Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Корпорация „Безсмъртие“ / Цивилизация на статуса
Електронно издание
ISBN
978-954-529-867-7
Цена
7.00 лв.
(5.00 лв.)
Купи

* -2 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
--2лв.
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (24)
Публикувай мнение
Превод
Любомир Николов
Дата на издаване
31 януари 2011

Корпорация „Безсмъртие“ / Цивилизация на статуса

Планета затвор, превърната в царство на престъпността. Цивилизация, изградена върху насилието и култа към злото. Уил Барънт попада на Омега заради престъпление, което не е извършил, и трябва всеки миг да се бори за своето оцеляване. Няма нищо по-ужасно от живота в подобен свят. Или поне така си мисли Барънт до момента, в който не открива път за бягство. А в едно друго измерение от безкрайните светове на Шекли шансът за безсмъртие попада в ръцете на нищо неподозиращия Томас Блейн. Но за да спечели голямата награда, той трябва да заложи на карта не само тялото, а и душата си.

„Корпорация „Безсмъртие“ и „Цивилизация на статуса“ са два от знаковите романи на некоронования крал на фантастиката Робърт Шекли.

За автора

Един от най-прочутите американски автори на научна фантастика, известен с чувството си за хумор и абсурд – Робърт Шекли.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Робърт Шекли – Корпорация „Безсмъртие“

 

По-късно Томас Блейн често си мислеше как бе умрял и все му се щеше да бе станало някак по-интересно. Защо не можа да срещне смъртта в двубой с тайфун, срещу връхлитащ тигър или както се катери по ветровита планина? Защо смъртта му бе тъй кротка, тъй банална, тъй обикновена?

Но разбираше, че една героична смърт не би му под¬хождала. Несъмнено му е било писано да умре тъкмо така – бързо, тривиално, калпаво и безболезнено. Навярно целият му живот бе преминал в подготовка и оформяне на тази смърт – смътни признаци в детството, многообещаващи перспективи в ученическите години, неумо¬лима сигурност, когато навърши тридесет и две.

И все пак, независимо колко е банална, смъртта си ос¬тава най-интересното събитие в човешкия живот. Блейн мислеше за своята с неутолимо любопитство. Трябваше да опознае ония минути, ония последни безценни секунди, когато собствената му лична смърт го е дебнела в засада на едно мрачно шосе в Ню Джърси. Имало ли е някакво знамение, някаква поличба?

Какво е сторил или не е сторил? Какво си е мислил?

Тия последни секунди бяха съдбоносни за него. Как точно бе умрял?

Караше по правото, пусто и бяло шосе, лъчите на фа¬ровете опипваха далечината, а мракът отпред отстъпваше в безкрая. Спидометърът сочеше седемдесет и пет мили. Имаше чувството, че са само четиридесет. Нейде далече по пътя зърна да се задават фарове, първите от часове насам.

Блейн се завръщаше в Ню Йорк след едноседмична ваканция във вилата си край залива Чезапик. Беше се отдал на риболов и плуване, а между тези две занимания дремеше на припек върху нерендосаните дъски на пристана. Един ден отскочи с платноходката си до Оксфорд и вечерта посети танцовата забава в яхтклуба. Срещна смешно чипоносо момиче със синя рокля, което му каза, че прилича на авантюрист от Южните морета – тъй загорял и строен в сиво-кафявия си спортен костюм. На другия ден отплава обратно към вилата да дреме на припек и да мечтае как ще зареже всичко, ще натовари платноход¬ката с консерви и ще поеме за Таити. Ах, Раятеа, планините на Муреа, прохладният попътен вятър…

Но от Таити го делеше цял континент, цял океан, пък и други препятствия. Тази мисъл стигаше само за някой и друг час бленуване, но като план за действие определено не я биваше. Сега се завръщаше в Ню Йорк при работата си като младши конструктор на яхти в знаменитата стара фирма „Матисън и Питърс“.

Фаровете на другата кола наближаваха. Блейн намали скоростта на шестдесет мили.

Въпреки титлата си Блейн рядко се докопваше до проектирането на яхти. Старият Том Матисън имаше грижата за стандартните увеселителни корабчета. Брат му Ролф, по прякор Царя на мистиката, беше прочут по цял свят със своите платноходи за презокеански състезания и бързи индивидуални проекти. Тъй че какво оставаше за младшия конструктор?

Блейн чертаеше схеми и планове на палуби, въртеше организацията, обявите и рекламата. Работата беше от¬говорна и нелишена от известна доза удоволствие. Но не беше проектиране на яхти.

Знаеше, че би трябвало да подхване собствен бизнес. Но наоколо имаше толкова много проектанти на яхти и толкова малко клиенти… Както бе казал на Лаура, все едно че проектираш арбалети, боздугани и катапулти. Интересен творчески труд, но кой би купил продукцията ти?

– Можеш да намериш пазар за платноходките си – каза му тя отчайващо прямо. – Защо не се престрашиш?

Той се усмихна чаровно, хлапашки.

– Не ме бива за решителни действия. Аз съм спец по съзерцанието и меката печал.

– Искаш да кажеш, че си ленив.

– Нищо подобно. Все едно да кажеш, че орелът не препуска добре или че коня хич не го бива за полет. Не можеш да сравняваш разнородното. Просто не съм от хората, дето се докопват до кокала. За мен мечтите, бляновете, виденията и плановете са само обект на съзерцание, не и на изпълнение.

– Ненавиждам те, когато говориш така – въздъхна тя.

Разбира се, той наистина го излагаше грубовато. Но в думите му имаше и много истина. Беше си намерил приятна работа, прилична заплата, стабилно положение. Имаше апартамент в Гринуич вилидж, хай-фи уредба, вила на залива Чезапик, чудесна платноходка и обичта на Лаура плюс още няколко момичета. Може би според мал¬ко баналния израз на Лаура беше попаднал във водовър¬теж сред потока на живота… Но какво от това? Кроткото въртене само помага да наблюдаваш по-добре сцената.

Фаровете на другата кола бяха съвсем наблизо. Блейн забеляза поразен, че е увеличил скоростта на осемдесет мили в час.

Отпусна педала на газта. Колата му буйно и вироглаво свърна към връхлитащите фарове. Авария? Повреда в управлението? С все сила опита да извърти волана. Не поддаваше. Колата удари ниската бе¬тонна преграда между северното и южното платно, лит¬на високо във въздуха. Кормилото свободно се завъртя в ръцете му и моторът изстена като осъдена душа. Другата кола се мъчеше да кривне, но беше късно. Щяха да се сблъскат почти челно. И Блейн си помисли: да, аз съм един от тях. Един от ония тъпи негодници, за които четеш как изгубили кон¬трол над колите си и погубили невинни хора. Господи! Модерни коли и модерни пътища, и по-високи скорости, и все същите стари загубени рефлекси…

Внезапно, необяснимо, кормилото заработи отново – отсрочка по ръба на бръснача. Блейн не му обърна вни¬мание. Когато фаровете на другата кола лумнаха през стъклото, настроението му изведнъж прерасна от съжа¬ление в ликуване. В този миг приветстваше съкруши¬телния удар, жадуваше за него, за болка, унищожение, жестокост и смърт.

Сетне колите се срещнаха. Ликуването избледня също тъй бързо, както бе дошло. Блейн усети дълбока жал за всичко, което оставяше недовършено, за непреплувани¬те води, невидените филми, непрочетените книги, недо¬коснатите момичета. Нещо го метна напред. Воланът се строши в ръцете му. Стоманената колона го прониза в гърдите и пречупи гръбнака, докато главата му минава¬ше през предното стъкло.

В този миг разбра, че умира.

Миг по-късно умря бързо, банално, калпаво и безбо¬лезнено.

Робърт Шекли – Корпорация „Безсмъртие“

 

По-късно Томас Блейн често си мислеше как бе умрял и все му се щеше да бе станало някак по-интересно. Защо не можа да срещне смъртта в двубой с тайфун, срещу връхлитащ тигър или както се катери по ветровита планина? Защо смъртта му бе тъй кротка, тъй банална, тъй обикновена?

Но разбираше, че една героична смърт не би му под¬хождала. Несъмнено му е било писано да умре тъкмо така – бързо, тривиално, калпаво и безболезнено. Навярно целият му живот бе преминал в подготовка и оформяне на тази смърт – смътни признаци в детството, многообещаващи перспективи в ученическите години, неумо¬лима сигурност, когато навърши тридесет и две.

И все пак, независимо колко е банална, смъртта си ос¬тава най-интересното събитие в човешкия живот. Блейн мислеше за своята с неутолимо любопитство. Трябваше да опознае ония минути, ония последни безценни секунди, когато собствената му лична смърт го е дебнела в засада на едно мрачно шосе в Ню Джърси. Имало ли е някакво знамение, някаква поличба?

Какво е сторил или не е сторил? Какво си е мислил?

Тия последни секунди бяха съдбоносни за него. Как точно бе умрял?

Караше по правото, пусто и бяло шосе, лъчите на фа¬ровете опипваха далечината, а мракът отпред отстъпваше в безкрая. Спидометърът сочеше седемдесет и пет мили. Имаше чувството, че са само четиридесет. Нейде далече по пътя зърна да се задават фарове, първите от часове насам.

Блейн се завръщаше в Ню Йорк след едноседмична ваканция във вилата си край залива Чезапик. Беше се отдал на риболов и плуване, а между тези две занимания дремеше на припек върху нерендосаните дъски на пристана. Един ден отскочи с платноходката си до Оксфорд и вечерта посети танцовата забава в яхтклуба. Срещна смешно чипоносо момиче със синя рокля, което му каза, че прилича на авантюрист от Южните морета – тъй загорял и строен в сиво-кафявия си спортен костюм. На другия ден отплава обратно към вилата да дреме на припек и да мечтае как ще зареже всичко, ще натовари платноход¬ката с консерви и ще поеме за Таити. Ах, Раятеа, планините на Муреа, прохладният попътен вятър…

Но от Таити го делеше цял континент, цял океан, пък и други препятствия. Тази мисъл стигаше само за някой и друг час бленуване, но като план за действие определено не я биваше. Сега се завръщаше в Ню Йорк при работата си като младши конструктор на яхти в знаменитата стара фирма „Матисън и Питърс“.

Фаровете на другата кола наближаваха. Блейн намали скоростта на шестдесет мили.

Въпреки титлата си Блейн рядко се докопваше до проектирането на яхти. Старият Том Матисън имаше грижата за стандартните увеселителни корабчета. Брат му Ролф, по прякор Царя на мистиката, беше прочут по цял свят със своите платноходи за презокеански състезания и бързи индивидуални проекти. Тъй че какво оставаше за младшия конструктор?

Блейн чертаеше схеми и планове на палуби, въртеше организацията, обявите и рекламата. Работата беше от¬говорна и нелишена от известна доза удоволствие. Но не беше проектиране на яхти.

Знаеше, че би трябвало да подхване собствен бизнес. Но наоколо имаше толкова много проектанти на яхти и толкова малко клиенти… Както бе казал на Лаура, все едно че проектираш арбалети, боздугани и катапулти. Интересен творчески труд, но кой би купил продукцията ти?

– Можеш да намериш пазар за платноходките си – каза му тя отчайващо прямо. – Защо не се престрашиш?

Той се усмихна чаровно, хлапашки.

– Не ме бива за решителни действия. Аз съм спец по съзерцанието и меката печал.

– Искаш да кажеш, че си ленив.

– Нищо подобно. Все едно да кажеш, че орелът не препуска добре или че коня хич не го бива за полет. Не можеш да сравняваш разнородното. Просто не съм от хората, дето се докопват до кокала. За мен мечтите, бляновете, виденията и плановете са само обект на съзерцание, не и на изпълнение.

– Ненавиждам те, когато говориш така – въздъхна тя.

Разбира се, той наистина го излагаше грубовато. Но в думите му имаше и много истина. Беше си намерил приятна работа, прилична заплата, стабилно положение. Имаше апартамент в Гринуич вилидж, хай-фи уредба, вила на залива Чезапик, чудесна платноходка и обичта на Лаура плюс още няколко момичета. Може би според мал¬ко баналния израз на Лаура беше попаднал във водовър¬теж сред потока на живота… Но какво от това? Кроткото въртене само помага да наблюдаваш по-добре сцената.

Фаровете на другата кола бяха съвсем наблизо. Блейн забеляза поразен, че е увеличил скоростта на осемдесет мили в час.

Отпусна педала на газта. Колата му буйно и вироглаво свърна към връхлитащите фарове. Авария? Повреда в управлението? С все сила опита да извърти волана. Не поддаваше. Колата удари ниската бе¬тонна преграда между северното и южното платно, лит¬на високо във въздуха. Кормилото свободно се завъртя в ръцете му и моторът изстена като осъдена душа. Другата кола се мъчеше да кривне, но беше късно. Щяха да се сблъскат почти челно. И Блейн си помисли: да, аз съм един от тях. Един от ония тъпи негодници, за които четеш как изгубили кон¬трол над колите си и погубили невинни хора. Господи! Модерни коли и модерни пътища, и по-високи скорости, и все същите стари загубени рефлекси…

Внезапно, необяснимо, кормилото заработи отново – отсрочка по ръба на бръснача. Блейн не му обърна вни¬мание. Когато фаровете на другата кола лумнаха през стъклото, настроението му изведнъж прерасна от съжа¬ление в ликуване. В този миг приветстваше съкруши¬телния удар, жадуваше за него, за болка, унищожение, жестокост и смърт.

Сетне колите се срещнаха. Ликуването избледня също тъй бързо, както бе дошло. Блейн усети дълбока жал за всичко, което оставяше недовършено, за непреплувани¬те води, невидените филми, непрочетените книги, недо¬коснатите момичета. Нещо го метна напред. Воланът се строши в ръцете му. Стоманената колона го прониза в гърдите и пречупи гръбнака, докато главата му минава¬ше през предното стъкло.

В този миг разбра, че умира.

Миг по-късно умря бързо, банално, калпаво и безбо¬лезнено.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте, незнайко, книгата участва в една промоционална акция, ето защо се получава това съотношение на цени в случая;)

Оценка: -1

А защо "е-книга"-та е по-скъпа от хартиеното издане(7лв с/у 5лв)?

Оценка: +1

Прекрасна книга :) Много увлекателна и смислена :)
Една хубава идея, която за съжаление си остана нереализирана. Останаха си само очакванята за автори като Силвърбърг, Хайнлайн, Олдис и т.н Поздрави за автора на корицата.
Кога? Знае ли се вече?? Ще станат 2 години от първата книга в поредицата вече...
Очаквайте „Селището“ на Буличов, търпение, моля!:)
Новини около следващото фантастично заглавие? Почитателите на фентъзи жанра вече дръпнаха много в резултата...
Здравейте! „Селището“ ще излезе след няколко месеца, защото за съжаление преводачът се забави. Други предстоящи заглавия са „Ветеран“, Уравнения на живота“ и „Зора“.
Здравейте Колибри! Ще разкриете ли и други предстоящи заглавия от поредица Галактики? Идеята ви за тази поредица е много добра, успех.
Колко ''скорo'' ще излезе "Селището"?

Оценка: +1

Невероятна корица , страхотно оформление , голям автор. Надявам се поредицата , която сте започнали да има успех и чакам с нетърпение следващата . Браво Colibri !
Не издаваме само фантастиката и фентъзи. Въпреки това се стремим да удовлетворим желанията и на тази част от нашите читатели, които са им фенове. Очаквайте скоро "Селището" на Кир Буличов, както и третата книга от трилогията "Първият закон" на Джо Абъркромби "Последният довод на кралете".
Защо толкова малко фентъзи и фантастика издавате
Очаквайте "Селището" след около три месеца.
Скоро ли ще излезе "Селището" ?
Завладяваща история, страшно интересна през цялото време. Наистина една доста различна книга, която препоръчвам на всеки любител на този вид литература, а и не само. Благодаря ви, любимо издателство "Колибри", че я издадохте.
fsdgfsds, никой никого не е изнасилил, в на Читанката правилата за ползване или каквото се води пише че могат да се свалят книги. Аз от Читанка чета само книги които са физически неоткриваеми, като те мързи да даваш пари- не чети.
вие ли изнасилихте Читанката да я свали, въпреки че е издадена преди почти 20 години?
Книгата е много добра. Иначе, ако можете да поустнете някъде списъка с предстоящи книги от "вашата Галактика" няма да е никак лошо. :) Ако пък издадете още някоя книга на Шекли - просто превъзходно. И все пак - поздравявам Ви за издаването на Корпорация/Цивилизация. Най-после някой да се сети поне малко за издаване на научна и качествена фантастика в България ;)
Благодаря на "Колибри" за чудесното начало на поредицата ! Нямам търпение за останалите...
Книгата е издавана 1992 година от издателство "Отечество". Но иначе Шекли е велик. Бух предложил на Вагенщайн да издаде пълни събрани съчинения на Шекли в томове.(луксозно) за ценители. Защотот Шекли почина. Между другото идвал е в България.

Оценка: +1

Поредицата "Галактики" е в началния стадий, работи се по няколко други заглавия, но списък с книги, които ще излизат, ще бъде обявен на по-късен етап, когато се уточни тяхната поредност.
Къде е списъка с книгите, които ще излизат в "Галактики"?
Шекли - супер! Но... Галактики? Знакът?? Високо скачате
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-954-529-867-7
Купи
Цена
7.00 лв.
(5.00 лв.)

* -2 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
--2лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени