Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
МИЛЕНИУМ: Мъжете, които мразеха жените
Печатно издание
ISBN
978-954-529-694-9
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-954-529-913-1
Купи
Цена
10.00 лв.
(16.00 лв.)
-6лв.
Информация
Рейтинг (6)
Мнения (40)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
450 гр.
Страници
464
Превод
Неда Димова-Бренстрьом
Дата на издаване
24 юли 2009

МИЛЕНИУМ: Мъжете, които мразеха жените

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилър-трилогия. Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех. „Мъжeтe, които мразеха жените“, първата книга от поредицата, получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият, „Момичето, което си играеше с огъня“ – наградата за най-добър шведски криминален роман за 2006 г. От трите книги в Швеция са продадени над 5 000 000 екземпляра, а във Франция само от първия том – над 1 милион. По него е заснет и филм, който бе представен на тазгодишния фестивал в Кан.

Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер – млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.

Трилогията с над 80 милиона читатели в света разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.

>> виж подробна информация за трилогията и автора

Асоциация „Българска книга“ и журналистическото жури присъждат специално отличие „Бронзов лъв“ 2010 за издание с най-широк обществен отзвук на издателство „Колибри“ за трилогията „МИЛЕНИУМ“ от Стиг Ларшон.

За автора

Стиг Ларшон (1954-2004) е известен шведски журналист и писател, чиито разследвания изобличават антидемократичните, дясноекстремистките и расистките практики в обществото и медиите. Трилогията Милениум му носи изключителна популярност още с публикуването на Мъжете, които мразеха жените, който има две успешни екранизации - шведска и американска. 

Ларшон умира от сърдечна криза на петдесетгодишна възраст наскоро след като е предал на издателя криминалната си поредица „Милениум“ и не доживява нейното отпечатване. Носят се непотвърдени слухове, че смъртта му не е случайна и е свързана с дейността му на разследващ журналист.

През декември 2013 г. шведското издателство „Норстет" обяви, че с Давид Лагеркранц е сключен договор за създаване на четвърти роман от поредицата на Стиг Ларшон. Предвижда се книгата да излезе през август 2015 година, когато се навършва десетилетие от публикуването на първото заглавие – „Мъжете, които мразеха жените".

Още заглавия от същия жанр
Откъс

СТИГ ЛАРШОН
МИЛЕНИУМ - МЪЖЕТЕ, КОИТО МРАЗЕХА ЖЕНИТЕ

Това се повтаряше всяка година. Получателят на цветето навършваше днес осемдесет и две. Когато пратката с цветето пристигна, той я отвори и извади пакета. След това вдигна телефонната слушалка и набра номера на вече бившия полицейски инспектор, който след пенсионирането си се бе преместил в Силиян. Двамата мъже не бяха просто връстници. Те бяха родени в един и същи ден, което при дадените обстоятелства си бе чиста ирония на съдбата. Инспекторът знаеше, че телефонът му щеше да звънне след пристигането на пощата около единайсет часа сут­ринта, пиеше кафе и чакаше. Тази година обаче му се обадиха още в десет и половина. Той вдигна слушалката и каза „Здравей“, без да се представи.
– Пристигна.
– Какво е тази година?
– Не знам що за цвете е. Трябва да проверя. Обаче е бяло.
– Предполагам, че няма писмо.
– Не. Само цветето е. Рамката е същата като миналата година. От тези, които човек сглобява сам.
– Ами пощенското клеймо?
– От Стокхолм.
– Почеркът?
– Главни букви, както винаги. Прави и красиво изписани.
С това разговорът бе изчерпан и по телефонната линия настъпи няколкоминутна тишина. Пенсионираният инспектор се наведе над кухненската маса и затърси лулата си. Бе наясно, че от него вече не се очакваше да зададе някакъв проницателен или изключително интелигентен въпрос, който да хвърли нова светлина върху случая. Това време отдавна бе отминало, а разговорите между двамата възрастни мъже бяха придобили характера на ритуал, породен от една мистерия, която никой нямаше ни най-малко желание да разгадава.

Латинското название на цветето бе Leptospermum (Myrtaceae) rubinette. Представляваше невзврачно храстовидно растение с малки листа, напомнящи тези на пирена, и двусантиметрови бели цветчета с по пет венчелистчета. Стъблото му бе високо около дванайсет сантиметра.
Родината на растението бе Австралия. Срещало се в пустош­та и в планинските райони сред пищни туфи трева. Там го наричали Desert Snow. По-късно един от експертите в Ботаническата градина в Упсала щеше да констатира, че това бе едно изключително необичайно цвете, което рядко се отглеждаше в Швеция. Становището на експерта гласеше, че растението е от семейството на Южния мирт 1. Често го бъркали с далеч по-разпространения му братовчед Leptospermum scoparium, който растял в несметни количества в Нова Зеландия. Според експерта разликата между тях бе, че краищата на венчелистчетата на Rubinette бяха напръскани с микроскопични розови точици, което им придаваше лек розов нюанс.
Като цяло Rubinette бе съмнително обикновено цвете. Нямаше търговска стойност. Не притежаваше никакви медицински свойства и не можеше да предизвиква халюцинации. Не ставаше нито за ядене, нито за подправка, и бе напълно непригодно за производството на багрила. За сметка на това обаче имаше определено значение за коренните жители на Австралия – аборигените, които традиционно смятаха местността Айърс Рок 2 и растящата там фауна за свещени. Следователно според тях единственото земно предназначение на цветето бе да доставя наслада на околните с капризната си красота.
В становището си ботаникът от Упсала обясняваше, че ако Desert Snow бе рядко срещано в Австралия, то в Скандинавия практически липсваше. Тя самата никога не бе виждала подобен екземпляр, но колегите, с които била разговаряла, споделили, че в момента растяло в една градина в Гьотеборг. Не било изключено отделни ентусиасти и любители ботаници от други части на страната също да го развъждат в собствените си малки оранжерии. Причината то да вирее толкова трудно в Швеция била, че цветето предпочитало умерен и сух климат и трябвало да бъде прибирано вътре през шестте зимни месеца. Не обичало варовикова почва. Трябвало да се полива отдолу, направо в корена. Изисквало постоянни грижи.

Фактът, че цветето бе толкова рядко срещано в Швеция, теоретично би трябвало да улесни проследяването на конкретния получен екземпляр, но на практика това щеше да се окаже невъзможна задача. Липсваха разрешителни за отглеждане, нямаше и регистър, където да се направи справка. Никой не знаеше колко любители ботаници се бяха захванали с развъждането на това капризно цвете и имаха достъп до семената и растенията – можеше да са един-двама, или пък няколкостотин. Можеше да са ги купили на частно, или да са ги поръчали по пощата от някой цветар или ботаническа градина в Европа. Можеше дори да са ги донесли направо от Австралия. С други думи, да успееш да идентифицираш сред милионите шведи точно онези любители ботаници, които имаха малка оранжерия или пък саксийно цвете на прозореца, бе безнадеждна задача.
Това беше просто поредното от мистериозните цветя, които пристигаха в подплатен с въздушни мехурчета пощенски плик на 1 ноември. Всяка година те бяха различни, но винаги красиви и изключително редки. Както обикновено, цветето бе хербаризирано, внимателно закрепено на акварелна хартия и поставено зад стъкло в рамка с размери 29 на 16 см.

МИСТЕРИЯТА С ЦВЕТЯТА никога не стана достояние на масмедиите или на широката общественост. За нея знаеха само ограничен кръг хора. Трийсет години по-рано ежегодните писма с цветя бяха изследвани в Държавната лаборатория по криминалистика от експерти по пръстови отпечатъци, графолози и криминални инспектори, както и от група роднини и приятели на получателя. Сега в драмата бяха замесени само три лица – остарелият рожденик, пенсионираният полицай и, разбира се, неизвестният подател на подаръците. И тъй като първите двама бяха достигнали толкова почтена възраст, че всеки нов ден ги доближаваше до момента на неизбежното, кръгът зантересовани от мистерията скоро щеше съвсем да се стесни.
Пенсионираният полицай бе жилав ветеран. Той никога нямаше да забрави първата си акция, когато трябваше да арестува един буйстващ, доста пиян стрелочник, за да му попречи да навреди на себе си или на други хора. По време на кариерата си бе вкарал в затвора бракониери, съпрузи-побойници, измамници, крадци на коли и шофиращи в нетрезво състояние. Бе се сблъсквал с влизащи с взлом крадци, обирджии, пласьори на наркотици, изнасилвачи и бомбаджии, всеки от които бе повече или по-малко превъртял. Бе работил върху девет случая за пред­умишлени и непредумишлени убийства. При пет от тях извършителите, раздирани от угризения, сами бяха позвънили в полицията и бяха признали, че са убили съпругата, брат си или някой друг близък. При други три бе проведено разследване – два бяха разрешени след няколко дни, а последният – след две години, с помощта на Националното бюро за разследване.
Деветият случай не стигна до съд. Полицаите знаеха кой бе извършителят, но доказателствата бяха толкова слаби, че прокурорът реши да не повдига обвинения. За огромно съжаление на инспектора разследването постепенно бе преустановено. Като цяло кариерата му бе забележителна и той можеше да бъде доволен от постигнатото.
Това обаче бе последното, което можеше да се каже за него.
Неразрешеният все още „Случай с хербаризираните цветя“, при който абсурдността на ситуацията се засилваше и от факта, че след хилядите часове на размисъл по време на активната му служба и след като излезе в пенсия, той дори не беше сигурен дали в случая ставаше въпрос за престъпление.
Двамата мъже знаеха, че човекът, който бе сложил цветето в рамка, бе използвал ръкавици, така че нямаше да открият отпечатъци нито по дървената част, нито по стъклото. Наясно бяха и че нямаше как да проследят подателя. Рамката можеше да бъде закупена от фотоателиета и книжарници по целия свят. Всички техники за разследване бяха безполезни. Клеймата също бяха от различни места – най-често от Стокхолм, но също така имаше три от Лондон, две от Париж, две от Копенхаген, едно от Мадрид, едно от Бон и, колкото и мистериозно да беше, едно – от Пенсакола, САЩ. Докато всички останали градове бяха прочути столици, Пенсакола бе толкова неизвестен, че на инспектора му се наложи да го търси в един атлас.

Южен мирт или Leptospermum scoparium – растение от семейство Миртови. Среща се като храст, висок 30 сантиметра, или дърво с височина 10 метра. Има зелени или бронзовочервени листа, които завършват с тесен бодлив връх. Цветовете са бели, розови и червени. – Б. пр.

Най-големият скален монумент в света, огромна скална могила. – Б. пр.

СТИГ ЛАРШОН
МИЛЕНИУМ - МЪЖЕТЕ, КОИТО МРАЗЕХА ЖЕНИТЕ

Това се повтаряше всяка година. Получателят на цветето навършваше днес осемдесет и две. Когато пратката с цветето пристигна, той я отвори и извади пакета. След това вдигна телефонната слушалка и набра номера на вече бившия полицейски инспектор, който след пенсионирането си се бе преместил в Силиян. Двамата мъже не бяха просто връстници. Те бяха родени в един и същи ден, което при дадените обстоятелства си бе чиста ирония на съдбата. Инспекторът знаеше, че телефонът му щеше да звънне след пристигането на пощата около единайсет часа сут­ринта, пиеше кафе и чакаше. Тази година обаче му се обадиха още в десет и половина. Той вдигна слушалката и каза „Здравей“, без да се представи.
– Пристигна.
– Какво е тази година?
– Не знам що за цвете е. Трябва да проверя. Обаче е бяло.
– Предполагам, че няма писмо.
– Не. Само цветето е. Рамката е същата като миналата година. От тези, които човек сглобява сам.
– Ами пощенското клеймо?
– От Стокхолм.
– Почеркът?
– Главни букви, както винаги. Прави и красиво изписани.
С това разговорът бе изчерпан и по телефонната линия настъпи няколкоминутна тишина. Пенсионираният инспектор се наведе над кухненската маса и затърси лулата си. Бе наясно, че от него вече не се очакваше да зададе някакъв проницателен или изключително интелигентен въпрос, който да хвърли нова светлина върху случая. Това време отдавна бе отминало, а разговорите между двамата възрастни мъже бяха придобили характера на ритуал, породен от една мистерия, която никой нямаше ни най-малко желание да разгадава.

Латинското название на цветето бе Leptospermum (Myrtaceae) rubinette. Представляваше невзврачно храстовидно растение с малки листа, напомнящи тези на пирена, и двусантиметрови бели цветчета с по пет венчелистчета. Стъблото му бе високо около дванайсет сантиметра.
Родината на растението бе Австралия. Срещало се в пустош­та и в планинските райони сред пищни туфи трева. Там го наричали Desert Snow. По-късно един от експертите в Ботаническата градина в Упсала щеше да констатира, че това бе едно изключително необичайно цвете, което рядко се отглеждаше в Швеция. Становището на експерта гласеше, че растението е от семейството на Южния мирт 1. Често го бъркали с далеч по-разпространения му братовчед Leptospermum scoparium, който растял в несметни количества в Нова Зеландия. Според експерта разликата между тях бе, че краищата на венчелистчетата на Rubinette бяха напръскани с микроскопични розови точици, което им придаваше лек розов нюанс.
Като цяло Rubinette бе съмнително обикновено цвете. Нямаше търговска стойност. Не притежаваше никакви медицински свойства и не можеше да предизвиква халюцинации. Не ставаше нито за ядене, нито за подправка, и бе напълно непригодно за производството на багрила. За сметка на това обаче имаше определено значение за коренните жители на Австралия – аборигените, които традиционно смятаха местността Айърс Рок 2 и растящата там фауна за свещени. Следователно според тях единственото земно предназначение на цветето бе да доставя наслада на околните с капризната си красота.
В становището си ботаникът от Упсала обясняваше, че ако Desert Snow бе рядко срещано в Австралия, то в Скандинавия практически липсваше. Тя самата никога не бе виждала подобен екземпляр, но колегите, с които била разговаряла, споделили, че в момента растяло в една градина в Гьотеборг. Не било изключено отделни ентусиасти и любители ботаници от други части на страната също да го развъждат в собствените си малки оранжерии. Причината то да вирее толкова трудно в Швеция била, че цветето предпочитало умерен и сух климат и трябвало да бъде прибирано вътре през шестте зимни месеца. Не обичало варовикова почва. Трябвало да се полива отдолу, направо в корена. Изисквало постоянни грижи.

Фактът, че цветето бе толкова рядко срещано в Швеция, теоретично би трябвало да улесни проследяването на конкретния получен екземпляр, но на практика това щеше да се окаже невъзможна задача. Липсваха разрешителни за отглеждане, нямаше и регистър, където да се направи справка. Никой не знаеше колко любители ботаници се бяха захванали с развъждането на това капризно цвете и имаха достъп до семената и растенията – можеше да са един-двама, или пък няколкостотин. Можеше да са ги купили на частно, или да са ги поръчали по пощата от някой цветар или ботаническа градина в Европа. Можеше дори да са ги донесли направо от Австралия. С други думи, да успееш да идентифицираш сред милионите шведи точно онези любители ботаници, които имаха малка оранжерия или пък саксийно цвете на прозореца, бе безнадеждна задача.
Това беше просто поредното от мистериозните цветя, които пристигаха в подплатен с въздушни мехурчета пощенски плик на 1 ноември. Всяка година те бяха различни, но винаги красиви и изключително редки. Както обикновено, цветето бе хербаризирано, внимателно закрепено на акварелна хартия и поставено зад стъкло в рамка с размери 29 на 16 см.

МИСТЕРИЯТА С ЦВЕТЯТА никога не стана достояние на масмедиите или на широката общественост. За нея знаеха само ограничен кръг хора. Трийсет години по-рано ежегодните писма с цветя бяха изследвани в Държавната лаборатория по криминалистика от експерти по пръстови отпечатъци, графолози и криминални инспектори, както и от група роднини и приятели на получателя. Сега в драмата бяха замесени само три лица – остарелият рожденик, пенсионираният полицай и, разбира се, неизвестният подател на подаръците. И тъй като първите двама бяха достигнали толкова почтена възраст, че всеки нов ден ги доближаваше до момента на неизбежното, кръгът зантересовани от мистерията скоро щеше съвсем да се стесни.
Пенсионираният полицай бе жилав ветеран. Той никога нямаше да забрави първата си акция, когато трябваше да арестува един буйстващ, доста пиян стрелочник, за да му попречи да навреди на себе си или на други хора. По време на кариерата си бе вкарал в затвора бракониери, съпрузи-побойници, измамници, крадци на коли и шофиращи в нетрезво състояние. Бе се сблъсквал с влизащи с взлом крадци, обирджии, пласьори на наркотици, изнасилвачи и бомбаджии, всеки от които бе повече или по-малко превъртял. Бе работил върху девет случая за пред­умишлени и непредумишлени убийства. При пет от тях извършителите, раздирани от угризения, сами бяха позвънили в полицията и бяха признали, че са убили съпругата, брат си или някой друг близък. При други три бе проведено разследване – два бяха разрешени след няколко дни, а последният – след две години, с помощта на Националното бюро за разследване.
Деветият случай не стигна до съд. Полицаите знаеха кой бе извършителят, но доказателствата бяха толкова слаби, че прокурорът реши да не повдига обвинения. За огромно съжаление на инспектора разследването постепенно бе преустановено. Като цяло кариерата му бе забележителна и той можеше да бъде доволен от постигнатото.
Това обаче бе последното, което можеше да се каже за него.
Неразрешеният все още „Случай с хербаризираните цветя“, при който абсурдността на ситуацията се засилваше и от факта, че след хилядите часове на размисъл по време на активната му служба и след като излезе в пенсия, той дори не беше сигурен дали в случая ставаше въпрос за престъпление.
Двамата мъже знаеха, че човекът, който бе сложил цветето в рамка, бе използвал ръкавици, така че нямаше да открият отпечатъци нито по дървената част, нито по стъклото. Наясно бяха и че нямаше как да проследят подателя. Рамката можеше да бъде закупена от фотоателиета и книжарници по целия свят. Всички техники за разследване бяха безполезни. Клеймата също бяха от различни места – най-често от Стокхолм, но също така имаше три от Лондон, две от Париж, две от Копенхаген, едно от Мадрид, едно от Бон и, колкото и мистериозно да беше, едно – от Пенсакола, САЩ. Докато всички останали градове бяха прочути столици, Пенсакола бе толкова неизвестен, че на инспектора му се наложи да го търси в един атлас.

Южен мирт или Leptospermum scoparium – растение от семейство Миртови. Среща се като храст, висок 30 сантиметра, или дърво с височина 10 метра. Има зелени или бронзовочервени листа, които завършват с тесен бодлив връх. Цветовете са бели, розови и червени. – Б. пр.

Най-големият скален монумент в света, огромна скална могила. – Б. пр.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Георги, Вие сте истински Шерлок Холмс! Не се шегуваме, много сте наблюдателен, благодарим Ви, ще имаме предвид тази сладка грешка:)

Оценка: +1

Първо пише, че убийството е станало на 22 декември 1966, събота (стр.80). После пише, че е било на 22 септември 1966, събота (стр.122). Само че и 22 декември 1966, и 22 септември 1966 са били в четвъртък. В събота е бил 22 октомври 1966.

Оценка: +1

Конструктивен е духът на книгата, струва ни се. Разбира се, Вие имате право на различно мнение!:)
МНОГО УМЕЛО И ИНТРИГУВАЩО ПОВЕСТВОВАНИЕ,НО УЖАСЯВАШАТА ЖЕСТОКОСТ ИАЛЧНОСТ ОТЧАЙВАТ-МОЖЕ И БЕЗ ТОЗИ ЪНДЪРГРАУНД,СЯКАШ Е ИЗДАДЕН "УЧЕБНИК"ЗА ПСИХОПАТИ:(((
Оцених книгата едва след като я прочетох. Не чета такъв жанр, но е факт, че искам веднага да прочета и втората част. Завладяваща е без да се натрапва. Без излишни емоции, без нравоучения и ярки послания. Интересна и завладяваща, но постепенно и неусетно. Затваряш последната страница, можеш дори да си кажеш: и какво толкова я хвалят тая книга. Докато не си кажеш, че искаш историята да продължи.
Драга Ерна, Книгата се редактира в момента. Надяваме се да излезе в началото на юли. Цената вероятно ще е от същия порядък.

Оценка: -1

Uvajaemo Izdatelstvo!Kakvo stava s 3 kniga na Milenium?Daite data na izdavane i cena.Erna
Подариха ми първата част на книгата, страхотна е.....Реших че е безвкусна докато не се задълбочих така в нея, че вече е почти прочетена....В момента търся второто издание...Написана страшно увлекателно с вкус към детайлите...
Очаквам с нетърпение второто издание.!
Някой от изданието може ли да даде информация кога излиза следваща книга? (може би и 3-тата ако вече е планирана)
Книгата много ми хареса. Изгледах филма, но определено мога да кажа, че книгата както винаги е на светлинни години от екранизацията. Надявам се скоро да ни зарадвате и с останалите части. Моята книга е от "некоригираните" издания. Наистина съм съгласна с коментара на Росица, но честно да ви кажа - занимавам се с редакция на книги - погледнато от професионална гледна точка, в почти всички издания които ми попадат напоследък, не само на Вашето издателство, има сериозни отклонения от граматическите правила. Предполагам, че не всички редактори са запознати с новите изисквания, но тъй като работят това, би трябвало да се придържат към тях. И е изключително дразнещо да коментираме колко неграмотни са децата, и същевременно в книгите да се допускат елементарни грешки, които децата намират в тестовете си след 7-ми клас.
Добра книга, купих си я преди около 10 дена, което означава, че трябва да е редактираното издание. Имаше обаче интересни грешки от сорта на годините на главната героиня, които явно варират между 32 и 24 и двусантиметровата татуировка на "коза" на врата й, която, слава богу, в последствие се оказва "оса". Иначе е добре оформена. Има интересен сюжет, макар и доста брутален на места.
Здравейте! Втора част на трилогията се очаква до края на тази година или в самото начало на новата. Допълнителна информация ще бъде качена на сайта на издателство Колибри.
Здравейте, кога мога да закупя втория том
Здравейте! У вас е попаднало първото издание на книгата, където действително имаше допуснати грешки. Книгата беше изтеглена от пазара и подменена с ново, редактирано и коригирано издание. За съжаление явно вие вече сте били закупили книгата. Можем веднага да подменим вашия екземпляр в книжарниците ни в София в рамките на работното време.
Книгата не е лоша и заслужава популярността си в този жанр. Искам обаче да кажа, че съм силно изненадана от изключително лошия превод и редакторска работа (ако въобще е имало такава, което не личи по нищо). Не очаквах такова нещо от Колибри. Освен безобразния български език, текстът изобилства и от нелепи фактологически грешки, които могат лесно да се проверят. Съветвам ви да се консултирате с който и да е програмист или просто по-активен потребител на софтуер за пасажите, където се споменават компютърни програми , защото на места в "Милениум" има откровени глупости.
Здравейте! Ще можете да ги поръчате, но първо трябва да излязат на българския пазар, което се очаква след около месец за втори том и три месеца за трети.
ste ima li koi da mi otgovori na vaprosa?razdviji se,colibri...
knigata obestava da e mnogo interesna i razlichna.kak bih mogla da poracham 2 i tretata kniga vav viena na posochen adres?
Здравейте! Втора и трета част на трилогията се очакват до края на тази година и в самото начало на новата. Допълнителна информация ще бъде качена на сайта на издателство Колибри.
Кога ще излезе втрата книга от трилогията?
Здравейте! За съжаление не работим в събота, заповядайте по всяко време през делничните дни, работното време е до 19.00. Като си кажете името ще получите книжката!
Радвам се на бързата реакция. Да, бих искала да подменим екземпляра с коригиран. С кого да контактувам в книжарницата Ви на ул. Иван Вазов 36 по този въпрос и работите ли в събота?
Много съжаляваме, у вас е попаднал екземпляр от първия пилотен тираж, в който са се промъкнали досадни грешки, които са поправени в следващия. Ако желаете, можем да ви подменим книгата с друга,прецизно редактирана и коригирана. Заповядайте в книжарницата ни на ул. Иван Вазов 36. Работното ни време е от 10 до 17 ч.
И аз съм възмутена от българското издание - нито коректор, нито редактор са го преглеждали. За мен това е пълен непрофесионализъм от страна на Колибри и май ще е последната закупена от мен книга на това издателство.
Книгата е страхотна! Кога да очакваме следващата?
Книгата е много по-хубава от филма, мен ме подразни че са изменили някои неща, например изкараха серийните убийства едва ли не насочени срещу евреите, което въобще не отговаря на оригинала и е чиста пропаганда. Да ме прощава, ако някои от това издателство се обиди, но си е точно така.
бих искал да кажа само, че не ми харесва превода на заглавието. Оригиналното заглавие е "Мъже, които мразят жени", във втората и третата книга продължава да се говори за мъже, които по един или друг начин мразят жените, историята не свършва изцяло в първата книга от трилогията. Освен това става дума за вид насилие и издевателстване над жени, затова не мога да приема, че тези мъже са престанали да мразят жени, които че се е изчерпал броят на мразещите. За мен това заглавие не звучи адекватно и пълноценно на български. Очаквам да прочета книгата и на български, за да мога да споделя още мнения :)
не съм чел книгата на бг още, но на шведски е невероятна :) иначе аз имам филма.... ето мейла ми: danneyordanov@gmail.com който го иска, да ми пише, ще му го пратя като преведа субтитрите ;)
За тези, които искат да гледат филма ето линк http://streamzone.ru/tracker/muzhchiny-kotorye-nenavidyat-zhenshchin-span-style-background-color-yellow-man-span-span-style-background-color-yellow-som-span-span-style-background-color-yellow-hatar-span-span-style-background-color-yellow-kvinnor-span-2009-dvdrip-t20021.html?highlight=Man%20som%20hatar%20kvinnor
книгата си заслужава! очаквам следващата
Тази книга минавала ли е праз коректор? Как може на такова неверотно четиво да има толкова изядени букви?
Книгата е страхотна! Коректурите обаче са ужасни
Откъде мога да изтегля филмът?
Гледах филма вчера, много ми хареса, смятам да прочета и книгата
Прочетох я, книгата си заслужа, хубава е.
Побързайте! Незнаете какво изпускате!
Книгата е страхотна!
Почнах да я чета, дотук ми е интересна и смятам, че си заслужава.
proceti
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-694-9
Купи
Цена
12.00 лв.
(16.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-954-529-913-1
Купи
Цена
10.00 лв.
(16.00 лв.)

* 6 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-6лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени