Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Империята на ангелите
Печатно издание
ISBN
978-954-529-617-8
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)
Купи

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-25%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (1)
Мнения (10)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
420 гр.
Страници
380
Превод
Румяна Маркова
Дата на издаване
29 август 2008

Империята на ангелите

Във втория том, „Империята на ангелите“, получил авторитетната награда „Жул Верн“, героят танатонавт Микаел Пенсон загива при катастрофа и се пренася в света на ангелите. Къде се намира този свят, как е организиран, с какво се занимават ангелите хранители, как ръководят своите подопечни „клиенти“ на Земята и какво е следващото ниво, до което ще стигне човекът – на тези въпроси „дава отговор“ френският писател с може би най-продуктивното въображение в своя жанр. Читателят научава също така дали съществуват извънземни и разполагат ли и те като земляните със свой рай. С „Империята на ангелите“ Вербер предлага на вече многобройните си и в България почитатели едно крайно любопитно и занимателно четиво с отворен финал, който ни подготвя за третия том на трилогията – „Ние, боговете“, от своя страна поставящ началото на нова трилогия.

За автора

Бернар Вербер (1961) следва криминология, след което завършва журналистика и става редовен сътрудник на сп. „Нувел Обсерватьор“. През 1991 г. издава романа „Мравките“, с който придобива световна известност. Следват „Денят на мравките“ и „Революцията на мравките“. Вербер е автор и на трилогията „Танатонавтите“, „Империята на ангелите“ и „Ние, боговете“, както и на т.нар. експериментални книги, сред които изключително популярната „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.

Според най-авторитетната френска класация Бернар Вербер е най-четеният писател във Франция. Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 милиона екземпляра. А в Русия той е най-издаваният и популярен френски писател.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

БЕРНАР ВЕРБЕР
ИМПЕРИЯТА НА АНГЕЛИТЕ

КУЛИСИТЕ НА РАЯ

1. АЗ УМИРАМ

Всички умираме един ден.

                        Източник: произволно избран отговор от блицанкета
           
Аз умирам.
Случи се бързо и непоправимо.
Ненадейно. Чух силен шум. Обърнах се. Видях носа на един Боинг 747 (вероятно объркал посоката си поради стачката на авиодиспечерите), който връхлетя през прозореца, разби стените на хола ми, унищожи мебелите ми, направи на пух и прах украшенията, придаващи уют на интериора ми, и лудешки се спусна право към мен.
            Колкото и голям авантюрист да е, каквито и нови светове да е открил и изследвал, един прекрасен ден човек се сблъсква с непреодолими проблеми, с които абсолютно не може да се справи. Откъдето и да го погледнеш, самолетът, който разпердушинва дневната ти, е именно такъв непреодолим проблем.
            Всичко се движи на забавен каданс. Сред неистовия грохот, докато всичко покрай мен се разпада на хиляди частици, а във въздуха се носят огромни кълба прахоляк и отломки, успявам да зърна лицата на пилотите. Единият е висок и слаб, другият – плешив. Изглеждат учудени. Вероятно им се случва за пръв път да доставят пътниците направо по домовете. Лицето на кльощавия дългуч е застинало в изражение на ужас, а другият изглежда тотално паникьосан. Тътенът не ми позволява да ги чувам ясно, но този със зяпналата уста сигурно крещи доста силно.
            Направих крачка назад, но един връхлитащ самолет, още повече Боинг 747, не може да спре на секундата. С жест на пълна безпомощност закрих лицето си с ръце и силно стиснах очи. В този миг все още се надявах, че сънувам някакъв кошмар, и зачаках събуждането.
            Не чаках дълго. Може би части от секундата, но които ми се сториха цяла вечност. Сетне дойде ударът. Чудовищен шамар ме отхвърли и ме залепи за стената, преди да ме размаже. После притъмня и настъпи тишина. Тези неща винаги ви изненадват. Не само грешките на авиодиспечерите, объркали пътя на боингите, но и собственият ви край.
            Не искам да умирам днес. Много съм млад.
            Никакви образи, никакви звуци, никакви усещания. Ццц... Лошо... Нервната ми система като че ли не е съвсем излязла от строя. Дали пък тялото ми не може да бъде “възобновено”? С малко късмет ще пристигне бърза помощ, ще възстановят сърдечния ритъм, ще закърпят натрошените тук-там крайници. Ще се наложи дълго да лежа, но всичко ще се върне в нормалното русло, както преди. Близките ми ще заявят, че съм се отървал по чудо.
            Хайде де, елате да ми помогнете. Ще дойдат. Ама защо се бавят? Сетих се. По това време улиците сигурно са непроходими, навсякъде има задръствания.
            Не трябва да се отпускам, знам. Смъртта е нещо като прекалено отпускане. Трябва да си размърдам мозъка. Трябва да мисля. За какво да мисля?
            А, сетих се за една детска песничка.
           
            Имало едно малко корабче,
            Имало едно малко корабче,
            То ни-ни-никога не плавало,
            То ни-ни-никога не плавало...

БЕРНАР ВЕРБЕР
ИМПЕРИЯТА НА АНГЕЛИТЕ

КУЛИСИТЕ НА РАЯ

1. АЗ УМИРАМ

Всички умираме един ден.

                        Източник: произволно избран отговор от блицанкета
           
Аз умирам.
Случи се бързо и непоправимо.
Ненадейно. Чух силен шум. Обърнах се. Видях носа на един Боинг 747 (вероятно объркал посоката си поради стачката на авиодиспечерите), който връхлетя през прозореца, разби стените на хола ми, унищожи мебелите ми, направи на пух и прах украшенията, придаващи уют на интериора ми, и лудешки се спусна право към мен.
            Колкото и голям авантюрист да е, каквито и нови светове да е открил и изследвал, един прекрасен ден човек се сблъсква с непреодолими проблеми, с които абсолютно не може да се справи. Откъдето и да го погледнеш, самолетът, който разпердушинва дневната ти, е именно такъв непреодолим проблем.
            Всичко се движи на забавен каданс. Сред неистовия грохот, докато всичко покрай мен се разпада на хиляди частици, а във въздуха се носят огромни кълба прахоляк и отломки, успявам да зърна лицата на пилотите. Единият е висок и слаб, другият – плешив. Изглеждат учудени. Вероятно им се случва за пръв път да доставят пътниците направо по домовете. Лицето на кльощавия дългуч е застинало в изражение на ужас, а другият изглежда тотално паникьосан. Тътенът не ми позволява да ги чувам ясно, но този със зяпналата уста сигурно крещи доста силно.
            Направих крачка назад, но един връхлитащ самолет, още повече Боинг 747, не може да спре на секундата. С жест на пълна безпомощност закрих лицето си с ръце и силно стиснах очи. В този миг все още се надявах, че сънувам някакъв кошмар, и зачаках събуждането.
            Не чаках дълго. Може би части от секундата, но които ми се сториха цяла вечност. Сетне дойде ударът. Чудовищен шамар ме отхвърли и ме залепи за стената, преди да ме размаже. После притъмня и настъпи тишина. Тези неща винаги ви изненадват. Не само грешките на авиодиспечерите, объркали пътя на боингите, но и собственият ви край.
            Не искам да умирам днес. Много съм млад.
            Никакви образи, никакви звуци, никакви усещания. Ццц... Лошо... Нервната ми система като че ли не е съвсем излязла от строя. Дали пък тялото ми не може да бъде “възобновено”? С малко късмет ще пристигне бърза помощ, ще възстановят сърдечния ритъм, ще закърпят натрошените тук-там крайници. Ще се наложи дълго да лежа, но всичко ще се върне в нормалното русло, както преди. Близките ми ще заявят, че съм се отървал по чудо.
            Хайде де, елате да ми помогнете. Ще дойдат. Ама защо се бавят? Сетих се. По това време улиците сигурно са непроходими, навсякъде има задръствания.
            Не трябва да се отпускам, знам. Смъртта е нещо като прекалено отпускане. Трябва да си размърдам мозъка. Трябва да мисля. За какво да мисля?
            А, сетих се за една детска песничка.
           
            Имало едно малко корабче,
            Имало едно малко корабче,
            То ни-ни-никога не плавало,
            То ни-ни-никога не плавало...

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Една добра приятелка ми даде да прочета "Империята на ангелите"скоро след като загубих съпруга си.Това е невороятна книга,която напълно съвпада с начина по който аз си представям другото измерение.Препоръчвам я на всички ,които имат вътрешно усещане за съществуването на душата в друго измерение.
Здравейте, приятели! Благодарим за ласкавите коментари! Предстои да излезе и „Дъхът на боговете“ от същия автор, не пропускайте!
Страхотна книга, просто бях възхитена по начина по който е написана , още от самото начало ме грабна и нямах търпение да я прочета . Тази книга вече ми е любимата :-) мога да я чета всяка година ,препоръчвам на всеки ,който не я е чел да я прочете.

Оценка: +1

Страхотна книга, просто бях възхитена по начина по който е написана , още от самото начало ме грабна и нямах търпение да я прочета . Тази книга вече ми е любимата :-) мога да я чета всяка година ,препоръчвам на всеки ,който не я е чел да я прочете.

Оценка: +1

Авторът е невероятен :)! С една колежка си раменяме книги и ми даде да прочета "Танатонавтите" - страшно много ми хареса :). След време, с приятна изненада открих в интернет, че има и продължение. Веднага си купих "Империята на ангелите" :) - също така прекрасна. Имам чувството, че докато не прочета всички книги на Вербер няма да мога да спя спокойно :)))

Оценка: +1

Това е най-страхотинския автор, аз така се зарибих, че изчетох всичко за нула време... и сега много ми се чете още. Империята на Ангелите е доста луда книга, много ми е любима, може би най. Ма всичките са ииииииииииаууууууууууууууаааааааааааа ииииии . Хайде хора работете и превеждайте. Видях че на руски има преведени още 3 книги които ги нямаме тук, освен "Ние Боговете". Нямам търпение :) Любов и Светлина от Аменун
Добре де в уикипедия прочетох за трилогията на мравките, че е завършена 96г. А все още третата книга я няма на пазара! а за "Ние, боговете" нямам търпение да излезе на пазара. :)
"Ние боговете" се превежда в момента.
След като прочетох "Танатонавтите" прочетох "Империята на ангелите за 2 дни. Бернар Вербер е невероятен писател, няма как да не се замислим над нещата коите пише! Трилогията "Мравките" също е много овлекателна.Предвижда ли се издаването на "Ние боговете" или "Революцията на мравките"????
Снощи свърших с "Танатонавтите" и за първи път съм толкова запленен от нечия идея,че веднага хукнах да търся "Империята на ангелите".Преди малко стигнах до стотната страница и реших да поспра.Книгата е шедьовър.Моля ви да издадете “Ние, боговете”.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-617-8
Купи
Цена
11.25 лв.
(15.00 лв.)

* 25% онлайн отстъпка
Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
-25%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени