Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Вакантен пост
Печатно издание
ISBN
978-619-150-100-7
Купи
Цена
15.00 лв.
(20.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-1501-00-7
Купи
Цена
12.00 лв.
(20.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (5)
Мнения (22)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
510 гр.
Страници
448
Превод
Венцислав К. Венков
Дата на издаване
14 декември 2012

Вакантен пост

Когато Бари Феърбрадър умира на четирийсет и няколко години, градчето Пагфърд изпада в шок. На пръв поглед Пагфърд е олицетворение на английската идилия с калдъръмения си пазарен площад и древното абатство, но онова, което се крие зад красивата фасада, е град на бойна нога. Богати воюват с бедни, юноши воюват с родителите си, съпруги – със съпрузите си, учители – с учениците си... Пагфърд не е онова, което изглежда. А овакантеното от Бари място в градския съвет скоро разпалва най-голямата война, която градът е виждал. Кой ще вземе връх в избори, заредени със страсти, подмолност и неочаквани разкрития? „Вакантен пост“, големият роман за малкото градче, е първият роман за възрастни на Дж. К. Роулинг. Той е дело на една неподражаема разказвачка.

Официална страница:
http://vakantenpost.colibri.bg

Официална страница във фейсбук:
https://www.facebook.com/VakantenPost

За автора

Дж. К. Роулинг е родена на 31 юли 1965 г. в Йейт, Глостършър, Англия. Дипломира се с френска и класическа филология, но животът я принуждава да замине за Португалия, за да преподава английски език. Авторка е на поредицата, посветена на приключенията на Хари Потър: 7 книги, издадени от 1997 до 2007 г., продадени в над 450 милиона екземпляра в цял свят и разпространени в повече от 200 страни, преведени на 74 езика и претворени в осем филма блокбъстъри.

Дж. К. Роулинг е наградена с множество отличия, в това число с Ордена на Британската империя за заслуги към детската литература, Наградата на Принца на Астурия за съгласие, Почетния легион на Франция и наградата „Ханс Кристиан Андерсен“. Тя участва в много благотворителни каузи чрез собствения си тръст за милосърдна дейност „Волант“ и е основателка на благотворителната организация „Лумос“, бореща се да промени живота на децата в неравностойно положение.

На 27 септември 2012 г. излиза „Вакантен пост“, първият й роман за възрастни. Книгата представлява многопластова сатира, бичуваща язвите на съвременното общество, за чието оздравяване не достига воля. С този натуралистичен роман с готически привкус Дж. К. Роулинг доказва, че умее да гради интрига, без да разчита на фентъзи прийоми. „Вакантен пост“ изследва дневния ред в малко провинциално градче, класовите различия и междуличностните битки в качеството им на гориво за политически противопоставяния. Книгата разкрива чувствителността на авторката към теми, които засягат периферията на британското общество.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Дж. К. Роулинг - „Вакантен пост“

Неделя

Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник.
Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше.
– Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога.
Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота.
Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом.
Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по „Чърч Роу“ – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе.
Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си.
Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта „Бърди“ и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата.
Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне.
В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение.
Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 „Спешна помощ“.
На линейката й бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята й пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му.

Дж. К. Роулинг - „Вакантен пост“

Неделя

Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник.
Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше.
– Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога.
Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота.
Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом.
Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по „Чърч Роу“ – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе.
Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си.
Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта „Бърди“ и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата.
Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне.
В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение.
Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 „Спешна помощ“.
На линейката й бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята й пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Книгата е прекрасна! Грубият език само подчертава реалността и дава идеалната представа за това как покварата заема място навсякъде, включително и в богатите охолни домове. Сложни характери, идеи, които реално трябва да се осмислят от читателя, а не са поднесени наготово. Мен лично книгата истински ме докосна и Роулинг ме разплака за пореден път :)
Здравейте! Малко по-горе като кликнете върху бутон КУПИ, на практика давате старт на поръчката. След това насочете поглед към горния десен ъгъл и кликнете върху ПОРЪЧКИ, за да продължите с попълването на данните. Цялата процедура отнема не повече от 5 минути. "Вакантен пост" има печатно и електронно издание, изберете си;-)

Оценка: -1

От къде може да бъде купена книгата?
г-жо Радулова има огромна разлика от британо английски и американски английски.

Оценка: +2

Едно правдиво ревю за романа от самия Бойко Пенчев. Вижте как той оценява превода: http://www.capital.bg/light/revju/knigi/2013/01/02/1979865_neshto_poveche_ot_magiia/?ref=akcentmenu

Оценка: +1

Ще си повторя мнението от друг форум: Хареса ми! Цинична, жестока...направо ме "зашлеви"! Личи си Роулинг-стила, но без безрезервната вяра в доброто от потър-манията. Предполагам, че няма да се хареса на 70% от порасналите й фенове, просто е различна. P.S. Благодаря, че я пуснахте в ел. вариант, така дори в провинцията по празниците можах да я прочета, без да се налага да издирвам книжарници.

Оценка: +3

Книгата е написана за нивото на английската средна класа.Стилът е тромав,описанията и героите бледи. Фабула няма.Действие няма.На всяка втора страница някой псува в прав текст на глас или наум.Интелигентният български читател не може да научи нищо ново,на него е чужд "проблема за общинският съветник". Препоръчвам ВИ да НЕ ЧЕТЕТЕ тази книга!!!

Оценка: -5 +1

Прочетох мнението на г-жа (г-ица?) Радулова и бидейки преводач и аз, не мога да се сдържа да не изкоментирам. Да превеждаш означава да предадеш на съответния език написаното от автора независимо дали ти харесва. Интерпретирането на текста (макар че един от видовете превод на английски се нарича to interpret) вече не е превод, а преразказ, което беше стил на превода в българия години наред. В текста палмата е депримирана, а каче е хубава нашенска дума и не разирам с какво точкова дразни. Ако това са потресаващите лексикални грешки, съветвам обогатяване на лексиката.

Оценка: -1 +1

Учудена съм от емоционалната оценка на ЙР и от лексиката й -" ужасяващ", "потресаваща". Всеки има право на мнение, разбира се, затова казвам и моето. Преводът е добър, улучен е новият стил на авторката, която с говоримия, на места брутален език очевидно е искала напълно да се разграничи от книгите си за деца. Може и да има отделни неудачни места, но все пак нека гледаме цялостния превод, който според мен се е получил. А цитирания пример - за качето и депримирания му вид: в описания неподдържан, мръсен и беден квартал растението ще е по-скоро в каче, отколкото в истинска саксия. И защо пък да няма депримиран вид?

Оценка: -1

Здравейте. Книгата е прекрасна, но за съжаление преводът е просто ужасяващ! Въпреки цялото ми уважение към господина, който е положил много труд да преведе творбата, не мога да не ви обърна внимание на потресаващата лексика, която се използва на почти всяка страница (давам пример: "качето на депримираната на вид палмова лилия" - каче????, депримирана???). Не липсват и граматически грешки.... Най-чистосърдечно Ви моля да ми позволите да я преведа, ще го направя напълно безплатно! В настоящия си вид книгата е доста трудна за четене.

Оценка: +1

Книгите на Колибри, в сравнение с други издателства са качествени, и имат интересни корици. :)
все още Хари Потър си остава най-добрата ѝ книга тази не би се харесала и на някои възрастни тъй като Хари Потър бе по-четена и от възрастните хора so.. абе нз вие си знаете аз само изказвам мнение
Хари, Хари, това е нова печатарска техника, глупчо. Не коментирай коричката, ами си гледай в паничката.
Книгата е под всякаква критика! Меката корица е ужасна. Все едно разгръщам не книга, а списание. Хартията смело мога да кажа, че е тоалетна. Съпоставено с цената говори за мошеничество. За пореден път издателство се опитва да изкрънка някой лев от намаляващото четящо население в България. Има Господ и парите, които ще спечелите от хитринитите ви с тази книга, а и не само, ще ги дадете за лекарства! Коментарът ми не е остър, а реален. Защото знам какво ще отговорите! И пак ще увъртате! И да не вземете да изтриете коментара. Знам, че сте добри в това.
Цената на книгата с твърди корици ще е 25 лв.
На каква цена ще бъде книгата с твърди корици?
Твърдите корици ще излязат в сряда, печатът отнема повече време, но в сряда най-късно и те са на пазара.
Извинявам се за подобния въпрос,но тиража с твърдите корици ще бъде ли пуснат също на 17???
Да! Ще има тираж с твърди корици. Желаем на всички сладко четене!
Ще има ли тираж на книгата с твърди корици???
Нямам търпение да прочета книгата! Все пак е написана от най-четенеият автор! Сигурен съм,че книгата ще е страхотна!
Прекрасни сте! Радвам се, че толкова бързо успяхте да я преведете и издадете! Непременно ще си я купя! Надявам се, цената да е нормална. :)
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-100-7
Купи
Цена
15.00 лв.
(20.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-1501-00-7
Купи
Цена
12.00 лв.
(20.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени