Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Възмъжаване
Печатно издание
ISBN
978-954-529-622-2
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
280 гр.
Страници
248
Превод
Ралица Деридова
Дата на издаване
21 декември 2009

Възмъжаване

Във „Възмъжаване“ той изследва задълбочено важни за обществото проблеми: как момчетата да израснат като уверени, здрави духом мъже, как да се освободят от задушаващите ги, отживели времето си социални калъпи, как да се справят с огромните проблеми, които им преграждат пътя в ежедневието. Книгата е еднакво полезна и за жените, като им помага да разберат същината на другата половина от човечеството, на техните партньори или синове, докато на мъжете Бидълф вдъхва надежда, че могат да влияят на живота си, помага им да разберат съпътстващи ги през целия им жизнен път тревоги и съмнения в този тъй труден двайсет и първи век.

„Името на Стив Бидълф трябва да се знае от всяко семейство по света, което отглежда момчета и иска да направи от тях мъже.“
Д-р Дороти Роу, психолог и писател

За автора

Стив Бидълф е световноизвестен семеен терапевт и неоспорим авторитет в областта на отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители. Книгите му „Как се възпитават момчета“, „Тайната на щастливите деца“, „Още тайни на щастливите деца“ и „Възмъжаване“ са настолни книги на близо четири милиона семейства от цял свят.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

СТИВ БИДЪЛФ
ВЪЗМЪЖАВАНЕ

Повечето мъже нямат живот. Вместо това имаме театрална роля, която ни служи за защита. В ранните етапи на живота си като зрели хора ние избираме някаква маска – работохолик, симпатяга, добро момче, непреклонен човек, чувствителен мъж от нов тип. И после с години продължаваме да се преструваме, че това сме ние и че всичко е наред. „О, чудесно.“ „Тя сигурно е права.“ Вътрешно обаче често крием дълбока самота. Да се преструваме и наистина да живеем не е едно и също.
При повечето жени не е така. Те живеят според вътрешните си чувства и душевност. Жените също имат проблеми, но обикновено действията им произтичат от ясно чувство за своята личност и в тях те влагат дух и увереност. Общо взето, жените знаят кои са и какво искат.
Откъде идва тази разлика? В природата на детето е да бъде с ясно съзнание за себе си, да мисли, че ще е щастливо, да очаква животът да е интересно приключение. Затова изпитваме такова удоволствие, когато сме с тях. Но още в ранна възраст момчето започва да губи духа си и постепенно окончателно го загубва. Докато стане мъж, той вече е като тигър, роден в зоологическа градина – объркан и скован, с огромно количество неоползотворена енергия. Усеща, че трябва да има още нещо, но не знае какво е това „още“. И така минава животът му в имитиране – сред приятелите, в семейството и пред себе си, – че всичко е наред.
Да се преструваш непрекъснато е тежко занимание и затова не е изненадващо, че у мъжете се появяват някои пукнатини. Вероятно сте го усетили. Понякога се случва, когато опитате вкуса на истинската свобода: мимолетното усещане да сте напълно жив. Да сте сам на брега на морето и внезапно да се разтворите във вълни, дървета и небе. Или да изпитате този особен миг с жена, миг на дълбока страст или внезапната сладост на съпричастността. Или да играете с децата си и отведнъж самият вие да се почувствате отново като дете, изпълнено с живот. Може да е и нещо съвсем простичко, настроение от музика например или от някоя сцена във филм. Зървате нещо – мимолетно, но прекрасно... после то отминава. Чувствате се даже още по-зле; не знаете как да върнете мига. Така че заключвате паметта си и продължавате както винаги.
Пукнатините у мъжа може да се появят и поради по-болезнени причини: натовареност, провал, премеждие. Или обикновено на средна възраст: дълбока безнадеждност, съчетана с безсилие, обзема мъжа, когато установява, че не само не е обичан от близките си, но те дори не го познават. Връзката със собствения му живот внезапно се превръща в съвсем тънка нишка, която може да се скъса всеки момент. Ден след ден чуваме за такива случаи.
- Един учител от Хобарт, отхвърлен от жена си, влиза в морето късно през нощта. Носи водолазен пояс с тежести, катарамите за бързо освобождаване са омотани с тел, така че да няма никакъв шанс да се измъкне. След секунди го поглъща тъмната вода. Приливът изхвърля на брега тялото му, посиняло и подпухнало.
- Седемнайсетгодишно момче от Мелбърн, най-добрият в класа, получава отличен само на пет от шестте предмета, които учи последната година. (Подготвял се е толкова старателно, че допуска няколко дребни грешки от преумора.) То взима пушката на баща си и същата вечер на брега на реката в близост до дома си захапва дулото.
- Млад мъж гледа „парад на бельо“ в моден магазин в Аделаид. Гърми музика, заредена с висока енергия, създава масова истерия. Зрителят не може да си обясни едновременното чувство на срам и възбуда, което го обзема. Какви са тези еротични пози на жени, които със сигурност не предлагат любов? То потресен се качва на сцената, крещи обиди и охраната го измъква навън. След половин час прави смъртен скок от покрива на близка сграда.
Съществуват явни и неопровержими доказателства (виж „Фактите говорят“), че през цялото ХХ столетие и в началото на ХХІ век мъжете понасят ужасно мъченичество. Самоубийства, преждевременна смърт, инциденти, пристрастяване към различни пороци – всички подобни статистики са доминирани от мъжете. А наранените мъже проявяват склонност да нараняват другите. Физическото насилие срещу съпругите, сексуалното малтретиране на децата, разводите, моралният крах в бизнеса и в политиката – всичко това сочи, че има нещо много сбъркано у огромен брой мъже. Престрелки в дворовете на училищата, серийни убийства. Мъже, винаги са мъже. Както казва Робърт Блай: „Достатъчно ли сте депресирани вече?“
Дотук с негативизма – тази книга е за „оттук накъде?“. Но за да променим нещата, трябва да ги разберем. Големият въпрос е дали мъжете, дето нещо не им е наред – като се започне от Айвън Милат и се мине през Бил Клинтън, – са само изключения, дефекти в структурата на иначе здраво изтъканото общество? Или има повреда в самия тъкачен стан, която е причина мъже да са дотолкова откъснати от живота, че има опасност изобщо да отплуват в забвение? (С други думи: имаме ли изобщо представа как да превърнем малките момчета в уверени мъже, които обичат живота?)

СТИВ БИДЪЛФ
ВЪЗМЪЖАВАНЕ

Повечето мъже нямат живот. Вместо това имаме театрална роля, която ни служи за защита. В ранните етапи на живота си като зрели хора ние избираме някаква маска – работохолик, симпатяга, добро момче, непреклонен човек, чувствителен мъж от нов тип. И после с години продължаваме да се преструваме, че това сме ние и че всичко е наред. „О, чудесно.“ „Тя сигурно е права.“ Вътрешно обаче често крием дълбока самота. Да се преструваме и наистина да живеем не е едно и също.
При повечето жени не е така. Те живеят според вътрешните си чувства и душевност. Жените също имат проблеми, но обикновено действията им произтичат от ясно чувство за своята личност и в тях те влагат дух и увереност. Общо взето, жените знаят кои са и какво искат.
Откъде идва тази разлика? В природата на детето е да бъде с ясно съзнание за себе си, да мисли, че ще е щастливо, да очаква животът да е интересно приключение. Затова изпитваме такова удоволствие, когато сме с тях. Но още в ранна възраст момчето започва да губи духа си и постепенно окончателно го загубва. Докато стане мъж, той вече е като тигър, роден в зоологическа градина – объркан и скован, с огромно количество неоползотворена енергия. Усеща, че трябва да има още нещо, но не знае какво е това „още“. И така минава животът му в имитиране – сред приятелите, в семейството и пред себе си, – че всичко е наред.
Да се преструваш непрекъснато е тежко занимание и затова не е изненадващо, че у мъжете се появяват някои пукнатини. Вероятно сте го усетили. Понякога се случва, когато опитате вкуса на истинската свобода: мимолетното усещане да сте напълно жив. Да сте сам на брега на морето и внезапно да се разтворите във вълни, дървета и небе. Или да изпитате този особен миг с жена, миг на дълбока страст или внезапната сладост на съпричастността. Или да играете с децата си и отведнъж самият вие да се почувствате отново като дете, изпълнено с живот. Може да е и нещо съвсем простичко, настроение от музика например или от някоя сцена във филм. Зървате нещо – мимолетно, но прекрасно... после то отминава. Чувствате се даже още по-зле; не знаете как да върнете мига. Така че заключвате паметта си и продължавате както винаги.
Пукнатините у мъжа може да се появят и поради по-болезнени причини: натовареност, провал, премеждие. Или обикновено на средна възраст: дълбока безнадеждност, съчетана с безсилие, обзема мъжа, когато установява, че не само не е обичан от близките си, но те дори не го познават. Връзката със собствения му живот внезапно се превръща в съвсем тънка нишка, която може да се скъса всеки момент. Ден след ден чуваме за такива случаи.
- Един учител от Хобарт, отхвърлен от жена си, влиза в морето късно през нощта. Носи водолазен пояс с тежести, катарамите за бързо освобождаване са омотани с тел, така че да няма никакъв шанс да се измъкне. След секунди го поглъща тъмната вода. Приливът изхвърля на брега тялото му, посиняло и подпухнало.
- Седемнайсетгодишно момче от Мелбърн, най-добрият в класа, получава отличен само на пет от шестте предмета, които учи последната година. (Подготвял се е толкова старателно, че допуска няколко дребни грешки от преумора.) То взима пушката на баща си и същата вечер на брега на реката в близост до дома си захапва дулото.
- Млад мъж гледа „парад на бельо“ в моден магазин в Аделаид. Гърми музика, заредена с висока енергия, създава масова истерия. Зрителят не може да си обясни едновременното чувство на срам и възбуда, което го обзема. Какви са тези еротични пози на жени, които със сигурност не предлагат любов? То потресен се качва на сцената, крещи обиди и охраната го измъква навън. След половин час прави смъртен скок от покрива на близка сграда.
Съществуват явни и неопровержими доказателства (виж „Фактите говорят“), че през цялото ХХ столетие и в началото на ХХІ век мъжете понасят ужасно мъченичество. Самоубийства, преждевременна смърт, инциденти, пристрастяване към различни пороци – всички подобни статистики са доминирани от мъжете. А наранените мъже проявяват склонност да нараняват другите. Физическото насилие срещу съпругите, сексуалното малтретиране на децата, разводите, моралният крах в бизнеса и в политиката – всичко това сочи, че има нещо много сбъркано у огромен брой мъже. Престрелки в дворовете на училищата, серийни убийства. Мъже, винаги са мъже. Както казва Робърт Блай: „Достатъчно ли сте депресирани вече?“
Дотук с негативизма – тази книга е за „оттук накъде?“. Но за да променим нещата, трябва да ги разберем. Големият въпрос е дали мъжете, дето нещо не им е наред – като се започне от Айвън Милат и се мине през Бил Клинтън, – са само изключения, дефекти в структурата на иначе здраво изтъканото общество? Или има повреда в самия тъкачен стан, която е причина мъже да са дотолкова откъснати от живота, че има опасност изобщо да отплуват в забвение? (С други думи: имаме ли изобщо представа как да превърнем малките момчета в уверени мъже, които обичат живота?)

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-622-2
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени