Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Светлина, сянка и движение
Печатно издание
ISBN
978-954-529-890-5
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
366 гр.
Страници
464
Превод
Жанина Драгостинова
Дата на издаване
07 март 2011

Светлина, сянка и движение

Моят живот и моите филми

Детство в Хесен, живот в много страни и на различни езици носителят на „Оскар”, отличеният със „Златна палма”, един от бащите на „новото немско кино” – Фолкер Шльондорф разказва с нежност за другите и безмилостно за себе си.

Първата му любов са книгите. Втората – филмите. Жените? Те са повод за полети във висините и за дълбоки житейски кризи. Как се работи с Брижит Бардо и Жан Моро, с Дъстин Хофман и Ален Делон, как се екранизират текстове на Артър Милър, Гюнтер Грас и Макс Фриш – Шльондорф не спестява нелицеприятните подробности и не се смущава да свали шапка пред величието.

„Светлина, сянка и движение” почва пътя си от София, за да ни отведе до интернат на йезуитите във Франция, бохемата на Париж, революционния Мюнхен от 68-а, разрушения Бейрут, полската „Солидарност”, никога незаспиващия Ню Йорк, парещото слънце на Калифорния, необятен Казахстан... Живот, отдаден на киното, и сам достоен за филм.

За автора

Шльондорф е един от най-продуктивните европейски режисьори, известен с творбите си на няколко поколения киномани по цял свят.

Блог | Фолкер Шльондорф
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Фолкер Шльондорф „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми

През март 2007 г. работех в София по подготовката на голя­ма международна копродукция. Бяхме почти готови, имахме проекти за декора в студия „Бояна“, бяхме намерили места за снимки край Дунав, в планината и край морето, имахме екип, когато внезапно и за първи път в живота ми бях „уволнен“. Така България стана родно място на тази книга. Проектът се наричаше „Папесата“. Сценарият, създаден по нашумялата тухла на американска писателка, трябваше да разкаже как в далечната 830 г. една жена успява да докаже превъзходството си над мъжете и да се възкачи на Светия престол. Как би из­глеждал светът днес, християнският и другият, ако в послед­ните хиляда години сред папите e имало и жени? Седем годи­ни се занимавах с този въпрос: докато пишехме вариантите на сценария, избирахме места за снимки и търсихме актриса. След което получих съобщението за уволнението си, съставе­но от адвокат. Ние, продуцентите и аз, гръмогласно взаимно се обвинявахме, че другият иска да направи „грешния филм“. Накрая получих някакво нищожно обезщетение и изведнъж се оказах с много свободно време. Исках да го използвам. Отдав­на различни издатели ми бяха предлагали да публикуват авто­биографията ми; трябвало само няколко дни да си поприказ­вам с определен журналист или „ghost writer“, после те щели да направят книгата. Само приятелят ми Михаел Крюгер бе достатъчно честен с мен и ме предупреди: ако искаш книга, трябва сам да си я напишеш. За този съвет днес съм много благодарен.
На тавана си бях натрупал – мъкнейки цял живот от една квартира в друга – кашони и куфари, пълни с писма, снимки и дневници. Пренесох ги в нает в съседство работен кабинет и ги струпах, подредени по години, върху две големи маси. По цял ден ровех из прашасалите папки. От детството в Та­унус, от младостта във Франция, от годините в Мюнхен, Ню Йорк и Берлин ми шепнеха меланхолични, укоризнени и неж­ни гласове, че най-после е дошло времето да си спомня и за тях. Дневниците, най-често започнати в мигове на възход или отчаяние, бяха прекъсвани след няколко дни или пък водени години наред, като се е отбелязвал и най-незначителният де­тайл. Това не интересува никого, а пък мен най-малко, казах си аз и отново оставих папките настрана. Безразборно почвах да записвам всичко, което ми хрумваше в момента – в смели скокове напред и назад през живота ми. Постепенно добрата стара хронология беше възстановена, само от време на време проверявах из документите и дневниците точността на някое изречение или дата, а понякога просто цитирах оттам. След половин година бях нацапал с мастило 650 листа хартия. В киното бих нарекъл този проект „груб монтаж“ – следваше да се направи финият, което означаваше мъчителното отказване от вече сътвореното…
Един добър приятел веднъж ме бе упрекнал, че съм стра­дал от болезнена скромност. Този текст доказва колко много се е заблуждавал. Имам здраво самочувствие – по рождение, от детството или откъдето и другаде да е – „този носи много“, казваха за мен в училище. Затова и в последвалия текст нямах милост към себе си, но и към другите още по-малко.
В края на краищата след почти трийсет филма всичко тряб­ва да се каже. Иначе защо да се пише още една книга? Тъй като често съм бил обвиняван, че не се показвам във филмите си, че се крия зад събитията…
Така е, собствените ми преживявания невинаги са ми се стрували важни. Но пък това, което съм чувствал при чете­не, винаги е било за мен откровение: едва след като открих в литературата собствените си чувства, започнах да ги възприе­мам сериозно; и дори при четенето се сблъсквах с неща, които години по-късно щях да преживея в действителност. Искам да разкажа за това променящо се взаимодействие, за книги­те, които съм чел, за филмите, които съм направил, за живота, който съм изживял – и как всичко това се слива в едно.
Винаги съм искал да разбера: как го правят другите? Отго­ворът дойде първо от книгите, и то по доста емоционален на­чин. При четенето почти винаги има магически момент, в кой­то книгата разкрива тайната си, в който определени изречения изведнъж почват да вибрират, в който започваш да чувстваш, че заради това изречение, заради точно тази ситуация авторът е написал цялата книга…
При писането на сценарий, при пробите с артистите, при снимките, при монтажа ние винаги изживяваме такива мигове на истина. Тази скрита енергия се усеща и при екранизацията. Никой не бива да се тика напред – режисьорът също. Колкото по-малко се намесва той, толкова по-добре могат да работят всички останали. При първия ми филм (Младият Тьорлес) по някое време Франц Рат – операторът, ме попита какво всъщ­ност правим, за какво става дума. Отговорих – без да се сещам за мита за пещерата – на родния си хесенски диалект: „Ей, Франц, малко светлина, малко сянка, малко движение.“
Светлина, сянка и движение – тези три думи впоследствие описват на терен как ние се отнасяме към видимото и пости­жимото. Разбира се, че става дума и за много повече, разбира се, че има послания, намерения, „дълбок смисъл“, разбира се, че трябва и някои – прекрасни и болезнени – преживявания също да бъдат включени, но моля ви, ако може, между редове­те. Всичко всъщност би трябвало да се съдържа във филмите; а това, което сега следва, е дълъг поглед назад към приятели и книги, жени и страни, към онова, което е било.
Бабелсберг, 27 март 2008 г.

Фолкер Шльондорф „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми

През март 2007 г. работех в София по подготовката на голя­ма международна копродукция. Бяхме почти готови, имахме проекти за декора в студия „Бояна“, бяхме намерили места за снимки край Дунав, в планината и край морето, имахме екип, когато внезапно и за първи път в живота ми бях „уволнен“. Така България стана родно място на тази книга. Проектът се наричаше „Папесата“. Сценарият, създаден по нашумялата тухла на американска писателка, трябваше да разкаже как в далечната 830 г. една жена успява да докаже превъзходството си над мъжете и да се възкачи на Светия престол. Как би из­глеждал светът днес, християнският и другият, ако в послед­ните хиляда години сред папите e имало и жени? Седем годи­ни се занимавах с този въпрос: докато пишехме вариантите на сценария, избирахме места за снимки и търсихме актриса. След което получих съобщението за уволнението си, съставе­но от адвокат. Ние, продуцентите и аз, гръмогласно взаимно се обвинявахме, че другият иска да направи „грешния филм“. Накрая получих някакво нищожно обезщетение и изведнъж се оказах с много свободно време. Исках да го използвам. Отдав­на различни издатели ми бяха предлагали да публикуват авто­биографията ми; трябвало само няколко дни да си поприказ­вам с определен журналист или „ghost writer“, после те щели да направят книгата. Само приятелят ми Михаел Крюгер бе достатъчно честен с мен и ме предупреди: ако искаш книга, трябва сам да си я напишеш. За този съвет днес съм много благодарен.
На тавана си бях натрупал – мъкнейки цял живот от една квартира в друга – кашони и куфари, пълни с писма, снимки и дневници. Пренесох ги в нает в съседство работен кабинет и ги струпах, подредени по години, върху две големи маси. По цял ден ровех из прашасалите папки. От детството в Та­унус, от младостта във Франция, от годините в Мюнхен, Ню Йорк и Берлин ми шепнеха меланхолични, укоризнени и неж­ни гласове, че най-после е дошло времето да си спомня и за тях. Дневниците, най-често започнати в мигове на възход или отчаяние, бяха прекъсвани след няколко дни или пък водени години наред, като се е отбелязвал и най-незначителният де­тайл. Това не интересува никого, а пък мен най-малко, казах си аз и отново оставих папките настрана. Безразборно почвах да записвам всичко, което ми хрумваше в момента – в смели скокове напред и назад през живота ми. Постепенно добрата стара хронология беше възстановена, само от време на време проверявах из документите и дневниците точността на някое изречение или дата, а понякога просто цитирах оттам. След половин година бях нацапал с мастило 650 листа хартия. В киното бих нарекъл този проект „груб монтаж“ – следваше да се направи финият, което означаваше мъчителното отказване от вече сътвореното…
Един добър приятел веднъж ме бе упрекнал, че съм стра­дал от болезнена скромност. Този текст доказва колко много се е заблуждавал. Имам здраво самочувствие – по рождение, от детството или откъдето и другаде да е – „този носи много“, казваха за мен в училище. Затова и в последвалия текст нямах милост към себе си, но и към другите още по-малко.
В края на краищата след почти трийсет филма всичко тряб­ва да се каже. Иначе защо да се пише още една книга? Тъй като често съм бил обвиняван, че не се показвам във филмите си, че се крия зад събитията…
Така е, собствените ми преживявания невинаги са ми се стрували важни. Но пък това, което съм чувствал при чете­не, винаги е било за мен откровение: едва след като открих в литературата собствените си чувства, започнах да ги възприе­мам сериозно; и дори при четенето се сблъсквах с неща, които години по-късно щях да преживея в действителност. Искам да разкажа за това променящо се взаимодействие, за книги­те, които съм чел, за филмите, които съм направил, за живота, който съм изживял – и как всичко това се слива в едно.
Винаги съм искал да разбера: как го правят другите? Отго­ворът дойде първо от книгите, и то по доста емоционален на­чин. При четенето почти винаги има магически момент, в кой­то книгата разкрива тайната си, в който определени изречения изведнъж почват да вибрират, в който започваш да чувстваш, че заради това изречение, заради точно тази ситуация авторът е написал цялата книга…
При писането на сценарий, при пробите с артистите, при снимките, при монтажа ние винаги изживяваме такива мигове на истина. Тази скрита енергия се усеща и при екранизацията. Никой не бива да се тика напред – режисьорът също. Колкото по-малко се намесва той, толкова по-добре могат да работят всички останали. При първия ми филм (Младият Тьорлес) по някое време Франц Рат – операторът, ме попита какво всъщ­ност правим, за какво става дума. Отговорих – без да се сещам за мита за пещерата – на родния си хесенски диалект: „Ей, Франц, малко светлина, малко сянка, малко движение.“
Светлина, сянка и движение – тези три думи впоследствие описват на терен как ние се отнасяме към видимото и пости­жимото. Разбира се, че става дума и за много повече, разбира се, че има послания, намерения, „дълбок смисъл“, разбира се, че трябва и някои – прекрасни и болезнени – преживявания също да бъдат включени, но моля ви, ако може, между редове­те. Всичко всъщност би трябвало да се съдържа във филмите; а това, което сега следва, е дълъг поглед назад към приятели и книги, жени и страни, към онова, което е било.
Бабелсберг, 27 март 2008 г.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-890-5
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени