Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Лабиринт за романтични минотаври

Печатно издание

ISBN
978-954-529-667-3
Купи
Цена
8.00 лв.
(10.00 лв.)
-20%

Електронно издание

ISBN
978-954-529-876-9
Купи
Цена
6.00 лв.
(10.00 лв.)
-4лв.

Информация

Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
170 гр.
Страници
148
Дата на издаване
14 май 2009

Лабиринт за романтични минотаври

Новият роман на Светлана Дичева „Лабиринт за романтични минотаври“ (под заглавието „Счупено легло“) печели една от двете специални награди в конкурса по международния проект „Митове“ на шотландското издателство „Канонгейт“. В този многопластов текст читателят ще срещне Ариадна с нейната нишка и Орфей с неговата Евридика, и, разбира се, Тезей с Минотавъра, както и Зевс, Дионис и множество други богове. С удоволствие ще отбележи находчиво намерените аналогии между далечното минало на митовете и нашето близко минало. Ще проследи с интерес и съвсем съвременната история на Моника и Лъчезарния. И най-вече ще се наслади на великолепно изградените вариации на тема Прокрустово ложе. Ето какво казва Светлана Дичева по въпроса за Прокруст:

Прокруст очевидно се е опиянявал както от воплите на изтезаваните, така и от основополагането на един железен принцип: да си създадеш предварително форма, теория, концепция, а след това да разтягаш реалността, докато костите ѝ започнат да пукат; или да ѝ накълцаш крайниците, за да пасне на формата, теорията или концепцията. А това напасване, както вече е известно, е в основата на целия ни живот, до такава степен е в основата на живота, че дори сперматозоидът, като се втурне в овладяване на яйцеклетката, започва да дърпа крайниците ѝ, нищо че е обла, да ѝ реже пръстите на краката и ръцете, нищо че няма крака и ръце, да се дърли с реалността като куче, захапало задницата на друго куче... А в това време друг сперматозоид, по-малко запознат с Прокрустовия проблем и съответно с по-ниски претенции към облото великолепие на яйцеклетката, я пробива веднъж и завинаги, за да бъде зачената нова клетка, нов организъм, нов ум, който пак така неуморно ще създава концепции и ще се дърли с реалността по-лошо от куче, захапало задницата на друго куче. Така че колкото и омагьосано прокрустовски да ви звучи този омагьосан кръг на Прокрустовия живот, все още се намират необразовани и невежи сперматозоиди, необременени от Прокрустовия комплекс, за които яйцеклетката е това, което е, а не това, което са си наумили да бъде. Благодарение на тях животът продължава.

Обнадеждаващо заключение.

За автора

Светлана  Дичева

Светлана Дичева

Светлана Дичева е познат от Националното радио глас. Водила е най-слушаните предавания на „Хоризонт“, а от три години буди аудиторията всяка събота с шоуто „Закуска на тревата“. „Мона и Магелан“ е първия й роман, но читателите вече познават динамичния й стил от книгата й с разкази „Балканския пророк“, с която печели наградата на фондация „Българка“ за най-добра книга от жена авторка за 2000 година.

Още книги от автора

Още заглавия от същия жанр

Откъс

СВЕТЛАНА ДИЧЕВА
ЛАБИРИНТ ЗА РОМАНТИЧНИ МИНОТАВРИ

Човек с ограничени виждания и груба природа би могъл да я нарече воайор. А тя дори не беше любопитна. Най-малкото пък към една толкова жалка и упорита повторяемост на греха. Прегрешенията по часовник са точно толкова вълнуващи колкото хвърлянето на кофата за боклук. Та, тия двамата „хвърляха боклука“ всеки вторник и четвъртък от 18.30 до 19.30. Той беше плах и бърз като невестулка, шмугваше през вратата на апартамента отсреща въздългото си тяло в скъп костюм така стремглаво, че дори тя, с нейната опитност да чува стъпките му още в призрачността на двата по-долни етажа, не смогваше да се залепи на шпионката достатъчно рано, за да се наслади на кадрите със забързан каданс. Най-често успяваше само да види или по-скоро да усети движението на въздуха от притварянето на вратата. Две минути по-късно пристигаше партньорката му в порока. Тя пък предпочиташе да разположи безгрижието и наглостта си в дълги провлачени кадри, да излага на показ тоалет и аксесоари с такова наслаждение, все едно че не отиваше на тайна любовна среща, а на модно ревю на стълбищната площадка. Прелюбодейката, разбира се, не можеше да знае, че площадката само привидно е пуста, а всъщност си е истинска сцена, макар и само за едно спотаено и съвсем не доброжелателно око. Окото принадлежеше на жена, която не би искала да уточнява нито годините, нито професията си, защото, първо, не е признак на добро възпитание да навираш в ушите на хората такива излишни подробности и, второ, на кого ли пък би му било интересно? Във всеки случай след почти цяла година жената, която не би допуснала някой да я нарече воайор или селска клюкарка, реши, че дебненето и слухтенето около шпионката трябва да има някакъв по-дълбок смисъл от това да й разтуптява сърцето. След продължителен размисъл основно в банята, под стройната атака на наскоро подме­нения душ, тя стигна до извода, че тези двамата в тяхното аморално неведение всъщност събуждат въображението й. Ако имаше смелостта да се за­мисли по-надълбоко, тя би стигнала до друг извод, а именно, че мъжът й харесва, а жената – няколко пъти не, че би продала не само имуществото си, но и душата си, за да бъде на мястото на „грешницата“ дори един единствен вторник от 18.30 до 19.30, но тя нямаше такава смелост. Затова пък събра смелост да сътвори текст, в който описа Него като Лъчезарния, Нея – като Моника-Монета, а себе си като момиченцето с менгемето и бадема и наивницата, влюбена в Лъчезарния. И понеже любимото й четиво от детството та чак до сега бяха Старогръцките легенди и митове, тя забърка всичко това в такъв чудовищен коктейл, че митовете и действителността се смесиха и забълбукаха като пред изригване. Кога написа всичко това? Не е трудно да се досети човек. Във всяко друго време освен във вторник и четвъртък между 18.30 и 19.30.

СВЕТЛАНА ДИЧЕВА
ЛАБИРИНТ ЗА РОМАНТИЧНИ МИНОТАВРИ

Човек с ограничени виждания и груба природа би могъл да я нарече воайор. А тя дори не беше любопитна. Най-малкото пък към една толкова жалка и упорита повторяемост на греха. Прегрешенията по часовник са точно толкова вълнуващи колкото хвърлянето на кофата за боклук. Та, тия двамата „хвърляха боклука“ всеки вторник и четвъртък от 18.30 до 19.30. Той беше плах и бърз като невестулка, шмугваше през вратата на апартамента отсреща въздългото си тяло в скъп костюм така стремглаво, че дори тя, с нейната опитност да чува стъпките му още в призрачността на двата по-долни етажа, не смогваше да се залепи на шпионката достатъчно рано, за да се наслади на кадрите със забързан каданс. Най-често успяваше само да види или по-скоро да усети движението на въздуха от притварянето на вратата. Две минути по-късно пристигаше партньорката му в порока. Тя пък предпочиташе да разположи безгрижието и наглостта си в дълги провлачени кадри, да излага на показ тоалет и аксесоари с такова наслаждение, все едно че не отиваше на тайна любовна среща, а на модно ревю на стълбищната площадка. Прелюбодейката, разбира се, не можеше да знае, че площадката само привидно е пуста, а всъщност си е истинска сцена, макар и само за едно спотаено и съвсем не доброжелателно око. Окото принадлежеше на жена, която не би искала да уточнява нито годините, нито професията си, защото, първо, не е признак на добро възпитание да навираш в ушите на хората такива излишни подробности и, второ, на кого ли пък би му било интересно? Във всеки случай след почти цяла година жената, която не би допуснала някой да я нарече воайор или селска клюкарка, реши, че дебненето и слухтенето около шпионката трябва да има някакъв по-дълбок смисъл от това да й разтуптява сърцето. След продължителен размисъл основно в банята, под стройната атака на наскоро подме­нения душ, тя стигна до извода, че тези двамата в тяхното аморално неведение всъщност събуждат въображението й. Ако имаше смелостта да се за­мисли по-надълбоко, тя би стигнала до друг извод, а именно, че мъжът й харесва, а жената – няколко пъти не, че би продала не само имуществото си, но и душата си, за да бъде на мястото на „грешницата“ дори един единствен вторник от 18.30 до 19.30, но тя нямаше такава смелост. Затова пък събра смелост да сътвори текст, в който описа Него като Лъчезарния, Нея – като Моника-Монета, а себе си като момиченцето с менгемето и бадема и наивницата, влюбена в Лъчезарния. И понеже любимото й четиво от детството та чак до сега бяха Старогръцките легенди и митове, тя забърка всичко това в такъв чудовищен коктейл, че митовете и действителността се смесиха и забълбукаха като пред изригване. Кога написа всичко това? Не е трудно да се досети човек. Във всяко друго време освен във вторник и четвъртък между 18.30 и 19.30.

Сподели в:

Вашето мнение

Печатно издание

Печатно издание

ISBN
978-954-529-667-3
Купи
Цена
8.00 лв.
(10.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - 2 лв. / София, 2.50 лв. / България
Безплатна за поръчки над 50 лв. + Еко торбичка
-20%

Отстъпка

Доставка

Електронно издание

Електронно издание

ISBN
978-954-529-876-9
Купи
Цена
6.00 лв.
(10.00 лв.)

* 4.00 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-4лв.

Указания за е-книги

Купи за Kindle

Издателство „Колибри“
1990-2014 © Всички права запазени