Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Демиан
Печатно издание
ISBN
978-954-529-580-5
Цена
9.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (3)
Мнения (2)
Публикувай мнение
Печат
Мека корица
Размери
13/20
Тегло
200 гр.
Страници
174
Превод
Недялка Попова
Дата на издаване
01 август 2008

Демиан

Романът „Демиан“ е публикуван през 1919 г. под псевдонима Емил Синклер, от чието име се води повествованието. Верен на източната мъдрост, че естественото е вътре, а общественото - отвън, Хесе сякаш логично стига до Гьотевия жанр на „възпитателния роман“. Името Демиан е близко по звучене до гръцкото „даймон“ - демон, и с него Хесе означава вътрешния глас на своя герой. Емил Синклер е отраснал и възпитан в порядъчно буржоазно семейство младеж. Неговият мистериозен съученик Макс Демиан го подтиква да не следва примера на родителите си и да намери себе си в бунта на своето поколение.

В предговора към американското издание Томас Ман сравнява „Демиан“ с „Одисей“ на Джойс заради основополагащата му роля за литературата на ХХ век и пише за наелектризиращото въздействие на това произведение върху младежта след Първата световна война. Ман прави паралел и със „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте заради необикновената точност, с която романът улучва нерва на времето. Стефан Цвайг се възхищава от проникновения поглед към младежката психика, а Юнг говори за „светлината на фар в бурна нощ“. Този литературен шедьовър, превърнал се в култов роман на поколението между двете световни войни, се опитва да отговори на един фундаментален въпрос: как човек да се измъкне от света на конформизма и да открие най-доброто у себе си - въпрос, който и днес не е загубил нищо от своята актуалност.

За автора

Херман Хесе (1877-1962), лауреат на Нобелова награда за литература през 1946 г., е сред най-известните писатели на XX век. Книгите му достигат тиражи без аналог в немската литература. Обявен е за най-превеждания немскоезичен автор след братя Грим. Прекарал по-голямата част от живота си в Швейцария, той е свързан с немската литературно-философска традиция. Водеща в творчеството на писателя е темата за младостта като най-вълнуващото време, през което се изгражда бъдещето на човека.

Откъс

ХЕРМАН ХЕСЕ
ДЕМИАН

Започвам моята история с преживяване от времето, когато бях на десет години и ходех в гимназията на нашето градче.
И много спомени ме облъхват и ме вълнуват съкровено, с болка и приятна тръпка; тъмни улички, светли домове и кули, биене на часовник и човешки лица, стаи, пълни с уют и сгряващо удобство, стаи, пълни с тайни и дълбок призрачен страх. Ухаеше на топла теснота, на питомни зайчета и слугини, на домашни лечебни средства и на сушени плодове. Там два свята тичаха един през друг, денят и нощта идваха от два полюса.
Единият свят беше бащината къща, но той дори бе по-тесен, всъщност обхващаше само моите родители. Този свят в по-голямата си част ми бе добре познат, той се наричаше майка и баща, наричаше се любов и строгост, образец и училище. Присъщи му бяха мекият блясък, яснотата и чистотата, той беше гнездо на приветливи слова, измити ръце, чисти дрехи, добри нрави. Тук сутрин се пееше хорал, празнуваше се Коледа. В този свят имаше прави линии и пътища, които водеха към бъдещето, имаше дълг и вина, утежнена съвест и изповед, опрощение и добри намерения, любов и почит, библейски изрази и мъдрост. Човек трябваше да се придържа към бащиния свят, за да бъде животът му ясен и чист, красив и подреден.
Вторият свят обаче започваше посред нашата собствена къща и беше съвсем различен, миришеше на друго, говореше друго, обещаваше и изискваше друго. В този втори свят имаше слугини и занаятчийски калфи, истории за призраци и скандални слухове, оттам идеше пъстър прилив на ужасни, примамващи, страховити, загадъчни неща, работи, като кланица и затвор, пияници и джавкащи жени, отелващи се крави, паднали коне, разкази за кражби с взлом, за убий­ства и самоубийства. Всички тези красиви и жестоки, диви и страховити неща съществуваха наоколо, в най-близката уличка, в най-близката къща, навред обикаляха полицейски служители и странници. Пияни биеха жените си, привечер кълба млади момичета се изтъркулваха от фабриките, стари жени можеха да омагьосват и да разболяват, разбойници живееха в гората, подпалвачи биваха залавяни от горски надзиратели, навред набъбваше и миришеше този разновиден, буен свят, навред, само не в нашите стаи, където бяха мама и татко. И това беше много добре. Беше чудесно, че тук, у нас, цареше мир, ред и спокойствие, дълг и чиста съвест, опрощение и любов и чудесно, че съществуваше и всичко останало, другото, всичко гръмко и крещящо, жадно и насилническо, от което все пак с един скок човек можеше да избяга при майка си.
А най-странното бе как тия два свята граничеха, колко близко един до друг бяха! Например нашата слугиня Лина, когато вечер, по време на молитвата във всекидневната, седеше до вратата, положила измити ръце на добре изгладената престилка, и със своя ясен глас пееше песента, тогава тя принадлежеше напълно към майка ми и баща ми, към нас, към светлото и правилното. Веднага след това в кухнята или в бараката за дърва, където ми разказваше историята за човечето без глава, или когато в малкото магазинче на месаря се караше със съседските жени, Лина беше друга, принадлежеше към втория свят, беше окръжена от тайни. И така ставаше с всичко, най-често и с мен самия. Разбира се, принадлежах към светлия и правилния свят, бях дете на моите родители, но накъдето и да обърнех очи и уши, навред съществуваше и другото, живеех и във втория свят, макар той често да ми изглеждаше чужд и злокобен, макар там постоянно да ме обземаше чувството за неспокойна съвест и страх. Понякога дори с най-голямо удоволствие бих живял в забранения свят и често завръщането в светлото – колкото необходимо и колкото добро да би било – преживявах почти като завръщане в не толкова красивото, в по-скучното и по-пустото. Понякога пък мислех, че моята цел в живота е да бъда такъв, каквито бяха баща ми и майка ми, толкова светъл и чист, толкова самоуверен и придържащ се към реда; но дотогава предстоеше далечен път, дотогава трябваше да проседя години в училище, да уча, да издържам проверки и изпити, а пътят все водеше и край другия, край по-тъмния свят, пресичаше го и съвсем не беше невъзможно да останеш и да потънеш в него. Съществуваха истории за блудни синове, на които бе тръгнало точно така. Четях ги със страст. В тях винаги завръщането при бащата и доброто беше такова избавление, такава величавост; напълно схващах, че единствено това е правилното, доброто, желателното и въпреки всичко онази част от историята, която се разиграваше под знака на лошото и безпътното, бе за мен далеч по-привлекателна и ако смеех да кажа и да призная, всъщност понякога просто ми беше жал, че Блудният се разкайва и отново намира своя път. Това обаче не се изричаше, не се и мислеше. Ала то съществуваше някак като предусет и възможност, съвсем на дъното на чувството. Когато си представях дявола, въображението ми можеше да го нарисува много добре долу на улицата, открит или предрешен, на пазарния площад или в някаква кръчма, но никога у дома.

ХЕРМАН ХЕСЕ
ДЕМИАН

Започвам моята история с преживяване от времето, когато бях на десет години и ходех в гимназията на нашето градче.
И много спомени ме облъхват и ме вълнуват съкровено, с болка и приятна тръпка; тъмни улички, светли домове и кули, биене на часовник и човешки лица, стаи, пълни с уют и сгряващо удобство, стаи, пълни с тайни и дълбок призрачен страх. Ухаеше на топла теснота, на питомни зайчета и слугини, на домашни лечебни средства и на сушени плодове. Там два свята тичаха един през друг, денят и нощта идваха от два полюса.
Единият свят беше бащината къща, но той дори бе по-тесен, всъщност обхващаше само моите родители. Този свят в по-голямата си част ми бе добре познат, той се наричаше майка и баща, наричаше се любов и строгост, образец и училище. Присъщи му бяха мекият блясък, яснотата и чистотата, той беше гнездо на приветливи слова, измити ръце, чисти дрехи, добри нрави. Тук сутрин се пееше хорал, празнуваше се Коледа. В този свят имаше прави линии и пътища, които водеха към бъдещето, имаше дълг и вина, утежнена съвест и изповед, опрощение и добри намерения, любов и почит, библейски изрази и мъдрост. Човек трябваше да се придържа към бащиния свят, за да бъде животът му ясен и чист, красив и подреден.
Вторият свят обаче започваше посред нашата собствена къща и беше съвсем различен, миришеше на друго, говореше друго, обещаваше и изискваше друго. В този втори свят имаше слугини и занаятчийски калфи, истории за призраци и скандални слухове, оттам идеше пъстър прилив на ужасни, примамващи, страховити, загадъчни неща, работи, като кланица и затвор, пияници и джавкащи жени, отелващи се крави, паднали коне, разкази за кражби с взлом, за убий­ства и самоубийства. Всички тези красиви и жестоки, диви и страховити неща съществуваха наоколо, в най-близката уличка, в най-близката къща, навред обикаляха полицейски служители и странници. Пияни биеха жените си, привечер кълба млади момичета се изтъркулваха от фабриките, стари жени можеха да омагьосват и да разболяват, разбойници живееха в гората, подпалвачи биваха залавяни от горски надзиратели, навред набъбваше и миришеше този разновиден, буен свят, навред, само не в нашите стаи, където бяха мама и татко. И това беше много добре. Беше чудесно, че тук, у нас, цареше мир, ред и спокойствие, дълг и чиста съвест, опрощение и любов и чудесно, че съществуваше и всичко останало, другото, всичко гръмко и крещящо, жадно и насилническо, от което все пак с един скок човек можеше да избяга при майка си.
А най-странното бе как тия два свята граничеха, колко близко един до друг бяха! Например нашата слугиня Лина, когато вечер, по време на молитвата във всекидневната, седеше до вратата, положила измити ръце на добре изгладената престилка, и със своя ясен глас пееше песента, тогава тя принадлежеше напълно към майка ми и баща ми, към нас, към светлото и правилното. Веднага след това в кухнята или в бараката за дърва, където ми разказваше историята за човечето без глава, или когато в малкото магазинче на месаря се караше със съседските жени, Лина беше друга, принадлежеше към втория свят, беше окръжена от тайни. И така ставаше с всичко, най-често и с мен самия. Разбира се, принадлежах към светлия и правилния свят, бях дете на моите родители, но накъдето и да обърнех очи и уши, навред съществуваше и другото, живеех и във втория свят, макар той често да ми изглеждаше чужд и злокобен, макар там постоянно да ме обземаше чувството за неспокойна съвест и страх. Понякога дори с най-голямо удоволствие бих живял в забранения свят и често завръщането в светлото – колкото необходимо и колкото добро да би било – преживявах почти като завръщане в не толкова красивото, в по-скучното и по-пустото. Понякога пък мислех, че моята цел в живота е да бъда такъв, каквито бяха баща ми и майка ми, толкова светъл и чист, толкова самоуверен и придържащ се към реда; но дотогава предстоеше далечен път, дотогава трябваше да проседя години в училище, да уча, да издържам проверки и изпити, а пътят все водеше и край другия, край по-тъмния свят, пресичаше го и съвсем не беше невъзможно да останеш и да потънеш в него. Съществуваха истории за блудни синове, на които бе тръгнало точно така. Четях ги със страст. В тях винаги завръщането при бащата и доброто беше такова избавление, такава величавост; напълно схващах, че единствено това е правилното, доброто, желателното и въпреки всичко онази част от историята, която се разиграваше под знака на лошото и безпътното, бе за мен далеч по-привлекателна и ако смеех да кажа и да призная, всъщност понякога просто ми беше жал, че Блудният се разкайва и отново намира своя път. Това обаче не се изричаше, не се и мислеше. Ала то съществуваше някак като предусет и възможност, съвсем на дъното на чувството. Когато си представях дявола, въображението ми можеше да го нарисува много добре долу на улицата, открит или предрешен, на пазарния площад или в някаква кръчма, но никога у дома.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
v momenta q 4eta popadnah savsem slu4aino na neq,no navqrno ne e slu4aino popadenieto mi za sega me vpe4atli mnogo i zatova re6ih da pro4eya v internet koi e sinkler i se otzovah i v tozi sait.
...edna ot nai velikite knigi...:)))
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-580-5
изчерпана
Цена
9.00 лв.

Безплатна доставка за България!
При поръчки над 50 лв. - подарък Еко торбичка
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2016 © Всички права запазени