Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Щуротиите на малкия Никола̀
Печатно издание
ISBN
978-954-529-987-2
Цена
9.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
14.5/20
Тегло
231 гр.
Страници
164
Превод
Силвия Вагенщайн
Дата на издаване
05 декември 2011

Щуротиите на малкия Никола̀

Малкият Никола̀ и неговите приятелчета здравата се забавляват заедно. Трябва да се знае, че вкъщи, в цирка, на панаира и дори когато са наказани им хрумват адски щури идеи, нищо че възпитателят, директорът, учителката, родителите и съседите май не са на това мнение... Каквото и да казват, Никола̀ и приятелчетата му никога не вършат щуротии, така де, какво пък сега, ама ха!

Срещнете се отново с невероятно смешните, будещи умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе, в тези нови приключения на малкия Никола̀.

За деца над 6 години и всички възрастни.

За автора

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.

Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.

Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.

В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.

На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…

Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”

Жан-Жак Семпе

„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн” в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.

Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест”. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист”. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач” през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто”. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.

Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.

Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд” от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер” от Патрик Зюскинд.

Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър”, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач”, „Фигаро Литерер” и други.

Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола” – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе „Щуротиите на малкия Никола̀“

Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:
– Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер.
Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?
После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:
– Кураж, Мушабиер, момчето ми!
И си тръгна.
Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:
– Свободно!
Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.
Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.
– На какво ще играем? – попитах аз.
– Да си поиграем на самолети, а? – предложи Йод.
Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни.
Разделяме се на два лагера – приятели и неприятели – и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр“ и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети
и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече че няма опасност да берем ядове.
– Хубаво – каза Йод, – аз ще съм шефът на приятелите, ще бъда капитан Уилям, като в един филм, дето гледах, в който той сваля всички неприятели, кикотейки се, папапапа, и в един момент той също е подло свален, ама не е нищо страшно, пращат го в болница, като онази за моя апандисит, и той оздравява, и пак тръгва да сваля други неприятели, и накрая войната е спечелена.
Беше много щуро.
– А аз – обади се Мексан – ще бъда Гинмер, той е най-силният от всички.
– А пък аз – каза Клотер – ще бъда Мишел Танги, това е една поредица, дето си я чета в час в моето списание „Пилот“ и е страхотна; той все катастрофира със самолетите си, обаче отървава кожата, понеже кара добре. И има щура униформа.
– А аз ще бъда Бъфало Бил – заяви Жофроа.
– Бъфало Бил не е бил авиатор, бил е каубой, тъпчо! – изрепчи се Йод.
– Е та какво, да не би един каубой да няма право да стане пилот? – отвърна Жофроа. – Я веднага повтори какво каза!
– Какво казах ли? Че какво съм казал? – попита Йод.
– Онова там, че съм тъпчо – отвърна Жофроа.
– А, да – каза Йод. – Тъпчо си.
И се сбиха. Обаче господин Мушабиер пристигна тичешком и им нареди да вървят в ъгъла и двамата. Тогава Йод и Жофроа разпериха ръце и отидоха да застанат в ъгъла, бръмчейки.
– Аз стигнах преди теб, Бъфало Бил – извика Йод.
Господин Мушабиер ги загледа и се почеса по челото.
– Хей, момчета – рекох аз, – ако вземем да се бием, ще стане като всяко междучасие, няма да ни остане време за игра.
– Прав си – съгласи се Жоашен, – значи разделяме се на приятели и неприятели и започваме.
Но разбира се, всеки път така става – все никой не иска да е неприятелят.
– Ами май ще трябва всичките да сме приятели – забеляза Рюфюс.
– Я, няма пък да се избиваме между приятели – намеси се Клотер.
– Защо не – каза Мексан. – Ще има приятели и по-малко приятели. Алсест, Николà и Клотер ще са по-малко приятелите; Рюфюс, Жоашен и аз ще сме приятелите. Хайде, почваме!
И Рюфюс, Жоашен и Мексан разпериха ръце и запрепускаха, като викаха „бърр“, само Мексан фучеше, понеже, тъй като тича много бързо, твърдеше, че бил реактивен самолет. Клотер, Алсест и аз не бяхме навити; тъй де, какво пък, ама ха!
Мексан все иска той да командва. Понеже не помръднахме, Мексан, Рюфюс и Жоашен се върнаха и ни наобиколиха, все тъй с разперени ръце, като викаха „бърр“, „бърр“.
– Е, какво, момчета – попита Мексан, – летите ли, или не?
– Ние не щем да сме по-малко приятелите – заявих аз.
– Хайде бе, момчета – каза Рюфюс, – междучасието ще свърши и заради вас няма да сме си играли!
– Ами – обади се Клотер – навити сме да играем, ако по-малко приятелите сте вие.
– Майтапиш се – каза Мексан.
– Ще видиш дали се майтапя! – развика се Клотер и погна Мексан, който разпери ръце и побягна, фучейки.
Тогава Клотер и той разпери ръце и се развика „бъррр“ и „папапапа“, обаче си е трудна работа да догониш Мексан, като се прави на реактивен самолет, понеже има много дълги крака с изпъкнали мърляви колене. И после Рюфюс и Жоашен също разпериха ръце и се завтекоха след мен.
– Гинмер вика контролната кула, Гинмер вика контролната кула – повтаряше Рюфюс, – залових един. Бъррр!
– Аз съм Гинмер бе! – изкрещя Мексан, който префуча край нас, все тъй сподирян от Клотер, който стреляше „папапапа“, обаче не успяваше да го догони.

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе „Щуротиите на малкия Никола̀“

Когато тази сутрин в училище слязохме на двора за междучасието, преди да ни разпусне, Бульона, който е нашият възпитател, ни каза:
– Погледнете ме в очите всички! Налага се да отида по работа в кабинета на господин директора. Затова ще ви надзирава господин Мушабиер.
Ще ми доставите удоволствието да мирувате, да му се подчинявате и да не го подлудявате. Ясно?
После Бульона сложи ръка на рамото на господин Мушабиер и му каза:
– Кураж, Мушабиер, момчето ми!
И си тръгна.
Господин Мушабиер ни изгледа с ококорени очи и ни рече с тих гласец:
– Свободно!
Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме имали време да му измислим смешен прякор.
Той си е доста по-млад от Бульона, изглежда, все едно до неотдавна самият той е ходил на училище, и за пръв път ни надзирава съвсем самичък по време на междучасие.
– На какво ще играем? – попитах аз.
– Да си поиграем на самолети, а? – предложи Йод.
Понеже не знаехме какво е това, Йод ни обясни.
Разделяме се на два лагера – приятели и неприятели – и сме самолети. Търчим с разперени ръце, викаме „бърр“ и се опитваме да препъваме неприятелите. Тези, които паднат, са свалени самолети
и губят. Решихме се, че е щура игра и най-вече че няма опасност да берем ядове.
– Хубаво – каза Йод, – аз ще съм шефът на приятелите, ще бъда капитан Уилям, като в един филм, дето гледах, в който той сваля всички неприятели, кикотейки се, папапапа, и в един момент той също е подло свален, ама не е нищо страшно, пращат го в болница, като онази за моя апандисит, и той оздравява, и пак тръгва да сваля други неприятели, и накрая войната е спечелена.
Беше много щуро.
– А аз – обади се Мексан – ще бъда Гинмер, той е най-силният от всички.
– А пък аз – каза Клотер – ще бъда Мишел Танги, това е една поредица, дето си я чета в час в моето списание „Пилот“ и е страхотна; той все катастрофира със самолетите си, обаче отървава кожата, понеже кара добре. И има щура униформа.
– А аз ще бъда Бъфало Бил – заяви Жофроа.
– Бъфало Бил не е бил авиатор, бил е каубой, тъпчо! – изрепчи се Йод.
– Е та какво, да не би един каубой да няма право да стане пилот? – отвърна Жофроа. – Я веднага повтори какво каза!
– Какво казах ли? Че какво съм казал? – попита Йод.
– Онова там, че съм тъпчо – отвърна Жофроа.
– А, да – каза Йод. – Тъпчо си.
И се сбиха. Обаче господин Мушабиер пристигна тичешком и им нареди да вървят в ъгъла и двамата. Тогава Йод и Жофроа разпериха ръце и отидоха да застанат в ъгъла, бръмчейки.
– Аз стигнах преди теб, Бъфало Бил – извика Йод.
Господин Мушабиер ги загледа и се почеса по челото.
– Хей, момчета – рекох аз, – ако вземем да се бием, ще стане като всяко междучасие, няма да ни остане време за игра.
– Прав си – съгласи се Жоашен, – значи разделяме се на приятели и неприятели и започваме.
Но разбира се, всеки път така става – все никой не иска да е неприятелят.
– Ами май ще трябва всичките да сме приятели – забеляза Рюфюс.
– Я, няма пък да се избиваме между приятели – намеси се Клотер.
– Защо не – каза Мексан. – Ще има приятели и по-малко приятели. Алсест, Николà и Клотер ще са по-малко приятелите; Рюфюс, Жоашен и аз ще сме приятелите. Хайде, почваме!
И Рюфюс, Жоашен и Мексан разпериха ръце и запрепускаха, като викаха „бърр“, само Мексан фучеше, понеже, тъй като тича много бързо, твърдеше, че бил реактивен самолет. Клотер, Алсест и аз не бяхме навити; тъй де, какво пък, ама ха!
Мексан все иска той да командва. Понеже не помръднахме, Мексан, Рюфюс и Жоашен се върнаха и ни наобиколиха, все тъй с разперени ръце, като викаха „бърр“, „бърр“.
– Е, какво, момчета – попита Мексан, – летите ли, или не?
– Ние не щем да сме по-малко приятелите – заявих аз.
– Хайде бе, момчета – каза Рюфюс, – междучасието ще свърши и заради вас няма да сме си играли!
– Ами – обади се Клотер – навити сме да играем, ако по-малко приятелите сте вие.
– Майтапиш се – каза Мексан.
– Ще видиш дали се майтапя! – развика се Клотер и погна Мексан, който разпери ръце и побягна, фучейки.
Тогава Клотер и той разпери ръце и се развика „бъррр“ и „папапапа“, обаче си е трудна работа да догониш Мексан, като се прави на реактивен самолет, понеже има много дълги крака с изпъкнали мърляви колене. И после Рюфюс и Жоашен също разпериха ръце и се завтекоха след мен.
– Гинмер вика контролната кула, Гинмер вика контролната кула – повтаряше Рюфюс, – залових един. Бъррр!
– Аз съм Гинмер бе! – изкрещя Мексан, който префуча край нас, все тъй сподирян от Клотер, който стреляше „папапапа“, обаче не успяваше да го догони.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Да, чакат ви много нови разкази за Никола, сега през април излизат следващите две книжки с приключения!
Още 10 книжки? Правилно ли ви разбрах? Ако е така, то това е страхотно! Синът ми е огромен фен на Никола и неговите приключения! Ще ги чакаме с нетърпение!
Ще преиздадем петте "класически", които българският читател вече познава от предишните издания на "Летоструй", плюс десетте неиздавани приживе на автора, от които на пазара са "Малкият Никола тръгва пак на училище" и "Щуротиите на малкия Никола". Няма твърда хронология, която трябва да се спази, тъй че поредността ще зависи от степента на готовност на отделните заглавия.
А каква всъщност е поредността на книгите? Забелязах че издадохте 'Малкият Никола тръгва на училище' преди реалната първа книга "Малкият Никола". Колко на брой са книжките общо?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-987-2
Купи
Цена
9.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени