Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Моята Азия
Печатно издание
ISBN
978-954-529-828-8
изчерпана
Цена
5.00 лв.
Електронно издание
ISBN
978-954-529-865-3
Купи
Цена
4.00 лв.
(5.00 лв.)
-1лв.
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (3)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Страници
336
Дата на издаване
29 ноември 2010

Моята Азия

С яхтата „Хелиос от Царево до Сингапур

Моята Азия нагледно доказва нещо, което мнозина знаем на теория, но все не дръзваме да проверим на практика: преодоляването на страховете, включително страха да си напълно свободен, отваря много пътища.

- Пътят към морето. Това е история не за класическия блян по далечни морета, а за реални пътешествия, заплатени с изтощителни усилия, опасности и отказ от сигурността на ежедневието.

- Пътят към насладите. Това е автобиографията на човек, който не теоретизира за сетивните удоволствия, а използва с вдъхновение силни подправки, пие добри вина и се радва еднакво на романтичния и на плътския вкус на любовта.

- Пътят към Азия. Това не е предвидимата екзотика с ключови образи като коралов плаж, палми, коктейли, а разказ за това как един авантюристичен дух открива своята философия и своето място далеч от предопределеното от корените, там, където основното правило е „Майпенрай“ – карай да върви.

Шели Барух, редактор

За автора

„Момченцето, което седеше на брега на малката рекичка Лом, никога не можеше да предположи каква удивителна съдба го очаква в бъдеще.

От поцинкованото корито на мама до яхтата „Хелиос“ в Индийския океан, а после Тайланд, Сингапур. Тропически острови и азиатски красавици, океански бури и опасности, спираща дъха екзотика и изтънчени удоволствия, това е моят живот сега.

Живея от години в Тайланд и неспирно обикалям страните в югоизточна Азия. Обичам пътешествията и приключенията и когато откривам нови страни и познанства, се чувствам истински щастлив. Моят живот се разделя на две половини – първата премина в България, а втората в Азия. И си мисля, че тази е по-добрата половина. Не е лесно да промениш напълно живота си, но пък си заслужава въпреки трудностите и препятствията. От опит зная, че когато дълго плаваш срещу вятъра, все някога лошото време отминава.“

Райко Матеев

Виж интервюта с автора:
http://yacht-bg.eu/cat_8/sub_5711/
http://www.obshtestvo.net/content/view/1982/23/ 
http://asktisho.wordpress.com/2011/03/21/his_asia/

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Райко Матеев „Моята Азия. С яхтата „Хелиос“ от Царево до Сингапур“

На изток, далеч на хоризонта пред нас, започна да просветлява и в утринния сумрак видях гърбицата на суша. Това вероятно беше малкият остров в средата на пролива Баб Ел Мандеб, който оформяше два естествени канала, свързващи Червено море с Аденския залив. Избрах левия, като по-малък и вероятно с по-слаби насрещни течения. По обяд отпочиналият Светльо се подаде от люка, захапал сухар в устата и с буркан сладко от ягоди в ръката. Докато опустошавахме конфитюра и пакета сухари, голите брегове отляво и отдясно започнаха да се събират, оставяйки само тясна водна ивица пред нас. Имахме основателни страхове и опасения и започнахме да ги коментираме. Ако вълните в тесния пролив бяха все така стръмни и нагъсто, а вятърът продължаваше да бъде насрещен, трябваше да лавираме почти всеки десет минути, щяхме да губим скорост и да напредваме много бавно. Но ако срещу нас излезеше и силно подводно течение, преминаването през пролива можеше да се окаже невъзможно даже и с помощта на двигателя. Ако това се случеше, планирахме да се скрием на завет откъм подветрената страна на малкия остров в средата на Баб Ел Мандеб и да изчакаме промяна във времето, превръщайки се отново в неволни пленници на Червено море. Скоро доближихме достатъчно пролива, Светльо извади бинокъла и радостно съобщи, че вълната в тесния воден път е по-малка, няма гребен, а само бели зайчета, вдигнати от все така силния вятър.

— Ние такива зайчета ги хрускаме на закуска, казвай довиждане на Червено море, защото скоро няма да го виждаш вече – от опит знаех, че в такива моменти малко самоувереност не вреди. Все пак, когато навлязохме в тесния половин миля ляв ръкав на пролива, ни обзе естествено вълнение, мястото изглеждаше доста диво и сигурно криеше много невидими опасности. За по-голяма сигурност и маневреност запалихме двигателя и в комбинация с опънати наполовина платна предпазливо заплавахме навътре. Започнахме напрегнато да следим близките сиво-кафяви скалисти брегове, където вълните се разбиваха с глух тътен и изхвърляха високо нагоре бели фонтани морска вода. Морският късмет и този път кацна на мачтата ни, улучихме слабо подводно течение срещу нас и вълните бяха намалели доста, пречупени от близките брегове. Скоро брегът отляво изви на североизток в голяма дъга и се загуби в далечината, а отдясно на „Хелиос“ островът завърши със силно вдаден навътре в морето каменен нос, зад който се видя добре закътана лагуна, с примамливо плискаща се спокойна зелена вода. Бреговете бяха голи и пусти, напълно лишени от човешко присъствие. Спонтанно решихме да влезем в нея и там да останем една нощ на котва, да си починем и изсушим пълната със солена вода яхта, както и да залепим с течен силикон неграмотно направения преден палубен люк.

Вятърът бързо ни напъха в малкото и отлично защитено заливче и лесно намерихме удобно за закотвяне място. Оправихме котвеното въже и пуснахме рогатото желязо в прозрачно зелената вода, когато Светльо силно стисна рамото ми и безмълвно посочи с ръка нещо, което можехме да видим само от мястото, където вече се бяхме закотвили.

В дъното на залива имаше десетина еднакви сгради, боядисани в защитно зелено и имащи тревожна прилика с военни казарми, но много повече ни притесниха двата големи военни катера, които точно в този момент се отлепиха от малкото наколно пристанище и с вирнати носове се насочиха право към нас.

— Този път яко зацапахме свещите, братко! – Светльо гласно изрази моите предчувствия за очакващите ни съвсем скоро беди.

След няколко минути двата сиво-зелени катера спряха от двете страни на „Хелиос“, десетина въоръжени с автомати „Калашников“ йеменци се хванаха за яхтените фалшбордове и закрещяха:

— Полис, полис, хендз ап!...

Нашите ръце мигновено излетяха към небето, вече знаехме, че неволно бяхме се наврели в йеменска военна база, добре прикрита на малкия остров, разделящ пролива Баб Ел Мандеб на две...

Райко Матеев „Моята Азия. С яхтата „Хелиос“ от Царево до Сингапур“

На изток, далеч на хоризонта пред нас, започна да просветлява и в утринния сумрак видях гърбицата на суша. Това вероятно беше малкият остров в средата на пролива Баб Ел Мандеб, който оформяше два естествени канала, свързващи Червено море с Аденския залив. Избрах левия, като по-малък и вероятно с по-слаби насрещни течения. По обяд отпочиналият Светльо се подаде от люка, захапал сухар в устата и с буркан сладко от ягоди в ръката. Докато опустошавахме конфитюра и пакета сухари, голите брегове отляво и отдясно започнаха да се събират, оставяйки само тясна водна ивица пред нас. Имахме основателни страхове и опасения и започнахме да ги коментираме. Ако вълните в тесния пролив бяха все така стръмни и нагъсто, а вятърът продължаваше да бъде насрещен, трябваше да лавираме почти всеки десет минути, щяхме да губим скорост и да напредваме много бавно. Но ако срещу нас излезеше и силно подводно течение, преминаването през пролива можеше да се окаже невъзможно даже и с помощта на двигателя. Ако това се случеше, планирахме да се скрием на завет откъм подветрената страна на малкия остров в средата на Баб Ел Мандеб и да изчакаме промяна във времето, превръщайки се отново в неволни пленници на Червено море. Скоро доближихме достатъчно пролива, Светльо извади бинокъла и радостно съобщи, че вълната в тесния воден път е по-малка, няма гребен, а само бели зайчета, вдигнати от все така силния вятър.

— Ние такива зайчета ги хрускаме на закуска, казвай довиждане на Червено море, защото скоро няма да го виждаш вече – от опит знаех, че в такива моменти малко самоувереност не вреди. Все пак, когато навлязохме в тесния половин миля ляв ръкав на пролива, ни обзе естествено вълнение, мястото изглеждаше доста диво и сигурно криеше много невидими опасности. За по-голяма сигурност и маневреност запалихме двигателя и в комбинация с опънати наполовина платна предпазливо заплавахме навътре. Започнахме напрегнато да следим близките сиво-кафяви скалисти брегове, където вълните се разбиваха с глух тътен и изхвърляха високо нагоре бели фонтани морска вода. Морският късмет и този път кацна на мачтата ни, улучихме слабо подводно течение срещу нас и вълните бяха намалели доста, пречупени от близките брегове. Скоро брегът отляво изви на североизток в голяма дъга и се загуби в далечината, а отдясно на „Хелиос“ островът завърши със силно вдаден навътре в морето каменен нос, зад който се видя добре закътана лагуна, с примамливо плискаща се спокойна зелена вода. Бреговете бяха голи и пусти, напълно лишени от човешко присъствие. Спонтанно решихме да влезем в нея и там да останем една нощ на котва, да си починем и изсушим пълната със солена вода яхта, както и да залепим с течен силикон неграмотно направения преден палубен люк.

Вятърът бързо ни напъха в малкото и отлично защитено заливче и лесно намерихме удобно за закотвяне място. Оправихме котвеното въже и пуснахме рогатото желязо в прозрачно зелената вода, когато Светльо силно стисна рамото ми и безмълвно посочи с ръка нещо, което можехме да видим само от мястото, където вече се бяхме закотвили.

В дъното на залива имаше десетина еднакви сгради, боядисани в защитно зелено и имащи тревожна прилика с военни казарми, но много повече ни притесниха двата големи военни катера, които точно в този момент се отлепиха от малкото наколно пристанище и с вирнати носове се насочиха право към нас.

— Този път яко зацапахме свещите, братко! – Светльо гласно изрази моите предчувствия за очакващите ни съвсем скоро беди.

След няколко минути двата сиво-зелени катера спряха от двете страни на „Хелиос“, десетина въоръжени с автомати „Калашников“ йеменци се хванаха за яхтените фалшбордове и закрещяха:

— Полис, полис, хендз ап!...

Нашите ръце мигновено излетяха към небето, вече знаехме, че неволно бяхме се наврели в йеменска военна база, добре прикрита на малкия остров, разделящ пролива Баб Ел Мандеб на две...

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Писателя определено не харесева българите и се мисли за голям всезнайко . Има интересни моменти в книгата но писателя определено не е хубав човек.
Книгата е интересна, увлекателна, пълна с информация, поднесена ненатрапчиво, истинско удоволствие. Пътувах и поемах аромати, гледки, вълнение и безветрие! Браво!!!
прочетох я преди две години, страхотна е......
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-828-8
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-954-529-865-3
Купи
Цена
4.00 лв.
(5.00 лв.)

* 1 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-1лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени