Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Последният довод на кралете
Печатно издание
ISBN
978-954-529-918-6
Купи
Цена
19.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-577-7
Купи
Цена
11.00 лв.
(19.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (32)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
614 гр.
Страници
544
Превод
Александър Ганчев
Дата на издаване
01 август 2011

Последният довод на кралете

Kраят наближава. Но изходът на войната в Севера е все така неясен. Кралят на северняците отстоява здраво позициите си и само един човек е в състояние да го спре. Най-добрият му приятел и най-стар враг: време е Кървавия девет да се завърне у дома.

Убеден, че начинанието не си струва болката и страданието, Джизал дан Лутар е готов да се откаже от преследването на слава и почести и да се оттегли от войнишкия живот, за да заживее с любимото момиче. Любовта обаче се оказва не по-малко болезнена, а славата има онзи неприятен навик да връхлита, когато Дчовек най-малко я очаква.

Далеч от бойното поле, в столицата на Съюза, тече друга битка. Без остриета и брони, но не по-малко жестока и кървава. Дните на бляскави кавалерийски атаки са отдавна зад гърба на началник Глокта, но за негов късмет в тази война оръжието в ръка не е от значение. С изнудване, заплахи и мъчения той е не по-малко смъртоносен.

Престолът на върховния крал на Съюза се клати. Останалият без наследници Гуслав V е на смъртно легло и над кралството надвисват нови заплахи — селячеството се бунтува, а главите на благородническите фамилии протягат алчни ръце към короната. Спасяването на света е в ръцете на Първия магус.

За автора

С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън.

Още за Джо Абъркромби
Откъс

Джо Абъркромби „Последният довод на кралете

Глокта стоеше в преддверието и чакаше. Опъна съсипания си врат на една страна, после на другата, чу обичайното изщракване и усети позната болка да се процежда през усуканите мускули между плешките му. Защо продължавам да го правя, въпреки че знам колко боли? Защо не спираме да си играем с болката? Защо езикът е все върху афтата в устата, пръстите чешат обрива, а ноктите чоплят коричката на раната?
– Е? – попита ядосано.
Вместо отговор, мраморният бюст в подножието на стълбището го дари с мълчаливото си презрение. От това напоследък получавам повече от достатъчно. Глокта запристъпя сковано, провлачи безполезния си крак по плочите на пода и почукването на бастуна му отекна в декоративните корнизи на високия таван.
В сравнение с великите благородници от Камарата на лордовете, лорд Ингълстад, собственикът на това пресилено откъм размери преддверие, беше обикновена мижитурка. Глава на семейство, чието състояние се бе спаружило с годините и чиито богатство и влияние се бяха стопили почти напълно. И колкото по-мижав човекът, толкова по-напомпани претенциите му. Как не се научиха тези хора? Поставени в огромни пространства, дребните неща изглеждат само още по-дребни. Някъде в дъното часовник избълва няколко лениви удара. Доста закъснява.
Колкото по-мижав човекът, толкова повече си позволява да кара другите да го чакат. Но аз мога да бъда търпелив, щом се налага. В края на краищата, не е като да ме чакат бляскави банкети, екзалтирани тълпи и затаили в очакване на пристигането ми дъх красавици. Вече не. В тъмницата под императорския затвор гуркулите се погрижиха за това. Притисна език в дупките във венците си и изпъшка, докато провлачваше крак. Иглите тръгнаха нагоре, забиха се в гърба и накараха клепача му да заиграе. Аз съм търпелив. Това е преимуществото на хора, за които всяка крачка е истинско предизвикателство. Бързо се научават да не бързат за никъде.
Вратата до Глокта се отвори внезапно и той рязко извъртя глава. Положи всички усилия да прикрие болката, която изкриви лицето му при престъргването на костите във врата. На прага застана лорд Ингълстад – едър мъж, с бащинско излъчване на червендалестото му лице. Усмихна се приветливо и покани Глокта да влезе в стаята. Все едно това е приятелско посещение, при това от човек винаги добре дошъл.
– Моля да ме извините, че ви накарах да чакате, началник. Откакто пристигнах в Адуа, имам толкова много посетители, че направо свят ми се завива! Да се надяваме световъртежът да не доведе до търкулване на главата. Толкова, ама толкова много посетители! Безсъмнено, посетители с предложения. С предложения за купуване на гласа ти. Предложения срещу помощта ти в избора на бъдещия крал. Но моето предложение, сигурен съм в това, ще намериш за болезнено неустоимо. Да ви предложа вино, началник?
– Не, благодаря, милорд. – Глокта прекрачи прага. – Няма да остана дълго. Мен също ме чака още доста работа. Така де, изборите не се манипулират сами.
– Разбира се, разбира се. Моля, седнете. – Ингълстад се стовари енергично на един от столовете и посочи с жест към друг. – На Глокта сядането отне малко повече време. Първо бавно навеждане назад, после внимателно наместване, докато намери онова положение, в което гърбът не боли непрекъснато. – И какво точно искате да обсъдите с мен?
– Идвам от името на архилектор Сълт. Надявам се, това, че ще бъда така директен, няма да ви обиди – Негово високопреосвещенство иска гласа ви.
Масивните черти на лицето на благородника се изкривиха в престорено недоумение. Много зле престорено, на всичкото отгоре.
– Не съм сигурен, че разбирам. Моят глас за какво?
Глокта изтри малко влага под сълзящото си око. Нужно ли е да се впускаме в този унизителен танц? Ти нямаш телосложението, а аз краката.
– В избора на онзи, който ще заеме престола, лорд Ингълстад.
– О, за това. Да, за това. Глупак. Началник Глокта, надявам се, няма да разочаровам нито вас, нито Негово високопреосвещенство, човек към когото питая огромно уважение – той склони глава в пресилена демонстрация на кроткопокорност, – когато кажа, че съвестта ми не позволява да бъда повлиян в която и да е посока. Смятам, че на мен, както и на останалите членове на Камарата на лордовете е поверена свята отговорност. Дългът ми повелява да гласувам за онзи от многото подходящи за това мъже, когото намеря за най-добър кандидат. – Устните му се разтегнаха в самодоволна усмивка.
Чудесна реч. Селският идиот може дори да й се върже. Колко пъти вече тази седмица чувам нещо подобно? Сега, традиционно, идва ред на пазаренето. Дискусия на тема колко точно струва тази свята отговорност. Колко сребро ще наклони везните срещу съвестта.
Колко злато ще разкъса връзките на повелята на дълга. Само че днес не съм в настроение за пазарлъци.
– Поздравявам ви за благородната позиция, лорд Ингълстад – Глокта повдигна високо вежди. – Ако всички имаха вашия морал, щяхме да живеем в един по-добър свят. Толкова достойна позиция... особено при положение че имате толкова много за губене. Бих казал, на практика всичко. – Примижа от болка, докато посягаше към бастуна си, и се примъкна напред, готов да се изправи. – Но виждам, че не можете да бъдете повлиян, затова си тръгвам...
– Какво искате да кажете, началник? – Тревогата се изписа отчетливо на червендалестото лице на благородника.

Джо Абъркромби „Последният довод на кралете

Глокта стоеше в преддверието и чакаше. Опъна съсипания си врат на една страна, после на другата, чу обичайното изщракване и усети позната болка да се процежда през усуканите мускули между плешките му. Защо продължавам да го правя, въпреки че знам колко боли? Защо не спираме да си играем с болката? Защо езикът е все върху афтата в устата, пръстите чешат обрива, а ноктите чоплят коричката на раната?
– Е? – попита ядосано.
Вместо отговор, мраморният бюст в подножието на стълбището го дари с мълчаливото си презрение. От това напоследък получавам повече от достатъчно. Глокта запристъпя сковано, провлачи безполезния си крак по плочите на пода и почукването на бастуна му отекна в декоративните корнизи на високия таван.
В сравнение с великите благородници от Камарата на лордовете, лорд Ингълстад, собственикът на това пресилено откъм размери преддверие, беше обикновена мижитурка. Глава на семейство, чието състояние се бе спаружило с годините и чиито богатство и влияние се бяха стопили почти напълно. И колкото по-мижав човекът, толкова по-напомпани претенциите му. Как не се научиха тези хора? Поставени в огромни пространства, дребните неща изглеждат само още по-дребни. Някъде в дъното часовник избълва няколко лениви удара. Доста закъснява.
Колкото по-мижав човекът, толкова повече си позволява да кара другите да го чакат. Но аз мога да бъда търпелив, щом се налага. В края на краищата, не е като да ме чакат бляскави банкети, екзалтирани тълпи и затаили в очакване на пристигането ми дъх красавици. Вече не. В тъмницата под императорския затвор гуркулите се погрижиха за това. Притисна език в дупките във венците си и изпъшка, докато провлачваше крак. Иглите тръгнаха нагоре, забиха се в гърба и накараха клепача му да заиграе. Аз съм търпелив. Това е преимуществото на хора, за които всяка крачка е истинско предизвикателство. Бързо се научават да не бързат за никъде.
Вратата до Глокта се отвори внезапно и той рязко извъртя глава. Положи всички усилия да прикрие болката, която изкриви лицето му при престъргването на костите във врата. На прага застана лорд Ингълстад – едър мъж, с бащинско излъчване на червендалестото му лице. Усмихна се приветливо и покани Глокта да влезе в стаята. Все едно това е приятелско посещение, при това от човек винаги добре дошъл.
– Моля да ме извините, че ви накарах да чакате, началник. Откакто пристигнах в Адуа, имам толкова много посетители, че направо свят ми се завива! Да се надяваме световъртежът да не доведе до търкулване на главата. Толкова, ама толкова много посетители! Безсъмнено, посетители с предложения. С предложения за купуване на гласа ти. Предложения срещу помощта ти в избора на бъдещия крал. Но моето предложение, сигурен съм в това, ще намериш за болезнено неустоимо. Да ви предложа вино, началник?
– Не, благодаря, милорд. – Глокта прекрачи прага. – Няма да остана дълго. Мен също ме чака още доста работа. Така де, изборите не се манипулират сами.
– Разбира се, разбира се. Моля, седнете. – Ингълстад се стовари енергично на един от столовете и посочи с жест към друг. – На Глокта сядането отне малко повече време. Първо бавно навеждане назад, после внимателно наместване, докато намери онова положение, в което гърбът не боли непрекъснато. – И какво точно искате да обсъдите с мен?
– Идвам от името на архилектор Сълт. Надявам се, това, че ще бъда така директен, няма да ви обиди – Негово високопреосвещенство иска гласа ви.
Масивните черти на лицето на благородника се изкривиха в престорено недоумение. Много зле престорено, на всичкото отгоре.
– Не съм сигурен, че разбирам. Моят глас за какво?
Глокта изтри малко влага под сълзящото си око. Нужно ли е да се впускаме в този унизителен танц? Ти нямаш телосложението, а аз краката.
– В избора на онзи, който ще заеме престола, лорд Ингълстад.
– О, за това. Да, за това. Глупак. Началник Глокта, надявам се, няма да разочаровам нито вас, нито Негово високопреосвещенство, човек към когото питая огромно уважение – той склони глава в пресилена демонстрация на кроткопокорност, – когато кажа, че съвестта ми не позволява да бъда повлиян в която и да е посока. Смятам, че на мен, както и на останалите членове на Камарата на лордовете е поверена свята отговорност. Дългът ми повелява да гласувам за онзи от многото подходящи за това мъже, когото намеря за най-добър кандидат. – Устните му се разтегнаха в самодоволна усмивка.
Чудесна реч. Селският идиот може дори да й се върже. Колко пъти вече тази седмица чувам нещо подобно? Сега, традиционно, идва ред на пазаренето. Дискусия на тема колко точно струва тази свята отговорност. Колко сребро ще наклони везните срещу съвестта.
Колко злато ще разкъса връзките на повелята на дълга. Само че днес не съм в настроение за пазарлъци.
– Поздравявам ви за благородната позиция, лорд Ингълстад – Глокта повдигна високо вежди. – Ако всички имаха вашия морал, щяхме да живеем в един по-добър свят. Толкова достойна позиция... особено при положение че имате толкова много за губене. Бих казал, на практика всичко. – Примижа от болка, докато посягаше към бастуна си, и се примъкна напред, готов да се изправи. – Но виждам, че не можете да бъдете повлиян, затова си тръгвам...
– Какво искате да кажете, началник? – Тревогата се изписа отчетливо на червендалестото лице на благородника.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте! Героите ще са на разположение на 22 юли;-) Усмихната седмица!

Оценка: +4

Вече сме началото на юли. Ще има ли забавяне с "Герой"?

Оценка: +3

Здравейте, Боряна, не, няма да я предлагаме в електронен вариант - следваме волята на автора и световния му агент. Добра седмица!
Ще я предлагате ли в електронен вариант?
Здравейте, Тръпка! Книгата е преведена, нанасят се поправки. Остава страниране, коректура, дизайн, печат. Очаквайте я в началото на юли! Работим максимално бързо, но най-важното е да предложим качествен продукт!

Оценка: +4

През кой сезон да го чакаме "настъплението" на Героите? :)

Оценка: +1

Здравейте, героите настъпват и нищо не може да ги спре, още не можем да конкретизираме дата, за съжаление.
Здравейте, кога можем да очакваме ''Heroes". Поздрави.

Оценка: +1

Здравейте, до края на годината по-скоро не, уви:( Хубава седмица!
Дали до края на годината ще успеете с "Heroes"? :)
В момента превеждат "Heroes" на Абъркромби, надяват се до края на годината да я издадат. Истински професионализъм - отговориха на мейла след 5 минути относно тази книга. Браво, Колибри! Продълажвайте в същия дух!
Нещо ново от Абъркромби да очакваме ли?
благодаря за информацията :)
Здравейте! Първата книга от „Досиетата на Дрезден“ очаквайте в средата на март.
Дрезден се очаква да излезе януари.
Знам, че тук трябва да пиша за книгата, но ще се включа с кратък офтопик, защото виждам, че Колибри следят мненията на читатели, а и няма къде да бъда онтопик. Та: кога да очакваме на пазара Джим Бъчър и Досиетата на Дрезден?
Здравейте, логиката на заглавието идва от историята за херцог де Ришельо, който пръв заповядал върху оръдията да издълбаят надписа „Ultima Ratio Regis“ - „Последният довод на кралете“. ltima ratio = last method, the final argument, the last resort (as force). The last resort. Short form for the metaphor "The Last Resort of Kings and Common Men" referring to the act of declaring war; used in the names the French sniper rifle PGM Ultima Ratio and the fictional Reason weapon system. Louis XIV of France had Ultima Ratio Regum ("last argument of kings") cast on the cannons of his armies; motto of the 1st Battalion 11th Marines. Cannon inscribed "ultima ratio regum".
Каква е логиката заглавието да е "последният довод"?
Най-накрая. На заплата я купувам!
Приятно четене тогава! :)
Днес реших да направя още една обиколка. В "Хеликон" най-накрая я бяха получили...
И в двете книжарници са ми предлагали да си поръчам книга чрез тях без да заплащам допълнително. Питай дали ще се съгласят по този начин. А иначе в Русе имате ли молове? На такова място почти е сигурно, че ще я има.
Това са две от трите книжарници, в които проверявах. В тях дори не знаеха, че книгата е излязла от печат, което е учудващо защото все още имат бройки от предните две части и предполагах, че следят поредицата...
Kai, в Русе има ли Пингвини или Хеликон? Там търси най-вече.
Здравейте! Аз съм от Русе. През последните 10 дни проверявах в три от по-големите книжарници в града и в нито една от тях не знаеха нищо за книгата. Интересувам се дали аз съм единствения, който не може да я открие или книгата все още я няма в града. Ако някой знае къде я има, моля да сподели. Благодаря предварително.
Colibri, авторът в момента работи по трета поред самостоятелна книга в същия свят. Трилогия може да пише евентуално след година-две. За феновете - историята на някои от героите продължава в следващите самостоятелни книги. Първата от тях е вече преведена и издадена у нас от друго издателство. Много е добра, препоръчвам с две ръце.
Благодарим. Четвърта част няма, но авторът в момента работи по следваща трилогия. Когато я напише, можете да я очаквате и на български.
Книгата е невероятня. Има ли и четвърта част? Поне така излиза от края на третата книга.
Разгеле, вече щеше да се наложи да препрочитам първите две за да не изгубя нишката.
Страхотно оформление, за пореден път!! Чакам с нетърпение. :)
The Heroes ще излезе през конкуренцията, издала Best Served Cold.
Чудесна новина - дано успеете да я пуснете дори по-рано от обявеното :) Някакви надежди да издадете и The Heroes?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-918-6
Купи
Цена
19.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-577-7
Купи
Цена
11.00 лв.
(19.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени