Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Бог пътува винаги инкогнито
Печатно издание
ISBN
978-954-529-771-7
Купи
Цена
16.00 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Електронно издание
ISBN
978-619-150-822-8
Купи
Цена
10.00 лв.
(16.00 лв.)
-6лв.
Информация
Рейтинг (20)
Мнения (14)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
390 гр.
Страници
360
Превод
Георги Ангелов, Румяна Маркова и Станимир Делчев
Дата на издаване
19 април 2010

Бог пътува винаги инкогнито

Представете си, че някой ви спасява живота, но срещу задължението да правите всичко, което ви нареди... за ваше добро. Притиснати от обстоятелствата, вие приемате и се оказвате въвлечен в невероятно преживяване. Вече не сте господар на живота си и въпреки това в много отношения той е по-вълнуващ отпреди! Но какви са истинските намерения на човека, намесил се в съществуването ви? Кой е той в действителност? И кои са тези загадъчни хора около него? Историята, която ни потапя във вълшебната атмосфера на едно парижко лято, ни насочва по възможно най-добрия начин към размисъл за самите нас. Как да преодолеем вътрешните си задръжки и страхове, за да излезем от „предначертания“ път в живота, когато той не ни носи пълно удовлетворение? И как да поемем по пътя на мечтите си?

За автора

Лоран Гунел е френски писател и психолог, роден през 1966 година. Експерт по личностно развитие и невролингвистично програмиране, преподавател в Университета в Клермон-Феран, той дълги години обикаля света и се среща с изключителни мъже и жени, специалисти в областта на човешкото поведение и вътрешното равновесие.

Опитът му на изследовател, пътешественик и консултант е въплътен в световноизвестните романи „Човекът, който искаше да бъде щастлив”, „Бог пътува винаги инкогнито”, „Обезумелият философ”, „Денят, в който се научих да живея”.

Повечето книги на Гунел съчетават романовия сюжет с популярната психология, таланта на писателя със знанията на учения. По кристално ясен и изключително разбираем начин авторът ни запознава с някои основни страни на човешката психика, опирайки се на конкретни случаи, колкото измислени, толкова и близки до всеки от нас.

Още за Лоран Гунел
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Лоран Гунел „Бог пътува винаги инкогнито“

Нежната и топла нощ ме обгръщаше отвсякъде. Люлееше ме в ръцете си, отнасяше ме. Усещах как тялото ми се разтваря в нея. Вече имах чувството, че се нося във въздуха.

Още една крачка…

Не се страхувах. От нищо. Страхът ми бе чужд и се сещах за него единствено защото се боях от появата му – последните дни неведнъж бе обсебвал мислите ми. Не исках да изникне отнякъде и да ме възпре, да развали всичко…

Една малка крачка…

Мислех, че ще чувам глъчката на града, и бях изненадан от околното спокойствие. Не от тишината, от спокойствието. До мен достигаха единствено приглушени, далечни звуци и ме унасяха, докато очите ми потъваха в светлините на нощта.

Още една крачка…

Пристъпвах бавно, съвсем бавно по стоманената греда, превърната от странното осветление в тъмно злато.

Тази нощ с Айфеловата кула бяхме едно цяло. Вървях по златото, полека вдишвайки топлия и влажен въздух със странен, приятен, опияняващ вкус. Сто двайсет и три метра по-долу, проснат в краката ми, Париж сякаш ми се отдаваше. Блещукащите му светлинки бяха като зовящи намигвания. Търпелив, осъзнаващ своята неустоимост, Париж очакваше кръвта ми да го оплоди.

Още една стъпка…

Дълго бях обмислял, решавал и дори подготвял постъпката си. Бях я избрал, приел, осмислил. Спокойно бях решил да сложа край на един живот без цел и посока.

Този живот – убеждението ме бе обзело постепенно и с ужасяваща яснота – вече не можеше да ми даде нищо, което си заслужаваше.

Една крачка…

Съществуването ми бе низ от провали, започнали още преди раждането ми. Баща ми – ако може така да се нарече тъпият ми родител – не бе сметнал, че съм достоен да го познавам. Зарязал майка ми веднага щом му казала, че е бременна.

Дали е имала намерение да се отърве от мен, когато отишла да удави отчаянието си в един парижки бар? И все пак множеството изпити чаши с американския бизнесмен, когото срещнала там, не са я лишили от трезвомислие. Той бил на трийсет и девет години, тя – на двайсет и шест; била е извънредно напрегната и неговата непринуденост я успокоявала. Той изглеждал заможен, тя – разтревожена за оцеляването си. Онази нощ му се отдала съвсем съзнателно, целенасочено и с надежда. На сутринта била нежна и влюбена и никога няма да узная дали съвсем искрено, или просто от слабост той й отговорил, че ако забременее, би искал да запази детето и да остане с него.

Последвала го в Съединените щати, в страната на затлъстелите, където никой не се учудил, че се появявам на бял свят на седем месеца и половина, а вече тежа почти три килограма. Дали ми местно име и съм станал Алън Грийнмор, американски гражданин. Майка ми научила английски и сравнително успешно се вписала в приелото я общество. Продължението не се оказа толкова славно.

Новият ми баща изгуби работата си пет години по-късно, не можа да си намери друга в разгара на икономическата криза отпреди Рейгън и постепенно се превърна в закоравял алкохолик. Промяната бе много бърза. Стана мрачен, мълчалив, потиснат. Отвратена от примирението му, майка ми постоянно го упрекваше, че се е отпуснал. Беше му дълбоко сърдита и все се опитваше да го пред извика. И най-малкото нещо се превръщаше в повод за упреци. Липсата на реакция от страна на съпруга й я тласкаше към все по-лични нападки, стигащи до оскърбления. Имах чувството, че изпитва задоволство, когато той най-сетне се разгневеше, като че ли предпочиташе яростта му пред апатията. Играта й ме плашеше. Обичах родителите си и за мен бе непоносимо да гледам как се унищожават. Избухванията на баща ми бяха редки, но бурни, и аз се боях от тях толкова, колкото майка ми очевидно ги желаеше. Те бяха реакция, пламъче в очите, действие. Майка ми имаше жив противник, който й отговаряше, който разполагаше със средство за отстраняване на натрупаната в душата му горчивина и това средство бе пороят от думи. Една вечер я наби и бях травматизиран не толкова от грубостта му, колкото от перверзното удоволствие, което прочетох по лицето й. Веднъж, когато скандалът им бе особено ужасен, майка ми му изкрещя, че не съм негов син. В същия момент и аз научих това.

На другия ден ни напусна и повече не го видяхме. Така и вторият ми баща ме изостави. Майка ми се бореше, за да оцелеем. Работеше безкрайно дълги часове, шест дни в седмицата, в някаква пералня. Всяка вечер носеше вкъщи онези химически миризми, които я следваха навсякъде. Когато идваше да ме целуне за лека нощ, вече не разпознавах нежното ухание на мама, което преди ме успокояваше и ме приканваше да заспивам, обгръщайки ме в нежност.

Една крачка и още една…

Лоран Гунел „Бог пътува винаги инкогнито“

Нежната и топла нощ ме обгръщаше отвсякъде. Люлееше ме в ръцете си, отнасяше ме. Усещах как тялото ми се разтваря в нея. Вече имах чувството, че се нося във въздуха.

Още една крачка…

Не се страхувах. От нищо. Страхът ми бе чужд и се сещах за него единствено защото се боях от появата му – последните дни неведнъж бе обсебвал мислите ми. Не исках да изникне отнякъде и да ме възпре, да развали всичко…

Една малка крачка…

Мислех, че ще чувам глъчката на града, и бях изненадан от околното спокойствие. Не от тишината, от спокойствието. До мен достигаха единствено приглушени, далечни звуци и ме унасяха, докато очите ми потъваха в светлините на нощта.

Още една крачка…

Пристъпвах бавно, съвсем бавно по стоманената греда, превърната от странното осветление в тъмно злато.

Тази нощ с Айфеловата кула бяхме едно цяло. Вървях по златото, полека вдишвайки топлия и влажен въздух със странен, приятен, опияняващ вкус. Сто двайсет и три метра по-долу, проснат в краката ми, Париж сякаш ми се отдаваше. Блещукащите му светлинки бяха като зовящи намигвания. Търпелив, осъзнаващ своята неустоимост, Париж очакваше кръвта ми да го оплоди.

Още една стъпка…

Дълго бях обмислял, решавал и дори подготвял постъпката си. Бях я избрал, приел, осмислил. Спокойно бях решил да сложа край на един живот без цел и посока.

Този живот – убеждението ме бе обзело постепенно и с ужасяваща яснота – вече не можеше да ми даде нищо, което си заслужаваше.

Една крачка…

Съществуването ми бе низ от провали, започнали още преди раждането ми. Баща ми – ако може така да се нарече тъпият ми родител – не бе сметнал, че съм достоен да го познавам. Зарязал майка ми веднага щом му казала, че е бременна.

Дали е имала намерение да се отърве от мен, когато отишла да удави отчаянието си в един парижки бар? И все пак множеството изпити чаши с американския бизнесмен, когото срещнала там, не са я лишили от трезвомислие. Той бил на трийсет и девет години, тя – на двайсет и шест; била е извънредно напрегната и неговата непринуденост я успокоявала. Той изглеждал заможен, тя – разтревожена за оцеляването си. Онази нощ му се отдала съвсем съзнателно, целенасочено и с надежда. На сутринта била нежна и влюбена и никога няма да узная дали съвсем искрено, или просто от слабост той й отговорил, че ако забременее, би искал да запази детето и да остане с него.

Последвала го в Съединените щати, в страната на затлъстелите, където никой не се учудил, че се появявам на бял свят на седем месеца и половина, а вече тежа почти три килограма. Дали ми местно име и съм станал Алън Грийнмор, американски гражданин. Майка ми научила английски и сравнително успешно се вписала в приелото я общество. Продължението не се оказа толкова славно.

Новият ми баща изгуби работата си пет години по-късно, не можа да си намери друга в разгара на икономическата криза отпреди Рейгън и постепенно се превърна в закоравял алкохолик. Промяната бе много бърза. Стана мрачен, мълчалив, потиснат. Отвратена от примирението му, майка ми постоянно го упрекваше, че се е отпуснал. Беше му дълбоко сърдита и все се опитваше да го пред извика. И най-малкото нещо се превръщаше в повод за упреци. Липсата на реакция от страна на съпруга й я тласкаше към все по-лични нападки, стигащи до оскърбления. Имах чувството, че изпитва задоволство, когато той най-сетне се разгневеше, като че ли предпочиташе яростта му пред апатията. Играта й ме плашеше. Обичах родителите си и за мен бе непоносимо да гледам как се унищожават. Избухванията на баща ми бяха редки, но бурни, и аз се боях от тях толкова, колкото майка ми очевидно ги желаеше. Те бяха реакция, пламъче в очите, действие. Майка ми имаше жив противник, който й отговаряше, който разполагаше със средство за отстраняване на натрупаната в душата му горчивина и това средство бе пороят от думи. Една вечер я наби и бях травматизиран не толкова от грубостта му, колкото от перверзното удоволствие, което прочетох по лицето й. Веднъж, когато скандалът им бе особено ужасен, майка ми му изкрещя, че не съм негов син. В същия момент и аз научих това.

На другия ден ни напусна и повече не го видяхме. Така и вторият ми баща ме изостави. Майка ми се бореше, за да оцелеем. Работеше безкрайно дълги часове, шест дни в седмицата, в някаква пералня. Всяка вечер носеше вкъщи онези химически миризми, които я следваха навсякъде. Когато идваше да ме целуне за лека нощ, вече не разпознавах нежното ухание на мама, което преди ме успокояваше и ме приканваше да заспивам, обгръщайки ме в нежност.

Една крачка и още една…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
След тази книга всичко ми се струва безинтересно и посредствено.

Оценка: -1 +5

Прочетох тази книга. Само една дума я описва напълно.... УНИКАЛНА !!!

Оценка: +4

Bravo,unikalno chetivo!!!Preporachvam q na vseki,az lichno nastrahvah pochti prez cqloto vreme:)

Оценка: +3

Много хубава книга! Препоръчвам я на всички! Книгата става все по-интересна с всяка страница, а и е при всички случаи много полезна. Потопява те в размисли някъде там в атмосферата на едно парижко лято. Радвам се, че я поръчах директно от издателството и бях изключително приятно изненадана от приложения книгоразделител... Продължавайте да издавате все така стойностни книги, които заслужават да бъдат прочетени!

Оценка: +3

Току-що я прочетох! Много интересна книга, която се чете на един дъх и провокира у теб безброй мисли за живота и за самия теб. От онези четива, които окриляват...

Оценка: +7

Много интересна книга. Препоръчвам я на всички.

Оценка: +2

Доста приятна книга, както и другата му - „Човекът, който искаше да бъде щастлив“. Леко и под формата на роман е поднесъл теми в областта на самоусъвършенстването, които опират до по-сериозните неща в живота.

Оценка: +3

Книгата е невероятен дар за всеки, който я прочете.Страхотно четиво, което те кара да преосмислиш много аспекти от живота си и те оставя без дъх до последната страница.

Оценка: +3

Книгата е просто чудесна. Много интересна и приятна за четене, препоръчвам я горещо.

Оценка: +3

Unikalno chetivo !!!!!! Ne go propuskaite !! Zaslujava si!!! Az lichno bih ia preprochitala pak i pak !

Оценка: +3

Много ми хареса книгата.Уникала е. Смесица от психология и класически роман.

Оценка: +2

Отдавна не съм чела толкова интересна книга и като сюжет и като начин на поднасяне на една сложна и деликатна материя, каквото е вътрешното самоусъвършенстване.

Оценка: +3

Книгата е изключително интересна и различна, според мен си струва да се прочете.

Оценка: +2

Imam chuvstvoto che si struva da se prochete! Zaintriguva me...

Оценка: -1 +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-771-7
Купи
Цена
16.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-822-8
Купи
Цена
10.00 лв.
(16.00 лв.)

* 6 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени