Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Пътешествие в страната на дърветата
Печатно издание
ISBN
978-954-529-877-6
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
14,5/20
Тегло
77 гр.
Страници
32
Превод
Силвия Вагенщайн
Дата на издаване
28 март 2011

Пътешествие в страната на дърветата

Илюстрации Анри Галрон

Едно малко момченце, което скучае и мечтае да пътешества, тръгва напосоки из гората да търси приключения. Там среща най-различни дърветата, които подсвиркват, мамят го и сякаш му говорят. Също като Малкия принц, и то решава да ги опитоми, особено стария дъб, с който се сприятелява. И когато накрая го канят на своя празник, момченцето разбира, че никога повече няма да е самичко.

Вълшебно и поетично пътешествие в страната на дърветата, разказано от един голям съвременен писател – Ж. М. Г. льо Клезио, носител на Нобелова награда за литература.

За автора

Жан-Мари Гюстав льо Клезио е един от най-ярките представители на съвременната френска проза. Роден е в Ница през 1940 г. Семейството му емигрира на остров Мавриций през XVIII в. Учи във висшия литературен колеж в Ница, защитава докторат по литература, след което преподава в САЩ. Пише от седемгодишен. Прочува се с романа си „Протоколът“ (1963), преведен и на български, за който получава награда „Рьонодо“. Оттогава е публикувал повече от 30 заглавия – романи, есета, разкази, два превода на индиански митологии, множество статии и предговори. Льо Клезио е първият писател, удостоен с наградата „Пол Моран“ на Френската академия за целокупното си творчество и в частност за „Пустинята“ (1980). През 1994 г. е обявен за най-големият жив френскоезичен писател.

Получава Нобелова награда за литература през 2008 година.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Ж. М. Г. льо Клезио
ПЪТЕШЕСТВИЕ В СТРАНАТА НА ДЪРВЕТАТА

Имало едно време едно малко момченце, което скучаело. Много му се искало да пътешества, да полети към небето или да тръгне по море, или да се отправи отвъд хоризонта. Само че за да пътешестваш, трябва да има с какво. Момченцето нямало нито кораб, нито автомобил, нито влак, нито каквото и да е от този род. Така се принудило да си остане там, където било, и поради това мъничко скучаело. Ала един ден си рекло, че навярно не е нужно да имаш крила или перки, за да пътешестваш. Ето как му хрумнало да отиде в страната на дърветата. Всъщност мисълта не му дошла така изневиделица. От дълго време вече то се разхождало в гората и долавяло какви ли не странни неща, все едно дърветата искали да му проговорят или все едно помръдвали. Ходело един ден тук, друг ден – там и все му се струвало, че дърветата са се поместили. То се знае, като ги наблюдаваш, дърветата изглеждат неподвижни.
Възправят се от земята със своите разперени клони и хиляди листенца, които потрепват и се веят на вятъра. Дърветата прибягват до тази хитрина, та хората да си помислят, че стоят на едно и също място с години. Изглеждат смирени и кротки, впили яките си корени в черната земя. Ако само ги гледаш, без много-много да се взираш, може да си помислиш, че не искат нищо, че не умеят да изрекат нищо. Но момченцето знаело, че това не е съвсем вярно. Дърветата не са неподвижни. Просто изглеждат така, сякаш са заспали дълбок сън от векове. Изглеждат така, сякаш не мислят за нищо. Момченцето обаче знаело чудесно, че дърветата не спят. Само са малко плахи и необщителни и видят ли човек да приближава, затягат хватката на корените си и притихват. Те малко наподобяват раковините при отлив, които се вкопчват в старите скали всеки път, щом чуят човешки стъпки. Работата е там, че дърветата трябва да бъдат опитомени.

Ж. М. Г. льо Клезио
ПЪТЕШЕСТВИЕ В СТРАНАТА НА ДЪРВЕТАТА

Имало едно време едно малко момченце, което скучаело. Много му се искало да пътешества, да полети към небето или да тръгне по море, или да се отправи отвъд хоризонта. Само че за да пътешестваш, трябва да има с какво. Момченцето нямало нито кораб, нито автомобил, нито влак, нито каквото и да е от този род. Така се принудило да си остане там, където било, и поради това мъничко скучаело. Ала един ден си рекло, че навярно не е нужно да имаш крила или перки, за да пътешестваш. Ето как му хрумнало да отиде в страната на дърветата. Всъщност мисълта не му дошла така изневиделица. От дълго време вече то се разхождало в гората и долавяло какви ли не странни неща, все едно дърветата искали да му проговорят или все едно помръдвали. Ходело един ден тук, друг ден – там и все му се струвало, че дърветата са се поместили. То се знае, като ги наблюдаваш, дърветата изглеждат неподвижни.
Възправят се от земята със своите разперени клони и хиляди листенца, които потрепват и се веят на вятъра. Дърветата прибягват до тази хитрина, та хората да си помислят, че стоят на едно и също място с години. Изглеждат смирени и кротки, впили яките си корени в черната земя. Ако само ги гледаш, без много-много да се взираш, може да си помислиш, че не искат нищо, че не умеят да изрекат нищо. Но момченцето знаело, че това не е съвсем вярно. Дърветата не са неподвижни. Просто изглеждат така, сякаш са заспали дълбок сън от векове. Изглеждат така, сякаш не мислят за нищо. Момченцето обаче знаело чудесно, че дърветата не спят. Само са малко плахи и необщителни и видят ли човек да приближава, затягат хватката на корените си и притихват. Те малко наподобяват раковините при отлив, които се вкопчват в старите скали всеки път, щом чуят човешки стъпки. Работата е там, че дърветата трябва да бъдат опитомени.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-877-6
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени