Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Средиземноморски молитвеник
Печатно издание
ISBN
978-954-529-729-8
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
320 гр.
Страници
328
Превод
Жела Георгиева
Дата на издаване
30 ноември 2009

Средиземноморски молитвеник

>> отзиви на френската критика

Предраг Матвеевич е роден през 1932 г. в град Мостар в бивша Югославия (днес Босна и Херцеговина). Баща му е руснак, майка му хърватка, самият той е натурализиран италианец и може би този негов вроден космополитизъм прави най-известното му произведение „Средиземноморски молитвеник“ толкова универсално. Книгата е преведена на 30 езика, многократно е преиздавана, удостоена е с наградите „Най-добра чуждестранна книга за 1993 г.“ в Париж, „Европейската награда Шарл Вейон“ в Женева, „Мала - парте“, „Бокачо“, „Силоне“ и „Обиетиво Еуропа“ в Италия. Преди да стигне до нас, тя вече се е превърнала в класика.

Трудно е да се определи същността на тази „гениална книга за „Средиземноморието – непредвидима и блестяща“, едновременно научна и поетична енциклопедия на материалната и духовната култура на това слънчево и ведро поднебие, историческа читанка, етимологичен речник, епическа поема за магичната и непреходна красота на морето, молитвеник на обсебения от него автор.

>> отзиви на френската критика

За автора

Предраг Матвеевич е роден през 1932 г. в град Мостар в бивша Югославия (днес Босна и Херцеговина). Баща му е руснак, майка му хърватка, самият той е натурализиран италианец и може би този негов вроден космополитизъм прави най-известното му произведение „Средиземноморски молитвеник“ толкова универсално.

Откъс

ПРЕДРАГ МАТВЕЕВИЧ
СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МОЛИТВЕНИК

Най-напред да изберем отправната точка: залив или гледка, пристанище или събитие, плаване или разказ. Не е толкова важно откъде сме тръгнали, по-важно е докъде ще стигнем, какво ще видим и как ще го видим. Понякога, докато плаваме, ни се струва, че всички морета са еднакви, понякога – че всяко изглежда различно. Средиземно море е същото и различно в началото и в края.
На северния бряг, от Босфора до Малага, има повече пристанища, отколкото на южния. На южния, между Хайфа и Сеута – по-малко заливи. Бил съм и на единия, и на другия. Обикалял съм островите, най-напред адриатическите, после йонийските и егейските, Цикладите и Спорадите. Търсил съм приликите и разликите между тях, сравнявал съм Сицилия, Сардиния и Корсика, Корнатските и Балеарските острови, Майорка и Менорка – някои острови не търпят сравнения с други. Спирал съм се на устията на реките. Не съм хвърлял котва на всички брегове. Кой знае дали някой някога е обиколил цялото Средиземноморие.
Трудно е да се определи докъде се простира нашето море и къде свършва. Старите мореплаватели го измервали от бреговете на Азия до Херкулесовите стълбове, от Евксинос до Океана. Мъдреците смятали, че стига дотам, докъдето расте маслината, смокинята, палмата. Не всички места са благоразположени към морето, някъде сушата го приема, другаде го отхвърля. Границите на Средиземноморието не са само географски.
Не са начертани нито в пространството, нито във времето. Не са нито исторически, нито държавни, нито национални: тебеширеният кръг непрекъснато се описва и изтрива, разширява или стеснява. Оттук са минавали и са се кръстосвали пътищата на зехтина и виното, житото и подправките, коприната и кехлибара, на знанието и науката. От Изтока са дошли напътствията на мъдреците и пророците, молитвите и посланията на апостолите. В Средиземноморието е зачената Европа.
Трудно е да се определи цветът на морето. Наричаме го синьо, въпреки че не навсякъде и не винаги е такова. На фона на облаците е сиво, нощем – черно, при изгрев и залез слънце – златно, привечер през лятото поруменява, при буря, когато се разпени, побелява, по плитчините е светло, прозрачно, понякога мътно, когато лек ветрец набръчка повърхността му или буря я развълнува, не знаем всъщност какво е. Екипажите са плавали към далечните брегове, плашейки се от непознатото, удивлявайки се на невижданото. След завръщане моряците са гледали по-иначе и на себе си, и на самото море. Онзи, който е видял повече, е пожелавал да види още повече – така започват и завършват разказите за Средиземно море.

От средиземноморските съставки се изгражда, с повече или по-малко късмет, мозайка. Проверява се какво значи всяка от тях поотделно или една спрямо друга: Европа, Магреб и Левант; юдейство, християнство и ислям; Талмуд, Библия и Коран; Йерусалим и неговите светини; Атина, Рим с техния възход и падение; Александрия, Константинопол, „Пресветла“ Венеция и други важни места и явления на брега и близката суша; гръцката диалектика, полис и политика; римското право, форум и република; арабите и Андалусия; Италия и Ренесанса; Испания и откриването на Новия свят; Франция на „Вътрешното море“ и на Атлантика; славяните на Адриатическо и на Черно море; всички останали народи наоколо, по-малки и по-големи, по-стари и по-млади, местни и пришълци. Средиземно море не е само принадлежност.
То с нежелание приема мерките, които то самото не е установило. Не позволява да бъде сведено до нито едно отделно определение: нито юдео-християнско, нито ислямско, нито елинско, нито византийско, нито римско или романско, нито кое да е друго. Държавите, народите и религиите са си го делили и присвоявали. За тази цел са им служили трибуни, проповедници, поръчкови поети. Средизeмно море не е само история.

Разказът за Средиземно море страда от средиземноморска словоохотливост: слънцето и морето; ветровете, вълните, пясъците; островите на щастието или на изгнанието; рано съзрели девойки и старици, забулени в черно; маслина, портокал и „лимон жълт“; палми, пинии, кипариси; кораби и покани за пътешествие; плавания и корабокрушения, разкази и спомени за тях; разкош и мизерия; реалност и блянове; живот и мечта. Риториката е била съюзница на свободата и тиранията, служила е на демокрацията и демагогията. Използвала е форума и храма, правдата и проповедта. Арената се е чувала по-далеч от ареопага. Средиземно море е било и по-голямо, и по-малко от самото себе си.
Градили са го хармонията и мярката, геометрията и логиката, законът и поетиката. Рушили са го съперничеството и нетърпимостта, беззаконието и омразата, насилието и фанатизмът. Срещали са се и са се сблъсквали Източната и Западната империя, космополитният дух и анархията, икуменизмът и остракизмът, агората и лабиринтът. Дионисовият екстаз и камъкът на Сизиф, Атина и Спарта, Рим и варварите, свещените книги и религиозните войни. Сблъсъците между християнството и юдейството, между едното и другото с исляма траят до наши дни. Лъчите на Ренесанса не са успели да осветлят всички брегове на Средиземно море.

Море, заобиколено от земя, а земя – от море, общо слънце и едни и същи звезди, брегове, заливи, острови, градове и пристанища, свързани помежду си със земни и водни пътища, които се съединяват и разделят, минало и история, които се съединяват и разделят – не е трудно да се повярва, че именно тук е центърът на света. Откритият и прозрачен небесен свод кара погледа да се устреми към висините и същевременно ражда страх от безкрая. Средиземно море е издигало паметници на вярата и суеверието, на величието и суетата.
То принадлежи на всички обитатели на своите брегове, ала не в еднаква степен. Дава всекиму толкова, колкото е в състояние да приеме при подобни или различни условия: на слънце или на сянка; лете, зиме или в който и да е сезон; в продължителни жеги или резки студове; на тераси, веранди и балкони; на вятър или на завет; между следобеда и здрача; между здрача и нощта; нощта и зората, когато отвсякъде бие влага, или пък всичко наоколо изсъхва; в мараня, пред дъжд, след буря; когато ни обземе дрямка и най-сетне ни остави; на пристанището, където мирише на какво ли не, или пък изчезва всякаква миризма; в кръчмата или на пазара; когато е невъзможно да останеш вкъщи, или пък пак трябва да се приютиш в домашното огнище; докато главата те боли от щурите времена и лошото вино или умът ти се размътва кой знае от какво и отново се избистри кой знае защо; когато задуха южнякът, веднъж мокър и тежък, друг път сух и топъл, понякога дори жълт от африканския пясък – пясъчната буря веднъж ме завари в Тулон, друг път в Сасари – и когато пак обърне севернякът, пронизващ и леден; мистралът, трамонтаната; в дните, когато крайбрежните улици опустеят, или пък от врява не може да се мине по него. Всички тези събития край морето и брега свързват жителите на Средиземноморието повече, отколкото вярата в един-единствен Бог.

ПРЕДРАГ МАТВЕЕВИЧ
СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ МОЛИТВЕНИК

Най-напред да изберем отправната точка: залив или гледка, пристанище или събитие, плаване или разказ. Не е толкова важно откъде сме тръгнали, по-важно е докъде ще стигнем, какво ще видим и как ще го видим. Понякога, докато плаваме, ни се струва, че всички морета са еднакви, понякога – че всяко изглежда различно. Средиземно море е същото и различно в началото и в края.
На северния бряг, от Босфора до Малага, има повече пристанища, отколкото на южния. На южния, между Хайфа и Сеута – по-малко заливи. Бил съм и на единия, и на другия. Обикалял съм островите, най-напред адриатическите, после йонийските и егейските, Цикладите и Спорадите. Търсил съм приликите и разликите между тях, сравнявал съм Сицилия, Сардиния и Корсика, Корнатските и Балеарските острови, Майорка и Менорка – някои острови не търпят сравнения с други. Спирал съм се на устията на реките. Не съм хвърлял котва на всички брегове. Кой знае дали някой някога е обиколил цялото Средиземноморие.
Трудно е да се определи докъде се простира нашето море и къде свършва. Старите мореплаватели го измервали от бреговете на Азия до Херкулесовите стълбове, от Евксинос до Океана. Мъдреците смятали, че стига дотам, докъдето расте маслината, смокинята, палмата. Не всички места са благоразположени към морето, някъде сушата го приема, другаде го отхвърля. Границите на Средиземноморието не са само географски.
Не са начертани нито в пространството, нито във времето. Не са нито исторически, нито държавни, нито национални: тебеширеният кръг непрекъснато се описва и изтрива, разширява или стеснява. Оттук са минавали и са се кръстосвали пътищата на зехтина и виното, житото и подправките, коприната и кехлибара, на знанието и науката. От Изтока са дошли напътствията на мъдреците и пророците, молитвите и посланията на апостолите. В Средиземноморието е зачената Европа.
Трудно е да се определи цветът на морето. Наричаме го синьо, въпреки че не навсякъде и не винаги е такова. На фона на облаците е сиво, нощем – черно, при изгрев и залез слънце – златно, привечер през лятото поруменява, при буря, когато се разпени, побелява, по плитчините е светло, прозрачно, понякога мътно, когато лек ветрец набръчка повърхността му или буря я развълнува, не знаем всъщност какво е. Екипажите са плавали към далечните брегове, плашейки се от непознатото, удивлявайки се на невижданото. След завръщане моряците са гледали по-иначе и на себе си, и на самото море. Онзи, който е видял повече, е пожелавал да види още повече – така започват и завършват разказите за Средиземно море.

От средиземноморските съставки се изгражда, с повече или по-малко късмет, мозайка. Проверява се какво значи всяка от тях поотделно или една спрямо друга: Европа, Магреб и Левант; юдейство, християнство и ислям; Талмуд, Библия и Коран; Йерусалим и неговите светини; Атина, Рим с техния възход и падение; Александрия, Константинопол, „Пресветла“ Венеция и други важни места и явления на брега и близката суша; гръцката диалектика, полис и политика; римското право, форум и република; арабите и Андалусия; Италия и Ренесанса; Испания и откриването на Новия свят; Франция на „Вътрешното море“ и на Атлантика; славяните на Адриатическо и на Черно море; всички останали народи наоколо, по-малки и по-големи, по-стари и по-млади, местни и пришълци. Средиземно море не е само принадлежност.
То с нежелание приема мерките, които то самото не е установило. Не позволява да бъде сведено до нито едно отделно определение: нито юдео-християнско, нито ислямско, нито елинско, нито византийско, нито римско или романско, нито кое да е друго. Държавите, народите и религиите са си го делили и присвоявали. За тази цел са им служили трибуни, проповедници, поръчкови поети. Средизeмно море не е само история.

Разказът за Средиземно море страда от средиземноморска словоохотливост: слънцето и морето; ветровете, вълните, пясъците; островите на щастието или на изгнанието; рано съзрели девойки и старици, забулени в черно; маслина, портокал и „лимон жълт“; палми, пинии, кипариси; кораби и покани за пътешествие; плавания и корабокрушения, разкази и спомени за тях; разкош и мизерия; реалност и блянове; живот и мечта. Риториката е била съюзница на свободата и тиранията, служила е на демокрацията и демагогията. Използвала е форума и храма, правдата и проповедта. Арената се е чувала по-далеч от ареопага. Средиземно море е било и по-голямо, и по-малко от самото себе си.
Градили са го хармонията и мярката, геометрията и логиката, законът и поетиката. Рушили са го съперничеството и нетърпимостта, беззаконието и омразата, насилието и фанатизмът. Срещали са се и са се сблъсквали Източната и Западната империя, космополитният дух и анархията, икуменизмът и остракизмът, агората и лабиринтът. Дионисовият екстаз и камъкът на Сизиф, Атина и Спарта, Рим и варварите, свещените книги и религиозните войни. Сблъсъците между християнството и юдейството, между едното и другото с исляма траят до наши дни. Лъчите на Ренесанса не са успели да осветлят всички брегове на Средиземно море.

Море, заобиколено от земя, а земя – от море, общо слънце и едни и същи звезди, брегове, заливи, острови, градове и пристанища, свързани помежду си със земни и водни пътища, които се съединяват и разделят, минало и история, които се съединяват и разделят – не е трудно да се повярва, че именно тук е центърът на света. Откритият и прозрачен небесен свод кара погледа да се устреми към висините и същевременно ражда страх от безкрая. Средиземно море е издигало паметници на вярата и суеверието, на величието и суетата.
То принадлежи на всички обитатели на своите брегове, ала не в еднаква степен. Дава всекиму толкова, колкото е в състояние да приеме при подобни или различни условия: на слънце или на сянка; лете, зиме или в който и да е сезон; в продължителни жеги или резки студове; на тераси, веранди и балкони; на вятър или на завет; между следобеда и здрача; между здрача и нощта; нощта и зората, когато отвсякъде бие влага, или пък всичко наоколо изсъхва; в мараня, пред дъжд, след буря; когато ни обземе дрямка и най-сетне ни остави; на пристанището, където мирише на какво ли не, или пък изчезва всякаква миризма; в кръчмата или на пазара; когато е невъзможно да останеш вкъщи, или пък пак трябва да се приютиш в домашното огнище; докато главата те боли от щурите времена и лошото вино или умът ти се размътва кой знае от какво и отново се избистри кой знае защо; когато задуха южнякът, веднъж мокър и тежък, друг път сух и топъл, понякога дори жълт от африканския пясък – пясъчната буря веднъж ме завари в Тулон, друг път в Сасари – и когато пак обърне севернякът, пронизващ и леден; мистралът, трамонтаната; в дните, когато крайбрежните улици опустеят, или пък от врява не може да се мине по него. Всички тези събития край морето и брега свързват жителите на Средиземноморието повече, отколкото вярата в един-единствен Бог.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-729-8
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени