Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
От София до Чаталджа
Печатно издание
ISBN
978-954-529-728-1
Цена
12.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
190 гр.
Страници
168
Превод
Симеон Ангелов
Дата на издаване
17 ноември 2009

От София до Чаталджа

От гледна точка на военните кореспонденти Балканите са обещаваща област. Тук политиците предвиждат война с убийствена монотонност едва ли не всяка година от края на деветнайсетото столете насетне. Когато тя най-накрая идва през есента на 1912 г., на полуострова се струпва невиждан брой журналисти. Сто и двайсет само в България. За сравнение - петдесет и двама са командировани да отразяват Руско-японската война. Всъщност това е един от редките моменти, когато България действително е в прожектора на световното внимание.

Книгата на кореспондента на парижкия „Льо Тан“ Рьоне Пюо, от своя страна, е един от редките източници, в които жадните за одобрение балкански народи могат да открият ясно изразени симпатии - към българите. С цялата предвидима и неизбежна за събитията и региона противоречивост неговите телеграми за хода на Балканската война, личните писма и наблюдения документират отрязък от време, в който настоящето на българската нация изглежда, и то не само на нея самата, славно, а бъдещето - победно. Детайлите в провокираните от балканския свят впечатления на френския журналист са любопитни като непретенциозен ретроопит в полето на тъй модерните транскултурни изследвания.

За автора

Рьоне Пюо (1878 – 1937) бил коренспондент на парижкия вестник “Le Tan”. По време на Балканската война (1912) е командирован в България, за да проследи и отрази развоя на военните действия. Неговите телеграми, наблюдения и лични писма са събрани в книгата „От София до Чаталджа“, което я превръща в ценен документ за един важен период от историята на балканските народи.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

РЬОНЕ ПЮО
ОТ СОФИЯ ДО ЧАТАЛДЖА

Когато заминавах за София (3 октомври 1912 г.), в Париж не вярваха, че ще избухне война, и задачата ми в България изглеждаше ограничена до дипломатическо и политическо проучване. Налагаше се „Льо Тан“ да изпрати някого на място, защото нашият обичаен кореспондент господин Симеон Радев ни телеграфира, че е мобилизиран и не може да изпълнява задълженията си.
Поради това заминавах аз, сигурен, че след около седмица ще се кача отново на Ориент експреса, но в обратната посока. Все пак взех предпазни мерки, като набързо купих следобеда на четвъртък, 3 октомври – заминаването ми бе решено сутринта – различни полезни неща, които едва ли бих намерил в София, в случай че въпреки оптимистичните предвиждания войната все пак се обяви.
От покупките призматичният бинокъл с увеличение 16 пъти ми създаде известни тревоги и стана обект на приятелски шеги. Ако войната се разминеше, скъпият предмет щеше да остане за моя сметка – вестникът нямаше да възстанови сумата. Трябва да кажа, че опасението се разсея бързо. Първите ми впечатления от София бяха доста категорични. В самата вечер на пристигането – събота, 5 октомври, след бърза обиколка из дипломатическите и политически среди на българската столица телеграфирах в „Льо Тан“:

София, 5 октомври

Днес сутринта, прав и гологлав – последното отбелязано по достойнство с продължителни ръкопляскания, Царят откри извънредната сесия на Народното събрание и поиска гласуването на извънреден кредит от петдесет милиона. След това сесията беше закрита. Утре, неделя, ще има заседание в два часа и вероятно в понеделник ще се гласува окончателно. Без съмнение това показва, че всички партии са на едно мнение. В такъв климат на пълно единодушие на българите остава само да се следи дипломатическата обстановка, отношението към Турция и военната готовност.
Съгласието между балканските страни също е отлично. Опитите на Турция да отклони Сърбия пропаднаха и нямат шанс за успех. От друга страна, чрез Петербург има категоричната увереност, че Румъния ще остане неутрална и че Австрия няма намерение да се намесва. При това положение тук се очакват резултатите от последните опити на Великите сили да въздействат на Константинопол – с твърдото решение да не се отстъпва, освен ако ясни резултати не заменят мъглявите обещания. Грешат, които очакват, че едно просто възкресяване на програмата от Мюрцщег би стигнало за успокояване на балканските страни.
Българите не могат да приемат друго освен обособяването в Европейска Турция на автономни територии с национален характер, т.е. области респективно български, сръбски и гръцки. Тези автономни провинции трябва да имат национални парламенти и християнски правителства, натоварени да управляват със съгласието на Великите сили. В последна сметка би трябвало да се учредят регионални опълчения (милиции), а като гаранция за изпълнението на реформите и доказателство за добрата воля на турците – незабавно да се изтеглят войските им. Вижда се, че такава програма е съществено по-радикална от мюрцщегската и простото контролиране на финансите. Ще бъдат ли тези искания приети от Портата? Това е не само невероятно, но по-скоро невъзможно.
При тези условия съюзените балкански държави са оставили на Великите сили само времето, необходимо за получаване на отговор от Портата. Те ще ѝ отправят колективно запитване, за да получат пряк отговор на същото предложение. На Турция няма да се дават отсрочки, ще се иска отговор само с да или не и по-вероятното не ще доведе до незабавно започване на военни действия. Да се смята, че това ще стане преди края на седмицата, би било погрешно. Мога да го твърдя със сигурност, защото, както казах по-горе, на Великите сили е оставено време за маневриране. Във военно отношение България е готова. Мобилизацията, вместо за седем, завърши за шест дена с такава бързина и ентусиазъм, че резултатите надминават предвижданията. Съсредоточаването на войските става не по-бавно. Подготовката е започната доста отдавна и неприятните изненади в това отношение са изключени. Моментът е решаващ и трябва да кажа, че не съм виждал толкова готов народ, толкова сигурен в победата и единодушен, че тя е съвсем близка.

След като военната решителност на България и съюзниците й бе очевидна, необяснимо защо някои от моите колеги, изпратени като мен специално от Париж, отказваха през цялата следваща седмица и едва ли не до навечерието на военните действия да я приемат. Те бяха донесли със себе си някакъв теоретичен оптимизъм, който ги караше да търсят доказателства за идеите си, а не просто да гледат фактите.
На колко ли обеди и вечери у отец Клайн сме ги слушали да развиват тезата за балканския блъф, за невъзможността за адекватно военно усилие, позовавайки се на високоуважавани дипломати, обявили през август urbi et orbi1, че на българите им липсвали 8000 коня и че техните оръдия не биха изстреляли и 100 снаряда. Ситуацията ми стана ясна още вечерта на пристигането. Не ми оставаше друго освен да следя дипломатическия балет на балканските правителства с европейските кабинети; те не искаха загубят симпатиите им, но още по-малко искаха да бъдат лишени от „своята“ война.
На 6 октомври, който се падаше в неделя, Събранието започна заседание в два часа следобед. То трябваше да одобри указа за мобилизация. Председателят на Министерския съвет Иван Гешов взе думата, за да изясни позицията на Правителството и да защити указа. След като подчерта изключително коректната позиция на Правителството, което спря дори предварително военните маневри, за да избегне всеки повод за тревоги у българите в Турция, председателят на Министерския съвет добави:
„Турция отговори с мобилизация, заплашвайки по този начин сигурността ни. След това безоснователно провокативно действие България трябваше да промени отношението си и да проведе на свой ред мобилизация. Правителството има пълното съзнание за изключителността на своето решение и за следващата от него тежка отговорност пред нацията, но намира достатъчно успокоение в одобрението, с което цивилизованият свят посреща усилията за запазването на мира в съгласие с останалите балкански християнски страни. Те, подобно на България, изчерпаха всички мирни средства и трябва да вземат същите решения, предизвикани от мобилизацията на турците. Накрая, но по важност на първо място, успокоението е в единодушната подкрепа на цялата нация, изразявана с пламенни патриотични демонстрации, на надеждата да изгрее нова зора за българите в Турция.“

РЬОНЕ ПЮО
ОТ СОФИЯ ДО ЧАТАЛДЖА

Когато заминавах за София (3 октомври 1912 г.), в Париж не вярваха, че ще избухне война, и задачата ми в България изглеждаше ограничена до дипломатическо и политическо проучване. Налагаше се „Льо Тан“ да изпрати някого на място, защото нашият обичаен кореспондент господин Симеон Радев ни телеграфира, че е мобилизиран и не може да изпълнява задълженията си.
Поради това заминавах аз, сигурен, че след около седмица ще се кача отново на Ориент експреса, но в обратната посока. Все пак взех предпазни мерки, като набързо купих следобеда на четвъртък, 3 октомври – заминаването ми бе решено сутринта – различни полезни неща, които едва ли бих намерил в София, в случай че въпреки оптимистичните предвиждания войната все пак се обяви.
От покупките призматичният бинокъл с увеличение 16 пъти ми създаде известни тревоги и стана обект на приятелски шеги. Ако войната се разминеше, скъпият предмет щеше да остане за моя сметка – вестникът нямаше да възстанови сумата. Трябва да кажа, че опасението се разсея бързо. Първите ми впечатления от София бяха доста категорични. В самата вечер на пристигането – събота, 5 октомври, след бърза обиколка из дипломатическите и политически среди на българската столица телеграфирах в „Льо Тан“:

София, 5 октомври

Днес сутринта, прав и гологлав – последното отбелязано по достойнство с продължителни ръкопляскания, Царят откри извънредната сесия на Народното събрание и поиска гласуването на извънреден кредит от петдесет милиона. След това сесията беше закрита. Утре, неделя, ще има заседание в два часа и вероятно в понеделник ще се гласува окончателно. Без съмнение това показва, че всички партии са на едно мнение. В такъв климат на пълно единодушие на българите остава само да се следи дипломатическата обстановка, отношението към Турция и военната готовност.
Съгласието между балканските страни също е отлично. Опитите на Турция да отклони Сърбия пропаднаха и нямат шанс за успех. От друга страна, чрез Петербург има категоричната увереност, че Румъния ще остане неутрална и че Австрия няма намерение да се намесва. При това положение тук се очакват резултатите от последните опити на Великите сили да въздействат на Константинопол – с твърдото решение да не се отстъпва, освен ако ясни резултати не заменят мъглявите обещания. Грешат, които очакват, че едно просто възкресяване на програмата от Мюрцщег би стигнало за успокояване на балканските страни.
Българите не могат да приемат друго освен обособяването в Европейска Турция на автономни територии с национален характер, т.е. области респективно български, сръбски и гръцки. Тези автономни провинции трябва да имат национални парламенти и християнски правителства, натоварени да управляват със съгласието на Великите сили. В последна сметка би трябвало да се учредят регионални опълчения (милиции), а като гаранция за изпълнението на реформите и доказателство за добрата воля на турците – незабавно да се изтеглят войските им. Вижда се, че такава програма е съществено по-радикална от мюрцщегската и простото контролиране на финансите. Ще бъдат ли тези искания приети от Портата? Това е не само невероятно, но по-скоро невъзможно.
При тези условия съюзените балкански държави са оставили на Великите сили само времето, необходимо за получаване на отговор от Портата. Те ще ѝ отправят колективно запитване, за да получат пряк отговор на същото предложение. На Турция няма да се дават отсрочки, ще се иска отговор само с да или не и по-вероятното не ще доведе до незабавно започване на военни действия. Да се смята, че това ще стане преди края на седмицата, би било погрешно. Мога да го твърдя със сигурност, защото, както казах по-горе, на Великите сили е оставено време за маневриране. Във военно отношение България е готова. Мобилизацията, вместо за седем, завърши за шест дена с такава бързина и ентусиазъм, че резултатите надминават предвижданията. Съсредоточаването на войските става не по-бавно. Подготовката е започната доста отдавна и неприятните изненади в това отношение са изключени. Моментът е решаващ и трябва да кажа, че не съм виждал толкова готов народ, толкова сигурен в победата и единодушен, че тя е съвсем близка.

След като военната решителност на България и съюзниците й бе очевидна, необяснимо защо някои от моите колеги, изпратени като мен специално от Париж, отказваха през цялата следваща седмица и едва ли не до навечерието на военните действия да я приемат. Те бяха донесли със себе си някакъв теоретичен оптимизъм, който ги караше да търсят доказателства за идеите си, а не просто да гледат фактите.
На колко ли обеди и вечери у отец Клайн сме ги слушали да развиват тезата за балканския блъф, за невъзможността за адекватно военно усилие, позовавайки се на високоуважавани дипломати, обявили през август urbi et orbi1, че на българите им липсвали 8000 коня и че техните оръдия не биха изстреляли и 100 снаряда. Ситуацията ми стана ясна още вечерта на пристигането. Не ми оставаше друго освен да следя дипломатическия балет на балканските правителства с европейските кабинети; те не искаха загубят симпатиите им, но още по-малко искаха да бъдат лишени от „своята“ война.
На 6 октомври, който се падаше в неделя, Събранието започна заседание в два часа следобед. То трябваше да одобри указа за мобилизация. Председателят на Министерския съвет Иван Гешов взе думата, за да изясни позицията на Правителството и да защити указа. След като подчерта изключително коректната позиция на Правителството, което спря дори предварително военните маневри, за да избегне всеки повод за тревоги у българите в Турция, председателят на Министерския съвет добави:
„Турция отговори с мобилизация, заплашвайки по този начин сигурността ни. След това безоснователно провокативно действие България трябваше да промени отношението си и да проведе на свой ред мобилизация. Правителството има пълното съзнание за изключителността на своето решение и за следващата от него тежка отговорност пред нацията, но намира достатъчно успокоение в одобрението, с което цивилизованият свят посреща усилията за запазването на мира в съгласие с останалите балкански християнски страни. Те, подобно на България, изчерпаха всички мирни средства и трябва да вземат същите решения, предизвикани от мобилизацията на турците. Накрая, но по важност на първо място, успокоението е в единодушната подкрепа на цялата нация, изразявана с пламенни патриотични демонстрации, на надеждата да изгрее нова зора за българите в Турция.“

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-728-1
Купи
Цена
12.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени