Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Пандора в Конго
Печатно издание
ISBN
978-954-529-742-7
Цена
14.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (10)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
400 гр.
Страници
368
Превод
Мариана Китипова
Дата на издаване
18 януари 2010

Пандора в Конго

Англия, 1914-а година. Томас Томсън, начинаещ писател и „литературен негър“, получава поръчка да напише историята на затворник, който очаква да бъде съден за убийството на двама английски аристократи по време на безумна експедиция за диаманти в конгоанската джунгла. Така се ражда разказ за удивителното пътешествие към сърцето на мрака, където случаят и алчната им природа изправят героите пред непозната, враждебна раса. Авторът описва пътуването към една фантастична „долна земя“ с изключително майсторство, като ангажира всичките ни сетива и държи в напрежение до последната минута, за да ни поднесе напълно неочаквана развръзка. Книгата съчетава различни жанрови елементи - на класическия приключенски роман, на фантастиката и романа на ужасите, но също и на любовния и криминалния роман. И всичко това - поднесено със забележително чувство за хумор.

>> повече информация за автора

За автора

Алберт Санчес Пиньол (роден в Барселона, 1965 г.) е каталонски писател и антрополог. Неговият шедьовър „Хладна кожа“ е преведен на 24 езика, включително на български („Колибри“, 2007). През 2003 г. романът получава престижната награда на Испанското национално радио „Критично око“ за литература и е първият каталонски роман, влязъл в списъците на най-продаваните книги в света. „Пандора в Конго“ е втората книга на каталонския писател Алберт Санчес Пиньол.

Още книги от автора
Откъс

АЛБЕРТ САНЧЕЗ ПИНЬОЛ
ПАНДОРА В КОНГО

Тази история започна с три погребения и завърши с едно разбито сърце – моето. През пролетта на 1914 г. бях деветнайсетгодишен, полуастматик, полупацифист и полуписател. Полуастматик – кашлях наполовина колкото болните, но два пъти повече от здравите. Полупацифист – всъщност бях твърде мекушав, за да се боря против войните. Само бях против да участвам в тях. Полуписател – думата писател е претенциозна. Дори когато казвам „полуписател“, преувеличавам. Пишех книги по поръчка. С други думи, бях литературен негър. (В издателския бранш под „негър“ се разбира човек, който пише книги, подписани от други.)
Днес кой си спомня за доктор Лутър Флаг? Никой. Потънал е в забвение. Преди Голямата война обаче се радваше на известна популярност. Беше писател на евтини романчета. Действието на всичките истории на доктор Флаг (така и не узнах дали наистина е доктор) се развиваше в Африка и те бяха дълги точно осемдесет страници.
На гърба на предната корица винаги се мъдреше една и съща снимка на доктор Флаг – мъж с гъста бяла коса и правоъгълна брада, когото животът бе водил неизменно и неотклонно по пътя на мъдростта. Беше наведен над маса, на която бе разстлана голяма карта на Черния континент. С показалеца на едната ръка сочеше към някаква незнайна точка, а с другата придържаше монокъла пред дясното си око. Погледът му беше изпълнен със загадъчност.
Малко са местата, които предлагат такова разнообразие от повествователни елементи като черна Африка. Масаите, зулусите, бунтовните бури. Саваната, джунглата. Слонове, крокодили, хипопотами и лъвове, изследователи и ловци. Всичко това накуп. С такова количество примамливи съставки и богато въображение беше относително лесно да се напишат няколко елементарни истории. Доктор Флаг обаче се бе превърнал в най-плодовития английски автор. От двайсет години насам публикуваше по три романа седмично. И понеже всеки от тях се състоеше от неизменните осемдесет страници, това означаваше, че той пише по двеста и четирийсет страници на седмица. Ако не греша в изчисленията, средно по 34,2 страници дневно. Никой обаче не е в състояние да пише по 34,2 страници всеки ден в продължение на двайсет последователни години. Никой.
По онова време се запознах с Франк Страб. Страб работеше като негър за доктор Лутър Флаг. Именно той ми предложи тази работа. Доктор Флаг му плащаше на страница и той беше заинтересуван да напише възможно най-много страници на ден. Страб беше женен, имаше три деца, а три деца са голям стимул, за да работиш извънредно. Всичко обаче си има граници.
След няколко месеца работа при доктор Флаг Страб беше на ръба на нервен срив. Познавахме се отскоро, но Страб беше от хората, с които човек се сближава лесно.
Един ден ме покани на обяд в евтин и шумен ресторант в Северен Лондон, претъпкан с работници. Имаше толкова хора, че бяхме принудени да държим приборите с долепени до тялото ръце като крила на пилета в кокошарник. Шумът беше неописуем и за да се чуем, трябваше да викаме като глашатаи, макар че седяхме един срещу друг.
– Виж, Томи – каза Страб след десерта, – ако продължа така, ще трябва да ме затворят в лудница. Старият Флаг обаче иска определен брой страници седмично. Ако не изпълня нормата, ще ме уволни. Тактиката му е такава. Експлоатира негъра, докато той грохне, и после си търси друг. Не мога да изгубя работата. Томи, имам три деца.
– По дяволите, ужасно е – съгласих се аз.
– Мислех си, че можеш да ми помогнеш. Ще ти плащам малко по-ниско от това, което ми плаща той. Ще печеля дребна комисиона за страниците, които ще пишеш. Влез ми в положението, имам три деца. Освен това си новак, нямаш никакъв литературен опит. Това си е риск от моя страна.
Колебаех се. Той бързаше да уреди въпроса.
– Не се безпокой, само трябва да спазваш литературните сценарии на стария. И запомни: точно осемдесет страници. Това е изискване на печатницата. Искаш ли първия си сценарий? – попита ме той, като ми намигна. – Разбира се, че го искаш, умираш от желание да пишеш. Вземи.
И той ми подаде два листа, написани на машина. Докато си бършеше устата със салфетката, вече се бе изправил.
– Келнер! Младежът ще плати сметката – после се обърна към мен: – Нали нямаш нищо против, Томи? В крайна сметка си намери добра работа. И нещо повече от работа: шанс да влезеш в Парнас. Тръгвам си. Не съм изпълнил нормата си за днес.
– За кога трябва да е готово? – попитах аз.
Страб се ухили.
– За кога? За вчера. Побързай.
Когато се прибрах вкъщи, прочетох листовете. Човек би казал, че Флаг е бързал дори когато е пишел сценариите си. Страниците бяха пълни с печатни грешки и с бележки, добавени мимоходом с червен молив. Сценарият се наричаше „Пандора в Конго“. Това беше първият ми досег с литературната индустрия. Предполагам, че именно затова още го пазя.

ПАНДОРА В КОНГО

ГЛАВА 1
– Обрисувайте портрета на млад пастор от Англиканската църква.
– Главният герой е призован да придружи неколцина висши духовници, които се връщат в мисията си в Африка.
(Запомнете, че героят ВИНАГИ трябва да е МЛАД И ПРИВЛЕКАТЕЛЕН и че за да опишем МЛАДОСТТА И КРАСОТАТА, имаме нужда от прилагателни. Вече ми е известно, че пренебрегвате напълно изкуството да използвате прилагателни. Започвам обаче да мисля, че интелектът Ви, между другото твърде ограничен, изобщо не познава понятията МЛАДОСТ И КРАСОТА.)
ВСИЧКО глава 1: 5 страници.

ГЛАВА 2
– Духовна битка в Мисията. Героят забелязва, че Вярата му започва да се огъва, когато пристига в Африка и влиза в досег с коварствата на езичеството. А Черният континент лесно може да се превърне в кутия на Пандора, от която – след като се отвори – да излязат чудовища и призраци. (Разбирате ли сега смисъла на заглавието?)
– Героят се усамотява в джунглата и се отдава на размишление. Един Лъв иска да го Разкъса. Героят опитомява Лъва, когото Кръщава СИМБА.
– Героят и СИМБА (запомнете, опитоменият Лъв) се разхождат заедно из джунглата. Изгубват се. Откриват един римски каструм!!!
(БЕЛЕЖКА: „Каструм“ е римски военен лагер. Не че се съмнявам в общата Ви култура. Просто изяснявам значението на „каструм“, защото се съмнявам в способността Ви да намерите в речника дума с повече от една сричка.)
– В лагера сред джунглата живеят войници от римски легион, изгубил се през І век преди Христа, докато търсел изворите на Нил. Колонията постепенно намалявала и сега са останали само двама типажни легионери – много руси и много войнствени.
(Естествено, нямаме никакво приемливо обяснение на факта, че римски легионери са се плодили векове наред в джунглата, и то без съдействието на женски детероден орган. Както и да е, това е типичното непредвидено обстоятелство в повествованието, при което няма друг изход, освен да се прибегне към ТЕОРИЯТА НА СПОРИТЕ.)
– Двамата римски легионери водят битка с неизвестен изход с извънредно войнствените пигмейски племена от околностите, които са човекоядци и изсушават и смаляват човешки глави.
ВСИЧКО глава 2: 25 страници.

АЛБЕРТ САНЧЕЗ ПИНЬОЛ
ПАНДОРА В КОНГО

Тази история започна с три погребения и завърши с едно разбито сърце – моето. През пролетта на 1914 г. бях деветнайсетгодишен, полуастматик, полупацифист и полуписател. Полуастматик – кашлях наполовина колкото болните, но два пъти повече от здравите. Полупацифист – всъщност бях твърде мекушав, за да се боря против войните. Само бях против да участвам в тях. Полуписател – думата писател е претенциозна. Дори когато казвам „полуписател“, преувеличавам. Пишех книги по поръчка. С други думи, бях литературен негър. (В издателския бранш под „негър“ се разбира човек, който пише книги, подписани от други.)
Днес кой си спомня за доктор Лутър Флаг? Никой. Потънал е в забвение. Преди Голямата война обаче се радваше на известна популярност. Беше писател на евтини романчета. Действието на всичките истории на доктор Флаг (така и не узнах дали наистина е доктор) се развиваше в Африка и те бяха дълги точно осемдесет страници.
На гърба на предната корица винаги се мъдреше една и съща снимка на доктор Флаг – мъж с гъста бяла коса и правоъгълна брада, когото животът бе водил неизменно и неотклонно по пътя на мъдростта. Беше наведен над маса, на която бе разстлана голяма карта на Черния континент. С показалеца на едната ръка сочеше към някаква незнайна точка, а с другата придържаше монокъла пред дясното си око. Погледът му беше изпълнен със загадъчност.
Малко са местата, които предлагат такова разнообразие от повествователни елементи като черна Африка. Масаите, зулусите, бунтовните бури. Саваната, джунглата. Слонове, крокодили, хипопотами и лъвове, изследователи и ловци. Всичко това накуп. С такова количество примамливи съставки и богато въображение беше относително лесно да се напишат няколко елементарни истории. Доктор Флаг обаче се бе превърнал в най-плодовития английски автор. От двайсет години насам публикуваше по три романа седмично. И понеже всеки от тях се състоеше от неизменните осемдесет страници, това означаваше, че той пише по двеста и четирийсет страници на седмица. Ако не греша в изчисленията, средно по 34,2 страници дневно. Никой обаче не е в състояние да пише по 34,2 страници всеки ден в продължение на двайсет последователни години. Никой.
По онова време се запознах с Франк Страб. Страб работеше като негър за доктор Лутър Флаг. Именно той ми предложи тази работа. Доктор Флаг му плащаше на страница и той беше заинтересуван да напише възможно най-много страници на ден. Страб беше женен, имаше три деца, а три деца са голям стимул, за да работиш извънредно. Всичко обаче си има граници.
След няколко месеца работа при доктор Флаг Страб беше на ръба на нервен срив. Познавахме се отскоро, но Страб беше от хората, с които човек се сближава лесно.
Един ден ме покани на обяд в евтин и шумен ресторант в Северен Лондон, претъпкан с работници. Имаше толкова хора, че бяхме принудени да държим приборите с долепени до тялото ръце като крила на пилета в кокошарник. Шумът беше неописуем и за да се чуем, трябваше да викаме като глашатаи, макар че седяхме един срещу друг.
– Виж, Томи – каза Страб след десерта, – ако продължа така, ще трябва да ме затворят в лудница. Старият Флаг обаче иска определен брой страници седмично. Ако не изпълня нормата, ще ме уволни. Тактиката му е такава. Експлоатира негъра, докато той грохне, и после си търси друг. Не мога да изгубя работата. Томи, имам три деца.
– По дяволите, ужасно е – съгласих се аз.
– Мислех си, че можеш да ми помогнеш. Ще ти плащам малко по-ниско от това, което ми плаща той. Ще печеля дребна комисиона за страниците, които ще пишеш. Влез ми в положението, имам три деца. Освен това си новак, нямаш никакъв литературен опит. Това си е риск от моя страна.
Колебаех се. Той бързаше да уреди въпроса.
– Не се безпокой, само трябва да спазваш литературните сценарии на стария. И запомни: точно осемдесет страници. Това е изискване на печатницата. Искаш ли първия си сценарий? – попита ме той, като ми намигна. – Разбира се, че го искаш, умираш от желание да пишеш. Вземи.
И той ми подаде два листа, написани на машина. Докато си бършеше устата със салфетката, вече се бе изправил.
– Келнер! Младежът ще плати сметката – после се обърна към мен: – Нали нямаш нищо против, Томи? В крайна сметка си намери добра работа. И нещо повече от работа: шанс да влезеш в Парнас. Тръгвам си. Не съм изпълнил нормата си за днес.
– За кога трябва да е готово? – попитах аз.
Страб се ухили.
– За кога? За вчера. Побързай.
Когато се прибрах вкъщи, прочетох листовете. Човек би казал, че Флаг е бързал дори когато е пишел сценариите си. Страниците бяха пълни с печатни грешки и с бележки, добавени мимоходом с червен молив. Сценарият се наричаше „Пандора в Конго“. Това беше първият ми досег с литературната индустрия. Предполагам, че именно затова още го пазя.

ПАНДОРА В КОНГО

ГЛАВА 1
– Обрисувайте портрета на млад пастор от Англиканската църква.
– Главният герой е призован да придружи неколцина висши духовници, които се връщат в мисията си в Африка.
(Запомнете, че героят ВИНАГИ трябва да е МЛАД И ПРИВЛЕКАТЕЛЕН и че за да опишем МЛАДОСТТА И КРАСОТАТА, имаме нужда от прилагателни. Вече ми е известно, че пренебрегвате напълно изкуството да използвате прилагателни. Започвам обаче да мисля, че интелектът Ви, между другото твърде ограничен, изобщо не познава понятията МЛАДОСТ И КРАСОТА.)
ВСИЧКО глава 1: 5 страници.

ГЛАВА 2
– Духовна битка в Мисията. Героят забелязва, че Вярата му започва да се огъва, когато пристига в Африка и влиза в досег с коварствата на езичеството. А Черният континент лесно може да се превърне в кутия на Пандора, от която – след като се отвори – да излязат чудовища и призраци. (Разбирате ли сега смисъла на заглавието?)
– Героят се усамотява в джунглата и се отдава на размишление. Един Лъв иска да го Разкъса. Героят опитомява Лъва, когото Кръщава СИМБА.
– Героят и СИМБА (запомнете, опитоменият Лъв) се разхождат заедно из джунглата. Изгубват се. Откриват един римски каструм!!!
(БЕЛЕЖКА: „Каструм“ е римски военен лагер. Не че се съмнявам в общата Ви култура. Просто изяснявам значението на „каструм“, защото се съмнявам в способността Ви да намерите в речника дума с повече от една сричка.)
– В лагера сред джунглата живеят войници от римски легион, изгубил се през І век преди Христа, докато търсел изворите на Нил. Колонията постепенно намалявала и сега са останали само двама типажни легионери – много руси и много войнствени.
(Естествено, нямаме никакво приемливо обяснение на факта, че римски легионери са се плодили векове наред в джунглата, и то без съдействието на женски детероден орган. Както и да е, това е типичното непредвидено обстоятелство в повествованието, при което няма друг изход, освен да се прибегне към ТЕОРИЯТА НА СПОРИТЕ.)
– Двамата римски легионери водят битка с неизвестен изход с извънредно войнствените пигмейски племена от околностите, които са човекоядци и изсушават и смаляват човешки глави.
ВСИЧКО глава 2: 25 страници.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
купих я на 22 ноември 2012г - ще я прочета.
За мен тази книга е по-слаба от "Хладна кожа". Може би след високата летва от първата книга очаквах нещо оригинално. И макар тук да има игра с читателя и доста успешен опит за подвеждането му, нещо ми напомня приключенските романи, напр. на Р.Хагард. Но за забавление е добра.
Невероятен роман!
Този писател ми е познат от "Хладна кожа", която беше вдъхновяваща книга за мен, харесвам стила му и фантастичните елементи, сигурна съм, че и тази книга ще ми хареса!
Хареса ми. Трябва да се изчете до края.
Ще си я купя - обещава разсейване от скуката
"Хладна кожа" е много добра книга, изключително майсторски написана. Тя е от книгите, които дълго време помниш, след като си я прочел. Мисля "Пандора в Конго" да е следващата.
Не съм чел "Хладна кожа",но тази книга е много добра. Отначало ми заприлича на доста измислена приключенска фантастика,но това беше само една от историите в историята,а и накрая всичко си дойде на мястото. Книгата е едновремено и лека,четивна и с достатъчно сериозни теми-любовта,насилието,расовата омраза. Прекрасен стил на автора,а първите глави наистина ме забавляваха с чудесния си хумор. Краят е в стил...Агата Кристи,може би, или по-скоро филма "Обичайните заподозрени":)
Алберт Санчес Пиньол е каталонски писател, другата му книга на български е „Хладна кожа“.
Kakav e avtorat, ot koi ezik e prevodat? Za prav pat li se prevezhda v Bulgaria?
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-742-7
изчерпана
Цена
14.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени