Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Малкият Никола̀
Печатно издание
ISBN
978-954-529-960-5
Купи
Цена
9.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-434-3
Купи
Цена
5.50 лв.
(9.00 лв.)
-3.50лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (6)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
14.5/20
Тегло
248 гр.
Страници
176
Превод
Венелин Пройков
Дата на издаване
07 ноември 2011

Малкият Никола̀

В тази книга, излязла за пръв път през 1960 г., са събрани някои от най-смешните разкази на малкия Никола̀, сред които „Страхотният букет“, „Бележниците“, „Луизет“, „Колелото“. Тъкмо тя дава началото на знаменитата поредица от приключения на Никола̀ еговите съученици: лакомия Алсест, зубрача Анян, побойника Йод, богаташкото синче Жофроа и останалите неудържими момчета от класа. Тук се запознаваме и с възпитателя с прякор Бульона и научаваме защо го наричат така.

Това е поредната среща с хумора на разказвача Рьоне Госини (сценарист на комиксите за Астерикс) и на карикатуриста Жан-Жак Семпе, която кара децата от всички възрасти да се смеят на глас.

За автора

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.

Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.

Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.

В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.

На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…

Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”

Жан-Жак Семпе

„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн” в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.

Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест”. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист”. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач” през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто”. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.

Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.

Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд” от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер” от Патрик Зюскинд.

Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър”, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач”, „Фигаро Литерер” и други.

Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола” – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Рьоне Госини, Жан-Жак Семпе „Малкият Никола̀“

Тази сутрин всички дойдохме на училище радостни и доволни, защото ще ни правят снимка на класа, а учителката каза, че тази снимка ще ни остане скромен, но скъп спомен за цял живот. Каза ни също да бъдем чисти и добре сресани.
Имах сума ти брилянтин по главата, когато пристъпих в двора, където си играем през междучасията. Всички приятелчета вече се бяха събрали, а учителката тъкмо се караше на Жофроа, задето е дошъл облечен като марсианец. Таткото на Жофроа е много богат и стане ли дума за някоя играчка, купува му я. Жофроа обясняваше на учителката, че твърдо искал да се снима в марсианско облекло, иначе щял да си отиде.
Фотографът също беше тук с апарата си и учителката му каза да побърза, понеже иначе ще си загубим часа по аритметика. Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, заяви, чеще бъде жалко да пропуснем аритметиката, много я обичал и си бил решил всички задачи. Йод, едно много яко приятелче, искаше да перне Анян по носа, обаче Анян е с очила и не можем да го бием толкова често, колкото ни се иска. Учителката се развика, че сме непоносими и ако продължаваме така, няма да има снимка и влизаме в час. Тогава фотографът каза: – Хайде, хайде, спокойно, спокойно. Аз умея да разговарям с деца, ей сегичка ще се оправим.
Фотографът реши да застанем в три редици: първата редица да седи на земята, втората да стои от двете страни на учителката, която ще седи на стол, а третата да се покатери върху сандъци. Страхотни ги измисля тоя фотограф.
Отидохме за сандъци в училищното мазе. Беше много весело, защото вътре е доста тъмно, Рюфюс си сложи на главата една стара торба и викаше:
„Ухуу! Аз съм призрак“. После пристигна учителката. Явно беше малко ядосана, така че бързо сеизмъкнахме със сандъците. Само Рюфюс остана.
Нали имаше торба на главата, не виждаше какво става и продължи да си вика: „Ухуу! Аз съм призрак“. И когато учителката му смъкна торбата, Рюфюс здравата се учуди.
Щом излезе отново на двора, учителката пусна ухото на Рюфюс и се плесна по челото.
– Ама вие сте целите черни – рече тя.
Вярно, докато щуреехме из мазето, се бяхме поизцапали. Учителката хич не беше доволна, но фотографът я увери, че няма страшно, имаме време да се измием, а пък той ще подреди сандъците и стола за снимката. С изключение на Анян, само Жофроа не си беше омърлял лицето, понеже на главата му бе марсианският шлем, а той прилича на буркан.
– Видяхте ли – каза Жофроа на учителката, – ако и другите бяха дошли облечени като мен, всичко щеше да е наред.
Забелязах, че учителката има голямо желание да издърпа ушите на Жофроа, обаче бурканът ѝ пречеше. Този марсиански костюм е голяма работа!
Върнахме се измити и сресани. Бяхме малко мокри, но според фотографа това било без значение, нямало да си личи на снимката.
– Тъй – рече ни фотографът, – сега искате ли да зарадвате вашата учителка?
Казахме, че искаме – ние си обичаме учителката, адски добричка е, когато не я ядосваме.
– Тогава – продължи фотографът – застанете мирно и тихо по местата си за снимката. Високите върху сандъците, средните на ръст – прави, по-дребничките – седнали.
Започнахме да се подреждаме, а фотографът се зае да обяснява на учителката, че успешната работа с деца просто изисква търпение, обаче тя не можа да го доизслуша. Наложи се да дойде да ниразтървава, понеже всички искахме да бъдем върху сандъците.
– Само аз съм висок тук! – викаше Йод и избутваше всички, които искаха да се покатерят върху сандъците.
Жофроа обаче упорстваше, Йод го перна по буркана и ръката ужасно го заболя. Наложи се неколцина от нас да свалят буркана от главата на Жофроа – беше се заклещил.
Учителката каза, че ни предупреждава за последен път, после влизаме в час по аритметика. Тогава решихме да се умирим и почнахме да си заставаме по местата. Жофроа отиде при фотографа и попита:
– Какъв е тоя апарат?
Фотографът се засмя и отвърна:
– Това е една особена кутия, моето момче, сега от нея ще изскочи едно птиче.
– Старичка ви е машинката – рече Жофроа, – на мен татко ми купи апарат със сенник, с късофокусен обектив, телеобектив и с филтри, разбира се…
Фотографът май се поизненада, спря да се усмихва и каза на Жофроа да си върви на мястото.
– Поне фотоклетка имате ли? – попита Жофроа.
– За последен път ти казвам, върви си на мястото! – извика фотографът, който изведнъж нещо се бе изнервил.
Настанихме се. Аз седях на земята до Алсест.
Алсест ми е приятел, много е дебел и все яде. Тъкмо беше загризал една филия с конфитюр и фотографът му каза да спре да яде, а Алсест отговори, че все пак трябвало да се храни.
– Махни тази филия! – викна учителката, която седеше точно зад Алсест.
Алсест така се стресна, че изтърва филията върху ризата си.
– Ха така – рече Алсест и се зае да обира конфитюра с хляба.
Учителката каза, че оставало само едно – да сложат Алсест на последния ред, за да не се вижда петното върху ризата му.
– Йод – нареди учителката, – отстъпете мястото си на вашия другар.
– Той не ми е никакъв другар – отговори Йод, – няма да му отстъпя мястото си и нека да застане сгръб за снимката, така няма да се вижда нито петното, нито тлъстото му лице.
Учителката се ядоса и наказа Йод да спрегне глагола: „Не бива да отказвам да отстъпя мястото си на другарче, което е изцапало ризата си с филия с конфитюр“. Йод не каза нищо, слезе от сандъка и тръгна към предната редица, а Алсест се запъти към последната. Получи се известна бъркотия, особено когато Йод на минаване покрай Алсест го перна по носа. Алсест се опита да ритне Йод, обаче Йод се дръпна – много е пъргав – и Анян отнесе ритника, за щастие там, където не носи очила.
Въпреки това Анян започна да плаче и да крещи, че не виждал нищо, че никой не го обичал и искал да умре. Учителката го успокои, избърса му носа, среса го отново и наказа Алсест, който ще трябва да напише сто пъти: „Не бива да удрям другарче, което не ми е сторило нищо и носи очила“.
– Пада му се – рече Анян.
Тогава учителката наказа и него да пише нещо.
Анян толкова се смая, че дори не заплака. Учителката съвсем се развихри с наказанията, всичко живо вече имаше да пише по нещо сума ти пъти, обаче накрая тя ни заяви:
– Сега вече на всяка цена ще стоите мирни.
Ако сте послушни, ще отменя всички наказания.
Хайде, заемете хубава поза, хубаво се усмихнете и чичкото ще ни направи една хубава снимка!
Не искахме да огорчаваме нашата учителка и се подчинихме. Всички се усмихнахме и заехме хубави пози.
Обаче нищо не излезе от скромния и скъп спомен за цял живот – фотографа вече го нямаше.
Беше си тръгнал, без да се обади.

Рьоне Госини, Жан-Жак Семпе „Малкият Никола̀“

Тази сутрин всички дойдохме на училище радостни и доволни, защото ще ни правят снимка на класа, а учителката каза, че тази снимка ще ни остане скромен, но скъп спомен за цял живот. Каза ни също да бъдем чисти и добре сресани.
Имах сума ти брилянтин по главата, когато пристъпих в двора, където си играем през междучасията. Всички приятелчета вече се бяха събрали, а учителката тъкмо се караше на Жофроа, задето е дошъл облечен като марсианец. Таткото на Жофроа е много богат и стане ли дума за някоя играчка, купува му я. Жофроа обясняваше на учителката, че твърдо искал да се снима в марсианско облекло, иначе щял да си отиде.
Фотографът също беше тук с апарата си и учителката му каза да побърза, понеже иначе ще си загубим часа по аритметика. Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, заяви, чеще бъде жалко да пропуснем аритметиката, много я обичал и си бил решил всички задачи. Йод, едно много яко приятелче, искаше да перне Анян по носа, обаче Анян е с очила и не можем да го бием толкова често, колкото ни се иска. Учителката се развика, че сме непоносими и ако продължаваме така, няма да има снимка и влизаме в час. Тогава фотографът каза: – Хайде, хайде, спокойно, спокойно. Аз умея да разговарям с деца, ей сегичка ще се оправим.
Фотографът реши да застанем в три редици: първата редица да седи на земята, втората да стои от двете страни на учителката, която ще седи на стол, а третата да се покатери върху сандъци. Страхотни ги измисля тоя фотограф.
Отидохме за сандъци в училищното мазе. Беше много весело, защото вътре е доста тъмно, Рюфюс си сложи на главата една стара торба и викаше:
„Ухуу! Аз съм призрак“. После пристигна учителката. Явно беше малко ядосана, така че бързо сеизмъкнахме със сандъците. Само Рюфюс остана.
Нали имаше торба на главата, не виждаше какво става и продължи да си вика: „Ухуу! Аз съм призрак“. И когато учителката му смъкна торбата, Рюфюс здравата се учуди.
Щом излезе отново на двора, учителката пусна ухото на Рюфюс и се плесна по челото.
– Ама вие сте целите черни – рече тя.
Вярно, докато щуреехме из мазето, се бяхме поизцапали. Учителката хич не беше доволна, но фотографът я увери, че няма страшно, имаме време да се измием, а пък той ще подреди сандъците и стола за снимката. С изключение на Анян, само Жофроа не си беше омърлял лицето, понеже на главата му бе марсианският шлем, а той прилича на буркан.
– Видяхте ли – каза Жофроа на учителката, – ако и другите бяха дошли облечени като мен, всичко щеше да е наред.
Забелязах, че учителката има голямо желание да издърпа ушите на Жофроа, обаче бурканът ѝ пречеше. Този марсиански костюм е голяма работа!
Върнахме се измити и сресани. Бяхме малко мокри, но според фотографа това било без значение, нямало да си личи на снимката.
– Тъй – рече ни фотографът, – сега искате ли да зарадвате вашата учителка?
Казахме, че искаме – ние си обичаме учителката, адски добричка е, когато не я ядосваме.
– Тогава – продължи фотографът – застанете мирно и тихо по местата си за снимката. Високите върху сандъците, средните на ръст – прави, по-дребничките – седнали.
Започнахме да се подреждаме, а фотографът се зае да обяснява на учителката, че успешната работа с деца просто изисква търпение, обаче тя не можа да го доизслуша. Наложи се да дойде да ниразтървава, понеже всички искахме да бъдем върху сандъците.
– Само аз съм висок тук! – викаше Йод и избутваше всички, които искаха да се покатерят върху сандъците.
Жофроа обаче упорстваше, Йод го перна по буркана и ръката ужасно го заболя. Наложи се неколцина от нас да свалят буркана от главата на Жофроа – беше се заклещил.
Учителката каза, че ни предупреждава за последен път, после влизаме в час по аритметика. Тогава решихме да се умирим и почнахме да си заставаме по местата. Жофроа отиде при фотографа и попита:
– Какъв е тоя апарат?
Фотографът се засмя и отвърна:
– Това е една особена кутия, моето момче, сега от нея ще изскочи едно птиче.
– Старичка ви е машинката – рече Жофроа, – на мен татко ми купи апарат със сенник, с късофокусен обектив, телеобектив и с филтри, разбира се…
Фотографът май се поизненада, спря да се усмихва и каза на Жофроа да си върви на мястото.
– Поне фотоклетка имате ли? – попита Жофроа.
– За последен път ти казвам, върви си на мястото! – извика фотографът, който изведнъж нещо се бе изнервил.
Настанихме се. Аз седях на земята до Алсест.
Алсест ми е приятел, много е дебел и все яде. Тъкмо беше загризал една филия с конфитюр и фотографът му каза да спре да яде, а Алсест отговори, че все пак трябвало да се храни.
– Махни тази филия! – викна учителката, която седеше точно зад Алсест.
Алсест така се стресна, че изтърва филията върху ризата си.
– Ха така – рече Алсест и се зае да обира конфитюра с хляба.
Учителката каза, че оставало само едно – да сложат Алсест на последния ред, за да не се вижда петното върху ризата му.
– Йод – нареди учителката, – отстъпете мястото си на вашия другар.
– Той не ми е никакъв другар – отговори Йод, – няма да му отстъпя мястото си и нека да застане сгръб за снимката, така няма да се вижда нито петното, нито тлъстото му лице.
Учителката се ядоса и наказа Йод да спрегне глагола: „Не бива да отказвам да отстъпя мястото си на другарче, което е изцапало ризата си с филия с конфитюр“. Йод не каза нищо, слезе от сандъка и тръгна към предната редица, а Алсест се запъти към последната. Получи се известна бъркотия, особено когато Йод на минаване покрай Алсест го перна по носа. Алсест се опита да ритне Йод, обаче Йод се дръпна – много е пъргав – и Анян отнесе ритника, за щастие там, където не носи очила.
Въпреки това Анян започна да плаче и да крещи, че не виждал нищо, че никой не го обичал и искал да умре. Учителката го успокои, избърса му носа, среса го отново и наказа Алсест, който ще трябва да напише сто пъти: „Не бива да удрям другарче, което не ми е сторило нищо и носи очила“.
– Пада му се – рече Анян.
Тогава учителката наказа и него да пише нещо.
Анян толкова се смая, че дори не заплака. Учителката съвсем се развихри с наказанията, всичко живо вече имаше да пише по нещо сума ти пъти, обаче накрая тя ни заяви:
– Сега вече на всяка цена ще стоите мирни.
Ако сте послушни, ще отменя всички наказания.
Хайде, заемете хубава поза, хубаво се усмихнете и чичкото ще ни направи една хубава снимка!
Не искахме да огорчаваме нашата учителка и се подчинихме. Всички се усмихнахме и заехме хубави пози.
Обаче нищо не излезе от скромния и скъп спомен за цял живот – фотографа вече го нямаше.
Беше си тръгнал, без да се обади.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
В тази книга, излязла за пръв път, са събрани някои от някои от най-смешните разкази на малкия Никола, сред които; Страхотният букет, Бележниците, Луизет, Колелото. Тъкмо тя дава началото на знаменитата поредица на приключения на Никола и неговите съученици; лакомия Алсест, зубрача Анян, побойника Йод, богаташкото синче Жофроа и останалите неудържими момчета от класа. Тук се запознаваме и с възпитателя по прякор Бульона и научаваме защо го наричат така

Оценка: -1 +1

В тази книга, излязла за пръв път, са събрани някои от най-смешните разкази на малкия Никола, сред които; Страхотният букет, Бележни- ците, Луизет, Колелото. Тъкмо тя дава началото на знаменитата поредица на приключения на Никола и неговите съученици; лакомия Алсест, зубрача Анян, побойника Йод, богаташкото синче Жофроа и останалите неудържими момчета от класа. Тук се запознаваме и с възпитателя по прякор Бульона и научаваме защо го наричат така.

Оценка: -1

Благодарско!
Здравейте, спокойно можете да им се радвате, без да държите сметка от коя сте започнали:-)
Здравейте, бих искал да попитам дали има определена последователност на четене на книжките? Или да почвам от която и да е.
Страшно много се радвам, че сте издали всички книжки от поредицата за малкия Никола! Непременно ще си ги купя, въпреки че вече отдавна не съм дете :) Интересно ми е също така защо вече превеждате Eudes като Йод? Йодес ми звучи по-добре...

Оценка: +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-960-5
Купи
Цена
9.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-434-3
Купи
Цена
5.50 лв.
(9.00 лв.)

* 3.50 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-3.50лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени