Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Ваканциите на малкия Никола̀
Печатно издание
ISBN
978-954-529-911-7
Купи
Цена
9.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-432-9
Купи
Цена
5.50 лв.
(9.00 лв.)
-3.50лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (5)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/200
Тегло
227 гр.
Страници
160
Превод
Венелин Пройков
Дата на издаване
25 юли 2011

Ваканциите на малкия Никола̀

През лятната ваканция Никола̀ ще почива веднъж с родителите си и втори път в Синия лагер. Но където и да е той, с него винаги е адски щуро! Вярно, родителите не могат да почиват, а възпитателите в лагера направо се побъркват, но често възрастните са по-големи деца от самите деца. Затова и книжката е любимо четиво за малки и големи.

„Ваканциите на малкия Никола̀“ са част от знаменитата поредица разказчета на едно момченце, измислена от хумориста Рьоне Госини и илюстрирана от карикатуриста Жан-Жак Семпе – незабравима за тези, които я познават, и вечно свежа за онези, които ще се запознаят с нея.

За деца над 6 години и за всички възрастни.

За автора

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.” Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.” Кариерата си започва в Ню Йорк.

Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Николá заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк” (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд” (Iznogoud) с Табари, „Откачалките” (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н.

Начело на вестник „Пилот”, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство”.

В киното Госини създава студиата „Идефикс” заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра” „Дванайсетте подвига на Астерикс”, „Дейзи Таун” и „Братя Далтон”. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар” за цялостното му кинематографично творчество.

На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.” Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си”, „на краставичар краставици да продаваш”, „намирам цаката на някого”, „тия смахнати римляни”…

Гениален сценарист, в приключенията на малкия Николá, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.”

Жан-Жак Семпе

„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение”. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн” в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора.

Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест”. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист”. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач” през 1956 г. и сътрудничи на множество списания. Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто”. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи.

Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най-големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.

Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд” от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер” от Патрик Зюскинд.

Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню Йоркър”, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач”, „Фигаро Литерер” и други.

Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола” – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе „Ваканциите на малкия Никола̀

Всяка година, с други думи, миналата и по-миналата – предишните бяха много отдавна и не ги помня, – татко и мама дълго се карат, докато решат къде ще вървим на почивка. После мама се разплаква и казва, че ще се прибере при майка си, а аз също се разплаквам, защото много обичам баба, обаче при нея няма плаж. В крайна сметка отиваме, където каже мама – впрочем, не у баба.
Вчера, след като се навечеряхме, татко ни изгледа строго и каза:
– Слушайте сега! Тази година – никакви спорове, решавам аз! Ще отидем в Южна Франция.
Имам адреса на една вила за даване под наем край Плаж ле Пен с три стаи, течаща вода и електричество. Хич нямам намерение да отида на хотел и да ям отвратителната им храна.
– Чудесно, скъпи – каза мама, – струва ми се, че това е отлично хрумване.
– Еха! – извиках аз и се разтичах около масата, защото не е лесно да седи човек, когато се радва.
Татко ококори очи, сякаш се поизненада, и каза:
– Така ли? Хубаво.
Докато мама разчистваше масата, татко отиде до шкафа и извади подводната си маска.
– Ще видиш, Николà – каза ми татко, – двамата с тебе ще има да наловим сума ти риба.
Аз малко се поизплаших, защото още не ме бива много в плуването; ако ме нагласят добре върху водата, мога да се държа по гръб. Татко обаче каза да не се безпокоя, той щял да ме научи да плувам – на младини бил междурайонен шампион в свободен стил и още можел да бие рекорди, само дето нямал време да тренира.
– Татко ще ме научи да плувам под вода и да ловя риба! – казах аз на мама, когато тя се върна от кухнята.
– Много хубаво, моето момче – отвърна мама, – само че в Средиземно море май няма много риба. Там било пълно с риболовци.
– Не е вярно! – каза татко.
Мама обаче го помоли да не й възразява пред детето, освен това била чела за Средиземно море във вестника; след това започна да плете едно нещо, което плете от сума ти време.
– Ами тогава за какво ще се завираме под водата, щом няма риба! – казах аз на татко.
Татко отиде мълчаливо до шкафа и прибра маската. Аз не бях особено щастлив: тъй де, всеки път, като тръгнем с татко за риба, не хващаме нищо. Татко се върна и си взе вестника.
– И сега какво стана – попитах аз, – къде може човек да улови риба под водата?
– Питай майка си – отвърна татко, – тя найдобре ги разбира.
– Риба има в Атлантическия океан, моето момченце – каза мама.
Аз попитах дали Атлантическият океан е далеч от мястото, където отиваме, но татко ми каза, че ако се уча по-добре в училище, няма да задавам такива тъпи въпроси. А пък не е честно, ние в училище нямаме часове по подводен риболов; обаче нищо не казах, видях, че на татко май не му се говори.
– Трябва да направим списък на необходимите неща – каза мама.
– А, не! – викна татко. – Тая година няма да пътуваме като товарни добичета. Банските костюми, къси панталони, някоя дрешка, два-три пуловера…
– Тенджерки, електрическата кафеварка, червеното одеяло, малко чинии – рече мама.

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе „Ваканциите на малкия Никола̀

Всяка година, с други думи, миналата и по-миналата – предишните бяха много отдавна и не ги помня, – татко и мама дълго се карат, докато решат къде ще вървим на почивка. После мама се разплаква и казва, че ще се прибере при майка си, а аз също се разплаквам, защото много обичам баба, обаче при нея няма плаж. В крайна сметка отиваме, където каже мама – впрочем, не у баба.
Вчера, след като се навечеряхме, татко ни изгледа строго и каза:
– Слушайте сега! Тази година – никакви спорове, решавам аз! Ще отидем в Южна Франция.
Имам адреса на една вила за даване под наем край Плаж ле Пен с три стаи, течаща вода и електричество. Хич нямам намерение да отида на хотел и да ям отвратителната им храна.
– Чудесно, скъпи – каза мама, – струва ми се, че това е отлично хрумване.
– Еха! – извиках аз и се разтичах около масата, защото не е лесно да седи човек, когато се радва.
Татко ококори очи, сякаш се поизненада, и каза:
– Така ли? Хубаво.
Докато мама разчистваше масата, татко отиде до шкафа и извади подводната си маска.
– Ще видиш, Николà – каза ми татко, – двамата с тебе ще има да наловим сума ти риба.
Аз малко се поизплаших, защото още не ме бива много в плуването; ако ме нагласят добре върху водата, мога да се държа по гръб. Татко обаче каза да не се безпокоя, той щял да ме научи да плувам – на младини бил междурайонен шампион в свободен стил и още можел да бие рекорди, само дето нямал време да тренира.
– Татко ще ме научи да плувам под вода и да ловя риба! – казах аз на мама, когато тя се върна от кухнята.
– Много хубаво, моето момче – отвърна мама, – само че в Средиземно море май няма много риба. Там било пълно с риболовци.
– Не е вярно! – каза татко.
Мама обаче го помоли да не й възразява пред детето, освен това била чела за Средиземно море във вестника; след това започна да плете едно нещо, което плете от сума ти време.
– Ами тогава за какво ще се завираме под водата, щом няма риба! – казах аз на татко.
Татко отиде мълчаливо до шкафа и прибра маската. Аз не бях особено щастлив: тъй де, всеки път, като тръгнем с татко за риба, не хващаме нищо. Татко се върна и си взе вестника.
– И сега какво стана – попитах аз, – къде може човек да улови риба под водата?
– Питай майка си – отвърна татко, – тя найдобре ги разбира.
– Риба има в Атлантическия океан, моето момченце – каза мама.
Аз попитах дали Атлантическият океан е далеч от мястото, където отиваме, но татко ми каза, че ако се уча по-добре в училище, няма да задавам такива тъпи въпроси. А пък не е честно, ние в училище нямаме часове по подводен риболов; обаче нищо не казах, видях, че на татко май не му се говори.
– Трябва да направим списък на необходимите неща – каза мама.
– А, не! – викна татко. – Тая година няма да пътуваме като товарни добичета. Банските костюми, къси панталони, някоя дрешка, два-три пуловера…
– Тенджерки, електрическата кафеварка, червеното одеяло, малко чинии – рече мама.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Невероятно! От години се надявам някой да се сети да издаде всичките книги за малкия Никола, защото и малкото, които имаше на нашия пазар са отдавна изчерпани. Браво!

Оценка: +1

Да, очаквайте цялата поредица!

Оценка: +1

Означава ли това, че ще издадете и 5-те книги от издателство Denoel /изброени в Библиографията от "Малкия Никола тръгва пак на училище/ ?
Решихме да започнем с преиздания, докато се превеждат двете неиздавани от старата поредица, както и четирите от новата поредица, тъй като това ще отнеме време, а читателите ни са нетърпеливи. Колкото до старото издание на "Ваканциите", то отдавна би трябвало да е спряно от продажба, тъй като правата му са изтекли.
Трябваше ли точно с издавана книга да почвате да преиздавате старите пет книжки? Особено при положение, че две от тях така и не видяха бял свят, а тази точно и в момента може да се намери на пазара? Кажете поне планирате ли да издадете и останалите 4.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-911-7
Купи
Цена
9.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-432-9
Купи
Цена
5.50 лв.
(9.00 лв.)

* 3.50 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-3.50лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени