Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Гроздовете на гнева
Печатно издание
ISBN
978-954-529-792-2
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (11)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
346 гр.
Страници
432
Превод
Венцислав К. Венков
Дата на издаване
04 януари 2011

Гроздовете на гнева

Когато епичният роман „Гроздовете на гнева“ излиза от печат през 1939 г., той е определен като скандален и дори шокиращ, което обаче не пречи през следващата година да бъде отличен с „Пулицър“ – най-престижната литературна награда в САЩ. Шокиращото въздействие на повествованието се е запазило до днес благодарение на изказа и майсторството на Стайнбек, които нямат аналог в американската литература. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници.

За автора

Джон Стайнбек (1902-1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман - „Тортила Флет“, и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Джон Стайнбек - „Гроздовете на гнева

Последните дъждове се изливаха тихо върху червените и сивите райони на Оклахома, но не успяваха да размекнат спечената пръст. Плугове запориха през плетеницата пресъхнали дъждовни ручейчета. Последните дъждове дръпнаха нагоре царевицата, а покрай пътищата разхвърляха колонии от плевели и трева, та сивите и тъмночервените райони заизчезваха под зелената завивка. В края на май небето избледня, а кълбата облаци, висели нависоко цяла пролет, се разпръснаха. Слънцето прежуряше растящата царевица ден подир ден, докато всеки зелен лист не се обточи с кафяви ръбове. Мяркаха се облаци, изчезваха, а след време изобщо престанаха да се появяват. За да се опазят от слънцето, плевелите потъмняха до тъмнозелено и престанаха да се разрастват. По земната повърхност се образува тънка и твърда кора и колкото повече бледнееше небето, толкова по-бледа ставаше и земята – до розово в червените райони и до бяло в сивите.
Превърналата се в прах земя се стичаше на сухи поточета по издълбаните от водата вадички. Лалугерите и мраволъвовете предизвикваха малки лавини. И под палещото ден подир ден слънце листата на младата царевица взеха да омекват и да се отпускат; отпървом се огъваха надолу, а щом основните им жили отслабнеха, направо се пречупваха. Дойде юни и слънцето стана още по-жестоко. От ръбовете на царевичните листа кафявото се разнесе и по средните им жили. Плевелите се спаружиха и листата им провиснаха към корените. Въздухът стана още по-сух, небето – още по-бледо; а с всеки изминал ден все повече бледнееше и земята.
По пътищата колелата на каруците смилаха почвата, а конските копита я биеха, та калната кора се натроши и се превърна в прах. И всичко, що се движеше, вдигаше прах: финият пласт подир пешака стигаше до кръста му, каруцата го вдигаше на височината на оградите, а автомобилът завихряше след себе си истински облак. После минаваше дълго време, докато прахта улегне.
По средата на юни откъм Тексас и Мексиканския залив се появиха огромни облаци – високи, тежки, буреносни облаци. Хората по полето ги огледаха, помирисваха ги и наплюнчиха пръст да усетят накъде вее вятърът. И конете станаха неспокойни от облаците. А те пуснаха по някоя и друга едра капка и бързо се отдалечиха. Зад тях пак остана бледо небе и прежурящо слънце. И малки кратерчета в прахоляка от малобройните капки, и тук-таме чисти петна по царевичака, и толкоз.
Подир буреносните облаци излезе ветрец и ги подгони на север. От ветреца стъблата на съхнещата царевица потропваха едно о друго. След един ден вятърът се усили и стана равномерен, без пориви. Прахолякът по пътищата изпръхна, вдигна се във въздуха и посипа плевелите край нивята, та дори навлезе малко и в самите посеви. Вятърът стана още по-силен и рязък и взе да рони дъждовната кора между царевичните редове. Лека-полека небето притъмня от умесилата се прах, а вятърът се втурваше към земята, поемаше прахта и я отнасяше надалеч. Вятърът все повече се усилваше. Образуваната от дъждовете корица не издържа и над полята се понесоха сиви прашни кълбета, наподобяващи ленив дим. Царевичакът надаваше сух вой в битката си с вятъра. И най-фините прашинки престанаха да падат по земята, а се устремяваха към тъмнеещия небосвод.
Вятърът се усили още повече, запровира се под камъните, взе да вдига сламки и сухи листа, та и бучици пръст, с които бележеше пътя си из нивята. Въздухът и небето потъмняха, слънцето стана червено, а въздухът – неприятно парлив. Една нощ вятърът се втурна още по-буйно над земята; заизравя коварно корените на царевицата, тя се съпротивляваше с отслабналите си листа, но накрая разбойникът вятър успя да изтръгне корените и стъблата ѝ морно легнаха, сочейки с върховете си посоката му.
Съмна се, но нов ден не дойде. На сивото небе се появи червено слънце – немощен кръг, хвърлящ мижава светлина като на залез; а към края на деня полумракът му отново премина в мрак. И вятърът пак зави и застена над съборената царевица.
Народът се свираше по къщите, а ако трябваше да излезе, си връзваше кърпа на носа и си слагаше предпазни очила.
Новонастъпилата нощ се оказа непрогледна, понеже прахолякът не пропускаше звездната светлина, а къщните лампи и до оградата не успяваха да огреят. Над земята витаеше емулсия от прах и въздух. Всички врати и прозорци бяха плътно затворени, всичките им пролуки бяха запушени с парцали, но финият до невидимост прахоляк проникваше и се разстилаше като цветен прашец по столовете, по масите и по посудата. Хората го отупваха от раменете си. И по праговете се навяваха тесни ивици прах.
Но посред нощ вятърът си замина и остави земята на мира. Изпълненият с прах въздух приглушаваше шумовете по-ефикасно и от мъглите. Хората в постелите чуха спирането на вятъра. Събуди ги самото изчезване на воя му. Лежаха безмълвно и се вслушваха в тишината. По някое време петлите пропяха, но и те приглушено, та хората се размърдаха неспокойно в постелите и зачакаха утрото. Знаеха, че такъв прахоляк скоро няма да слегне. На сутринта прахта все още се стелеше като мъгла, а слънцето бе алено като прясно пусната кръв. Цял ден не спря прахта да се сипе от небето, че и на следващия продължи. Покри земята с равно одеяло. Зави царевицата, натрупа се връз оградните колове, по жиците; застла и покриви, и плевели, и дървета.
Народът наизлезе от домовете си, помириса парещия въздух и покри носове да не го дишат. И дечица се измъкнаха навън, но без тичане и викове, както след дъжд. Мъжете стояха край оградите си и гледаха поразената царевица, която бързо вехнеше, а през прашния слой само тук-таме се мяркаше по малко зеленинка. Мъжете мълчаха и почти не помръдваха. И жените наизлязоха, за да са до мъжете си – да усетят дали този път няма да се пречупят. Гледаха крадешком лицата на мъжете, защото по дяволите царевицата, важното е другото да се опази. Децата стояха наблизо, рисуваха усърдно с боси палци по прахоляка и напъваха сетива да усетят дали мъжете и жените няма да се пречупят. Уж рисуваха с боси палци по прахта, а очите им все в мъжете и жените. Конете се приближаваха до коритата с вода и с муцуни разбутваха прахта от повърхността на водата. Полека-лека безпомощният смут изчезна от лицата на гледащите мъже и те станаха твърди, гневни и борбени. И жените осъзнаха, че няма страшно и че мъжете ще издържат. Едва тогава попитаха: „Какво ще правим?“ А мъжете отговориха: „Не знаем.“ Но нямаше страшно. И жените знаеха, че няма страшно, и наблюдаващите ги деца знаеха, че няма страшно. И жените, и децата усещаха, че няма непоносимо нещастие, щом мъжете не са сломени. Жените се прибраха да шетат, а децата се заиграха, макар и плахо в началото. С напредването на деня слънцето избледня и пак напече покритата с прах земя. Мъжете седяха на праговете на домовете си и премятаха в ръце пръчки и камъчета. Седяха неподвижно, обмисляха, пресмятаха.

Джон Стайнбек - „Гроздовете на гнева

Последните дъждове се изливаха тихо върху червените и сивите райони на Оклахома, но не успяваха да размекнат спечената пръст. Плугове запориха през плетеницата пресъхнали дъждовни ручейчета. Последните дъждове дръпнаха нагоре царевицата, а покрай пътищата разхвърляха колонии от плевели и трева, та сивите и тъмночервените райони заизчезваха под зелената завивка. В края на май небето избледня, а кълбата облаци, висели нависоко цяла пролет, се разпръснаха. Слънцето прежуряше растящата царевица ден подир ден, докато всеки зелен лист не се обточи с кафяви ръбове. Мяркаха се облаци, изчезваха, а след време изобщо престанаха да се появяват. За да се опазят от слънцето, плевелите потъмняха до тъмнозелено и престанаха да се разрастват. По земната повърхност се образува тънка и твърда кора и колкото повече бледнееше небето, толкова по-бледа ставаше и земята – до розово в червените райони и до бяло в сивите.
Превърналата се в прах земя се стичаше на сухи поточета по издълбаните от водата вадички. Лалугерите и мраволъвовете предизвикваха малки лавини. И под палещото ден подир ден слънце листата на младата царевица взеха да омекват и да се отпускат; отпървом се огъваха надолу, а щом основните им жили отслабнеха, направо се пречупваха. Дойде юни и слънцето стана още по-жестоко. От ръбовете на царевичните листа кафявото се разнесе и по средните им жили. Плевелите се спаружиха и листата им провиснаха към корените. Въздухът стана още по-сух, небето – още по-бледо; а с всеки изминал ден все повече бледнееше и земята.
По пътищата колелата на каруците смилаха почвата, а конските копита я биеха, та калната кора се натроши и се превърна в прах. И всичко, що се движеше, вдигаше прах: финият пласт подир пешака стигаше до кръста му, каруцата го вдигаше на височината на оградите, а автомобилът завихряше след себе си истински облак. После минаваше дълго време, докато прахта улегне.
По средата на юни откъм Тексас и Мексиканския залив се появиха огромни облаци – високи, тежки, буреносни облаци. Хората по полето ги огледаха, помирисваха ги и наплюнчиха пръст да усетят накъде вее вятърът. И конете станаха неспокойни от облаците. А те пуснаха по някоя и друга едра капка и бързо се отдалечиха. Зад тях пак остана бледо небе и прежурящо слънце. И малки кратерчета в прахоляка от малобройните капки, и тук-таме чисти петна по царевичака, и толкоз.
Подир буреносните облаци излезе ветрец и ги подгони на север. От ветреца стъблата на съхнещата царевица потропваха едно о друго. След един ден вятърът се усили и стана равномерен, без пориви. Прахолякът по пътищата изпръхна, вдигна се във въздуха и посипа плевелите край нивята, та дори навлезе малко и в самите посеви. Вятърът стана още по-силен и рязък и взе да рони дъждовната кора между царевичните редове. Лека-полека небето притъмня от умесилата се прах, а вятърът се втурваше към земята, поемаше прахта и я отнасяше надалеч. Вятърът все повече се усилваше. Образуваната от дъждовете корица не издържа и над полята се понесоха сиви прашни кълбета, наподобяващи ленив дим. Царевичакът надаваше сух вой в битката си с вятъра. И най-фините прашинки престанаха да падат по земята, а се устремяваха към тъмнеещия небосвод.
Вятърът се усили още повече, запровира се под камъните, взе да вдига сламки и сухи листа, та и бучици пръст, с които бележеше пътя си из нивята. Въздухът и небето потъмняха, слънцето стана червено, а въздухът – неприятно парлив. Една нощ вятърът се втурна още по-буйно над земята; заизравя коварно корените на царевицата, тя се съпротивляваше с отслабналите си листа, но накрая разбойникът вятър успя да изтръгне корените и стъблата ѝ морно легнаха, сочейки с върховете си посоката му.
Съмна се, но нов ден не дойде. На сивото небе се появи червено слънце – немощен кръг, хвърлящ мижава светлина като на залез; а към края на деня полумракът му отново премина в мрак. И вятърът пак зави и застена над съборената царевица.
Народът се свираше по къщите, а ако трябваше да излезе, си връзваше кърпа на носа и си слагаше предпазни очила.
Новонастъпилата нощ се оказа непрогледна, понеже прахолякът не пропускаше звездната светлина, а къщните лампи и до оградата не успяваха да огреят. Над земята витаеше емулсия от прах и въздух. Всички врати и прозорци бяха плътно затворени, всичките им пролуки бяха запушени с парцали, но финият до невидимост прахоляк проникваше и се разстилаше като цветен прашец по столовете, по масите и по посудата. Хората го отупваха от раменете си. И по праговете се навяваха тесни ивици прах.
Но посред нощ вятърът си замина и остави земята на мира. Изпълненият с прах въздух приглушаваше шумовете по-ефикасно и от мъглите. Хората в постелите чуха спирането на вятъра. Събуди ги самото изчезване на воя му. Лежаха безмълвно и се вслушваха в тишината. По някое време петлите пропяха, но и те приглушено, та хората се размърдаха неспокойно в постелите и зачакаха утрото. Знаеха, че такъв прахоляк скоро няма да слегне. На сутринта прахта все още се стелеше като мъгла, а слънцето бе алено като прясно пусната кръв. Цял ден не спря прахта да се сипе от небето, че и на следващия продължи. Покри земята с равно одеяло. Зави царевицата, натрупа се връз оградните колове, по жиците; застла и покриви, и плевели, и дървета.
Народът наизлезе от домовете си, помириса парещия въздух и покри носове да не го дишат. И дечица се измъкнаха навън, но без тичане и викове, както след дъжд. Мъжете стояха край оградите си и гледаха поразената царевица, която бързо вехнеше, а през прашния слой само тук-таме се мяркаше по малко зеленинка. Мъжете мълчаха и почти не помръдваха. И жените наизлязоха, за да са до мъжете си – да усетят дали този път няма да се пречупят. Гледаха крадешком лицата на мъжете, защото по дяволите царевицата, важното е другото да се опази. Децата стояха наблизо, рисуваха усърдно с боси палци по прахоляка и напъваха сетива да усетят дали мъжете и жените няма да се пречупят. Уж рисуваха с боси палци по прахта, а очите им все в мъжете и жените. Конете се приближаваха до коритата с вода и с муцуни разбутваха прахта от повърхността на водата. Полека-лека безпомощният смут изчезна от лицата на гледащите мъже и те станаха твърди, гневни и борбени. И жените осъзнаха, че няма страшно и че мъжете ще издържат. Едва тогава попитаха: „Какво ще правим?“ А мъжете отговориха: „Не знаем.“ Но нямаше страшно. И жените знаеха, че няма страшно, и наблюдаващите ги деца знаеха, че няма страшно. И жените, и децата усещаха, че няма непоносимо нещастие, щом мъжете не са сломени. Жените се прибраха да шетат, а децата се заиграха, макар и плахо в началото. С напредването на деня слънцето избледня и пак напече покритата с прах земя. Мъжете седяха на праговете на домовете си и премятаха в ръце пръчки и камъчета. Седяха неподвижно, обмисляха, пресмятаха.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
все пак най-накрая от немай-къде си я купих...
Здравейте, имах желание да си купя книгата, но действително шрифта е прекалено дребен. Предвиждат ли се сорекции в бъдеще ? Съжалявам, но този шрифт просто не е сериозен.
За всички почитатели на Стайнбек и неговия свещен гняв! Приятно четене:-)

Оценка: +1

Здравейте! Следете сайта, най-вероятно след около две седмици ще я пуснем в продажба:-) Светла неделя с нашите книги!
Здравейте, кога ще имате книгата в наличност?
Искам да си купя тази книга,но по-горе прочетох че,шрифта е много дребен.Все пак написаното горе е отдавна,така че някой може ли да ми каже как е към днешна дата.Благодаря.
Ще имаме предвид мнението Ви, Таня, нека се изчерпи този тираж, после ще решим.
Аз също забелязвам,че във дейсрвителност шрифта е доста дребничък когато чета страници от нея във сайтовете!Така винаги сама си преценявам редно е и другите да изберът този подход,защото във storeлbg има сканиани странички и предварително човек се ориентира!Въпросът ми е ще се преиздаде ликнигата когато се изчерпа,но със по едър шрифт за да си я закупя и аз!Със ругите книги на Стайбек този проблем липсва!
Благодарим ви! Ще имаме предвид препоръките!
Прекрасна книга! Благодаря на издателството, че ни дава възможност да се докоснем до творчеството на този велик автор! Единствената ми забележка наистина е твърде дребния шрифт, който затруднява четенето.
Много се радвам на тази книга, днес си я купих, но Ви моля за едно нещо - използвайте по-едър шрифт, защото този на мен лично ще ми извади очите. Предполагам това оскъпява самата книга, но предпочитам да дам 5 лева повече, но да чета с удоволствие, отколкото да спирам на всеки половин час да си слагам капки и да не мога да прочета книгата цял месец. Поздрави и чакаме още книги на Стайнбек.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-792-2
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени