Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Млада на всяка възраст
Печатно издание
ISBN
978-954-529-922-3
Цена
14.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
244 гр.
Страници
244
Превод
Дария Чипченкова
Дата на издаване
15 август 2011

Млада на всяка възраст

В „Млада на всяка възраст“ доктор Волф показва как чрез прости жестове, чрез създаването на някои нови навици и подходяща хигиена на живот всяка жена може да се погрижи за тялото си.

„В древен Китай – разказва авторката – хората плащали на лекаря, когато били здрави. Щом се разболеели, преставали да плащат. Защо ли? Защото смятали, че добрият лекар е длъжен да поддържа доброто им здраве. В тази книга исках да обясня на всяка от вас, независимо от възрастта и физическите й характеристики, какви проблеми би могла да срещне и как да се предпази от тях. За да може да живее щастливо в отлична форма.“

За автора

Надя Волф е родена в Санкт Петербург, където защитава доцентура по неврофармакология и става доктор на науките. Занимава се и активно с акупунктура. Поради еврейския й произход съветските власти не й разрешават да отвори изследователска лаборатория, нито да напусне страната. През 1990 г. заедно със съпруга си избягва във Франция, където започва всичко отначало – специализира акупунктура във Факултета по медицина в Монпелие и започва да практикува, включително и дигитопунктура – пръстово стимулиране на акупунктурните точки, което е и една от темите на „Млада на всяка възраст“.

Надя Волф е публикувала ръководства по китайска медицина, сред които „Бъдете неуязвими“ и „Вашите ръце са първите ви лекари“, както и автобиографичната книга „Аз избрах свободата“. Терапията й е сполучлива комбинация между западната наука и традиционната китайска медицина. Доктор Волф е известна с легендарната си способност да отгатва заболяванията от пръв поглед и във Франция се радва на необикновена популярност. Сред френските й пациента са известни личности като Джони Холидей, Валери Жискар д’Eстен, Никола Саркози и немалко други.

Блог | д-р Надя Волф
Още заглавия от същия жанр
Откъс

д-р Надя Волф „Млада на всяка възраст

Когато Естел влезе в кабинета ми, много се зарадвах, че я виждам отново. Познавах я много добре: бях се грижила за нея, когато беше дете, заедно посрещнахме предизвикателствата на пубертета, наблюдавала бях бременността й. Винаги усмихната и лъчезарна, днес тя изглеждаше мрачна. Потъна в сълзи, докато споделяше: „Докторе, имам чувството, че животът ми е свършил.
Имам добра работа, прекрасно семейство, обожавам бебето си и въпреки всичко изпитвам ужасен страх, че остарявам. Вече не знам какво би трябвало да ям, не смея да се излагам на слънце. Какво може да се направи, за да забавим времето?“
Практикувах медицина повече от 30 години, бях специалист по акупунктура и често съм се сблъсквала с подобни случаи: жените се тревожат за бъдещето, страхуват се, че с годините губят форма и здравето им се влошава.
В китайската традиция формата, здравето, способността да реагираш зависят от жизнената енергия, чи. Днес много западни медици се интересуват от тази енергия. Специалисти по ракови и хронични заболявания искат да знаят повече за нея и я включват в изследователската си дейност. Древните китайци, открили качествата на акупунктурата, обясняват ефикасността й, като се опират на знанията от тяхната епоха, когато философията е била тясно свързана с науката. Днес ние можем да я прекараме през ситото на новите медицински открития. Все по-многобройни са проучванията, доказващи механизмите на действие на акупунктурата със средствата на модерната наука. Сигурна съм, че предстоят множество нови открития. Впрочем това е главната насока на моите проучвания.
Жизнената енергия няма точно определена форма, променя се всеки ден и дори във всеки един момент – тя е динамична система, еволюираща в зависимост от промените в околната среда. Чи позволява на организма да живее и да се адаптира към промените, защитава го от вредните външни въздействия. Целта на традиционната китайска медицина е да запази „широкоспектърната“ й мощ. Залагайки на опита си като лекар, реших да напиша тази книга, за да обясня как да запазим тази енергия.
Запознах се с китайската медицина много рано в моя живот, и то при много драматични обстоятелства.
Бях на 14 години, когато посрещахме новата 1976 година. Живеех с родителите си в СССР, справяхме се някак си. Баща ми бе ранен през войната и имаше хронични дихателни затруднения.
В онзи ден, докато се подготвяхме да посрещнем Нова година у приятели недалеч от Ленинград (Санкт Петербург), където живеехме, баща ми получи много силен астматичен пристъп. Майка ми, също лекар, не успя да му помогне. Един от нейните колеги, извикан по спешност, постави диагноза възпаление на белия дроб и реши да му даде нов антибиотик, току-що пуснат на пазара. Нямаше никакъв ефект. Скоро баща ми започна да се задушава, не можеше да диша, посиня. Лекарят реши, че това е алергична реакция към антибиотика, чиито ефекти все още не бяха добре проучени… Въпреки рисковете спешно откараха баща ми в Ленинград и го сложиха на системи. За него се грижеше най-добрият му приятел, шеф на хирургическо отделение. Той не скри от нас тревогата си.
През нощта състоянието на баща ми се влоши. Специалистите се изреждаха край леглото му, но не успяха да се справят с астмата. Изтощен от борбата за глътка въздух, той губеше сили.
Спасението дойде от един приятел на доктора, или по-точно от една крехка жена, която го придружаваше.
„Представям ти доктор Мария Сергеевна Шамшина – каза той на баща ми. – Тя ще те накара да дишаш.“
След безсънната нощ двете с майка ми бяхме изтощени и тревожни. Честно казано, не очаквахме чудо…
Станалото след това се запечата завинаги в съзнанието ми. Жената се приближи до баща ми, седна на ръба на леглото и хвана китката му, без да продума или да зададе въпрос. Прегледа баща ми от главата до петите, разгледа ушите му, като помоли да приближат лампата, защото имаше нужда от светлина, за да види и най-дребния детайл, най-незначителния белег по ушните миди. Все така съсредоточена, тя прегледа езика, притисна определени точки по тялото, проверявайки тяхната чувствителност. След миг съобщи диагнозата: „Прекарали сте малария, нали?“ Баща ми, твърде уморен, за да говори, само кимна с глава. „А също и скорбут…“ След това му каза за стомаха – баща ми бе страдал от язва – и за черния дроб. „Маларията е отслабила черния ви дроб и той вече не работи много добре. Затова сте имали алергична реакция към антибиотика. Не сте успели да го изхвърлите. Тази алергична реакция е причинила бронхиалните спазми.“
Бях учудена от този странен подробен преглед и смаяна от точността на диагнозата. Сега знам, че Мария просто е направила класически акупунктурен преглед.
В тревожната тишина тя извади от чантата си малки игли. Ние не разбирахме много добре какво иска да направи, но тъй като нито едно лекарство не помогна, нямаше какво да губим. Тя постави иглите и чакането започна отново. В началото не смеехме да повярваме.
Спогледахме се с майка ми: изглежда, баща ми дишаше по-добре. След малко Мария Сергеевна каза, че трябва да тръгва, но ще дойде пак утре сутринта.
През нощта дишането на баща ми се нормализира.
След тези мъчителни дни най-после успя да заспи. Оттогава нататък имах само едно желание: да науча механизмите на това мощно, ефикасно и незабавно въздействие, да разбера как то успява да спре такава силна болка и да предам познанието на възможно най-много хора. Докато бях в гимназията, Мария Сергеевна стана мой учител и бях нейна асистентка по няколко часа дневно.
Когато започнах да уча медицина, исках да обединя познанията си от часовете с тези, получени от Мария Сергеевна. Разпитвах моите преподаватели за тази древна, основана на опита практика – китайската традиционна медицина, но без особен успех. Те почти не обръщаха внимание на тази дисциплина и така взех сама да търся отговорите. Плахо в началото – със съгласието на моите преподаватели – успях да стимулирам експериментално дадени точки у някои пациенти, за да проуча ефекта от процедурата. Денят, в който съумях да покажа, че децата, болни от скарлатина, на които съм стимулирала точката hegu, оздравяват по-бързо от другите2, беше особено важен за мен. Вече гледаха на мен по друг начин. Успешна беше и стимулацията на двете точки chize, които спират кашлицата и алергичните реакции при деца, страдащи от астма…

д-р Надя Волф „Млада на всяка възраст

Когато Естел влезе в кабинета ми, много се зарадвах, че я виждам отново. Познавах я много добре: бях се грижила за нея, когато беше дете, заедно посрещнахме предизвикателствата на пубертета, наблюдавала бях бременността й. Винаги усмихната и лъчезарна, днес тя изглеждаше мрачна. Потъна в сълзи, докато споделяше: „Докторе, имам чувството, че животът ми е свършил.
Имам добра работа, прекрасно семейство, обожавам бебето си и въпреки всичко изпитвам ужасен страх, че остарявам. Вече не знам какво би трябвало да ям, не смея да се излагам на слънце. Какво може да се направи, за да забавим времето?“
Практикувах медицина повече от 30 години, бях специалист по акупунктура и често съм се сблъсквала с подобни случаи: жените се тревожат за бъдещето, страхуват се, че с годините губят форма и здравето им се влошава.
В китайската традиция формата, здравето, способността да реагираш зависят от жизнената енергия, чи. Днес много западни медици се интересуват от тази енергия. Специалисти по ракови и хронични заболявания искат да знаят повече за нея и я включват в изследователската си дейност. Древните китайци, открили качествата на акупунктурата, обясняват ефикасността й, като се опират на знанията от тяхната епоха, когато философията е била тясно свързана с науката. Днес ние можем да я прекараме през ситото на новите медицински открития. Все по-многобройни са проучванията, доказващи механизмите на действие на акупунктурата със средствата на модерната наука. Сигурна съм, че предстоят множество нови открития. Впрочем това е главната насока на моите проучвания.
Жизнената енергия няма точно определена форма, променя се всеки ден и дори във всеки един момент – тя е динамична система, еволюираща в зависимост от промените в околната среда. Чи позволява на организма да живее и да се адаптира към промените, защитава го от вредните външни въздействия. Целта на традиционната китайска медицина е да запази „широкоспектърната“ й мощ. Залагайки на опита си като лекар, реших да напиша тази книга, за да обясня как да запазим тази енергия.
Запознах се с китайската медицина много рано в моя живот, и то при много драматични обстоятелства.
Бях на 14 години, когато посрещахме новата 1976 година. Живеех с родителите си в СССР, справяхме се някак си. Баща ми бе ранен през войната и имаше хронични дихателни затруднения.
В онзи ден, докато се подготвяхме да посрещнем Нова година у приятели недалеч от Ленинград (Санкт Петербург), където живеехме, баща ми получи много силен астматичен пристъп. Майка ми, също лекар, не успя да му помогне. Един от нейните колеги, извикан по спешност, постави диагноза възпаление на белия дроб и реши да му даде нов антибиотик, току-що пуснат на пазара. Нямаше никакъв ефект. Скоро баща ми започна да се задушава, не можеше да диша, посиня. Лекарят реши, че това е алергична реакция към антибиотика, чиито ефекти все още не бяха добре проучени… Въпреки рисковете спешно откараха баща ми в Ленинград и го сложиха на системи. За него се грижеше най-добрият му приятел, шеф на хирургическо отделение. Той не скри от нас тревогата си.
През нощта състоянието на баща ми се влоши. Специалистите се изреждаха край леглото му, но не успяха да се справят с астмата. Изтощен от борбата за глътка въздух, той губеше сили.
Спасението дойде от един приятел на доктора, или по-точно от една крехка жена, която го придружаваше.
„Представям ти доктор Мария Сергеевна Шамшина – каза той на баща ми. – Тя ще те накара да дишаш.“
След безсънната нощ двете с майка ми бяхме изтощени и тревожни. Честно казано, не очаквахме чудо…
Станалото след това се запечата завинаги в съзнанието ми. Жената се приближи до баща ми, седна на ръба на леглото и хвана китката му, без да продума или да зададе въпрос. Прегледа баща ми от главата до петите, разгледа ушите му, като помоли да приближат лампата, защото имаше нужда от светлина, за да види и най-дребния детайл, най-незначителния белег по ушните миди. Все така съсредоточена, тя прегледа езика, притисна определени точки по тялото, проверявайки тяхната чувствителност. След миг съобщи диагнозата: „Прекарали сте малария, нали?“ Баща ми, твърде уморен, за да говори, само кимна с глава. „А също и скорбут…“ След това му каза за стомаха – баща ми бе страдал от язва – и за черния дроб. „Маларията е отслабила черния ви дроб и той вече не работи много добре. Затова сте имали алергична реакция към антибиотика. Не сте успели да го изхвърлите. Тази алергична реакция е причинила бронхиалните спазми.“
Бях учудена от този странен подробен преглед и смаяна от точността на диагнозата. Сега знам, че Мария просто е направила класически акупунктурен преглед.
В тревожната тишина тя извади от чантата си малки игли. Ние не разбирахме много добре какво иска да направи, но тъй като нито едно лекарство не помогна, нямаше какво да губим. Тя постави иглите и чакането започна отново. В началото не смеехме да повярваме.
Спогледахме се с майка ми: изглежда, баща ми дишаше по-добре. След малко Мария Сергеевна каза, че трябва да тръгва, но ще дойде пак утре сутринта.
През нощта дишането на баща ми се нормализира.
След тези мъчителни дни най-после успя да заспи. Оттогава нататък имах само едно желание: да науча механизмите на това мощно, ефикасно и незабавно въздействие, да разбера как то успява да спре такава силна болка и да предам познанието на възможно най-много хора. Докато бях в гимназията, Мария Сергеевна стана мой учител и бях нейна асистентка по няколко часа дневно.
Когато започнах да уча медицина, исках да обединя познанията си от часовете с тези, получени от Мария Сергеевна. Разпитвах моите преподаватели за тази древна, основана на опита практика – китайската традиционна медицина, но без особен успех. Те почти не обръщаха внимание на тази дисциплина и така взех сама да търся отговорите. Плахо в началото – със съгласието на моите преподаватели – успях да стимулирам експериментално дадени точки у някои пациенти, за да проуча ефекта от процедурата. Денят, в който съумях да покажа, че децата, болни от скарлатина, на които съм стимулирала точката hegu, оздравяват по-бързо от другите2, беше особено важен за мен. Вече гледаха на мен по друг начин. Успешна беше и стимулацията на двете точки chize, които спират кашлицата и алергичните реакции при деца, страдащи от астма…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-922-3
изчерпана
Цена
14.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени