Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Сърцето ти принадлежи на мен
Печатно издание
ISBN
978-954-529-720-5
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
300 гр.
Страници
276
Превод
Павел Главусанов
Дата на издаване
28 октомври 2009

Сърцето ти принадлежи на мен

B новия си роман Кунц навлиза в най-закътаните ужаси на човешката душа и се опитва да проследи какво ни прави това, което сме. Трийсет и четири годишният Раян Пери има всичко на този свят – процъфтяващ бизнес, любима жена, живот, какъвто винаги е искал да води. И тогава се появяват първите симптоми. Само след няколко дни той е вече в списъка на най-нуждаещите се от ново сърце. Раян може да изгуби всичко и най-вече живота си. Година по-късно той отново се чувства като един милион долара на цяло. Бизнесът върви добре, опитва се дори да си върне момичето, което обича. И тогава започва да получава анонимни подаръци: кутия сърцевидни шоколадови бонбони за празника на влюбените Свети Валентин, медальон във формата на сърце. Но най-тревожеща е видеокасетата с подробна сърдечна операция и смразяващо послание: сърцето ти принадлежи на мен. Раян е преследван от тайнствена жена, която предявява права към всичко негово. Тя прилича като две капки вода на младата жена, чието сърце бие ритмично в гърдите му. И е дошла да си го вземе обратно.

За автора

Още като студент Дийн Кунц (роден 1945 г.) печели конкурс за разказ на списание „Атлантик Мънтли“ и оттогава не е спрял да пише. Автор е на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Единайсет от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати – този на „Ню Йорк Таймс“, при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината (по-точно 12 на брой) автори с подобно постижение, а четиринайсет от романите му са оглавили същата класация в категория „джобно издание“. Той обаче е бил начело на класациите не само в своята страна, а дори в Швеция и Япония. Същият „Ню Йорк Таймс“ нарича творбите му „психологически сложни, майсторски изпипани и изцяло задоволяващи нуждата ни от пулсиращ адреналин“, а не по-малко престижното списание „Ролинг Стоун“ го определя като „най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка“.

Откъс

ДИЙН КУНЦ
СЪРЦЕТО ТИ ПРИНАДЛЕЖИ НА МЕН

Раян Пери не знае, че нещо у него не е наред. На трийсет и четири изглежда в по-добра форма, отколкото е бил на двайсет и четири. Спортният салон в собствената му къща е отлично оборудван. Личен треньор се явява там три пъти седмично.
Станал рано в тази септемврийска сряда, той дръпва пердетата, за да види лъсналото като чиния ярко небе, окъпало в синьо повърхността на морето, а то го кара да пожелае сърф и пясък по-силно от очакваната закуска.
Влиза в Интернет, за да види какви са условията за сърф, и се обажда на Саманта.
Тя вероятно вижда името му, изписано на дисплея, защото се обажда със:
– Здрасти, Жмичкин.
Нарича го понякога така, защото в оня следобед преди тринайсет месеца, когато го срещна за пръв път, той страдаше от упорито възпаление на клепачите, а то го караше непрекъснато да примигва с очи.
Понякога, след като не се е откъсвал от поредния софтуер денонощие и половина, внезапен тик в дясното око го принуждава да зареже клавиатурата и да заприлича на побъркан, който предава отчаяни сигнали за бедствие посредством морзовата азбука.
В един подобен момент в офиса му се изтъпанва Саманта, за да вземе от него интервю за Венити Феър. Отначало решава, че се опитва да я сваля – при това най-левашки.
По време на тази първа среща Раян се изкушава да я покани на ресторант, но долавя у нея някаква прекалена сериозност, която не ще й позволи промяна на отношенията им, поне докато се занимава със статията.
– Ами ако те окалям в материала? – пита го тя.
– Няма.
– Откъде знаеш?
– Първо, не го заслужавам и второ, ти си почтен човек.
– Не ме познаваш достатъчно добре, за да си сигурен.
– От начина, по който водиш интервюто, разбирам, че си интелигентна, без задни мисли, свободна от политически клишета и завист. Ако и ти криеш някаква заплаха за мен, то значи не ще бъда в безопасност никъде, освен сам, в заключено помещение.
Не се опитва да я ласкае. Просто изразява открито мнението си.
Саманта притежава изострен усет към измама и мигом долавя, че той е искрен.
Сред качествата, които привличат една умна жена към даден мъж, правдивостта може да си съперничи единствено с куража, нежността и доброто чувство за хумор. Тя приема поканата за вечеря, а изтеклите оттогава месеци са най-щастливите през целия му живот. И сега, в тази сряда сутрин, той казва:
– Жестоки двуметрови вълни, величави като стъклени планини, а слънчевите лъчи проникват направо до костите.
– Имам срок, който трябва да спазя – жива или мъртва.
– Много си млада за подобни приказки.
– Да не те е пипнала пак безсъницата?
– Спал съм като къпано бебе. Без да се подмокрям.
– Недоспал си доста опасен върху сърфа.
– Може да съм малко безразсъден, но не и опасен.
– Напълно ненормален. Като оня път, с акулата.
– Айде пак. Не беше нищо особено.
– Да, бе, нямаше и пет метра.
– Мръсницата отхапа огромно парче от борда ми.
– И ти какво? Реши да си го вземеш обратно?
– Нали паднах – обяснява Раян, – отивам под вълната, в мътилката, боря се за глътка въздух, а с едната ръка съм се вкопчил в скега.
Скегът, прикрепеният към дъската за сърф кил, дава възможност на сърфиста да я направлява.
Всъщност тогава Раян сграбчи вместо него гръбната перка на акулата.
– Само някой откачен камикадзе може да язди акула – отбелязва Саманта.
– Не съм я яздил, тя ме взе на стоп.
– Бедната животинка излезе на повърхността и направи опит да се отърси от тебе, а ти я натика отново надолу.
– Страх ме бе да се пусна. Така или иначе, едва я удържах двайсетина секунди.
– Безсънието прави повечето хора бавни, а тебе – суперактивен.
– Снощи съм спал като пън. Чувствам се отпочинал като мечка напролет.
– Един път видях в цирка мечка да кара велосипед с три колела – съобщава Саманта.
– Това пък какво общо има?
– Беше по-интересно от сцената с някакъв идиот, който язди акула.
– Аз съм Мечо Пух. Отпочинал и гальовен. Ако ей сега, в този момент, на вратата ми почука някоя акула и предложи да я пояздя, отказвам най-категорично.
– Непрекъснато сънувам кошмари за теб и борбата ти с оная акула.
– Не беше борба – по-скоро танц. На същото място ли?
– Никога няма да я свърша тази книга.
– Не си изключвай компютъра нощем. Елфите ще ти я допишат. Та на същото място, значи?
Щастлива тя изпуска въздишка на престорено негодувание.
– След половин час.
– Сложи си червените – казва той, преди да затвори.
Водата ще е топла, а извън нея ще е още по-топло. Не му трябва неопрен.
Измъква широки шорти с щамповани палми.
Колекцията му включва и един чифт с акули. Ако ги обуе, тя ще го срита по задника. Образно казано.
За след това си взема закачалка с друг кат дрехи, както и чифт мокасини.
От петте коли в гаража най-подходяща за случая му изглежда правеният по поръчка форд, модел петдесет и първа година, антрацитночерен, с жълтеникави птичи очи, изрисувани отстрани. Отзад вече е напъхан сърфът, който стърчи през единия прозорец с кила нагоре.
В края на павираната алея за автомобили, малко преди да завие наляво по улицата, той спира, за да погледне назад към къщата. Елегантни покривни скатове от обли керемиди, облицовани с варовик стени, бронзова дограма с шлифовано стъкло, чиито фаски отразяват слънчевите лъчи, сякаш са диамантени.
Прислужница в скърцаща от белота престилка отваря прозорец на втория етаж, за да проветри голямата спалня.
Един от градинарите подкастря жасминовия храст, чиито клонки пълзят по стената, около декоративната варовикова рамка на главния вход.
За по-малко от десетилетие Раян съумява да се измъкне от маломерния апартамент в Анахайм и да заживее на хълмовете на Нюпорт Коуст, високо над Тихия океан.
Саманта може да си позволи почивен ден, когато й скимне, защото е писателка и, макар да се бори ожесточено за място под слънцето, сама определя работния си график. Раян може да си позволи свободен ден, когато пожелае, тъй като е богат.
Остър ум и упорит труд са го извели от нулата до върха. Понякога му се завива свят, като поглежда от сегашното си положение към повече от скромното си потекло.
Докато излиза през бариерата на добре охранявания квартал и се спуска към пристанището на Нюпорт, където под слънцето блестят хиляди закотвени яхти, той провежда няколко делови разговора по телефона. Само преди година е освободил поста на главен директор в „Живей за Действие“ – изградената лично от него най-доходоносна социална мрежа в Интернет. Като притежател на контролния пакет акции, той продължава да е член на управителния съвет, но отказва да го оглави.
Понастоящем се занимава предимно с творчески разработки, предвиждащи и задоволяващи отрано бъдещи нужди посредством предлагани от компанията услуги. Освен това се мъчи да склони Саманта към брак.
Знае, че тя го обича, но въпреки това нещо й пречи да се омъжи за него – най-вероятно гордост.
Хвърляната от богатството му сянка е доста дебела, а тя не иска да се изгуби в нея. Макар да не го е казвала на глас, той знае, че мечтата й е да постигне успех на писателското поприще, като новелист, за да встъпи в брака на равна нога, ако не в материален, то поне в професионален смисъл.
Раян е търпелив. И настойчив.
След като приключва с разговорите, той излиза от Тихоокеанската магистрала, за да се прехвърли на полуостров Балбоа, който отделя пристанището от океана. Докато приближава центъра на полуострова, Раян слуша блусове, които наистина са по-млади от правения по поръчка форд, но все пак надхвърлят собствената му възраст с четвърт век.
Паркира на засенчена от дървета улица с очарователни къщи и помъква сърфа половин пресечка по-надолу, към главния плаж на Нюпорт.
Вълните огласят околността с гръмовен ритъм.
Тя го чака „на същото място“, където за първи път сърфираха заедно, по средата между кея и входа към пристанището.
Нейният апартамент е разположен над гараж и се намира на три минути пеша оттук. Пристигнала е със сърфа, плажна хавлия и неголяма хладилна чанта.
Макар да я е помолил да си сложи червените бикини, Саманта е с жълти. Точно на това се е надявал, но ако й бе казал, като нищо щеше да навлече червени, сини или зелени.
Тя е самото съвършенство, красива като мираж, с руси коси и златисти форми, лъчиста светлина, примамлив оазис върху запаления от слънцето пясъчен склон.
– Що за сандали са това? – интересува се тя.
– Шик, нали?
– От автомобилна гума ли са правени?
– Да, но от най-скъпа.
– А шапка от гюрук на кабрио взе ли си?
– Що, не ти ли харесват?
– Ако ги спукаш тия влечки, ще ти ги сменят ли от пътна помощ?
Раян изритва сандалите от краката си и заявява:
– На мене си ми харесват.
– На колко километра ги балансираш?

ДИЙН КУНЦ
СЪРЦЕТО ТИ ПРИНАДЛЕЖИ НА МЕН

Раян Пери не знае, че нещо у него не е наред. На трийсет и четири изглежда в по-добра форма, отколкото е бил на двайсет и четири. Спортният салон в собствената му къща е отлично оборудван. Личен треньор се явява там три пъти седмично.
Станал рано в тази септемврийска сряда, той дръпва пердетата, за да види лъсналото като чиния ярко небе, окъпало в синьо повърхността на морето, а то го кара да пожелае сърф и пясък по-силно от очакваната закуска.
Влиза в Интернет, за да види какви са условията за сърф, и се обажда на Саманта.
Тя вероятно вижда името му, изписано на дисплея, защото се обажда със:
– Здрасти, Жмичкин.
Нарича го понякога така, защото в оня следобед преди тринайсет месеца, когато го срещна за пръв път, той страдаше от упорито възпаление на клепачите, а то го караше непрекъснато да примигва с очи.
Понякога, след като не се е откъсвал от поредния софтуер денонощие и половина, внезапен тик в дясното око го принуждава да зареже клавиатурата и да заприлича на побъркан, който предава отчаяни сигнали за бедствие посредством морзовата азбука.
В един подобен момент в офиса му се изтъпанва Саманта, за да вземе от него интервю за Венити Феър. Отначало решава, че се опитва да я сваля – при това най-левашки.
По време на тази първа среща Раян се изкушава да я покани на ресторант, но долавя у нея някаква прекалена сериозност, която не ще й позволи промяна на отношенията им, поне докато се занимава със статията.
– Ами ако те окалям в материала? – пита го тя.
– Няма.
– Откъде знаеш?
– Първо, не го заслужавам и второ, ти си почтен човек.
– Не ме познаваш достатъчно добре, за да си сигурен.
– От начина, по който водиш интервюто, разбирам, че си интелигентна, без задни мисли, свободна от политически клишета и завист. Ако и ти криеш някаква заплаха за мен, то значи не ще бъда в безопасност никъде, освен сам, в заключено помещение.
Не се опитва да я ласкае. Просто изразява открито мнението си.
Саманта притежава изострен усет към измама и мигом долавя, че той е искрен.
Сред качествата, които привличат една умна жена към даден мъж, правдивостта може да си съперничи единствено с куража, нежността и доброто чувство за хумор. Тя приема поканата за вечеря, а изтеклите оттогава месеци са най-щастливите през целия му живот. И сега, в тази сряда сутрин, той казва:
– Жестоки двуметрови вълни, величави като стъклени планини, а слънчевите лъчи проникват направо до костите.
– Имам срок, който трябва да спазя – жива или мъртва.
– Много си млада за подобни приказки.
– Да не те е пипнала пак безсъницата?
– Спал съм като къпано бебе. Без да се подмокрям.
– Недоспал си доста опасен върху сърфа.
– Може да съм малко безразсъден, но не и опасен.
– Напълно ненормален. Като оня път, с акулата.
– Айде пак. Не беше нищо особено.
– Да, бе, нямаше и пет метра.
– Мръсницата отхапа огромно парче от борда ми.
– И ти какво? Реши да си го вземеш обратно?
– Нали паднах – обяснява Раян, – отивам под вълната, в мътилката, боря се за глътка въздух, а с едната ръка съм се вкопчил в скега.
Скегът, прикрепеният към дъската за сърф кил, дава възможност на сърфиста да я направлява.
Всъщност тогава Раян сграбчи вместо него гръбната перка на акулата.
– Само някой откачен камикадзе може да язди акула – отбелязва Саманта.
– Не съм я яздил, тя ме взе на стоп.
– Бедната животинка излезе на повърхността и направи опит да се отърси от тебе, а ти я натика отново надолу.
– Страх ме бе да се пусна. Така или иначе, едва я удържах двайсетина секунди.
– Безсънието прави повечето хора бавни, а тебе – суперактивен.
– Снощи съм спал като пън. Чувствам се отпочинал като мечка напролет.
– Един път видях в цирка мечка да кара велосипед с три колела – съобщава Саманта.
– Това пък какво общо има?
– Беше по-интересно от сцената с някакъв идиот, който язди акула.
– Аз съм Мечо Пух. Отпочинал и гальовен. Ако ей сега, в този момент, на вратата ми почука някоя акула и предложи да я пояздя, отказвам най-категорично.
– Непрекъснато сънувам кошмари за теб и борбата ти с оная акула.
– Не беше борба – по-скоро танц. На същото място ли?
– Никога няма да я свърша тази книга.
– Не си изключвай компютъра нощем. Елфите ще ти я допишат. Та на същото място, значи?
Щастлива тя изпуска въздишка на престорено негодувание.
– След половин час.
– Сложи си червените – казва той, преди да затвори.
Водата ще е топла, а извън нея ще е още по-топло. Не му трябва неопрен.
Измъква широки шорти с щамповани палми.
Колекцията му включва и един чифт с акули. Ако ги обуе, тя ще го срита по задника. Образно казано.
За след това си взема закачалка с друг кат дрехи, както и чифт мокасини.
От петте коли в гаража най-подходяща за случая му изглежда правеният по поръчка форд, модел петдесет и първа година, антрацитночерен, с жълтеникави птичи очи, изрисувани отстрани. Отзад вече е напъхан сърфът, който стърчи през единия прозорец с кила нагоре.
В края на павираната алея за автомобили, малко преди да завие наляво по улицата, той спира, за да погледне назад към къщата. Елегантни покривни скатове от обли керемиди, облицовани с варовик стени, бронзова дограма с шлифовано стъкло, чиито фаски отразяват слънчевите лъчи, сякаш са диамантени.
Прислужница в скърцаща от белота престилка отваря прозорец на втория етаж, за да проветри голямата спалня.
Един от градинарите подкастря жасминовия храст, чиито клонки пълзят по стената, около декоративната варовикова рамка на главния вход.
За по-малко от десетилетие Раян съумява да се измъкне от маломерния апартамент в Анахайм и да заживее на хълмовете на Нюпорт Коуст, високо над Тихия океан.
Саманта може да си позволи почивен ден, когато й скимне, защото е писателка и, макар да се бори ожесточено за място под слънцето, сама определя работния си график. Раян може да си позволи свободен ден, когато пожелае, тъй като е богат.
Остър ум и упорит труд са го извели от нулата до върха. Понякога му се завива свят, като поглежда от сегашното си положение към повече от скромното си потекло.
Докато излиза през бариерата на добре охранявания квартал и се спуска към пристанището на Нюпорт, където под слънцето блестят хиляди закотвени яхти, той провежда няколко делови разговора по телефона. Само преди година е освободил поста на главен директор в „Живей за Действие“ – изградената лично от него най-доходоносна социална мрежа в Интернет. Като притежател на контролния пакет акции, той продължава да е член на управителния съвет, но отказва да го оглави.
Понастоящем се занимава предимно с творчески разработки, предвиждащи и задоволяващи отрано бъдещи нужди посредством предлагани от компанията услуги. Освен това се мъчи да склони Саманта към брак.
Знае, че тя го обича, но въпреки това нещо й пречи да се омъжи за него – най-вероятно гордост.
Хвърляната от богатството му сянка е доста дебела, а тя не иска да се изгуби в нея. Макар да не го е казвала на глас, той знае, че мечтата й е да постигне успех на писателското поприще, като новелист, за да встъпи в брака на равна нога, ако не в материален, то поне в професионален смисъл.
Раян е търпелив. И настойчив.
След като приключва с разговорите, той излиза от Тихоокеанската магистрала, за да се прехвърли на полуостров Балбоа, който отделя пристанището от океана. Докато приближава центъра на полуострова, Раян слуша блусове, които наистина са по-млади от правения по поръчка форд, но все пак надхвърлят собствената му възраст с четвърт век.
Паркира на засенчена от дървета улица с очарователни къщи и помъква сърфа половин пресечка по-надолу, към главния плаж на Нюпорт.
Вълните огласят околността с гръмовен ритъм.
Тя го чака „на същото място“, където за първи път сърфираха заедно, по средата между кея и входа към пристанището.
Нейният апартамент е разположен над гараж и се намира на три минути пеша оттук. Пристигнала е със сърфа, плажна хавлия и неголяма хладилна чанта.
Макар да я е помолил да си сложи червените бикини, Саманта е с жълти. Точно на това се е надявал, но ако й бе казал, като нищо щеше да навлече червени, сини или зелени.
Тя е самото съвършенство, красива като мираж, с руси коси и златисти форми, лъчиста светлина, примамлив оазис върху запаления от слънцето пясъчен склон.
– Що за сандали са това? – интересува се тя.
– Шик, нали?
– От автомобилна гума ли са правени?
– Да, но от най-скъпа.
– А шапка от гюрук на кабрио взе ли си?
– Що, не ти ли харесват?
– Ако ги спукаш тия влечки, ще ти ги сменят ли от пътна помощ?
Раян изритва сандалите от краката си и заявява:
– На мене си ми харесват.
– На колко километра ги балансираш?

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Дийн Кунц май вече не е това което беше.

Оценка: -3 +2

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-720-5
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени