Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Защитения
Печатно издание
ISBN
978-954-529-993-3
изчерпана
Цена
18.00 лв.
Електронно издание
ISBN
978-954-529-994
Купи
Цена
10.00 лв.
(18.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (5)
Мнения (57)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
530 гр.
Страници
472
Превод
Лилия Трендафилова
Дата на издаване
27 февруари 2012

Защитения

Страхът, а не демоните, осакатява човечеството

Във великолепния дебют на Питър В. Брет човешкият род е разгромен от демоните, които владеят нощта. След векове ужас, страх и изолация няколко души дръзват да се изправят срещу врага.

Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.

Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.

За автора

Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и „Подземия и дракони“, Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета „Бъфало“, а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.

Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата "Демонският цикъл", от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика. 

Живее в Манхатън.

Посети Питър Брет на www.peterVbrett.com

Още за Питър В. Брет
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Питър B. Брет Защитения

Огромният рог забуча.
Арлен прекъсна работата си и погледна към лавандуловото зарево на развиделяващото се небе. Въздухът все още бе пропит от мъгла, в която витаеше до болка познатият влажен, остър привкус. Тих страх се надигна в стомаха му, докато се ослушваше в утринната тишина с надеждата, че му се е причуло. Беше на единадесет.
Последва затишие, след това рогът избуча два пъти подред. Едно продължително и две кратки означаваше юг и изток. Селището край гората. Баща му имаше приятели сред дърварите. Някъде зад гърба на Арлен входната врата на къщата се отвори и той знаеше, че това е майка му, покрила уста с две ръце.
Арлен се върна към работата си, без да чака някой да го подканва. Някои домашни задължения можеше да се отложат за утрешния ден, но животните трябваше да бъдат нахранени и кравите издоени. Остави ги в обора и отвори плевника, сипа помия на прасетата и изтича да донесе ведрото за мляко. Майка му вече клечеше под първата крава. Той грабна свободното столче и двамата заработиха в ритъм под звуците на млечните струйки, които барабаняха по дървените дъна като погребален марш.
Докато преминаваха към следващата двойка крави, Арлен видя баща си да впряга в каруцата най-силния им кон, една петгодишна дореста кобила на име Миси. Работеше с мрачно лице.
Какво щяха да открият този път?
Не след дълго тримата вече седяха в каручката и се люшкаха към малкото селище от къщички, скупчени край гората. Беше опасно по тези места, имаше повече от час тичане до най-близката защитена постройка, но дървата им трябваха. Майката на Арлен, увита в износения си шал, държеше здраво сина си, докато пътуваха.
– Вече съм голям, мамо – оплака се Арлен. – Няма нужда да ме прегръщаш като бебе. Не ме е страх.
Това не беше съвсем вярно, но той не можеше да допусне другите деца да го видят вкопчен в майка му по време на пътя. И без това му се подиграваха достатъчно.
– Мен пък ме е страх – каза майка му. – Аз нямам ли нужда някой да ме прегръща?
Обзет от внезапна гордост, Арлен отново се притисна до майка си и така продължиха напред. Тя не можеше да го излъже, но въпреки това винаги знаеше точно какво да каже.
Стълб от мазен дим им съобщи много повече, отколкото искаха да знаят, далеч преди да стигнат целта си. Изгаряха мъртвите. А щом бяха напалили кладите толкова отрано, без да чакат останалите да дойдат и да се помолят, значи телата бяха много. Прекалено много, за да се молят за всеки един поотделно, ако искаха да смогнат преди залез слънце.
Повече от осем километра деляха бащината ферма на Арлен от Селището край гората. Когато го доближиха, дори малкото останали огньове бяха изгасени, въпреки че вече не беше останало много за горене. Петнадесет къщички, всичките превърнати в отломки и пепел.
– Че и запасите от дърва – каза бащата на Арлен и плю настрани от каручката. Посочи с брадичка почернелите купчини – всичко, което беше останало от сечта за сезона. Арлен направи физиономия при мисълта, че разнебитената ограда, зад която пазеха животните, трябваше да издържи поне още година, и веднага се почувства виновен. В края на краищата това беше просто дървесина.
Щом спряха с каручката, говорителката на града дойде при тях. Силия, която майката на Арлен понякога наричаше Силия Безплодната, беше корава жена, висока и слаба, с кожа като пергамент. Дългата u побеляла коса бе прибрана в стегнат кок, а шала си носеше сякаш е длъжностен знак. Тя не търпеше никакви глупости, както Арлен бе разбирал неведнъж откъм далечния край на тояжката й, но днес присъствието й го успокои. Също като баща му, Силия някак си му вдъхваше чувство за безопасност. Въпреки че нямаше свои деца, Силия се държеше като родител на всички в Потока на Тибит. Малцина можеха да се мерят с нея по мъдрост, а още по-малко – по инат. Когато си на страната на Силия, се чувстваш сякаш си на най-безопасното място на света.
– Добре че дойде, Джеф – каза Силия на бащата на Арлен. – Силви и младият Арлен също – продължи тя и кимна към тях. – Всяка помощ е добре дошла. Дори момчето може да се включи.
Бащата на Арлен изсумтя на слизане от каруцата:
– Донесох си инструментите – каза той. – Само кажи какво да правим.
Арлен събра безценните инструменти от задния край на каручката. Металът бе рядкост в Потока и баща му се гордееше с двете си лопати, кирката и триона. Този ден всичките щяха да влязат в сериозна употреба.
– Колко са жертвите? – попита Джеф, макар да нямаше вид на човек, който наистина иска да разбере.
– Двадесет и седем – каза Силия.
Силви сподави дъх и покри устата си с ръка, а очите u се напълниха със сълзи. Джеф се изплю отново.
– Оцелели има ли? – попита той.
– Няколко – отвърна Силия. – Мейни – тя посочи с тояжката си момче, което се беше вторачило в погребалния огън – е пробягал целия път до дома ми в тъмното.
Силви ахна. Никой досега не бе стигал толкова надалече тичешком, и то жив.
– Защитите над къщата на Брайн Кътър са издържали през по-голямата част от нощта – продължи Силия. – Той и семейството му са видели всичко. Някои от останалите успели да избягат от ядроните и намерили убежище у тях, докато огънят не стигнал до покрива им. Чакали в горящата къща, докато гредите не запращели, и тогава рискували да излязат навън в последните минути преди изгрева. Ядроните убили съпругата на Брайн – Мийна, и сина им Пол, но останалите оцелели. Изгарянията ще зараснат и децата ще се оправят след време, но останалите...
Нямаше нужда да довършва изречението. По някакъв начин оцелелите след нападение на демони умираха скоро след това. Не всички и дори не повечето, но достатъчно на брой. Едни от тях се самоубиваха, други просто оставаха да гледат с празен поглед, като отказваха да ядат и пият, докато не издъхнеха от изтощение. Хората казваха, че никога не знаеш дали си оцелял от нападение, ако оттогава не е минала поне година.
– Има още десетки, за които нямаме сведения – каза Силия, но със слаба надежда в гласа.
– Ще ги изровим – съгласи се Джеф мрачно, с поглед, вперен в съборените къщи, някои от които все още димяха. Дърварите строяха домовете си най-вече от камък, за да ги предпазят от пожари, но дори камъкът гореше, ако защитите не бяха наред и ако наоколо се бяха събрали твърде много огнени демони.
Джеф се присъедини към останалите мъже и някои от по-здравите жени в разчистването на отломките и пренасянето на труповете до кладата. Телата трябваше да бъдат изгорени, разбира се. Никой не би искал да бъде заровен в същата земя, от която демоните излизаха всяка нощ. Пастир Харал, запретнал ръкавите на робата си така, че да оголи яките си ръчища, сам вдигаше мъртъвците един по един, хвърляше ги в огъня и докато пламъците ги поглъщаха, шептеше молитви и рисуваше защити във въздуха.
Силви отиде при останалите жени да наглежда по-малките деца и да се грижи за ранените под зоркото око на билкарката на Потока Колийн Триг. Но никоя билка не можеше да смекчи болката на оцелелите. Брайн Кътър, наричан още Брайн Широкоплещия, бе мъж, огромен като мечка, с гръмогласен смях и имаше навика да подхвърля Арлен във въздуха, когато идваха да се пазарят за дърва. Сега Брайн седеше в пепелта до разрушената си къща и бавно удряше главата си в почернялата стена. Мърмореше си нещо под носа и беше свил ръце около тялото си, сякаш му е студено.
Арлен и другите деца бяха впрегнати да носят вода и да претърсват отломките за годна дървесина. От годината оставаха още няколко топли месеца, но нямаше да им стигне времето да насекат достатъчно дърва за зимата. Пак щяха да горят тор и къщата да смърди.
Арлен отново помръкна от чувство за вина. Нито го горяха в кладата, нито си удряше главата от шок, че е изгубил всичко. Имаше далеч по-големи злочестини от къща, миришеща на фъшкии.
С напредването на утрото все повече и повече селяни прииждаха. Заедно със семействата си и запасите, които бяха успели да заделят, те идваха от Рибарска дупка и Градски площад; идваха от Хълма на Богин и Мочурливо тресавище. Някои бяха пътували чак от Южен Пост. Един по един Силия ги посрещаше с мрачните новини и им раздаваше задачи.
Мъжете, вече повече от стотина, удвоиха усилията си, като половината от тях продължиха да копаят, а останалите се заеха с единствената постройка от Селището, която можеха да спасят: дома на Брайн Кътър. Силия отведе Брайн настрана, като успяваше някак да подкрепя залитащия гигант, докато селяните разчистваха отломките и мъкнеха нови камъни. Някои си извадиха защитните комплекти и започнаха да рисуват нови защити, докато децата подреждаха сламения покрив. До залез слънце къщата щеше да бъде възстановена.
Арлен бе сложен в екип с Коуби Фишър да носи дърва. Децата натрупаха порядъчно голяма купчина, макар да бе едва частица от изгубеното. Коуби беше високо едро момче с тъмни къдрици и космати ръце. Беше популярен сред останалите деца, но популярността му бе изградена за сметка на другите. Малко деца успяваха да избегнат обидите му, а още по-малко – ударите.
Коуби изтезаваше Арлен от години, а останалите деца следваха примера му. Фермата на Джеф се намираше в най-северната част на Потока, далече от детското сборище в Градски площад, и Арлен прекарваше по-голямата част от свободното си време сам в скитосване из Потока. Повечето деца бяха сметнали, че няма губещи, ако жертват него, за да избегнат гнева на Коуби.
Всеки път когато Арлен отиваше за риба или минеше покрай Рибарска дупка на път за Градски площад, Коуби и приятелите му сякаш научаваха за това и го причакваха на връщане винаги на едно и също място. Понякога просто ръсеха обиди по негов адрес или го блъскаха, но в други случаи той се прибираше окървавен и натъртен, а майка му му крещеше, че се е бил.
Най-накрая на Арлен му дойде до гуша. Скри един дебел прът на въпросното място и следващия път, когато Коуби и приятелите му се нахвърлиха върху него, Арлен се направи, че бяга само колкото да извади – сякаш от въздуха – оръжието си, а след това
се обърна и го развъртя.
Коуби бе първият цапардосан, понесе здрав удар, който го остави в калта със сълзи на очи и стичаща се от ухото кръв. Уилъм се сдоби със счупен пръст, а Гарт накуцваше повече от седмица след сблъсъка. Това хич не помогна на популярността на Арлен сред останалите деца, а и баща му го наби с пръчка, но другите момчета повече не посмяха да го закачат. Дори сега Коуби се държеше на разстояние от него и потрепваше при всяко рязко движение на Арлен, въпреки че беше много по-едър от него.
– Оцелели! – провикна се внезапно Бил Бейкър, застанал до съборена колиба на края на Селището. – Чувам ги, залостени са в мазето!
Веднага всеки заряза каквото вършеше и хукна натам. Разчистването на отломките щеше да отнеме прекалено много време и затова мъжете започнаха да копаят, навеждайки гърбове в мълчалива целенасоченост. Малко по-късно успяха да пробият стената на мазето и започнаха да вадят оцелелите. Те бяха мръсни и ужасени, но до голяма степен живи. Три жени, шест деца и един мъж.
– Чичо Чоли! – извика Арлен, а майка му се появи на секундата и запрегръща брат си, който залиташе пиянски. Арлен изтича при тях и се мушна под другото му рамо, за да му даде опора.
– Чоли, какво правиш тук? – попита Силви. Чоли рядко напус каше работилницата си в Градски площад. Майката на Арлен бе разказвала стотици пъти как тя и брат й са въртели заедно ковачницата, преди Джеф да започне да чупи нарочно подковите на конете си, за да идва да я ухажва.
– Дойдох да ухажвам Ана Кътър – измънка Чоли. Задърпа си косата, а от нея вече беше оскубал цели кичури.
– Тъкмо отворихме скривалището, когато започнаха да минават през защитите...
Коленете му се подгънаха, а с тежестта си повлече надолу и Арлен, и Силви. Падна на колене в калта и заплака.
Арлен погледна към другите оцелели. Ана Кътър не беше сред тях. Гърлото му се сви, докато децата го подминаваха. Познаваше всяко едно от тях; семействата им, къщите им отвътре и отвън, имената на животните им. Погледите им се срещнаха за секунда при разминаването и в този момент той преживя нападението през техните очи. Видя себе си, натикан в тясна дупка в земята, докато тези, които не успяваха да се поберат в нея, се обръщаха, за да се изправят срещу ядроните и огъня. Изведнъж сякаш въздухът му секна, той започна да се задушава, задъха се и спря едва когато Джеф го удари по гърба, за да го освести.
Привършваха със студения си обяд, когато чуха бученето на рог откъм далечния край на Потока.
– Какво, два пъти за един ден? – промълви стъписано Силви и покри уста с ръка.
– Глупости... – изръмжа Силия. – Посред бял ден? Използвай си главата, момиче!
– Тогава какво...?
Силия не u обърна внимание, а стана, за да вземе рог и да отговори на сигнала. Рогът на Кевин Марш вече беше в готовност, както този на хората от Мочурливо тресавище. В тресавищата беше лесно да се изгубиш, а никой не би искал да се лута сам точно когато излизат блатните демони. Бузите на Кевин се надуха като жабешка гуша, докато изсвири няколко тона.
– Вестоноски рог – Коран Марш уведоми Силви. Коран беше белобрад старец, говорител на Мочурливо тресавище и баща на Кевин. – Ам’че сигур’ са видели дима. Кевин им казва к’о се е случило и де са сички.
– Вестоносец през пролетта? – попита Арлен. – Мислех, че идват през есента след жътва. А ние едва този месец засяхме!
– Миналата есен тъй и не дойде вестоносец – каза Коран, докато плюеше пенест кафяв сок от корена, който дъвчеше, през дупката от липсващите си зъби. – Кахърехме се, нешо да н’се е случило. Рекохме си, че вестоносецът ням’да дойде да ни дон’се сол до другата есен. Или че ядроните са превзели Свободните градове и ний сме отрязани.
– Ядроните никога няма да превземат Свободните градове – каза Арлен.
– Арлен, тихо! – изсъска Силви. – Той е по-възрастен от теб!
– Остави момчето да говори – каза Коран. – Някога да си бил в Свободен град, момче? – попита той Арлен.
– Не – призна Арлен.
– А да познаваш някой, дет’ да е бил?
– Не – каза отново той.
– И к’о те прави такъв разбирач? – попита Коран. – Никой не е бил в такъв град освен вестоносците. Само тях не ги е страх от нощта, че да ходят толко’ надалече. Кой може тогаз да каже, че Свободните градове не са най-обикновени места като Потока? Щом ядроните могат нас да ни превземат, могат да ги превземат и тях.
– Старият Шопар идва от Свободните градове – каза Арлен.
Руско Шопара беше най-богатият човек в Потока. Той държеше смесения магазин, който беше пъпът на цялата търговия в Потока на Тибит.
–Тъй, тъй – каза Коран, – пък на мен старият Шопар ми каза още преди време, че едно пътуване му било предостатъчно. Щеше му се след година-две пак да отиде, ама разправяше, че не си струвало риска. Тъй че ти го питай дал’ Свободните градове са по-безопасни от което и да е друго място.
Арлен не искаше да повярва. Би трябвало да има и безопасни места по света. Но през ума му отново прелетя представата как го хвърлят в мазето, и той осъзна, че никъде не беше напълно безопасно нощем.
Вестоносецът пристигна след час. Беше висок мъж, току-що прехвърлил трийсетте, с ниско подстригана кестенява коса и  къса гъста брада. Върху широките си рамене носеше ризница от метални халки, имаше дълга черна мантия, дебели кожени панталони и ботуши. Яздеше лъскава кафява бързонога кобила. Няколко различни по вид копия бяха прикрепени с каиши към седлото. Вестоносецът приближаваше с мрачно изражение, но раменете му бяха изправени и горди. Той огледа тълпата и лесно
забеляза говорителката, която стърчеше между останалите и им даваше нареждания. Той обърна коня си към нея.
На няколко крачки зад гърба му върху тежко натоварена талига, теглена от чифт тъмнокафяви кобилки, идваше жонгльорът. Дрехите му бяха изработени от кръпки в ярки цветове, а на пейката до него лежеше спокойно лютнята му. Косата му беше с цвят, какъвто Арлен виждаше за пръв път, нещо като блед морков, а кожата му беше толкова светла, сякаш слънцето не я беше докосвало. Седеше прегърбен и изглеждаше напълно изтощен.
С ежегодния вестоносец винаги идваше жонгльор. За децата и някои от възрастните той беше по-важният от двамата. Откакто се помнеше, Арлен бе виждал все един и същи човек, прошарен, но чевръст и изпълнен с настроение.
Този, новият, беше по-млад и изглеждаше навъсен. Децата веднага се втурнаха към него и младият жонгльор се оживи, а безсилието, изписано по лицето му, се стопи така бързо, че Арлен започна да се съмнява дали въобще някога го е имало. Жонгльорът скочи в миг от талигата и завъртя цветните си топки във въздуха сред радостните възклицания на децата.

Питър B. Брет Защитения

Огромният рог забуча.
Арлен прекъсна работата си и погледна към лавандуловото зарево на развиделяващото се небе. Въздухът все още бе пропит от мъгла, в която витаеше до болка познатият влажен, остър привкус. Тих страх се надигна в стомаха му, докато се ослушваше в утринната тишина с надеждата, че му се е причуло. Беше на единадесет.
Последва затишие, след това рогът избуча два пъти подред. Едно продължително и две кратки означаваше юг и изток. Селището край гората. Баща му имаше приятели сред дърварите. Някъде зад гърба на Арлен входната врата на къщата се отвори и той знаеше, че това е майка му, покрила уста с две ръце.
Арлен се върна към работата си, без да чака някой да го подканва. Някои домашни задължения можеше да се отложат за утрешния ден, но животните трябваше да бъдат нахранени и кравите издоени. Остави ги в обора и отвори плевника, сипа помия на прасетата и изтича да донесе ведрото за мляко. Майка му вече клечеше под първата крава. Той грабна свободното столче и двамата заработиха в ритъм под звуците на млечните струйки, които барабаняха по дървените дъна като погребален марш.
Докато преминаваха към следващата двойка крави, Арлен видя баща си да впряга в каруцата най-силния им кон, една петгодишна дореста кобила на име Миси. Работеше с мрачно лице.
Какво щяха да открият този път?
Не след дълго тримата вече седяха в каручката и се люшкаха към малкото селище от къщички, скупчени край гората. Беше опасно по тези места, имаше повече от час тичане до най-близката защитена постройка, но дървата им трябваха. Майката на Арлен, увита в износения си шал, държеше здраво сина си, докато пътуваха.
– Вече съм голям, мамо – оплака се Арлен. – Няма нужда да ме прегръщаш като бебе. Не ме е страх.
Това не беше съвсем вярно, но той не можеше да допусне другите деца да го видят вкопчен в майка му по време на пътя. И без това му се подиграваха достатъчно.
– Мен пък ме е страх – каза майка му. – Аз нямам ли нужда някой да ме прегръща?
Обзет от внезапна гордост, Арлен отново се притисна до майка си и така продължиха напред. Тя не можеше да го излъже, но въпреки това винаги знаеше точно какво да каже.
Стълб от мазен дим им съобщи много повече, отколкото искаха да знаят, далеч преди да стигнат целта си. Изгаряха мъртвите. А щом бяха напалили кладите толкова отрано, без да чакат останалите да дойдат и да се помолят, значи телата бяха много. Прекалено много, за да се молят за всеки един поотделно, ако искаха да смогнат преди залез слънце.
Повече от осем километра деляха бащината ферма на Арлен от Селището край гората. Когато го доближиха, дори малкото останали огньове бяха изгасени, въпреки че вече не беше останало много за горене. Петнадесет къщички, всичките превърнати в отломки и пепел.
– Че и запасите от дърва – каза бащата на Арлен и плю настрани от каручката. Посочи с брадичка почернелите купчини – всичко, което беше останало от сечта за сезона. Арлен направи физиономия при мисълта, че разнебитената ограда, зад която пазеха животните, трябваше да издържи поне още година, и веднага се почувства виновен. В края на краищата това беше просто дървесина.
Щом спряха с каручката, говорителката на града дойде при тях. Силия, която майката на Арлен понякога наричаше Силия Безплодната, беше корава жена, висока и слаба, с кожа като пергамент. Дългата u побеляла коса бе прибрана в стегнат кок, а шала си носеше сякаш е длъжностен знак. Тя не търпеше никакви глупости, както Арлен бе разбирал неведнъж откъм далечния край на тояжката й, но днес присъствието й го успокои. Също като баща му, Силия някак си му вдъхваше чувство за безопасност. Въпреки че нямаше свои деца, Силия се държеше като родител на всички в Потока на Тибит. Малцина можеха да се мерят с нея по мъдрост, а още по-малко – по инат. Когато си на страната на Силия, се чувстваш сякаш си на най-безопасното място на света.
– Добре че дойде, Джеф – каза Силия на бащата на Арлен. – Силви и младият Арлен също – продължи тя и кимна към тях. – Всяка помощ е добре дошла. Дори момчето може да се включи.
Бащата на Арлен изсумтя на слизане от каруцата:
– Донесох си инструментите – каза той. – Само кажи какво да правим.
Арлен събра безценните инструменти от задния край на каручката. Металът бе рядкост в Потока и баща му се гордееше с двете си лопати, кирката и триона. Този ден всичките щяха да влязат в сериозна употреба.
– Колко са жертвите? – попита Джеф, макар да нямаше вид на човек, който наистина иска да разбере.
– Двадесет и седем – каза Силия.
Силви сподави дъх и покри устата си с ръка, а очите u се напълниха със сълзи. Джеф се изплю отново.
– Оцелели има ли? – попита той.
– Няколко – отвърна Силия. – Мейни – тя посочи с тояжката си момче, което се беше вторачило в погребалния огън – е пробягал целия път до дома ми в тъмното.
Силви ахна. Никой досега не бе стигал толкова надалече тичешком, и то жив.
– Защитите над къщата на Брайн Кътър са издържали през по-голямата част от нощта – продължи Силия. – Той и семейството му са видели всичко. Някои от останалите успели да избягат от ядроните и намерили убежище у тях, докато огънят не стигнал до покрива им. Чакали в горящата къща, докато гредите не запращели, и тогава рискували да излязат навън в последните минути преди изгрева. Ядроните убили съпругата на Брайн – Мийна, и сина им Пол, но останалите оцелели. Изгарянията ще зараснат и децата ще се оправят след време, но останалите...
Нямаше нужда да довършва изречението. По някакъв начин оцелелите след нападение на демони умираха скоро след това. Не всички и дори не повечето, но достатъчно на брой. Едни от тях се самоубиваха, други просто оставаха да гледат с празен поглед, като отказваха да ядат и пият, докато не издъхнеха от изтощение. Хората казваха, че никога не знаеш дали си оцелял от нападение, ако оттогава не е минала поне година.
– Има още десетки, за които нямаме сведения – каза Силия, но със слаба надежда в гласа.
– Ще ги изровим – съгласи се Джеф мрачно, с поглед, вперен в съборените къщи, някои от които все още димяха. Дърварите строяха домовете си най-вече от камък, за да ги предпазят от пожари, но дори камъкът гореше, ако защитите не бяха наред и ако наоколо се бяха събрали твърде много огнени демони.
Джеф се присъедини към останалите мъже и някои от по-здравите жени в разчистването на отломките и пренасянето на труповете до кладата. Телата трябваше да бъдат изгорени, разбира се. Никой не би искал да бъде заровен в същата земя, от която демоните излизаха всяка нощ. Пастир Харал, запретнал ръкавите на робата си така, че да оголи яките си ръчища, сам вдигаше мъртъвците един по един, хвърляше ги в огъня и докато пламъците ги поглъщаха, шептеше молитви и рисуваше защити във въздуха.
Силви отиде при останалите жени да наглежда по-малките деца и да се грижи за ранените под зоркото око на билкарката на Потока Колийн Триг. Но никоя билка не можеше да смекчи болката на оцелелите. Брайн Кътър, наричан още Брайн Широкоплещия, бе мъж, огромен като мечка, с гръмогласен смях и имаше навика да подхвърля Арлен във въздуха, когато идваха да се пазарят за дърва. Сега Брайн седеше в пепелта до разрушената си къща и бавно удряше главата си в почернялата стена. Мърмореше си нещо под носа и беше свил ръце около тялото си, сякаш му е студено.
Арлен и другите деца бяха впрегнати да носят вода и да претърсват отломките за годна дървесина. От годината оставаха още няколко топли месеца, но нямаше да им стигне времето да насекат достатъчно дърва за зимата. Пак щяха да горят тор и къщата да смърди.
Арлен отново помръкна от чувство за вина. Нито го горяха в кладата, нито си удряше главата от шок, че е изгубил всичко. Имаше далеч по-големи злочестини от къща, миришеща на фъшкии.
С напредването на утрото все повече и повече селяни прииждаха. Заедно със семействата си и запасите, които бяха успели да заделят, те идваха от Рибарска дупка и Градски площад; идваха от Хълма на Богин и Мочурливо тресавище. Някои бяха пътували чак от Южен Пост. Един по един Силия ги посрещаше с мрачните новини и им раздаваше задачи.
Мъжете, вече повече от стотина, удвоиха усилията си, като половината от тях продължиха да копаят, а останалите се заеха с единствената постройка от Селището, която можеха да спасят: дома на Брайн Кътър. Силия отведе Брайн настрана, като успяваше някак да подкрепя залитащия гигант, докато селяните разчистваха отломките и мъкнеха нови камъни. Някои си извадиха защитните комплекти и започнаха да рисуват нови защити, докато децата подреждаха сламения покрив. До залез слънце къщата щеше да бъде възстановена.
Арлен бе сложен в екип с Коуби Фишър да носи дърва. Децата натрупаха порядъчно голяма купчина, макар да бе едва частица от изгубеното. Коуби беше високо едро момче с тъмни къдрици и космати ръце. Беше популярен сред останалите деца, но популярността му бе изградена за сметка на другите. Малко деца успяваха да избегнат обидите му, а още по-малко – ударите.
Коуби изтезаваше Арлен от години, а останалите деца следваха примера му. Фермата на Джеф се намираше в най-северната част на Потока, далече от детското сборище в Градски площад, и Арлен прекарваше по-голямата част от свободното си време сам в скитосване из Потока. Повечето деца бяха сметнали, че няма губещи, ако жертват него, за да избегнат гнева на Коуби.
Всеки път когато Арлен отиваше за риба или минеше покрай Рибарска дупка на път за Градски площад, Коуби и приятелите му сякаш научаваха за това и го причакваха на връщане винаги на едно и също място. Понякога просто ръсеха обиди по негов адрес или го блъскаха, но в други случаи той се прибираше окървавен и натъртен, а майка му му крещеше, че се е бил.
Най-накрая на Арлен му дойде до гуша. Скри един дебел прът на въпросното място и следващия път, когато Коуби и приятелите му се нахвърлиха върху него, Арлен се направи, че бяга само колкото да извади – сякаш от въздуха – оръжието си, а след това
се обърна и го развъртя.
Коуби бе първият цапардосан, понесе здрав удар, който го остави в калта със сълзи на очи и стичаща се от ухото кръв. Уилъм се сдоби със счупен пръст, а Гарт накуцваше повече от седмица след сблъсъка. Това хич не помогна на популярността на Арлен сред останалите деца, а и баща му го наби с пръчка, но другите момчета повече не посмяха да го закачат. Дори сега Коуби се държеше на разстояние от него и потрепваше при всяко рязко движение на Арлен, въпреки че беше много по-едър от него.
– Оцелели! – провикна се внезапно Бил Бейкър, застанал до съборена колиба на края на Селището. – Чувам ги, залостени са в мазето!
Веднага всеки заряза каквото вършеше и хукна натам. Разчистването на отломките щеше да отнеме прекалено много време и затова мъжете започнаха да копаят, навеждайки гърбове в мълчалива целенасоченост. Малко по-късно успяха да пробият стената на мазето и започнаха да вадят оцелелите. Те бяха мръсни и ужасени, но до голяма степен живи. Три жени, шест деца и един мъж.
– Чичо Чоли! – извика Арлен, а майка му се появи на секундата и запрегръща брат си, който залиташе пиянски. Арлен изтича при тях и се мушна под другото му рамо, за да му даде опора.
– Чоли, какво правиш тук? – попита Силви. Чоли рядко напус каше работилницата си в Градски площад. Майката на Арлен бе разказвала стотици пъти как тя и брат й са въртели заедно ковачницата, преди Джеф да започне да чупи нарочно подковите на конете си, за да идва да я ухажва.
– Дойдох да ухажвам Ана Кътър – измънка Чоли. Задърпа си косата, а от нея вече беше оскубал цели кичури.
– Тъкмо отворихме скривалището, когато започнаха да минават през защитите...
Коленете му се подгънаха, а с тежестта си повлече надолу и Арлен, и Силви. Падна на колене в калта и заплака.
Арлен погледна към другите оцелели. Ана Кътър не беше сред тях. Гърлото му се сви, докато децата го подминаваха. Познаваше всяко едно от тях; семействата им, къщите им отвътре и отвън, имената на животните им. Погледите им се срещнаха за секунда при разминаването и в този момент той преживя нападението през техните очи. Видя себе си, натикан в тясна дупка в земята, докато тези, които не успяваха да се поберат в нея, се обръщаха, за да се изправят срещу ядроните и огъня. Изведнъж сякаш въздухът му секна, той започна да се задушава, задъха се и спря едва когато Джеф го удари по гърба, за да го освести.
Привършваха със студения си обяд, когато чуха бученето на рог откъм далечния край на Потока.
– Какво, два пъти за един ден? – промълви стъписано Силви и покри уста с ръка.
– Глупости... – изръмжа Силия. – Посред бял ден? Използвай си главата, момиче!
– Тогава какво...?
Силия не u обърна внимание, а стана, за да вземе рог и да отговори на сигнала. Рогът на Кевин Марш вече беше в готовност, както този на хората от Мочурливо тресавище. В тресавищата беше лесно да се изгубиш, а никой не би искал да се лута сам точно когато излизат блатните демони. Бузите на Кевин се надуха като жабешка гуша, докато изсвири няколко тона.
– Вестоноски рог – Коран Марш уведоми Силви. Коран беше белобрад старец, говорител на Мочурливо тресавище и баща на Кевин. – Ам’че сигур’ са видели дима. Кевин им казва к’о се е случило и де са сички.
– Вестоносец през пролетта? – попита Арлен. – Мислех, че идват през есента след жътва. А ние едва този месец засяхме!
– Миналата есен тъй и не дойде вестоносец – каза Коран, докато плюеше пенест кафяв сок от корена, който дъвчеше, през дупката от липсващите си зъби. – Кахърехме се, нешо да н’се е случило. Рекохме си, че вестоносецът ням’да дойде да ни дон’се сол до другата есен. Или че ядроните са превзели Свободните градове и ний сме отрязани.
– Ядроните никога няма да превземат Свободните градове – каза Арлен.
– Арлен, тихо! – изсъска Силви. – Той е по-възрастен от теб!
– Остави момчето да говори – каза Коран. – Някога да си бил в Свободен град, момче? – попита той Арлен.
– Не – призна Арлен.
– А да познаваш някой, дет’ да е бил?
– Не – каза отново той.
– И к’о те прави такъв разбирач? – попита Коран. – Никой не е бил в такъв град освен вестоносците. Само тях не ги е страх от нощта, че да ходят толко’ надалече. Кой може тогаз да каже, че Свободните градове не са най-обикновени места като Потока? Щом ядроните могат нас да ни превземат, могат да ги превземат и тях.
– Старият Шопар идва от Свободните градове – каза Арлен.
Руско Шопара беше най-богатият човек в Потока. Той държеше смесения магазин, който беше пъпът на цялата търговия в Потока на Тибит.
–Тъй, тъй – каза Коран, – пък на мен старият Шопар ми каза още преди време, че едно пътуване му било предостатъчно. Щеше му се след година-две пак да отиде, ама разправяше, че не си струвало риска. Тъй че ти го питай дал’ Свободните градове са по-безопасни от което и да е друго място.
Арлен не искаше да повярва. Би трябвало да има и безопасни места по света. Но през ума му отново прелетя представата как го хвърлят в мазето, и той осъзна, че никъде не беше напълно безопасно нощем.
Вестоносецът пристигна след час. Беше висок мъж, току-що прехвърлил трийсетте, с ниско подстригана кестенява коса и  къса гъста брада. Върху широките си рамене носеше ризница от метални халки, имаше дълга черна мантия, дебели кожени панталони и ботуши. Яздеше лъскава кафява бързонога кобила. Няколко различни по вид копия бяха прикрепени с каиши към седлото. Вестоносецът приближаваше с мрачно изражение, но раменете му бяха изправени и горди. Той огледа тълпата и лесно
забеляза говорителката, която стърчеше между останалите и им даваше нареждания. Той обърна коня си към нея.
На няколко крачки зад гърба му върху тежко натоварена талига, теглена от чифт тъмнокафяви кобилки, идваше жонгльорът. Дрехите му бяха изработени от кръпки в ярки цветове, а на пейката до него лежеше спокойно лютнята му. Косата му беше с цвят, какъвто Арлен виждаше за пръв път, нещо като блед морков, а кожата му беше толкова светла, сякаш слънцето не я беше докосвало. Седеше прегърбен и изглеждаше напълно изтощен.
С ежегодния вестоносец винаги идваше жонгльор. За децата и някои от възрастните той беше по-важният от двамата. Откакто се помнеше, Арлен бе виждал все един и същи човек, прошарен, но чевръст и изпълнен с настроение.
Този, новият, беше по-млад и изглеждаше навъсен. Децата веднага се втурнаха към него и младият жонгльор се оживи, а безсилието, изписано по лицето му, се стопи така бързо, че Арлен започна да се съмнява дали въобще някога го е имало. Жонгльорът скочи в миг от талигата и завъртя цветните си топки във въздуха сред радостните възклицания на децата.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, "Черепният трон" е купена и преведена от "Колибри", в момента се редактира и коригира, книгата е обемиста, очаква се на пазара август - октомври.
Ког ще излезе четвъртата книга (вече е издадена но не и в България). Пиша тук защото съм "нов" тук и не съм наясно с форумите.
Knigata naistina e unikalna kupih si q ot Mola v Burgas a sustoqnieto da ne komentiram prosto razdurpana i skusana ...
Ами аз вече преполових Пустинно копие на анлийски, между другото, защото ми омръзна да чакам. За нея вече сте закъснели. Така че - кога ще излезе на български третата книга? Тя също вече излезе на английски, и след втората продължавам с нея, така че не се бавете, защото губите читатели - клиенти.

Оценка: -1 +3

Е най- накрая! Вече я започнах на английски! С нетърпение я чакам, и не само аз, както се вижда.

Оценка: -1 +1

„Пустинно копие“ излиза на 22 април, Николай, битката на човечеството продължава!

Оценка: -1 +12

Не знам по какъв таен проект работите, че не може да ни дадете някаква информация. 1 година чакаме и все още не се знае нищо. Сериозно се замислям да си поръчам книжките на анлг. език, въпреки че ми е по приятно на български да чета.

Оценка: -1 +5

Работи се по продължението, приятели:)

Оценка: -2 +3

Започвате да се оливате :(

Оценка: +1

вече излезе на английски третата част,ние продължаваме да чакаме втората

Оценка: +5

Има ли информация за втората част?!

Оценка: +6

Мисля че е време да ни се даде някаква информация относно продължението. Все пак почти година мина откакто излезе "Защитения" .

Оценка: +11

Почнали сте да превеждате, нали?

Оценка: +4

Парата прави играта.Побързахте да изкарате за коледа Роулинг и Мураками, ама мисля, че дойде ред и на други неща.

Оценка: +9

Книгата ще излезе сигурно през 3013г :), и от издателството ни готвят приятна изненада за тогава.

Оценка: +1

Да, обещахте за миналата година. Поне някаква дата обявете. А може и да поразчистите тая идиотщина в коментарите.

Оценка: +1

Тъй, тъй...кажете сега дата :)
Олеле, това тук е заприличало на бойно поле:) Благодарим ви, приятели, че цените литературата, която харесваме и ние! Колкото до продължението на тази чудесна книга - не сме забравили!;) Светли празници!
И не викай на децата идиотче и умствено изостанали,защото ти си един обикновен,мазен,беден педерунгел,който е толкова отчаян от живота, че си няма друга работа освен по цели нощи да виси във форумите.и със израза"Мега некомпетентните сте" ти се издаваш сам че си максимум набор 92. Весела Коледа. Надявам се да ти е харесало дилдото от Дядо Коледа :)
( до неграмотен) човек, ти нямаш ли си друга работа, освен да се заяждаш с по-малки от теб (според думите ти) и да обсъждаш начина им на възпитание. И там където се представяш за Ники и си написал как да очакваме да преведат третата като дори още не е излязла. Ние питаме за втората,която е излязла 2010. Аз чета книги и на други издателства, при които една книга е преведна и издадена 6 месеца след премиерата и на английски.
Аз съм се научил дете идиотче :) ! Яд те е че си прост ? И че всичко което съм написал към теб или гошовеца дет неможе 1 дума да върже смислена... е вярно ? Пука ми... в интернет пиша както си искам... и критика от дечица не приемам. Пишете и вие както си искате , но неграмотните по - често викат " научи се да пишеш " от доста време в нет-а :) , а и особенно когато няма какво да кажат просто ... казват това. Жалки хора сте :) ! Просто спрете да се оплаквате с глупости !!! Ясно кой пише това мнение ... някой от по -долните ( долни :) ) умствено изостанали , завистливи хора. Аз не се впрягам или нещо подобоно... не ми пука... просто това е жалко :) начина ви на възпитание ( или инидивите който са ви възпитавали ) и той е на това ниво на което сте.
Ники,научи се да пишеш!(сигорно)
Гошовец много си зле ! Третата дори още не е издадена от автора , как искаш да ти я преведат хората ? Мега некомпетентните сте ... Датата дори е Feburary 4th 2013 The Daylight War (Demon Cycle #3)... Нормално да се бавят с превода, като още не е излязла дори 3-тата част. Сигорно като излезе тя ще я искате директно на бг следващия ден... да ама няма да стане научете английски. Все пак хората гледат да подбират и други книги и да са перфектни в превода си. До сега и поредицата " Първия закон " и тази книга... ужасно перфектни са ! И са толкова страхотни попъдения за разлика от други издателства ! Както и превода и кориците... са чудесни. Бавно издават ... но поне качествено. Надявам се са замислили повече фентъзи книжки през новата година :))) Единственото жалко нещо е че точно този месец , точно за най - хубавите празници... човек търси примерно някоя книга или подарък... по - нова , по - фентъзи така :) ... Но просто издателството се е насочило към друг жарн предполагам, което сигорно им носи повече печалби. Все пак не всички четат и си падат по фентъзито, което е нещо нормално.
Малко повече разбиране и великодушие към нас, умоляваме ви!;)
Пичове, обещахте превод на Пустинно копир до края на годината, ние балъците си чакаме. Ще го има ли или няма да го има в крайна сметка издадено на български език? Айде малко по- сериозно!
Мишо, да си жив и здрав. Както Колибри писаха, втората ще я прочетеш, ама друг път, а третата - на Кукуво лято. Учи английски.
Книгата е добра и си заслужава. Очертава се отлична поредица. Още не съм съм прочел втората но Защитения много ми хареса! :)
Здравейте, виждаме, че страстите около следващата книга се вихрят все по-застрашително:) За съжаление до края на годината няма изгледи да се появи на пазара. Но пък сме планирали изненади!
Kindle- пич, и аз я поръчах от интернет книгата на английски, ама какво прави останалата високо "УбразованЪ" част от българския народ, която не знае на родния си български език да говори, пише и чете, камо ли на английски да го прави! P.S,- Kindle-и и други подобни is such a BADAASS!
И ти си so HARDCOOORE NIGGA!
KInlde-и и други подобни... u r such a BADAASS!
И аз чакам книгата, обаче вие не разбирате от дума и само нападки отправяте към издателството.Никого не го интересува, че ще си я купиш от амазон, купувай.Само, че съм сигурен как, ще дотърчиш веднага в книжарницата като излезе.
Колибри, благодаря ви за усилията. Вече можете да си поемете въздух и да кажете на преводача да разпусне. Прецених, че като си купя книгата от Амазон, имам гаранция, че ще мога да прочета и третата част, която излиза през януари. Не бих искал да ви натоварвам с отговорността да превеждате и нея. Ае, със здраве!
Първата е супер, но докато чаках да излезе втората на български ми омръзна и я взех английски.По-добре ни"подведете" и кажете горе-долу кога ще излезе втората вместо да чакаме месеци наред без дори приблизително да знаем кога излиза! :)
Здравейте, следващата книга се редактира, все още не можем да обявим дата на издаване. Благодарим ви за нетърпението!
Супер поредица !!! И много хубаво фентъзи !!! Продължавайте само така Колибри. Очакваме и втората книга , която се очъртава да е също толкова добра, че и повече !!!

Оценка: -1

Колибри, вече станаха два месеца откакто не искате да ни подведете. Не е ли време вече да кажете кога планирате да издадете втората част и дали изобщо смятате да довършите поредицата? По принцип имам много просто решение, но преди да си кача всико на киндъла и да забравя за вас, бих предпочел все пак да имам поредицата на български.

Оценка: +1

Книгата е страхотна! С нетърпение очаквам втората книга! Вече ми стана любима поредица.. Благодаря ви, издателство Колибри..

Оценка: -1

Здравейте! Извиняваме се за причиненото неудобство, моля пишете на colibri@colibri.bg, за да се уговорим.

Оценка: -1

Здравейте не знам да ли е тук мястото,но се оказва че книгата ми е дефектна липсват 20 стр.Възможно ли е да ми бъдат изпратени на пощата.Все пак съм си платила за тях :)Липсващите страници са от 192 до 209.Благодаря ако има отговор ще дам пощата си .Книгата е страхотна от Крис Удин на сам не бях чела нещо толкова завладяващо.Надявам се продължението да излезе скоро

Оценка: -1

Не, не искаме да Ви подведем.

Оценка: -1

Поне може ли да кажете кой месец?

Оценка: -1

За съжаление още не можем да определим дата за следващата книга, т-ъ-р-п-е-н-и-е!:)

Оценка: -1

Здравейте! Откакто прочетох "Защитения" нямам търпение за другата част. Ако може по точна дата да ни кажете, когато излиза "Пустинно копие".

Оценка: -1

Благодарим Ви от сърце за коментара, Илия, ще помислим за Брент Уийкс:)
Много благодаря, за чудентите фентъзи романи, с които започнахте поредицата си. След Абъркромби, Брет (страхотен е) и Бъчър, какво мислите за Брент Уийкс? Очаквам с нетърпение негов превод на български, като се надявам това да направите вие.

Оценка: -1

Здравейте! Да, почитатели на Питър Брет, "Пустинното копие" също ще ви очарова, планираме да го издадем идните месеци.
Сам си отговарям: в WIKI пише,че ще е 5 новели. Имам подозрения,че ще се престарае в писането като много други.
Страхотна!!! Само още една част ли има или ще продължи да пише? Дано "Пустинното копие" да е на същото ниво.
Благодарности на издателството за отговора. Аз, като един достатъчно изстрадал фен на фентъзито, продължавам да купувам първите книги с идеята, че няма да ни оставите без продълженията. Асен, наистина книгата е много хубава и е малко по-различна. Струва си, а Колибри са сериозно издателство и не вярвам да оставят без продължение книгата. Поне втората...после ще мислим, ако има и трета :) Успех ви желая
Благодарности за конструктивната критика, Асен, ще се постараем да не Ви разочароваме повече.
"Продължението се превежда, Елена, този път няма да се ангажираме с конкретна дата, за да не Ви подведем" Надявам се продължението да бъде предвидено за издаване и да не стане като с Мравките-първите две на един дъх, третата не :( (това ме накара и да се въздържа от покупка на първите две книги от поредицата на Питакъс Лор - но този път като гледам май няма да успея и ще си купя Защитения с надеждата да преведете и издадете всички части)
Здравейте! Продължението се превежда, Елена, този път няма да се ангажираме с конкретна дата, за да не Ви подведем. Благодарим за мненията, вдъхновяват ни!
Здравейте, Поздравления за избора. Книгата е страхотна. Кога ще има продължение?
Искам да ви поздравя за избора на автора и книгата му, много добро попадение.
Благодарим :) Цената ще е 18 лв.
Страхотна корица! Приблизително колко ще е цената?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-993-3
изчерпана
Цена
18.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-954-529-994
Купи
Цена
10.00 лв.
(18.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени