Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Среднощен дневник
Печатно издание
ISBN
978-954-529-797-7
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (7)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
200 гр.
Страници
176
Превод
Полина Николова
Дата на издаване
21 юни 2010

Среднощен дневник

първият словашки интернет бестселър

За автора знаем малко, защото със зъби и нокти отстоява своята анонимност. Появява се в интернет през 2000 г., а след това замлъква за няколко месеца. През лятото на 2001 г. в интернет списанието inZine започва да излиза неговият „Среднощен дневник” с продължения. Въпреки че в реалното и виртуалното пространство се носят различни слухове за неговата самоличност, възраст, визия и сексуални предпочитания, сигурно е само това, което сам е разкрил за себе си в статии и в Среднощния дневник: детството си изживява в квартала, а по-късно завършва неидентифициран университет. Майка му е разведена астроложка. До ден днешен Максим и сестра му Истеричката смилат този факт под формата на бракове и невменяема публицистична дейност. Обича морето и Витгенщайн. Готви добре. Чете много и с удоволствие прещраква каналите на телевизора. Почти се е докосвал до смъртта. Има голямо хубаво легло и вероятно в момента не е обвързан. В обкръжението му се появяват множество вдъхновяващи герои и събития. Никой не знае с какво всъщност се издържа, но когато пише, то е преди всичко за депресии, за смисъла на живота, за любовта и секса. Най-вече за секса.

За автора

За автора знаем малко, защото със зъби и нокти отстоява своята анонимност. Появява се в интернет през 2000 г., а след това замлъква за няколко месеца. През лятото на 2001 г. в интернет списанието inZine започва да излиза неговият „Среднощен дневник“ с продължения. Въпреки че в реалното и виртуалното пространство се носят различни слухове за неговата самоличност, възраст, визия и сексуални предпочитания, сигурно е само това, което сам е разкрил за себе си в статии и в Среднощния дневник: детството си изживява в квартала, а по-късно завършва неидентифициран университет. Майка му е разведена астроложка. До ден днешен Максим и сестра му Истеричката смилат този факт под формата на бракове и невменяема публицистична дейност. Обича морето и Витгенщайн. Готви добре. Чете много и с удоволствие прещраква каналите на телевизора. Почти се е докосвал до смъртта. Има голямо хубаво легло и вероятно в момента не е обвързан. В обкръжението му се появяват множество вдъхновяващи герои и събития. Никой не знае с какво всъщност се издържа, но когато пише, то е преди всичко за депресии, за смисъла на живота, за любовта и секса. Най-вече за секса.

Откъс

Скъпи приятели!

Това са историите, които излизаха в интернет списанието inZine от 25 юли до 19 декември 2001 г. Започнах да ги пиша, защото трябваше. През последните няколко месеца в живота ми се случи какво ли не и неочаквано ме обзе чувството, че или ще започна да пиша за това, или ще се побъркам. Тогава все още не подозирах, че съществува опцията и да пишеш, и да се побъркаш. "Среднощен дневник" предизвика внимание, което никой не очакваше. Особено пък аз. Нарасна посещаемостта на inZinе, електронната ми поща се препълни с писма от хора, които са се разпознали в моите истории. Избухна истерия около тайната ми самоличност, както и около обещаните следващи части на дневника. Читателите бяха тези, които подхвърлиха идеята да се издаде в книжен вариант. И аз съм щастлив, че се намериха толкова хора, които ме подкрепиха.
Благодаря на близките си и на всички любови, приятели и познати за това, че съществуват, без тях нямаше да съм там, където съм, както и за вдъхновението, без което пък те нямаше да се озоват в тази книжка.
Благодаря на всички членове на редакцията на inZine, тази ценна сбирка от хора, които уважавам за това, което правят, за начина, по който мислят и за това, което пишат; които ми стискаха палци и ми пазиха гърба, каквото и да се случеше.
Благодаря на двамата главни редактори на inZine Петер Пищянек и Елена Акачова, на които им хареса "Среднощен дневник" без значение кой какво казва за него, въпреки че дълго време не знаеха кой всъщност го пише, и напук на големия брой вулгаризми, които се срещат в него.
Благодаря на издателя Юрай Хегер и на неговата съпруга, които прочетоха тази книжка за една нощ и веднага решиха да я издадат.
Благодаря и на всички читатели, които всяка седмица посещаваха страницата www.inzine.sk, изпращаха си съобщения, че е излязла следващата част, обсъждаха съдбите на героите, дискутираха ги, съветваха ме и ми пишеха писма.
Вярвам, че книжното издание няма да ви разочарова. Ще се радвам, ако не оставите впечатленията си само за собствена консумация. Аз съм на inZine.

Максим Е. Маткин

 

 

"Среднощен дневник"

Ето че съм сам. Отново след години. До съвсем неотдавна имах три връзки, което обаче, с оглед на факта, че ги движех паралелно, бе доста изтощителен начин на живот. С първата живях достатъчно дълго време, за да придобие усещането, че съм й разбил живота, не съм я подкрепял за нищо съществено и съм виновен за килата отгоре, както и за лошите отношения с майка й. Когато си тръгваше, имаше шестнайсет пълни куфара повече, отколкото когато дойде преди години, бръчка в основата на носа и истеричен пристъп. Каза, че щяла да й липсва моята "закачливост". А на мен, честно казано, най-много ще ми липсват дисковете, които отнесе със себе си.
Втората – беше страстна връзка, основана на секса и на факта, че ставаше въпрос за една от най-красивите и остроумни жени, които някога съм срещал. С това се изчерпваха и всички положителни качества, които забелязах във въпросното очарователно създание. Лекуваше се в психиатрия, лъжеше при всяка възможност, а за пари би преминала боса през Антарктида. Два дни след раздялата ни срещна "един добър мъж за цял живот", който незабавно я заплоди и преди няколко дни се омъжи за него. В църква. Четири пъти седмично ми звъни и ме убеждава, че е много, "ама наистина много" щастлива.
Третата беше шармантна и загадъчна. С нея беше страхотен майтап, разбираше от техника и умееше да прави масаж като богиня. После преодоля кризата във връзката си и се върна при старата си любов. Бивша съученичка от гимназията. Останахме приятели.
Така че съм сам. Нямам си никого и мога да имам всички.
Сам съм и мога да хойкам, да пия, да се запознавам и да слушам всичките умнотии, простотии, клюки и историйки, които посред нощ хората разпиляват наоколо си. Не трябва нищо да обяснявам, за нищо да се извинявам. Никакви планове за бъдещето, само колекция от преживявания. Ако това ви се струва досадно, не четете нататък.
Това е моят нощен дневник. Има няколко нощи, които си струваше да бъдат отбелязани.

Скъпи приятели!

Това са историите, които излизаха в интернет списанието inZine от 25 юли до 19 декември 2001 г. Започнах да ги пиша, защото трябваше. През последните няколко месеца в живота ми се случи какво ли не и неочаквано ме обзе чувството, че или ще започна да пиша за това, или ще се побъркам. Тогава все още не подозирах, че съществува опцията и да пишеш, и да се побъркаш. "Среднощен дневник" предизвика внимание, което никой не очакваше. Особено пък аз. Нарасна посещаемостта на inZinе, електронната ми поща се препълни с писма от хора, които са се разпознали в моите истории. Избухна истерия около тайната ми самоличност, както и около обещаните следващи части на дневника. Читателите бяха тези, които подхвърлиха идеята да се издаде в книжен вариант. И аз съм щастлив, че се намериха толкова хора, които ме подкрепиха.
Благодаря на близките си и на всички любови, приятели и познати за това, че съществуват, без тях нямаше да съм там, където съм, както и за вдъхновението, без което пък те нямаше да се озоват в тази книжка.
Благодаря на всички членове на редакцията на inZine, тази ценна сбирка от хора, които уважавам за това, което правят, за начина, по който мислят и за това, което пишат; които ми стискаха палци и ми пазиха гърба, каквото и да се случеше.
Благодаря на двамата главни редактори на inZine Петер Пищянек и Елена Акачова, на които им хареса "Среднощен дневник" без значение кой какво казва за него, въпреки че дълго време не знаеха кой всъщност го пише, и напук на големия брой вулгаризми, които се срещат в него.
Благодаря на издателя Юрай Хегер и на неговата съпруга, които прочетоха тази книжка за една нощ и веднага решиха да я издадат.
Благодаря и на всички читатели, които всяка седмица посещаваха страницата www.inzine.sk, изпращаха си съобщения, че е излязла следващата част, обсъждаха съдбите на героите, дискутираха ги, съветваха ме и ми пишеха писма.
Вярвам, че книжното издание няма да ви разочарова. Ще се радвам, ако не оставите впечатленията си само за собствена консумация. Аз съм на inZine.

Максим Е. Маткин

 

 

"Среднощен дневник"

Ето че съм сам. Отново след години. До съвсем неотдавна имах три връзки, което обаче, с оглед на факта, че ги движех паралелно, бе доста изтощителен начин на живот. С първата живях достатъчно дълго време, за да придобие усещането, че съм й разбил живота, не съм я подкрепял за нищо съществено и съм виновен за килата отгоре, както и за лошите отношения с майка й. Когато си тръгваше, имаше шестнайсет пълни куфара повече, отколкото когато дойде преди години, бръчка в основата на носа и истеричен пристъп. Каза, че щяла да й липсва моята "закачливост". А на мен, честно казано, най-много ще ми липсват дисковете, които отнесе със себе си.
Втората – беше страстна връзка, основана на секса и на факта, че ставаше въпрос за една от най-красивите и остроумни жени, които някога съм срещал. С това се изчерпваха и всички положителни качества, които забелязах във въпросното очарователно създание. Лекуваше се в психиатрия, лъжеше при всяка възможност, а за пари би преминала боса през Антарктида. Два дни след раздялата ни срещна "един добър мъж за цял живот", който незабавно я заплоди и преди няколко дни се омъжи за него. В църква. Четири пъти седмично ми звъни и ме убеждава, че е много, "ама наистина много" щастлива.
Третата беше шармантна и загадъчна. С нея беше страхотен майтап, разбираше от техника и умееше да прави масаж като богиня. После преодоля кризата във връзката си и се върна при старата си любов. Бивша съученичка от гимназията. Останахме приятели.
Така че съм сам. Нямам си никого и мога да имам всички.
Сам съм и мога да хойкам, да пия, да се запознавам и да слушам всичките умнотии, простотии, клюки и историйки, които посред нощ хората разпиляват наоколо си. Не трябва нищо да обяснявам, за нищо да се извинявам. Никакви планове за бъдещето, само колекция от преживявания. Ако това ви се струва досадно, не четете нататък.
Това е моят нощен дневник. Има няколко нощи, които си струваше да бъдат отбелязани.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Книгата ми я препоръчаха! Когато вече беше в ръцете ми, видях, че редактор е Диана Иванова. Чудесен избор! Браво на издателя! Познавам Диана като преводач - блестяща е! Така че не се изненадвам, че така добре се е справила и с редакторството!

Оценка: +1

Браво на преводачката! Прекрасен превод! Книгата не би била толкова добра, ако беше преведена калпаво! Аз също превеждам (от друг език, не от словашки) и смея да твърдя, че Полина се е справила прекрасно! Благодаря на автора и на нея за това удоволствие под формата на "Среднощен дневник"! Какво друго е превела дамата, бих желала да го прочета!

Оценка: +1

На скоро ми попадна в ръцете. Все отлагах започването и все пак вчера следобед седнахме на саме с дневника и не станах докато не го прочетох до краяй. Браво на Полина Николова, представям си колко усилия са й коствали да го предаде така омайно на български език. За самия дневник споделям, че остави много положителни емоции и определено си запазих много мисли на автора в кошничката с любими цитати. Познавайки други творби на Маткин, мисля че "Среднощен дневник" ги изпревари с една идея и оглави личната ми класация. Успех!!
Аз се радвам на всички мнения, независимо от броя и поредността им :-) Благодаря ви приятели!

Оценка: +1

Много интересно Поли, аз бях първата която ти написа коментар, но той липсва?!?!?
Познавам Полина и въпреки,че не ме интересуват такъв тип писания и пожелавам успех!
Искам да си го купя..този дневнииикккккк,много общи неща намерих с мен самата в анонса..хахаххахха..Какво означава да си "нормален" в днешният-НЕ нормален свят?? а,Максим!!?? Или пък ако си обявен за луд от лудите -ти луд ли си??? Хаххахха.Благодаря на Полина Николова,чрез която го чета така зветно на български!

Оценка: +1

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-797-7
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени