Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Тиета от Агрести
Печатно издание
ISBN
978-954-529-912-4
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-276-9
Купи
Цена
10.00 лв.
(18.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (8)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
145/213
Тегло
530 гр.
Страници
592
Превод
Маргарита Дренска
Дата на издаване
13 юни 2011

Тиета от Агрести

Прокудена съвсем млада от родния си град заради непристойно поведение, Тиета се завръща след двайсет и шест години като богата и уважавана вдовица и користното й семейство я посреща с разтворени обятия. Но Тиета е принудена да промени плановете си, за да спаси красивите плажове на родния край от застрояване. А единственият начин да попречи на изникването на вредната химическа фабрика е да използва високопоставените си връзки в Сау Паулу и да потърси помощта на висши политици и финансисти – както може да го направи само съдържателката на най-големия публичен дом в града.

За автора

Жоржи Амаду (1912–2001) е роден в бразилския щат Баиа, от който по-късно ще черпи ненаситно, пресъздавайки бразилските действителност и душевност с помощта на фолклорни и фантастични елементи. Като политически емигрант във Франция в края на 40-те години попада в компанията на личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му. През 1958 г. с книгата си „Габриела, карамфил и канела“ Амаду изоставя политическото си мисионерство и създава литературата, която го прославя завинаги и навред по света, издигайки бразилската литература като цяло до световните върхове. „Амаду“ на португалски означава „любим“, „обичан“, и той наистина е един от любимите писатели на цели поколения. Със своите 32 романа, преведени на 48 езика, Амаду е най-четеният и най-продаван бразилски писател и до днес.

Откъс

Жоржи Амаду „Тиета от Агрести

Тишина и усамотение , реката прониква безпрепятствено навътре в океана под ведрото небе – началото и краят. Грамадни дюни, чисти пясъчни планини, момиче тича нагоре по тях по-бързо и от коза, лицето му е светло като ясното слънце, чува се свистенето на вятъра, чевръстите боси крака увеличават разстоянието между него и здравеняка, който го преследва, мъж в разцвета на четирийсетте си години.
Мъжът диша тежко и се изкачва нагоре, стиснал шапката си в ръка, за да не я отнесе вятърът, та да се загуби. Обувките му затъват в пясъка; блясъкът на слънчевите лъчи го заслепява; вятърът реже кожата му като острие на бръснач; пот се стича по цялото му тяло; обзет е от желание и яд: като те хвана, чумичке, ще те поваля и ще те убия.
Тя се обръща и поглежда, мери разстоянието, което я дели от амбулантния търговец, от страха и от желанието: ако ме хване, ще ми се качи – казва си разтреперана; но ако се дърпам, той ще се откаже, ах, не, не и това, защото времето ми е дошло.
Мъжът също се спира и крещи, думите не стигат до девойката, вятърът ги отнася, потъват в пясъка. Тя не чува, но ги отгатва и отвръща:
– Беее!
Така блеят козите, които тя извежда на паша.
Предизвикателството го удря в лицето, пронизва го в слабините, укрепва силите му, той продължава напред. Момичето чака с удвоено внимание.
Отзад е реката, отпред океанът; момичешкият поглед обхожда и отмерва безбрежния пейзаж. В този момент на изчакване, на желание, тревога и терзание момичето вижда във въображението си съблазнителните размери на брачното ложе, което я очаква. От другата страна на залива господства красотата на обширната и гладка плажна ивица на Саку в щата Сержипи, заобиколена от застинала спокойна вода, там е голямото рибарско селище с магазин, параклис и училище – цяло градче. Зад грамадните възвишения, където то се намира, се простира водата, морската шир; тя властва, това е истинското море, разбунтуваните, сякаш вдигнали се на война грамадни вълни. Тук всеки ден вятърът натрупва купища пясък, най-белия, най-финия, като че избран нарочно, за да направи рядко хубав плажа в Манги Секу, с който не може да се мери никой друг плаж по тези места, където се образува заливът в извитото като прегъната ръка устие на река Реал при вливането ѝ в океана.
Десетки набързо издигнати временни къщички, построени според посоката на вятъра и движещия се пясък, който им се нахвърля и ги зарива под земята – жилища на малкото рибари, които живеят от тая страна на тесния залив. През деня жените ловят раци в калния речен ръкав, а мъжете хвърлят мрежи в морето. Понякога тръгват с надежда за невиждан улов навътре в морето, не се плашат от гигантските вълни, по-високи и от дюните, и се срещат на определеното място в черни като катран нощи с кораби и шхуни, за да им прехвърлят контрабандно уловената риба.
Търговецът контрабандист пристига с моторна лодка да прибере кашоните с напитки, парфюми, топове платове италианска коприна, кашмир и английски лен, разни подправки, за да си докара скромна печалба – парите за брашно, кафе, кашаса, тютюн. Понякога докарва в лодката си някоя разгонена кучка и докато пренасят кашоните и вързопите до къщичките, използва времето да отиде с нея зад дюните и да я обязди върху изсъхналите палмови листа.
Сърцат мъж е тоя търговец, дори рибарите го признават. Колко пъти ги е придружавал чак в открито море, пълно с кораби и акули, без да го е грижа за силното вълнение!
Момичето оставя мъжа да се приближи и тогава хвърля от високото шепи пясък, и отново с властния си страхотен вик призовава козите. Не познава друг израз, друга дума, друг звук, свързан с любовта. Беше го чула същия ден от разгонената за пръв път козичка, когато пръчът Инасиу – водачът на стадото – се запъти към нея, разклащайки брада и увиснали мъде. После се появи търговецът и девойката прие поканата му за разходка с лодка – двайсет минути по реката, пет в развълнуваното море, покрай великолепното Манги Секу. Как да не приеме, да каже благодаря, но няма да дойда? Не я съблазниха нито разходката по реката, нито навлизането в морето, нито дори любимите ѝ още от детството дюни.
Съвсем няма намерение да се прави на невинна. Беше отказала предишни покани – търговецът отдавна ѝ бе хвърлил око. Този път тя каза: да вървим, и знаеше къде отива.
Когато обаче усеща тежката ръка да я прихваща над лакътя, потръпва от страх от главата до петите. Но не се помръдва, не се опитва да избяга.
Мъжът я поваля върху сухите палмови листа, повдига ѝ полата, дръпва ѝ надолу гащите – някаква мръсна дрипа. Застанал на колене върху нея, заравя шапката си в пясъка за да не хвръкне, та да се загуби, отваря си цепката. Девойката го оставя да прави каквото е решил. За нея вече е дошло времето, както за козите страшният и желан час, неумолимият час на пръча Инасиу с големите мъдаци – толкова големи, че чак се влачат по земята. Нейният час беше дошъл, нима всеки месец не се стича кръв между краката ѝ?
На дюните в Манги Секу Тиета, пастирката на кози, опозна удоволствието от мъжа – смесица от море, пот, пясък и вятър.
Когато преди няколко часа търговецът я събори като козичка, тя изблея. От болка и от задоволство.

Жоржи Амаду „Тиета от Агрести

Тишина и усамотение , реката прониква безпрепятствено навътре в океана под ведрото небе – началото и краят. Грамадни дюни, чисти пясъчни планини, момиче тича нагоре по тях по-бързо и от коза, лицето му е светло като ясното слънце, чува се свистенето на вятъра, чевръстите боси крака увеличават разстоянието между него и здравеняка, който го преследва, мъж в разцвета на четирийсетте си години.
Мъжът диша тежко и се изкачва нагоре, стиснал шапката си в ръка, за да не я отнесе вятърът, та да се загуби. Обувките му затъват в пясъка; блясъкът на слънчевите лъчи го заслепява; вятърът реже кожата му като острие на бръснач; пот се стича по цялото му тяло; обзет е от желание и яд: като те хвана, чумичке, ще те поваля и ще те убия.
Тя се обръща и поглежда, мери разстоянието, което я дели от амбулантния търговец, от страха и от желанието: ако ме хване, ще ми се качи – казва си разтреперана; но ако се дърпам, той ще се откаже, ах, не, не и това, защото времето ми е дошло.
Мъжът също се спира и крещи, думите не стигат до девойката, вятърът ги отнася, потъват в пясъка. Тя не чува, но ги отгатва и отвръща:
– Беее!
Така блеят козите, които тя извежда на паша.
Предизвикателството го удря в лицето, пронизва го в слабините, укрепва силите му, той продължава напред. Момичето чака с удвоено внимание.
Отзад е реката, отпред океанът; момичешкият поглед обхожда и отмерва безбрежния пейзаж. В този момент на изчакване, на желание, тревога и терзание момичето вижда във въображението си съблазнителните размери на брачното ложе, което я очаква. От другата страна на залива господства красотата на обширната и гладка плажна ивица на Саку в щата Сержипи, заобиколена от застинала спокойна вода, там е голямото рибарско селище с магазин, параклис и училище – цяло градче. Зад грамадните възвишения, където то се намира, се простира водата, морската шир; тя властва, това е истинското море, разбунтуваните, сякаш вдигнали се на война грамадни вълни. Тук всеки ден вятърът натрупва купища пясък, най-белия, най-финия, като че избран нарочно, за да направи рядко хубав плажа в Манги Секу, с който не може да се мери никой друг плаж по тези места, където се образува заливът в извитото като прегъната ръка устие на река Реал при вливането ѝ в океана.
Десетки набързо издигнати временни къщички, построени според посоката на вятъра и движещия се пясък, който им се нахвърля и ги зарива под земята – жилища на малкото рибари, които живеят от тая страна на тесния залив. През деня жените ловят раци в калния речен ръкав, а мъжете хвърлят мрежи в морето. Понякога тръгват с надежда за невиждан улов навътре в морето, не се плашат от гигантските вълни, по-високи и от дюните, и се срещат на определеното място в черни като катран нощи с кораби и шхуни, за да им прехвърлят контрабандно уловената риба.
Търговецът контрабандист пристига с моторна лодка да прибере кашоните с напитки, парфюми, топове платове италианска коприна, кашмир и английски лен, разни подправки, за да си докара скромна печалба – парите за брашно, кафе, кашаса, тютюн. Понякога докарва в лодката си някоя разгонена кучка и докато пренасят кашоните и вързопите до къщичките, използва времето да отиде с нея зад дюните и да я обязди върху изсъхналите палмови листа.
Сърцат мъж е тоя търговец, дори рибарите го признават. Колко пъти ги е придружавал чак в открито море, пълно с кораби и акули, без да го е грижа за силното вълнение!
Момичето оставя мъжа да се приближи и тогава хвърля от високото шепи пясък, и отново с властния си страхотен вик призовава козите. Не познава друг израз, друга дума, друг звук, свързан с любовта. Беше го чула същия ден от разгонената за пръв път козичка, когато пръчът Инасиу – водачът на стадото – се запъти към нея, разклащайки брада и увиснали мъде. После се появи търговецът и девойката прие поканата му за разходка с лодка – двайсет минути по реката, пет в развълнуваното море, покрай великолепното Манги Секу. Как да не приеме, да каже благодаря, но няма да дойда? Не я съблазниха нито разходката по реката, нито навлизането в морето, нито дори любимите ѝ още от детството дюни.
Съвсем няма намерение да се прави на невинна. Беше отказала предишни покани – търговецът отдавна ѝ бе хвърлил око. Този път тя каза: да вървим, и знаеше къде отива.
Когато обаче усеща тежката ръка да я прихваща над лакътя, потръпва от страх от главата до петите. Но не се помръдва, не се опитва да избяга.
Мъжът я поваля върху сухите палмови листа, повдига ѝ полата, дръпва ѝ надолу гащите – някаква мръсна дрипа. Застанал на колене върху нея, заравя шапката си в пясъка за да не хвръкне, та да се загуби, отваря си цепката. Девойката го оставя да прави каквото е решил. За нея вече е дошло времето, както за козите страшният и желан час, неумолимият час на пръча Инасиу с големите мъдаци – толкова големи, че чак се влачат по земята. Нейният час беше дошъл, нима всеки месец не се стича кръв между краката ѝ?
На дюните в Манги Секу Тиета, пастирката на кози, опозна удоволствието от мъжа – смесица от море, пот, пясък и вятър.
Когато преди няколко часа търговецът я събори като козичка, тя изблея. От болка и от задоволство.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, Дани, очаквайте „Тереза Батиста, уморена от битки“ през август!

Оценка: +1

Колибри, някаква по-точна дата за издаването на новата книга на Амаду имате ли? Според мен той е идеалният автор именно за лятото :)
Да, през лятото ще й се наслаждавате!:)
Чудесна новина! Да я чакаме ли тази година?
Здравейте, предстои да издадем "Тереза Батиста":)
Здравейте! Много харесвам книгите на Жоржи Амаду и бих искала да знам дали можем да очакваме издаването и на друго негово произведение в скоро време?

Оценка: +1

http://www.colibri.bg/news.php?id=30 „Колибри“ поднася извинение на читателите си за една неволна и досадна грешка - на корицата на „Тиета от Агрести“ на Жоржи Амаду сме писали, че е нобелов лауреат, какъвто той не е. Тъй като пускахме за печат едновременно с тази книга и един роман на Сарамаго (който си е нобелист), при оформлението наградата е била дуплицирана. Ние имаме лека ръка - навремето издадохме Кендзабуро Ое и месец по-късно той стана нобелист. Жалко, че Амаду е покойник и няма как да повторим „удара“. С уважение и извинение, Колибри (24.06.2011 г.)
Имам оплакване. Тук не се вижда на картинката, но на корицата на книгата пише "Нобелова награда за литература". Това е лъжа и евтина реклама. Жоржи Амаду е бил многократно номиниран за нобелова награда, но НИКОГА не я е печелил! Ако разчитате на лъжи да ви продават книгите - благодаря! Можехте вместо това да поработите повече върху корицата примерно.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-912-4
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-276-9
Купи
Цена
10.00 лв.
(18.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени