Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Най-доброто в нас
Печатно издание
ISBN
978-954-529-715-1
Цена
5.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
360 гр.
Страници
324
Превод
Росица Ташева
Дата на издаване
12 октомври 2009

Най-доброто в нас

Как да го разпознаем, как да го развием, как да го изразим

Не всеки от нас е Пикасо или Моцарт, но у всекиго съществува творческият нагон, който може да му помогне да се самоизрази и да завоюва правото да бъде щастлив. Достатъчно е да проникне до най-доброто в себе си, до онази вътрешна градина, в която няма място за състезания и за болни амбиции. Достатъчно е след това да постави своята свободна изява в услуга на избран от самия него идеал. Изглежда трудно, но не е. Как да стане ли? Ги Корно го обяснява ясно, подробно и много убедително. Възможностите всеки от нас ги носи в себе си. Необходимо е не дори да ги откриваме – просто да си ги припомним. Те тръгват от онова, което според желанието си можем да наречем душа, Бог, енергия… Онова, което е определено от гените ни, от средата ни, но и в много по-голяма степен, отколкото си мислим, от заобикалящия ни материален свят, от универсалното поле на Вселената. Цитирайки многобройни психолози и психиатри, но и анатоми, и ядрени физици, Корно ни превежда през изумителния свят на човешката психика и неизчерпаемите ѝ заложби.

За автора

Канадският психоаналитик Ги Корно е роден през 1951 г. в Квебек. Последовател е на школата на Юнг и разделя времето си между психоаналитичната практика и писането. Автор е на придобили световна известност книги като „Отсъстващи бащи, изгубени синове“, „Има ли щастлива любов?“ (ИК „Колибри“) и др.

„Има ли щастлива любов?“ (1997) е най-нашумялото му произведение, издадено в огромни тиражи в САЩ, Германия, Франция, Италия, Швеция, Япония и в много други страни. Успехът на книгата се дължи на умението на автора да поднесе в достъпна форма една извънредно сложна психологическа материя, която досега е била запазен периметър на учените психоаналитици.

Заедно с терапевтичната и литературната си работа Корно изнася лекции по цял свят и е основател на aсоциацията „Сърце“, в която творци и лекари организират курсове и ателиета, посветени на личностното израстване.

През пролетта на 2007 г. Корно се разболява от лимфома и се оттегля от обществения живот. Обиколката му за представянето на книгата „Най-доброто в нас“ е отменена. През есента на същата година по телевизията Корно разказва как протича болестта му и какво прави, за да я пребори, а в началото на 2008-а лекарите обявяват пълното изчезване на рака.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

ГИ КОРНО
НАЙ-ДОБРОТО В НАС

Живата част на съществото ни
Всяко човешко същество е принудено да воюва за своята свобода. Битката, която водим, се вихри далеч от бойните полета, тя протича вътре в нас. Нейната цел е да освободи най-доброто в нас.
Всеки от нас иска да изрази най-доброто от себе си. Всеки жадува да бъде истински. Ние желаем не само да се докоснем до собствената си истина, но и да я покажем, да я изречем. Отвъд социалния образ, в който сме затворени, отвъд страха да не обидим другите, ако си позволим да бъдем автентични, ние искаме да намерим точните думи, за да разкажем какво усещаме дълбоко в себе си. И сякаш не сме в състояние да изпитаме истинско удовлетворение, докато не постигнем това.
А иначе непрекъснато пренебрегваме най-доброто от себе си. Не спираме да отлагаме момента, в който да го проявим. Живеем спънати, като че ли нещо или някой ни пречи да се устремим към идеалното.
Дори нямаме ясна представа какво означава терминът „най-доброто в нас“. Влече ни към него, но не знаем за какво точно става дума. Той се родее много повече с усещането, отколкото с ясната мисъл. Понякога проявяваме склонност да го свързваме с понятия за постижение – като в израза „нека най-добрият победи“. Само че в този случай може би говорим за най-лошото в себе си. Защото не бихме могли да се доближим до най-доброто, без да се докоснем до сенчестата си част, а тъкмо там се намира сравнението, желанието да съдим, волята непрекъснато да се надскачаме, за да превъзхождаме другите.
Понятието „най-доброто в нас“ е чуждо на всякаква идея за постижение или сравнение. То сочи нашата жива част, тази, която съществува по най-естествен и най-прост начин, без да очаква някакъв резултат. Отвъд трудностите в личния живот у всеки от нас съществува една добра, жизнерадостна и любеща част. И не са необходими нито подвизи, нито ласкателства, за да влезем в съприкосновение с нея. Тя е винаги на наше разположение и търпеливо ни чака. Тя е най-прекрасната и най-обширната част от нас, девствен терен, недокоснат от превратностите на съществуването.
В тази книга проследявам пътя, който води към тази сияйна част. Макар че вие можете да я разпознаете веднага, защото тя е винаги у вас. Докато четете тези редове, позволете си да се отпуснете поне за няколко секунди. Започнете да дишате дълбоко, за да изпаднете в онова състояние, в което сте способни да оцените съществото си. Оставете сенчестата част да се разтвори в пространството и се насладете на светлината, която ви изпълва. Потопете се в това състояние на вътрешна простота. Опитайте го. Вкусете от собствените си трептения, когато съществото ви е отворено и спокойно. Нека от сърцето ви да заструи любов. И знайте, че като правите това, вие не само влизате в контакт с най-доброто от себе си, но и чрез вашата светлина допринасяте за равновесието на живота изобщо. Добре е редовно да се връщате към това състояние на вътрешна лекота. Ще откриете постепенно, че то е един от ключовете към промяната.
Всъщност най-доброто в нас символизира дълбоката ни индивидуалност с нейните вкусове и дарби, с уникалния начин, по който се вписва в съществуването. То е онова, което сме в действителност, нашето истинско аз съм, което трябва да разпознаем и да проявим в живота, ако искаме да сме трайно щастливи.
Швейцарският психиатър и психоаналитик Карл Густав Юнг нарече това психическо измерение Selbst1. Той подчертава парадоксалния характер на понятието, което обединява най-самобитното у нас с онова, което ни прави подобни на всички човешки същества и дори на заобикалящата ни вселена. Най-общо казано, това дълбинно същество е едновременно индивидуално и универсално. За мен в израза „да откриеш най-доброто от себе си“ се съдържа юнгиянското selbst. Осъзнаването на съществуването му, както и проявлението му в действителността, са основите на всеки добре протекъл живот.
За съжаление теориите имат този недостатък, че понякога представят нещата като дадени веднъж завинаги. Макар Юнг да говори само за процес и за развитие, това често се забравя и тълкователите му си представят неговото Selbst като някаква солидна същност. В тази книга ще се опитам да осветля динамичната и съзидателна страна на понятието.
Пътьом ще уточня, че за мен изразите творческа енергия, творчески нагон, жизнен нагон, творческо движение или творчески порив, които ще срещнете често в текста, не се отнасят само до художественото творчество. За мен всичко е творчество, всеки от жестовете ни, всяка от мислите ни, всяко от начинанията ни. Всичко допринася за сътворяването на личността ни и на света. Всичко участва в разгръщането на живото и на съзнанието. Най-доброто от нас живее в сърцето на съществото ни и се стреми да се появи на бял свят. То е самото движение на живота.

Вселената диша
Казаното дотук ме подтиква да поставя най-доброто от нас в един по-широк контекст – контекста на творческата мощ на вселената. Вселената е жива. Тя е творческа енергия. Тя се изразява. Изразявайки творческата си енергия, тя произвежда движение, което поради спойващата си сила би могло да се нарече любовно.
В този смисъл всичко е любов, ще рече, всичко е творческа енергия в движение. Законът на вселената се опира на това движение, което нищо и никой не може да спре. Едно е сигурно – всичко непрекъснато се движи: планетата ни, галактиките, климатът, природата, тялото ни, пулсът ни, дъхът ни и какво ли не още.
С други думи, вселената е творчески нагон и тъкмо този животворен нагон ни създава. Нагонът е сила, която действа в дълбините на личността и ни кара да направим каквото е необходимо, за да намалим дадено напрежение. Тоест нагонът за живот автоматично ни свързва с изразяването и с действието.
Можем също да кажем, че вселената диша. И наистина, цикълът на дишането бележи живота ни от зачатието до смъртта и диханието ни подхранва както физическото, така и психическото ни същество. Вдишване: въздухът влиза в нас, за да ни вдъхне живот. Външният свят и всичките му проявления се отпечатват в нас, за да ни пресъздадат. Ние поемаме всички знания, които се носят във вселената. Следва миг, в който задържаме дъха си – дъхът се завихря около себе си, обновява ни, пречиства ни, разширява ни. Издишване: въздухът излиза от нас. И ето че, от една страна, се отпускаме и успокояваме, от друга, изразяваме себе си. Смесваме енергиите си със заобикалящия ни свят. Участваме в универсалното съзидание. Кратка пауза – почиваме си, зареждаме се. И цикълът продължава.
Когато дишаме съзнателно, дишането ни кара да си спомним за себе си. То ни дава уникалната възможност да се насладим на собственото си присъствие. В рамките на дихателния ритъм ние можем да доловим вибрацията си и да се възползваме от нея, за да отдадем дължимото на онази част от нас, която е устремена към най-доброто, която непрестанно търси любов и чиста радост.
Но както ще видим по-нататък, това естествено дишане бързо губи широтата си. Свиването, свързано с присъстващата във всеки живот тревожност, силно влияе на простия начин, по който подхранваме съществото си. Страхът не ни пречи да дишаме, но свива дихателното движение. Вследствие на това някои части на тялото и на психиката ни биват лишени от кислород, което води до неразположения, болести и загуба на контакт със собствената личност.

ГИ КОРНО
НАЙ-ДОБРОТО В НАС

Живата част на съществото ни
Всяко човешко същество е принудено да воюва за своята свобода. Битката, която водим, се вихри далеч от бойните полета, тя протича вътре в нас. Нейната цел е да освободи най-доброто в нас.
Всеки от нас иска да изрази най-доброто от себе си. Всеки жадува да бъде истински. Ние желаем не само да се докоснем до собствената си истина, но и да я покажем, да я изречем. Отвъд социалния образ, в който сме затворени, отвъд страха да не обидим другите, ако си позволим да бъдем автентични, ние искаме да намерим точните думи, за да разкажем какво усещаме дълбоко в себе си. И сякаш не сме в състояние да изпитаме истинско удовлетворение, докато не постигнем това.
А иначе непрекъснато пренебрегваме най-доброто от себе си. Не спираме да отлагаме момента, в който да го проявим. Живеем спънати, като че ли нещо или някой ни пречи да се устремим към идеалното.
Дори нямаме ясна представа какво означава терминът „най-доброто в нас“. Влече ни към него, но не знаем за какво точно става дума. Той се родее много повече с усещането, отколкото с ясната мисъл. Понякога проявяваме склонност да го свързваме с понятия за постижение – като в израза „нека най-добрият победи“. Само че в този случай може би говорим за най-лошото в себе си. Защото не бихме могли да се доближим до най-доброто, без да се докоснем до сенчестата си част, а тъкмо там се намира сравнението, желанието да съдим, волята непрекъснато да се надскачаме, за да превъзхождаме другите.
Понятието „най-доброто в нас“ е чуждо на всякаква идея за постижение или сравнение. То сочи нашата жива част, тази, която съществува по най-естествен и най-прост начин, без да очаква някакъв резултат. Отвъд трудностите в личния живот у всеки от нас съществува една добра, жизнерадостна и любеща част. И не са необходими нито подвизи, нито ласкателства, за да влезем в съприкосновение с нея. Тя е винаги на наше разположение и търпеливо ни чака. Тя е най-прекрасната и най-обширната част от нас, девствен терен, недокоснат от превратностите на съществуването.
В тази книга проследявам пътя, който води към тази сияйна част. Макар че вие можете да я разпознаете веднага, защото тя е винаги у вас. Докато четете тези редове, позволете си да се отпуснете поне за няколко секунди. Започнете да дишате дълбоко, за да изпаднете в онова състояние, в което сте способни да оцените съществото си. Оставете сенчестата част да се разтвори в пространството и се насладете на светлината, която ви изпълва. Потопете се в това състояние на вътрешна простота. Опитайте го. Вкусете от собствените си трептения, когато съществото ви е отворено и спокойно. Нека от сърцето ви да заструи любов. И знайте, че като правите това, вие не само влизате в контакт с най-доброто от себе си, но и чрез вашата светлина допринасяте за равновесието на живота изобщо. Добре е редовно да се връщате към това състояние на вътрешна лекота. Ще откриете постепенно, че то е един от ключовете към промяната.
Всъщност най-доброто в нас символизира дълбоката ни индивидуалност с нейните вкусове и дарби, с уникалния начин, по който се вписва в съществуването. То е онова, което сме в действителност, нашето истинско аз съм, което трябва да разпознаем и да проявим в живота, ако искаме да сме трайно щастливи.
Швейцарският психиатър и психоаналитик Карл Густав Юнг нарече това психическо измерение Selbst1. Той подчертава парадоксалния характер на понятието, което обединява най-самобитното у нас с онова, което ни прави подобни на всички човешки същества и дори на заобикалящата ни вселена. Най-общо казано, това дълбинно същество е едновременно индивидуално и универсално. За мен в израза „да откриеш най-доброто от себе си“ се съдържа юнгиянското selbst. Осъзнаването на съществуването му, както и проявлението му в действителността, са основите на всеки добре протекъл живот.
За съжаление теориите имат този недостатък, че понякога представят нещата като дадени веднъж завинаги. Макар Юнг да говори само за процес и за развитие, това често се забравя и тълкователите му си представят неговото Selbst като някаква солидна същност. В тази книга ще се опитам да осветля динамичната и съзидателна страна на понятието.
Пътьом ще уточня, че за мен изразите творческа енергия, творчески нагон, жизнен нагон, творческо движение или творчески порив, които ще срещнете често в текста, не се отнасят само до художественото творчество. За мен всичко е творчество, всеки от жестовете ни, всяка от мислите ни, всяко от начинанията ни. Всичко допринася за сътворяването на личността ни и на света. Всичко участва в разгръщането на живото и на съзнанието. Най-доброто от нас живее в сърцето на съществото ни и се стреми да се появи на бял свят. То е самото движение на живота.

Вселената диша
Казаното дотук ме подтиква да поставя най-доброто от нас в един по-широк контекст – контекста на творческата мощ на вселената. Вселената е жива. Тя е творческа енергия. Тя се изразява. Изразявайки творческата си енергия, тя произвежда движение, което поради спойващата си сила би могло да се нарече любовно.
В този смисъл всичко е любов, ще рече, всичко е творческа енергия в движение. Законът на вселената се опира на това движение, което нищо и никой не може да спре. Едно е сигурно – всичко непрекъснато се движи: планетата ни, галактиките, климатът, природата, тялото ни, пулсът ни, дъхът ни и какво ли не още.
С други думи, вселената е творчески нагон и тъкмо този животворен нагон ни създава. Нагонът е сила, която действа в дълбините на личността и ни кара да направим каквото е необходимо, за да намалим дадено напрежение. Тоест нагонът за живот автоматично ни свързва с изразяването и с действието.
Можем също да кажем, че вселената диша. И наистина, цикълът на дишането бележи живота ни от зачатието до смъртта и диханието ни подхранва както физическото, така и психическото ни същество. Вдишване: въздухът влиза в нас, за да ни вдъхне живот. Външният свят и всичките му проявления се отпечатват в нас, за да ни пресъздадат. Ние поемаме всички знания, които се носят във вселената. Следва миг, в който задържаме дъха си – дъхът се завихря около себе си, обновява ни, пречиства ни, разширява ни. Издишване: въздухът излиза от нас. И ето че, от една страна, се отпускаме и успокояваме, от друга, изразяваме себе си. Смесваме енергиите си със заобикалящия ни свят. Участваме в универсалното съзидание. Кратка пауза – почиваме си, зареждаме се. И цикълът продължава.
Когато дишаме съзнателно, дишането ни кара да си спомним за себе си. То ни дава уникалната възможност да се насладим на собственото си присъствие. В рамките на дихателния ритъм ние можем да доловим вибрацията си и да се възползваме от нея, за да отдадем дължимото на онази част от нас, която е устремена към най-доброто, която непрестанно търси любов и чиста радост.
Но както ще видим по-нататък, това естествено дишане бързо губи широтата си. Свиването, свързано с присъстващата във всеки живот тревожност, силно влияе на простия начин, по който подхранваме съществото си. Страхът не ни пречи да дишаме, но свива дихателното движение. Вследствие на това някои части на тялото и на психиката ни биват лишени от кислород, което води до неразположения, болести и загуба на контакт със собствената личност.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-715-1
изчерпана
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени