Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Ледената принцеса
Печатно издание
ISBN
978-954-529-937-7
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (11)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
343 гр.
Страници
352
Превод
Неда Димова-Бренстрьом
Дата на издаване
19 декември 2011

Ледената принцеса

Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова за да почете паметта й, колкото за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си пет романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

За автора

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

Още за Камила Лекберг
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Камила Лекберг „Ледената принцеса“

 

Не можеше да се каже, че Ейлерт Берг е щастлив човек. Дишаше тежко, на пресекулки, а дъхът му веднага се пре­връщаше в бяла пара. Но не влошеното му здраве бе най-големият му проблем.
През младостта им Свеа беше толкова красива, че той едва дочака първата им брачна нощ. Тогава му изглеждаше нежна, мила и срамежлива, но истинската ѝ същност лъсна след няколко кратки мига на младежка страст. И вече пет десетилетия го държеше здраво, под чехъл. Ейлерт обаче си имаше тайна. За първи път сега, на стари години, можеше да си открадне малко свобода и нямаше никакво намерение да изпусне този шанс.
Цял живот се бе скъсвал от работа, но парите от рибо­лова му стигаха колкото да изхрани Свеа и децата. Сега, като пенсионер, разполагаше с още по-малко. Без стабилен доход не можеше и да започне нещо наново, сам. Тази ра­бота му падна от небето, а на всичкото отгоре се оказа и смехотворно лека. Но щом някой беше готов да плаща тол­кова много само за няколко часа работа седмично, това си бе негов проблем. Той не се оплакваше. Пачката банкноти в дървения сандък зад купчината компост в градината бе нараснала значително само за една година и скоро щеше да може да се отправи към по-топли географски ширини.
Спря насред стръмния баир, за да си поеме дъх, и раз­три скованите си от ревматизъм ръце. Испания или може би Гърция щяха да стопят леда в душата му. Оставаха му не повече от десет години и възнамеряваше да ги изживее по най-добрия начин. Дяволите да я вземат старата кучка.
Само по време на тези ежедневни разходки сутрин има­ше малко спокойствие, пък и движението му се отразява­ше добре. Винаги минаваше по един и същи път, а хората, които познаваха навиците му, често излизаха навън, за да си поприказват с него. Най-голямо доволствие изпитваше от разговорите с красивата млада жена от къщата на върха на хълма край училище „Хокебакенскулан“. Тя идваше тук само през уикендите, винаги сама, но обичаше да си говори с него за нещата от живота. Освен това се интересуваше от историята на Фелбака, тема на разговор, която му бе осо­бено близка. Госпожица Александра. Снагата ѝ бе радост за окото. Хубостта ѝ не можеше да му убегне, макар да бе стар. Вярно че се носеха клюки по неин адрес, ала кой ли имаше време да слуша глупавите женски приказки.
Преди няколко години го бе попитала дали не би искал да наглежда къщата ѝ, така и така минава оттук всеки петък. Постройката бе доста стара, котелът и тръбите на парното създаваха проблеми. Госпожица Александра не искаше да стои на студено през уикендите. Щеше да му даде ключ, за да проверява дали всичко е наред. През последно време в квартала бяха станали няколко влизания с взлом, така че трябваше да следи и за щети по прозорците и вратите.
Задълженията му не бяха особено тежки, а на края на всеки месец в пощенската кутия намираше плик с името си със значителна сума пари. Пък и му харесваше да се чув­ства полезен. Не е лесно да стоиш без работа, след като си се трудил цял живот.
Градинската порта се беше поизметнала и трудно се отваряше. Снегът не бе разчистен и той се зачуди дали да не помоли някое от момчетата да ѝ помогне. Това не беше женска работа.
Извади ключа, като внимаваше да не го изпусне в дълбо­ката пряспа. Ако му се наложеше да падне на колене, за да го търси, никога нямаше да успее да се изправи. Стълбите на верандата бяха заледени и хлъзгави, така че се видя при­нуден да се подпре на парапета. Точно щеше да пъхне клю­ча в ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Бутна я озадачен и влезе в коридора.
– Ехо, има ли някой вкъщи?
Може би днес е дошла по-рано? Никой не му отговори. Ейлерт видя как от устата му излиза пара и изведнъж осъз­на, че къщата е ледено студена. Не знаеше какво да прави. Нещо не беше наред, но не му се вярваше причината да е само в повредения котел.
Обиколи стаите. Всичко си беше на мястото. Къщата бе чиста и подредена като всякога. Телевизорът и видеото също бяха там. След като огледа целия първи етаж, Ейлерт се качи на втория. Стълбата беше стръмна и трябваше да се държи за парапета. Първо влезе в спалнята. Личеше си, че тук е пипала женска ръка, но същевременно бе също толко­ва скромно и подредено като цялата къща. До оправеното легло имаше пътна чанта. Не беше разопакована. Изведнъж се почувства глупаво. Може би е дошла по-рано, открила е, че котелът е развален, и е тръгнала да търси майстор да го поправи. Но този сценарий му се струваше малко вероя­тен. Нещо не бе наред. Усещаше го с цялото си тяло, точно както понякога успяваше да предугади приближаваща буря. Предпазливо продължи обиколката си. Следващата стая беше голяма, със скосен таван и дървени греди. В нея има­ше камина с по един диван от всяка страна. На масата лежа­ха няколко вестника. Всичко останало изглеждаше наред. Върна се на първия етаж. Но и там не откри нищо странно. И кухнята, и холът изглеждаха както обикновено. Оставаше му единствено да надникне и в банята. Нещо го накара да се спре, преди да отвори вратата. Наоколо цареше тишина. Поколеба се още миг, след което си даде сметка, че поведе­нието му е смехотворно, и решително бутна вратата.

Камила Лекберг „Ледената принцеса“

 

Не можеше да се каже, че Ейлерт Берг е щастлив човек. Дишаше тежко, на пресекулки, а дъхът му веднага се пре­връщаше в бяла пара. Но не влошеното му здраве бе най-големият му проблем.
През младостта им Свеа беше толкова красива, че той едва дочака първата им брачна нощ. Тогава му изглеждаше нежна, мила и срамежлива, но истинската ѝ същност лъсна след няколко кратки мига на младежка страст. И вече пет десетилетия го държеше здраво, под чехъл. Ейлерт обаче си имаше тайна. За първи път сега, на стари години, можеше да си открадне малко свобода и нямаше никакво намерение да изпусне този шанс.
Цял живот се бе скъсвал от работа, но парите от рибо­лова му стигаха колкото да изхрани Свеа и децата. Сега, като пенсионер, разполагаше с още по-малко. Без стабилен доход не можеше и да започне нещо наново, сам. Тази ра­бота му падна от небето, а на всичкото отгоре се оказа и смехотворно лека. Но щом някой беше готов да плаща тол­кова много само за няколко часа работа седмично, това си бе негов проблем. Той не се оплакваше. Пачката банкноти в дървения сандък зад купчината компост в градината бе нараснала значително само за една година и скоро щеше да може да се отправи към по-топли географски ширини.
Спря насред стръмния баир, за да си поеме дъх, и раз­три скованите си от ревматизъм ръце. Испания или може би Гърция щяха да стопят леда в душата му. Оставаха му не повече от десет години и възнамеряваше да ги изживее по най-добрия начин. Дяволите да я вземат старата кучка.
Само по време на тези ежедневни разходки сутрин има­ше малко спокойствие, пък и движението му се отразява­ше добре. Винаги минаваше по един и същи път, а хората, които познаваха навиците му, често излизаха навън, за да си поприказват с него. Най-голямо доволствие изпитваше от разговорите с красивата млада жена от къщата на върха на хълма край училище „Хокебакенскулан“. Тя идваше тук само през уикендите, винаги сама, но обичаше да си говори с него за нещата от живота. Освен това се интересуваше от историята на Фелбака, тема на разговор, която му бе осо­бено близка. Госпожица Александра. Снагата ѝ бе радост за окото. Хубостта ѝ не можеше да му убегне, макар да бе стар. Вярно че се носеха клюки по неин адрес, ала кой ли имаше време да слуша глупавите женски приказки.
Преди няколко години го бе попитала дали не би искал да наглежда къщата ѝ, така и така минава оттук всеки петък. Постройката бе доста стара, котелът и тръбите на парното създаваха проблеми. Госпожица Александра не искаше да стои на студено през уикендите. Щеше да му даде ключ, за да проверява дали всичко е наред. През последно време в квартала бяха станали няколко влизания с взлом, така че трябваше да следи и за щети по прозорците и вратите.
Задълженията му не бяха особено тежки, а на края на всеки месец в пощенската кутия намираше плик с името си със значителна сума пари. Пък и му харесваше да се чув­ства полезен. Не е лесно да стоиш без работа, след като си се трудил цял живот.
Градинската порта се беше поизметнала и трудно се отваряше. Снегът не бе разчистен и той се зачуди дали да не помоли някое от момчетата да ѝ помогне. Това не беше женска работа.
Извади ключа, като внимаваше да не го изпусне в дълбо­ката пряспа. Ако му се наложеше да падне на колене, за да го търси, никога нямаше да успее да се изправи. Стълбите на верандата бяха заледени и хлъзгави, така че се видя при­нуден да се подпре на парапета. Точно щеше да пъхне клю­ча в ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Бутна я озадачен и влезе в коридора.
– Ехо, има ли някой вкъщи?
Може би днес е дошла по-рано? Никой не му отговори. Ейлерт видя как от устата му излиза пара и изведнъж осъз­на, че къщата е ледено студена. Не знаеше какво да прави. Нещо не беше наред, но не му се вярваше причината да е само в повредения котел.
Обиколи стаите. Всичко си беше на мястото. Къщата бе чиста и подредена като всякога. Телевизорът и видеото също бяха там. След като огледа целия първи етаж, Ейлерт се качи на втория. Стълбата беше стръмна и трябваше да се държи за парапета. Първо влезе в спалнята. Личеше си, че тук е пипала женска ръка, но същевременно бе също толко­ва скромно и подредено като цялата къща. До оправеното легло имаше пътна чанта. Не беше разопакована. Изведнъж се почувства глупаво. Може би е дошла по-рано, открила е, че котелът е развален, и е тръгнала да търси майстор да го поправи. Но този сценарий му се струваше малко вероя­тен. Нещо не бе наред. Усещаше го с цялото си тяло, точно както понякога успяваше да предугади приближаваща буря. Предпазливо продължи обиколката си. Следващата стая беше голяма, със скосен таван и дървени греди. В нея има­ше камина с по един диван от всяка страна. На масата лежа­ха няколко вестника. Всичко останало изглеждаше наред. Върна се на първия етаж. Но и там не откри нищо странно. И кухнята, и холът изглеждаха както обикновено. Оставаше му единствено да надникне и в банята. Нещо го накара да се спре, преди да отвори вратата. Наоколо цареше тишина. Поколеба се още миг, след което си даде сметка, че поведе­нието му е смехотворно, и решително бутна вратата.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Лекберг е невероятна майсторка на психологическия трилър! Тя успява да оплете разследването на убийството със заплетените профили на главните герои. През цялото време се чудиш и мислиш кой е убиеца. Любовната история е само лек нюанс на цялата история и дори смекчава донякъде тежката атмосфера на романа на минали и съвременни врмена. Препоръчвам на всички любители на качествения трилър.
Книгата е УНИКАЛНА ! <3
На мен ми хареса книгата - прочетох я за 2 дни - интересна и поддържа любопитството до самия край. Дано и "Проповедникът" е добра!
Много слаба книга. ..
Да, при това "Ледената принцеса" е дебютният й роман. Планирали сме "Проповедникът" да излезе най-късно през месец юли тази година.

Оценка: +1

Мн.хубав и увлекателен роман! Чете се на един дъх. Кога ще излиза "Проповедникът" ? Чакам го с нетърпение!
Поздравления за наблюдателността, Магдалена!:) След няколко месеца ще излезе "Проповедникът" от същата авторка. Вярваме, че ще Ви впечатли.
За мен това е типичен криминален роман, а не трилър. Не случайно се прави аналогия с Агата Кристи. Лично аз очаквах повече след суперлативите които прочетох за книгата. Нещо което не ми хареса е оформлението на книгата - много тънки корици, които не знам дали ще издържат трима поредни читатели и за първи път виждам след пролога текстът на книгата да започва от страница N6 , а не от стр. N7...
Благодаря за мнението, М.К. И на мен ми звучи добре по анотацията. От шведите харесвам Хенинг Манкел, Карин Алвтеген, Ю Несбо /макар и норвежец/ и разбира се Стиг Ларшон. Дано се заформи добра поредица. За сега клоня към покупка.
Най-добрият криминален психологически трилър, който е излизал у нас от 3 години насам. Голяма работа са тези швед(к)и :) Надявам се да видим и другите книги от поредицата, защото разправят, че били още по-добри (колкото и да ми е трудно да го повярвам). Мисля, че успехът на авторката се дължи най-вече на реалистичните пълнокръвни персонажи и интригуващия сюжет, който крие доста изненади.

Оценка: +1

Няма ли някой да даде мнение за книгата?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-937-7
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени