Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Същината на нещата
Печатно издание
ISBN
978-954-529-975-9
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
142 гр.
Страници
120
Превод
Ева Саблева
Дата на издаване
21 ноември 2011

Същината на нещата

Трийсетте разказа от сборника „Същината на нещата“ ни потапят в едно параноично и перверзно ежедневие в един насилнически, лиричен, абсурден, понякога зловещ свят. На места погледът на автора е циничен, показва ни каквито сме прямо и без задръжки. Хуморът му е горчив, естествено бликащ от ситуации, с които всеки от нас се сблъсква. Разказите на Монзò за същината на нещата провокират неусетна усмивка на лицето, докато ни карат да се замисляме, и с иронията си ободряват. Те нареждат своя автор сред големите на кратката проза, а критиката го поставя редом с Кафка, Борхес и Рабле.

За автора

Ким Монзò (р. 1952) е едно от водещите имена в съвременната литература на Испания и „ужасното дете“ на младата каталонска литература, носител на множество литературни отличия, сред които Наградата на град Барселона и Националната награда за литература. Автор на два романа и четири сборника с разкази и новели, Монзò е всепризнат майстор на късия разказ, ценен от широката публика заради хапливия хумор и антиконформистката употреба на клишетата.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Ким Монзò „Същината на нещата“

Микология

Гъбарят излиза от дома си в ранни зори с бастун и кошница в ръка. Поема първо по шосето, а после се отклонява по път, който води до една борова горичка. Върви и току се спре. Рови с бастун в шумата и изнамира по някой и друг пачи крак. Навежда се да го откъсне и после го прибира в кошницата. По-натам по пътя се натъква на лютивки. А по-сетне стига до дъбова гора, където пък попада на меднянки, сърнели, манатарки и тръбенки.
Поема обратно по пътя с пълна догоре кошница. По едно време, не щеш ли, съзира закръглената, алена и опъстрена с бели точки шапчица на една мухоморка. Рита я с върха на обувката, да не би някой след него да се излъже и да я откъсне. В тоз миг от облака прах подир разтрошената гъба – хоп! – изскача изневиделица гном със зелен калпак на главата, белобрад, с островръхи ботуши със звънчета, и започва да кръжи на половин метър от земята.
– Добър ден, добри човече. Аз съм гномът на късмета, дето се явява понякога от червените мухоморки, ако се разпаднат. Ти си късметлия! Само една на всеки сто хиляди червени мухоморки ще се случи да бъде с гном на късмета. Кажи едно желание и ще ти го изпълня.
Гъбарят зяпа гнома втрещен.
– Това се случва само в приказките.
– Не – казва гномът, – случва се и в реалния живот. Хайде, кажи едно желание и ще ти го изпълня.
– Не мога да повярвам.
– Ще повярваш. Кажи едно желание и ще видиш, че каквото и да е то – и най-скромното да е, и най-недостижимото, – ще ти го изпълня.
– Ама как да ти поискам каквото и да било, като още не ми се вярва, че съществуват гноми, способни да изпълняват желания.
– Пред теб стои човече с бяла брада, със зелен калпак и ботуши със звънчета на върховете, кръжи ти на половин метър от земята и ти още не вярваш?! Хайде де, кажи едно желание.
Никога не си се бе представял в такава ситуация. Какво да си поиска? Богатство ли? Жени ли? Здраве? Или щастие? А гномът като че му чете мислите.
– Пожелай си нещо осезаемо. Не абстрактни неща. Ако ще е богатство – да бъде някакво количество злато или пък дворец, или търговска компания с тези и тези характеристики. Ако искаш жени, тогава кои и какви точно да бъдат. Дали онова, което си пожелаеш, ще те направи щастлив, ти си знаеш.
Колебае се гъбарят. Осезаеми неща, значи? Рейндж ровър? Имение? Яхта? Самолетна компания? Кели Макгилис? Дебора Каприолио? Короната на някоя балканска държава? По лицето на гнома се изписва нетърпение.
– Само че аз не мога да чакам вечно. Не ти го казах, понеже не мислех, че толкова ще се забавиш, но да знаеш, че разполагаш с пет минути да решиш какво да си поискаш. Вече минаха три.
Значи, има само две минути на разположение. Гъбарят започва да се изнервя. Трябва да реши какво иска, и то веднага.

  • Искам...

Казва „искам“, без още да е решил какво да си пожелае, само и само гномът да не изгуби търпение.
– Какво искаш? Кажи.
– Ама да избирам така, бързешката, е напълно безсмислено. То при такава възможност – веднъж в живота сигурно – на човек му трябва време да реши какво иска. Не може да си пожелаеш първото нещо, което ти дойде наум.
– Минута и половина.
Може би трябва да си поиска пари по-скоро, отколкото вещи – някаква конкретна сума. Примерно хиляда милиарда песети. С хиляда милиарда песети би могъл да има всичко, което му се доще. А защо не десет хиляди или сто хиляди милиарда? Или един трилион. Но не се решава за цифра – в ситуация като тази, така вълшебна, да си пожелае пари му се струва пошло, лишено от изтънченост, твърде банално.
– Една минута.
Скоростта, с която препуска времето, му пречи да разсъждава трезво. Не е справедливо. Ами ако си поиска власт?
– Трийсет и три секунди.
Колкото по-бързо тече времето, толкова по-трудно му е да избере.
– Петнайсет секунди.
Значи, един трилион? Или милион трилиона? А един трилион трилиона?
– Четири секунди.
Отхвърля окончателно парите. По-изтънчено, по-находчиво следва да бъде извънредно желание като сегашното.
– Две секунди. Казвай.
– Искам друг гном като теб.
Времето изтича. Гномът се изпарява във въздуха и – хоп! – в един миг на мястото му се появява друг гном, досущ като първия. Гъбарят се чуди: дали това не е все същият гном?! Но да се чуди е излишно, защото и този нов гном повтаря напева отпреди малко, а едва ли предишният, разсъждава, би се излъгал да пее два пъти една и съща песен.
– Добър ден, добри човече. Аз съм гномът на късмета, дето се явява понякога от червените мухоморки, ако се разпаднат. Ти си късметлия! Само една на всеки сто хиляди червени мухоморки ще се случи да бъде с гном на късмета. Кажи едно желание и ще ти го изпълня.
Зареждат се нови пет минути, в които гъбарят трябва да реши какво да си поиска. Ясно му е, че ако и тези се окажат недостатъчни, винаги може да си пожелае нов гном да замести предишния. Ала мисълта някак си не може да притъпи едно загнездило се в съзнанието му чувство на терзание.

Ким Монзò „Същината на нещата“

Микология

Гъбарят излиза от дома си в ранни зори с бастун и кошница в ръка. Поема първо по шосето, а после се отклонява по път, който води до една борова горичка. Върви и току се спре. Рови с бастун в шумата и изнамира по някой и друг пачи крак. Навежда се да го откъсне и после го прибира в кошницата. По-натам по пътя се натъква на лютивки. А по-сетне стига до дъбова гора, където пък попада на меднянки, сърнели, манатарки и тръбенки.
Поема обратно по пътя с пълна догоре кошница. По едно време, не щеш ли, съзира закръглената, алена и опъстрена с бели точки шапчица на една мухоморка. Рита я с върха на обувката, да не би някой след него да се излъже и да я откъсне. В тоз миг от облака прах подир разтрошената гъба – хоп! – изскача изневиделица гном със зелен калпак на главата, белобрад, с островръхи ботуши със звънчета, и започва да кръжи на половин метър от земята.
– Добър ден, добри човече. Аз съм гномът на късмета, дето се явява понякога от червените мухоморки, ако се разпаднат. Ти си късметлия! Само една на всеки сто хиляди червени мухоморки ще се случи да бъде с гном на късмета. Кажи едно желание и ще ти го изпълня.
Гъбарят зяпа гнома втрещен.
– Това се случва само в приказките.
– Не – казва гномът, – случва се и в реалния живот. Хайде, кажи едно желание и ще ти го изпълня.
– Не мога да повярвам.
– Ще повярваш. Кажи едно желание и ще видиш, че каквото и да е то – и най-скромното да е, и най-недостижимото, – ще ти го изпълня.
– Ама как да ти поискам каквото и да било, като още не ми се вярва, че съществуват гноми, способни да изпълняват желания.
– Пред теб стои човече с бяла брада, със зелен калпак и ботуши със звънчета на върховете, кръжи ти на половин метър от земята и ти още не вярваш?! Хайде де, кажи едно желание.
Никога не си се бе представял в такава ситуация. Какво да си поиска? Богатство ли? Жени ли? Здраве? Или щастие? А гномът като че му чете мислите.
– Пожелай си нещо осезаемо. Не абстрактни неща. Ако ще е богатство – да бъде някакво количество злато или пък дворец, или търговска компания с тези и тези характеристики. Ако искаш жени, тогава кои и какви точно да бъдат. Дали онова, което си пожелаеш, ще те направи щастлив, ти си знаеш.
Колебае се гъбарят. Осезаеми неща, значи? Рейндж ровър? Имение? Яхта? Самолетна компания? Кели Макгилис? Дебора Каприолио? Короната на някоя балканска държава? По лицето на гнома се изписва нетърпение.
– Само че аз не мога да чакам вечно. Не ти го казах, понеже не мислех, че толкова ще се забавиш, но да знаеш, че разполагаш с пет минути да решиш какво да си поискаш. Вече минаха три.
Значи, има само две минути на разположение. Гъбарят започва да се изнервя. Трябва да реши какво иска, и то веднага.

  • Искам...

Казва „искам“, без още да е решил какво да си пожелае, само и само гномът да не изгуби търпение.
– Какво искаш? Кажи.
– Ама да избирам така, бързешката, е напълно безсмислено. То при такава възможност – веднъж в живота сигурно – на човек му трябва време да реши какво иска. Не може да си пожелаеш първото нещо, което ти дойде наум.
– Минута и половина.
Може би трябва да си поиска пари по-скоро, отколкото вещи – някаква конкретна сума. Примерно хиляда милиарда песети. С хиляда милиарда песети би могъл да има всичко, което му се доще. А защо не десет хиляди или сто хиляди милиарда? Или един трилион. Но не се решава за цифра – в ситуация като тази, така вълшебна, да си пожелае пари му се струва пошло, лишено от изтънченост, твърде банално.
– Една минута.
Скоростта, с която препуска времето, му пречи да разсъждава трезво. Не е справедливо. Ами ако си поиска власт?
– Трийсет и три секунди.
Колкото по-бързо тече времето, толкова по-трудно му е да избере.
– Петнайсет секунди.
Значи, един трилион? Или милион трилиона? А един трилион трилиона?
– Четири секунди.
Отхвърля окончателно парите. По-изтънчено, по-находчиво следва да бъде извънредно желание като сегашното.
– Две секунди. Казвай.
– Искам друг гном като теб.
Времето изтича. Гномът се изпарява във въздуха и – хоп! – в един миг на мястото му се появява друг гном, досущ като първия. Гъбарят се чуди: дали това не е все същият гном?! Но да се чуди е излишно, защото и този нов гном повтаря напева отпреди малко, а едва ли предишният, разсъждава, би се излъгал да пее два пъти една и съща песен.
– Добър ден, добри човече. Аз съм гномът на късмета, дето се явява понякога от червените мухоморки, ако се разпаднат. Ти си късметлия! Само една на всеки сто хиляди червени мухоморки ще се случи да бъде с гном на късмета. Кажи едно желание и ще ти го изпълня.
Зареждат се нови пет минути, в които гъбарят трябва да реши какво да си поиска. Ясно му е, че ако и тези се окажат недостатъчни, винаги може да си пожелае нов гном да замести предишния. Ала мисълта някак си не може да притъпи едно загнездило се в съзнанието му чувство на терзание.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-975-9
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени