Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Измислици
Печатно издание
ISBN
978-954-529-766-3
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-279-0
Купи
Цена
8.50 лв.
(15.00 лв.)
-6.50лв.
Информация
Рейтинг (10)
Мнения (6)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
280 гр.
Страници
160
Превод
Анна Златкова
Дата на издаване
24 май 2010

Измислици

Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични „Измислици“ (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно взривява всички предишни представи за прозата. Влиянието му върху словото през изминалия век е неизмеримо, но трябва да се отбележи освен това, че неговите „измислици“ променят самия начин на четене. За Борхес Марио Варгас Льоса казва: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език“.

„Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една идея, която чудесно може да бъде изказана за броени минути. Има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват, и да предложиш някакво обобщение или коментар върху тях. Така са постъпили Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – произведения, които притежават недостатъка, че си остават книги, не по-малко тавтологични от другите. По- разумен, по-некадърен, по- ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги.“
Предговор към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“

За автора

Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Х. Л. Борхес "Измислици"

Откриването на Укбар дължа на връзката между едно огледало и една енциклопедия. Огледалото тревожно блестеше в дъното на коридора в една вила на улица "Гаона" в Рамос Мехия; енциклопедията измамно се нарича "The Anglo-American Cyclopædia" (Ню Йорк, 1917) и е буквална, но и закъсняла препечатка на Encyclopædia Britannica от 1902 г. Това се случи преди около пет години. Биой Касарес беше вечерял с мен и двамата се впуснахме в дълъг спор за възможността да се напише роман от първо лице, като разказвачът премълчава или изопачава някои факти и изпада във всевъзможни противоречия, което позволява на неколцина читатели – само на неколцина читатели – да прозрат една ужасна или банална истина. От далечния край на коридора ни дебнеше огледалото. Открихме (късно през нощта подобни открития са неизбежни), че в огледалата има нещо чудовищно. Тогава Биой Касарес си спомни, че един от ересиарсите в Укбар бил заявил: "Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората." Попитах го за източника на тая забележителна мисъл и той ми отговори, че я бил прочел в статията за Uqbar на The Anglo-American Cyclopædia. Във вилата (която бяхме наели мебелирана) имаше екземпляр от това издание. На последните страници от двадесет и шестия том попаднахме на статия за Упсала; на първите страници от двадесет и седмия – на статия за Ural-Altaic Languages, но нямаше нито дума за Укбар. Биой, малко озадачен, провери в томовете на показалеца. Напразно потърси всички възможни транскрипции: Ukbar, Ucbar, Ookbar, Oukbahr… Преди да си тръгне, ми каза, че това е област в Ирак или в Мала Азия. Признавам, че се съгласих с известна досада. Предположих, че тая никъде необозначена страна и тоя безименен ересиарх са набързо скалъпена измислица, с която Биой от скромност иска да прикрие една своя мисъл. Безплодното търсене в един от атласите на Юстус Пертес затвърди подозрението ми.
На другия ден Биой ми позвъни от Буенос Айрес. В момента пред него била статията за Укбар в том двадесет и шести на Енциклопедията. Името на ересиарха не се споменавало, но имало сведения за учението му, изложени с думи, почти същите като неговите, макар и – може би – отстъпващи им в литературно отношение. Той бил цитирал: "Copulation and mirrors are abominable." Текстът в Енциклопедията гласял: "За един от тези гностици видимият свят бил илюзия или (по-точно) софизъм. Огледалата и бащинството са омразни (mirrors and fatherhood are hateful), защото го умножават и разпространяват." Казах му съвсем искрено, че бих искал да видя тази статия. След няколко дни ми я донесе. Това ме изненада, защото в изчерпателните картографски показалци на Ритеровото "Erdkunde" нямаше и следа от името "Укбар".
Донесеният от Биой том беше наистина двадесет и шестият от Anglo-American Cyclopædia. На авантитула и на гърба имаше същото азбучно означение (Tor-Ups), както на нашия екземпляр, но страниците бяха не деветстотин и седемнадесет, а деветстотин двадесет и една. Четирите допълнителни страници съдържаха статията за Укбар, непредвидена (както читателят вероятно е забелязал) в азбучното означение. После установихме, че между томовете няма друга разлика. И двата (както, струва ми се, посочих) са препечатка от десетото издание на Encyclopædia Britannica. Биой беше купил своя екземпляр на една от многото разпродажби.
Прочетохме внимателно статията. Само цитираната от Биой фраза звучеше може би странно. Всичко останало изглеждаше напълно правдоподобно, напълно в духа на изданието и (което е естествено) малко скучно. Препрочитайки текста, открихме зад строгото изложение съществена неяснота. От четиринадесетте названия, споменати в географската част, знаехме само три – Хорасан, Армения, Ерзерум, вмъкнати в текста някак двусмислено. От историческите имена – едно-единствено: на самозванеца и маг Смердис, и то употребено по-скоро като метафора. В статията уж се посочваха границите на Укбар, но за ориентири, доста неопределено, служеха реки, вулкани и планински вериги от същата област. Прочетохме например, че низината Цай Халдун и делтата на Акса очертават южната граница и че по островите в тази делта се въдят диви коне. Това е в началото на страница деветстотин и осемнадесета. От историческия раздел (страница деветстотин и двадесета) научихме, че вследствие на религиозните гонения през тринадесети век правоверните потърсили убежище на островите, където и до днес се издигат техните обелиски и нерядко може да се открият каменните им огледала. Разделът "Език и литература" беше кратък. Една-единствена знаменателна черта – отбелязваше се, че литературата на Укбар има фантастичен характер и че в епопеите и легендите не се говори никога за действителността, а се описват две въображаеми земи – Млехнас и Тльон… В библиографията се изброяваха четири книги, които засега не сме открили, макар че третата – Silas Haslam, "History of the Land Called Uqbar", 1874, фигурира в книжарските каталози на Бърнард Куорич. Първата, "Lesbare und lesenswerthe Bemerkungen über das Land Ukkbar in KleinAsien", излязла през 1641 година, е от Йохан Валентин Андрее. Факт твърде съществен; две години по-късно се натъкнах на това име в чудноватите страници на Де Куинси ("Writings", том тринадесети) и така узнах, че става дума за някакъв немски богослов, който в началото на седемнадесети век описал въображаемата община Роза-Кръст, впоследствие основана от други, които са заимствали неговата идея.
Вечерта отидохме в Националната библиотека. Напразно преровихме атласи, каталози, годишници на географски дружества, записки на пътешественици и историци: никой никога не беше посещавал Укбар. В общия показалец на енциклопедията на Биой това име също липсваше. На другия ден Карлос Мастронарди (на когото бях разказал този случай) видял в една книжарница на "Кориентес" и "Талкауано" черно-златните гръбчета на Anglo-American Cyclopædia… Влязъл и поискал том двадесет и шести. В него, естествено, нямало и помен от Укбар.

Х. Л. Борхес "Измислици"

Откриването на Укбар дължа на връзката между едно огледало и една енциклопедия. Огледалото тревожно блестеше в дъното на коридора в една вила на улица "Гаона" в Рамос Мехия; енциклопедията измамно се нарича "The Anglo-American Cyclopædia" (Ню Йорк, 1917) и е буквална, но и закъсняла препечатка на Encyclopædia Britannica от 1902 г. Това се случи преди около пет години. Биой Касарес беше вечерял с мен и двамата се впуснахме в дълъг спор за възможността да се напише роман от първо лице, като разказвачът премълчава или изопачава някои факти и изпада във всевъзможни противоречия, което позволява на неколцина читатели – само на неколцина читатели – да прозрат една ужасна или банална истина. От далечния край на коридора ни дебнеше огледалото. Открихме (късно през нощта подобни открития са неизбежни), че в огледалата има нещо чудовищно. Тогава Биой Касарес си спомни, че един от ересиарсите в Укбар бил заявил: "Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората." Попитах го за източника на тая забележителна мисъл и той ми отговори, че я бил прочел в статията за Uqbar на The Anglo-American Cyclopædia. Във вилата (която бяхме наели мебелирана) имаше екземпляр от това издание. На последните страници от двадесет и шестия том попаднахме на статия за Упсала; на първите страници от двадесет и седмия – на статия за Ural-Altaic Languages, но нямаше нито дума за Укбар. Биой, малко озадачен, провери в томовете на показалеца. Напразно потърси всички възможни транскрипции: Ukbar, Ucbar, Ookbar, Oukbahr… Преди да си тръгне, ми каза, че това е област в Ирак или в Мала Азия. Признавам, че се съгласих с известна досада. Предположих, че тая никъде необозначена страна и тоя безименен ересиарх са набързо скалъпена измислица, с която Биой от скромност иска да прикрие една своя мисъл. Безплодното търсене в един от атласите на Юстус Пертес затвърди подозрението ми.
На другия ден Биой ми позвъни от Буенос Айрес. В момента пред него била статията за Укбар в том двадесет и шести на Енциклопедията. Името на ересиарха не се споменавало, но имало сведения за учението му, изложени с думи, почти същите като неговите, макар и – може би – отстъпващи им в литературно отношение. Той бил цитирал: "Copulation and mirrors are abominable." Текстът в Енциклопедията гласял: "За един от тези гностици видимият свят бил илюзия или (по-точно) софизъм. Огледалата и бащинството са омразни (mirrors and fatherhood are hateful), защото го умножават и разпространяват." Казах му съвсем искрено, че бих искал да видя тази статия. След няколко дни ми я донесе. Това ме изненада, защото в изчерпателните картографски показалци на Ритеровото "Erdkunde" нямаше и следа от името "Укбар".
Донесеният от Биой том беше наистина двадесет и шестият от Anglo-American Cyclopædia. На авантитула и на гърба имаше същото азбучно означение (Tor-Ups), както на нашия екземпляр, но страниците бяха не деветстотин и седемнадесет, а деветстотин двадесет и една. Четирите допълнителни страници съдържаха статията за Укбар, непредвидена (както читателят вероятно е забелязал) в азбучното означение. После установихме, че между томовете няма друга разлика. И двата (както, струва ми се, посочих) са препечатка от десетото издание на Encyclopædia Britannica. Биой беше купил своя екземпляр на една от многото разпродажби.
Прочетохме внимателно статията. Само цитираната от Биой фраза звучеше може би странно. Всичко останало изглеждаше напълно правдоподобно, напълно в духа на изданието и (което е естествено) малко скучно. Препрочитайки текста, открихме зад строгото изложение съществена неяснота. От четиринадесетте названия, споменати в географската част, знаехме само три – Хорасан, Армения, Ерзерум, вмъкнати в текста някак двусмислено. От историческите имена – едно-единствено: на самозванеца и маг Смердис, и то употребено по-скоро като метафора. В статията уж се посочваха границите на Укбар, но за ориентири, доста неопределено, служеха реки, вулкани и планински вериги от същата област. Прочетохме например, че низината Цай Халдун и делтата на Акса очертават южната граница и че по островите в тази делта се въдят диви коне. Това е в началото на страница деветстотин и осемнадесета. От историческия раздел (страница деветстотин и двадесета) научихме, че вследствие на религиозните гонения през тринадесети век правоверните потърсили убежище на островите, където и до днес се издигат техните обелиски и нерядко може да се открият каменните им огледала. Разделът "Език и литература" беше кратък. Една-единствена знаменателна черта – отбелязваше се, че литературата на Укбар има фантастичен характер и че в епопеите и легендите не се говори никога за действителността, а се описват две въображаеми земи – Млехнас и Тльон… В библиографията се изброяваха четири книги, които засега не сме открили, макар че третата – Silas Haslam, "History of the Land Called Uqbar", 1874, фигурира в книжарските каталози на Бърнард Куорич. Първата, "Lesbare und lesenswerthe Bemerkungen über das Land Ukkbar in KleinAsien", излязла през 1641 година, е от Йохан Валентин Андрее. Факт твърде съществен; две години по-късно се натъкнах на това име в чудноватите страници на Де Куинси ("Writings", том тринадесети) и така узнах, че става дума за някакъв немски богослов, който в началото на седемнадесети век описал въображаемата община Роза-Кръст, впоследствие основана от други, които са заимствали неговата идея.
Вечерта отидохме в Националната библиотека. Напразно преровихме атласи, каталози, годишници на географски дружества, записки на пътешественици и историци: никой никога не беше посещавал Укбар. В общия показалец на енциклопедията на Биой това име също липсваше. На другия ден Карлос Мастронарди (на когото бях разказал този случай) видял в една книжарница на "Кориентес" и "Талкауано" черно-златните гръбчета на Anglo-American Cyclopædia… Влязъл и поискал том двадесет и шести. В него, естествено, нямало и помен от Укбар.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Борхес създава уникална идейно-естетическа реалност с тези свои "измислици", прочетете и "избрани есета" - блестяща есеистика, необикновено диалектична и богата на мисловни експерименти и провокации, изтънчена наслада за ума. Имам пълна колекция с неговите произведения и се гордея с нея.
Борхес би се засрамил, ако можеше да предположи, че под анотацията на неговите емблематични "Измислици" се вихри такава неблагодарна дискусия. Опитайте се да прочетете тази книга, все пак. Поне се опитайте.
ужасно оформена електрона книга - метадатата (на български с латиница ?!?!), бележките "под линия" са разхвърляни произволно в текста, без да се е взело предвид, че това е електронна книга, а не хартиена (с конкретен размер на страницата), подбора на шрифта (избран от издателя по подразбиране) е също спорен - добре, че има програми, които позволяват сериозни реадкции...поучете се от chitanka - които са на светлинни години (макар там книгите да са безплатни)

Оценка: -1

Изтрийте неграмотното и не на българси език мнение на лицето "monik" - срамно е да е тук..

Оценка: +3

ti si posredstvena! 4yvala li si izobshto za Borges ??? Otivai da pasesh patkite na selo!

Оценка: -4 +1

Чудесно е, че покрай някои посредствени, но явно печеливши книжлета, издавате и книги като тази. А името Анна Златкова е гаранция за качеството на превода. На добър час на книгата!

Оценка: +3

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-766-3
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-279-0
Купи
Цена
8.50 лв.
(15.00 лв.)

* 6.50 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6.50лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени