Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Последни следобеди с Тереса
Печатно издание
ISBN
978-954-529-947-6
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
365 гр.
Страници
384
Превод
Мария Пачкова
Дата на издаване
26 септември 2011

Последни следобеди с Тереса

„Последни следобеди с Тереса“ ще допадне особено на любителите на Барселона, родния град на Марсе, който с огромна обич разхожда читателя из неговите изпълнени с толкова много атмосфера улички. „Последни следобеди с Тереса“ разказва с нежност и ирония за любовта между Маноло, привлекателен младеж, посветил се на дребната престъпност, но изпълнен със стремеж да се издигне по социалната стълбица, и Тереса, момиче от заможно семейство, бунтарка и идеалистка. Политическите и икономическите проблеми, характерни за страната в онзи исторически момент, задълбочават трудностите, пред които е изправена голямата изпепеляваща страст.

Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.
Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture de l'Union europеénne.

EACEA Culture

За автора

Хуан Марсе е испански писател, журналист и сценарист, роден в Барселона през 1933 г. Още съвсем млад започва да пише разкази, публикувани в престижни списания. Един от тях е отличен с наградата „Сесамо“, а първият му роман „Заключени с една-единствена играчка“ е финалист за наградата на издателство „Сеч Барал“ (1958). Спечелва същата награда 7 години по-късно с „Последни следобеди с Тереса“. „Ако ти кажат, че съм паднал“ излиза в Мексико, тъй като франкистката цензура го забранява в Испания, и печели Мексиканската награда за литература. През 1978 г. става лауреат на наградата „Планета“ с романа „Момичето със златните гащички“, което го прави известен на широката читателска публика. Пълният списък с награди е твърде дълъг, затова ще споменем само, че през 2008 г. става носител на най-голямата награда за испаноезична литература „Сервантес“ за цялостно творчество. В България е познат с „Тъмната история на братовчедката Монсе“ и „Магията на Шанхай“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Хуан Марсе „Последни следобеди с Тереса“

Те вървят бавно по пустата улица, настлана с конфети и серпантини в звездната септемврийска нощ под навес от гирлянди, цветни ленти и изпочупени фенерчета – последна за празниците на светеца закрилник, с конфети за сбогом и прощална песен – в скромен квартал в предградията в четири часа сутринта, когато всичко е приключило. Празен е и подиумът, където доскоро малък оркестър бе свирил мелодии по желание, пианото е покрито с жълтия си калъф, светлините са угасени, а сгъваемите столове – струпани по тротоара. На улицата се усеща самотата, настъпваща след увеселенията под сенници и по тераси, съпътствана от разнородни грижи, от вечната ежедневна шетня и неизбежното общуване на ръцете с желязото, с дървото, с тухлите, което вече дебне в очакване на утрото, притаено зад врати и прозорци. Но меланхоличният измамник, съмнителният син на квартала, който през лятото причаква примамливо приключение, отчаяно влюбеният придружител на непознатата красавица все още не го знае – все още лятото е зелен архипелаг. Блестящите спирали на серпантините висят по балкони и улични лампи, чиято жълтеникавата светлина, по-равнодушна и от звездите, се рее като изнемощял прах върху дебелия килим от конфети, превърнал улицата в снежен пейзаж. Лек бриз като тръпка разтърсва навеса от гирлянди, буди свежо тръстиково шумолене.

Самотната двойка не подхожда на пейзажа, както не подхожда помежду им начинът на обличане: младежът е с дънки, кецове и черна фланелка с отпечатана на гърдите предизвикателна роза на ветровете, обгърнал е през кръста елегантната девойка в розова рокля с разкроена пола, с елегантни обувки с висок ток, разголени рамене и разпусната руса права коса, опряла глава на рамото му. Двамата се отдалечават бавно, минават лениво по побелялата улица, упътени към неясен проблясък на ъгъла – спортна кола. Движението на двойката напомня тържествения ритуал на брачните церемонии, прекрасния бавен ритъм, на който се наслаждаваме в сънищата си. Гледат се в очите. Стигат до автомобила – бял флорид. Внезапен влажен вятър иззад ъгъла ги пресреща с вихрушка от конфети – първият есенен вятър, дъждовна плесница, известяваща края на лятото. Изненадани, двамата със смях си пускат ръцете, за да предпазят очите си. Вихърът от конфети свисти под краката им с нова сила, разгръща снежнобелите си криле и изцяло ги обвива, скрива ги за няколко секунди. Те се търсят, опипвайки празното пространство като в игра на жмичка – смеят се, зоват се, прегръщат се, пускат се и накрая в изчакване вихрушката да отмине замират с неподвижно допрени гърбове, за миг изчезнали, потънали в урагана от бели снежинки.

Хуан Марсе „Последни следобеди с Тереса“

Те вървят бавно по пустата улица, настлана с конфети и серпантини в звездната септемврийска нощ под навес от гирлянди, цветни ленти и изпочупени фенерчета – последна за празниците на светеца закрилник, с конфети за сбогом и прощална песен – в скромен квартал в предградията в четири часа сутринта, когато всичко е приключило. Празен е и подиумът, където доскоро малък оркестър бе свирил мелодии по желание, пианото е покрито с жълтия си калъф, светлините са угасени, а сгъваемите столове – струпани по тротоара. На улицата се усеща самотата, настъпваща след увеселенията под сенници и по тераси, съпътствана от разнородни грижи, от вечната ежедневна шетня и неизбежното общуване на ръцете с желязото, с дървото, с тухлите, което вече дебне в очакване на утрото, притаено зад врати и прозорци. Но меланхоличният измамник, съмнителният син на квартала, който през лятото причаква примамливо приключение, отчаяно влюбеният придружител на непознатата красавица все още не го знае – все още лятото е зелен архипелаг. Блестящите спирали на серпантините висят по балкони и улични лампи, чиято жълтеникавата светлина, по-равнодушна и от звездите, се рее като изнемощял прах върху дебелия килим от конфети, превърнал улицата в снежен пейзаж. Лек бриз като тръпка разтърсва навеса от гирлянди, буди свежо тръстиково шумолене.

Самотната двойка не подхожда на пейзажа, както не подхожда помежду им начинът на обличане: младежът е с дънки, кецове и черна фланелка с отпечатана на гърдите предизвикателна роза на ветровете, обгърнал е през кръста елегантната девойка в розова рокля с разкроена пола, с елегантни обувки с висок ток, разголени рамене и разпусната руса права коса, опряла глава на рамото му. Двамата се отдалечават бавно, минават лениво по побелялата улица, упътени към неясен проблясък на ъгъла – спортна кола. Движението на двойката напомня тържествения ритуал на брачните церемонии, прекрасния бавен ритъм, на който се наслаждаваме в сънищата си. Гледат се в очите. Стигат до автомобила – бял флорид. Внезапен влажен вятър иззад ъгъла ги пресреща с вихрушка от конфети – първият есенен вятър, дъждовна плесница, известяваща края на лятото. Изненадани, двамата със смях си пускат ръцете, за да предпазят очите си. Вихърът от конфети свисти под краката им с нова сила, разгръща снежнобелите си криле и изцяло ги обвива, скрива ги за няколко секунди. Те се търсят, опипвайки празното пространство като в игра на жмичка – смеят се, зоват се, прегръщат се, пускат се и накрая в изчакване вихрушката да отмине замират с неподвижно допрени гърбове, за миг изчезнали, потънали в урагана от бели снежинки.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-947-6
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени