Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Вълка от Уолстрийт
Печатно издание
ISBN
978-954-529-648-2
Цена
14.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (0)
Мнения (5)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
380 гр.
Страници
492
Превод
Мария Бояджиева, Венцислав К. Венков
Дата на издаване
21 октомври 2008

Вълка от Уолстрийт

1987 година. Време на безгранична алчност и упадъчен морал. Уолстрийт е в центъра на финансовия кипеж и бъка от новоизлюпени милионери. Най-прочутият от тях е Джордан Белфърт, основателят на скандалноизвестната инвестиционна компания „Стратън Оукмънт“, наричан Вълка на Уолстрийт. През деня печели хиляди долари на минута, нощем ги харчи още по-бързо за наркотици и секс. Финансовият гений със замъглено от дрогата съзнание успява да потопи огромна яхта, да катастрофира с луксозния си частен самолет, да унищожи своето семейство-мечта с красива и предана съпруга и две малки деца. Стотиците лесно спечелени милиони и безразсъдните спекулативни действия на Белфърт привличат рано или късно вниманието на разследващите органи. Забранено му е да участва на паричните и стоковите борсите докато е жив. По-късно влиза и в затвора за поредица от измами и пране на пари...

Написаният от Белфърт роман е основан на личните му преживявания през десетте години на финансов възход и представлява в някои отношения почти наръчник за бързо забогатяване. Донякъде дава и отговор къде се корени днешното спукване на балона-мит за Уолстрийт. „Станах милионер от борсови спекулации на 26 години, на 36 бях затворник. Купонясвах като рокзвезда, живях като крал и едва оцелях. Тази книга е историята на възхода и падението ми като легендата на американския предприемач“, пише Белфърт. Правата върху автобиографията му са откупени от „Уорнър брадърс“ за създаването на филм, който ще бъде режисиран от Мартин Скорсезе с Леонардо ди Каприо в главната роля.

За автора

„Станах милионер от борсови спекулации на 26 години, a на 36 г. бях затворник. Купонясвах като рокзвезда, живях като крал и едва оцелях.“ Джордан Белфърт

Джордан Белфърт (1962) е американски писател, предприемач и бизнес-консултант. Водил е ексцентричен живот, натрупал е милиони с финансови спекулации, лежал е в затвора. Автор е на два мемоара - „Вълка от Уолстрийт“ и „Залавянето на Вълка от Уолстрийт“, превърнали се в бестселъри и са преведени на осемнайсет езика, включително и на български.

В момента се прави филм по неговия живот, режисиран от Мартин Скорсезе, с участието на Леонардо ди Каприо в главната роля.

Откъс

ДЖОРДАН БЕЛФЪРД
ВЪЛКА ОТ УОЛСТРИЙТ

– Ти си никой! Абсолютно нищожество! Пълна утайка! – каза новият ми шеф, докато ми показваше борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд“. – Разбра ли, Джордан?
– Няма проблем – отвърнах.
– Чудесно, защото ти си едно нищо. – И продължи да ме води напред.
Вървяхме през лабиринт от кафяви махагонови бюра и черни телефонни кабели на двайсет и третия етаж на кулата от алуминий и стъкло, чиито четирийсет и един етажа се извисяваха величествено над прословутото Пето Авеню в Манхатън. Обширната зала, някъде към петнайсет на двайсет метра, бе потискащо помещение, претъпкано с бюра, телефони, компютърни монитори и седемдесет крайно неприятни юпита. Сега, в 9:20 сутринта, всички бяха вече без сака, четяха „Уолстрийт Джърнъл“ облегнати на столовете си и ликуваха от положението си на млади господари на вселената.
Да си господар на вселената… ами май беше доста благородно занимание; докато вървях с евтиния си син костюм и селски обувки усетих, че си мечтая да стана като тях. Но новият ми шеф си направи труда да ми припомни, че още не съм – ни най-малко.
– Ти… Джордан Белфърт – каза след справка с пластмасовата табелка на евтиния ми син ревер, – си свързочник, което означава да набираш по петстотин телефонни номера със задачата да минеш отвъд секретарката на отсрещната страна. От теб не се иска да продаваш каквото и да било, да препоръчваш каквото и да било, или да създаваш каквото и да било. Единствената ти работа е да чуеш отсреща самия собственик на фирмата. – Той млъкна за секунда, сетне продължи да излива злобата си. – И щом се добереш до него, казваш само „Здравейте, господин еди-кой си, Скот чака да разговаря с вас“ и ми подаваш телефона, а ти започваш да набираш следващия. Смяташ ли, че ще се справиш с всичко това, или ти се вижда прекалено сложно.
– Ще се справя – отвърнах уверено, въпреки паниката от връхлитащото ме гигантско цунами. Срокът за обучение в „Л. Ф. Ротшилд“ траеше шест месеца – мъчителни, изтощителни месеци в ръцете на задници като Скот, копеле-юпи, пръкнало се сякаш от огнените дълбини на ада на юпитата.
И докато се оглеждах с крайчеца на окото, реших бързо, че Скот ми прилича на златна рибка: плешив и блед, с рядко срещания нюанс на калнооранжево по малкото останала му косица. Беше над трийсет и имаше плоско теме и подути розови устни. Папийонката му придаваше смешен вид. Пред изпъкналите кафяви очни ябълки се мъдреха очила с тънки метални рамки, та точно от тях мязаше на рибка – моята златна рибка!
– Добре – рече скапаната златна рибка. – Правилата на работното място са следните: никакви почивки, никакви лични телефонни разговори, никакви болнични, никакви закъснения и никакво размотаване. Полагат ти се трийсет минути за обяд – направи кратка пауза той, за да подсили ефекта – и е препоръчително да се връщаш навреме, защото петдесет души чакат за мястото ти, в случай че се прецакаш.
Скот продължи да говори в движение, а аз го следвах чинно на крачка, хипнотизиран от хилядите оцветени в оранжево борсови котировки, точещи се по сивите компютърни монитори. Приближавахме изцяло остъклената стена на залата, която гледа към центъра на Манхатън. Право пред себе си виждах Емпайър Стейт Билдинг, извисил се над всичко и наистина стържещ небето – гледка напълно достойна за един млад господар на велената. Но точно сега тази цел ми изглеждаше безкрайно далечна.
– Да ти кажа право – не спираше Скот, – хич не ми се струва, че ставаш за тая работа. Та ти си още дете, а Уолстрийт не е място за деца. Това е място за убийци. Място за наемници. Та в тая връзка имаш късмет, че не съм аз човекът, който наема хората тук. – И се изхили гадно.
Прехапах устна и не пророних и дума. Годината беше 1987-а и очевидно точно такива юпи задници като Скот управляваха света. Уолстрийт беше в разгара на яростно покачване на цените на акциите и новоизлюпени милионери се размотаваха под път и над път. Лихвите по заемите бяха ниски, а борсовият агент Майкъл Милкън беше изобретил така наречените рискови облигации и с това изцяло промени начина, по който корпоративна Америка въртеше бизнеса си. Бяха времена на необуздана алчност, на разгулно изобилие. Ерата на юпитата.
Когато стигнахме бюрото му, моето юпи-възмездие отново се обърна към мен:
– Повтарям ти, Джордан: ти си никой! Пълно нищожество! На този етап не ти се полага дори да търсиш клиенти наслуки, разбираш ли? Ти си свързочник. – Пренебрежението се процеждаше през всяка негова дума. – И докато не си вземеш брокерския изпит, цялата ти вселена ще се изчерпва със свръзката. Именно за това си по-низш и от блатна тичинка. Да имаш проблем с това?
– Абсолютно никакъв – отвърнах аз. – Идеална работа за мен, понеже съм никой, пълно нищожество – свих невинно рамене.
За разлика от Скот аз нямах вид на златна рибка, което ме караше да изпитвам гордост в моментите, когато той се взираше в мен, търсейки ирония по лицето ми. Аз обаче тепърва започвах и макар да бях на двайсет и четири, все още пазех меките си юношески черти. С такова лице дори в баровете не ме пускаха без документ, доказващ възрастта ми. Но моята кафява коса си стоеше на мястото, имах маслиново гладка кожа и големи сини очи. Като цяло хич не изглеждах зле.
За жалост обаче, когато казах на Скот, че съм пълно нищожество, то си беше чистата истина. Тъкмо бях погребал първия си опит в бизнеса, а заедно с него – и цялото си самочувствие. Към момента на приключването - недообмислената ми авантюра в месарската и рибна индустрия ме завари с двайсет и шест взети на лизинг камиона за всеки от които бях лично гарантирал и чийто падеж за плащане бе настъпил. Така че ме преследваха не само банки, но и някаква настървена мадама от „Американ Експрес“, която по телефона звучеше така, сякаш има брада и тежи поне сто  и четирийсет кила и която заплаши лично да ми спука гъза от бой, ако не се разплатя. Не успях дори да си сменя телефонния номер: такава сметка бях натрупал, че и от „НАЙНЕКС“ ми дишаха във врата.
Та когато стигнахме до бюрото на Скот, той ми предложи място до неговото и същевременно се опита да ме окуражи с някоя и друга мила дума.

NYNEX Corporation – телефонна фирма, обслужваща петте щата на Ню Инглънд (Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшър, Роуд Айлънд и Върмонт) и щата Ню Йорк. – Б. пр.

ДЖОРДАН БЕЛФЪРД
ВЪЛКА ОТ УОЛСТРИЙТ

– Ти си никой! Абсолютно нищожество! Пълна утайка! – каза новият ми шеф, докато ми показваше борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд“. – Разбра ли, Джордан?
– Няма проблем – отвърнах.
– Чудесно, защото ти си едно нищо. – И продължи да ме води напред.
Вървяхме през лабиринт от кафяви махагонови бюра и черни телефонни кабели на двайсет и третия етаж на кулата от алуминий и стъкло, чиито четирийсет и един етажа се извисяваха величествено над прословутото Пето Авеню в Манхатън. Обширната зала, някъде към петнайсет на двайсет метра, бе потискащо помещение, претъпкано с бюра, телефони, компютърни монитори и седемдесет крайно неприятни юпита. Сега, в 9:20 сутринта, всички бяха вече без сака, четяха „Уолстрийт Джърнъл“ облегнати на столовете си и ликуваха от положението си на млади господари на вселената.
Да си господар на вселената… ами май беше доста благородно занимание; докато вървях с евтиния си син костюм и селски обувки усетих, че си мечтая да стана като тях. Но новият ми шеф си направи труда да ми припомни, че още не съм – ни най-малко.
– Ти… Джордан Белфърт – каза след справка с пластмасовата табелка на евтиния ми син ревер, – си свързочник, което означава да набираш по петстотин телефонни номера със задачата да минеш отвъд секретарката на отсрещната страна. От теб не се иска да продаваш каквото и да било, да препоръчваш каквото и да било, или да създаваш каквото и да било. Единствената ти работа е да чуеш отсреща самия собственик на фирмата. – Той млъкна за секунда, сетне продължи да излива злобата си. – И щом се добереш до него, казваш само „Здравейте, господин еди-кой си, Скот чака да разговаря с вас“ и ми подаваш телефона, а ти започваш да набираш следващия. Смяташ ли, че ще се справиш с всичко това, или ти се вижда прекалено сложно.
– Ще се справя – отвърнах уверено, въпреки паниката от връхлитащото ме гигантско цунами. Срокът за обучение в „Л. Ф. Ротшилд“ траеше шест месеца – мъчителни, изтощителни месеци в ръцете на задници като Скот, копеле-юпи, пръкнало се сякаш от огнените дълбини на ада на юпитата.
И докато се оглеждах с крайчеца на окото, реших бързо, че Скот ми прилича на златна рибка: плешив и блед, с рядко срещания нюанс на калнооранжево по малкото останала му косица. Беше над трийсет и имаше плоско теме и подути розови устни. Папийонката му придаваше смешен вид. Пред изпъкналите кафяви очни ябълки се мъдреха очила с тънки метални рамки, та точно от тях мязаше на рибка – моята златна рибка!
– Добре – рече скапаната златна рибка. – Правилата на работното място са следните: никакви почивки, никакви лични телефонни разговори, никакви болнични, никакви закъснения и никакво размотаване. Полагат ти се трийсет минути за обяд – направи кратка пауза той, за да подсили ефекта – и е препоръчително да се връщаш навреме, защото петдесет души чакат за мястото ти, в случай че се прецакаш.
Скот продължи да говори в движение, а аз го следвах чинно на крачка, хипнотизиран от хилядите оцветени в оранжево борсови котировки, точещи се по сивите компютърни монитори. Приближавахме изцяло остъклената стена на залата, която гледа към центъра на Манхатън. Право пред себе си виждах Емпайър Стейт Билдинг, извисил се над всичко и наистина стържещ небето – гледка напълно достойна за един млад господар на велената. Но точно сега тази цел ми изглеждаше безкрайно далечна.
– Да ти кажа право – не спираше Скот, – хич не ми се струва, че ставаш за тая работа. Та ти си още дете, а Уолстрийт не е място за деца. Това е място за убийци. Място за наемници. Та в тая връзка имаш късмет, че не съм аз човекът, който наема хората тук. – И се изхили гадно.
Прехапах устна и не пророних и дума. Годината беше 1987-а и очевидно точно такива юпи задници като Скот управляваха света. Уолстрийт беше в разгара на яростно покачване на цените на акциите и новоизлюпени милионери се размотаваха под път и над път. Лихвите по заемите бяха ниски, а борсовият агент Майкъл Милкън беше изобретил така наречените рискови облигации и с това изцяло промени начина, по който корпоративна Америка въртеше бизнеса си. Бяха времена на необуздана алчност, на разгулно изобилие. Ерата на юпитата.
Когато стигнахме бюрото му, моето юпи-възмездие отново се обърна към мен:
– Повтарям ти, Джордан: ти си никой! Пълно нищожество! На този етап не ти се полага дори да търсиш клиенти наслуки, разбираш ли? Ти си свързочник. – Пренебрежението се процеждаше през всяка негова дума. – И докато не си вземеш брокерския изпит, цялата ти вселена ще се изчерпва със свръзката. Именно за това си по-низш и от блатна тичинка. Да имаш проблем с това?
– Абсолютно никакъв – отвърнах аз. – Идеална работа за мен, понеже съм никой, пълно нищожество – свих невинно рамене.
За разлика от Скот аз нямах вид на златна рибка, което ме караше да изпитвам гордост в моментите, когато той се взираше в мен, търсейки ирония по лицето ми. Аз обаче тепърва започвах и макар да бях на двайсет и четири, все още пазех меките си юношески черти. С такова лице дори в баровете не ме пускаха без документ, доказващ възрастта ми. Но моята кафява коса си стоеше на мястото, имах маслиново гладка кожа и големи сини очи. Като цяло хич не изглеждах зле.
За жалост обаче, когато казах на Скот, че съм пълно нищожество, то си беше чистата истина. Тъкмо бях погребал първия си опит в бизнеса, а заедно с него – и цялото си самочувствие. Към момента на приключването - недообмислената ми авантюра в месарската и рибна индустрия ме завари с двайсет и шест взети на лизинг камиона за всеки от които бях лично гарантирал и чийто падеж за плащане бе настъпил. Така че ме преследваха не само банки, но и някаква настървена мадама от „Американ Експрес“, която по телефона звучеше така, сякаш има брада и тежи поне сто  и четирийсет кила и която заплаши лично да ми спука гъза от бой, ако не се разплатя. Не успях дори да си сменя телефонния номер: такава сметка бях натрупал, че и от „НАЙНЕКС“ ми дишаха във врата.
Та когато стигнахме до бюрото на Скот, той ми предложи място до неговото и същевременно се опита да ме окуражи с някоя и друга мила дума.

NYNEX Corporation – телефонна фирма, обслужваща петте щата на Ню Инглънд (Мейн, Масачузетс, Ню Хемпшър, Роуд Айлънд и Върмонт) и щата Ню Йорк. – Б. пр.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Ако редакторите и коректорите на издателя бяха с няколко идеи по-грамотни и познаваха правилото за пълния член в българския език, и съответно "ВълкА от Уолстрийт" беше "ВълкЪТ от Уолстрийт", цялата история цена нямаше да има.

Оценка: +1

Авторът изкара и втората книга, която се казва "Catching the wolf of wall street". Мисля, че и нея ще я прочета за 2 вечери като първата, когато излезе в БГ.
Надявам се да е готина книга. Току що си я купих :)
Така е, наистина. На един дъх я изчетох..
Hora viarvaite tova e ne6to stoinostno!!!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-648-2
изчерпана
Цена
14.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени