Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Огнено жертвоприношение
Печатно издание
ISBN
978-954-529-773-1
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (31)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
16.5/11.8
Тегло
340 гр.
Страници
576
Превод
Людмил Люцканов
Дата на издаване
03 май 2010

Огнено жертвоприношение

Анита Блейк, ловецът на вампири, книга 7

Коя жена изглежда безупречно за вечерта, с елегантна и възбуждаща рокля, а в същото време е въоръжена до зъби, готова за всяка ситуация? Отговорът е Анита Блейк. Може ли една жена да се е разделила с алфата на върколаците, защото пред очите й той е изял другиго, и въпреки това неговата глутница да я признае за своя лупа? Отговорът е Анита Блейк.

Възможно ли е една жена да накара любовника си да усети омайващия вкус на храната, без да е преглътнал дори хапка? Отговорът е Анита Блейк.

В тази изключително динамична градска приказка животът профучава през героите и читателя по други, различни от общоприетите, правила. Тук си дават среща силни характери – красиви, манипулативни и хипнотични. Тук отношенията между героите са градени със столетия и са оплетени на свръхестествено ниво, а това отваря вратите към светове, в които читателят се потапя с увлечение, жаден за още. И ето, седмата книга от поредицата „Анита Блейк, ловецът на вампири“, не само предлага още, но е и обсебваща като целувка на вампир.

„ДА ЗАДАВАШ ВЪПРОСИ Е ПРЕКРАСНО, НО САМО АКО ЗНАЕШ ОТГОВОРИТЕ. АКО ПИТАШ, НО СИ ИЗНЕНАДАН ОТ ОТГОВОРА, ПРИЛИЧАШ НА ГЛУПАК. НЕ Е ЛЕСНО ДА СЕ ПРАВИШ НА СТРАШЕН, КОГАТО ИЗГЛЕЖДАШ НЕДОСТАТЪЧНО ИНФОРМИРАН.“

За автора

Лоръл К. Хамилтън е американска писателка, добре позната със своите две поредици от романи: „Анита Блейк: ловецът на вампири“, която обхваща 19 романа, няколко сборника с разкази, както и комикс; и „Мери Джентри“, която се разпростира в 8 романа.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Лоръл К. Хамилтън „Огнено жертвоприношение“

Повечето хора не биха задържали погледа си върху белези от рани. Е, няма как да не ги забележиш, но веднага извръщаш глава. Нали разбирате – хвърляш едно око, поглеждаш встрани и след миг още един бърз поглед. Нищо повече. Една рана няма как да предизвика интерес колкото някое шоу на изроди, но все ще събуди любопитството. Капитан Пийт Маккинън, пожарникар и спец по разследване на палежи, се настани срещу мен и големите му шепи обгърнаха чашата студен чай, която му донесе Мери, нашата секретарка. Погледът му се спря върху ръцете ми. Не там, където обичайно се вторачват мъжете. В изражението му нямаше нищо сексуално. Оглеждаше белезите ми, без те изобщо да го притесняват.
Дясната ми ръка беше разпорвана от нож два пъти. Единият белег беше избледнял и завехнал. Другият бе все още розов и свеж. Лявата беше още по-зле. В сгъвката на лакътя си имах плетеница от бели бразди. Ще ми се наложи да вдигам гирички до края на живота си, иначе белезите ще се втвърдят и няма да мога да си свивам ръката – така поне твърди физиотерапевтът ми. Наред с това личеше и кръстовидна дамга от изгаряне, набраздена от грапавите нокти на преобразена вещица. Под блузата си криех още един-два белега, но ръката ми беше най-зле.
Шефът ми Бърт бе настоял изрично в офиса да нося сако или блуза с дълъг ръкав. Някои клиенти били изразили известни съмнения относно моите, хм… професионални травми. Откакто ми го каза, напук не носех блузи с дълъг ръкав, а той всеки ден намаляваше още и още градусите на климатика. Днес беше такъв студ, че цялата бях настръхнала. Всеки друг на мое място би дошъл на работа с пуловер. Аз обаче си пазарувах съвсем къси блузки, за да се виждат и белезите по гърба ми.
Маккинън ми беше препоръчан от негов приятел – сержант Рудолф Стор, също ченге. Играели заедно футбол в колежа. Долф рядко използваше думата „приятел“, та по това си направих извода, че явно са близки.
Какво е станало с ръката ви? – попита накрая Маккинън.
– Аз съм легален екзекутор на вампири. Понякога са доста пакостливи. – Отпих глътка кафе.
Пакостливи – повтори той и се усмихна.
Постави чашата на бюрото и свали сакото си. В плещите беше почти толкова широк, колкото аз бях висока. Бе малко по-нисък от двуметровия Долф, но наистина малко. Караше четирийсетте, но косата му вече беше прошарена, а на слепоочията си беше направо побеляла. Това не му придаваше достолепен, а по-скоро уморен вид.
Биеше ме по белези. По ръцете му от китките нагоре пълзяха следи от изгаряния, които се скриваха под късите ръкави на бялата му официална риза. Кожата му беше като на животно, което я сменя редовно, и бе изпъстрена с червеникави и бели петна.
– Сигурно ви е боляло – казах аз.
– Да. – Той седеше, без да отмества нетрепващия си поглед от очите ми. – Знаете как е, явно и вие сте лежали в болница по същия повод.
– Така е. – Издърпах нагоре левия си ръкав и показах лъскавия белег от куршум. Той се поококори. – Сега, след като доказахме един на друг какви храбреци сме, да говорим по същество. Защо сте тук, капитан Маккинън?
Той се усмихна и провеси сакото си от облегалката на стола. Взе чашата си от бюрото и отпи глътка чай.
– Долф ме предупреди, че не обичате да ви преценяват.
– Не обичам да ме подлагат на проверки.
– Откъде знаете, че сте минали проверките?
И аз се усмихнах.
– Женска интуиция. И тъй, какво искате?
– Знаете ли на какво казват „светулка“?
– На подпалвачите – отвърнах аз. Той ме погледна в очакване да продължа. – На човек, способен да запали огън със силата на мисълта си.
Той кимна.
– Някога да сте виждали истински пирокинетик?
– Гледала съм филми на Офелия Райън.
– Черно-белите й филми ли?
– Да.
– Както знаете, тя вече не е между живите.
– Не, не знаех.
– Изгоряла в леглото си при спонтанно самозапалване. Много светулки изгарят така – сякаш с възрастта губят контрол върху себе си. Познавате ли такива хора?
– Не.
– Къде сте гледали филмите?
– Два семестъра следвах екстрасензорика. При нас идваха много медиуми, говореха ни, демонстрираха уменията си, но пирокинезата е толкова рядка способност, че преподавателят не можа да намери човек, който я притежава.
Той кимна и допи чая си на един дъх.
– Срещал съм се с Офелия Райън веднъж. Симпатична жена. – Той завъртя пълната с лед чаша между големите си длани. Заговори, без да ме поглежда, фиксирал очи в чашата: – Познавам и още един подпалвач, доста млад, на двайсет и няколко. Започнал с подпалване на необитаеми къщи, като повечето пиромани. После преминал на сгради с хора вътре в тях, но те все успявали да избягат. Накрая подпалил цял жилищен блок, превърнал го в истински огнен капан. Възпламенил всички изходи. Жертвите били над шейсет човека, предимно жени и деца.
Маккинън вдигна очи към мен. Изглеждаше като обсебен от спомена.
– Никога не бях виждал толкова много обгорели трупове на едно място. По същия начин се опита да подпали и една административна сграда, но пропусна няколко изхода. Двайсет и трима загинали.
Как го хванахте?
Започна да пише до вестниците и телевизиите. Искаше да стане известен. Подпали няколко ченгета, преди да го пипнем. Бяхме се оборудвали с онези, грамадните сребристи костюми, дето ги обличат при пожар на нефтена сонда. Не можа да ги възпламени. Заведохме го в полицейския участък и това ни беше грешката. Подпали го.
– Че къде другаде да го заведете? – попитах.
Той повдигна широките си рамене.
– Не знам, някъде. Все още не бях съблякъл костюма. Хванах го и му казах, че ще изгорим заедно, ако не загаси пожара. Той се изсмя и се самозапали.

Лоръл К. Хамилтън „Огнено жертвоприношение“

Повечето хора не биха задържали погледа си върху белези от рани. Е, няма как да не ги забележиш, но веднага извръщаш глава. Нали разбирате – хвърляш едно око, поглеждаш встрани и след миг още един бърз поглед. Нищо повече. Една рана няма как да предизвика интерес колкото някое шоу на изроди, но все ще събуди любопитството. Капитан Пийт Маккинън, пожарникар и спец по разследване на палежи, се настани срещу мен и големите му шепи обгърнаха чашата студен чай, която му донесе Мери, нашата секретарка. Погледът му се спря върху ръцете ми. Не там, където обичайно се вторачват мъжете. В изражението му нямаше нищо сексуално. Оглеждаше белезите ми, без те изобщо да го притесняват.
Дясната ми ръка беше разпорвана от нож два пъти. Единият белег беше избледнял и завехнал. Другият бе все още розов и свеж. Лявата беше още по-зле. В сгъвката на лакътя си имах плетеница от бели бразди. Ще ми се наложи да вдигам гирички до края на живота си, иначе белезите ще се втвърдят и няма да мога да си свивам ръката – така поне твърди физиотерапевтът ми. Наред с това личеше и кръстовидна дамга от изгаряне, набраздена от грапавите нокти на преобразена вещица. Под блузата си криех още един-два белега, но ръката ми беше най-зле.
Шефът ми Бърт бе настоял изрично в офиса да нося сако или блуза с дълъг ръкав. Някои клиенти били изразили известни съмнения относно моите, хм… професионални травми. Откакто ми го каза, напук не носех блузи с дълъг ръкав, а той всеки ден намаляваше още и още градусите на климатика. Днес беше такъв студ, че цялата бях настръхнала. Всеки друг на мое място би дошъл на работа с пуловер. Аз обаче си пазарувах съвсем къси блузки, за да се виждат и белезите по гърба ми.
Маккинън ми беше препоръчан от негов приятел – сержант Рудолф Стор, също ченге. Играели заедно футбол в колежа. Долф рядко използваше думата „приятел“, та по това си направих извода, че явно са близки.
Какво е станало с ръката ви? – попита накрая Маккинън.
– Аз съм легален екзекутор на вампири. Понякога са доста пакостливи. – Отпих глътка кафе.
Пакостливи – повтори той и се усмихна.
Постави чашата на бюрото и свали сакото си. В плещите беше почти толкова широк, колкото аз бях висока. Бе малко по-нисък от двуметровия Долф, но наистина малко. Караше четирийсетте, но косата му вече беше прошарена, а на слепоочията си беше направо побеляла. Това не му придаваше достолепен, а по-скоро уморен вид.
Биеше ме по белези. По ръцете му от китките нагоре пълзяха следи от изгаряния, които се скриваха под късите ръкави на бялата му официална риза. Кожата му беше като на животно, което я сменя редовно, и бе изпъстрена с червеникави и бели петна.
– Сигурно ви е боляло – казах аз.
– Да. – Той седеше, без да отмества нетрепващия си поглед от очите ми. – Знаете как е, явно и вие сте лежали в болница по същия повод.
– Така е. – Издърпах нагоре левия си ръкав и показах лъскавия белег от куршум. Той се поококори. – Сега, след като доказахме един на друг какви храбреци сме, да говорим по същество. Защо сте тук, капитан Маккинън?
Той се усмихна и провеси сакото си от облегалката на стола. Взе чашата си от бюрото и отпи глътка чай.
– Долф ме предупреди, че не обичате да ви преценяват.
– Не обичам да ме подлагат на проверки.
– Откъде знаете, че сте минали проверките?
И аз се усмихнах.
– Женска интуиция. И тъй, какво искате?
– Знаете ли на какво казват „светулка“?
– На подпалвачите – отвърнах аз. Той ме погледна в очакване да продължа. – На човек, способен да запали огън със силата на мисълта си.
Той кимна.
– Някога да сте виждали истински пирокинетик?
– Гледала съм филми на Офелия Райън.
– Черно-белите й филми ли?
– Да.
– Както знаете, тя вече не е между живите.
– Не, не знаех.
– Изгоряла в леглото си при спонтанно самозапалване. Много светулки изгарят така – сякаш с възрастта губят контрол върху себе си. Познавате ли такива хора?
– Не.
– Къде сте гледали филмите?
– Два семестъра следвах екстрасензорика. При нас идваха много медиуми, говореха ни, демонстрираха уменията си, но пирокинезата е толкова рядка способност, че преподавателят не можа да намери човек, който я притежава.
Той кимна и допи чая си на един дъх.
– Срещал съм се с Офелия Райън веднъж. Симпатична жена. – Той завъртя пълната с лед чаша между големите си длани. Заговори, без да ме поглежда, фиксирал очи в чашата: – Познавам и още един подпалвач, доста млад, на двайсет и няколко. Започнал с подпалване на необитаеми къщи, като повечето пиромани. После преминал на сгради с хора вътре в тях, но те все успявали да избягат. Накрая подпалил цял жилищен блок, превърнал го в истински огнен капан. Възпламенил всички изходи. Жертвите били над шейсет човека, предимно жени и деца.
Маккинън вдигна очи към мен. Изглеждаше като обсебен от спомена.
– Никога не бях виждал толкова много обгорели трупове на едно място. По същия начин се опита да подпали и една административна сграда, но пропусна няколко изхода. Двайсет и трима загинали.
Как го хванахте?
Започна да пише до вестниците и телевизиите. Искаше да стане известен. Подпали няколко ченгета, преди да го пипнем. Бяхме се оборудвали с онези, грамадните сребристи костюми, дето ги обличат при пожар на нефтена сонда. Не можа да ги възпламени. Заведохме го в полицейския участък и това ни беше грешката. Подпали го.
– Че къде другаде да го заведете? – попитах.
Той повдигна широките си рамене.
– Не знам, някъде. Все още не бях съблякъл костюма. Хванах го и му казах, че ще изгорим заедно, ако не загаси пожара. Той се изсмя и се самозапали.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Не, Люси, не само при Вас, цената все още е такава, знаете, че обявихме промоционални цени за селекция от книги по случай 24 май.
Здравейте, искам да попитам само при мен ли се вижда, че книгата струва 5 лв??
Мен ме интересува скоро ще издавате ли други книги от поредицата?
Привет!Книга 8 на Анита Блейк- "Синя луна" ще излезе на 8.11.2010 г.
Видях, че има тук в сайта списъка на книги, които да очакваме до 18.11.2010, Анита Блейк, книга 8, не е сред тях. Смятам, че въпросът, който задавам, е от името на всички фенове на поредицата, които са в очакване да излезе книгата - кога да я очакваме?
Привет! Осмата книга засега се планира за края на октомври.
Разбах че ще издадете 8-а през септември,вярна ли е информацията?
Elusiv3, не мисля, че Колибри ще извадят и 6-тата, защото до колкото знам правата за нея са закупени от ИнфоДар, а от там нататък няма как и Колибри да се месят. Единственото, на което можем да се надяваме, е ИнфоДар да се стегнат малко и да я пуснат на пазара.. но това ,както всички знаем, няма да стане следващото десетилетие, поне ;д А относно 8мата книга: защо я местите чак за Септемрви? Превода беше започнат още началото на Май месец.. Знам че трябва време, но не смятах, че ще бъде отложено чак с месец време напред...
Здравейте! Можете да очаквате книга 8 през септември :)
Чета книгите на английски, в електронен формат, и много се радвам, че ще мога да ги колекционирам и на български. Поздрав към издателството относно избора ви на преводач - много добре се е справил. Имам въпрос: тъй като Инфодар бяха изкарали първите пет, а сега вие пускате 7-мата, смятате ли да изкарате 6-тата? Би било хубаво, а шестата е адски важна за развръзката на отношенията. И с нетърпение очакваме осмата. Бих се радвала на отговор. =) Успех!
Здравейте. Аз лично хиляди пъти благодарих, че започнахте поредицата и сте сериозни, затова сега директно ще премина към въпроса: стана ясно, че края на този месец или началото на август ще вадите Синя луна. Та, искам да попитам: до къде сте стигнали с подготовката и можетели да кажете някаква приемрна дата, на която да очакваме 8-мицата? Благодаря предварително и се извинявам за питанката, но ми е интересно (:
поне най-накрая пак почнаха да ги издават ма докато стигнат до 19 има още много време, но наистина благодаря.
Прочетох всички книги на английски език, но нямам търпение да излязат на български за да си ги препрочета отново. Страхотна поредица! Препоръчвам я на всички, които харесват вампирски истории.
Като изключим правописните грешки и малкото опрескване на двете организации срещу вампирите (в този превод абривиатурите и на двете са ХПС), преводът е супер. Нямам търпение да излезе следващата, на панаира на книгата в НДК казаха, че ще е този месец. Юпии!
Ехаа, вече почни я преполових книгата :) Много благодаря, че я издадохте :) След няколко месеца очаквам и осма книга :Д
Благодаря нел :))) В електронен вариант отдавна я имам,но се чудих дали ще я издават.Просто никога не съм била фенка на електронните книги :)))
Наистина, има ли някаква яснота кога трябва да излезе следващата книга от поредицата?????
Браво,браво,браво на вас!Най-сетне издадоха 7-а,нямате си на идея от кога чакаме раздвижване по темата.Чакаме в най-скоро време да издадете 8-а и т.н. :))) А относно 6-а можеш да я изтеглиш от форума за Анита.
Дадено, шефче.
dobre se spravi. lepni i nyakolko samo s malki bukvi.
Бог да во благослови! От толкова отдавна чаках,че вече се бях отчаяла :))) Такава страхотна изненада ми направихте,нямате си и на представа :)) Продължаваите в същия дух до последната :))) А искам само да ви попитам добре това е 7-мата книга,но на мене нещо 6-тата ми се губи?Може ли някой да ми помогне ? :)
Големи благодарности на издателството, че толкова мъжки удържа на обещанието да издаде книгата. Най-искрени поздравления за оформлението на корицата и всичко в книгата. Надявам се скоро да издадете и следващата.... Поздрави и още веднъж голямо благодаря!!!!!!
Благодарности на Цялото издателство, и на Екипа подготвил издаването. С най-искрени надежди да продължите да Ни радвате, и да издадете поредицата до последната книга. :))))
Свалям ви шапка, момчета и момичета :) Удържахте на думата си за което ви благодаря :)
Браво, чакам с нетърпение тази и всички други книги от поредицата. Поздравления
Браво!Най-накрая някой да се хване на сериозно с нашата Анита!Поздравления!Дано да продължавате така и след 20-тата част =)
До колкото знам книгата ще струва 15 лева.
Най-накрая! Вие сте едно прекрасно издателство! Благодаря много! :)
Имам една забележка! Пишете цените на книгите си предварително! Така не знам какви пари ще трябва да отделя.
Браво (още веднъж) на издателството Ви! Много е хубаво, че подхванахте нещата след този огромен застой. Да се надяваме, че вие ще се окажете по-сериозни ^^
Много ви благоаря за книгата! Надявам се да се захванете сериозно с поредицата.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-773-1
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени