Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Пътуването на слона
Печатно издание
ISBN
978-954-529-968-1
Купи
Цена
9.00 лв.
(12.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
987-954-529-989-3
Купи
Цена
7.00 лв.
(12.00 лв.)
-5лв.
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
207 гр.
Страници
184
Превод
Маргарита Дренска
Дата на издаване
14 ноември 2011

Пътуването на слона

XVI век. Португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски... един слон. Слонът Соломон. Така започва легендарното и абсурдно пътуване на дебелокожия бозайник от Лисабон до Виена – пътуване с много перипетии, с много срещи и изпитания и за слона, и за придружаващата го свита. Групата се сблъсква с политически машинации и религиозна алчност, посрещат я с учудване, със страх, с враждебност или с всенародно ликуване, а гротесковите ситуации, в които изпада, са описани с убийствената ирония, присъща на автора. „Пътуването на слона“ е повече приказка, отколкото роман, повече притча, отколкото историческа творба. А особеният правопис, който читателят познава от „Слепота“ – без пунктуация, означаваща диалозите, без главни буква на собствените имена – го доближава до устната традиция на миналите времена. В „Пътуването на слона“ „старият шегаджия“ Сарамаго за пореден път блестящо използва метода на метафоричното писане, за да се посмее над човешките слабости, над всичко онова, което отличава човека от слона.

За автора

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Още за Жозе Сарамаго
Откъс

Жозе Сарамаго „Пътуването на слона“

Колкото и неуместно да изглежда на този, за когото не такова е значението на спалните – били те утвърдени чрез светото тайнство, от действащите закони или съществуващи извън приетите порядки – за доброто функциониране на държавната администрация, първата крачка на изключителното пътуване на един слон до австрия, което се каним да разкажем, е била направена в кралската спалня на португалския дворец горе-долу по времето, когато хората се прибират в леглото за нощна почивка. Нека веднага отбележим, че употребата на тези колебливи и уклончиви думи никак не е случайна. Чрез тях се освобождаваме по най-елегантен начин от навлизането в подробности от физически и физиологичен характер, малко неприлични и почти винаги комични, когато са написани върху белия лист, и които биха обидили католицизма, стриктно съблюдаван от дон жуау трети, крал на португалия и на алгарве, и от дона катарина австрийска, негова съпруга и бъдеща баба на онзи дон себащиау, който ще отиде да се сражава в алкасер-кибир и там ще загине при първата или при втората битка, въпреки твърденията на някои, че се е поминал от болест непосредствено преди да започнат сраженията. Свъсил вежди, ето с какви думи започнал да говори кралят на кралицата, Не преставам да си мисля аз, сеньора, че подаръкът, който направихме на братовчеда максимилиан по случай сватбата му преди четири години, е недостоен за потеклото и заслугите му, затова сега, когато е така близо до нас, във валядолид, като регент на испания, така да се каже на един лакътразстояние, ми се иска да му подаря нещо по-ценно, нещо, което да бие на очи, вие какво ще кажете, сеньора, Добре ще бъде една дарохранителница, сеньор, забелязала съм, че с благочестивото си значение една дарохранителница винаги се приема добре от този, на когото е подарена, Светата ни църква сигурно няма да оцени този вид щедрост, от паметта ѝ още не е изтрит споменът за изразената симпатия на братовчеда максимилиан към реформата на лутеранските протестанти, лутерански ли, калвинистки ли, така и не разбрах съвсем добре какви са, Дано не чуе дяволът, не се сетих за това, възкликна кралицата, кръстейки се, утре ще трябва да се причестя рано-рано, Защо казвате утре, сеньора, та нима нямате навик да се причестявате всеки ден, попита кралят, Заради нечестивата идея, която врагът внуши на гласните ми струни, трябва да знаете, че още чувствам гърлото си като изгоряло, сякаш през него са минали пламъците на ада. Свикнал на сетивните преувеличения на кралицата, кралят повдигна рамене и се зае отново с трудната и деликатна задача да измисли подарък, способен да задоволи ерцхерцога максимилиан австрийски. Кралицата бърбореше някаква молитва, вече беше започнала друга, когато изведнъж я прекъсна и почти извика, Как не се сетихме за соломон, Какво, попита кралят, съвсем сащисан, непроумяващ защо така внезапно се произнася името на царя юдейски, Да, сеньор, соломон, слонът, Какво ми говориш сега за тоя слон, какво ме интересува, попита кралят вече малко поразсърден, За подарък, сеньор, за сватбен подарък, отговори кралицата, станала на крака, еуфорична, възбудена донемайкъде, Не е за сватбен подарък, Как да не е? Кралят поклати бавно три пъти глава, направи известна пауза, поклати я още три пъти, след което почти се съгласи, Струва ми се интересна идея, Повече от интересна, много хубава идея, прекрасна, отвърна кралицата, като не успя да потисне един жест на нетърпение, почти на неподчинение, има повече от две години откакто това животно дойде от индия и оттогава досега не прави нищо друго, освен да яде и спи, бъчвата за вода винаги е пълна, има цели камàри фураж, допуснахме голяма грешка, като че ли гледаме някакво добиче за угояване, а не очакваме никаква полза от него, Нещастното животноняма вина, тук няма работа, която да може да върши, освен ако го пратим на корабостроителниците на Тежу да пренася дъски, но горкичкият много ще се измъчва, защото неговата специалност са стъблата на дърветата, които със заоблената си форма уйдисват по-добре на хобота му, Тогава нека да иде във виена, И как ще иде, попита кралят, Ааа, това не е наша работа, щом братовчедът максимилиан стане собственик, той ще се занимае с тоя въпрос, предполагам, че още е във валядолид, Не съм получил сведения, които да доказват обратното, Естествено, че до валядолид соломон ще отиде на собствените си крака, много добре ги движи той, Но и до виена няма друг начин, Дълъг и досаден път, каза кралицата, Дълъг и досаден път, съгласи се със сериозен глас кралят и добави, Утре ще пиша на братовчеда максимилиан и ако той се съгласи, ще трябва да определи дата и да уточни някои неща, например, когато реши да замине за виена, да ни съобщи колко време ще е необходимо на соломон да стигне от лисабон до валядолид, оттам нататък вече не е наша грижа, Да, измиваме си ръцете, каза кралицата, но някъде дълбоко вътре в себе си, където противоречията на човека започват да воюват помежду си, почувства внезапна болка, че ще оставят соломон сам на път за такава далечна страна и с толкова чужди нему хора.

Жозе Сарамаго „Пътуването на слона“

Колкото и неуместно да изглежда на този, за когото не такова е значението на спалните – били те утвърдени чрез светото тайнство, от действащите закони или съществуващи извън приетите порядки – за доброто функциониране на държавната администрация, първата крачка на изключителното пътуване на един слон до австрия, което се каним да разкажем, е била направена в кралската спалня на португалския дворец горе-долу по времето, когато хората се прибират в леглото за нощна почивка. Нека веднага отбележим, че употребата на тези колебливи и уклончиви думи никак не е случайна. Чрез тях се освобождаваме по най-елегантен начин от навлизането в подробности от физически и физиологичен характер, малко неприлични и почти винаги комични, когато са написани върху белия лист, и които биха обидили католицизма, стриктно съблюдаван от дон жуау трети, крал на португалия и на алгарве, и от дона катарина австрийска, негова съпруга и бъдеща баба на онзи дон себащиау, който ще отиде да се сражава в алкасер-кибир и там ще загине при първата или при втората битка, въпреки твърденията на някои, че се е поминал от болест непосредствено преди да започнат сраженията. Свъсил вежди, ето с какви думи започнал да говори кралят на кралицата, Не преставам да си мисля аз, сеньора, че подаръкът, който направихме на братовчеда максимилиан по случай сватбата му преди четири години, е недостоен за потеклото и заслугите му, затова сега, когато е така близо до нас, във валядолид, като регент на испания, така да се каже на един лакътразстояние, ми се иска да му подаря нещо по-ценно, нещо, което да бие на очи, вие какво ще кажете, сеньора, Добре ще бъде една дарохранителница, сеньор, забелязала съм, че с благочестивото си значение една дарохранителница винаги се приема добре от този, на когото е подарена, Светата ни църква сигурно няма да оцени този вид щедрост, от паметта ѝ още не е изтрит споменът за изразената симпатия на братовчеда максимилиан към реформата на лутеранските протестанти, лутерански ли, калвинистки ли, така и не разбрах съвсем добре какви са, Дано не чуе дяволът, не се сетих за това, възкликна кралицата, кръстейки се, утре ще трябва да се причестя рано-рано, Защо казвате утре, сеньора, та нима нямате навик да се причестявате всеки ден, попита кралят, Заради нечестивата идея, която врагът внуши на гласните ми струни, трябва да знаете, че още чувствам гърлото си като изгоряло, сякаш през него са минали пламъците на ада. Свикнал на сетивните преувеличения на кралицата, кралят повдигна рамене и се зае отново с трудната и деликатна задача да измисли подарък, способен да задоволи ерцхерцога максимилиан австрийски. Кралицата бърбореше някаква молитва, вече беше започнала друга, когато изведнъж я прекъсна и почти извика, Как не се сетихме за соломон, Какво, попита кралят, съвсем сащисан, непроумяващ защо така внезапно се произнася името на царя юдейски, Да, сеньор, соломон, слонът, Какво ми говориш сега за тоя слон, какво ме интересува, попита кралят вече малко поразсърден, За подарък, сеньор, за сватбен подарък, отговори кралицата, станала на крака, еуфорична, възбудена донемайкъде, Не е за сватбен подарък, Как да не е? Кралят поклати бавно три пъти глава, направи известна пауза, поклати я още три пъти, след което почти се съгласи, Струва ми се интересна идея, Повече от интересна, много хубава идея, прекрасна, отвърна кралицата, като не успя да потисне един жест на нетърпение, почти на неподчинение, има повече от две години откакто това животно дойде от индия и оттогава досега не прави нищо друго, освен да яде и спи, бъчвата за вода винаги е пълна, има цели камàри фураж, допуснахме голяма грешка, като че ли гледаме някакво добиче за угояване, а не очакваме никаква полза от него, Нещастното животноняма вина, тук няма работа, която да може да върши, освен ако го пратим на корабостроителниците на Тежу да пренася дъски, но горкичкият много ще се измъчва, защото неговата специалност са стъблата на дърветата, които със заоблената си форма уйдисват по-добре на хобота му, Тогава нека да иде във виена, И как ще иде, попита кралят, Ааа, това не е наша работа, щом братовчедът максимилиан стане собственик, той ще се занимае с тоя въпрос, предполагам, че още е във валядолид, Не съм получил сведения, които да доказват обратното, Естествено, че до валядолид соломон ще отиде на собствените си крака, много добре ги движи той, Но и до виена няма друг начин, Дълъг и досаден път, каза кралицата, Дълъг и досаден път, съгласи се със сериозен глас кралят и добави, Утре ще пиша на братовчеда максимилиан и ако той се съгласи, ще трябва да определи дата и да уточни някои неща, например, когато реши да замине за виена, да ни съобщи колко време ще е необходимо на соломон да стигне от лисабон до валядолид, оттам нататък вече не е наша грижа, Да, измиваме си ръцете, каза кралицата, но някъде дълбоко вътре в себе си, където противоречията на човека започват да воюват помежду си, почувства внезапна болка, че ще оставят соломон сам на път за такава далечна страна и с толкова чужди нему хора.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-968-1
Купи
Цена
9.00 лв.
(12.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
987-954-529-989-3
Купи
Цена
7.00 лв.
(12.00 лв.)

* 5 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-5лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени