Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Доброжелателните
Печатно издание
ISBN
978-954-529-678-9
Купи
Цена
16.50 лв.
(22.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-25%
Електронно издание
ISBN
978-619-150-565-4
Купи
Цена
12.50 лв.
(22.00 лв.)
-9.50лв.
Информация
Рейтинг (12)
Мнения (13)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
14.5/21.5
Тегло
760 гр.
Страници
816
Превод
Георги Ангелов
Дата на издаване
08 април 2009

Доброжелателните

Джонатан Лител е роден през 1967 г. в Ню Йорк, но е отрасъл и е получил образованието си във Франция. „Доброжелателните“ е първата му литературна творба. Романът, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е на всички основни езици и е безпрецедентен книжарски и издателски успех.

„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“ – така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. И през очите на едно културно чудовище ние съпреживяваме в разтърсващи подробности ужасите на Втората световна война и на нацисткия геноцид срещу евреите. Едно пътешествие из най-мрачните кътчета на човешката душа.

Всъщност съвсем спокойно можех и да не пиша. Все пак това не е задължително. От войната насам съм доста дискретен човек; слава Богу, никога не съм имал нужда, както някои мои бивши колеги, да пиша мемоари нито с цел оправдание, защото нямам какво да оправдавам, нито с цел доход, защото достатъчно добре печеля и така. Не съжалявам за нищо: върших си работата, това е; що се отнася до моите семейни истории, които може би също ще разкажа, те засягат единствено мен; а за останалото, към края вероятно прехвърлих всякакви граници, но тогава вече не бях съвсем същият, залитах, но пък и целият свят около мен се клатеше, не само аз си бях изгубил ума...

„Литературен подвиг“. („Пари Мач“)

„Внимание, шедьовър!“ („Франс соар“)

„Доброжелателните“ е нещо повече от предизвестения шедьовър: нездравият чар, който излъчва, е буквално пристрастяващ.“ („Кроник’ ар“)

„След няколко десетки часа четене, трябва да признаем: изправени сме пред един паметник на съвременната литература.“ („Льо Фигаро магазин“)

„Ако „Доброжелателните“ е гениална творба - а тя е такава, – то не се дължи на повтарящите се ужасяващи удари с чук. Дължи се на методичното изследване на обърканото и сложно потъване в лудостта на един от най-идеалистки настроените служители на третия райх.“ (Стивън Инглунд, „Форин полиси“ )

„Книгата е сатанински умна. Тя е внушителна не само като въплъщение, а преди всичко заради пъклената интелигентност, с която е сътворена. Проявеното майсторство, което не всеки ще одобри, надхвърля всяка друга художественост и ще продължи да води класацията далеч в обозримото бъдеще. Никой преразказ на съдържанието няма да е достоен за нея.“ (Анита Брукнър)

„За мен книгата е толкова важна, колкото творчеството на Томас Ман“. (Клаус Пейман в ТВ предаването „Лезен“)

Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.
Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture de l'Union europеénne.

EACEA Culture

За автора

Роден в семейство с еврейски произход, (Лидски) емигрирало в САЩ в края на 19 в. Джонатан Лител е син на писателя Робърт Лител. Детството му преминава във Франция, която напуска чак когато става време да влезе в Йейлския университе. Завършил е престижната гимназия „Фенлон“ през 1985 г. Въпреки че семейството му не е имало съдбата на евреите от Европа, Джонатан Лител е отраснал с тази история, която се превръща в централна тема на първата му творба. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След тригодишен престой в „Йейл“ заминава за Балканите - по онова време - арена на конфликти. След завършване на образованието си в Йейл, се включва в редовете на хуманитарната асоциация „Действие“ срещу глада и в продължение на седем години обикаля редица страни във война като Босна и Херцеговина, Чечня, Афганистан, Конго, но ходи и в Москва. През 2001 г. напуска асоциацията, за да се отдаде на писателството.

Двайсет и две годишен, публикува първия си научно-фантастичен разказ на английски език ("Bad Voltage"). След излизането на „Доброжелателните“ - бестселър, преведен в цял свят - издава сборник с новели, написани от 1995 до 2002 г. Следва есе, посветено на белгийския фашист Леон Дегрел („Сухото и влажното“).

Получава френско поданство през март 2007 г. Понастоящем живее в Барселона със съпругата си белгийка и двете си дъщери.

Откъс

ДЖОНАТАН ЛИТЕЛ
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИТЕ

Телевизията ни подхвърля цифри, впечатляващи цифри, с много нули; но кой от вас понякога се спира, за да осмисли истински тези цифри? Кой от вас поне веднъж се е опитал да изброи тези, които познава или някога е познавал през живота си, и да сравни смехотворната цифра с цифрите, които чува по телевизията, прословутите шест милиона или двадесет милиона? Малко математика. Математиката е полезна, придава перспектива, освежава съзнанието. Упражнението понякога е много поучително. Така че проявете малко търпение и ми отделете вашето внимание. Ще разгледам само двете места на действие, където съм играл някаква роля, колкото и незначителна да е тя: войната срещу Съветския съюз и програмата за масово унищожение, официално наричана в нашите документи “Окончателно решение на еврейския въпрос”, EndlösungderJudenfrage, за да спомена този толкова хубав евфемизъм. На Западния фронт, така или иначе, загубите останаха относително малки. Изходните ми цифри ще са донякъде произволни: нямам избор, не съществува единомислие. За общите съветски загуби приемам традиционната цифра, цитирана от Хрушчов през 1956-а, двадесет милиона, като отбележа, че Рейтлинджър, прочут английски автор, ги смята за не повече от дванадесет, а Ериксон, също толкова прочут, ако не и повече, шотландски автор, изброява минимум двадесет и шест милиона; така официалната съветска цифра дели почти по средата ябълката, с около милион разлика. За германските загуби – единствено в СССР, разбира се – можем да се основем на още по-официалната и по немски точна цифра от 6 172 373 войнишки загуби на Изток от 22 юни 1941-а до 31 март 1945-а, която е вписана във вътрешен доклад на ОКН (върховното командване на армията), открит след войната, но обхващащ загиналите (повече от един милион), ранените (почти четири милиона) и изчезналите (загинали плюс пленени плюс умрели в плен, общо около 1 288 000). Нека приемем, за да не се бавим, два милиона загинали, ранените тук не ни интересуват, като смятаме съвсем приблизително и петдесетте и няколко хиляди допълнителни жертви от 1 април до 8 май 1945-а, основно в Берлин, към което трябва да прибавим и един милион цивилни жертви по време на нахлуването в германския Изток и последвалите премествания на населението, или общо, да речем, три милиона. По отношение на евреите имаме избор: приетата цифра, макар и малко хора да знаят откъде идва, е шест милиона (Хьотл заявява в Нюрнберг, че Айхман му я е казал; но Вислицени твърди, че Айхман е казал на колегите си пет милиона; а самият Айхман, когато евреите най-сетне успяват лично да му зададат въпроса, казва между пет и шест милиона, но вероятно пет). Д-р Корхер, който събираше статистически данни за райхсфюрер-SS Хайнрих Химлер, на 31 декември 1942-а бе стигнал до малко под два милиона, но признаваше, когато имах възможност да разговарям с него през 43-а, че тези първоначални цифри не са особено надеждни. Накрая, дълбокоуважаемият професор Хилберг, специалист по въпроса и неподозиран в пристрастия, поне не прогермански, стига след строго доказателство от деветнадесет страници до цифрата 5 100 000, което отговаря приблизително на мнението на покойния оберщурмбанфюрер Айхман. Нека приемем цифрата на професор Хилберг, което прави като цяло:

Съветски жертви - 20 милиона
Германски жертви - 3 милиона
Междинен сбор (войната на Изток) - 23 милиона
Endlösung - 5,1 милиона
Общо - 26,6 милиона, знаейки, че 1,5 милиона евреи са били вписани като съветски жертви (“Съветски граждани, убити от германофашисткия нашественик” както така сдържано посочва странният паметник в Киев)

Сега малко математика. Конфликтът със СССР продължи от 22 юни 1941-а три часа сутринта до, официално, 8 май 1945-а 23 ч. 01 мин., което прави три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута, или закръглено 46,5 месеца, или 202,42 седмици, или 1 417 дни, или 34 004 часа, или 2 040 241 минути ( като броим допълнителната минута). За така наречената програма за “Окончателното решение” ще приемем същите дати; преди това нищо още не е решено, нито систематизирано, еврейските загуби са случайни. Да сведем сега едните цифри до другите: за германците това прави 64 516 убити месечно, или 14 821 убити седмично, или 2 117 убити дневно, или 88 убити на час, или 1,47 убити на минута, това средно всяка минута на всеки час на всеки ден на всеки месец на всяка година в продължение на три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. За евреите, включително съветските, получаваме около 109 677 убити месечно, или 25 195 убити седмично, или 3 599 убити дневно, или 150 убити на час, или 2,5 убити на минута за същия период. От съветска страна накрая имаме към 430 108 убити месечно, 98 804 убити седмично, 14 114 убити дневно, 588 убити на час, или 9,8 убити на минута за същия период. Което общо в моето поле на действие прави средно 572 043 убити месечно, 131 410 убити седмично, 18 772 убити дневно, 782 убити на час и 13,04 убити на минута, всяка минута на всеки час на всеки ден на всяка седмица на всеки месец на всяка година от дадения период или, за да си припомним, три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. Нека онези, които не вземат на сериозно тази допълнителна минута, наистина малко педантична, да имат предвид, че това прави все пак средно 13,04 загинали в повече и, ако могат, нека си представят тринадесет души от тяхното обкръжение, убити за една минута. Можем също да пресметнем интервала време между всяка смърт: това средно ни дава по един мъртъв германец на всеки 40,8 секунди, един мъртъв евреин на всеки 24 секунди и един мъртъв болшевик (смятайки и съветските евреи) на всеки 6,12 секунди, или всичко средно по един мъртъв на всеки 4,6 секунди, това за целия гореспоменат период. Сега, основавайки се на тези цифри, вие сте в състояние да извършите конкретни упражнения за въображението. Например вземете часовник в ръка и бройте един убит, двама убити, трима убити и т.н., на всеки 4,6 секунди (или на всеки 6,12 секунди, 24 секунди или 40,8 секунди, ако имате някакво лично предпочитание), като се опитвате да си представите тези един, двама, трима убити, все едно че са пред вас, в редица. Ще се убедите, упражнението е подходящо за размисъл. Или вземете някоя друга, по-скорошна катастрофа, която ви е впечатлила силно и направете сравнение. Например, ако сте французин, разгледайте вашето малко алжирско приключение, което толкова травмира сънародниците ви. В него загубихте 25 000 души за седем години, като смятаме и злополуките: това отговаря на малко по-малко от един ден и тринадесет часа убити на Източния фронт; или пък на около седем дни убити евреи. Естествено, не включвам алжирските загуби: тъй като във вашите книги и предавания почти никога не говорите за тях, те сигурно не представляват нищо особено за вас. При това вие сте убили десет за всеки един от вашите загинали – достойно за уважение усилие, дори сравнено с нашето. Спирам тук, бихме могли да продължим дълго; приканвам ви да се поизмъчите сами, докато земята се продъни под краката ви. Аз нямам никаква нужда: отдавна вече мисълта за смъртта е “по-близо до мен от вената на врата ми”, както така хубаво е казано в Корана. Ако някога успеете да ме накарате да се разплача, сълзите ми биха прогорили лицето ви.

ДЖОНАТАН ЛИТЕЛ
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИТЕ

Телевизията ни подхвърля цифри, впечатляващи цифри, с много нули; но кой от вас понякога се спира, за да осмисли истински тези цифри? Кой от вас поне веднъж се е опитал да изброи тези, които познава или някога е познавал през живота си, и да сравни смехотворната цифра с цифрите, които чува по телевизията, прословутите шест милиона или двадесет милиона? Малко математика. Математиката е полезна, придава перспектива, освежава съзнанието. Упражнението понякога е много поучително. Така че проявете малко търпение и ми отделете вашето внимание. Ще разгледам само двете места на действие, където съм играл някаква роля, колкото и незначителна да е тя: войната срещу Съветския съюз и програмата за масово унищожение, официално наричана в нашите документи “Окончателно решение на еврейския въпрос”, EndlösungderJudenfrage, за да спомена този толкова хубав евфемизъм. На Западния фронт, така или иначе, загубите останаха относително малки. Изходните ми цифри ще са донякъде произволни: нямам избор, не съществува единомислие. За общите съветски загуби приемам традиционната цифра, цитирана от Хрушчов през 1956-а, двадесет милиона, като отбележа, че Рейтлинджър, прочут английски автор, ги смята за не повече от дванадесет, а Ериксон, също толкова прочут, ако не и повече, шотландски автор, изброява минимум двадесет и шест милиона; така официалната съветска цифра дели почти по средата ябълката, с около милион разлика. За германските загуби – единствено в СССР, разбира се – можем да се основем на още по-официалната и по немски точна цифра от 6 172 373 войнишки загуби на Изток от 22 юни 1941-а до 31 март 1945-а, която е вписана във вътрешен доклад на ОКН (върховното командване на армията), открит след войната, но обхващащ загиналите (повече от един милион), ранените (почти четири милиона) и изчезналите (загинали плюс пленени плюс умрели в плен, общо около 1 288 000). Нека приемем, за да не се бавим, два милиона загинали, ранените тук не ни интересуват, като смятаме съвсем приблизително и петдесетте и няколко хиляди допълнителни жертви от 1 април до 8 май 1945-а, основно в Берлин, към което трябва да прибавим и един милион цивилни жертви по време на нахлуването в германския Изток и последвалите премествания на населението, или общо, да речем, три милиона. По отношение на евреите имаме избор: приетата цифра, макар и малко хора да знаят откъде идва, е шест милиона (Хьотл заявява в Нюрнберг, че Айхман му я е казал; но Вислицени твърди, че Айхман е казал на колегите си пет милиона; а самият Айхман, когато евреите най-сетне успяват лично да му зададат въпроса, казва между пет и шест милиона, но вероятно пет). Д-р Корхер, който събираше статистически данни за райхсфюрер-SS Хайнрих Химлер, на 31 декември 1942-а бе стигнал до малко под два милиона, но признаваше, когато имах възможност да разговарям с него през 43-а, че тези първоначални цифри не са особено надеждни. Накрая, дълбокоуважаемият професор Хилберг, специалист по въпроса и неподозиран в пристрастия, поне не прогермански, стига след строго доказателство от деветнадесет страници до цифрата 5 100 000, което отговаря приблизително на мнението на покойния оберщурмбанфюрер Айхман. Нека приемем цифрата на професор Хилберг, което прави като цяло:

Съветски жертви - 20 милиона
Германски жертви - 3 милиона
Междинен сбор (войната на Изток) - 23 милиона
Endlösung - 5,1 милиона
Общо - 26,6 милиона, знаейки, че 1,5 милиона евреи са били вписани като съветски жертви (“Съветски граждани, убити от германофашисткия нашественик” както така сдържано посочва странният паметник в Киев)

Сега малко математика. Конфликтът със СССР продължи от 22 юни 1941-а три часа сутринта до, официално, 8 май 1945-а 23 ч. 01 мин., което прави три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута, или закръглено 46,5 месеца, или 202,42 седмици, или 1 417 дни, или 34 004 часа, или 2 040 241 минути ( като броим допълнителната минута). За така наречената програма за “Окончателното решение” ще приемем същите дати; преди това нищо още не е решено, нито систематизирано, еврейските загуби са случайни. Да сведем сега едните цифри до другите: за германците това прави 64 516 убити месечно, или 14 821 убити седмично, или 2 117 убити дневно, или 88 убити на час, или 1,47 убити на минута, това средно всяка минута на всеки час на всеки ден на всеки месец на всяка година в продължение на три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. За евреите, включително съветските, получаваме около 109 677 убити месечно, или 25 195 убити седмично, или 3 599 убити дневно, или 150 убити на час, или 2,5 убити на минута за същия период. От съветска страна накрая имаме към 430 108 убити месечно, 98 804 убити седмично, 14 114 убити дневно, 588 убити на час, или 9,8 убити на минута за същия период. Което общо в моето поле на действие прави средно 572 043 убити месечно, 131 410 убити седмично, 18 772 убити дневно, 782 убити на час и 13,04 убити на минута, всяка минута на всеки час на всеки ден на всяка седмица на всеки месец на всяка година от дадения период или, за да си припомним, три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. Нека онези, които не вземат на сериозно тази допълнителна минута, наистина малко педантична, да имат предвид, че това прави все пак средно 13,04 загинали в повече и, ако могат, нека си представят тринадесет души от тяхното обкръжение, убити за една минута. Можем също да пресметнем интервала време между всяка смърт: това средно ни дава по един мъртъв германец на всеки 40,8 секунди, един мъртъв евреин на всеки 24 секунди и един мъртъв болшевик (смятайки и съветските евреи) на всеки 6,12 секунди, или всичко средно по един мъртъв на всеки 4,6 секунди, това за целия гореспоменат период. Сега, основавайки се на тези цифри, вие сте в състояние да извършите конкретни упражнения за въображението. Например вземете часовник в ръка и бройте един убит, двама убити, трима убити и т.н., на всеки 4,6 секунди (или на всеки 6,12 секунди, 24 секунди или 40,8 секунди, ако имате някакво лично предпочитание), като се опитвате да си представите тези един, двама, трима убити, все едно че са пред вас, в редица. Ще се убедите, упражнението е подходящо за размисъл. Или вземете някоя друга, по-скорошна катастрофа, която ви е впечатлила силно и направете сравнение. Например, ако сте французин, разгледайте вашето малко алжирско приключение, което толкова травмира сънародниците ви. В него загубихте 25 000 души за седем години, като смятаме и злополуките: това отговаря на малко по-малко от един ден и тринадесет часа убити на Източния фронт; или пък на около седем дни убити евреи. Естествено, не включвам алжирските загуби: тъй като във вашите книги и предавания почти никога не говорите за тях, те сигурно не представляват нищо особено за вас. При това вие сте убили десет за всеки един от вашите загинали – достойно за уважение усилие, дори сравнено с нашето. Спирам тук, бихме могли да продължим дълго; приканвам ви да се поизмъчите сами, докато земята се продъни под краката ви. Аз нямам никаква нужда: отдавна вече мисълта за смъртта е “по-близо до мен от вената на врата ми”, както така хубаво е казано в Корана. Ако някога успеете да ме накарате да се разплача, сълзите ми биха прогорили лицето ви.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Изключително тежка книга, в която се колебаех между симпатията, разбирането и пълното отричане на героят-като-един-от-нас и едновременно с това: героят-чудовище! И изключително важна книга - докато има хора, които пренасят паметта, надеждата е, че няма да се повтори ...
Здравейте, попитайте в книжарницата ни на "Иван Вазов" 36. 02 988 87 8102 988 87 81, email: gpopov@colibri.bg. А иначе е възможно да я преиздадем, но не ще бъде скоро.
Вариант да се намери някой бройка на книгата?
В началото се чудех има ли смисъл да я чета след толкова книги/филми за Втората световна война, за Холокоста… Но бързо стана ясно, че това няма да е книга за 1-5-20 милиона жертви – руснаци, поляци, евреи или германци… Тук става въпрос за нещо по-глобално – човечеството; и същевременно за отделната човешка личност… Особено интересно (противно) е „обосноваването“ на войната и Холокоста от гледна точка на самите нацисти. Според мен е уместно е решението много „специализирани“ думи от езика на нацистката бюрокрация да се оставят на немски… Определено допринасят за усещане на духа на националсоциализма и цялата му организация. Диалозите добре отразяват маниера на общуване в структурите на националсоциализма (но като книга-мемоар няма обичайната пряка реч, разказвачът ги предава в кавички, също няма и много нови абзаци и глави) Уникално изграден образ на главния герой - Максимилиан Ауе – много е начетен и интелигентен, много исторически, лингвистични и идеологически изследвания са представени чрез него или чрез други герои. Но нервите са му доста нестабилни. Странната е упоритата му забранена „любов“. Има размисли и за Бог, за Добро и Зло, анализи на религии, нации, преглед на различни философии… Много удобно прехвърляне на пълната отговорност върху Закона. Запомнящ е пространственият разговор между нацисткия офицер и комунистическия „политрук“…! Нацизъм ≈ комунизъм?! След известно прекъсване на книгата първите страници ме треснаха с цифри – сякаш се броеше и „селекционираше“ стока, а не човешки същества . Бройки, проценти – това са хората от концентрационните лагери. Производителност – това е висшата цел – с огромно усърдие извършват „работата“ си отговорните за лагерите офицери. Когато наближи краят на войната, в мен не настъпи облекчение – тогава се вижда най-добре цялата разруха - материално и духовно опустошение, изумително безсмислие – за всички… Авторът ми се стори изненадващо млад за толкова грандиозно произведение. Сякаш Лител е присъствал, бил е пряк свидетел. Възприемам книгата не като „обикновена“ художествена литература, а и като информативно-аналитична творба.

Оценка: +3

Можете да намерите книгата във фирмената ни книжарница на ул. "Иван Вазов" 36.
Аз си я купих от една книжарница в Пловдив, явно все още има налични бройки, а мисля, че може да се поръча и от сайта.
Кога може да се очаква нова наличност от тази книга?
Книгата е побъркващо страхотна!Превода е ненадминат!Истинско удоволствие!Не искам да свършва този ад!!!

Оценка: +1

И книгата е страхотна, и преводът е перфектен. Браво на преводача Георги Ангелов! Браво на издателство "Колибри" за откритието, наречено "Доброжелателните" на Джонатан Лител! При такава ситуация наградите са естествен резултат.

Оценка: +1

Чух преди известно врема за "Доброжелателните", но я подминах и преди около два месеца я купих от една любима моя к-ца! Това е книга, която ме направо потресе! Радвам се, че съм я прочел, радвам се, че тя съществува, радвам се, че е издадена (УНИКАЛНО)

Оценка: +1

Действително, прекрасен роман, поразяващ със своята литературност, и точност в същото време. Трябва да се прочете! Пловдив / София

Оценка: +1

Прекрасна книга! Мащабно произведение, напълно заслужаващо наградите си. Въпреки ужасяващия натурализъм на места, не се чете тежко, както предполагах преди да я започна, защото е написана с великолепен стил. Просто не мога да повярвам, че е дебютна книга, толкова е зряла!

Оценка: +1

nai-velikata kniga poslednite 100 godini!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-678-9
Купи
Цена
16.50 лв.
(22.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-150-565-4
Купи
Цена
12.50 лв.
(22.00 лв.)

* 9.50 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-9.50лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени