Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Уроци по танци за възрастни и напреднали
Печатно издание
ISBN
978-619-150-086-4
Цена
10.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (2)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
130 гр.
Страници
104
Превод
Васил Самоковлиев
Дата на издаване
12 ноември 2012

Уроци по танци за възрастни и напреднали

„Уроци по танци за възрастни и напреднали“ е издадена за първи път през 1964 г. и достига фантастичния тираж от половин милион екземпляра. Новелата е сред най-експерименталните творби на Храбал, силно повлияна от методите на сюрреализма, и демонстрира ефектно някои от любимите разказвачески похвати на писателя като монтажа и колажа. Състои се от едно-единствено изречение – безкраен низ от спомени, емоции, случки, абсурдни асоциации, мъдрости, поръсени с щипка лудост, сменящи се вихрено и искрящи като пъстър калейдоскоп. Българските читатели ще изпитат отново насладата от спонтанния, експресивен, „кръчмарски“ език на Храбал, привидно изкопиран от живата реч, но непостигнат досега от никой друг писател.

За автора

Бохумил Храбал (1914–1997) е прочут чешки писател и редом с Хашек и Чапек е смятан за един от най-великите автори на ХХ век. Произведенията му са превеждани на близо 30 езика. Сред най-известните са „Строго охранявани влакове“ и „Обслужвал съм английския крал“ (екранизирани от Иржи Менцел съответно през 1966 и 2006 г.).

Храбал е новелист и автор на разкази, чиито истории са повлияни от сюрреализма, дадаизма и психоанализата. От сюрреалистите той усвоява техниката на „автоматичното писане“. Стилът му е повлиян и от Джеймс Джойс и т.нар. „поток на съзнанието“. Храбал започва да пише стихове още през 40-те, но се утвърждава като автор относително късно – около 50-ата си годишнина. Международната му слава се свързва с романа „Строго охранявани влакове“, който излиза през 1965 година. Творбите на Храбал са забранени след нахлуването на съветските войски в Чехословакия през 1968 година.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Бохумил Храбал „Уроци по танци за възрастни и напреднали“

Kакто идвам сега тук при вас, госпожице, ей така обичах заради красивите госпожици да наобикалям и покрай църквата, и то не че си падам по църковните работи, ами щото там, до къщата на свещеника, имаше едно магазинче и в туй магазинче някой си Алтман продаваше втора употреба шевни машини, американски грамофони с двойни игли и пожарогасители марка Minimax, та тоя Алтман припечелваше допълнително, като обикаляше из околията и подбираше хубавици за баровете и кръчмите, и тия госпожици често преспиваха у същия тоя Алтман в задната му стаичка, а дойдеше ли лятото, ония ми ти дамички си разпъваха в градината палатка, той и господин свещеникът обичаше да се разхожда покрай оградата, красавиците си пускаха там грамофон, пееха и пушеха и се припичаха на слънце по бански, какво да ви разправям, прекрасно нещо, като на небето, като в рая, той, господин свещеникът, затуй и обичаше да ходи покрай оградата и да контролира, щото някак не му бе провървяло с клисарите, един му избяга с негова братовчедка в Канада, друг си смени вярата, мина към чехословашката Хуситска църква и се ожени, а третият му клисар наруши забраната, прехвърли оградата и хоп при хубавиците, които правеха там слънчеви бани, и така се влюби в една от тия хубавици, че от нещастна любов се застреля с револвер или броунинг, оръжие, което никому не прощава, ние като момчета бяхме задигнали един такъв и стреляхме по оградата като Конар Толнес, сетне брат ми взе, че разглоби броунинга и след туй така и не можахме отново да го сглобим, от отчаяние ни идеше да се застреляме, пак късмет, че не успяхме да го сглобим тоя броунинг, та казвам, че аз можех да си ходя при госпожиците до църквата когато си поисках, и винаги отивах издокаран, с панталони на райета, като банков чиновник, сядах върху бутилка от пожарогасител като дипломат, слънцето грее, а госпожиците се излегнали по бански върху одеялата като някакъв кръжец „Почитателки на слънцето“, бяха шест и лежаха по гръб с ръце под тупираните си главици, нарочно вперили поглед в облаците, та да предоставят крехките си тела на произвола на мъжките очи, и аз, дето съм чувствителен като Моцарт и поклонник на европейския Ренесанс, наблюдавах всичко това като крокодил, с едното око към градината в двора на свещеника, а с другото към крачетата, преметнати връз коляното, красавиците през цялото време поклащаха прасци, а мен тръпки ме побиваха, кой ще извади такъв късмет да бъде с толкова красавици, кой, само император, само султан, та разправям аз на тия хубавици как съм сънувал приятен сън, как ми се е присънило, че хлебар мята хляб в пещ и че това означава печалба от лотарията, а аз нямам лотариен билет, инак да видиш в съня си фурна и хлебар, значи нощни наслади, ами хубаво, и какво от туй, Хавличек Боровски и Исус Христос, тия двамата изобщо не се смеели, тъкмо обратно, по-скоро плачели, щото когато някой е предопределен за велики дела, не може да върши глупости, Хавличек Боровски имал ум като брилянт, по-остър от бръснач, професори му сваляли шапка, предлагали му архиепископски пост, ама той не, той бил борец за справедливост, стигало му малко кафе и една супа и да работи за народа, да изкоренява неграмотността, щото само на невежите хора им се присънват такива дивотии, в тор ако се въргаляш, значи щастливи времена ти предстоят, или пък нощно гърне в съня си да видиш, занапред благополучие те чака, всъщност, мила госпожице, тъкмо в това е и цялата философия, да разчиташ единствено на себе си, не на родителите си, като Маноух, комуто стигаше, че баща му е тъмничар, затуй и нищо не вършеше, само пиянстваше и се отдаваше на пороци, което пък после води до раздори, както по австрийско, онзи спор на социалните демократи и волнодумците с клерикалите, едните твърдят, че светът е тръгнал от маймуна, а другите, че Бог стъкмил от кал Адам, а от червото му пък Ева, то и нея е могъл да направи от кал, хем и по-евтино излиза, дрън-дрън, врели-некипели са туй, то по онова време светът е бил безлюден като звезда, ама хората плещят като някакви свраки, ей тъй, да се намират на приказка, то и аз мога да си фантазирам за очарователната щерка на министър‑председателя, ама щом тая работа нивга не може да стане, какво да я говориш и докъде води всичко това, Света Богородице, престолонаследникът, принц Рудолф, пипнал сифилис и Мария Вечера го издала, нея пък я застрелял кочияшът, ами да, всяка госпожица ще признае, че ще се чувства жива погребана, ако на нейничкия му се скапе инструментът, аз пък, като служих в най‑прекрасната армия на света, разправям на военния лекар, господин докторе, болят ме гърдите, а той ми вика и мене ме болят, момко, да имахме, вика, сто хиляди такива като теб, целият свят щеше да е в краката ни, здравословно състояние отлично, написа, и аз си тръгнах, като да ми бяха поникнали крила, а той подвикна подире ми, ей, вие разполагате с достатъчно време, така че ще изпратите жена ми на гарата, а тя, госпожата му, красавица, същинска Марженка Зиглерова, снажна като Мария Терезия, издокарана като кралица, и първото, което ме попита, беше ерген ли сте, и тръгна да ми дава двайсетачка бакшиш, аз обаче не я взех, държа се като рицар, то и Боровски, и Исус Христос не биха я взели, да ви кажа, по онова време държахме много да сме изтупани, да изглеждаме представително, обичах да нося пенсне, на вратовръзката закарфичен медал, който дядото на мой приятел получил за висок скок като състезател на „Ахилес“, Бърно, и най-вече когато имахме пари, за пари по онуй време можеше да имаш всичко, даже най-прекрасните госпожици, и гърбав да си, и да си изкривен от старост, с пари винаги можеше да си купиш красавици, така си върви светът във вселената и аз, макар да съм се клел в императори и президенти, все още съм герой, все още имам вълшебните си ръце, като хирург или доктор, обущарят трябва да има деликатни ръце, наричаха ме и професионалист, самият Батя ми изпрати декрет, че мога да постъпя на работа при него, да изправя на крака фирмата му, баронеса Бржизова, която идваше у нас за мляко, се заглеждаше по мен, свеждаше очи и вика вие също сте от аристократичен произход, нали, а тя бе една достолепна дама, каква муцунка имаше само, като котенце от опаковка на шоколад, дъщеря й се омъжи за съдията Юст, оня красавец, дето издаваше най‑строги присъди за негодниците и пияниците, Тоник Оплетал му беше зашлевил шамар, задето го беше осъдил на тринайсет месеца заради това, че бе прерязал гърлото на Риха при някакъв академичен спор, така и Христос, лекарят на всичките народи, опората на всички сиромаси, още той е знаел, че човек е склонен към низменни дела, а тутакси след туй – и към сълзи, затова и Христос имал толкоз сили, че да понесе на гръб заради всички нас оная ми ти греда, и бит, окървавен, да я мъкне два километра към Голгота, свещениците и до днес са бесни от тая работа, затова и предпочитат, като приказват на децата за Светата Троица, да казват, че бащата е син на себе си, а синът си е баща, и че си пращат писма по гълъбица, абе бъркотия до шия, чак да ти заскрибуца мозъкът, сякаш на свещениците не им стига туй, дето са длъжни да изслушват при изповедите всички ония неприятности с незаконни синове и неистински бащи, туй обаче хората не го обичат, щото Христос е проповядвал любов към ближния, дисциплина, а не оная любов по канапетата, както си я представят някои тъпанари, луди, дето не са наред с акъла, аз обаче мога да се похваля, аз, който никога не съм забравял Хавличек Боровски и в обущарския занаят бях инженер на хорските крака, обувчици, зашити здраво с бял канап и подковани с гвоздейчета, не боцкат петите, аз, който използвах лепило марка Elbet и Gumidrabant от слонски копита, обаче разни идиоти и пияници владеят общественото мнение, нека само успеят като покойния Масарик и на седемдесет да направят стойка върху кон, или като монасите от Тибет, които са си построили електроцентрала да си осветяват в манастира живия Буда, онуй малко детенце, или като професора Айнщайн, дето е изобретил атомната подводница, или пък руснаците, които правят опити за летене с реактивно гориво около света и летят толкова бързо, че едва излетели, вече трябва да удрят спирачки, така де, един тарикат бе казал не е далеч времето, когато при такова пътешествие около света реактивният самолет ще вижда собствената си опашка, или че хората, докато се качат на един такъв аероплан, вече ще трябва да слизат, толкова бързо ще се пътува, че ще е по‑добре да си стоиш у дома, най‑важното обаче все още е, че човек не бива да живее в коптори, а да носи на хубавиците цветя, пък нашият свещeник нещо не можеше да пикае и доктор Карафиат му вика нали ви казвах, само растителна храна, а не месо и вино, една женска пък си хапнала, след като току-що родила, кренвирш и докторът й се скарал, за вас ябълки няма ли, а мъжа й наругал, жена му лехуса, а той кренвирш ще й дава, и наредил да й направят клизма, на мен обаче, като ходех при доктор Карафиат, щото имах глисти, на мен веднага ми назначи диета и ми нареди да си кисна задника в леген с мляко, друг би ме изхвърлил, обаче доктор Карафиат ми вика веднага си личи, че не сте в добро здраве, а това значи, че не сте още готов за свещения брачен съюз, и нали дяволът си няма работа, по туй време точно имаше панаир и на площада някаква стринка ядяла кървавица, притичало кучето на доктора и захапало кървавицата на жената барабар с устната й, та се наложи сетне докторът да й купи нова кървавица и да й зашие устната, щото жената дотърча разплакана, какво да ви разправям, тогава хората се държаха кавалерски с жените, един професор ми бе казал така и не се научихме, вика, да тачим Австрия, не съумяхме да оценим публичните домове, у нас мъжете толкова преливаха от неупотребена енергия, че ги избиваше на лудост, Грулешек биеше жена си със стегачките, или с котките, както още им викат на ония вериги, с които пристягат дървата върху талигите, адвокатът Кир, тоя, дето ни посредничи за къщата и си построи голям дом до съда, шадравани, палми, мраморна колона и върху нея гола Ева, в краката на която бе целият свят, а край нея – розова градина, та тоя адвокат се застреля, понеже жена му предпочела един беден студент, като в някаква оперета, те всички богати госпожи си падат много по романтиката, на мен са ми правели такива предложения, че свят ми се завиваше, на вас, разбира се, ще ви спретна и обувчици, ще си сложа увеличителните стъкла, обувчици модел КВ, фалш генет, бяла подплата и бяла подплънка в подметката, с едър шев номер четири и фасон „Дерби‑Паризие“, едни обувчици с бяло бомбе и с лакиран ток, висок два сантиметра, с никелирани дупчици и целулоидни кукички, месингови токички и месингови болтчета, та да държат подметките, ще ви направя, да си имате в резерва, и едни зимни обувки, и едни за есента, вътре ще сложа, според вашите предпочитания, червена или жълта овча кожичка, после и едни обувки за туризъм и едни съвсем обикновени, да припкате с тях по моравите, с червено бомбе и бяла подплънка или шевро бордюр, ей толкоз висок, и със зелен лак, ще прескоча до Виена до фирмата „Саламандър“, центъра на обущарския свят, централната им сграда е на пет етажа, ще отида там за лак „Майтцен“, китов и фин като личицето на някоя красавица, центъра на обущарския свят фирма „Саламандър“ със саламандър в знака, докато фирмата „Мерцедес“ имаше в знака си маймунка, а във витринки обувчици, изработени от магьоснически човешки ръце, всеки етаж беше декориран в различен цвят, граф Целиковски през зимата долетя върху жребеца си като реактивен самолет на полигона, по брадата му скреж, гривата на коня – и тя цялата в скреж, графът беше известен със своята суровост, една стринка ме бе попитала къде служи синът й, била му донесла курабийки, и не щеш ли, се явява на кон граф Целиковски и ми се разкрещя, я да не чувам такива женски приказки, кучи сине такъв, и като ме шибна с бича си, препусна с жребеца връз жената в двайсетградусовия студ, а аз стоя мирно, бях на двайсет и една, имах толкова енергия, че можех да осветявам цяла седмица Прага с нея, та искам да кажа, че и до днес ме хващат дяволите, като виждам оня залог на семейното благо, онова ми ти снажно женско тяло, по туй време соколовците ми бяха накъдрили косите, бяха ме облекли в соколовска униформа, моравата пълна със соколовци, по дърветата се веят знамена, а дрехите на мен – излети, изпипани като за президент, редица бели коне, зад тях редица червени коне, две красавици си разкъсаха заради мен една на друга блузките, но аз бях чел писанията на господин Батиста, че човек, комуто нищо не е свято, лесно се поддава на греха и че някои от жените си падат по любовта, а други по парите, трети пък – и по едното, и по другото, някои пък по лекомислието, ще рече – по насладите, някои пък – по артистите, само че съпружеският живот трябва да бъде такъв, какъвто го е виждал Ян Хус, девойче, не показвай краче пред младежа, докато не разбереш що за човек е, и най‑вече да се държи на същността на споделените слова, затова индийците имат в храма си бик и му се кланят, Сибила, онази, дето предрекла смъртта на Исуса Христа, не се решавала да мине по мостчето над Йордан и се поклонила на кедровото дърво, а приятелките й я попитали защо се е спряла, а тя им отвърнала, че един ден от туй мостче ще сковат кръст, и предпочела да мине през водата боса, повдигнала поли, а това мостче вече било предопределено за кръст и Сибила знаела, че ще дойде Исус Христос и ще учи хората, че са братя, била толкова мъдра, също като нашия свети Вацлав, който толкова обичал лозята и яздел на бял кон в бяла риза и раздавал пари на бедняците, като някаква социална институция, китайците пък вярват в бога на силата и любовта, затова техният бог има на носа си златна халка, а устата му е като на акула, едно такова позлатено страшилище, чак да те обхване ужас, затова пък негрите са по-скоро поети, те вярват, че трябва да изядат всичко, що им падне, крещят и подскачат, а кралят им седи гол на трона, в ръцете му – вила, и кралицата му има отгоре си метнат само такъв един тензух, да не й кацат мухите по прелестите, пък като им умре някой, едната му половина погребват, а другата си я хапват, затуй пътешественикът Холуб предпочел да яхне велосипеда и да им избяга, и народите на Огнената земя, бутакути, и арабели, и матабели хукнали подире му и макар да имали яки дробове, пак не успели да го догонят, само викали подир пътешественика, гледайте, гледайте, мъж върху змия, а велосипедистите ни стигнаха до Варшава, победител стана Крула, двайсет и две годишен, на толкоз бях и аз, когато се изтъпанчих в град Простейов пред фирмата „Вайнлих“, дворцов доставчик, който имаше над входа си орел, евреин, златно пенсне, пък издокаран, пък напарфюмиран, държеше някаква книга и пушеше кубинска пура, все едно че си в някой университет, двамата му представители, Фогъл и Фертсбергер, и те напарфюмирани като някакви академици, пък аз стоях пред тях като пред комисия, в ръцете ми чифт обувки за мостра, сам ли сте ги правили, а колко дузини можете да ми направите за седмица, и аз викам ами две, и те веднага „браво“, „поздравления“, начаса ми връчиха кожи, шевро бергщайг и бокс, и викат побързайте, да не изпуснете влака, и
аз си тръгнах като един Монтгомъри, онзи скромен победител от Тобрук, каква огромна чест да работиш за дворцов доставчик, това е все едно днес да работиш с носител на „Орден на труда“, дворцовият доставчик имаше медал, а на фирмената си табела орел с разперени крила, Кафка и Дворжак шиеха за императора дрехи и правеха обувки за ерцхерцозите, по шунките и колбасите специалисти бяха Виметал и Попелка, каквито ти душа иска шунки във витрината между клонки смърч и аспарагус, един мой
приятел пък беше капацитет по фраковете, бях поканил веднъж у нас брат му, да се освежи сред природата, а той така се натряска със сливовица, че го налагахме целия с извара, за да не умре, та той работеше у дворцовия доставчик Кафка, в герба си Кафка
имаше зелени панталони и златен медал, при него си поръчал куртка генерал Фон Вушерер, бледосиня, за празника Тялото Господне, обаче златната яка не му била нещо таман, та дошла жена му, генералшата, биволица като Мария Терезия, а старият Кафка, разлютен като композитор, я сграбил и помел с нея цялата приемна, и крещял, след като на хиляди им е таман, значи трябва да е таман и на вашия хубостник, и да ви кажа, ей затова ходя често на гробищата, младежите, вместо да работят, дремят там под паметниците, а аз на своите седемдесет години лудувам тук с вас като императора Франц Йосиф с Катарина Шпрат, и даже се глася да ви спретна едни червени лачени обувчици, такива направих за сестрата на доктор Карафиат, която бе хубавица, но имаше стъклено око, неприятно нещо, щото никога не знаете какъв номер може да ви извърти с това око, един шапкар от Простейов ми разправяше, че като бил с една такава на кино, тя кихнала и окото й изхвръкнало, та през почивката се наложило да го дирят под седалките, а като го намерила, позачистила го, надигнала клепач и хоп, на мястото му, после запримигала, запримигала и готово, а с обущарския занаят е като с хлебарския, на който се учеше брат ми Адолф, изкуство е да пъхаш в пещта финото печиво нежно с лопатата, както играете билярд, като загъва рогчетата върху дъската, хлебарят не бива да си плюнчи пръстите, види ли го контрольорът да прави това, шамарът не му мърда, а отиде ли хлебарят да се изпикае, трябва да се измие, докато при обущарството можеш, ако щеш, да си бъркаш и в носа, месарят обаче също трябва да спазва разни правила...

Бохумил Храбал „Уроци по танци за възрастни и напреднали“

Kакто идвам сега тук при вас, госпожице, ей така обичах заради красивите госпожици да наобикалям и покрай църквата, и то не че си падам по църковните работи, ами щото там, до къщата на свещеника, имаше едно магазинче и в туй магазинче някой си Алтман продаваше втора употреба шевни машини, американски грамофони с двойни игли и пожарогасители марка Minimax, та тоя Алтман припечелваше допълнително, като обикаляше из околията и подбираше хубавици за баровете и кръчмите, и тия госпожици често преспиваха у същия тоя Алтман в задната му стаичка, а дойдеше ли лятото, ония ми ти дамички си разпъваха в градината палатка, той и господин свещеникът обичаше да се разхожда покрай оградата, красавиците си пускаха там грамофон, пееха и пушеха и се припичаха на слънце по бански, какво да ви разправям, прекрасно нещо, като на небето, като в рая, той, господин свещеникът, затуй и обичаше да ходи покрай оградата и да контролира, щото някак не му бе провървяло с клисарите, един му избяга с негова братовчедка в Канада, друг си смени вярата, мина към чехословашката Хуситска църква и се ожени, а третият му клисар наруши забраната, прехвърли оградата и хоп при хубавиците, които правеха там слънчеви бани, и така се влюби в една от тия хубавици, че от нещастна любов се застреля с револвер или броунинг, оръжие, което никому не прощава, ние като момчета бяхме задигнали един такъв и стреляхме по оградата като Конар Толнес, сетне брат ми взе, че разглоби броунинга и след туй така и не можахме отново да го сглобим, от отчаяние ни идеше да се застреляме, пак късмет, че не успяхме да го сглобим тоя броунинг, та казвам, че аз можех да си ходя при госпожиците до църквата когато си поисках, и винаги отивах издокаран, с панталони на райета, като банков чиновник, сядах върху бутилка от пожарогасител като дипломат, слънцето грее, а госпожиците се излегнали по бански върху одеялата като някакъв кръжец „Почитателки на слънцето“, бяха шест и лежаха по гръб с ръце под тупираните си главици, нарочно вперили поглед в облаците, та да предоставят крехките си тела на произвола на мъжките очи, и аз, дето съм чувствителен като Моцарт и поклонник на европейския Ренесанс, наблюдавах всичко това като крокодил, с едното око към градината в двора на свещеника, а с другото към крачетата, преметнати връз коляното, красавиците през цялото време поклащаха прасци, а мен тръпки ме побиваха, кой ще извади такъв късмет да бъде с толкова красавици, кой, само император, само султан, та разправям аз на тия хубавици как съм сънувал приятен сън, как ми се е присънило, че хлебар мята хляб в пещ и че това означава печалба от лотарията, а аз нямам лотариен билет, инак да видиш в съня си фурна и хлебар, значи нощни наслади, ами хубаво, и какво от туй, Хавличек Боровски и Исус Христос, тия двамата изобщо не се смеели, тъкмо обратно, по-скоро плачели, щото когато някой е предопределен за велики дела, не може да върши глупости, Хавличек Боровски имал ум като брилянт, по-остър от бръснач, професори му сваляли шапка, предлагали му архиепископски пост, ама той не, той бил борец за справедливост, стигало му малко кафе и една супа и да работи за народа, да изкоренява неграмотността, щото само на невежите хора им се присънват такива дивотии, в тор ако се въргаляш, значи щастливи времена ти предстоят, или пък нощно гърне в съня си да видиш, занапред благополучие те чака, всъщност, мила госпожице, тъкмо в това е и цялата философия, да разчиташ единствено на себе си, не на родителите си, като Маноух, комуто стигаше, че баща му е тъмничар, затуй и нищо не вършеше, само пиянстваше и се отдаваше на пороци, което пък после води до раздори, както по австрийско, онзи спор на социалните демократи и волнодумците с клерикалите, едните твърдят, че светът е тръгнал от маймуна, а другите, че Бог стъкмил от кал Адам, а от червото му пък Ева, то и нея е могъл да направи от кал, хем и по-евтино излиза, дрън-дрън, врели-некипели са туй, то по онова време светът е бил безлюден като звезда, ама хората плещят като някакви свраки, ей тъй, да се намират на приказка, то и аз мога да си фантазирам за очарователната щерка на министър‑председателя, ама щом тая работа нивга не може да стане, какво да я говориш и докъде води всичко това, Света Богородице, престолонаследникът, принц Рудолф, пипнал сифилис и Мария Вечера го издала, нея пък я застрелял кочияшът, ами да, всяка госпожица ще признае, че ще се чувства жива погребана, ако на нейничкия му се скапе инструментът, аз пък, като служих в най‑прекрасната армия на света, разправям на военния лекар, господин докторе, болят ме гърдите, а той ми вика и мене ме болят, момко, да имахме, вика, сто хиляди такива като теб, целият свят щеше да е в краката ни, здравословно състояние отлично, написа, и аз си тръгнах, като да ми бяха поникнали крила, а той подвикна подире ми, ей, вие разполагате с достатъчно време, така че ще изпратите жена ми на гарата, а тя, госпожата му, красавица, същинска Марженка Зиглерова, снажна като Мария Терезия, издокарана като кралица, и първото, което ме попита, беше ерген ли сте, и тръгна да ми дава двайсетачка бакшиш, аз обаче не я взех, държа се като рицар, то и Боровски, и Исус Христос не биха я взели, да ви кажа, по онова време държахме много да сме изтупани, да изглеждаме представително, обичах да нося пенсне, на вратовръзката закарфичен медал, който дядото на мой приятел получил за висок скок като състезател на „Ахилес“, Бърно, и най-вече когато имахме пари, за пари по онуй време можеше да имаш всичко, даже най-прекрасните госпожици, и гърбав да си, и да си изкривен от старост, с пари винаги можеше да си купиш красавици, така си върви светът във вселената и аз, макар да съм се клел в императори и президенти, все още съм герой, все още имам вълшебните си ръце, като хирург или доктор, обущарят трябва да има деликатни ръце, наричаха ме и професионалист, самият Батя ми изпрати декрет, че мога да постъпя на работа при него, да изправя на крака фирмата му, баронеса Бржизова, която идваше у нас за мляко, се заглеждаше по мен, свеждаше очи и вика вие също сте от аристократичен произход, нали, а тя бе една достолепна дама, каква муцунка имаше само, като котенце от опаковка на шоколад, дъщеря й се омъжи за съдията Юст, оня красавец, дето издаваше най‑строги присъди за негодниците и пияниците, Тоник Оплетал му беше зашлевил шамар, задето го беше осъдил на тринайсет месеца заради това, че бе прерязал гърлото на Риха при някакъв академичен спор, така и Христос, лекарят на всичките народи, опората на всички сиромаси, още той е знаел, че човек е склонен към низменни дела, а тутакси след туй – и към сълзи, затова и Христос имал толкоз сили, че да понесе на гръб заради всички нас оная ми ти греда, и бит, окървавен, да я мъкне два километра към Голгота, свещениците и до днес са бесни от тая работа, затова и предпочитат, като приказват на децата за Светата Троица, да казват, че бащата е син на себе си, а синът си е баща, и че си пращат писма по гълъбица, абе бъркотия до шия, чак да ти заскрибуца мозъкът, сякаш на свещениците не им стига туй, дето са длъжни да изслушват при изповедите всички ония неприятности с незаконни синове и неистински бащи, туй обаче хората не го обичат, щото Христос е проповядвал любов към ближния, дисциплина, а не оная любов по канапетата, както си я представят някои тъпанари, луди, дето не са наред с акъла, аз обаче мога да се похваля, аз, който никога не съм забравял Хавличек Боровски и в обущарския занаят бях инженер на хорските крака, обувчици, зашити здраво с бял канап и подковани с гвоздейчета, не боцкат петите, аз, който използвах лепило марка Elbet и Gumidrabant от слонски копита, обаче разни идиоти и пияници владеят общественото мнение, нека само успеят като покойния Масарик и на седемдесет да направят стойка върху кон, или като монасите от Тибет, които са си построили електроцентрала да си осветяват в манастира живия Буда, онуй малко детенце, или като професора Айнщайн, дето е изобретил атомната подводница, или пък руснаците, които правят опити за летене с реактивно гориво около света и летят толкова бързо, че едва излетели, вече трябва да удрят спирачки, така де, един тарикат бе казал не е далеч времето, когато при такова пътешествие около света реактивният самолет ще вижда собствената си опашка, или че хората, докато се качат на един такъв аероплан, вече ще трябва да слизат, толкова бързо ще се пътува, че ще е по‑добре да си стоиш у дома, най‑важното обаче все още е, че човек не бива да живее в коптори, а да носи на хубавиците цветя, пък нашият свещeник нещо не можеше да пикае и доктор Карафиат му вика нали ви казвах, само растителна храна, а не месо и вино, една женска пък си хапнала, след като току-що родила, кренвирш и докторът й се скарал, за вас ябълки няма ли, а мъжа й наругал, жена му лехуса, а той кренвирш ще й дава, и наредил да й направят клизма, на мен обаче, като ходех при доктор Карафиат, щото имах глисти, на мен веднага ми назначи диета и ми нареди да си кисна задника в леген с мляко, друг би ме изхвърлил, обаче доктор Карафиат ми вика веднага си личи, че не сте в добро здраве, а това значи, че не сте още готов за свещения брачен съюз, и нали дяволът си няма работа, по туй време точно имаше панаир и на площада някаква стринка ядяла кървавица, притичало кучето на доктора и захапало кървавицата на жената барабар с устната й, та се наложи сетне докторът да й купи нова кървавица и да й зашие устната, щото жената дотърча разплакана, какво да ви разправям, тогава хората се държаха кавалерски с жените, един професор ми бе казал така и не се научихме, вика, да тачим Австрия, не съумяхме да оценим публичните домове, у нас мъжете толкова преливаха от неупотребена енергия, че ги избиваше на лудост, Грулешек биеше жена си със стегачките, или с котките, както още им викат на ония вериги, с които пристягат дървата върху талигите, адвокатът Кир, тоя, дето ни посредничи за къщата и си построи голям дом до съда, шадравани, палми, мраморна колона и върху нея гола Ева, в краката на която бе целият свят, а край нея – розова градина, та тоя адвокат се застреля, понеже жена му предпочела един беден студент, като в някаква оперета, те всички богати госпожи си падат много по романтиката, на мен са ми правели такива предложения, че свят ми се завиваше, на вас, разбира се, ще ви спретна и обувчици, ще си сложа увеличителните стъкла, обувчици модел КВ, фалш генет, бяла подплата и бяла подплънка в подметката, с едър шев номер четири и фасон „Дерби‑Паризие“, едни обувчици с бяло бомбе и с лакиран ток, висок два сантиметра, с никелирани дупчици и целулоидни кукички, месингови токички и месингови болтчета, та да държат подметките, ще ви направя, да си имате в резерва, и едни зимни обувки, и едни за есента, вътре ще сложа, според вашите предпочитания, червена или жълта овча кожичка, после и едни обувки за туризъм и едни съвсем обикновени, да припкате с тях по моравите, с червено бомбе и бяла подплънка или шевро бордюр, ей толкоз висок, и със зелен лак, ще прескоча до Виена до фирмата „Саламандър“, центъра на обущарския свят, централната им сграда е на пет етажа, ще отида там за лак „Майтцен“, китов и фин като личицето на някоя красавица, центъра на обущарския свят фирма „Саламандър“ със саламандър в знака, докато фирмата „Мерцедес“ имаше в знака си маймунка, а във витринки обувчици, изработени от магьоснически човешки ръце, всеки етаж беше декориран в различен цвят, граф Целиковски през зимата долетя върху жребеца си като реактивен самолет на полигона, по брадата му скреж, гривата на коня – и тя цялата в скреж, графът беше известен със своята суровост, една стринка ме бе попитала къде служи синът й, била му донесла курабийки, и не щеш ли, се явява на кон граф Целиковски и ми се разкрещя, я да не чувам такива женски приказки, кучи сине такъв, и като ме шибна с бича си, препусна с жребеца връз жената в двайсетградусовия студ, а аз стоя мирно, бях на двайсет и една, имах толкова енергия, че можех да осветявам цяла седмица Прага с нея, та искам да кажа, че и до днес ме хващат дяволите, като виждам оня залог на семейното благо, онова ми ти снажно женско тяло, по туй време соколовците ми бяха накъдрили косите, бяха ме облекли в соколовска униформа, моравата пълна със соколовци, по дърветата се веят знамена, а дрехите на мен – излети, изпипани като за президент, редица бели коне, зад тях редица червени коне, две красавици си разкъсаха заради мен една на друга блузките, но аз бях чел писанията на господин Батиста, че човек, комуто нищо не е свято, лесно се поддава на греха и че някои от жените си падат по любовта, а други по парите, трети пък – и по едното, и по другото, някои пък по лекомислието, ще рече – по насладите, някои пък – по артистите, само че съпружеският живот трябва да бъде такъв, какъвто го е виждал Ян Хус, девойче, не показвай краче пред младежа, докато не разбереш що за човек е, и най‑вече да се държи на същността на споделените слова, затова индийците имат в храма си бик и му се кланят, Сибила, онази, дето предрекла смъртта на Исуса Христа, не се решавала да мине по мостчето над Йордан и се поклонила на кедровото дърво, а приятелките й я попитали защо се е спряла, а тя им отвърнала, че един ден от туй мостче ще сковат кръст, и предпочела да мине през водата боса, повдигнала поли, а това мостче вече било предопределено за кръст и Сибила знаела, че ще дойде Исус Христос и ще учи хората, че са братя, била толкова мъдра, също като нашия свети Вацлав, който толкова обичал лозята и яздел на бял кон в бяла риза и раздавал пари на бедняците, като някаква социална институция, китайците пък вярват в бога на силата и любовта, затова техният бог има на носа си златна халка, а устата му е като на акула, едно такова позлатено страшилище, чак да те обхване ужас, затова пък негрите са по-скоро поети, те вярват, че трябва да изядат всичко, що им падне, крещят и подскачат, а кралят им седи гол на трона, в ръцете му – вила, и кралицата му има отгоре си метнат само такъв един тензух, да не й кацат мухите по прелестите, пък като им умре някой, едната му половина погребват, а другата си я хапват, затуй пътешественикът Холуб предпочел да яхне велосипеда и да им избяга, и народите на Огнената земя, бутакути, и арабели, и матабели хукнали подире му и макар да имали яки дробове, пак не успели да го догонят, само викали подир пътешественика, гледайте, гледайте, мъж върху змия, а велосипедистите ни стигнаха до Варшава, победител стана Крула, двайсет и две годишен, на толкоз бях и аз, когато се изтъпанчих в град Простейов пред фирмата „Вайнлих“, дворцов доставчик, който имаше над входа си орел, евреин, златно пенсне, пък издокаран, пък напарфюмиран, държеше някаква книга и пушеше кубинска пура, все едно че си в някой университет, двамата му представители, Фогъл и Фертсбергер, и те напарфюмирани като някакви академици, пък аз стоях пред тях като пред комисия, в ръцете ми чифт обувки за мостра, сам ли сте ги правили, а колко дузини можете да ми направите за седмица, и аз викам ами две, и те веднага „браво“, „поздравления“, начаса ми връчиха кожи, шевро бергщайг и бокс, и викат побързайте, да не изпуснете влака, и
аз си тръгнах като един Монтгомъри, онзи скромен победител от Тобрук, каква огромна чест да работиш за дворцов доставчик, това е все едно днес да работиш с носител на „Орден на труда“, дворцовият доставчик имаше медал, а на фирмената си табела орел с разперени крила, Кафка и Дворжак шиеха за императора дрехи и правеха обувки за ерцхерцозите, по шунките и колбасите специалисти бяха Виметал и Попелка, каквито ти душа иска шунки във витрината между клонки смърч и аспарагус, един мой
приятел пък беше капацитет по фраковете, бях поканил веднъж у нас брат му, да се освежи сред природата, а той така се натряска със сливовица, че го налагахме целия с извара, за да не умре, та той работеше у дворцовия доставчик Кафка, в герба си Кафка
имаше зелени панталони и златен медал, при него си поръчал куртка генерал Фон Вушерер, бледосиня, за празника Тялото Господне, обаче златната яка не му била нещо таман, та дошла жена му, генералшата, биволица като Мария Терезия, а старият Кафка, разлютен като композитор, я сграбил и помел с нея цялата приемна, и крещял, след като на хиляди им е таман, значи трябва да е таман и на вашия хубостник, и да ви кажа, ей затова ходя често на гробищата, младежите, вместо да работят, дремят там под паметниците, а аз на своите седемдесет години лудувам тук с вас като императора Франц Йосиф с Катарина Шпрат, и даже се глася да ви спретна едни червени лачени обувчици, такива направих за сестрата на доктор Карафиат, която бе хубавица, но имаше стъклено око, неприятно нещо, щото никога не знаете какъв номер може да ви извърти с това око, един шапкар от Простейов ми разправяше, че като бил с една такава на кино, тя кихнала и окото й изхвръкнало, та през почивката се наложило да го дирят под седалките, а като го намерила, позачистила го, надигнала клепач и хоп, на мястото му, после запримигала, запримигала и готово, а с обущарския занаят е като с хлебарския, на който се учеше брат ми Адолф, изкуство е да пъхаш в пещта финото печиво нежно с лопатата, както играете билярд, като загъва рогчетата върху дъската, хлебарят не бива да си плюнчи пръстите, види ли го контрольорът да прави това, шамарът не му мърда, а отиде ли хлебарят да се изпикае, трябва да се измие, докато при обущарството можеш, ако щеш, да си бъркаш и в носа, месарят обаче също трябва да спазва разни правила...

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Благодарим Ви! Храбал е велик, няма спор.
Благодаря за поредния Храбал! Дано продължите с негови книги, със сигурност има кой да ги купува:)
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-086-4
изчерпана
Цена
10.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени