Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Бавният валс на костенурките

Печатно издание

ISBN
978-954-529-970-4
Купи
Цена
14.40 лв.
(18.00 лв.)
-20%

Електронно издание

ISBN
978-954-529-980-3
Купи
Цена
7.00 лв.
(18.00 лв.)
-11лв.

Информация

Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
459 гр.
Страници
512
Превод
Румяна Маркова
Дата на издаване
17 октомври 2011

Бавният валс на костенурките

В „Бавният валс на костенурките“ героите от първата част на трилогията продължават своя изпълнен с любов, омраза, страдание, радост и изненади живот. В Кения крокодил е изял Антоан, съпругата му Жозефин, истинският автор на романа, който сестра й Ирис си е приписала, се наслаждава на възтържествувалата справедливост, самата Ирис е наказана за своя егоизъм с жестока депресия. Прекрасният Филип се влюбва в Жозефин, тя може би ще му отвърне с взаимност. Героите напредват по пътя на живота бавно и упорито като малки костенурки, които се учат да танцуват. Постепенно нещата сякаш тръгват към щастлив завършек.

До деня, в който поредица от убийства нарушава задаващата се идилия.

За автора

Катрин Панкол

Катрин Панкол (родена 1954 г.) е завършила френска филология, преподавала е френски и латински, работила е като журналистка и е живяла е в Ню Йорк, където следва курсове по художествено писане в Колумбийския университет. Още първите два романа й спечелват известност и тя и се отдава само на писане. Издала е общо 15 романа, но най-известна е трилогията, която се открива с „Жълтите очи на крокодилите“, пожънала нечуван успех и изстреляла Панкол сред най-четените автори на нашето време. Следващите два романа с колоритни заглавия „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ затвърждават репутацията й. Панкол е преведена на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милиона екземпляра.

Още за Катрин Панкол

Още заглавия от същия жанр

Откъс

Катрин Панкол „Бавният валс на костeнурките“

   – Имам колет – каза Жозефин Кортес на гишето в пощенския клон на улица „Лоншан“ в шестнайсети парижки район.
   – Франция или чужбина?
   – Не зная.
   – Името?
   – Жозефин Кортес… – тя произнесе буква по буква: – к-о-р-т-е-с. – Носите ли известието?
   Жозефин й подаде жълтото съобщение с отбелязано „Получаване колет“.
– Някакъв документ за самоличност? – вяло попита служителката, изрусена особа с мръчкав тен, зареяла поглед в празното пространство.
Жозефин извади личната си карта и я бутна към пощаджийката, която се бе заприказвала с колежка за някаква нова диета с червено зеле и черна ряпа. Тя взе картата и без да си дава много зор, си смъкна задника от високия стол и заразтрива с ръка кръста си.
Пое вяло по коридора и потъна някъде. Стрелката на минутите припкаше по белия циферблат на часовника. Жозефин хвърли с неудобство поглед към заформящата се опашка зад гърба й.
Не съм виновна аз, че са забутали колета и не могат да го открият, сякаш се оправдаваше тя, свила глава в раменете. Не съм виновна аз, че първо са го изпратили в Курбвоа, а едва по-късно са го доставили тук. И аз се чудя кой ли ми го изпраща. Дали не е Шърли от Англия? Но тя има новия ми адрес. Няма да се изненадам, ако в пакета има от прочутия чай, който си купува от „Фортнъм & Мейсън“, пудинг и дебели вълнени чорапи, за да ми топлят краката, докато работя. Шърли непрекъснато повтаря, че няма любов, а има само жестове на любов. Любов без жестове, добавя тя, е като море без сол, охлюви без майонеза, момина сълза без аромат. Шърли й липсваше. Двамата със сина й Гари бяха заминали да живеят в Лондон.
Чиновничката се върна, носеше пакет с размерите на кутия за обувки.
– Колекционирате ли марки? – попита тя Жозефин и се покатери на високия си стол, който изскърца жално под тежестта й.
– Не…
– Аз пък колекционирам. И мога да ви кажа, че тези са прекрасни!
Тя ги доразгледа с премигване, след което бутна пакета към Жозефин, която разчете името и стария си адрес в Курбвоа върху кафявата опаковъчна хартия. Грубият канап, с който беше овързан, се бе разнищил от двата края на мръсни масури от дългите митарства по рафтовете на пощенските клонове.
– Не можах да ви открия, защото сте се преместили. Колетът е отдалеч. От Кения. Доста дълъг път е пропътувал! То и вие впрочем…
Тя изрече последните думи със сарказъм и Жозефин се изчерви. Смотолеви някакво едва доловимо оправдание. Беше се преместила не защото не харесваше своето предградие, напротив! Тя харесваше стария квартал в Курбвоа, апартамента, балкона с ръждясалия парапет, с една дума, никак не харесваше новото си жилище, чувстваше се чужда, не на място. Не, беше се преместила, защото по-голямата й дъщеря Ортанс се изприщваше от живота в предградията. А когато Ортанс си наумеше нещо, човек нямаше никакъв избор освен да го изпълни, иначе тя го унищожаваше с презрението си. С парите от романа си „Смирената кралица” и със солиден заем от банката Жозефин купи чудесен апартамент в един от изисканите квартали. На авеню „Рафаел” близо до Порт дьо ла Мюет, в края на улица „Паси” с нейните луксозни бутици, непосредствено до Булонския лес. Хем живеете в града, хем сте сред природата, беше натъртил с гордост агентът по недвижимите имоти. Ортанс се хвърли на врата на Жозефин, „благодаря, мамо, ти ме връщаш към живота, сега вече ще съм истинска парижанка!“.
– Ако зависеше от мен, щях да си остана в Курбвоа – измънка смутено Жозефин и усети как ушите й пламнаха.
Ново двайсет, преди не се изчервявах за най-малката дреболия. Преди си бях на мястото дори и когато не бях в най-добрата си форма, там винаги си бях на мястото.
– Така… А марките? Ще си ги вземете ли?
– Опасявам се да не повредя опаковката, ако я срежа…
– Не се притеснявайте, няма значение!
– Ще ви ги донеса, ако толкова ви харесват…
– Нали ви казвам, няма нужда! Казах го просто така, защото ми се сториха много красиви за момента… както и да е!
Погледът й се насочи към следващия на опашката и тя безцеремонно игнорира Жозефин, заета да прибира личната си карта в чантата и да освободи мястото си на опашката.

Катрин Панкол „Бавният валс на костeнурките“

   – Имам колет – каза Жозефин Кортес на гишето в пощенския клон на улица „Лоншан“ в шестнайсети парижки район.
   – Франция или чужбина?
   – Не зная.
   – Името?
   – Жозефин Кортес… – тя произнесе буква по буква: – к-о-р-т-е-с. – Носите ли известието?
   Жозефин й подаде жълтото съобщение с отбелязано „Получаване колет“.
– Някакъв документ за самоличност? – вяло попита служителката, изрусена особа с мръчкав тен, зареяла поглед в празното пространство.
Жозефин извади личната си карта и я бутна към пощаджийката, която се бе заприказвала с колежка за някаква нова диета с червено зеле и черна ряпа. Тя взе картата и без да си дава много зор, си смъкна задника от високия стол и заразтрива с ръка кръста си.
Пое вяло по коридора и потъна някъде. Стрелката на минутите припкаше по белия циферблат на часовника. Жозефин хвърли с неудобство поглед към заформящата се опашка зад гърба й.
Не съм виновна аз, че са забутали колета и не могат да го открият, сякаш се оправдаваше тя, свила глава в раменете. Не съм виновна аз, че първо са го изпратили в Курбвоа, а едва по-късно са го доставили тук. И аз се чудя кой ли ми го изпраща. Дали не е Шърли от Англия? Но тя има новия ми адрес. Няма да се изненадам, ако в пакета има от прочутия чай, който си купува от „Фортнъм & Мейсън“, пудинг и дебели вълнени чорапи, за да ми топлят краката, докато работя. Шърли непрекъснато повтаря, че няма любов, а има само жестове на любов. Любов без жестове, добавя тя, е като море без сол, охлюви без майонеза, момина сълза без аромат. Шърли й липсваше. Двамата със сина й Гари бяха заминали да живеят в Лондон.
Чиновничката се върна, носеше пакет с размерите на кутия за обувки.
– Колекционирате ли марки? – попита тя Жозефин и се покатери на високия си стол, който изскърца жално под тежестта й.
– Не…
– Аз пък колекционирам. И мога да ви кажа, че тези са прекрасни!
Тя ги доразгледа с премигване, след което бутна пакета към Жозефин, която разчете името и стария си адрес в Курбвоа върху кафявата опаковъчна хартия. Грубият канап, с който беше овързан, се бе разнищил от двата края на мръсни масури от дългите митарства по рафтовете на пощенските клонове.
– Не можах да ви открия, защото сте се преместили. Колетът е отдалеч. От Кения. Доста дълъг път е пропътувал! То и вие впрочем…
Тя изрече последните думи със сарказъм и Жозефин се изчерви. Смотолеви някакво едва доловимо оправдание. Беше се преместила не защото не харесваше своето предградие, напротив! Тя харесваше стария квартал в Курбвоа, апартамента, балкона с ръждясалия парапет, с една дума, никак не харесваше новото си жилище, чувстваше се чужда, не на място. Не, беше се преместила, защото по-голямата й дъщеря Ортанс се изприщваше от живота в предградията. А когато Ортанс си наумеше нещо, човек нямаше никакъв избор освен да го изпълни, иначе тя го унищожаваше с презрението си. С парите от романа си „Смирената кралица” и със солиден заем от банката Жозефин купи чудесен апартамент в един от изисканите квартали. На авеню „Рафаел” близо до Порт дьо ла Мюет, в края на улица „Паси” с нейните луксозни бутици, непосредствено до Булонския лес. Хем живеете в града, хем сте сред природата, беше натъртил с гордост агентът по недвижимите имоти. Ортанс се хвърли на врата на Жозефин, „благодаря, мамо, ти ме връщаш към живота, сега вече ще съм истинска парижанка!“.
– Ако зависеше от мен, щях да си остана в Курбвоа – измънка смутено Жозефин и усети как ушите й пламнаха.
Ново двайсет, преди не се изчервявах за най-малката дреболия. Преди си бях на мястото дори и когато не бях в най-добрата си форма, там винаги си бях на мястото.
– Така… А марките? Ще си ги вземете ли?
– Опасявам се да не повредя опаковката, ако я срежа…
– Не се притеснявайте, няма значение!
– Ще ви ги донеса, ако толкова ви харесват…
– Нали ви казвам, няма нужда! Казах го просто така, защото ми се сториха много красиви за момента… както и да е!
Погледът й се насочи към следващия на опашката и тя безцеремонно игнорира Жозефин, заета да прибира личната си карта в чантата и да освободи мястото си на опашката.

Сподели в:

Публикувай мнение за книгата

Мнения на читатели

Драга Дебора, Съжалявам, че трябва да Ви разочароваме, но книгата е много обемна и редакцията върви бавно. Нали всички искаме да звучи поне толкова добре, колкото в оригинала. Така че по-реалистичен срок е да излезе в рамките на август. А на Ани трябва да кажем, че книгата е последна от трилогията, но авторката има много други самостоятелни книги, към които ние постепенно ще се върнем, защото наистина си заслужава.
17.05.2012 г., 16:39 ч.
Colibri
Uvajaemo izdatelstvo,badete po-konkretni v datata naizlizane na tretete kniga.Da ne stane kakto svtorata kniga,za kojato bjahte objavili kraja na avgust2011,atja izleze octomvri s.g. s uvajenie
16.05.2012 г., 21:53 ч.
Deborah
В началото или в края на юни да очакваме „Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник“?
9.05.2012 г., 15:19 ч.
Julsk
Страхотна, много ми хареса! Само ми е тъжно, че третата е последна...
23.02.2012 г., 17:04 ч.
Ани
Преводът на една книга може да я направи четима на един дъх или да я остави за по-късно ... Браво на Румяна Маркова! Романите на Панкол се четат леко и не ти се иска да чакаш за следващия. Не така е с превода на Отнесени от вихъра в превод на Надя Баева. Чел съм книгата издадена преди повече от 60 години. По-късно се опитах да прочета и превода на Надя Баева. Уви! Книгата е превърната в скучно и трудно четиво. Може би това е от времето в което беше издадена - 1986 г. Другарите явно много са бдели какво ще се предложи на читателите. От години очаквам НОВ превод на Отнесени от вихъра. За съжаление се преиздава този на Надя Баева. Издателство Колибри дали може да поработи в нов превод на Отнесени от вихъра?
19.12.2011 г., 11:39 ч.
veso
Книгата „Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ се очаква на пазара през юни 2012 г., все още се превежда.
4.12.2011 г., 12:02 ч.
Colibri
Colibri моля пишете кога ще излезе третата книга?
1.12.2011 г., 16:49 ч.
veso
Кога ще бъде издадена третата книга "Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник"?
23.11.2011 г., 17:47 ч.
Julsk
И двата романа са написани страхотно, с много жив език, просто съм очарована. Искам само да попитам кога се очаква да излезе третата част на романа?
10.11.2011 г., 09:10 ч.
idis
Ochakvah poveche ot 2 kniga.Ne sam osobeno vpechatlena--kato sashita e s beli konci,opitva da pishe razlichno,kopirano ,razbira se.DANO i 3 kniga ne e razocharovanie.
3.11.2011 г., 14:49 ч.
deborah
I vtorata chast e mnogo interesna!DAno prevodachkata da e zapochnala prevoda na 3 kniga.Edna godina e mnogo vreme za trilogija..
30.10.2011 г., 12:17 ч.
erna
Здравейте! И ние бихме искали цената да е по-ниска. За „Жълтите очи на крокодилите“ имаше субсидия и страниците са близо 100 по-малко и затова имахме възможност да намалим цената. С читателска карта в книжарниците ни, както и при поръчка през сайта ползвате 20% отстъпка.
28.10.2011 г., 17:22 ч.
Colibri
Здравейте, отдавна чакам втората книга от трилогията да излезе на пазара. Дано и тя да е така хубава като първата. Но цената е умопомрачителна, наистина! Колко хора могат да отделят 18 лв. за книга? Вярно, с повече страници е, но чак пропорционален скок в цената...
22.10.2011 г., 15:41 ч.
ValentinaMM
Здравейте! Цената ще бъде 18 лв. и се показва, когато книгата излезе от печат.
11.10.2011 г., 13:24 ч.
Colibri
a kade e cenata na knigata?
10.10.2011 г., 17:27 ч.
debora
Първата част е невероятна... Отдавна не бях чела толкова приятна и завладяваща книга. С нетърпение чакам тази втора част, която доста забавихте, дано третата част излезе възможно най-скоро...
9.10.2011 г., 23:09 ч.
Мария Димитрова

Печатно издание

Печатно издание

ISBN
978-954-529-970-4
Купи
Цена
14.40 лв.
(18.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 50 лв. + Еко торбичка
-20%

Отстъпка

Доставка

Електронно издание

Електронно издание

ISBN
978-954-529-980-3
Купи
Цена
7.00 лв.
(18.00 лв.)

* 11 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-11лв.

Указания за е-книги

Купи за Kindle

Издателство „Колибри“
1990-2014 © Всички права запазени