Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Врагът
Печатно издание
ISBN
978-954-529-676-5
Цена
5.00 лв.
Купи

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
180 гр.
Страници
164
Превод
Румяна Маркова
Дата на издаване
10 април 2009

Врагът

Истинската история на един убиец

На 9 януари 1993 г. Жан-Клод Роман застрелва жена си, двете си деца и родителите си. Следствието разкрива, че не е лекар, за какъвто се е представял, и - нещо още по-трудно за вярване, че не е никакъв. Че е лъгал в продължение на цели осемнайсет години, пропилявайки спестяванията на близките си. А когато се е оказал на косъм от разобличаването, е предпочел да екзекутира онези, чийто поглед е нямал сили да понесе. Осъждат го на доживотен затвор.

Завладян от тази чудовищна история, френският кинокритик, сценарист и писател Еманюел Карер (1957) влиза във връзка с убиеца, присъства на процеса му, след което написва най-известното си произведение - „Врагът“, екранизирано през 2002 г.

„Направих опит да предам ден по ден живота му на самотник и измамник, да си представя какви мисли са се въртели в главата му през безкрайните празни часове, прекарани не на „работното“ му място, а по паркингите покрай магистралите и в горите на Юрските планини. Да разбера какво в това екстремно човешко преживяване ме е развълнувало и би развълнувало, поне така мисля, всеки от нас.“

За автора

Еманюел Карер (1957) е внук на руски емигранти, син на известната френска интелектуалка, историчката Елен Карер-д’Анкос е френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. Започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга „Смелост“. Пише и сценарии, един от които - „Снежният клас“ - получава наградата „Фемина“ (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която потриса френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа.

Блог | Еманюел Карер
Още книги от автора
Откъс

Еманюел Карер
Врагът

Понеделник, малко след четири часа сутринта, телефонният звън събудил Люк Ладмирал. Обаждал се Котен, аптекарят от Превесен. У семейство Роман избухнал пожар, добре щяло да бъде приятелите да се притекат на помощ, за да спасят от пламъците каквото още можело да бъде спасено. Когато пристигнал, пожарникарите изнасяли телата. Нямало да забрави докато е жив запечатаните сиви пластмасови чували, в които били напъхали децата, понеже представлявали ужасяваща гледка. Флоранс просто покрили с някакво палто. Лицето є било непокътнато, макар и почерняло от пушека. Докато с чувство на дълбоко съжаление я галел по косите за последно сбогом, Люк усетил нещо странно. Опипал главата на младата жена, леко я обърнал, след което извикал един пожарникар и му показал зейналата рана малко над тила. „Сигурно някоя греда е паднала отгоре є – рекъл пожарникарят. – Таванът е срутен наполовина.“ Люк се качил в червения камион, в който лежал Жан-Клод, единственият оцелял от семейството. Пулсът му едва се усещал. По пижама, в безсъзнание, обгорен, но вече студен като мъртвец.
Линейката пристигнала и го откарали в болница в Женева. Било тъмно, студено, всички били измокрени до кости от пожарникарските маркучи. Нямало какво повече да се прави около къщата и Люк отишъл у Котен да се изсуши. На жълтеникавата светлина на кухненската крушка двамата слушали къркоренето на водата в кафеварката и не смеели

 

да се погледнат. С треперещи ръце вдигали чашите и бъркали с лъжичките, които издавали ужасяващ шум. После Люк се прибрал вкъщи да съобщи новината на Сесил и на децата. Софи, най-голямата, била кръщелничка на Жан-Клод. Само преди няколко дни я оставили да преспи у семейство Роман, както често правели. Ако това се било случило и тази нощ, сега щяла да лежи в един от сивите найлонови чували.
Били неразделни още от запознанството им в Лион, където следвали медицина. Оженили се почти по едно и също време, децата им израснали заедно. Всеки познавал най-подробно живота на другия, и то не само видимия, но и тайния, тайния живот на почтените, женени и следователно много по-податливи на изкушението мъже. Веднъж Жан-Клод му разказал за една своя извънбрачна връзка, искал да прати всичко по дяволите, но Люк го вразумил. „Ще ми се отплатиш със същото, когато дойде мой ред да се правя на глупак.“ Такова приятелство е почти толкова ценно, колкото един сполучлив брак. Люк открай време вярвал, че един ден и двамата ще станат на шейсет, после на седемдесет и от висотата на тази възраст, сякаш от хребета на планината, ще огледат заедно изминатия път – местата, на които са се препъвали, обърквали, помощта, която взаимно са си оказвали, начина, по който в края на краищата са се измъквали. Приятелят, истинският приятел е и свидетел, през неговия поглед по-ясно виждаш собствения си живот. Всеки от тях бил играл такава роля за другия в продължение на двайсет години, неотклонно и без големи думи. Жизнените им пътища си приличали, въпреки че кариерите им се различавали. Жан-Клод достигнал върховете на научноизследователската дейност, станал сътрудник на министерства и редовен участник в международни симпозиуми, докато Люк работел като общопрактикуващ лекар във Ферне-Волтер. Но не завиждал. Единствено едно абсурдно разногласие било поохладило отношенията им през последните месеци. Не се разбрали за училището, което посещавали децата им. Необяснимо защо Жан-Клод се държал високомерно, но въпреки това Люк направил първата крачка и заявил, че няма смисъл да се карат за подобна дреболия. Тази случка го разтревожила и двамата със Сесил я обсъждали в продължение на няколко вечери. Колко жалко изглеждало това сега! Колко крехко нещо е животът! Вчера имало едно сплотено и щастливо семейство, хора, които се обичали, а сега – експлозия на повредено котле, обгорели тела, отнесени в моргата... Жена му и децата му били всичко за Жан-Клод. Какво щяло да стане с живота му, ако оцелеел?
Люк се обадил в спешното отделение на женевската болница. Били поставили пациента в хипербарокамера, засега не знаели дали ще оживее.
Заедно със Сесил и с децата отправили молитва да не идва в съзнание.

Еманюел Карер
Врагът

Понеделник, малко след четири часа сутринта, телефонният звън събудил Люк Ладмирал. Обаждал се Котен, аптекарят от Превесен. У семейство Роман избухнал пожар, добре щяло да бъде приятелите да се притекат на помощ, за да спасят от пламъците каквото още можело да бъде спасено. Когато пристигнал, пожарникарите изнасяли телата. Нямало да забрави докато е жив запечатаните сиви пластмасови чували, в които били напъхали децата, понеже представлявали ужасяваща гледка. Флоранс просто покрили с някакво палто. Лицето є било непокътнато, макар и почерняло от пушека. Докато с чувство на дълбоко съжаление я галел по косите за последно сбогом, Люк усетил нещо странно. Опипал главата на младата жена, леко я обърнал, след което извикал един пожарникар и му показал зейналата рана малко над тила. „Сигурно някоя греда е паднала отгоре є – рекъл пожарникарят. – Таванът е срутен наполовина.“ Люк се качил в червения камион, в който лежал Жан-Клод, единственият оцелял от семейството. Пулсът му едва се усещал. По пижама, в безсъзнание, обгорен, но вече студен като мъртвец.
Линейката пристигнала и го откарали в болница в Женева. Било тъмно, студено, всички били измокрени до кости от пожарникарските маркучи. Нямало какво повече да се прави около къщата и Люк отишъл у Котен да се изсуши. На жълтеникавата светлина на кухненската крушка двамата слушали къркоренето на водата в кафеварката и не смеели

 

да се погледнат. С треперещи ръце вдигали чашите и бъркали с лъжичките, които издавали ужасяващ шум. После Люк се прибрал вкъщи да съобщи новината на Сесил и на децата. Софи, най-голямата, била кръщелничка на Жан-Клод. Само преди няколко дни я оставили да преспи у семейство Роман, както често правели. Ако това се било случило и тази нощ, сега щяла да лежи в един от сивите найлонови чували.
Били неразделни още от запознанството им в Лион, където следвали медицина. Оженили се почти по едно и също време, децата им израснали заедно. Всеки познавал най-подробно живота на другия, и то не само видимия, но и тайния, тайния живот на почтените, женени и следователно много по-податливи на изкушението мъже. Веднъж Жан-Клод му разказал за една своя извънбрачна връзка, искал да прати всичко по дяволите, но Люк го вразумил. „Ще ми се отплатиш със същото, когато дойде мой ред да се правя на глупак.“ Такова приятелство е почти толкова ценно, колкото един сполучлив брак. Люк открай време вярвал, че един ден и двамата ще станат на шейсет, после на седемдесет и от висотата на тази възраст, сякаш от хребета на планината, ще огледат заедно изминатия път – местата, на които са се препъвали, обърквали, помощта, която взаимно са си оказвали, начина, по който в края на краищата са се измъквали. Приятелят, истинският приятел е и свидетел, през неговия поглед по-ясно виждаш собствения си живот. Всеки от тях бил играл такава роля за другия в продължение на двайсет години, неотклонно и без големи думи. Жизнените им пътища си приличали, въпреки че кариерите им се различавали. Жан-Клод достигнал върховете на научноизследователската дейност, станал сътрудник на министерства и редовен участник в международни симпозиуми, докато Люк работел като общопрактикуващ лекар във Ферне-Волтер. Но не завиждал. Единствено едно абсурдно разногласие било поохладило отношенията им през последните месеци. Не се разбрали за училището, което посещавали децата им. Необяснимо защо Жан-Клод се държал високомерно, но въпреки това Люк направил първата крачка и заявил, че няма смисъл да се карат за подобна дреболия. Тази случка го разтревожила и двамата със Сесил я обсъждали в продължение на няколко вечери. Колко жалко изглеждало това сега! Колко крехко нещо е животът! Вчера имало едно сплотено и щастливо семейство, хора, които се обичали, а сега – експлозия на повредено котле, обгорели тела, отнесени в моргата... Жена му и децата му били всичко за Жан-Клод. Какво щяло да стане с живота му, ако оцелеел?
Люк се обадил в спешното отделение на женевската болница. Били поставили пациента в хипербарокамера, засега не знаели дали ще оживее.
Заедно със Сесил и с децата отправили молитва да не идва в съзнание.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-676-5
Купи
Цена
5.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени