Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Покани ме да вляза
Печатно издание
ISBN
978-954-529-764-9
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (30)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
470 гр.
Страници
488
Превод
Росица Цветанова
Дата на издаване
29 март 2010

Покани ме да вляза

Оскар и Ели. И двамата жертви, всеки по свой начин. И всеки от тях разчита на другия за своето спасение. Оскар е плахо и затворено дванайсетгодишно момче, което живее с майка си в мрачен жилищен комплекс в покрайнините на Стокхолм. Той мечтае да срещне отсъстващия си баща, ежедневно е преследван, тормозен и унижаван от съучениците си, подмокря леглото, когато го е страх. Ели е странното момиче, което се премества да живее в съседство. Тя не ходи на училище, никога не излиза на улицата денем и излъчва студенина и миризма на мъртвец. Оказва се, че Ели е двестагодишен вампир, затворен завинаги в тялото на дете, обречен да се храни само със свежа кръв. Ели и Оскар се сприятеляват и тя променя изцяло неговия малък свят, докато големият остава все така сив и враждебен. Митът, че вампирът не може да влезе при човек, ако не бъде поканен, е превърнат от автора в леко зловещ, но чудесен символ на близостта и доверието.

Ужасяваща свръхестествена история, която е същевременно затрогващ разказ за приятелството и спасението. Мрачното иносказание на Линдквист би се приело като самоцелно насилие, ако не беше написано толкова интелигентно и не разтърсваше с посланието си.
в. „Таймс“

Силата на Линдквист като писател е в начина, по който владее времето и пространството. Монотонната сивота в живота на Оскар придобива други измерения на фона на кървавите вакханалии и затвърждава Скандинавия като култова територия, където баналната нормалност е най-ужасяващ кошмар.
в. „Гардиан“

Напомня за най-доброто от Стивън Кинг, а страховитите сцени дълго ще ви преследват насън. Да се чете само на дневна светлина.
в. „Индипендънт“

За автора

Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) е шведски автор на романи и разкази. Израснал е в Блекбърг (предградие на Стокхолм) с мечтата да се прочуе с нещо ужасяващо и фантастично.

Дебютният му роман „Låt den rätte komma in“ („Покани ме да вляза“) – романтична, социална вампирска история на ужаса, публикувана през 2004 г. – постига огромен успех в Швеция, а после и в други държави. Линдквист е голям фен на английския певец и текстописец Стивън Мориси и в интервютата си твърди, че заглавието на романа произлиза от неговата песен „Let the Right One Slip In“ („Покани да влезе който трябва“). Нещо повече – когато разбира, че „Покани ме да вляза“ ще бъде преведен на английски, първата му мисъл е колко се радва, че Мориси ще може да прочете книгата, кръстена на негова песен.

През 2005 г. излиза втората творба на Линдквист – „Hanteringen av odöda“ („Да се справиш с немъртвите“), – в която се разказва за зомбита или „възкръснали мъртъвци“ в района на Стокхолм. През 2006 г. той издава третата си книга, „Pappersväggar“ („Хартиени стени“) – сборник с разкази на ужаса. През 2007 г. разказът му „Tindalos“ е отпечатан на части в шведския вестник „Dagens Nyheter“ и е качен като безплатна аудиокнига на уебсайта на вестника, а в ролята на четец е самият автор.

Произведенията на Линдквист са публикувани от шведското издателство „Ордфронт“ и са преведени на много езици, сред които английски, немски, италиански, норвежки, датски, полски, холандски и руски.

Преди да стане професионален писател, Линдквист работи в продължение на дванайсет години като илюзионист и комик. Още на тийнейджърска възраст обича да забавлява с фокуси туристите, които минават по улица „Västerlånggatan“ в Стокхолм. Дори заема второ място в скандинавския шампионат за фокуси с карти.

Освен писател Линдквист е и сценарист. Автор е на сценариите на драматичния сериал „Kommissionen“ на шведската телевизия „Sveriges“, на голяма част от сериите на телевизионния сериал „Reuter & Skoog“, както и на игралния филм „Let the Right One In“ по едноименния му роман. Екранизацията шества триумфално по света и е носител на множество отличия, в това число на голямата награда на фестивала в Трибека (2008), наградата „Златен Мелиес“ на Фестивала на европейските фантастични филми за най-добър европейски игрален филм (2008) и четири награди на Шведския филмов институт. Поради огромния международен успех на филма и книгата, вече преведена на много езици, веднага са били откупени правата за римейк на английски език.

Продуцентската компания „Tre Vänner“ е придобила правата на втория роман на писателя – „Hanteringen av odöda“ – и възнамерява да го екранизира.

Премиера със заключени врати - 1 октомври 2010 Американско-Британската адаптация „Let me In” по романа на Йон Айвиде Линдквист

Още книги от автора
Откъс

Йон Айвиде Линдквист „Покани ме да вляза“

– Какво е това според вас?
Гунар Холмберг, старши полицейски офицер от Велингбю, вдигна пликче с някакъв бял прах.
Може би хероин, но никой не посмя да се обади. Не искаха да се издават, че им е познато подобно нещо. Особено който имаше брат или негов приятел с такъв вид увлечение. По наркотиците. Дори момичетата си мълчаха.
Полицаят разтръска пликчето.
– Дали е бакпулвер? Брашно?
Отрицателно мънкане. Полицаят не биваше да реши, че шести Б клас са идиоти. Не че може да се разбере какво има в пликчето, но в часа говореха за дрогите, така че можеше да се предположи. Полицаят се обърна към госпожицата.
– На какво ги учите в часовете по домакинство?
Тя се усмихна и сви рамене. Класът се разсмя: ченгето си го биваше. Дори бе позволил на някои от момчетата да пипнат пистолета му преди началото на часа. Не беше зареден, разбира се, но все пак.
Оскар се разкъсваше. Знаеше отговора. Не издържаше да си мълчи, щом знае. Искаше полицаят да го забележи. Да го погледне и да потвърди правилния отговор.
Глупаво беше, съзнаваше го, но вдигна ръка.
– Да?
– Хероин е, нали?
– Абсолютно. – Полицаят го погледна приятелски: – Как позна?
Всички извърнаха глави към него, любопитни да чуят какво ще каже.
– Ами аз… чета много и така.
Полицаят кимна.
– Хубаво е да четеш. – Разтръска пликчето. – Но не ти остава време, ако се занимаваш с такива работи. Как мислите, колко би могло да струва това нещо?
Нямаше нужда Оскар да се обажда повече. Беше удостоен с поглед и разговор. Дори успя да каже на полицая, че чете много. Не се беше надявал чак на толкова.
Замечта се. Как полицаят ще дойде след часа и ще го заговори, ще седне до него. Тогава ще му разкаже всичко. А полицаят ще разбере. Ще го погали по косата и ще каже, че е добро момче, ще станат, ще го прегърне и ще подхвърли…
– Кречетало.
Йони Форшберг го ръгна болезнено с пръст в хълбока. Брат му движеше с наркомани и Йони използваше разни думи, които и останалите момчета от класа бързо подхващаха. Навярно знаеше точно колко струва такова пликче, но не се издаде. Не приказваше с ченгета.
Беше междучасие и Оскар се забави нерешително при закачалките. Йони щеше да го накаже – кой е най-добрият начин да се спаси? Да остане в коридора или да излезе навън? Йони и другите от класа се втурнаха към двора.
Ами да, полицаят ще е там с колата си и които се интересуваха, можеха да отидат да я видят. Йони не би посмял да му се нахвърли, докато полицаят е в училището.
Оскар слезе до вратата и погледна навън през стъклото. Точно така, целият клас се беше събрал около полицейската кола. На него също му се искаше да бъде там, но нямаше смисъл. Някой ще го срита с коляно, друг ще му издърпа отзад долните гащета – със или без полицай наблизо.
Но все пак имаше тази отсрочка, междучасието. Излезе на двора и се промъкна към тоалетните откъм задната страна.
Вътре се заслуша, покашля се. Звукът отекна над кабинките. Той набързо извади от гащите си „пикливата топка“, кълбо дунапрен колкото мандарина, изрязано от стар дюшек, с отвор за пишката. Помириса я.
Ами да, леко се беше подмокрил, по дяволите. Изплакна топката на чешмата, изстиска я.
Инконтиненция. Така се наричаше. Беше чел за това в една брошура, свита от аптеката. Нещо, от което страдали най-вече бабичките.
И аз.
Имало лекарства, пишеше в брошурата, но той не възнамеряваше да използва джобните си пари, за да се срами в аптеката. А и на майка си нямаше да каже; толкова щеше да го съжали, че му се гадеше.
Имаше си „пикливата топка“ и тя вършеше работа, докато не стане по-зле.
Стъпки отвън, гласове. Стиснал топката в ръка, той се промъкна в една от кабинките и се заключи, в същия миг външната врата се отвори. Оскар се качи безшумно върху тоалетната чиния и клекна, за да не се виждат краката му, в случай че някой надзърне под вратата. Затаи дъх.
– Прааасчо?
Йони, естествено.
– Прасчо, тук ли си?
И Мике. Двамата най-ужасни. Не, Томас беше по-гаден, само че почти никога не участваше, ако се включваха удари и дращене. Твърде готин е за такива неща. Сигурно сега се мазни на полицая. Откриеха ли „пикливата топка“, тъкмо Томас щеше да се възползва да го унижи и съсипе. Йони и Мике щяха само да го напердашат, и толкова. Така че отчасти беше извадил късмет…
– Прасчо? Знаем, че си тук.
Пробваха вратата. Разтърсиха я. Заудряха я. Оскар обгърна коленете си с ръце и стисна зъби, за да не изкрещи.
Махайте се оттук! Оставете ме на мира! Защо не ме оставите!
После Йони заговори с гальовен глас:
– Мили Прасчо, ако не излезеш сега, ще трябва да те докопаме след училище. Това ли искаш?
Настъпи кратко мълчание. Оскар издиша предпазливо.
Нахвърлиха се на вратата с ритници и удари. Тоалетната затътна и райберът се огъна навътре. По-добре да отвори, да излезе при тях, преди да се вбесят, но просто не можеше.
– Прааасчо?
Беше вдигнал ръка да се докаже, да покаже колко знае. Това беше забранено. За него. Измисляха безброй причини да го изтезават; бил тъп, бил грозен, бил гаден.
Но проблемът всъщност беше, че изобщо съществуваше, и всяко напомняне за съществуванието му беше престъпление.
Сигурно само щяха да го кръстят. Да натикат главата му в тоалетната и да пуснат водата. Каквото и да измислеха, винаги изпитваше такова облекчение, щом всичко приключеше. Защо тогава не можеше просто да вдигне райбера, който така или иначе щеше да изхвръкне всеки момент, и да ги остави да се позабавляват?
Взираше се в райбера, който се огъваше в ключалката и скърцаше, във вратата, която се отвори и изтрещя в стената на кабинката, видя триумфално ухиленото лице на Мике Сисков, и знаеше.
Защото играта не беше такава.
Не беше вдигнал райбера, а те не се бяха покатерили по стената на кабинката вътре при него за три секунди, защото правилата на играта не бяха такива.
За тях беше опиянението на ловците, за него – страхът на жертвата. Щом го хванеха, играта свършваше, а изпълнението на самото наказание се превръщаше просто във формалност. Предадеше ли се по-рано, съществуваше рискът те да насочат енергията си към наказанието вместо към лова. Това би било по-лошо.

Йон Айвиде Линдквист „Покани ме да вляза“

– Какво е това според вас?
Гунар Холмберг, старши полицейски офицер от Велингбю, вдигна пликче с някакъв бял прах.
Може би хероин, но никой не посмя да се обади. Не искаха да се издават, че им е познато подобно нещо. Особено който имаше брат или негов приятел с такъв вид увлечение. По наркотиците. Дори момичетата си мълчаха.
Полицаят разтръска пликчето.
– Дали е бакпулвер? Брашно?
Отрицателно мънкане. Полицаят не биваше да реши, че шести Б клас са идиоти. Не че може да се разбере какво има в пликчето, но в часа говореха за дрогите, така че можеше да се предположи. Полицаят се обърна към госпожицата.
– На какво ги учите в часовете по домакинство?
Тя се усмихна и сви рамене. Класът се разсмя: ченгето си го биваше. Дори бе позволил на някои от момчетата да пипнат пистолета му преди началото на часа. Не беше зареден, разбира се, но все пак.
Оскар се разкъсваше. Знаеше отговора. Не издържаше да си мълчи, щом знае. Искаше полицаят да го забележи. Да го погледне и да потвърди правилния отговор.
Глупаво беше, съзнаваше го, но вдигна ръка.
– Да?
– Хероин е, нали?
– Абсолютно. – Полицаят го погледна приятелски: – Как позна?
Всички извърнаха глави към него, любопитни да чуят какво ще каже.
– Ами аз… чета много и така.
Полицаят кимна.
– Хубаво е да четеш. – Разтръска пликчето. – Но не ти остава време, ако се занимаваш с такива работи. Как мислите, колко би могло да струва това нещо?
Нямаше нужда Оскар да се обажда повече. Беше удостоен с поглед и разговор. Дори успя да каже на полицая, че чете много. Не се беше надявал чак на толкова.
Замечта се. Как полицаят ще дойде след часа и ще го заговори, ще седне до него. Тогава ще му разкаже всичко. А полицаят ще разбере. Ще го погали по косата и ще каже, че е добро момче, ще станат, ще го прегърне и ще подхвърли…
– Кречетало.
Йони Форшберг го ръгна болезнено с пръст в хълбока. Брат му движеше с наркомани и Йони използваше разни думи, които и останалите момчета от класа бързо подхващаха. Навярно знаеше точно колко струва такова пликче, но не се издаде. Не приказваше с ченгета.
Беше междучасие и Оскар се забави нерешително при закачалките. Йони щеше да го накаже – кой е най-добрият начин да се спаси? Да остане в коридора или да излезе навън? Йони и другите от класа се втурнаха към двора.
Ами да, полицаят ще е там с колата си и които се интересуваха, можеха да отидат да я видят. Йони не би посмял да му се нахвърли, докато полицаят е в училището.
Оскар слезе до вратата и погледна навън през стъклото. Точно така, целият клас се беше събрал около полицейската кола. На него също му се искаше да бъде там, но нямаше смисъл. Някой ще го срита с коляно, друг ще му издърпа отзад долните гащета – със или без полицай наблизо.
Но все пак имаше тази отсрочка, междучасието. Излезе на двора и се промъкна към тоалетните откъм задната страна.
Вътре се заслуша, покашля се. Звукът отекна над кабинките. Той набързо извади от гащите си „пикливата топка“, кълбо дунапрен колкото мандарина, изрязано от стар дюшек, с отвор за пишката. Помириса я.
Ами да, леко се беше подмокрил, по дяволите. Изплакна топката на чешмата, изстиска я.
Инконтиненция. Така се наричаше. Беше чел за това в една брошура, свита от аптеката. Нещо, от което страдали най-вече бабичките.
И аз.
Имало лекарства, пишеше в брошурата, но той не възнамеряваше да използва джобните си пари, за да се срами в аптеката. А и на майка си нямаше да каже; толкова щеше да го съжали, че му се гадеше.
Имаше си „пикливата топка“ и тя вършеше работа, докато не стане по-зле.
Стъпки отвън, гласове. Стиснал топката в ръка, той се промъкна в една от кабинките и се заключи, в същия миг външната врата се отвори. Оскар се качи безшумно върху тоалетната чиния и клекна, за да не се виждат краката му, в случай че някой надзърне под вратата. Затаи дъх.
– Прааасчо?
Йони, естествено.
– Прасчо, тук ли си?
И Мике. Двамата най-ужасни. Не, Томас беше по-гаден, само че почти никога не участваше, ако се включваха удари и дращене. Твърде готин е за такива неща. Сигурно сега се мазни на полицая. Откриеха ли „пикливата топка“, тъкмо Томас щеше да се възползва да го унижи и съсипе. Йони и Мике щяха само да го напердашат, и толкова. Така че отчасти беше извадил късмет…
– Прасчо? Знаем, че си тук.
Пробваха вратата. Разтърсиха я. Заудряха я. Оскар обгърна коленете си с ръце и стисна зъби, за да не изкрещи.
Махайте се оттук! Оставете ме на мира! Защо не ме оставите!
После Йони заговори с гальовен глас:
– Мили Прасчо, ако не излезеш сега, ще трябва да те докопаме след училище. Това ли искаш?
Настъпи кратко мълчание. Оскар издиша предпазливо.
Нахвърлиха се на вратата с ритници и удари. Тоалетната затътна и райберът се огъна навътре. По-добре да отвори, да излезе при тях, преди да се вбесят, но просто не можеше.
– Прааасчо?
Беше вдигнал ръка да се докаже, да покаже колко знае. Това беше забранено. За него. Измисляха безброй причини да го изтезават; бил тъп, бил грозен, бил гаден.
Но проблемът всъщност беше, че изобщо съществуваше, и всяко напомняне за съществуванието му беше престъпление.
Сигурно само щяха да го кръстят. Да натикат главата му в тоалетната и да пуснат водата. Каквото и да измислеха, винаги изпитваше такова облекчение, щом всичко приключеше. Защо тогава не можеше просто да вдигне райбера, който така или иначе щеше да изхвръкне всеки момент, и да ги остави да се позабавляват?
Взираше се в райбера, който се огъваше в ключалката и скърцаше, във вратата, която се отвори и изтрещя в стената на кабинката, видя триумфално ухиленото лице на Мике Сисков, и знаеше.
Защото играта не беше такава.
Не беше вдигнал райбера, а те не се бяха покатерили по стената на кабинката вътре при него за три секунди, защото правилата на играта не бяха такива.
За тях беше опиянението на ловците, за него – страхът на жертвата. Щом го хванеха, играта свършваше, а изпълнението на самото наказание се превръщаше просто във формалност. Предадеше ли се по-рано, съществуваше рискът те да насочат енергията си към наказанието вместо към лова. Това би било по-лошо.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Подобна проза би доставила удоволствие само на мрака в нечия душа. Много трудно смилаема, въпреки че си личи изкусният талант на автора, поднесеното е брутално и грозно. Вероятно това е била изначалната есенция на вампирският жанр, когато се е разпространявал сред малки общности обзети от скука и развличащи се само с местните клюки, които са се отегчавали от кроткото си ежедневие. Но в модерният свят, където новините ни правят съпричастни на всевъзможни бруталности, не е необходимо да ги каним доброволно и във въображението си! Дълбочината и пълнокръвието на прекрасно изградени герои е погубена от потапянето им в отвратителната бруталност и цинизма на сюжета. Дочетох я само защото беше част от списък на литературно предизвикателство.

Оценка: +1

Трифон, солидарни сме с позицията Ви:)!
Книгата е страхотна! Красива, драматична и мрачна вампирска история! Ако искате да се насладите на този сюжет и на малкия екран, гледайте шведския филм. Американския е доволно слаб!

Оценка: -1

Уважаеми Ценителю на Линдквист, книгата, която коментирате, ще излезе под заглавие "Когато мъртвите се пробуждат", при това съвсем скоро, в момента се редактира! :)
Срамота е, че още не сте издали "Handling The Undead". Дано поне някой друг реши да я преведе и пусне у нас.
Най-забавното е като кажеш за тази книга на някои от ненормалните фенове на Туйалайт ... започва се лудата защита, как светещите вампири били много по-добри и Туайуайт била много по-дълбока. Аз се надявах, че ще избегнем това парченце американска култура, ама явно успя да си пробие път и в България.

Оценка: +1

Ей в такива моменти съм горда, че съм Европейка. Уменията на този автор, нямат нищо общо с масовите вапмирски клишета. Изчетох я на морето, на плажа на един дъх и сега .. съм изгоряла цялата, но не съжалявам.

Оценка: +1

Обзалагам се, че книгата е по-добра от филма. Ще си я купя да проверя а ако издиря филма и него. Аз не съм видял хубава книга, по която да е направен още по-добър филм, залага дяснаат си ръка че не може и да има такова чудо, дето има един лаф..
Не разбирам какво толкова я хвалите, изчетох я ама за моя вкус ми седи... малко пенсионерско всичко.. дрънчи на кухо
Ей в такива моменти съм горда, че съм Европейка. Уменията на този автор, нямат нищо общо с масовите вапмирски клишета. Изчетох я на морето, на плажа на един дъх и сега .. съм изгоряла цялата, но не съжалявам.
Все пак, книгата е по-добра от филма. Първо я прочетете.
Да добра книга добри емоции
Филмът си е доказателство, че европейското кино е по-добро от американското. Книгата не съм я чел, но скоро ще поправя това.
Аз гледах филма и просто останах възхитен. Може би най-добрият филм за вампири правен някога въобще. Ако книгата е дори по-добра със сигурност ще ми стане любима. "Сейлъм'с Лот" ми е една от любимите, но май ще бъде изместена :)
добра е книжката, вчера е довърших, днес ще дръпна да изгледам филма...
то го има на филм ..... аз си мислех чее ново ,в замунда го има
не мога да спра да мисля за нея докато не я прочета . постоянно ми е в главата .
Романът е преди всичко великолепна проза. Дано пуснат и другите книги на автора.
М-да. Заслужава си. Чак ти става топло от прилив на адреналин
Отдавна не се бях чувствал толкова "изплашен". Полученият адреналин си заслужава всяка изхарчена стотинка.
книгата е невероятна! Благодаря на "Колибри", че я издадоха и на БГ. С удоволствие я купих, а с още по-голямо я прочетох.
М, сигурен съм, че преценката на Колибри има съответните съображения, това е издателство с много опит. Аз лично съм фен! Ще си поръчам и тази книга, струва ми се доста нестандартен прочит на вампирската тематика...
Както са излезли и предишните ми книги, така ще излезе и тази, има си правила за тази работа. Само исках да изтъкна, че се пренебрегва съвсем умишлено българската продукция и за това няма защо да се примира от възхищение чак толкова много. Това е. Тази книга не съм я чел още, но филмът е много хубав и предполагам, че и романът е такъв.Между другото "Колибри" са едно от малкото издателства, които все пак дават някакъв отговор на автора. Другите не си правят труда даже и за това.
Книгата е жестока, като съдържание и като оформление! Чудесно е, че вече я има и на български! А това, че книгите се продават с 20 процента намаление от този сайт си е направо далавера ;-)
6tom ste ubeden v ka4estvata na tvorenieto si, izdaite si go sam na nekomersialni na4ala.
kato e takava cenata shto ne izgledate filma :) "låt den rätte komma in"
Браво на "Колибри" ли? Аз им предложих българска книга за вампири, а те ме отпратиха веднага на друго място, май че без изобщо да я прочетат. Всички издателства у нас са чуждопоклонически и комерсиални, правят всичко за пари и не ги интерсува националното.Зная, зная, щом е българско не струва, но нещата не стоят точно така. Съвсем не стоят така.
Mai 6te si q kupq neq vmesto nova pola :D
Цената е оправдана. Знаете ли колко труд стои зад издаването на една книга? А колко са разходите? Преводът? Днес си я купих. Прочетох първите 30 страници и мога да кажа едно. Страхотна е. Планът е до петък да бъде "ометена". Да видим какво ще стане. Поздравления към Колибри, че започнаха да издават качествена литература от северни автори. Северняците си ги бива.
Щях да си я купувам, но защо цената е такава?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-764-9
Купи
Цена
13.50 лв.
(18.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени