
13.00 лв.
(24.00 лв.)
-11лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (65)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
550 гр.
Страници
584
Превод
Лилия Трендафилова
Дата на издаване
22 април 2013

Пустинното копие

Книга втора от поредицата „Демонски цикъл“

Светлината на човечеството угасва. Нощта принадлежи на ненаситните човекоядни демони, които се надигат от Ядрото, когато слънцето залезе. Малкото оцелели човешки селища се крият зад укрепления и полузабравени защитни руни. Легендите обаче разказват за Избавителя – воин за едни, пророк за други, който преди векове обединил човешкия род и сразил демоните. Но тези времена са само легенда за повечето хора.

От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.

 Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.

 Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.

 Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.

„Питър Брет е един от любимите ми нови автори.“
Патрик Рутфъс, „Името на вятъра“

За автора

Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и „Подземия и дракони“, Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета „Бъфало“, а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.

Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата "Демонският цикъл", от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика. 

Живее в Манхатън.

Посети Питър Брет на www.peterVbrett.com

Още за Питър В. Брет
Откъс

Питър В. Брет - „Пустинното копие“

Над земята бе надвиснал най-мрачният час на нощта преди новолунието, когато дори онзи крехък сърп светлина липсваше на небосклона. В тъмен кът под дебелите клони на няколко дървета злокобна материя се процеждаше направо от Ядрото.
Черната мъгла бавно оформи два огромни демона с кафява кожа, буцеста и чвореста като кората на дърво. Раменете им бяха по три метра, извитите им нокти риеха в замръзналите борове и храсталаци на горския шубрак, а муцуните им душеха въздуха. В гърлата им се надигаше ниско ръмжене, докато черните им очи изследваха околността.
Удовлетворени, те се раздалечиха един от друг и приклекнаха, готови да скочат във всеки момент. Късчето непрогледен мрак зад тях се сгъсти и гнусота почерни горската шума, когато два безплътни силуета се материализираха.
Тези бяха изящни, едва метър и петдесет високи, с мека тебеширена плът, съвсем различна от чворестата броня на по-едрите им събратя. По краищата на нежните им пръсти личаха крехки нокти – тънки и прави като на жена с маникюр. Острите им зъби бяха къси, само по един ред, а устите им бяха без зурли.
Главите им бяха издути, с огромни очи без клепачи и с високи конусообразни черепи. Кожата по черепите им стоеше грапава и на буци и пулсираше около закърнелите им рогови издънки.
Двамата новодошли останаха втренчени един в друг с туптящи чела, а въздухът помежду им затрептя.
Един от по-големите демони долови движение в гъстака, посегна със зловеща бързина и измъкна плъх от прикритието му. Ядронът приближи гризача до себе си и го огледа с интерес. Същевременно муцуната му доби плъхоподобен вид, с трепкащ нос и мустаци, а от устата му поникнаха чифт дълги резци. Езикът на ядрона се хлъзна навън, за да изпробва остротата им.
Един от по-слабите демони се обърна към чворестия си събрат с пулсиращо чело. С рязко движение на нокътя мимическият демон изкорми плъха и го захвърли настрана. По заповед на ядронските князе двата мимика се преобразиха в грамадни въздушни демони.
Мисловните демони се разсъскаха, щом напуснаха мрачния си кът и попаднаха под звездната светлина. Дъхът им се замъгли от студа, но те въобще не изглеждаха смутени, докато оставяха ноктестите си следи в снега. Мимиците се наведоха до земята, а ядронските князе се качиха по крилете им, настаниха се отгоре им и всички се гмурнаха в небето.
По пътя на север подминаха множество търтеи. Малки и големи, те се свиха, докато преминат ядронските князе, но последваха зова, който остана да трепти след знатните демони.
Мимиците се приземиха на издигнато възвишение, мисловните демони се изхлузиха от тях и се съсредоточиха в гледката под краката си. По равнината се бе разпростряла многобройна войска и бели палатки обсипваха земята, по която снегът бе стъпкан на кал и здраво замръзнал. Грамадни гърбави товарни животни стояха спънати с букаи и наметнати с одеяла заради студа насред мощни кръгове. Защитите около лагера бяха силни и часовои, загърнали лицата си с черно сукно, патрулираха по периметъра му. Дори от това разстояние мисловните демони усещаха силата на защитените им оръжия.
Отвъд защитите на лагера десетки търтеи пъплеха по равнината и изчакваха изгарящия допир на зорницата.
Огнените търтеи първи стигнаха възвишението, където ги чакаха двамата князе. От почтително разстояние те затанцуваха в тяхна чест и запищяха, изразявайки преданост. Последва глухо туптене и търтеите утихнаха. Нощта застина в мъртвешка тишина, макар наоколо да се събираше необятно множество от демони, привлечено от зова на ядронските князе. Дървесни и огнени търтеи стояха рамо до рамо, забравили расови кавги, а въздушни търтеи кръжаха високо в небето.
Без да обръщат внимание на тълпата пред себе си, мисловните демони впериха погледи надолу към равнината, а черепите им запулсираха. Секунда по-късно единият се обърна за миг към своя мимик и му даде заповед. В този момент плътта на съществото се стопи и набъбна, докато то не се преобрази в масивен каменен демон. Насъбралите се търтеи го последваха безшумно надолу по хълма.
От възвишението двамата князе и вторият мимик зачакаха. И наблюдаваха.

Когато приближиха лагера, все още скрити в мрака, мимикът забави крачка и махна на огнените търтеи да потеглят напред.
Огнените търтеи бяха най-малките и най-слабите сред ядроните, а очите и устите ми светеха от пламъците в тях. Часовоите ги забелязаха веднага, но търтеите бяха бързи и още преди караулите да успеят да дадат сигнал за тревога, малките демони вече плюеха огън по защитите.
Огнената плюнка запращя по магическата преграда, но по нареждане на мисловните демони търтеите се съсредоточиха върху снега извън защитите и дъхът им веднага го превърна в гореща пара. Караулите бяха в безопасност зад защитите, но край тях се надигна гъста, гореща мъгла, която започна да им пари на очите и да ги трови, въпреки че лицата им бяха забулени.
Един от часовоите изтича през лагера и силно заби камбаната. Щом го чуха, останалите воини прекрачиха безстрашно защитите и се втурнаха с копия право срещу огнените демони. Магията пламтеше, докато оръжията промушваха острите, припокриващи се люспи на изчадията.
Още търтеи нападнаха воините от двете страни, но караулите действаха в синхрон, предпазвайки се взаимно в боя с магическите си щитове. От лагера се чуха виковете на други воини, които бързаха да се включат в битката.
Обгърната в мрак и мъгла, войската на мимиците напредваше към бойците. В един момент караулите завикаха победоносно, а в следващия – от ужас при вида на демоните, които заприиждаха от тъмата.
Мимикът уби с лекота първия изпречил му се. Помете го с тежката си опашка и още във въздуха го улови за размахания му крак. Вдигна злощастния воин за крайника и изплющя с гръбнака му като камшик. Следващите клетници, които се изправиха пред мимика, бяха повалени с тялото на загиналия им другар.
Останалите търтеи последваха примера му с колеблив успех. Лесно надвиха малкото караули, но повечето търтеи не се възползваха веднага от изгодното положение и загубиха скъпоценновреме, разкъсвайки мъртвите тела, вместо да се готвят за следващата вълна от воини.
Още и още забулени мъже се стекоха от лагера, строиха се и тръгнаха да убиват с плавна, жестока умелост. Защитите по оръжията и щитовете им непрекъснато присветваха в мрака.
Горе на възвишението мисловните демони наблюдаваха безучастно битката, без да показват загриженост за погиналите търтеи. Черепът на единия изтуптя, изпращайки заповед на мимика му на полето.
Мимикът мигновено запрати труп по един от защитените стълбове около лагера, строши го и в мрежата зейна пролука. Ново глухо туптене се разнесе от върха на възвишението и останалите ядрони изоставиха боя с воините и се изсипаха през пролуката във вражеския лагер.
Стъписани, воините се обърнаха и видяха как стрелкащи се насам-натам огнени търтеи обикаляха пламналите палатки, и чуха писъците на жените и децата си, след като по-големите ядрони си бяха пробили пътя през овъглените вътрешни защити.
Воините се развикаха и се втурнаха към своите близки в избухналото безредие. За броени мигове стройните, непобедими отряди се бяха раздробили на хиляди отделни същества – просто някаква си плячка.
По всичко личеше, че лагерът ще бъде опустошен и изгорен до основи, но тогава от главната шатра изникна силует. Беше облечен в черно като воините, ала връхната му роба, чалмата и булото му бяха искрящо бели. На челото му лъщеше златна диадема, а в ръцете си държеше масивно копие от сияен метал. Ядронските князе се разсъскаха при вида му.
Пристигането му предизвика радостни възгласи. Мисловните демони се надсмяха над първобитните грухтежи и скимтежи, които минаваха за общуване сред хората, но разбраха за какво става дума. Воините бяха просто търтеи. Този беше техният ум.
Под влиянието на новодошлия воините си припомниха своите касти и се върнаха към предишната си съгласуваност. Един отряд се отцепи, за да затвори пролуката. Други два подеха борба с пламъците. Четвърти извеждаше беззащитните на сигурно място.
Останалите се почувстваха облекчени, втурнаха се през лагера и не дадоха никакъв шанс на търтеите. За минути лагерът и полето наоколо се осеяха с ядронски трупове. Мимикът, все още преобразен като каменен демон, скоро се оказа единственият жив ядрон. Беше прекалено бърз, за да го стигне копие, но не можеше да премине през стената от щитове, без да разкрие истинската си същност.
Още едно глухо туптене от възвишението и мимикът се разпадна на сянка, просмуквайки се през миниатюрна пролука в защитите на лагера. Врагът все още го търсеше, когато мимикът се върна на мястото си до своя господар.
Двата тънки ядрона поостанаха на върха на възвишението, а между тях течаха безшумни трептения. Тогава ядронските князе едновременно се взряха на север, където трябваше да бъде другият човешки ум.
Единият мисловен демон се обърна към своя мимик, който коленичи назад, този път преобразен като грамаден въздушен демон, и се покатери на протегнатото му крило. Щом изчезна в нощта, другият мисловен демон се обърна назад да огледа тлеещия вражески лагер.

Стената на крепостта Райзън беше истинска подигравка.
Със своите три метра на височина и един на дебелина цялото укрепление на града беше по-слабо и от това на най-скромния от десетината палати на някой дамаджи. Съгледвачите дори не се нуждаеха от обкованите си с желязо стълби – повечето просто скачаха, хващаха се за ръба на стената мъниче, издърпваха се нагоре и прескачаха.
– Такъв слаб и небрежен народ заслужава да бъде завладян – каза Хасик. Джардир изсумтя, но не каза нищо.
Авангардът от елитните воини на Джардир се бе приближил под сенките на мрака и сега хиляди чифтове сандали хрущяха по незасетите снежни полета, ограждащи града. Докато зеленоземците се криеха зад защитите си, красианците бяха дръзнали да се изправят срещу гъмжилото от демони в нощта, за да напреднат. Дори ядроните избягваха сблъсъците с толкова много свещени воини.
Забулените воини се събраха пред града, но не нападнаха веднага. Посред нощ хора не нападаха други хора. На сутринта, когато небето се озари, воините свалиха булата си, за да се срещнат с враговете лице в лице.
Чуха се кратките изпъшквания на стражите в постройката до портата, усмирени от съгледвачите, а после скърцането на самата градска порта, която се отвори широко, за да приеме войската на Джардир. С рев в града се изсипаха шест хиляди дал’шаруми.
Още преди райзънци да осъзнаят какво се случва, красианците вече атакуваха – събаряха врати, вадеха мъжете от леглата им и ги хвърляха голи в снега.
С едва ли не безкрайната си орна земя крепостта Райзън беше по-многолюдна от Красия, но райзънските мъже не бяха воини по душа и падаха пред обучените редици на Джардир като трева пред косата. Тези, които се съпротивляваха, плащаха със скъсани мускули и счупени кости. Тези, които се биеха, загиваха.
Джардир наблюдаваше всичко това с тъга. Никой от осакатените или убитите нямаше да се покрие със слава в Шарак Ка, Великата война, но всичко това бе необходимо зло. Северният народ не би могъл да се превърне в оръжие срещу демонската раса, ако Джардир не ги сломеше както ковашкият чук преломява върха на копието.
Жените пищяха, докато хората на Джардир ги сломяваха по друг начин. Още едно необходимо зло. Шарак Ка наближаваше и следващото поколение воини трябваше да дойде от семето на мъже, не на страхливци.
След малко синът на Джардир, Джаян, падна на коляно в снега пред баща си, а върхът на копието му беше окървавен.
– Градът е наш, татко – каза Джаян.
Джардир кимна.
– Щом сме завладели града, и околността е наша.
Джаян се бе доказал като умел командир при първата си мисия. Ако битката беше срещу демони, Джардир сам щеше да поведе настъплението, но не би опетнил Копието на Каджи с човешка кръв. Джаян беше още млад да носи бялото було на пълководец, но беше първородният син на Джардир, а самият той – Наследник на Избавителя. Беше силен, устойчив на болка и не само воините, но и духовниците пристъпваха към него с почит.
– Много избягаха – допълни Асъм, който се появи зад брат си. – Те ще предупредят селата, които също ще побягнат и ще се изплъзнат от пречистващия евджахски закон.
Джардир го погледна. Асъм беше година по-малък от брат си, по-нисък и по-слаб. Беше облечен в белите роби на дамата, без броня и оръжие, но това не можеше да заблуди Джардир. Вторият му син безспорно бе по-амбициозен и по-опасен от първия, а двамата дори още повече от всеки друг от десетките им братя.
– Сега се изплъзват – каза Джардир, – но ще оставят запасите си и ще побягнат през мекия лед, който покрива зелените земи през зимата. Слабите ще измрат и ще ни спестят усилията сами да ги убиваме, а като му дойде времето, силните ще паднат под властта ми. Добре се справихте, синове мои. Джаян, възложи на хората си да намерят сгради, в които да вкараме пленниците, преди да измрат от студ. Отделете момчетата за Хану Паш. Ако успеем да им избием северната слабост, може би някои от тях ще надминат бащите си. Силните мъже ще използваме за баласт в битката, слабите ще са роби. Всяка жена в детеродна възраст да бъде оплождана.
Джаян удари с юмрук по гърдите си и кимна.
– Асъм, дай знак на останалите дамати да започват – каза Джардир и Асъм се поклони.
Джардир спря погледа си върху своя облечен в бяло син, който тръгна да изпълни заръката. Духовниците щяха да разпръснат словото на Еверам до всички чини, а на тези, отказали да го приемат в сърцата си, щеше да им бъде навряно в гърлата.
Това беше необходимо зло.

Питър В. Брет - „Пустинното копие“

Над земята бе надвиснал най-мрачният час на нощта преди новолунието, когато дори онзи крехък сърп светлина липсваше на небосклона. В тъмен кът под дебелите клони на няколко дървета злокобна материя се процеждаше направо от Ядрото.
Черната мъгла бавно оформи два огромни демона с кафява кожа, буцеста и чвореста като кората на дърво. Раменете им бяха по три метра, извитите им нокти риеха в замръзналите борове и храсталаци на горския шубрак, а муцуните им душеха въздуха. В гърлата им се надигаше ниско ръмжене, докато черните им очи изследваха околността.
Удовлетворени, те се раздалечиха един от друг и приклекнаха, готови да скочат във всеки момент. Късчето непрогледен мрак зад тях се сгъсти и гнусота почерни горската шума, когато два безплътни силуета се материализираха.
Тези бяха изящни, едва метър и петдесет високи, с мека тебеширена плът, съвсем различна от чворестата броня на по-едрите им събратя. По краищата на нежните им пръсти личаха крехки нокти – тънки и прави като на жена с маникюр. Острите им зъби бяха къси, само по един ред, а устите им бяха без зурли.
Главите им бяха издути, с огромни очи без клепачи и с високи конусообразни черепи. Кожата по черепите им стоеше грапава и на буци и пулсираше около закърнелите им рогови издънки.
Двамата новодошли останаха втренчени един в друг с туптящи чела, а въздухът помежду им затрептя.
Един от по-големите демони долови движение в гъстака, посегна със зловеща бързина и измъкна плъх от прикритието му. Ядронът приближи гризача до себе си и го огледа с интерес. Същевременно муцуната му доби плъхоподобен вид, с трепкащ нос и мустаци, а от устата му поникнаха чифт дълги резци. Езикът на ядрона се хлъзна навън, за да изпробва остротата им.
Един от по-слабите демони се обърна към чворестия си събрат с пулсиращо чело. С рязко движение на нокътя мимическият демон изкорми плъха и го захвърли настрана. По заповед на ядронските князе двата мимика се преобразиха в грамадни въздушни демони.
Мисловните демони се разсъскаха, щом напуснаха мрачния си кът и попаднаха под звездната светлина. Дъхът им се замъгли от студа, но те въобще не изглеждаха смутени, докато оставяха ноктестите си следи в снега. Мимиците се наведоха до земята, а ядронските князе се качиха по крилете им, настаниха се отгоре им и всички се гмурнаха в небето.
По пътя на север подминаха множество търтеи. Малки и големи, те се свиха, докато преминат ядронските князе, но последваха зова, който остана да трепти след знатните демони.
Мимиците се приземиха на издигнато възвишение, мисловните демони се изхлузиха от тях и се съсредоточиха в гледката под краката си. По равнината се бе разпростряла многобройна войска и бели палатки обсипваха земята, по която снегът бе стъпкан на кал и здраво замръзнал. Грамадни гърбави товарни животни стояха спънати с букаи и наметнати с одеяла заради студа насред мощни кръгове. Защитите около лагера бяха силни и часовои, загърнали лицата си с черно сукно, патрулираха по периметъра му. Дори от това разстояние мисловните демони усещаха силата на защитените им оръжия.
Отвъд защитите на лагера десетки търтеи пъплеха по равнината и изчакваха изгарящия допир на зорницата.
Огнените търтеи първи стигнаха възвишението, където ги чакаха двамата князе. От почтително разстояние те затанцуваха в тяхна чест и запищяха, изразявайки преданост. Последва глухо туптене и търтеите утихнаха. Нощта застина в мъртвешка тишина, макар наоколо да се събираше необятно множество от демони, привлечено от зова на ядронските князе. Дървесни и огнени търтеи стояха рамо до рамо, забравили расови кавги, а въздушни търтеи кръжаха високо в небето.
Без да обръщат внимание на тълпата пред себе си, мисловните демони впериха погледи надолу към равнината, а черепите им запулсираха. Секунда по-късно единият се обърна за миг към своя мимик и му даде заповед. В този момент плътта на съществото се стопи и набъбна, докато то не се преобрази в масивен каменен демон. Насъбралите се търтеи го последваха безшумно надолу по хълма.
От възвишението двамата князе и вторият мимик зачакаха. И наблюдаваха.

Когато приближиха лагера, все още скрити в мрака, мимикът забави крачка и махна на огнените търтеи да потеглят напред.
Огнените търтеи бяха най-малките и най-слабите сред ядроните, а очите и устите ми светеха от пламъците в тях. Часовоите ги забелязаха веднага, но търтеите бяха бързи и още преди караулите да успеят да дадат сигнал за тревога, малките демони вече плюеха огън по защитите.
Огнената плюнка запращя по магическата преграда, но по нареждане на мисловните демони търтеите се съсредоточиха върху снега извън защитите и дъхът им веднага го превърна в гореща пара. Караулите бяха в безопасност зад защитите, но край тях се надигна гъста, гореща мъгла, която започна да им пари на очите и да ги трови, въпреки че лицата им бяха забулени.
Един от часовоите изтича през лагера и силно заби камбаната. Щом го чуха, останалите воини прекрачиха безстрашно защитите и се втурнаха с копия право срещу огнените демони. Магията пламтеше, докато оръжията промушваха острите, припокриващи се люспи на изчадията.
Още търтеи нападнаха воините от двете страни, но караулите действаха в синхрон, предпазвайки се взаимно в боя с магическите си щитове. От лагера се чуха виковете на други воини, които бързаха да се включат в битката.
Обгърната в мрак и мъгла, войската на мимиците напредваше към бойците. В един момент караулите завикаха победоносно, а в следващия – от ужас при вида на демоните, които заприиждаха от тъмата.
Мимикът уби с лекота първия изпречил му се. Помете го с тежката си опашка и още във въздуха го улови за размахания му крак. Вдигна злощастния воин за крайника и изплющя с гръбнака му като камшик. Следващите клетници, които се изправиха пред мимика, бяха повалени с тялото на загиналия им другар.
Останалите търтеи последваха примера му с колеблив успех. Лесно надвиха малкото караули, но повечето търтеи не се възползваха веднага от изгодното положение и загубиха скъпоценновреме, разкъсвайки мъртвите тела, вместо да се готвят за следващата вълна от воини.
Още и още забулени мъже се стекоха от лагера, строиха се и тръгнаха да убиват с плавна, жестока умелост. Защитите по оръжията и щитовете им непрекъснато присветваха в мрака.
Горе на възвишението мисловните демони наблюдаваха безучастно битката, без да показват загриженост за погиналите търтеи. Черепът на единия изтуптя, изпращайки заповед на мимика му на полето.
Мимикът мигновено запрати труп по един от защитените стълбове около лагера, строши го и в мрежата зейна пролука. Ново глухо туптене се разнесе от върха на възвишението и останалите ядрони изоставиха боя с воините и се изсипаха през пролуката във вражеския лагер.
Стъписани, воините се обърнаха и видяха как стрелкащи се насам-натам огнени търтеи обикаляха пламналите палатки, и чуха писъците на жените и децата си, след като по-големите ядрони си бяха пробили пътя през овъглените вътрешни защити.
Воините се развикаха и се втурнаха към своите близки в избухналото безредие. За броени мигове стройните, непобедими отряди се бяха раздробили на хиляди отделни същества – просто някаква си плячка.
По всичко личеше, че лагерът ще бъде опустошен и изгорен до основи, но тогава от главната шатра изникна силует. Беше облечен в черно като воините, ала връхната му роба, чалмата и булото му бяха искрящо бели. На челото му лъщеше златна диадема, а в ръцете си държеше масивно копие от сияен метал. Ядронските князе се разсъскаха при вида му.
Пристигането му предизвика радостни възгласи. Мисловните демони се надсмяха над първобитните грухтежи и скимтежи, които минаваха за общуване сред хората, но разбраха за какво става дума. Воините бяха просто търтеи. Този беше техният ум.
Под влиянието на новодошлия воините си припомниха своите касти и се върнаха към предишната си съгласуваност. Един отряд се отцепи, за да затвори пролуката. Други два подеха борба с пламъците. Четвърти извеждаше беззащитните на сигурно място.
Останалите се почувстваха облекчени, втурнаха се през лагера и не дадоха никакъв шанс на търтеите. За минути лагерът и полето наоколо се осеяха с ядронски трупове. Мимикът, все още преобразен като каменен демон, скоро се оказа единственият жив ядрон. Беше прекалено бърз, за да го стигне копие, но не можеше да премине през стената от щитове, без да разкрие истинската си същност.
Още едно глухо туптене от възвишението и мимикът се разпадна на сянка, просмуквайки се през миниатюрна пролука в защитите на лагера. Врагът все още го търсеше, когато мимикът се върна на мястото си до своя господар.
Двата тънки ядрона поостанаха на върха на възвишението, а между тях течаха безшумни трептения. Тогава ядронските князе едновременно се взряха на север, където трябваше да бъде другият човешки ум.
Единият мисловен демон се обърна към своя мимик, който коленичи назад, този път преобразен като грамаден въздушен демон, и се покатери на протегнатото му крило. Щом изчезна в нощта, другият мисловен демон се обърна назад да огледа тлеещия вражески лагер.

Стената на крепостта Райзън беше истинска подигравка.
Със своите три метра на височина и един на дебелина цялото укрепление на града беше по-слабо и от това на най-скромния от десетината палати на някой дамаджи. Съгледвачите дори не се нуждаеха от обкованите си с желязо стълби – повечето просто скачаха, хващаха се за ръба на стената мъниче, издърпваха се нагоре и прескачаха.
– Такъв слаб и небрежен народ заслужава да бъде завладян – каза Хасик. Джардир изсумтя, но не каза нищо.
Авангардът от елитните воини на Джардир се бе приближил под сенките на мрака и сега хиляди чифтове сандали хрущяха по незасетите снежни полета, ограждащи града. Докато зеленоземците се криеха зад защитите си, красианците бяха дръзнали да се изправят срещу гъмжилото от демони в нощта, за да напреднат. Дори ядроните избягваха сблъсъците с толкова много свещени воини.
Забулените воини се събраха пред града, но не нападнаха веднага. Посред нощ хора не нападаха други хора. На сутринта, когато небето се озари, воините свалиха булата си, за да се срещнат с враговете лице в лице.
Чуха се кратките изпъшквания на стражите в постройката до портата, усмирени от съгледвачите, а после скърцането на самата градска порта, която се отвори широко, за да приеме войската на Джардир. С рев в града се изсипаха шест хиляди дал’шаруми.
Още преди райзънци да осъзнаят какво се случва, красианците вече атакуваха – събаряха врати, вадеха мъжете от леглата им и ги хвърляха голи в снега.
С едва ли не безкрайната си орна земя крепостта Райзън беше по-многолюдна от Красия, но райзънските мъже не бяха воини по душа и падаха пред обучените редици на Джардир като трева пред косата. Тези, които се съпротивляваха, плащаха със скъсани мускули и счупени кости. Тези, които се биеха, загиваха.
Джардир наблюдаваше всичко това с тъга. Никой от осакатените или убитите нямаше да се покрие със слава в Шарак Ка, Великата война, но всичко това бе необходимо зло. Северният народ не би могъл да се превърне в оръжие срещу демонската раса, ако Джардир не ги сломеше както ковашкият чук преломява върха на копието.
Жените пищяха, докато хората на Джардир ги сломяваха по друг начин. Още едно необходимо зло. Шарак Ка наближаваше и следващото поколение воини трябваше да дойде от семето на мъже, не на страхливци.
След малко синът на Джардир, Джаян, падна на коляно в снега пред баща си, а върхът на копието му беше окървавен.
– Градът е наш, татко – каза Джаян.
Джардир кимна.
– Щом сме завладели града, и околността е наша.
Джаян се бе доказал като умел командир при първата си мисия. Ако битката беше срещу демони, Джардир сам щеше да поведе настъплението, но не би опетнил Копието на Каджи с човешка кръв. Джаян беше още млад да носи бялото було на пълководец, но беше първородният син на Джардир, а самият той – Наследник на Избавителя. Беше силен, устойчив на болка и не само воините, но и духовниците пристъпваха към него с почит.
– Много избягаха – допълни Асъм, който се появи зад брат си. – Те ще предупредят селата, които също ще побягнат и ще се изплъзнат от пречистващия евджахски закон.
Джардир го погледна. Асъм беше година по-малък от брат си, по-нисък и по-слаб. Беше облечен в белите роби на дамата, без броня и оръжие, но това не можеше да заблуди Джардир. Вторият му син безспорно бе по-амбициозен и по-опасен от първия, а двамата дори още повече от всеки друг от десетките им братя.
– Сега се изплъзват – каза Джардир, – но ще оставят запасите си и ще побягнат през мекия лед, който покрива зелените земи през зимата. Слабите ще измрат и ще ни спестят усилията сами да ги убиваме, а като му дойде времето, силните ще паднат под властта ми. Добре се справихте, синове мои. Джаян, възложи на хората си да намерят сгради, в които да вкараме пленниците, преди да измрат от студ. Отделете момчетата за Хану Паш. Ако успеем да им избием северната слабост, може би някои от тях ще надминат бащите си. Силните мъже ще използваме за баласт в битката, слабите ще са роби. Всяка жена в детеродна възраст да бъде оплождана.
Джаян удари с юмрук по гърдите си и кимна.
– Асъм, дай знак на останалите дамати да започват – каза Джардир и Асъм се поклони.
Джардир спря погледа си върху своя облечен в бяло син, който тръгна да изпълни заръката. Духовниците щяха да разпръснат словото на Еверам до всички чини, а на тези, отказали да го приемат в сърцата си, щеше да им бъде навряно в гърлата.
Това беше необходимо зло.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, или агентката се е объркала, или информацията ви е твърде стара. \"Черепният трон\" е купена и преведена от \"Колибри\", в момента се редактира и коригира, книгата е обемиста, очаква се на пазара август - октомври.
Здравейте, третата книга е "Дневната война", ако имате предвид нея: http://www.colibri.bg/knigi/921/pityr-v-bret-dnevnata-vojna
Аз неразбрах , кога ще има 3та част на бг .Моля дайте малко инфо!!!
"Дневната война" излиза на 9 юни!

Оценка: +6

Какво става с третата книга от Демонски цикъл?Книгата на Бъчър излиза през 21.06 и вече я показвате, а Daylight war в 15.06 и още я няма.....сега да не стане, така че и този месец да се отложи................
Имаме отговор и тъй като Колибри е едно от малкото издателства в България, което си прави труда да отговаря на читатели - моите благодарности.

Оценка: -3 +3

Олекна ми :)

Оценка: -2 +3

Не отговаряме, защото ни заплашихте, че повече никога няма да си купите наша книга, в случай че тази не излезе през май. А ако излезе на 9 юни? Сега съвсем сериозно - до средата на юни ще бъде на пазара. Предвид натрупването на събития през последния месец, се наложиха промени в графика на заглавията. Дано ни пощадите, все пак. Заради такива настоятелни читатели като ВАС се роди поредица Галактики. Нека живее!

Оценка: -10 +7

защо не отговаряте?

Оценка: +4

ако не излезе през май никога повече няма да купя книг от колибри

Оценка: +11

Да, искаме дата!

Оценка: +10

Май месец е почти тук имате ли по конкретна дата,тъй като не виждам книгата в очаквани заглавия?

Оценка: +11

Хайде бре! Колко още ще чакаме зад защитите Арлен да дойде да ни спаси! :D

Оценка: +17

Здравейте, предвижда се "Дневната война" да излезе през май!

Оценка: -1 +6

Дали има някаква яснота за третата книга. На мен поредицата ми много ми харесва, и преводА, и преводЪт също ;) Има ли вече дата за издаването и? Поздрави

Оценка: -1 +6

Уф, критикарството е лош занаят. Все си мисля, че ако оценяваш превода на една книга като "трагичен", трябва ти самият да си безупречен - поне докато произнасяш "присъдата". Накратко, "преводЪТ може и да може да бъде трагичен", ала "преводА не може да бъде трагичен". "Пустинното копие" е стопроцентово удоволствие - от първата до последната страница!

Оценка: -2 +13

Поне като чакаме толкова време гледайте превода да е качествен ..

Оценка: -2 +3

Превода на втората книга е трагичен !

Оценка: -4 +3

Всяка следваща книга от поредицата ви отнема все повече и повече време. Между третата и четвъртата сигурно ще чакаме 2 годни. Жалко е!

Оценка: +7

Абе, преводачите, някой не ВИ ли е казвал, че обръщение в официална форма е Вие/Ви? "Ще ми се да ме оставяте да ви придружавам, госпожице Лийша - каза Уонда." Не стига че сте бавни, не стига, че преводите ви са по- неграмотни от тетрадката на второкласник, не стига, че бавите книгата с повече от половин година и корицата на последната част беше пълен провал, ами и имате очите да остроумничите и да се подигравате на хората, които ви плащат заплатите. Не ВИ ли е срам малко? Предполагам, че ще надуете цената с още пет лева, предполагам, че това няма да компенсира закъснението и немарливата работа. Абе аз що не взема да пиша на автора, той да изкаже мнение как се отнасяте към творбата му? Една от най- добрите фентъзи книги, които са ми попадали напоследък, и пляс, точно по български успяхте да я оплескате! Какво трябва да се случи в тая страна, за да си вършите съвестно работата?!

Оценка: -4 +13

О, да, с "Война и мир" щяхме да се справим по-бързо:-) А сега по-сериозно: "Дневната война" наистина ще се появи през май, а преди това ще имате възможност да прочетете друг превъзходен фентъзи роман - "Героите умират" на Матю Стоувър излиза на 24 март!

Оценка: -9 +1

Какво направихте вие бе! Война и мир да бяхте почнали, по- бързо щеше да се преведе. Аз забравих какво се случи в предишните две книги от чакане, що за чудо беше това?

Оценка: +2

йес, йеС, йЕС, ЙЕСССС! :D

Оценка: -1 +5

Здравейте! "Дневната война" излиза през май! Поредицата е изключително оригинална и атрактивна, съгласни сме с вас, приятели!Молим ви да ни извините за закъснението, чакането си струва, несъмнено;-)

Оценка: -7 +4

Все още ли е строго секретно кога ще излиза 3-тата част?

Оценка: +3

книгата е много зле , много е крал от supernatural. секс историите са му изключително просташки ,3/4 от книгата се говори за някакви елементарни селски истории, които никой не ги интересува. общо взето книгата е невероятно скучна и Глупава, направо си искам парите обратно!!!

Оценка: -20 +1

Четвъртата книга все още няма официална дата, така че никъде не е излязла. Колкото до третата, книгата си заслужава свеки ден чакане, който няма търпение (като мен) може да си я изтегли или закупи на английски и да я прочете! Най-добрата от поредицата за сега, за това не притискайте изданието, по-добре да направят качествен превод от колкото някое недоразумение! Чакането си заслужава! :))

Оценка: -2 +14

Някаква идея кога излиза трета част? Доколкото знам четвърта вече отадвна е по световните книжарници. НаЗАДвате.

Оценка: +2

Здравейте, кога ще издадете превода на "The Daylight War". Имате ли вече дата?

Оценка: +1

Уникална поредиЦа! Вярно, че стандартът ни на живот е такъв, че и книгите ни се виждат скъпи, но тази заслужава всеки инвестиран лев! Корицата е изумителна, мн ми е любопитно какво ще измислите за оформлението н третата книга, която чакам с нетърпение-е-е!!!!!

Оценка: -1 +11

За тези пари и тази големина .... трябваше да се постараете с корицата много, пъти повече отколкото ! Дано следващия път да помислите за това повече, вместо да гледате как да вземете повече парички. Това вие единственото фентъзи на цена 20+ лева,а не предлага за цената си нещо повече от към корица и хартия!!! Обема и автор-а не качват цената при положение,че другите ви поредици са подобни ( от към рейтинг на книгите, обем и прочие. ). При положение че първата книга е абсолютно същата. Или вдигайте цената за сметка на качеството от към корица и хартия или просто си сваляйте рейтинг-а и губете читатели и купувач като изкуствено ги покачвате за сметка на автор-а или оглед предсказуемите продажби. Поредиците като Първия Закон , Кодекс-а Алера и тази Демоничен Цикъл са прекрасни. Авторите са невероятни и обзалагам се че това са доооста точни попадения от ваша страна. Рейтинг-а им е висок и в България ако те не се продават, просто няма какво друго. Но с тази си политика си вкарвате автогол ! Аз предпочитам да плащам повече, за качеството на книгата, нямам с това проблем. Но мразя когато някой издребнява за малкото и дребното. Надявам се следващата книга да не е 24 + лева,пък може би 30 +

Оценка: -5 +3

Здравейте, Елена, "The Daylight War" излиза догодина. Вие член ли сте на фейсбук групата ГАЛАКТИКИ? Ако не сте, заповядайте там, можете по-непосредствено да се информирате, да питате, споделяте и коментирате съдържание. Хубава седмица! https://www.facebook.com/groups/GalaxySeries/

Оценка: -11

Каква е дата за излизането на третата книга? Абсолютно не е сериозно да не можете да го прогнозирате. Ясно е колко време отнема и колко струва превода и редакцията. Редно е да уведомите читателите защо се бави третата книга и ако няма да я издавате вие - все пак да имате елементарно достойнство - да обясните какви са причините и какво да очакват читателите..

Оценка: +1

Книгата ми се разцепи на 2-3 места вече.. така или иначе, бих я изяла с кориците и нямам търпение да пуснете следващата..! :-DD А корицата си е супер, няма лошо да оставим малко храна на въображението си и радост за женските очи.. :-DD Може от време на време да ходи само по биде човека, защото така е свикнал, а червеното - толкова много кръв около него дали белия му тюрбан не е пропит до неузнаваемост вече.. :-D

Оценка: -1 +1

Здравейте, ще ви държим в течение за следващата книга от поредицата, още не можем да се обвържем със срок:)

Оценка: -14 +2

И така. Някаква информация ще ни дадете ли относно другата книга ???
Хубава е книгата, но направете нещо с тези корици - прекалено меки са. В момента съм на средата и всеки момент очаквам книгата да се сцепи, като пъпеш, и да се разпадне на части

Оценка: +2

Жалкото е че ще четем "Дневната война" след 1 година.

Оценка: -1 +41

След последните десет страници останах с отворена уста !:О С ядронско нетърпение чакам третата част...още съм с отворена оста :O

Оценка: +6

Това е един от най-великите фентъзи епоси! Цвета на тюрбана на Джардир ми е най-малкия проблем. Радвам се, че мога да се насладя на съдържанието зад корицата.

Оценка: -1 +10

вече я преполoвих, най-якия фентъзи епос, който съм чел последните години Корицата е страхотна, съгласен съм с Дичо и ПИТЪР бРЕТ фАН гАЛ, не мога да ги разбера хейтърите-формалисти, имам чувството, купуват и четат да ровят грешки, не да се кефят

Оценка: -3 +7

Корицата е У-БИЙ-СТВЕ-НА! бравос Колибри, харесва ми повече от корицaта на американското издание!!!

Оценка: -4 +5

Благодарим ви за насърчителните думи, приятели! Благодарим и на тези, които не са останали удовлетворени..., че споделиха позициите си. Всяко индивидуално наблюдение е ценно за нас, стига да е добронамерено. Книгата е на българския литературен пазар и това е най-хубавото. Да цитираме пак Брет: "But on the much larger plus side, another published language is fantastic. Congratulations"

Оценка: -1 +5

Бижу!

Оценка: -1 +8

АЗ ПА ХАРЕСВАМ КОРИЧКАТА НА ЖИВО Е OЩЕ ПО-ХОРОШО ВЪПРЕКИ ЧЕ МАЛКО ЗАКЪСНЯ ДНЕСКА СИ Я КУПУХ И ТАЗИ ВЕЧЕР НЯМА СПАНЕ (^v^)/ :D

Оценка: -4 +4

мислите ли, че при тази цена, недобър превод, и ужасяваща корица всички, които чакаха книгата от миналата година, ще си я купят? Не. Какво оправдава увеличение на цената с 6 лв.? Нямате аргументи. Черните дрехи на красианските воини, че и на първия воин, и бялото наметало отгоре на избавителя - това да прилича на гол културист с червен тюрбан? Колкото и да се препъва човек в някои думи на английски, езикът на автора е доста читаем, и разказът тече свободно, така че май не, благодаря, ще си я дочета на английски, имам вече и третата и ще я прочета пак на английски, и не, благодаря. другия път бъдете по-разумни, бързи, и адекватни

Оценка: -4 +8

Във фейсбук и официалния сайт на Питър Брет се разхожда корицата на бг изданието и и излиза че не само аз съм на мнение че корицата е неуместна че и смешна дори...за сега събира само осмивания ХА! http://www.petervbrett.com/2013/04/23/bulgarian-desert-spear-cover/comment-page-1/#comment-13836 " "https://www.facebook.com/pages/Peter-V-Brett/172961702759474" ЩЕ СИ КУПЯ КНИГАТА ОТ АМАЗОН ПОНЕ ЩЕ ЗНАМ ЗА КАКВО ДАВАМ ПАРИ!!!

Оценка: -2 +5

Не просто това е корица от някое списание със заглавие "Мускули и фитнес" художника само е "ТУРИЛ" един тюрбан и то червен ХА-ХА-ХА! Не може ли просто да вземете оригиналната корица и само да преведете заглавието и...АЗ ЛИЧНО БИХ СЕ ЗАРАДВАЛ ДА ВИДЯ ТРЕТАТА КНИГАТА НА БГ С ОРИГИНАЛНИТЕ И КОРИЦИ ЗАЩОТО СЕ СТРАХУВАМ ДА,ЧЕ ЩЕ ИЗДАДЕТЕ НЕЩО С СНИМКА НА АЗИЗ В ЧЕРВНИ ДАНТЕЛИ :(

Оценка: -4 +9

Толкова много чакане и накрая това...напълно съгласен съм с "разочарован фен" А да кориците наистина не изразяват духа на книгата...

Оценка: -1 +6

От къде да започна? Може би от цената. Книгата е абсурдно скъпа като се има и предвид забавянето й с половин година, третата част вече е издадена на английски. Корицата - тоя Рамбо няма нищо общо с Джардир, предводителят на Красианците, в книгата е описан с бял тюрбан. Преводът - от зле, по- зле. Преполових я на английски, и честно съжалих, че съм я купил. Ако не знаех за какво става дума нямаше и да разбера. Хаотично преведена, с правописни грешки и разминавания. Не мога да си обясня защо резултатът е толкова лош след такова чакане, трябваше да я изпипате до последната запетайка, за да оправдаете очакването на феновете. Все пак ние сме тези, заради които съществувате, ако не купуваме книгите ви, няма да ви има. Замислете се и поработете повече над това, за мен книгата в този си вид е жесток провал.

Оценка: -1 +9

Обичам КОЛИБРИ и фентъзи поредиците който издават !

Оценка: -2

Благодаря ви за бързия отговор! И искрени поздравления за адекватната и съвременна маркетингова политика! Дано повече бг издателства да вземат пример от вас и да влязат в крак със съвременните реалности на пазара.

Оценка: -4 +1

Здравейте! Да, електронният вариант е на разположение от утре! Колкото до корицата, знаете ли, мнението на автора относно дизайна на българските издания на поредицата е изцяло в наша полза:) Много от читателите ни вече се произнесоха ласкаво за корицата на втората книга. Естествено е да има и негативни отзиви - няма как да сме с идентичен вкус. Успешна нова седмица!

Оценка: -1 +2

Въпрос към издателството: Вие сте сред малкото представители на бг бранша издаващи заглавията си и в електронен формат - възнамерявате ли да издадете и втората част на романа електронно, подобно на първата? Благодаря!
Имам чувството че художника доста се е поизпотил преди да успее да сътвори толкова грозни корици... на колко други езика е издаден и нито един не толкова смотан колкото в бг... Линк за ковери на поредицата в разлчните страни... http://www.petervbrett.com/creations/

Оценка: -1 +7

Да, принципно този малко анаболен ми идва :D
Какъв между другото е "безгрешният" читател? Интересно ми е да науча вашата теза.

Оценка: +4

Е, вече не му виждах края на това чакане, честно. Радвам се, че най-накрая я издадохте. Надявам се третата да издадете по-бързо.

Оценка: +3

24 лева някъде видях ... вие сериозни ли сте ХА-ХА ??? Надушвам нова политика и издребняване. :) Може и да греша, за цената за това пиша! 2-рата част същата големина примерно на " Първия Закон " е 20 лв... която е най - скъпата ви книга от тази категория книги ! Аз определено не виждам логика и смисъл в това покачване на цените ви !!! Освен една единствена и съм я посочил ! Дано се замислите колко хора ще я купят на подобна цена ! Не стига че се забавяте с месеци. Корицата не е нещо особенно и определено не въздейства ако не си под 15 години. Силно се надявам че превода и хартията ви ще са хубави както винаги ! Разчитате на феновете купили първата част ! Разчитате на това че е с хубав рейтинг самата поредица и че се чете от фентъзи феновете Автора. Кофти за вас ! Определено ще си купя тази книга ... но ще се замисля за друга поредица !!!

Оценка: -2 +7

Ее браво, най-накрая надявам се да си заслужава превода след толкова чакане :)
Войн и воин са дублетни форми, може би имате предвид допусната грешка при употреба на множествено число? Няма безгрешни издатели, нито читатели;) Прекрасна нова седмица!

Оценка: -2 +4

Аз пък силно се надявам правописните грешки от първата книга да ги няма. На едно място не видях правилно написана думата "войн".

Оценка: -1 +3

Силно се надявам да сте сменили нечетивния шрифт във втората част, защото шрифтът на първа част беше меко казано кошмарен и не се четеше. ;)

Оценка: -2 +3

Значи я издаваме тъкмо навреме!;-)

Оценка: -4 +1

Еей, най- накрая! Прополових я на английски докато чакам!

Оценка: -2 +4

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-117-5
Купи
Цена
24.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-178-6
Купи
Цена
13.00 лв.
(24.00 лв.)

* 11 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-11лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени