Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Аз съм номер четири
Печатно издание
ISBN
978-954-529-846-2
Цена
12.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (10)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
14.5/21.3
Тегло
364 гр.
Страници
312
Превод
Лилия Трендафилова
Дата на издаване
24 януари 2011

Аз съм номер четири

Джон прилича на обикновен тийнейджър, но не се подлъгвайте по външността му. Той крие дълбока тайна, която не може да сподели и с най-близките си приятели. Тайна, която му е трудно да издаде дори пред момичето, в което е влюбен. Джон трябва да оцелее на всяка цена, защото от неговата съдба зависи бъдещето на две планети – Лориен, райското кътче в космоса, от което той идва, и Земята. Залозите са високи – трима от неговия вид вече са мъртви. Джон е номер четири. Той е следващият.

Зад псевдонима Питакъс Лор се крият двама души – вече утвърдилият се автор Джеймс Фрей и дебютиращият Джоуби Хюз. Фрей е натрупал в биографията си три бестселъра, но на българския книжен пазар се появява за пръв път едва сега с „Аз съм номер четири“, книга първа от сай-фай сексталогията „Заветите на Лориен“. Трилърът, който стига до седмо място в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги, пък е първи проект за Хюз, завършил творческо писане в Колумбийския университет. Продуцент на едноименния филм „Аз съм номер четири“ е не друг, а легендата в киноиндустрията Майкъл Бей, режисьор е Ди Джей Карузо, а в главните роли изгряха звезди като Алекс Петифър, Тимъти Олифaнт, Тереса Палмър.

За автора

Зад псевдонима Питакъс Лор се крият двама души – вече утвърдилият се автор Джеймс Фрей и дебютиращият Джоуби Хюз. Фрей е натрупал в биографията си три бестселъра, но на българския книжен пазар се появява за пръв път едва сега с поредицата „Заветите на Лориен“, от която ви представяме трета книга – „Възходът на номер Девет”, след големия успех на предишните две: „Аз съм номер четири” и „Силата на шестимата”.

Откъс

Питакъс Лор „Аз съм номер четири

Вратата започва да се тресе, паянтова е, направена от бамбукови пръчки, завързани с опърпан канап. Разтърсването е съвсем леко и спира почти веднага. Те надигат глави и се заслушват, едно четиринадесетгодишно момче и един петдесетгодишен мъж, когото всички смятат за негов баща, но той е роден край друга джунгла на друга планета, на стотици светлинни години оттук. Двамата лежат голи до кръста в противоположните краища на колибата, а над всяко легло има мрежа за комари. Чуват пукот в далечината, който звучи сякаш някакво животно е счупило клон на дърво, но силата на шума по-скоро говори, че цялото дърво е било пречупено.
– Какво беше това? – пита момчето.
– Шшт – отговаря мъжът.
Чуват цвъртенето на насекомите, нищо повече. Мъжът прехвърля краката си отстрани на леглото, когато тресенето започва отново. Сега то е по-дълго и по-настоятелно, последвано от нов пукот, този път по-наблизо. Мъжът се изправя и отива бавно до вратата. Тишина. Поема си дълбоко въздух и приближава ръката си сантиметър по сантиметър до резето. Момчето се надига в леглото.
– Не – прошепва мъжът и в този момент острието на меч, дълъг и сияещ, изработен от лъскав бял метал, който не може да се намери на Земята, пронизва вратата и потъва надълбоко в гърдите на мъжа. Три сантиметра от него изскачат откъм гърба му, а след това острието бива издърпано бързо навън. Мъжът простенва. Момчето го гледа с отворена уста. Мъжът успява да си поеме дъх още веднъж и промълвява една-единствена дума: „Бягай“. Пада безжизнен на пода.
Момчето скача от леглото и се втурва навън, разбивайки задната стена. Не си прави труда да използва вратата или прозореца, а буквално се затичва през стената, която се разкъсва на две, сякаш е от хартия, въпреки че е направена от здрав, твърд африкански махагон. Врязва се в мрака на Конго, прескача дървета, тича със скорост около сто километра в час. Зрението и слухът му надвишават човешките. Заобикаля стволовете, пробива си път между сплетените лиани, прелита над бързеите с един скок. Тежки стъпки го следват по петите и го приближават с всяка изминала секунда. Преследвачите му също имат дарби. И носят нещо със себе си. Нещо, за което той е чувал само да се загатва, нещо, което не е вярвал, че ще види някога на Земята.
Пукотът го приближава. Момчето дочува нисък, дълбок рев. Знае, че каквото и да идва зад него, то набира скорост. Вижда пролом в джунглата напред. Когато стига до мястото, пред очите му се разкрива огромна клисура, стотина метра на ширина и още толкова на дълбочина, на дъното на която тече река. Бреговете ѝ са покрити с грамадни обли камъни. Камъни, които биха го натрошили, ако падне върху тях. Единственият му шанс е да се добере до отсрещната страна на пролома. Има малко пространство, за да се засили, и един-единствен опит. Един опит, за да спаси живота си. Дори за него – или за когото и да било от другите като него на Земята – скокът е почти невъзможен. Връщането назад, падането долу или опитът да се пребори с тях означава сигурна смърт. Може да пробва само веднъж.
Зад него се чува оглушителен рев. Те са на девет-десет метра. Той прави пет крачки назад, затичва се – и точно преди ръба се оттласква и полита над клисурата. Във въздуха е около три или четири секунди. Изкрещява, ръцете му са изпънати напред и очакват безопасността или края. Пада на земята и се премята напред, докато се спира в една секвоя. Усмихва се. Не може да повярва, че е успял, че ще оцелее. Не иска да го видят, а и знае, че трябва да се отдалечи колкото се може по-далече от тях, така че се изправя. Ще трябва да продължи да тича.
Той свърва към джунглата. В момента, в който го прави, една огромна ръка се увива около гърлото му. Повдига го от земята. Той се бори, рита, опитва се да се отскубне, но знае, че е безполезно, че всичко свършва тук. Трябваше да се досети, че щом са го намерили, ще го чакат от двете страни на реката. Могадорианецът го повдига така, че да види гърдите на момчето, да види амулета, който виси на врата му и който само той и тези от неговия вид могат да носят. Откъсва го, прибира го някъде в дългото си черно наметало и когато ръката му се показва отново, в нея блести мечът от сияещ бял метал. Момчето се вглежда в дълбоките, раздалечени, безчувствени черни очи на могадорианеца и проговаря.
– Заветите са живи. Другите като мен ще се намерят помежду си и когато бъдат готови, ще ви унищожат.
Могадорианецът се изсмива с противен подигравателен смях. Вдига меча, единственото оръжие във Вселената, способно да разбие заклинанието, което до този ден е предпазвало момчето и все още предпазва останалите. Насочено към небето, острието лумва със сребърен пламък, сякаш се съживява, предчувства мисията си и гримасничи в очакване. И когато се спуска надолу като парабола от светлина, разсичаща мрака на джунглата, момчето все още вярва, че някаква частица от него ще оцелее и ще успее да се прибере у дома. Затваря очи точно преди мечът да удари. И всичко свършва.

Питакъс Лор „Аз съм номер четири

Вратата започва да се тресе, паянтова е, направена от бамбукови пръчки, завързани с опърпан канап. Разтърсването е съвсем леко и спира почти веднага. Те надигат глави и се заслушват, едно четиринадесетгодишно момче и един петдесетгодишен мъж, когото всички смятат за негов баща, но той е роден край друга джунгла на друга планета, на стотици светлинни години оттук. Двамата лежат голи до кръста в противоположните краища на колибата, а над всяко легло има мрежа за комари. Чуват пукот в далечината, който звучи сякаш някакво животно е счупило клон на дърво, но силата на шума по-скоро говори, че цялото дърво е било пречупено.
– Какво беше това? – пита момчето.
– Шшт – отговаря мъжът.
Чуват цвъртенето на насекомите, нищо повече. Мъжът прехвърля краката си отстрани на леглото, когато тресенето започва отново. Сега то е по-дълго и по-настоятелно, последвано от нов пукот, този път по-наблизо. Мъжът се изправя и отива бавно до вратата. Тишина. Поема си дълбоко въздух и приближава ръката си сантиметър по сантиметър до резето. Момчето се надига в леглото.
– Не – прошепва мъжът и в този момент острието на меч, дълъг и сияещ, изработен от лъскав бял метал, който не може да се намери на Земята, пронизва вратата и потъва надълбоко в гърдите на мъжа. Три сантиметра от него изскачат откъм гърба му, а след това острието бива издърпано бързо навън. Мъжът простенва. Момчето го гледа с отворена уста. Мъжът успява да си поеме дъх още веднъж и промълвява една-единствена дума: „Бягай“. Пада безжизнен на пода.
Момчето скача от леглото и се втурва навън, разбивайки задната стена. Не си прави труда да използва вратата или прозореца, а буквално се затичва през стената, която се разкъсва на две, сякаш е от хартия, въпреки че е направена от здрав, твърд африкански махагон. Врязва се в мрака на Конго, прескача дървета, тича със скорост около сто километра в час. Зрението и слухът му надвишават човешките. Заобикаля стволовете, пробива си път между сплетените лиани, прелита над бързеите с един скок. Тежки стъпки го следват по петите и го приближават с всяка изминала секунда. Преследвачите му също имат дарби. И носят нещо със себе си. Нещо, за което той е чувал само да се загатва, нещо, което не е вярвал, че ще види някога на Земята.
Пукотът го приближава. Момчето дочува нисък, дълбок рев. Знае, че каквото и да идва зад него, то набира скорост. Вижда пролом в джунглата напред. Когато стига до мястото, пред очите му се разкрива огромна клисура, стотина метра на ширина и още толкова на дълбочина, на дъното на която тече река. Бреговете ѝ са покрити с грамадни обли камъни. Камъни, които биха го натрошили, ако падне върху тях. Единственият му шанс е да се добере до отсрещната страна на пролома. Има малко пространство, за да се засили, и един-единствен опит. Един опит, за да спаси живота си. Дори за него – или за когото и да било от другите като него на Земята – скокът е почти невъзможен. Връщането назад, падането долу или опитът да се пребори с тях означава сигурна смърт. Може да пробва само веднъж.
Зад него се чува оглушителен рев. Те са на девет-десет метра. Той прави пет крачки назад, затичва се – и точно преди ръба се оттласква и полита над клисурата. Във въздуха е около три или четири секунди. Изкрещява, ръцете му са изпънати напред и очакват безопасността или края. Пада на земята и се премята напред, докато се спира в една секвоя. Усмихва се. Не може да повярва, че е успял, че ще оцелее. Не иска да го видят, а и знае, че трябва да се отдалечи колкото се може по-далече от тях, така че се изправя. Ще трябва да продължи да тича.
Той свърва към джунглата. В момента, в който го прави, една огромна ръка се увива около гърлото му. Повдига го от земята. Той се бори, рита, опитва се да се отскубне, но знае, че е безполезно, че всичко свършва тук. Трябваше да се досети, че щом са го намерили, ще го чакат от двете страни на реката. Могадорианецът го повдига така, че да види гърдите на момчето, да види амулета, който виси на врата му и който само той и тези от неговия вид могат да носят. Откъсва го, прибира го някъде в дългото си черно наметало и когато ръката му се показва отново, в нея блести мечът от сияещ бял метал. Момчето се вглежда в дълбоките, раздалечени, безчувствени черни очи на могадорианеца и проговаря.
– Заветите са живи. Другите като мен ще се намерят помежду си и когато бъдат готови, ще ви унищожат.
Могадорианецът се изсмива с противен подигравателен смях. Вдига меча, единственото оръжие във Вселената, способно да разбие заклинанието, което до този ден е предпазвало момчето и все още предпазва останалите. Насочено към небето, острието лумва със сребърен пламък, сякаш се съживява, предчувства мисията си и гримасничи в очакване. И когато се спуска надолу като парабола от светлина, разсичаща мрака на джунглата, момчето все още вярва, че някаква частица от него ще оцелее и ще успее да се прибере у дома. Затваря очи точно преди мечът да удари. И всичко свършва.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Страхотна книга ! На 23 Август втората книга излезе в Америка! Надявам се скоро и ние да можем да я прочетем !!! :)

Оценка: +1

За мен също времето и лицето на писане ми беше малко чуждо, но след първите 30 страници вече не прави впечатление.Книгата е страхотна и има това, което най-много ценя в една книга, планта и кулминация.Страхотна е препоръчвам на всички любители на книги за хора със свръх способности.

Оценка: +1

gledah filma .preporachvam go.ste vi opravi nastroenieto.
прочетох книгата за два дена даже и по-малко .Много ми хареса с нетърпение чакам 2рата част ако някой все още не я е прочел да започва :)

Оценка: +1

И книгата и филма са много завладяващи!С нетърпение очаквам книга втора!

Оценка: +1

Koga izliza sledwashtata kniga ?
Невероятна и завладяваща! В началото ми беше тегаво понеже е написана от такова време и лице, с което не съм свикнала, но вече не ми прави впечатление. Написана е по страхотен и интересен начин, грабва те още с първите няколко странички. Заслужава си да я прочетете!

Оценка: +1

Книгата е уникална. Миналия ден си е купих и сега съм до средата. Нямам търпение филма да тръгне по кината.

Оценка: +1

Одеве я прочетох и мога да кажа, че книгата е страхотна. Нямам търпение за 2-рата книга! :) И за филма, естествено.
Някой чел ли я е? Да каже нещо.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-846-2
изчерпана
Цена
12.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени