Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Балада за мошениците
Печатно издание
ISBN
978-954-529-743-4
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
260 гр.
Страници
228
Превод
Румяна Сарайдарова
Дата на издаване
10 май 2010

Балада за мошениците

Двама неудачници от Торино подготвят Големия удар, голямата измама, която да ги направи богати и да ги измъкне от посредствеността и безпътицата. Безкрайни надлъгвания, еротични приключения и забавни ситуации, изпълнени с хумор социално-политически наблюдения върху правилата на съвременния живот, свеж и непосредствен език – всичко това превръща „Балада за мошениците“ в приятно и разтоварващо четиво. Предстои романът да бъде филмиран.

„Един чудесен роман, който непременно трябва да прочетете. И накрая ще съжалявате, че е свършил.“
Л'уово

„Забавен, задъхан и изненадващо добронамерен: едно лудуване из дебрите на доброто и злото.“
Съркъс Ревю

„Духовита и изключително въздействаща книга, в чийто център е днешното „изгубено поколение”.
Зюддойче Цайтунг

За автора

Енрико Ремерт е роден през 1966 г. в Торино, където живее и работи. Автор е на два романа – „Господин Росеноти“ (1997), отличен с две литературни награди в Италия, и „Балада за мошениците“ (2002), финалист за наградата Independent Foreign Fiction Prize и IMPAC Dublin Award. Работи също така за киното, театъра и телевизията. Книгите му са преведени на десет езика и се ползват с голям успех.

Откъс

Енрико Ремерт „Балада за мошениците“ 

Факт е, че всички сме губещи и имаме блестящата способност да си вредим.

Уилям Съмърсет Моъм „Равносметката“ 

Тази книга е плод на въображението. Всички персонажи и случки, както и диалозите, са измислени. Всяка прилика с реално съществуващи или съществували лица и събития е напълно случайна. Изключение правят Джеймс Адисън Рийвис (събитията, свързани с него, са част от историята на Съединените американски щати) и Мартин Френкъл (сведенията за когото са от американските хроники на деветдесетте години на ХХ век). 

ЧАСТ ПЪРВА

Гореща неделя в началото на лятото, без мухи.
Ти стоиш, прав, неподвижен, в средата на този гигантски площад, заобиколен от стари промишлени складове и изоставени фабрики. Всичко наоколо е пусто: зидове и бетон, докъдето се простира погледът, купища развалини, ръждясали бидони, празни опаковки от напитки, плевели, пластмасови пликове и две каросерии, изоставени сред храсталака.
Загледал си се в едно пукнато предно стъкло, което отразява слънчевите лъчи като златистолъскава позлатена локва вода, когато Милò се показва на прозорчето на синьото си фургонче и нарушава тишината.
– Добре ли съм застанал? – крещи.
Ти за сетен път се оглеждаш – за да се увериш, че сте единствените човешки същества в обсег на километри, после се заглеждаш в бялото пунто, паркирано на четирийсетина метра зад фургона.
– Сега ще ти кажа – викаш в отговор.
Правиш няколко крачки, приближаваш се до колата, навеждаш се над капака и измерваш на око разстоянието до фургона.
– Съвпада идеално – крещиш. – Давай!
Стартерът върти няколко секунди, после чуваш запалването и моторът се задейства. Миг след това, с рязко свистене на гумите, Мило включва на заден, фургонът подскача и тръгва назад.
– Давай така – викаш и се отдръпваш настрани. – Карай.
Мило поглежда в огледалото и натиска докрай педала моторът реве, силен обстрел от камъчета чакъл барабани по каросерията и фургонът набира скорост, заклаща се из разкопаното, вдига облак прах, но остава на правата и изминава с все по-голяма скорост няколкото метра, преди да се стовари със страхотен трясък върху предницата на пунтото.
Като че ли всичко е наред.
Доближаваш се да провериш и викаш на Мило да включи на първа. Фургонът се придвижва бавно два метра напред, после спира; миг по-късно с едно изскърцване бронята на пунтото рухва на земята.
Мило скача от фургона, цял облян в пот, и проучва положението: предницата на пунтото е полуразбита, докато задницата на фургона е съвсем в ред, само с лека драскотина по бронята.
– По дяволите – казваш, – трябва да го довършим.
Мило се качва във фургона и веднага се връща с два големи чука. Усмихва ти се съучастнически, подава ти единия и започвате да удряте бясно задницата на фургона, като оставяте видими белези по ламарината. Накрая Мило се опитва да отвори задната врата, но тя е заклещена.
– Отлично – казва.
После вдига очи и ти проследяваш погледа му: небето между бараките е дълъг син правоъгълник. Мило пали цигара със задоволство.
– Да направим сметка: за удара поне три милиона.
Плюс още един за щетите на фургона… и станаха четири… от тях махаш двеста хиляди за наема на пунтото и още един милион за щетите, които нанесохме. Какво излиза: ще клъвнем поне два милиона и половина.

Енрико Ремерт „Балада за мошениците“ 

Факт е, че всички сме губещи и имаме блестящата способност да си вредим.

Уилям Съмърсет Моъм „Равносметката“ 

Тази книга е плод на въображението. Всички персонажи и случки, както и диалозите, са измислени. Всяка прилика с реално съществуващи или съществували лица и събития е напълно случайна. Изключение правят Джеймс Адисън Рийвис (събитията, свързани с него, са част от историята на Съединените американски щати) и Мартин Френкъл (сведенията за когото са от американските хроники на деветдесетте години на ХХ век). 

ЧАСТ ПЪРВА

Гореща неделя в началото на лятото, без мухи.
Ти стоиш, прав, неподвижен, в средата на този гигантски площад, заобиколен от стари промишлени складове и изоставени фабрики. Всичко наоколо е пусто: зидове и бетон, докъдето се простира погледът, купища развалини, ръждясали бидони, празни опаковки от напитки, плевели, пластмасови пликове и две каросерии, изоставени сред храсталака.
Загледал си се в едно пукнато предно стъкло, което отразява слънчевите лъчи като златистолъскава позлатена локва вода, когато Милò се показва на прозорчето на синьото си фургонче и нарушава тишината.
– Добре ли съм застанал? – крещи.
Ти за сетен път се оглеждаш – за да се увериш, че сте единствените човешки същества в обсег на километри, после се заглеждаш в бялото пунто, паркирано на четирийсетина метра зад фургона.
– Сега ще ти кажа – викаш в отговор.
Правиш няколко крачки, приближаваш се до колата, навеждаш се над капака и измерваш на око разстоянието до фургона.
– Съвпада идеално – крещиш. – Давай!
Стартерът върти няколко секунди, после чуваш запалването и моторът се задейства. Миг след това, с рязко свистене на гумите, Мило включва на заден, фургонът подскача и тръгва назад.
– Давай така – викаш и се отдръпваш настрани. – Карай.
Мило поглежда в огледалото и натиска докрай педала моторът реве, силен обстрел от камъчета чакъл барабани по каросерията и фургонът набира скорост, заклаща се из разкопаното, вдига облак прах, но остава на правата и изминава с все по-голяма скорост няколкото метра, преди да се стовари със страхотен трясък върху предницата на пунтото.
Като че ли всичко е наред.
Доближаваш се да провериш и викаш на Мило да включи на първа. Фургонът се придвижва бавно два метра напред, после спира; миг по-късно с едно изскърцване бронята на пунтото рухва на земята.
Мило скача от фургона, цял облян в пот, и проучва положението: предницата на пунтото е полуразбита, докато задницата на фургона е съвсем в ред, само с лека драскотина по бронята.
– По дяволите – казваш, – трябва да го довършим.
Мило се качва във фургона и веднага се връща с два големи чука. Усмихва ти се съучастнически, подава ти единия и започвате да удряте бясно задницата на фургона, като оставяте видими белези по ламарината. Накрая Мило се опитва да отвори задната врата, но тя е заклещена.
– Отлично – казва.
После вдига очи и ти проследяваш погледа му: небето между бараките е дълъг син правоъгълник. Мило пали цигара със задоволство.
– Да направим сметка: за удара поне три милиона.
Плюс още един за щетите на фургона… и станаха четири… от тях махаш двеста хиляди за наема на пунтото и още един милион за щетите, които нанесохме. Какво излиза: ще клъвнем поне два милиона и половина.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-743-4
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени