Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Пътник без билет
Печатно издание
ISBN
978-954-529-919-3
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
315 гр.
Страници
320
Превод
София Бранц
Дата на издаване
15 август 2011

Пътник без билет

В най-смешното може би издание на библиотека „Амаркорд“ Георгий Данелия разказва куп забавни случки не само от снимачните площадки, но и от живота – онзи от годините на развития социализъм и застоя, когато успява да създаде своите несравними шедьоври. Открил 18-годишния Никита Михалков като актьор в неостаряващия Аз крача из Москва, заснел култовата черно-бяла комедия Трийсет и три за обикновен човек, оказал се с един зъб повече в устата си, след успеха на знаменития Не тъгувай! грузинецът Данелия може да снима каквото си поиска. Един от най-нежно лиричните поети на съветското кино, със своя незлобив присмех той успява да разкрие човешката душа както малцина други. Филмите му – сред тях Афоня, Мимино, Есенен маратон и Кин-дза-дза – успешно комбинират иронията и сатирата, сарказма и гротеската и най-често са трагикомедии за парадоксите на съветския живот.

За автора

Открил 18-годишния Никита Михалков като актьор в неостаряващия Аз крача из Москва, заснел култовата черно-бяла комедия Трийсет и три за обикновен човек, оказал се с един зъб повече в устата си, след успеха на знаменития Не тъгувай! грузинецът Данелия може да снима каквото си поиска. Един от най-нежно лиричните поети на съветското кино, със своя незлобив присмех той успява да разкрие човешката душа както малцина други. Филмите му – сред тях Афоня, Мимино, Есенен маратон и Кин-дза-дза – успешно комбинират иронията и сатирата, сарказма и гротеската и най-често са трагикомедии за парадоксите на съветския живот.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Георгий Данелия „Пътник без билет“

Когато представях Не тъгувай пред художествения съвет в „Мосфилм“, ми наредиха да напиша, че действието се развива през миналия век, а не в наши дни.

– Защо? Нали е ясно?

– За чужбина. Там няма да разберат.

Не ми се правеха такива надписи и помолих Михаил Ром, чийто глас много обичах, да го каже зад кадър.

„Това се случило в края на миналото столетие в слънчево градче с керемидени покриви. Или може би не се е случило… Не, по-скоро се е случило“ – звучи в началото на филма гласът на моя учител.

Ще се възползвам сега от същото начало: в тази книга пиша за неща, които ми се случиха миналото столетие. А може и да не са ми се случвали…“

Много мои познати, близки и не съвсем, колеги и компания – актьори, режисьори, оператори – написаха книги. И първото, което правя, когато някой от тях ми подари книгата си, е да разгледам снимките и да проверя дали ме има. Ако ме няма, прелиствам и си търся името. Не го ли открия, започвам да чета внимателно. „А, за този е написал… И за онзи е написал… И за еди-кого си… Можеше и за мен да драсне два реда, да не съм за изхвърляне?!“

Когато аз самият започнах да пиша книгата си, реших да не повтарям грешката на колегите и да спомена всички, с които съм работил, които са ми били приятели, от които съм се учил. Но… скоро разбрах, че книгата ми ще заприлича на телефонен указател. Така че който би трябвало да е споменат, но не си среща името, нека не ми се сърди. Не съм ви забравил. Но тук пиша само за хората, свързани със сюжета на повествованието ми.

Пък и мнозина вече ги няма. А моят приятел Льова Оников – опитен тамада, ме е учил, че когато пиеш в памет на онези, които са ни напуснали, не е нужно да си припомняш непременно всеки поименно. Защото може да пропуснеш някого и Там няма да му налеят. Така ще си остане да стои с празна чаша…

Георгий Данелия „Пътник без билет“

Когато представях Не тъгувай пред художествения съвет в „Мосфилм“, ми наредиха да напиша, че действието се развива през миналия век, а не в наши дни.

– Защо? Нали е ясно?

– За чужбина. Там няма да разберат.

Не ми се правеха такива надписи и помолих Михаил Ром, чийто глас много обичах, да го каже зад кадър.

„Това се случило в края на миналото столетие в слънчево градче с керемидени покриви. Или може би не се е случило… Не, по-скоро се е случило“ – звучи в началото на филма гласът на моя учител.

Ще се възползвам сега от същото начало: в тази книга пиша за неща, които ми се случиха миналото столетие. А може и да не са ми се случвали…“

Много мои познати, близки и не съвсем, колеги и компания – актьори, режисьори, оператори – написаха книги. И първото, което правя, когато някой от тях ми подари книгата си, е да разгледам снимките и да проверя дали ме има. Ако ме няма, прелиствам и си търся името. Не го ли открия, започвам да чета внимателно. „А, за този е написал… И за онзи е написал… И за еди-кого си… Можеше и за мен да драсне два реда, да не съм за изхвърляне?!“

Когато аз самият започнах да пиша книгата си, реших да не повтарям грешката на колегите и да спомена всички, с които съм работил, които са ми били приятели, от които съм се учил. Но… скоро разбрах, че книгата ми ще заприлича на телефонен указател. Така че който би трябвало да е споменат, но не си среща името, нека не ми се сърди. Не съм ви забравил. Но тук пиша само за хората, свързани със сюжета на повествованието ми.

Пък и мнозина вече ги няма. А моят приятел Льова Оников – опитен тамада, ме е учил, че когато пиеш в памет на онези, които са ни напуснали, не е нужно да си припомняш непременно всеки поименно. Защото може да пропуснеш някого и Там няма да му налеят. Така ще си остане да стои с празна чаша…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-919-3
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени