Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Синя луна
Печатно издание
ISBN
978-954-529-834-9
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (65)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
16.5/11.8
Тегло
313 гр.
Страници
528
Превод
Иван Атанасов
Дата на издаване
08 ноември 2010

Синя луна

Анита Блейк, ловецът на вампири, книга 8

Добре дошли в света на Анита Блейк - некромант, съживител на зомбита и безстрашен екзекутор на вампири. Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници.

Ричард, бившият приятел на Анита, е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионалната му кариера, но и ревниво пазена тайна - след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак.

Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на екзекуторката.

Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на дявола.

За автора

Лоръл К. Хамилтън е американска писателка, добре позната със своите две поредици от романи: „Анита Блейк: ловецът на вампири“, която обхваща 19 романа, няколко сборника с разкази, както и комикс; и „Мери Джентри“, която се разпростира в 8 романа.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Лоръл К. Хамилтън „Синя луна

Сънувах хладна плът и чаршафи с цвят на прясна кръв. Звънът на телефона разруши съня, остави само фрагменти от него: проблясък на тъмносини очи; ръце, които се плъзгат по тялото ми; косата му, която пада върху лицето ми като ароматен, благоуханен облак. Събудих се в своя дом на километри от Жан-Клод, но с чувството, че тялото му е притиснато до моето. Напипах телефона върху нощното шкафче, взех го и смънках:
– Ало.
– Анита, ти ли си?
Беше Даниел Зееман, малкото братче на Ричард. Даниел е на двайсет и четири и е сладък като бебче. Но в него няма нищо бебешко. Някога, преди да предпочета Жан-Клод, Ричард ми беше годеник. Фактът, че бях преспала с другия мъж, осуети светските ни планове. Не че обвинявах Ричард. Не, обвинявах себе си. Това беше едно от малкото неща, за които все още бяхме на едно мнение.
Хвърлих бърз поглед към светещия циферблат на будилника. 3:10 сутринта.
– Какво е станало, Даниел?
Никой няма да ти позвъни десет минути след часа на вещиците, за да ти съобщи добри новини.
Той си пое дъх, сякаш събираше сили за следващата реплика.
– Ричард е в затвора.
Седнах и чаршафът се свлече на купчина в скута ми.
– Какво каза? – бях се разсънила напълно, сърцето ми се разтуптя, адреналинът пулсираше във вените ми.
– Ричард е в затвора – повтори Даниел.
Не го накарах да го каже отново, въпреки че ми се искаше.
– Защо?
– Опит за изнасилване – съобщи ми той.
– Какво?
Даниел повтори. Втория път не ми прозвуча по-смислено.
– Ричард е истински скаут – рекох аз. – По-скоро ще повярвам, че е убил някого.
– Предполагам, че това е комплимент.
– Знаеш какво имам предвид, Даниел. Ричард не би направил нещо подобно.
– Така е – каза той.
– В Сейнт Луис ли е?
– Не, все още е в Тенеси. Направи всичко необходимо, за да получи магистърска степен, и тази вечер го арестуваха.
– Разкажи ми какво е станало.
– Не знам със сигурност – отговори Даниел.
– Какво имаш предвид? – попитах аз.
– Не ми позволяват да го видя.
– Защо?
– Майка отиде да го види, но не ни позволиха да влезем и двамата.
– Има ли адвокат?
– Казва, че не му е необходим. Твърди, че не го е направил.
– Затворът е пълен с хора, които не са го направили, Даниел. Трябва му адвокат. В противен случай всичко опира до това на кого ще повярват – на него или на жената. Ако е местна, а той не е, значи е загазил.
– Загазил е – рече Даниел.
– По дяволите.
– Има и други лоши новини – продължи той.
Отметнах завивката и се изправих, стиснала здраво телефона.
– Казвай.
– Този месец ще има синя луна. – Изрече го съвсем тихо и не добави нищо повече, но аз разбрах какво има предвид.
Ричард беше алфа върколак. Водачът на местната глутница. Това беше единственият му сериозен недостатък. Скъсахме, защото изяде пред очите ми един човек. Това, което видях, ме накара да се втурна в обятията на Жан-Клод. Бях избягала от върколака при вампира. Жан-Клод беше Господарят на град Сейнт Луис. И определено не беше пó човек от двамата. Знам, че между кръвопиец и хищник няма голяма разлика, обаче след хранене между зъбите на Жан-Клод поне не оставаха парчета плът. Малка разлика, но все пак.
Синя луна ще рече второ пълнолуние в рамките на един и същ месец. Обикновено луната не става синя, но именно оттам идва старата поговорка „когато луната посинее“. Случва се приблизително веднъж на три години. Беше август и до второто пълнолуние оставаха само пет дни. Ричард се владееше много добре, но никога не бях чувала за върколак, пък бил той и Улфрик, водач на глутница, който е в състояние да се пребори с преобразяването си в нощта на пълнолунието. Независимо в какво животно се превръщат, ликантропите си остават ликантропи. Подвластни са на пълната луна.
– Трябва да го измъкнем от затвора преди пълнолунието – отбеляза Даниел.
– Аха – съгласих се аз.
Ричард пазеше в тайна истинската си същност. Той преподаваше естествени науки на седмите и осмите класове. Ако се разбереше, че е върколак, щеше да загуби работата си. Беше незаконно да уволнят някого, защото е болен, и то от мъгляво заболяване като ликантропията, но щяха да го направят. Никой не иска на децата му да преподава чудовище. Да не говорим, че единственият от семейството на Ричард, който беше посветен в тайната му, беше Даниел. Мама и татко Зееман не знаеха нищо за нея.
– Дай ми някакъв номер, на който мога да те намеря – казах аз.
Издиктува ми.
– Значи ще дойдеш – рече той.
– Аха.
Даниел въздъхна.
– Благодаря. Мама е бясна, но това не е достатъчно. Трябва ни някой, който е запознат с правната система.
– Докато пътувам към теб, един приятел ще ти се обади и ще ти каже името на добър местен адвокат. Когато пристигна, вече може да си уредил пускането му под гаранция.
– Стига да е съгласен да се види с адвоката – рече Даниел.
– Да не си е загубил ума?
– Смята за достатъчно, че истината е на негова страна.
Звучеше типично като за Ричард. Имаше и друга причина да скъсаме. Той се придържаше към идеали, които са били безполезни дори когато са били на мода. Истината, справедливостта и американският начин на живот със сигурност не постигаха резултат в правната система. Парите, властта и късметът бяха печеливши. Или наличието на човек, който е част от системата и е на твоя страна.
Аз бях екзекутор на вампири. Беше ми позволено да преследвам и убивам вампири, стига да е издадена съдебна заповед за екзекуцията им. Разрешителното ми важеше за три щата. Тенеси не беше сред тях. Но ченгетата по правило се отнасяха към екзекуторите с по-голямо уважение, отколкото към обикновените граждани. Ние рискувахме живота си и обикновено водехме по точки в убийствата. Разбира се, имаше хора, които не смятаха убийствата на вампири за истински убийства. Убийството трябваше да е на човек, за да се брои.
– Колко бързо можеш да дойдеш? – попита Даниел.
– Имам да свърша това-онова тук, но ще се видим днес преди обяд.
– Надявам се, че ще успееш да вразумиш Ричард.
Срещала съм се с майка им, при това повече от веднъж, затова казах:
– Изненадана съм, че Шарлот не е в състояние да го вразуми.
– Откъде според теб му хрумна „истината ще те спаси“? – попита Даниел.
– Страхотно. Ще се видим там, Даниел.
– Трябва да тръгвам. – Той внезапно прекъсна връзката, сякаш се страхуваше да не го хванат, че говори с мен.
Сигурно в стаята беше влязла майка му. Господин и госпожа Зееман имаха четирима синове и една дъщеря. Всичките им синове бяха високи над метър и осемдесет. Дъщерята беше метър седемдесет и два сантиметра. Всички бяха пълнолетни. И всички се страхуваха от майката. Не в буквалния смисъл, но Шарлот Зееман командваше вкъщи. Беше ми достатъчна една семейна вечеря, за да го разбера.
Затворих телефона, светнах лампата и започнах да събирам багажа си. Докато хвърлях нещата в един куфар, се запитах защо, по дяволите, го правя. Можех да отговоря, че е заради Ричард, третата личност в триумвирата на силата, който Жан-Клод беше създал между нас. Господар на вампирите, Улфрик, или вълчи крал, и некромант. Некромантът съм аз. Бяхме свързани толкова силно помежду си, че понякога нахлувахме случайно в сънищата си. А понякога не толкова случайно.
Но аз не се впусках в спасителна мисия, защото Ричард беше част от нашия триумвират. Трябваше да призная поне пред себе си, че още го обичах. Не по начина, по който обичах Жан-Клод, но любовта ми беше също толкова реална. Той беше в беда и аз щях да се опитам да му помогна. Просто. Сложно. Болезнено.
Зачудих се какво ще си помисли Жан-Клод, щом разбере, че съм захвърлила всичко, за да тръгна да спасявам Ричард. Нямаше значение. Щях да отида, вече го бях решила. Но се замислих как ще се почувства моят възлюблен вампир. Сърцето му не туптеше постоянно, но все още можеше да бъде разбито.
Любовта е гадно нещо. Понякога те кара да се чувстваш добре. Друг път е още една причина да страдаш.

Лоръл К. Хамилтън „Синя луна

Сънувах хладна плът и чаршафи с цвят на прясна кръв. Звънът на телефона разруши съня, остави само фрагменти от него: проблясък на тъмносини очи; ръце, които се плъзгат по тялото ми; косата му, която пада върху лицето ми като ароматен, благоуханен облак. Събудих се в своя дом на километри от Жан-Клод, но с чувството, че тялото му е притиснато до моето. Напипах телефона върху нощното шкафче, взех го и смънках:
– Ало.
– Анита, ти ли си?
Беше Даниел Зееман, малкото братче на Ричард. Даниел е на двайсет и четири и е сладък като бебче. Но в него няма нищо бебешко. Някога, преди да предпочета Жан-Клод, Ричард ми беше годеник. Фактът, че бях преспала с другия мъж, осуети светските ни планове. Не че обвинявах Ричард. Не, обвинявах себе си. Това беше едно от малкото неща, за които все още бяхме на едно мнение.
Хвърлих бърз поглед към светещия циферблат на будилника. 3:10 сутринта.
– Какво е станало, Даниел?
Никой няма да ти позвъни десет минути след часа на вещиците, за да ти съобщи добри новини.
Той си пое дъх, сякаш събираше сили за следващата реплика.
– Ричард е в затвора.
Седнах и чаршафът се свлече на купчина в скута ми.
– Какво каза? – бях се разсънила напълно, сърцето ми се разтуптя, адреналинът пулсираше във вените ми.
– Ричард е в затвора – повтори Даниел.
Не го накарах да го каже отново, въпреки че ми се искаше.
– Защо?
– Опит за изнасилване – съобщи ми той.
– Какво?
Даниел повтори. Втория път не ми прозвуча по-смислено.
– Ричард е истински скаут – рекох аз. – По-скоро ще повярвам, че е убил някого.
– Предполагам, че това е комплимент.
– Знаеш какво имам предвид, Даниел. Ричард не би направил нещо подобно.
– Така е – каза той.
– В Сейнт Луис ли е?
– Не, все още е в Тенеси. Направи всичко необходимо, за да получи магистърска степен, и тази вечер го арестуваха.
– Разкажи ми какво е станало.
– Не знам със сигурност – отговори Даниел.
– Какво имаш предвид? – попитах аз.
– Не ми позволяват да го видя.
– Защо?
– Майка отиде да го види, но не ни позволиха да влезем и двамата.
– Има ли адвокат?
– Казва, че не му е необходим. Твърди, че не го е направил.
– Затворът е пълен с хора, които не са го направили, Даниел. Трябва му адвокат. В противен случай всичко опира до това на кого ще повярват – на него или на жената. Ако е местна, а той не е, значи е загазил.
– Загазил е – рече Даниел.
– По дяволите.
– Има и други лоши новини – продължи той.
Отметнах завивката и се изправих, стиснала здраво телефона.
– Казвай.
– Този месец ще има синя луна. – Изрече го съвсем тихо и не добави нищо повече, но аз разбрах какво има предвид.
Ричард беше алфа върколак. Водачът на местната глутница. Това беше единственият му сериозен недостатък. Скъсахме, защото изяде пред очите ми един човек. Това, което видях, ме накара да се втурна в обятията на Жан-Клод. Бях избягала от върколака при вампира. Жан-Клод беше Господарят на град Сейнт Луис. И определено не беше пó човек от двамата. Знам, че между кръвопиец и хищник няма голяма разлика, обаче след хранене между зъбите на Жан-Клод поне не оставаха парчета плът. Малка разлика, но все пак.
Синя луна ще рече второ пълнолуние в рамките на един и същ месец. Обикновено луната не става синя, но именно оттам идва старата поговорка „когато луната посинее“. Случва се приблизително веднъж на три години. Беше август и до второто пълнолуние оставаха само пет дни. Ричард се владееше много добре, но никога не бях чувала за върколак, пък бил той и Улфрик, водач на глутница, който е в състояние да се пребори с преобразяването си в нощта на пълнолунието. Независимо в какво животно се превръщат, ликантропите си остават ликантропи. Подвластни са на пълната луна.
– Трябва да го измъкнем от затвора преди пълнолунието – отбеляза Даниел.
– Аха – съгласих се аз.
Ричард пазеше в тайна истинската си същност. Той преподаваше естествени науки на седмите и осмите класове. Ако се разбереше, че е върколак, щеше да загуби работата си. Беше незаконно да уволнят някого, защото е болен, и то от мъгляво заболяване като ликантропията, но щяха да го направят. Никой не иска на децата му да преподава чудовище. Да не говорим, че единственият от семейството на Ричард, който беше посветен в тайната му, беше Даниел. Мама и татко Зееман не знаеха нищо за нея.
– Дай ми някакъв номер, на който мога да те намеря – казах аз.
Издиктува ми.
– Значи ще дойдеш – рече той.
– Аха.
Даниел въздъхна.
– Благодаря. Мама е бясна, но това не е достатъчно. Трябва ни някой, който е запознат с правната система.
– Докато пътувам към теб, един приятел ще ти се обади и ще ти каже името на добър местен адвокат. Когато пристигна, вече може да си уредил пускането му под гаранция.
– Стига да е съгласен да се види с адвоката – рече Даниел.
– Да не си е загубил ума?
– Смята за достатъчно, че истината е на негова страна.
Звучеше типично като за Ричард. Имаше и друга причина да скъсаме. Той се придържаше към идеали, които са били безполезни дори когато са били на мода. Истината, справедливостта и американският начин на живот със сигурност не постигаха резултат в правната система. Парите, властта и късметът бяха печеливши. Или наличието на човек, който е част от системата и е на твоя страна.
Аз бях екзекутор на вампири. Беше ми позволено да преследвам и убивам вампири, стига да е издадена съдебна заповед за екзекуцията им. Разрешителното ми важеше за три щата. Тенеси не беше сред тях. Но ченгетата по правило се отнасяха към екзекуторите с по-голямо уважение, отколкото към обикновените граждани. Ние рискувахме живота си и обикновено водехме по точки в убийствата. Разбира се, имаше хора, които не смятаха убийствата на вампири за истински убийства. Убийството трябваше да е на човек, за да се брои.
– Колко бързо можеш да дойдеш? – попита Даниел.
– Имам да свърша това-онова тук, но ще се видим днес преди обяд.
– Надявам се, че ще успееш да вразумиш Ричард.
Срещала съм се с майка им, при това повече от веднъж, затова казах:
– Изненадана съм, че Шарлот не е в състояние да го вразуми.
– Откъде според теб му хрумна „истината ще те спаси“? – попита Даниел.
– Страхотно. Ще се видим там, Даниел.
– Трябва да тръгвам. – Той внезапно прекъсна връзката, сякаш се страхуваше да не го хванат, че говори с мен.
Сигурно в стаята беше влязла майка му. Господин и госпожа Зееман имаха четирима синове и една дъщеря. Всичките им синове бяха високи над метър и осемдесет. Дъщерята беше метър седемдесет и два сантиметра. Всички бяха пълнолетни. И всички се страхуваха от майката. Не в буквалния смисъл, но Шарлот Зееман командваше вкъщи. Беше ми достатъчна една семейна вечеря, за да го разбера.
Затворих телефона, светнах лампата и започнах да събирам багажа си. Докато хвърлях нещата в един куфар, се запитах защо, по дяволите, го правя. Можех да отговоря, че е заради Ричард, третата личност в триумвирата на силата, който Жан-Клод беше създал между нас. Господар на вампирите, Улфрик, или вълчи крал, и некромант. Некромантът съм аз. Бяхме свързани толкова силно помежду си, че понякога нахлувахме случайно в сънищата си. А понякога не толкова случайно.
Но аз не се впусках в спасителна мисия, защото Ричард беше част от нашия триумвират. Трябваше да призная поне пред себе си, че още го обичах. Не по начина, по който обичах Жан-Клод, но любовта ми беше също толкова реална. Той беше в беда и аз щях да се опитам да му помогна. Просто. Сложно. Болезнено.
Зачудих се какво ще си помисли Жан-Клод, щом разбере, че съм захвърлила всичко, за да тръгна да спасявам Ричард. Нямаше значение. Щях да отида, вече го бях решила. Но се замислих как ще се почувства моят възлюблен вампир. Сърцето му не туптеше постоянно, но все още можеше да бъде разбито.
Любовта е гадно нещо. Понякога те кара да се чувстваш добре. Друг път е още една причина да страдаш.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Аз също съм фен на Анита,купих си всички книги които са издадени на български.Обсидианова пеперуда вече е преведена,но за съжаление не е издадена.

Оценка: +1

Colibri моля Ви, поне дайте информация дали има издателство, което желае да довърши поредицата?! Все пак има ли някаква надежда за нас читателите да държим в ръцете си останалите книги за Анита Блейк?!?!

Оценка: +6

ДОВЪРШЕТЕ СИ ПРОЕКТА!!!!!!!!!!!!! Читателите не сме виновни , че в изгателството не сте си преценили правилно проекта! Направете книгите с най-евтините материали и пуснете бройки само колкото за читателите на поредицата.

Оценка: +4

Здравейте, Поли, не искаме да разочароваме и Вас, но засега книгата не влиза в плана на издателството.

Оценка: -3

Хайде дееее!Пуснете следващата книга. Да се порадваме малко. Аз вече лично съм отчаяна! Знам, че има фен преводи, но друго си е да държиш любимата си книга в ръце. Колибри моля ви имайте поне малко милост към феновете!

Оценка: +3

И мен страшно много ме дразни, че няма да я издадат. Тази поредица ми е най-любимата. Единствените книги, дето някога съм чела на английски. Добре че малко по малко във фен форумите я превеждат, за да не сме напълно капо.

Оценка: +1

В такъв случай не бих започнала проекта. Веднъж стартиран трябва да бъде финализиран, иначе ще бъдат загубени бъдещи субсииди, както в този случай загубихте много клиенти.

Оценка: +1

Лора, явно сте наясно с маркетинга като философия и практика, т. е. коментарът Ви не изисква реакция... И все пак, помислете как бихте постъпвали Вие в ситуации, аналогични на тази, която описвате.
Каква политика? "Печалбата е най-важна"! Едно от първете правила в маркетинга... не започвай проект ако субсидиите за него няма да стигнат за завършването му! Това ли ви е политиката... "приятели"!

Оценка: +1

Приятели, уважавайте правото на издателството да следва своя политика!
Предложих го този вариант. Но дори и в по-малък тираж да я отпечатат, ще сложат една космическа цена, която просто ще отдръпне още повече потенциалните потребители от поредицата. Не разбирам защо не са рационални... Както и да е ... Всичко това е наш ущърб. Бих се радвала да видя поредицата завършена, надявам се да не е до издадена от тях, защото са откровено несериозни. Що коментари изтриха, за да се "прикрият"... Не ми се говори. Защото по всичко личи, че интерес има към поредицата. Мисля, че проблема им е в това, че когато са издавали са се метнали на някакви нереални очаквания за космически печалби. А дори и да не са издали книгата в "голям тираж" е достатъчна цената. Защото аз си спомням, че когато излезе Синя луна, не излизах никъде седмица и не си купувах нищо за ядене, което не беше от първа необходимост. Все пак, както и да го погледнеш 15 лева са ужасно много пари за студент. Сега като гледам как са я намалили на 7.50 направо ми е жал.. :/ Проблема си е техен, де. На всичките мислители в маркетинговия отдел, ако изобщо имат такъв.

Оценка: +1

Хора,не си правете илюзии! Поредицата няма да се издава повече,тъй като издателството не било на печалба...Аз се чудя защо не се издаде в по-малък тираж,но само ще си се чудя.За издаване на всички книги от една поредица по-добре разчитайте на друго издателство,да не правя реклама.
Здравейте! Искам да попитам изцяло ли прекратявате издаването на поредицата? Понеже ако е поради фен преводите то колкото повече чакате и го отлагате във времето то толкова повече преводи ще се правят.И докато видиш цялата поредица ще я има преведена в нета и още по малко хора ще си купуват книгите. Аз съм заклет фен на Анита и гледам да не чета преводи дори и да чета след това винаги си купувам книгите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Така,че не мога да Ви разбера! Надявам се да ми отговорите на въпроса дали напълно се отказвате от поредицата ? Благодаря предварително!
http://www.demonoid.me/files/details/2692969/11819007/ Тук има всички книги + поредицата за Меридит. Аз ще си ги поръчам на хартия през амазон, най - вероятно, след като се е видяло, че в колибри няма хора, които да държат на феновете и купувачите си! Надявам се тоя път да не ми изтрият поста, защото вече им става навик.
Такааа, някой да знае къде мога да ги намеря на английски, защото нещо ми бягат. То се е видяло, че друг начин няма.
Здравейте! За съжаление засега издаването на поредицата е преустановено.
Оф,хора,айде спрете да се скатавате.Въпроса е много прост,на който трябва само да отговорите с да или не!
Имате ли намерението да продължите издаването на поредицата?
И ние благодарим, че все пак получихме някакъв отговор, но има няколко твърдения в отговора Ви, които за мен остават доста непонятни. Първо, казвате, че книгите "застояват в склада". И какво правят в склада действително? Защото аз изключително рядко виждам в която и да било книжарница Синя луна или Огнено жертвоприношение, да не говорим, че последния път в Хеликон видях само една-единствена бройка от Синя луна. Дори когато си ги купувах не се намираха навсякъде, а това беше сравнително скоро след издаването им. И другото, което е, не ми се е мяркала по-различна реклама от коментари в няколко форума. Впрочем, ако не посещавах по принцип тези форуми, изобщо нямаше и да разбера, че Вие сте поели поредицата за превод. Не всеки читател живее в интернет, а реклама в реалното пространство не се е видяла. Купувам например и други ваши книги и там не сте слагали, както други издателства често правят, отпратки към други от издаваните ви книги, към Анита Блейк пък въобще. Нито сте използвали флаери и рекламни листовки, нито някакви допълнителни цитати с отзиви от известни личности, изказали се за поредицата... Въобще, начини - има. Да, и средства се изискват за рекламата, то е ясно. Но дефакто как се очаква хората да се втурнат като луди да купуват СЕДМА или ОСМА книга от нещо, за което да кажем не са чували, камо ли да са прочели първите шест книги от въпросната поредица (защото и на ИнфоДар не им е много засилена рекламата, макар при тях поне в книгите, които издават да се намират на гърба отпратки с анотации на други книги. Но пък да си намериш книгите от 1 до 5 за купуване от книжарница е мъка голяма... Особено първа с оригиналния малък формат, но това е една друга, също наболяла тема, на която мястото не е тук). Та мисълта ми е, че съм на мнение, че при една по-усърдна реклама, която има насоченост към поредицата като цяло, а не само към 7-ма и 8-ма (защото то затова е поредица, защото книгите са последователни и сравнително свързани) продажбите биха били далеч по-големи. Има толкова потенциални читатели, които просто не знаят за съществуването на Анита Блейк, за да станат фенове и купувачи. Пак казвам, рекламата по интернет не е единствена алтернатива и не стига до чак толкова голям кръг от хора... Жалко е да чуя, че се отказвате, но надеждата умира последна, така че... дано да се намери начин да продължи издаването на тези книги, дори и след време... Всичко най-добро ви желая и успех с останалите книги, които превеждате.
Благодарим на всички верни почитатели на поредицата за интереса и въпросите и се извиняваме за забавянето на отговора, но имахме проблем с контролния панел и нямахме възможност да отговаряме на коментари. За съжаление, до този момент, поредицата се продава на голяма загуба и нито една от двете книги не е възвърнала първоначалната инвестиция, въпреки привидния интерес на читателите. Знаем, че това не би бил достатъчен довод за вас,феновете, но за да сме откровени трябва да кажем, че на практика книгите застояват в склада, въпреки големите усилия за реклама, които полагаме. Никое издателство не може да си позволи в момент на криза този лукс, колкото и да ни се иска да отговорим на читателските запитвания. Ще следим развитието на книгите от близо и ако има поне малко раздвижване, обещаваме да преразгледаме становището си и да обявим веднага, ако решим да издадем следващата книга!
Ей, к'во нещо значи. Честно да си кажа е във ваш интерес да ни отговорите на въпроса (щото то 10 човека един и същ задаваме!). Колкото повече се бавите, толкова повече хората ще изчитат фен преводите... Вземете поне ни кажете дали ще я издавате, дали няма .... Изобщо не е много трудно да се отговори с "Да" или "Не" ... Пък и едната дата ... не се изискват кой знае какви познания, за да се напише един коментар...
Леле, май прибързах с радването... Така се накефих на осма книга и хубавия й превод, а сега дори не можете да ни дадете един отговор, какъвто й да е - ще издавате ли, няма ли или дори да кажете ако още не сте решили, поне да знаем НЕЩО по въпроса, както е редно. Аз вече прочетох 9-та книга, дори си чета и 10-та на английски. Но това не значи, че ако видя книгите издадени на бг няма да си ги купя, а дори напротив, очаквах ги с нетърпение... Ще ми се да знам да им се надявам ли или не, а като гледам и достатъчно други хора също са заинтересовани.
Нямам думи... Поне кажете дали изобщо ще я издавате, за да знаем дали да имаме надежда...
За съжаление май големите ни очаквания за това издателство пропаднаха... и Вие като "ИнфоДар" спряхте да отговаряте на въпросите на читателите си.
Поне да кажете дали ще я издадете и в какви граници примерно? :/
Аха, права си :/
Лоша работа, но ако много се бавят в издаването, покупките ще са още по - малки. Ако ги пускат по- често , поне по 3 на година, тогава ще има и повече купили книгите. По простата причина, че няма да са ги прочели вече на преводи.
Ух, доплаква ми се... Дано да я издадат ... не искам да чета фен преводи или да си я принтирам и тн... няма да е същото :/ Обичам си компютъра и всичко, което правя на него, но да четеш книга от монитора за мен не е приемливо ... Колкото и да е, лаптопа не е толкова удобен, че да си го вземеш в леглото и да почетеш преди лягане, или да го носиш със себе си докато пътуваш... Много ще ме е яд ако не я издадат, за това стискам палци и ще си протестирам тихичко. Надявам се, ако достатъчно хора се насъберем да мрънкаме, че все пак ще имаме късмет и ще я издадат, макар и в много малък тираж (=
Да, много хора обичаме да си имаме книжката в ръцете си, но помислте за всички тийнове по на 14-15-16, на които им е по-лесно на компа, защото не им се дават 12-13 лв. за една хуава и стоиностна книга.. Защото парите отиват за кафета и цигари.. За съжаление е така... От от 700 човека, които четата Анита, едва 200-300 си я купуват...
Така е, да не говорим, че контраста убива. Пък и и без друго прекарвам предостатъчно време на компютъра... Едно е да се мъчиш да четеш превод, който не винаги е сполучлив, друго си е професионалист да се е погрижил за доброто ти настроение и прекрасния момент да разлистваш страничките (=
Ми аз винаги си купувам книгите, какво като ги има на комп. Чела съм ги на ЕИ и някой на фен преводи, но пак ще си купувам книгите, ако ги издадът! Дано издателството да не се откаже, това ще е наистина жалко за всички ни!
Уф, дано да я издадат :/ Не обичам ад чета книги от компютъра, то вече не е книга ... Обичам да си прелиствам страничките и да си се радвам на миризмата на хартия и мастило. .. :/
До колкото съм чувала, надали скоро ще има 9-та книг.а Продажбите от 7-ма и 8-ма са слаби и издателството не е сигурно дали има смисъл да се продължава (след като има фен-преводи, много хора пропускат книгата в книжарницата, защото я има в нета.. тъпо, но факт) А за Мери Джентри също сме питали, но там нещата са още по-несигурни. п.с. Ако има нещо невярно написано в поста ми, моля издателството да ме извини за грешната информация, но това е, което знам аз.
След колко време приблизително да очакваме 9тата книга?
Моля ви ако може поне ориентировъчно да кажете за 9-та книга. Наясно сме, че промени винаги са възможни, но поне да ни кажете към кой месец се очертава? Има много заинтересовани. :)
Кога да очакваме деветата книга горе долу?
Да, и аз искам да знам ако е възможно - приблизително поне след колко време да очакваме 9-та книга?
Книжката е много хубава. Харесват ми и историята и превода. Мисля даже че ще ми стане любима част от поредицата. Някой може ли да каже кога излиза деветата? А също има ли шанс да видим на български другата поредица на авторката за Мери Джентри?
преводът е по-добър от този на предишната книга, но има още какво да се желае. надявам се че от "Колибри" ще продължат със същото темпо да издават поредицата е не да зарежат посред нищото като ИнфоДар
Превода си е чудесен,а господина просто се прави на интересен! Но мен ме дразни,че се опитва да намекне нещо за поредицата,а това е обидно към всички ни! Ако нещо не му харесва,защо е чел книгата,защото ако не е чел няма право ка коментира! Ще съм му силно признателна,ако се въздържа от такива коментари!
Аз пък бих искала Гатос, Хаха или който е там да каже какво не му харесва в превода- ако може с конкретни примери за зле преведени според него думи изрази, изречения и тн. Питав, защото аз имам и двете издания (американското и българското) и не виждам нищо, което да не е преведено както трябва. Днес прочетох първите глави, но никъде не видях нещо нередно - точно обратното, всичко е както трябва да бъде и преводът звучи много добре. Не знам как е натътък, защото още съм на пета глава, но засега поне всичко ми харесва.
@Хахаха, чудя се дали си жалък или си жалък. Като не ти харесва поредицата, какво правиш тук?
Това е детинско. Наистина ли допускате, че преводачите биха паднали на такова ниво, че да хвалят труда си, преструвайки се на някой друг? Доста абсурдно, бих казала. А на мен ми е интересно негативно настроените, които коментират тук, прочели ли са 8-ма книга?
Deadface, сиреч Иван Атанасов, поспри се малко, човек, прекалено си личи, че си ти авторът на писанията по-долу. Знаем, че си рекламното лице на "Колибри", а отскоро и преводач там. По-кротко, да не сдадеш багажа, преди да си довършил превода на останалите книжлета за Анитка. Твои са. Такова ти е нивото.:))
Не бих могла и да си мечтая за по-добър превод. На предишната книга не беше много добър но този път е просто перфектен. Благодаря, че сменихте преводача и благодаря за страхотната корица.
Въпреки че съм чела книгата на английски, си я купих и изчетох на един дъх. Много съм благодарна за бележките и уточненията, които са дадени. Не виждам защо плюете човека!!! Според мен превода е направен доста добре- четейки никъде не ми направи впечатление да има някакви неточности. Единственото, което можем да се надяваме следващата книга да излезе скоро
Фу! Как ще е трагичен превода на тази книга?? Точно на тази преводът е супер! да си кажат и други хора мнението, обаче аз съм много доволна! Обзалагам се, че този gatos е преводача на предходната част, дето му сипахме да хапне за посредствения превод; яд го е, че хората не харесаха неговия превод и сега хули чуждите преводи ;) Хаха! Колибри, предайте на г-н Иван Атанасов, че превдът му е страхотен и че всички фенове на Анита сме му много благодарни. Кога да очакваме деветата книга?
Ама моля ви се сега, точно пък в превода на 8-ма книга кое му е трагичното??? Аз не мога и да искам по-добър превод. Отправяла съм критики към превода на 7-ма, защото имаше някои по-особени грешки, които бяха допуснати там. Няма да ги повтаряме наново, те не са свързани толкова с качеството на самия превод, колкото с несъответствия. Аз искам да благодаря на издателството за чудесната 8-ма книга - страхотна корица, стахотен формат и страхотен превод - наистина нямам от какво да се оплача. Старанието, което е вложено си личи, много ми харесаха подробните пояснения. Не помня друга книга от поредицата, било от ИнфоДар или от Колибри, в която да се уточнява при споменаването на някой герой кой е той, или пък да се обяснява появата на нещо от предишните книги като допълнителни бележки. Просто отлична работа, изключително съм доволна да добавя тази книга към библиотеката си. И спрете чак толкова да критикувате, аз наистина не знам от това по-добре колко искате??? В превода на 8-ма не виждам нищо, което да не му хареса на някой. При целият този негативизъм, да накарате направо човек да спре да превежда, убивате всякаква мотивация. Разбирам да имаше защо, но каквото имаше да се казва за 7-ма се каза, какво не й харесвате на 8-ма наистина недоумявам... Още веднъж, благодаря на Колибри, искам само да попитам - кога приблизително може да се очаква следващата книга?
gatos, пише се "помрачи", а не "помръчи", трябва да е "преводачът", а не "преводача", освен това преди "на родния ми език" няма запетая ;) Аз не виждам нищо трагично в превода. Според мен е чудесен, трагичен беше този на 7-та част. За пръв път чета книга за Анита на български, в която да не ме подразни нещо - лош избор на дума, неразбиране на текст, ненужно повторение. Преводачът се е справил блестящо. Не съм чела други негови преводи, но искрено се надявам Колибри да възложат именно на него да превежда следващата част.
Браво на издателството за чудесната корица на книгата (дело на Стефан Касъров),но...Превода е ТРАГИЧЕН! Г-н Иван Атанасов, с този превод се изложихте и си мисля, че това не е само мое мнение.Често преводача е съавтор,но вашето съавторство помръчи удоволствието от четенето на книгата, на родния ми език.Надявам се, че следващия път ще се потрудите истински!Успех!
Mariq, много благидаря за информацията!!!!!
@Eli мисля, че ще се издават.
Не мисля, че точно тук е мястото за заяждане!!!!!! Имайте милост към останалите потребители!!! Питане - някой има ли си на идея дали ще се издават и останалите книги на български език??????????
Вярно, че нападението е най-добрата защита, но трябва ли да бъде по толкова детински и елементарен начин? Fallen е напълно права - в превода на 7-ма има голям гаф.
Пропуснах да ти кажа да видиш и употребата на пълен/кратък член от някоя граматика за началното училище - (неговиЯТ превод е правилно, а не неговиЯ). Хайде, със здраве!:)
Ангеле паднал, първо овладей българския език, пък тогава търси кусурите на по-грамотните от тебе, а преводачът на 7-ма книга определено е такъв. Не се пише немърлив, а немарлив, виж там и употребата на с/със да оправиш. Явно даскалите ти са били доста немЪрливи навремето или пък ти не си се старал особено. Затова пък в плюенето и клеветенето те бива, определено.:)
@Elusive кое му е доброто на преводача, неговия превод е направо гавра с поредицата, то да си немърлив ама чак пък толкова. Книгата най - сетне излезе вече бях почнала да си мисля, че ще стана като със 6 на ИнфоДар, ама айде закъснението се преживява. Само да се надяваме, че този превод ще има нещо общо с истината.
Ако не се лъжа Колибри бяха казали че ще издават по 2 книги на година или нещо такова. Дано не се бъркам.
И аз искам да попитам дали ще бъдат издадени и останалите книги от поредицата???? Поздравления за страхотната корица!!!!
Love, всички нямаме търпение. При положение, че книгите са вече 20, а ние на 8-ма, трябва по-бързичко да излизат. Благодя на Colibri за бързия печат и дано все така бързо да излизат на пазара.
Знае ли се кога трябва да излезе следващата книга? Май много бързам, ама като знам колко е хубава девета книга :D Просто я искам на роден език.
@Dalira Цената на книгата е 15лв. корицата е страхотна. Радвам се, че издателството се придържа към оригиналните корици, въпреки че не е закупило правата за тях. Нямам търпения да я прочета. Дано и превода да е на ниво!
Привет! Много се радвам, че книга 8 излиза на пазара, надявам се и останалите от поредицата да се издадът скоро. Само не разбрах каква е цената на книгата?
Благодаря за хубавата новина, ще очакваме с нетърпение да излезе книгата :)
Хора... Някой май е забравил Caps Lock включено и се е отнесъл. Между другото, не сменяйте преводача - господин Люцканов беше добър. Както и да е, много се радвам, че книгата ще излезе преди края на 2010, поздравления. :)
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-834-9
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени