Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Легендата Версаче
Печатно издание
ISBN
978-954-529-817-2
Цена
16.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (4)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
297 гр.
Страници
252
Превод
Павел Главусанов
Дата на издаване
14 ноември 2011

Легендата Версаче

„Легендата Версаче“ е интимен портрет на изумително талантливия и почитан като икона в света на модата дизайнер Джани Версаче. Биографията проследява неговия път от ранното му детство в Реджо Калабрия, през първите ревюта в музеите на Милано до преждевременната му смърт от куршума на сериен убиец в Маями. Един рядък талант с широко отворени очи за културното разнообразие на света, с пастелна носталгия към миналото и неповторима дарба художествено да предвиди бъдещето – всичко това въплътено в дрехите, носени от принцеса Даяна, Елтън Джон, Елизабет Хърли и безброй други звезди и знаменитости. Версаче означава красиви жени, неприкрита сексуалност, декадентска дързост. Повествованието на Гастел излиза отвъд рамките на модната икона, за да надникне в неговия дом и в личния му живот, в това число отношенията на дизайнера с неговите любовници, със сестра му и брат му, които днес управляват съвместно империята на Джани Версаче.

За автора

Мини Гастел е журналистка, бивш репортер на италианския вестник „Република“ и главен редактор на списание „Донна“. Автор е на нашумялата в Италия книга „50 години италианска мода“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Мини Гастел „Легендата Версаче“

Реджо Калабрия, Южна Италия. Началото на петдесетте години на двайсети век.
Всички стилни дами в града шият дрехите си при Франка Версаче. Тя е най-добрата сред модистките в Реджо, а също и в цялата провинция Калабрия. Никой не може да се мери с нея. През петдесетте модата се диктува от парижката haute couture, а италианските модни шивачи купуват кройки от „Диор“, „Живанши“ и „Баленсиага“, за да ги възпроизведат едно към едно по поръчка на своите клиенти.
Само че Франка Версаче не се задоволява с просто подражателство. Тя е твърде ярко изявена личност, за да копира другите, дори този друг да се окаже някое от божествата на модния Олимп. Като момиче мечтае да учи медицина, но според баща ѝ тази професия е твърде мъжка. Ето защо започва да овладява тайните на шева и кройката в „Парижанката“ – най-доброто ателие в града. Кръстена Франческа, но сама предпочела по-отривистото, категорично и безапелационно име Франка, тя черпи вдъхновение от френските дизайнери, но още от самото начало, щом се научава сама да крои плата, започва така въодушевено да променя линията на моделите, че крайният резултат трудно позволява да се определи истинският автор.
Нейният съпруг Антонио търгува с въглища на едро и дребно, но голямата му любов са книгите, поезията и операта. Франка се отнася с нежна обич към своите три деца: Тина, родена на 10 ноември 1943; Санто – 16 декември 1944 и Джани – 2 декември 1946. На 2 май 1955 на бял свят ще се появи Донатела. Но майката има по-специално отношение към Джани, изпитва към него особена привързаност. След училище момчето не си играе с модели на автомобили, а предпочита, скрит зад някоя завеса в маминото ателие, да наблюдава клиентките, които мерят нови рокли. А те са Анна Лукритано, Лили Кондело, Пина Ликонти, госпожа Нунари и всички останали съпруги на най-преуспяващите бизнесмени и заможни люде в Реджо. Дами, които ще покажат новите си тоалети пред местното изискано общество по време на празненства, екстравагантни венчавки, както и в „движението“, докато бавно дефилират из централните улици на града. По-късно, вече световноизвестен, на Джани никога не ще омръзне да се връща към спомените за онези щастливи дни.
„Често разказвам за отдавна отминалото време на моето детство, време, което може би днес изглежда митично, измислено и нереално – споделя той с журналиста Роберто Алеси и изследователката на модата Николета Бока. – Обаче е самата истина. Все още усещам аромата в онова ателие, виждам цветовете му, червеното на завесата, зад която аз, не повече от шестгодишен, се крия. Помня роклята от черно кадифе, изключително елегантна, която майка ми мери на една от клиентките, госпожа Иполито. Виждам ръцете на мама. Виждам как клиентката почти се променя под техния допир, сякаш докосната от някаква магия. И тогава си казвах: А сега мама ще скъси малко предницата, за да остави роклята по-дълга отзад, а след това ще направи нещо против правилата, нещо много смело. И ставаше точно както си го мислех. Макар и на такава крехка възраст, нещо у мене бе вече решено. Тази отдавнашна проба, както се оказа, така и не вижда своя завършек.
Онази черна рокля, подобна на жреческо одеяние, е все така осезаема, все така присъства в моето въображение – първата рокля, която съм запомнил.“ Тази черна рокля ще се превърне в пробен камък за дизайнера Версаче. Той ще я твори и претворява от една колекция в следваща, като я пригажда към съвремието, понякога дълга и прилепнала, с деколте като на вечерен тоалет или пък по-къса и свежа.
Нарича я своята „незабравима рокля“.
Връзката на Джани с неговата майка е инстинктивна и много дълбока. При бащата Антонио работата е по-сложна. Но и с него споделят общи неща. Антонио е търговец, който обича изкуството и операта. В състояние е да цитира наизуст откъси от „Илиада“ или „Одисея“.
Когато Джани е още съвсем малък, бащата го завежда за първи път в театралната зала на Реджо Калабрия, за да гледат операта „Бал с маски“ на Верди. Твърде невръстен, за да следи действието, Джани остава възхитен от певците в техните великолепни костюми, както и от приповдигнатата атмосфера във фоайетата. Антонио го води и на кино, за да види Силвана Мангано в „Горчив ориз“, София Лорен и Джина Лолобриджида. Сценичната изява, атмосферата на масовото изкуство крият могъща притегателна сила за него. Едно от любимите му занимания е да облича кукли в парчета плат, останали от работата на майка му, след което разиграва с тях представления на собствената си миниатюрна сцена.
Рутинният ход на живота извън ателието не го интересува особено. Заниманията в училище не го вълнуват.
Там Джани е постоянно разсеян, вечно рисува модни скици в тетрадките си. Един от преподавателите привиква притеснен майката, за да обсъдят заниманията на сина ѝ, които в неговите очи са чиста перверзия. За този учител нахвърляните скици се родеят с порнографията, съдържат цинично предизвикателство, крият нещо злокобно. А всъщност малкият Джани просто опитва да изобрази красивите сексапилни актриси, които е видял в киното. Франка Версаче успокоява учителя, но сама разбира, че традиционните академични занимания не са за нейния син. Въпреки това не го изпраща в консерваторията, както самият той би желал, а избира един по-традиционен, ако и недотам амбициозен подход. Джани се дипломира като чертожник. Трудно е да си представим нещо в по-голяма степен несъвместимо с неговите генетични заложби от тази дребнобуржоазна професия, с която момчето така и не се захваща.

Мини Гастел „Легендата Версаче“

Реджо Калабрия, Южна Италия. Началото на петдесетте години на двайсети век.
Всички стилни дами в града шият дрехите си при Франка Версаче. Тя е най-добрата сред модистките в Реджо, а също и в цялата провинция Калабрия. Никой не може да се мери с нея. През петдесетте модата се диктува от парижката haute couture, а италианските модни шивачи купуват кройки от „Диор“, „Живанши“ и „Баленсиага“, за да ги възпроизведат едно към едно по поръчка на своите клиенти.
Само че Франка Версаче не се задоволява с просто подражателство. Тя е твърде ярко изявена личност, за да копира другите, дори този друг да се окаже някое от божествата на модния Олимп. Като момиче мечтае да учи медицина, но според баща ѝ тази професия е твърде мъжка. Ето защо започва да овладява тайните на шева и кройката в „Парижанката“ – най-доброто ателие в града. Кръстена Франческа, но сама предпочела по-отривистото, категорично и безапелационно име Франка, тя черпи вдъхновение от френските дизайнери, но още от самото начало, щом се научава сама да крои плата, започва така въодушевено да променя линията на моделите, че крайният резултат трудно позволява да се определи истинският автор.
Нейният съпруг Антонио търгува с въглища на едро и дребно, но голямата му любов са книгите, поезията и операта. Франка се отнася с нежна обич към своите три деца: Тина, родена на 10 ноември 1943; Санто – 16 декември 1944 и Джани – 2 декември 1946. На 2 май 1955 на бял свят ще се появи Донатела. Но майката има по-специално отношение към Джани, изпитва към него особена привързаност. След училище момчето не си играе с модели на автомобили, а предпочита, скрит зад някоя завеса в маминото ателие, да наблюдава клиентките, които мерят нови рокли. А те са Анна Лукритано, Лили Кондело, Пина Ликонти, госпожа Нунари и всички останали съпруги на най-преуспяващите бизнесмени и заможни люде в Реджо. Дами, които ще покажат новите си тоалети пред местното изискано общество по време на празненства, екстравагантни венчавки, както и в „движението“, докато бавно дефилират из централните улици на града. По-късно, вече световноизвестен, на Джани никога не ще омръзне да се връща към спомените за онези щастливи дни.
„Често разказвам за отдавна отминалото време на моето детство, време, което може би днес изглежда митично, измислено и нереално – споделя той с журналиста Роберто Алеси и изследователката на модата Николета Бока. – Обаче е самата истина. Все още усещам аромата в онова ателие, виждам цветовете му, червеното на завесата, зад която аз, не повече от шестгодишен, се крия. Помня роклята от черно кадифе, изключително елегантна, която майка ми мери на една от клиентките, госпожа Иполито. Виждам ръцете на мама. Виждам как клиентката почти се променя под техния допир, сякаш докосната от някаква магия. И тогава си казвах: А сега мама ще скъси малко предницата, за да остави роклята по-дълга отзад, а след това ще направи нещо против правилата, нещо много смело. И ставаше точно както си го мислех. Макар и на такава крехка възраст, нещо у мене бе вече решено. Тази отдавнашна проба, както се оказа, така и не вижда своя завършек.
Онази черна рокля, подобна на жреческо одеяние, е все така осезаема, все така присъства в моето въображение – първата рокля, която съм запомнил.“ Тази черна рокля ще се превърне в пробен камък за дизайнера Версаче. Той ще я твори и претворява от една колекция в следваща, като я пригажда към съвремието, понякога дълга и прилепнала, с деколте като на вечерен тоалет или пък по-къса и свежа.
Нарича я своята „незабравима рокля“.
Връзката на Джани с неговата майка е инстинктивна и много дълбока. При бащата Антонио работата е по-сложна. Но и с него споделят общи неща. Антонио е търговец, който обича изкуството и операта. В състояние е да цитира наизуст откъси от „Илиада“ или „Одисея“.
Когато Джани е още съвсем малък, бащата го завежда за първи път в театралната зала на Реджо Калабрия, за да гледат операта „Бал с маски“ на Верди. Твърде невръстен, за да следи действието, Джани остава възхитен от певците в техните великолепни костюми, както и от приповдигнатата атмосфера във фоайетата. Антонио го води и на кино, за да види Силвана Мангано в „Горчив ориз“, София Лорен и Джина Лолобриджида. Сценичната изява, атмосферата на масовото изкуство крият могъща притегателна сила за него. Едно от любимите му занимания е да облича кукли в парчета плат, останали от работата на майка му, след което разиграва с тях представления на собствената си миниатюрна сцена.
Рутинният ход на живота извън ателието не го интересува особено. Заниманията в училище не го вълнуват.
Там Джани е постоянно разсеян, вечно рисува модни скици в тетрадките си. Един от преподавателите привиква притеснен майката, за да обсъдят заниманията на сина ѝ, които в неговите очи са чиста перверзия. За този учител нахвърляните скици се родеят с порнографията, съдържат цинично предизвикателство, крият нещо злокобно. А всъщност малкият Джани просто опитва да изобрази красивите сексапилни актриси, които е видял в киното. Франка Версаче успокоява учителя, но сама разбира, че традиционните академични занимания не са за нейния син. Въпреки това не го изпраща в консерваторията, както самият той би желал, а избира един по-традиционен, ако и недотам амбициозен подход. Джани се дипломира като чертожник. Трудно е да си представим нещо в по-голяма степен несъвместимо с неговите генетични заложби от тази дребнобуржоазна професия, с която момчето така и не се захваща.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Да! Наистина е 5 лв. Периодично обявяваме промоции за книги от всички жанрове. Сладко четене!
Наистина ли е 5 лв.?
Здравейте! Да, има кола с цветни снимки, както и черно-бели.
има ли снимки?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-817-2
изчерпана
Цена
16.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени