Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Шестата жертва
Печатно издание
ISBN
978-954-529-646-8
Цена
15.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (3)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
320 гр.
Страници
284
Превод
Десислава Спасова
Дата на издаване
27 януари 2009

Шестата жертва

Линдси Боксър и колегите й от полицията в Сан Франсиско са заети до гуша с необясними и ужасяващи отвличания на малки деца, докато една от приятелките й от Женския детективски клуб се бори в болница за живота си, след като е простреляна. Линдси е изправена пред избор, какъвто не е допускала, че ще й се наложи да прави, без да знае дали разполага дори най-малката надежда за успешен изход от положението.

За автора

Джеймс Патерсън (роден 1947 г.) държи рекорда на „Гинес” по брой на първи места в листата за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс”. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман (1976), когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава е написал повече от трийсет криминални романа, сред които над 10 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са филмирани успешно.

Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите трилъри той вече е такъв. Книгите му са оглавявали класацията за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс” над 60 пъти, а общият им тираж в световен мащаб е над 300 милиона екземпляра. Джеймс Патерсън фигурира в Книгата за рекордите на Гинес и като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. Затова никой вече не се наема да го сравнява с други величия в областта на криминалния роман - Патерсън с основание е смятан за несравним феномен.

Откъс

ДЖЕЙМС ПАТЕРСЪН
ШЕСТАТА ЖЕРТВА

ГЛАВА 1

Фред Бринкли, дебнещият убиец, се свлече на облицованата в синьо пейка на горната палуба на ферибота. Ноемврийското слънце се беше изцъклило като голямо бяло око, катамаранът браздеше залива на Сан Франсиско, а Фред Бринкли на свой ред се цъклеше към небесното светило.
Внезапно до него падна нечия сянка и детски глас го попита:
– Господине, ще ни снимате ли?
Фред поклати глава: не, не, не – гневът му подейства като пружина на часовников механизъм, като парче тел, затягащо главата му. Изпита желание да размаже детето като дребна гадинка. Извърна очи и си затананика наум: „Аяяяй, Сосалито линдо“, като се опитваше да изключи гласовете.
Сложи ръката си върху Бъки, за да се успокои от присъствието му под синия анорак, но гласовете продължаваха да кънтят в мозъка му с тежестта на пневматичен чук. Лайно, смотаняк. Гласовете на чайките отекнаха като детски писък. Горе слънцето го напичаше през мрачното небе като през стъкло. Те знаят какво е направил.
Покрай парапета се тълпяха пътници по шорти, правеха снимки на Ейнджъл Айланд, на Алкатрас, на моста Голдън Гейт.
Наблизо с голяма скорост мина платноход с опънато платно на гротмачтата, палубата му беше залята с пяна, а Фред се преви, обзет от лошата мисъл, която плющеше в ума му като камшик. Видя завъртането на гика, чу шумното изтрещяване. О, Боже! Платноходката!
Някой трябва да плати за това!
Стреснат осъзна, че фериботът се извърта и палубата затрепери – вече акостираха. Фред се окопити, запроправя си път през тълпата, през погледите на спътниците си, подмина осем бели масички и редица протрити сини столове.
Влезе в отсека в предната част на ферибота и видя майка, която гълчеше сина си, девет-десетгодишно момче със светлокестенява коса.
– Ще ме подлудиш! – изкрещя тя.
Фред усети как жицата, затегната около главата му, се скъса. Някой трябва да плати! Дясната му ръка се плъзна в джоба и стисна оръжието. Пръстът му докосна скобата на спусъка.
Фериботът леко се килна при кея. Хората се вкопчиха един в друг със смях. Въжетата се плъзнаха змийски от предната палуба и от кърмата.
Очите на Фред се заковаха върху жената, която продължаваше да унизява момчето си. Тя носеше жълтеникавокафяв панталон седем осми, а гърдите ѝ бяха очертани под мекия плат на бялата блуза, зърната ѝ бяха щръкнали.
– Какво ти става? – крещеше тя, надвиквайки рева на двигателите. – Наистина ме вбесяваш, момченце!
Бъки лежеше в ръката на Фред. Това оръжие модел 10 на „Смит енд Уесън“ сякаш живееше свой живот.
Гласът отекна: „Убий я, убий я! Тя не е на себе си!“
Бъки се насочи между гърдите ѝ.
БУМ.
Фред усети ритането от изстрела, видя как жената отскочи назад със стон от болка, видя червеното петно, което се разля по бялата ѝ блуза.
Добре!
Малкото момче с големи кръгли очи проследи падането на майка си върху палубата, а ягодовият му сладолед цопна от фунийката. По предницата на панталона му изби напикано.
И момчето се оля!
БУМ.

ГЛАВА 2

Ослепителни бели платна изпълваха ума на Фред, докато кръвта се лееше по палубата. Жадният Бъки гореше в ръката му, очите на Фред пробягаха по палубата.
Гласът в главата му ревеше: „Бягай! Измъквай се! Не си го направил нарочно!“
С крайчеца на окото си Фред забеляза един здравеняк да се приближава. По лицето му се четеше бяс, в очите му гореше адски огън. Фред изпъна ръка. БУМ.
Друг, азиатец с непроницаеми черни очи и бяла черта вместо уста, посегна към Бъки. БУМ.
Една цветнокожа жена седеше наблизо, приклещена от тълпата. Тя обърна към него кръглото си лице, на което лъщяха широко отворените ѝ очи. Вгледа се в неговото лице и… прочете мислите му.
– Добре, синко – рече му и протегна разтреперана ръка, – стига толкова. Дай ми оръжието.
Тя знае какво е направил. Откъде знае?
БУМ.
Фред усети как го заля облекчение, докато гледаше жената, която прочете мислите му, да се свлича. Хората в тесния преден отсек се олюляха, снишиха се, сменяха посоката ту наляво, ту надясно в зависимост от посоката, в която Фред поклащаше глава.
Те се страхуваха от него. От него.
Цветнокожата жена в краката му стискаше клетъчен телефон в окървавените си ръце. Дишайки на пресекулки, тя набираше номер с палеца. Няма да стане! Фред стъпи върху китката ѝ. После се наведе, за да се взре в очите ѝ.
– Трябваше да ме спреш – процеди той през зъби. – Това ти е работата.
Бъки се стовари върху главата ѝ.
– Недей – примоли се жената. – Моля те!
Някой изкрещя:
– Мамо!
Кльощаво цветнокожо момче на около седемнайсет-осемнайсет години се приближаваше към него с тръба на рамото, която стискаше като бейзболна бухалка.
Фред натисна спусъка при едно накланяне на ферибота. БУМ.
Изстрелът не улучи. Металната тръба падна, търкулна се по палубата, а момчето се втурна към жената, просна се върху нея. За да я защити?
Хората се хвърлиха под пейките, а писъците им се извисиха около него като огнени езици.
Шумът на двигателите се смеси с металното издрънчаване от падането на подвижния мост. Бъки продължаваше да се цели в тълпата, докато Фред гледаше над перилата.
Преценяваше дистанцията.
Скок от височина метър и двайсет го делеше от подвижния мост, а после и сравнително дълъг скок до пристана.
Фред прибра Бъки в джоба си и хвана с две ръце перилото. Той прескочи и се приземи на подметките на маратонките си „Найки“. Облак затули слънцето, обви го като мантия, направи го невидимо.
Давай бързо, моряче! Хайде!
И той го направи – скочи на пристана и побягна към пазара на фермерите, където се загуби в множеството, изпълнило паркинга.
Продължи почти спокойно, беше на половин пресечка от „Ембаркадеро“.
Тананикаше, докато се спускаше по стъпалата на терминала БАРТ, и все още продължаваше да си припява, когато се качи на влака за вкъщи.
Успя, моряче!

ДЖЕЙМС ПАТЕРСЪН
ШЕСТАТА ЖЕРТВА

ГЛАВА 1

Фред Бринкли, дебнещият убиец, се свлече на облицованата в синьо пейка на горната палуба на ферибота. Ноемврийското слънце се беше изцъклило като голямо бяло око, катамаранът браздеше залива на Сан Франсиско, а Фред Бринкли на свой ред се цъклеше към небесното светило.
Внезапно до него падна нечия сянка и детски глас го попита:
– Господине, ще ни снимате ли?
Фред поклати глава: не, не, не – гневът му подейства като пружина на часовников механизъм, като парче тел, затягащо главата му. Изпита желание да размаже детето като дребна гадинка. Извърна очи и си затананика наум: „Аяяяй, Сосалито линдо“, като се опитваше да изключи гласовете.
Сложи ръката си върху Бъки, за да се успокои от присъствието му под синия анорак, но гласовете продължаваха да кънтят в мозъка му с тежестта на пневматичен чук. Лайно, смотаняк. Гласовете на чайките отекнаха като детски писък. Горе слънцето го напичаше през мрачното небе като през стъкло. Те знаят какво е направил.
Покрай парапета се тълпяха пътници по шорти, правеха снимки на Ейнджъл Айланд, на Алкатрас, на моста Голдън Гейт.
Наблизо с голяма скорост мина платноход с опънато платно на гротмачтата, палубата му беше залята с пяна, а Фред се преви, обзет от лошата мисъл, която плющеше в ума му като камшик. Видя завъртането на гика, чу шумното изтрещяване. О, Боже! Платноходката!
Някой трябва да плати за това!
Стреснат осъзна, че фериботът се извърта и палубата затрепери – вече акостираха. Фред се окопити, запроправя си път през тълпата, през погледите на спътниците си, подмина осем бели масички и редица протрити сини столове.
Влезе в отсека в предната част на ферибота и видя майка, която гълчеше сина си, девет-десетгодишно момче със светлокестенява коса.
– Ще ме подлудиш! – изкрещя тя.
Фред усети как жицата, затегната около главата му, се скъса. Някой трябва да плати! Дясната му ръка се плъзна в джоба и стисна оръжието. Пръстът му докосна скобата на спусъка.
Фериботът леко се килна при кея. Хората се вкопчиха един в друг със смях. Въжетата се плъзнаха змийски от предната палуба и от кърмата.
Очите на Фред се заковаха върху жената, която продължаваше да унизява момчето си. Тя носеше жълтеникавокафяв панталон седем осми, а гърдите ѝ бяха очертани под мекия плат на бялата блуза, зърната ѝ бяха щръкнали.
– Какво ти става? – крещеше тя, надвиквайки рева на двигателите. – Наистина ме вбесяваш, момченце!
Бъки лежеше в ръката на Фред. Това оръжие модел 10 на „Смит енд Уесън“ сякаш живееше свой живот.
Гласът отекна: „Убий я, убий я! Тя не е на себе си!“
Бъки се насочи между гърдите ѝ.
БУМ.
Фред усети ритането от изстрела, видя как жената отскочи назад със стон от болка, видя червеното петно, което се разля по бялата ѝ блуза.
Добре!
Малкото момче с големи кръгли очи проследи падането на майка си върху палубата, а ягодовият му сладолед цопна от фунийката. По предницата на панталона му изби напикано.
И момчето се оля!
БУМ.

ГЛАВА 2

Ослепителни бели платна изпълваха ума на Фред, докато кръвта се лееше по палубата. Жадният Бъки гореше в ръката му, очите на Фред пробягаха по палубата.
Гласът в главата му ревеше: „Бягай! Измъквай се! Не си го направил нарочно!“
С крайчеца на окото си Фред забеляза един здравеняк да се приближава. По лицето му се четеше бяс, в очите му гореше адски огън. Фред изпъна ръка. БУМ.
Друг, азиатец с непроницаеми черни очи и бяла черта вместо уста, посегна към Бъки. БУМ.
Една цветнокожа жена седеше наблизо, приклещена от тълпата. Тя обърна към него кръглото си лице, на което лъщяха широко отворените ѝ очи. Вгледа се в неговото лице и… прочете мислите му.
– Добре, синко – рече му и протегна разтреперана ръка, – стига толкова. Дай ми оръжието.
Тя знае какво е направил. Откъде знае?
БУМ.
Фред усети как го заля облекчение, докато гледаше жената, която прочете мислите му, да се свлича. Хората в тесния преден отсек се олюляха, снишиха се, сменяха посоката ту наляво, ту надясно в зависимост от посоката, в която Фред поклащаше глава.
Те се страхуваха от него. От него.
Цветнокожата жена в краката му стискаше клетъчен телефон в окървавените си ръце. Дишайки на пресекулки, тя набираше номер с палеца. Няма да стане! Фред стъпи върху китката ѝ. После се наведе, за да се взре в очите ѝ.
– Трябваше да ме спреш – процеди той през зъби. – Това ти е работата.
Бъки се стовари върху главата ѝ.
– Недей – примоли се жената. – Моля те!
Някой изкрещя:
– Мамо!
Кльощаво цветнокожо момче на около седемнайсет-осемнайсет години се приближаваше към него с тръба на рамото, която стискаше като бейзболна бухалка.
Фред натисна спусъка при едно накланяне на ферибота. БУМ.
Изстрелът не улучи. Металната тръба падна, търкулна се по палубата, а момчето се втурна към жената, просна се върху нея. За да я защити?
Хората се хвърлиха под пейките, а писъците им се извисиха около него като огнени езици.
Шумът на двигателите се смеси с металното издрънчаване от падането на подвижния мост. Бъки продължаваше да се цели в тълпата, докато Фред гледаше над перилата.
Преценяваше дистанцията.
Скок от височина метър и двайсет го делеше от подвижния мост, а после и сравнително дълъг скок до пристана.
Фред прибра Бъки в джоба си и хвана с две ръце перилото. Той прескочи и се приземи на подметките на маратонките си „Найки“. Облак затули слънцето, обви го като мантия, направи го невидимо.
Давай бързо, моряче! Хайде!
И той го направи – скочи на пристана и побягна към пазара на фермерите, където се загуби в множеството, изпълнило паркинга.
Продължи почти спокойно, беше на половин пресечка от „Ембаркадеро“.
Тананикаше, докато се спускаше по стъпалата на терминала БАРТ, и все още продължаваше да си припява, когато се качи на влака за вкъщи.
Успя, моряче!

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
А някой случайно да разполага с цялото му творчество,тъй като го колекционирам?
Аз съм му чел почти всичко, има две или три които са писани съвместно с друг автор и те са му слаби. Крос вече се изчерпа като герой и за това автора налага нов герой.
Първата книга,която прочетох от Джеймс Патерсън,беше"Розите са червени",останах очарована.Следващата книга от поредицата,обаче,"Теменужките са сини",ме разочарова много,така че,не знам какво да очаквам.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-646-8
изчерпана
Цена
15.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени