Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Как да обогатим живота си
Печатно издание
ISBN
978-619-150-053-6
Купи
Цена
12.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-143
Купи
Цена
7.00 лв.
(12.00 лв.)
-5лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
180 гр.
Страници
152
Превод
Деян Кючуков
Дата на издаване
22 октомври 2012

Как да обогатим живота си

Не всяко наше усилие се увенчава с успех. Провалът неизменно съпровожда всеки, който се опитва да гради нещо в живота си. Важното е да гледаме на провалите си конструктивно и по този начин дори да обърнем хода на събитията и да ги превърнем в успехи. Трябва да сме подготвени, че проблемите са част от живота и да не им позволяваме да ни потискат. Ако пък сме ръководители, върху нас лежи отговорността да насърчаваме своите служители, да ги учим да успяват.

За да култивираме у себе си умствена настройка, която да ни носи щастие и душевен покой, Дейл Карнеги препоръчва да изпълваме съзнанието си с мисли за мир, здраве, кураж и надежда, да не го задръстваме с амбицията да отмъстим на враговете си, да не очакваме благодарност за доброто, което вършим, да броим добрите неща в живота си, а не лошото, което ни се е случило, да извличаме полза от загубите си, да създаваме щастие за околните. Само тогава ще се радваме на пълноценен, богат живот.

За автора

Дейл Брекенридж Карнеги, оригинално Carnagey до 1922 г. и вероятно до по-късно, (24 ноември 1888 – 1 ноември 1955), е американски писател и лектор, създател на известни курсове за личностно развитие, публично говорене и междуличностни отношения, за умението да се привличат клиенти, корпоративни тренинги и др. Някога неизвестен фермер, роден в Меривил, щата Мисури, той придобил световна популярност, идентифицирайки модел за удовлетворение на определени потребности на човечеството. За първи път Карнеги осъзнава тази възможност през 1906 г. По това време бил студент в предпоследния курс на Педагогическия институт в Уорънсберг – щата Мисури. По-късно става експерт в областта на човешките отношения, създател на класически правила за успешна личностна реализация и любимец на няколко поколения читатели от различни краища на света.

Dale Carnegie&Associates са издатели на световни бестселъри с непомръкваща популярност: „Как да печелим приятели и да влияем на другите“, „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“, „Как да се наслаждаваме на живота и на работата си“ и други. До днес са продадени над 30 милиона екземпляра от тях. Повече от 3 хиляди души седмично по целия свят се записват в курсовете на Карнеги, а 3,5 милиона души вече са завършили световноизвестните обучителни програми за самоусъвършенстване.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Дейл Карнеги & Associates „Как да обогатим живота си“

Колкото повече живея, толкова повече си давам сметка за значението на вътрешната настройка върху нашето ежедневие. За мен тя е по-важна от фактите. По-важна от миналото, от образованието, от парите, от обстоятелствата, от неуспехите, от външността, дарбите или уменията. Тя може да изгради или да срине една фирма… една общност… едно семейство. Най-удивителното е, че всеки божи ден ние сами правим избор относно настройката, която ще възприемем. Няма как да променим неизбежното. Онова, което е по силите ни обаче, е да свирим на единствената струна, която е под наш контрол – и това сме самите ние. Твърдо съм убеден, че 10 % от живота се състоят от обективни обстоятелства, а 90 % – от това, как ние реагираме на тях. Същото важи за мен, за вас, за всеки един човек… ние командваме своето отношение към света.

Да обогатим живота си! Кой не би искал да получи повече от годините, отредени му на земята? Ние прекарваме една трета от времето си в сън, поне още една трета в работа или грижи за семейството и дома, а ако имаме късмет, посвещаваме остатъка на почивка, развлечения, културни или религиозни занимания или просто лентяйстваме. Твърде много хора водят сив, еднообразен живот, като се борят ежедневно за прехраната си и прекарват малкото свободни часове в безплодни занимания. В настоящата книга ще обсъдим някои от причините да попадаме в подобни клопки и ще предоставим съвети за това, как да преодолеем проблемите и да продължим напред с едно по-добро, продуктивно и удовлетворяващо съществуване.

Вяра в себе си: първото, което трябва да обсъдим, е вярата в собствените сили. Усещането, че сме способни да постигнем всяка цел, която сме си поставили, е ключов елемент за воденето на смислен и пълноценен живот. Основната причина много хора да не успяват в своите професии, бизнес начинания и дори в личния си живот е липсата на тази важна съставка. На какво се дължи подобна липса на самочувствие? Отговорът често се крие във факта, че по-рано в живота си сме претърпели неуспех и сега се боим това да не се повтори. Друг път хората около нас – собствените ни родители, учители, началници – със своето вечно недоволство са ни насадили чувството, че сме непълноценни. Има и друга категория хора, които са вкусили от успеха, но той е бил последван от някакъв провал и те са позволили на този провал да доминира над съзнанието им и да ги обрече на липса на увереност във всяко едно начинание, с което се захванат. Тук ще покажем как можем да преодолеем всичко това и да си изградим високо самочувствие и самоуважение.

Ентусиазъм: проучването на примера на великите мъже и жени, независимо дали в областта на политиката, бизнеса, науката, или изкуството, показва, че всички те са притежавали една обща черта – и това е ентусиазмът по отношение на работата и живота. Ентусиазмът е тайната съставка на възхода при повечето преуспели хора, както и генератор на щастие за онези, които го притежават. Той коренно променя отношението ни към околните, към нашата работа, към света. В него се корени голямата разлика между жалкото съществуване и воденето на пълноценен живот.

Поставяне и достигане на цели: всеки успял човек е започнал с някаква цел. Нейното поставяне и начертаването на стъпките за достигането й е първото нещо, което трябва да предприемем по дългия път към успеха. Като знаем накъде сме се запътили и как планираме да стигнем дотам, ние вече сме способни да фокусираме времето, енергията и емоциите си – и да ги насочим правилно за осъществяването на тази цел. Тук ще обсъдим как да поставяме своите цели по начин, който да ни вдъхновява за високи резултати, как да не се отклоняваме от предначертания път и как да преодоляваме възникналите трудности и препятствия.

Как изглеждаме в очите на другите: образът, който проектираме сред хората, с които се срещаме, е основен фактор за пораждане на доверие и желание за общуване от тяхна страна. Приятният предразполагащ имидж може да се изгражда. Някои от аспектите, съставляващи личността ни, са вродени – физическата външност, основите на интелекта, както и определени таланти, но всеки от нас притежава и способността да развива своите вътрешни заложби и да създава свой образ, който в крайна сметка да очарова околните. Да израснеш до онази личност, която желаеш да бъдеш, не е лесно, но процесът започва с усилието и всеотдайността за постигане на ведро, оптимистично и позитивно излъчване – такова, което да спечели предразположението на мъжете и жените, с които общуваме. Тук ще се научим как да правим добро първо впечатление, а също и как да поддържаме и подобряваме вече създадения образ.

Самомотивация: само желанието за постигане на целите не е достатъчно. Трябва постоянно да култивираме у себе си стремежа, амбицията да поддържаме тези цели живи, да сме активни и предприемчиви. Това е единственият начин нашите мечти някога да се покрият с реалността. Ще изследваме начините, по които можем сами да се мотивираме за достигане на своите цели, и ще разгледаме техники, които да ни тласкат напред, когато изоставаме.

Позитивизъм: няма по-благотворен навик от това винаги да подхождаме с вяра и надежда; да очакваме, че нещата ще се променят към по-добро, а не към по-лошо; че ще успеем, а няма да се провалим; че независимо какво ще се случи или няма да се случи, ние ще бъдем щастливи. Нищо не помага така, както ведрият оптимистичен подход към нещата – постоянно да очакваме и да търсим най-доброто, най-щастливото, най-високото и никога да не си позволяваме да изпаднем в песимистично, обезсърчено настроение. Не е лесно винаги да оставаме позитивни, особено когато събитията не се развиват по начина, който сме планирали. Тук ще се научим как да преодоляваме негативизма и да мислим положително, независимо пред какви проблеми сме изправени.

Смелост: успяващите хора имат смелостта да привеждат идеите си в действие, желанието да вложат своите пари, усилия и емоции в начинанията, в които искрено вярват. Всички ние трябва да поемаме рискове, за да прогресираме в работата и в живота. Внимателният анализ може да намали вероятността за неуспех, но не и да я елиминира напълно. Без болка няма победа. Ако играем само на сигурно, може и да избегнем болката, но никога няма да изпитаме великата радост и удовлетворението, съпровождащи преодоляването на препятствията и постигането на целите.

Сила на духа: дори ако притежаваме всички необходими познания и опит, не можем всеки път да печелим. Ще има и моменти, когато ще ни сполитат неудачи, но не бива да позволяваме на чувството за провал да ни обсеби. Трябва да се учим от собствените си грешки и да прилагаме наученото за преодоляване на трудностите. Нерядко разочарованието има и странични последици. То сломява духа ни и руши нашата самоувереност. Ако не предприемем незабавни мерки, това състояние може да прерасне в самосъжаление и депресия. Ще се спрем на начините за възстановяване на душевното равновесие и за справяне с психологическите ефекти от пораженията.

Вярвайте в себе си! Вярвайте в своите способности! Не притежавате ли скромна, но твърда увереност в собствените си сили, няма как да постигнете щастие или успех.

Когато в компанията на Лари била обявена нова позиция за началник на отдел, той отначало се изкушил да кандидатства, но после си казал: „Бих искал да се издигна в службата, но ми се струва, че няма да се справя“.
Сюзън представила на шефа си предложение, което според нея щяло да увеличи производителността, но той й посочил няколко недостатъка в него. Реакцията на Сюзън
била: „Явно за нищо не ме бива. Просто не умея да премислям нещата докрай. Никога вече няма да правя предложения“.
Клеър била поканена за председател на комитет към местната църква. Тя казала на съпруга си: „Ще трябва да изнасям пред останалите членове доклади за дейността. Тази работа не е за мен“.
През първите три месеца от годината Елиът реализирал най-високи продажби от всички служители във фирмата, но през четвъртия резултатите му силно спаднали. Той си казал: „Е, дотук явно имах късмет, но сега отново попаднах там, където ми е мястото – сред онези, които едва си изпълняват нормата. Знаех си, че няма да трае дълго“.

Какъв е проблемът на тези мъже и жени? На всички тях им липсва увереност. Те гледат на себе си като на неудачници, обречени да останат през целия си живот на най-ниското стъпало на пирамидата. Случва се човек да изпадне в период на съмнение в
собствените си способности и достижения, а самочувствието му да спадне. За да влоши допълнително нещата, той започва да размишлява върху мнението на околните за него
и за личните му достойнства и на тази база да формира индивидуалната си преценка. Подобна позиция може да доведе до избягване на всякакви бъдещи рискове поради страх от неуспех. Тя е способна да сломи духа ни, да ни накара да пренебрегваме позитивните коментари и да се поддаваме на болезнени и пораженчески настроения, създавайки си в крайна сметка трайна негативна настройка. Самоувереността е неразделна част от самоуважението. Преди да започнем да вярваме в решенията, които вземаме, трябва да притежаваме вяра в самите себе си. Наистина да чувстваме, че сме стойностни личности. Ако този елемент липсва, как бихме могли да сме сигурни, че решенията ни струват и пет пари?
Твърде често сме загрижени повече за това, какво мислят другите за нас, отколкото какво мислим самите ние за себе си. Уилям Бекър, писател и духовник от средата на
ХХ век, предупреждава своите читатели: „Не обръщайте внимание какво мислят „хората“ за вас. Те могат да ви надценяват или подценяват! Докато не открият истинската ви стойност, вашият успех зависи основно от това, какво мислите вие за себе си и дали си вярвате. Можете да успеете дори ако никой друг не вярва във вас, но никога няма да успеете, ако самите вие не вярвате в себе си“. Великият гръцки философ Епиктет е казал: „Никой човек не е свободен, ако не е господар на самия себе си“. Ако нямаме увереност в своите способности и решимост да осъществим целите си, никога няма дори да тръгнем по пътя, водещ към тяхното постигане. Трябва да очакваме големи неща от себе си. Вярата е тази, която изважда на бял свят най-доброто у нас. Както гласи старата мъдрост: „битката на живота невинаги се печели от по-силния или по-бързия; рано или късно победата отива у онзи, който МИСЛИ, че може да я вземе.” Ние сме онова, което представляваме в СВОИТЕ, а не в чуждите очи. Хората, на които им липсва увереност, придават прекомерна тежест на мнението на околните. Те избягват да поемат рискове поради страх от провал и като цяло не очакват да успеят. Те често принизяват собствените си достойнства, пренебрегват положителните отзиви и се поддават на пораженчески настроения и негативни модели на мислене и поведение. Някои от тези негативни модели включват:
• Преувеличаване на неуспехите: така Сюзън реагира на критиката на своя шеф по отношение на предложението й. Тази малка спънка я кара да мисли: „Аз съм пълна неудачница, която не може да свърши нищо като хората“.
• Предчувствие за неминуемо бедствие: провалът дебне зад всеки ъгъл и започва да се възприема за даденост. Един отрицателен детайл, една случайно подхвърлена критика или коментар помрачават цялата реалност. „Изложих се с тази презентация и сега никога няма да получа повишение.“
• Даване на превес на негативното: на доброто представяне се отдава по-малко значение, отколкото на лошото. Такава е реакцията на Елиът. „Знам, че през миналото тримесечие постигнах най-добрите продажби, но това си беше чист късмет. Какъвто съм некадърник, през това тримесечие едва ще успея дори да си покрия нормата.“
• Прекалено вживяване в това, какво „би трябвало“ да бъде. Обрисуването на идеални сценарии цели да ни подтикне към тяхното осъществяване, но то следва да върви ръка за ръка с реалистичен мисловен процес, базиран на действителното състояние на нещата. Едва след него можем да започнем да планираме как да стигнем от мястото, където се намираме, дотам, където „би трябвало“ да бъдем. Нерядко дори само един поглед върху текущата ситуация ни кара да се смръзнем от страх, докато именно тук е моментът да помислим конструктивно, да се огледаме и ослушаме, за да можем да продължим в правилната посока.
• Изпадане извън „зоната на комфорта“. Още от детските години ние си създаваме среда, в която се чувстваме комфортно. В семейството на Сали всички решения се вземали от нейния баща. На децата се казвало само да мълчат и да слушат. Когато пораснала, тя станала съпруга и майка и тръгнала на работа, но се чувствала некомфортно, ако й възлагали да взема някакви решения. Чарли служил дълги години
като сержант. Разучавал армейските устави и чинно се придържал към тях. Когато се уволнил и постъпил на първата си цивилна длъжност, не можел да изпълнява ефективно задълженията си, защото във фирмата нямало писани правила, които да го насочват на всяка крачка.
Сандра била управител на бутик за дамско облекло. Когато веднъж шефът й я помолил да води модно ревю, тя изпаднала в ужас. Макар в ежедневието да се справяла отлично в разговорите с отделни клиентки, мисълта да се изправи пред по-голяма публика я изкарвала извън „зоната на комфорт“. Шефът й предложил да посети курс на Дейл Карнеги, за да преодолее този проблем.
Дейл Карнеги разработва метод, чрез който да помогне на участниците в своите обучения да преодолеят притеснението си от говорене пред публика. Той кара всеки от тях да изнася презентации пред цялата група, която от своя страна слуша със съпричастие и интерес. Този подход дава положителен резултат при хиляди обучени хора в продължение вече на повече от 90 години. Една от тях е и Сандра, която сега води ревюта по няколко пъти в годината, а комплиментите, които получава от шефа и от клиентите си, повдигат нейното самочувствие. Следните стратегии могат да бъдат от полза за преодоляване на пораженческия начин на мислене:

Фокусиране върху личните качества: то се свежда до нашата способност да възприемем себе си като човешки същества, акцентирайки върху положителните си страни – качества, умения, черти на характера. Като обръщаме повече внимание върху тези страни от собствения си образ, както самочувствието, така и самоуважението ни значително укрепват. Твърде често хората предпочитат да се вторачват в своите слабости, което носи повече вреда, отколкото полза. Трябва да създадем както за другите, така и за себе си една по-позитивна картина.

Фокусиране върху успехите: ключът тук е да се концентрираме върху своите достижения и да се уважаваме заради хубавите неща, които сме направили в миналото. Разбира се, много по-лесно е да видим провалите си, защото околните с удоволствие ще ни ги посочат. Но прекарвайки известно време в размисъл за многобройните успехи, които сме отбелязали през живота си, ние променяме тази гледна точка в позитивна насока. Един ценен метод да осъществим това е като си направим списък на успехите и постиженията. Отначало той може да ни се стори малко непълен, но ако проявим нужното търпение и постепенно добавяме отделните факти, то успоредно с неговите размери ще расте и нашето самочувствие.
Хенриета постъпила като агент във фирма за недвижими имоти в Орландо, Флорида. Не след дълго тя получила писмо от клиентка с благодарност, задето й е помогнала да
открие своя „идеален дом“. Хенриета с гордост го показала на всички в офиса. Шефът й предложил да го сложи в папка, където в бъдеще да подрежда и други подобни писма.
„Това ще бъде твоята „папка на успехите“ – казал й той. Ще можеш да я разгърнеш, ако някой ден нещата не вървят чак толкова добре. Тя ще ти послужи като доказателство,
че вече си се справяла преди и че пак ще можеш да се справиш.“ Хенриета послушала съвета му, но тъй като не всеки от служебните й триумфи бил подкрепен с писмо, добавила и свой собствен „регистър на успехите“. Там записвала позначимите си постижения – приключване на трудна продажба, получаване на посреднически права от голяма строителна фирма, постигане на най-добри резултати за месеца и т.н. Както всеки от нас, Хенриета също имала провали и трудни периоди. Когато някоя „сигурна“ продажба се проваляла в последния момент, когато липсвали достатъчно сделки или просто се чувствала потисната, тя отваряла своята „папка на успехите“, препрочитала благодарствените писма и разглеждала постиженията си. Това й възвръщало самочувствието и я мотивирало да продължава с нови сили напред.

Самомотивация: когато съчетаем горните две категории и си създадем от тях цялостна картина, подкрепена и от фактите, ще открием, че постепенно започваме да се убеждаваме в нея. Ако духът в един спортен отбор започне да спада, треньорът му изнася пламенна реч, за да го „нахъса“. Тъй като ние самите сме своят треньор, на нас се пада да си изнесем тази реч. Какво да кажем в нея? Трябва да приведем аргументи, които да са достатъчно силни, за да издържат на всякаква критика. Колкото по-убедителни сме, толкова по-силно и ефективно ще е посланието ни. Това е една вътрешна дискусия, която всеки от нас трябва да провежда от време на време. Един инструмент, чрез който си възвръщаме контрола върху единственото нещо, което никой друг освен нас не може да управлява – нашето мислене. С други думи, сами се подлагаме на психотерапия, за да възстановим увереността си.

Дейл Карнеги & Associates „Как да обогатим живота си“

Колкото повече живея, толкова повече си давам сметка за значението на вътрешната настройка върху нашето ежедневие. За мен тя е по-важна от фактите. По-важна от миналото, от образованието, от парите, от обстоятелствата, от неуспехите, от външността, дарбите или уменията. Тя може да изгради или да срине една фирма… една общност… едно семейство. Най-удивителното е, че всеки божи ден ние сами правим избор относно настройката, която ще възприемем. Няма как да променим неизбежното. Онова, което е по силите ни обаче, е да свирим на единствената струна, която е под наш контрол – и това сме самите ние. Твърдо съм убеден, че 10 % от живота се състоят от обективни обстоятелства, а 90 % – от това, как ние реагираме на тях. Същото важи за мен, за вас, за всеки един човек… ние командваме своето отношение към света.

Да обогатим живота си! Кой не би искал да получи повече от годините, отредени му на земята? Ние прекарваме една трета от времето си в сън, поне още една трета в работа или грижи за семейството и дома, а ако имаме късмет, посвещаваме остатъка на почивка, развлечения, културни или религиозни занимания или просто лентяйстваме. Твърде много хора водят сив, еднообразен живот, като се борят ежедневно за прехраната си и прекарват малкото свободни часове в безплодни занимания. В настоящата книга ще обсъдим някои от причините да попадаме в подобни клопки и ще предоставим съвети за това, как да преодолеем проблемите и да продължим напред с едно по-добро, продуктивно и удовлетворяващо съществуване.

Вяра в себе си: първото, което трябва да обсъдим, е вярата в собствените сили. Усещането, че сме способни да постигнем всяка цел, която сме си поставили, е ключов елемент за воденето на смислен и пълноценен живот. Основната причина много хора да не успяват в своите професии, бизнес начинания и дори в личния си живот е липсата на тази важна съставка. На какво се дължи подобна липса на самочувствие? Отговорът често се крие във факта, че по-рано в живота си сме претърпели неуспех и сега се боим това да не се повтори. Друг път хората около нас – собствените ни родители, учители, началници – със своето вечно недоволство са ни насадили чувството, че сме непълноценни. Има и друга категория хора, които са вкусили от успеха, но той е бил последван от някакъв провал и те са позволили на този провал да доминира над съзнанието им и да ги обрече на липса на увереност във всяко едно начинание, с което се захванат. Тук ще покажем как можем да преодолеем всичко това и да си изградим високо самочувствие и самоуважение.

Ентусиазъм: проучването на примера на великите мъже и жени, независимо дали в областта на политиката, бизнеса, науката, или изкуството, показва, че всички те са притежавали една обща черта – и това е ентусиазмът по отношение на работата и живота. Ентусиазмът е тайната съставка на възхода при повечето преуспели хора, както и генератор на щастие за онези, които го притежават. Той коренно променя отношението ни към околните, към нашата работа, към света. В него се корени голямата разлика между жалкото съществуване и воденето на пълноценен живот.

Поставяне и достигане на цели: всеки успял човек е започнал с някаква цел. Нейното поставяне и начертаването на стъпките за достигането й е първото нещо, което трябва да предприемем по дългия път към успеха. Като знаем накъде сме се запътили и как планираме да стигнем дотам, ние вече сме способни да фокусираме времето, енергията и емоциите си – и да ги насочим правилно за осъществяването на тази цел. Тук ще обсъдим как да поставяме своите цели по начин, който да ни вдъхновява за високи резултати, как да не се отклоняваме от предначертания път и как да преодоляваме възникналите трудности и препятствия.

Как изглеждаме в очите на другите: образът, който проектираме сред хората, с които се срещаме, е основен фактор за пораждане на доверие и желание за общуване от тяхна страна. Приятният предразполагащ имидж може да се изгражда. Някои от аспектите, съставляващи личността ни, са вродени – физическата външност, основите на интелекта, както и определени таланти, но всеки от нас притежава и способността да развива своите вътрешни заложби и да създава свой образ, който в крайна сметка да очарова околните. Да израснеш до онази личност, която желаеш да бъдеш, не е лесно, но процесът започва с усилието и всеотдайността за постигане на ведро, оптимистично и позитивно излъчване – такова, което да спечели предразположението на мъжете и жените, с които общуваме. Тук ще се научим как да правим добро първо впечатление, а също и как да поддържаме и подобряваме вече създадения образ.

Самомотивация: само желанието за постигане на целите не е достатъчно. Трябва постоянно да култивираме у себе си стремежа, амбицията да поддържаме тези цели живи, да сме активни и предприемчиви. Това е единственият начин нашите мечти някога да се покрият с реалността. Ще изследваме начините, по които можем сами да се мотивираме за достигане на своите цели, и ще разгледаме техники, които да ни тласкат напред, когато изоставаме.

Позитивизъм: няма по-благотворен навик от това винаги да подхождаме с вяра и надежда; да очакваме, че нещата ще се променят към по-добро, а не към по-лошо; че ще успеем, а няма да се провалим; че независимо какво ще се случи или няма да се случи, ние ще бъдем щастливи. Нищо не помага така, както ведрият оптимистичен подход към нещата – постоянно да очакваме и да търсим най-доброто, най-щастливото, най-високото и никога да не си позволяваме да изпаднем в песимистично, обезсърчено настроение. Не е лесно винаги да оставаме позитивни, особено когато събитията не се развиват по начина, който сме планирали. Тук ще се научим как да преодоляваме негативизма и да мислим положително, независимо пред какви проблеми сме изправени.

Смелост: успяващите хора имат смелостта да привеждат идеите си в действие, желанието да вложат своите пари, усилия и емоции в начинанията, в които искрено вярват. Всички ние трябва да поемаме рискове, за да прогресираме в работата и в живота. Внимателният анализ може да намали вероятността за неуспех, но не и да я елиминира напълно. Без болка няма победа. Ако играем само на сигурно, може и да избегнем болката, но никога няма да изпитаме великата радост и удовлетворението, съпровождащи преодоляването на препятствията и постигането на целите.

Сила на духа: дори ако притежаваме всички необходими познания и опит, не можем всеки път да печелим. Ще има и моменти, когато ще ни сполитат неудачи, но не бива да позволяваме на чувството за провал да ни обсеби. Трябва да се учим от собствените си грешки и да прилагаме наученото за преодоляване на трудностите. Нерядко разочарованието има и странични последици. То сломява духа ни и руши нашата самоувереност. Ако не предприемем незабавни мерки, това състояние може да прерасне в самосъжаление и депресия. Ще се спрем на начините за възстановяване на душевното равновесие и за справяне с психологическите ефекти от пораженията.

Вярвайте в себе си! Вярвайте в своите способности! Не притежавате ли скромна, но твърда увереност в собствените си сили, няма как да постигнете щастие или успех.

Когато в компанията на Лари била обявена нова позиция за началник на отдел, той отначало се изкушил да кандидатства, но после си казал: „Бих искал да се издигна в службата, но ми се струва, че няма да се справя“.
Сюзън представила на шефа си предложение, което според нея щяло да увеличи производителността, но той й посочил няколко недостатъка в него. Реакцията на Сюзън
била: „Явно за нищо не ме бива. Просто не умея да премислям нещата докрай. Никога вече няма да правя предложения“.
Клеър била поканена за председател на комитет към местната църква. Тя казала на съпруга си: „Ще трябва да изнасям пред останалите членове доклади за дейността. Тази работа не е за мен“.
През първите три месеца от годината Елиът реализирал най-високи продажби от всички служители във фирмата, но през четвъртия резултатите му силно спаднали. Той си казал: „Е, дотук явно имах късмет, но сега отново попаднах там, където ми е мястото – сред онези, които едва си изпълняват нормата. Знаех си, че няма да трае дълго“.

Какъв е проблемът на тези мъже и жени? На всички тях им липсва увереност. Те гледат на себе си като на неудачници, обречени да останат през целия си живот на най-ниското стъпало на пирамидата. Случва се човек да изпадне в период на съмнение в
собствените си способности и достижения, а самочувствието му да спадне. За да влоши допълнително нещата, той започва да размишлява върху мнението на околните за него
и за личните му достойнства и на тази база да формира индивидуалната си преценка. Подобна позиция може да доведе до избягване на всякакви бъдещи рискове поради страх от неуспех. Тя е способна да сломи духа ни, да ни накара да пренебрегваме позитивните коментари и да се поддаваме на болезнени и пораженчески настроения, създавайки си в крайна сметка трайна негативна настройка. Самоувереността е неразделна част от самоуважението. Преди да започнем да вярваме в решенията, които вземаме, трябва да притежаваме вяра в самите себе си. Наистина да чувстваме, че сме стойностни личности. Ако този елемент липсва, как бихме могли да сме сигурни, че решенията ни струват и пет пари?
Твърде често сме загрижени повече за това, какво мислят другите за нас, отколкото какво мислим самите ние за себе си. Уилям Бекър, писател и духовник от средата на
ХХ век, предупреждава своите читатели: „Не обръщайте внимание какво мислят „хората“ за вас. Те могат да ви надценяват или подценяват! Докато не открият истинската ви стойност, вашият успех зависи основно от това, какво мислите вие за себе си и дали си вярвате. Можете да успеете дори ако никой друг не вярва във вас, но никога няма да успеете, ако самите вие не вярвате в себе си“. Великият гръцки философ Епиктет е казал: „Никой човек не е свободен, ако не е господар на самия себе си“. Ако нямаме увереност в своите способности и решимост да осъществим целите си, никога няма дори да тръгнем по пътя, водещ към тяхното постигане. Трябва да очакваме големи неща от себе си. Вярата е тази, която изважда на бял свят най-доброто у нас. Както гласи старата мъдрост: „битката на живота невинаги се печели от по-силния или по-бързия; рано или късно победата отива у онзи, който МИСЛИ, че може да я вземе.” Ние сме онова, което представляваме в СВОИТЕ, а не в чуждите очи. Хората, на които им липсва увереност, придават прекомерна тежест на мнението на околните. Те избягват да поемат рискове поради страх от провал и като цяло не очакват да успеят. Те често принизяват собствените си достойнства, пренебрегват положителните отзиви и се поддават на пораженчески настроения и негативни модели на мислене и поведение. Някои от тези негативни модели включват:
• Преувеличаване на неуспехите: така Сюзън реагира на критиката на своя шеф по отношение на предложението й. Тази малка спънка я кара да мисли: „Аз съм пълна неудачница, която не може да свърши нищо като хората“.
• Предчувствие за неминуемо бедствие: провалът дебне зад всеки ъгъл и започва да се възприема за даденост. Един отрицателен детайл, една случайно подхвърлена критика или коментар помрачават цялата реалност. „Изложих се с тази презентация и сега никога няма да получа повишение.“
• Даване на превес на негативното: на доброто представяне се отдава по-малко значение, отколкото на лошото. Такава е реакцията на Елиът. „Знам, че през миналото тримесечие постигнах най-добрите продажби, но това си беше чист късмет. Какъвто съм некадърник, през това тримесечие едва ще успея дори да си покрия нормата.“
• Прекалено вживяване в това, какво „би трябвало“ да бъде. Обрисуването на идеални сценарии цели да ни подтикне към тяхното осъществяване, но то следва да върви ръка за ръка с реалистичен мисловен процес, базиран на действителното състояние на нещата. Едва след него можем да започнем да планираме как да стигнем от мястото, където се намираме, дотам, където „би трябвало“ да бъдем. Нерядко дори само един поглед върху текущата ситуация ни кара да се смръзнем от страх, докато именно тук е моментът да помислим конструктивно, да се огледаме и ослушаме, за да можем да продължим в правилната посока.
• Изпадане извън „зоната на комфорта“. Още от детските години ние си създаваме среда, в която се чувстваме комфортно. В семейството на Сали всички решения се вземали от нейния баща. На децата се казвало само да мълчат и да слушат. Когато пораснала, тя станала съпруга и майка и тръгнала на работа, но се чувствала некомфортно, ако й възлагали да взема някакви решения. Чарли служил дълги години
като сержант. Разучавал армейските устави и чинно се придържал към тях. Когато се уволнил и постъпил на първата си цивилна длъжност, не можел да изпълнява ефективно задълженията си, защото във фирмата нямало писани правила, които да го насочват на всяка крачка.
Сандра била управител на бутик за дамско облекло. Когато веднъж шефът й я помолил да води модно ревю, тя изпаднала в ужас. Макар в ежедневието да се справяла отлично в разговорите с отделни клиентки, мисълта да се изправи пред по-голяма публика я изкарвала извън „зоната на комфорт“. Шефът й предложил да посети курс на Дейл Карнеги, за да преодолее този проблем.
Дейл Карнеги разработва метод, чрез който да помогне на участниците в своите обучения да преодолеят притеснението си от говорене пред публика. Той кара всеки от тях да изнася презентации пред цялата група, която от своя страна слуша със съпричастие и интерес. Този подход дава положителен резултат при хиляди обучени хора в продължение вече на повече от 90 години. Една от тях е и Сандра, която сега води ревюта по няколко пъти в годината, а комплиментите, които получава от шефа и от клиентите си, повдигат нейното самочувствие. Следните стратегии могат да бъдат от полза за преодоляване на пораженческия начин на мислене:

Фокусиране върху личните качества: то се свежда до нашата способност да възприемем себе си като човешки същества, акцентирайки върху положителните си страни – качества, умения, черти на характера. Като обръщаме повече внимание върху тези страни от собствения си образ, както самочувствието, така и самоуважението ни значително укрепват. Твърде често хората предпочитат да се вторачват в своите слабости, което носи повече вреда, отколкото полза. Трябва да създадем както за другите, така и за себе си една по-позитивна картина.

Фокусиране върху успехите: ключът тук е да се концентрираме върху своите достижения и да се уважаваме заради хубавите неща, които сме направили в миналото. Разбира се, много по-лесно е да видим провалите си, защото околните с удоволствие ще ни ги посочат. Но прекарвайки известно време в размисъл за многобройните успехи, които сме отбелязали през живота си, ние променяме тази гледна точка в позитивна насока. Един ценен метод да осъществим това е като си направим списък на успехите и постиженията. Отначало той може да ни се стори малко непълен, но ако проявим нужното търпение и постепенно добавяме отделните факти, то успоредно с неговите размери ще расте и нашето самочувствие.
Хенриета постъпила като агент във фирма за недвижими имоти в Орландо, Флорида. Не след дълго тя получила писмо от клиентка с благодарност, задето й е помогнала да
открие своя „идеален дом“. Хенриета с гордост го показала на всички в офиса. Шефът й предложил да го сложи в папка, където в бъдеще да подрежда и други подобни писма.
„Това ще бъде твоята „папка на успехите“ – казал й той. Ще можеш да я разгърнеш, ако някой ден нещата не вървят чак толкова добре. Тя ще ти послужи като доказателство,
че вече си се справяла преди и че пак ще можеш да се справиш.“ Хенриета послушала съвета му, но тъй като не всеки от служебните й триумфи бил подкрепен с писмо, добавила и свой собствен „регистър на успехите“. Там записвала позначимите си постижения – приключване на трудна продажба, получаване на посреднически права от голяма строителна фирма, постигане на най-добри резултати за месеца и т.н. Както всеки от нас, Хенриета също имала провали и трудни периоди. Когато някоя „сигурна“ продажба се проваляла в последния момент, когато липсвали достатъчно сделки или просто се чувствала потисната, тя отваряла своята „папка на успехите“, препрочитала благодарствените писма и разглеждала постиженията си. Това й възвръщало самочувствието и я мотивирало да продължава с нови сили напред.

Самомотивация: когато съчетаем горните две категории и си създадем от тях цялостна картина, подкрепена и от фактите, ще открием, че постепенно започваме да се убеждаваме в нея. Ако духът в един спортен отбор започне да спада, треньорът му изнася пламенна реч, за да го „нахъса“. Тъй като ние самите сме своят треньор, на нас се пада да си изнесем тази реч. Какво да кажем в нея? Трябва да приведем аргументи, които да са достатъчно силни, за да издържат на всякаква критика. Колкото по-убедителни сме, толкова по-силно и ефективно ще е посланието ни. Това е една вътрешна дискусия, която всеки от нас трябва да провежда от време на време. Един инструмент, чрез който си възвръщаме контрола върху единственото нещо, което никой друг освен нас не може да управлява – нашето мислене. С други думи, сами се подлагаме на психотерапия, за да възстановим увереността си.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-150-053-6
Купи
Цена
12.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-143
Купи
Цена
7.00 лв.
(12.00 лв.)

* 5 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-5лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени